Стратегии на образователната и научната политика

2020/6, стр. 606 - 613

СТРАТЕГИЯ „ХОРИЗОНТ ЕВРОПА“ 2021 – 2027 – НОВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Радка Иванова
OrcID: 0000-0001-9554-0349
E-mail: r.ivanova@ue-varna.bg
Department of Management and Administration
University of Economics – Varna
77 “Knyaz Boris I” Blvd.
9002 Varna Bulgaria

Резюме: Създаването на иновации предполага осъществяване на ефективна НИРД, в която участие да вземат както научноизследователски и образователни институции, така и бизнес организации, явяващи се основен потребител на нововъведенията. България притежава капацитет за осъществяване на НИРД от гледна точка на човешкия потенциал, но не разполага с достатъчно собствени финансови средства, които да влага в нея. В тази връзка, полезни за страната са разработваните от ЕС програми за насърчаване на иновационната активност в страните членки. В настоящия материал се разглежда степента на усвояване на средствата, отпускани по оперативни програми за иновационна дейност у нас за периода 2014 – 2020 г., както и мястото на България сред останалите страни членки спрямо средното равнище на иновационния индекс. Вниманието е концентрирано върху възможностите, които се предвиждат в областта на научните изследвания в новата рамкова програма на ЕС – „Хоризонт Европа“.

Ключови думи: научни изследвания; „Хоризонт 2020“; „Хоризонт Европа“

Въведение

В основата на иновационното развитие на обществото днес стоят разработването и прилагането на адекватни на промените научно-образователни програми. Чрез системата за висше образование следва да се създаде гъвкава иновационна система за управление, която да позволява ефективно и ефикасно развитие на образователните и научните институции в дългосрочен аспект, като се отчитат потребностите на всички заинтересовани страни. Те представляват основните източници на иновационни идеи, както и мястото, където тези идеи могат да бъдат развити и трансформирани във вид, позволяващ тяхната комерсиализация и приложение за усъвършенстване дейността на организациите и икономиките, като цяло. Като основна трудност при осъществяване на иновационна дейност се отчита сложният характер на иновацията, изискващ обвързване и балансиране между множество фактори и участници в процеса. Качеството и ефективността им зависят от притежаваните знания, тяхното непрекъснато осъвременяване и степен на съответствие на променящите се обществени потребности и нужди на бизнеса. Превръщането на предоставяните възможности за изследвания и формирането на високообразовани специалисти в ключови приоритети представлява скъпоструващ процес, но със стратегически характер. Постигането на ефективно координиране между развитието на научните открития и формирането на човешки капитал и търсенето от страна на бизнеса може да се характеризира като бавен процес, с известна степен на несигурност на резултатите, изискващ дългосрочно инвестиране. Във всички области от своето развитие обаче хората са изправени пред предизвикателства и трудности, за справянето с които се нуждаят от конкретни знания и умения.

1. „Европа 2020“ – стратегия за интелигентен растеж

Иновациите са неразделна част от развитието на обществото днес. Те са предпоставка за формиране на конкурентни предимства, за прилагащите ги организации. Важен стимул за създаване (генератор) на иновации представляват научните изследвания, които на практика представляват средство за превръщане на вложените финансови средства в знания. От своя страна, трансформирането на тези знания в пари представлява основата на иновационната дейност. Провеждането на научните изследвания изисква ангажиране на различни групи от хора, притежаващи специфични знания и умения, както и креативно мислене. Предвид особеностите на научноизследователската работа, осъществяването ѝ е концентрирано в специализирани звена, пряко свързани с образователните институции и по-точно системата на висшето образование. Това предполага изграждане на адекватна на националните специфики иновационна инфраструктура, притежаваща гъвкавост за приспособяване към настъпващите промени в икономиката и обществото, като цяло. Трайното и отговорно ангажиране на институциите от сферата на висшето образование в процеса на иновиране налага разработване на подходящи стратегии и политики за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Те следва да отчитат тенденциите в образователната система в световен аспект, базиращи се на стремежа за непрекъснато усъвършенстване. В подкрепа на това ЕС възприема политика за разработване на стратегия за насърчаване на иновационната дейност. Сред целите ѝ е заложено използването на различни форми на международно сътрудничество в научен, технологичен и иновационен аспект за интегриране на страната в световни вериги за доставки. Вниманието се фокусира в две направления, а именно:

– към научните изследвания и образованието;

– към различните дейности по веригата за създаване на стойност.

Всичко това лежи в основата на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС). Тя може да се разглежда като средство за насочване на усилията към изследвания и разработване на нови технологии за водещите сектори, както и оптимизиране на сътрудничеството между заинтересованите страни от осъществяване на научни изследвания и иновации в България, както и с други европейски региони1). На практика ИСИС представлява един от трите взаимодопълващи се видове растеж според стратегията „Европа 2020“ – устойчив, интелигентен и приобщаващ (Dimitrova, 2014: 139)2). Както по-сочва и E. Blagoeva-Hazerbasanova, тази стратегия се базира на три основни стълба, а именно: водеща позиция на Европа в промишлеността; обществени предизвикателства и високи постижения в науката (Blagoeva-Hazerbasanova, 2020: 172). Интелигентната специализация налага използване на динамичен процес на предприемачество, активно и ефективно координиране на действия и политики, насърчаване на прилагането на познати знания и технологии в нови/различни сфери, участие на всички заинтересовани страни.3)

Постигането на интелигентен растеж изисква изграждане на икономика чрез формиране на нови знания и иновации. Това разбиране е заложено в основата на ИСИС на България за периода 2014 – 2020 г. Тя е насочена към постигане на ефективно управление на иновационните процеси в страната ни и подобряване на иновационната система на национално и регионално равнище. За целта се определя като необходимо осъвременяването на иновационната и научната инфраструктура, усъвършенстване капацитета на хората в съответствие с потребностите на науката и практиката, внедряване на ефективни финансови инструменти за подкрепа, стимулиране на електронното управление и цифровия растеж.

Анализът на отчетените данни показва, че България продължава да бъде „плах иноватор“, като изпреварва само Румъния от страните в ЕС.4) Все още сътрудничеството между бизнеса, научните среди и висшите учебни заведения се характеризира като недостатъчно. В резултат на това сред основните препоръки на Съвета на ЕС в сферата на иновациите и конкурентоспособността стои подобряването на тяхното партньорство. Необходимо е да се осъществява непрекъснато насърчаване обмяната на идеи, както и трансферирането и комерсиализирането на резултатите от научните изследвания. Вниманието е насочено към осигуряване на възможности за подпомагане на върхови научни постижения, както и на доказалите се научни колективи и изследователски институции (Boneva, 2020: 10). Предприемането на мерки за стимулиране на преминаването към икономика, основана на знания, изисква инвестиране в такива области, които ще позволят интензивно иновационно развитие. От гледна точка на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ следва да посочим наличието на динамика през годините. Превес имат средствата от бюджета, предвидени за Програмата, като финансирането от ЕС е в размер на 80% от общите средства. Анализът на данните за изпълнението на договорените средства показва най-висок процент за 2017 г. (116,31%), следвана от 2018 г. (103,45%). Реално изплатените суми са с най-висок относителен дял през 2018 г. (49,90%), а очакванията за 2019 г. е този размер да е 45,58%. Общите очаквания за изпълнение на договорените средства към края на програмния период е малко над 75%, докато при реално изплатените суми той е значително по-нисък – малко повече от 40% (вж фиг. 1).

Фигура 1. Разпределение на средствата по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ в България с натрупване за периода 2014 – 2020 г.

Финансовото изпълнение по приоритетна ос „Технологично развитие и иновации“ е в размер на 52,39% от договорените средства и едва 25,72% на реално изплатените суми. Всичко това показва недостатъчно използване на предоставените възможности за развитие на иновации у нас, което в известна степен представлява и обяснение за мястото на България в групата на плахите иноватори. Затова следва да се работи в посока на подобряване усвояването на финансовите средства за иновационно развитие.

2. „Хоризонт Европа“ – рамка за развитие на НИРД през 2021 – 2027 г.

Успешното развитие на научните изследвания и иновациите налага разработ ване на стратегия, отчитаща новите предизвикателства на средата. В тази връзка се създава рамкова програма на ЕС „Хоризонт Европа“, обхващаща периода 2021 – 2027 г. Анализаторите посочват, че предвиденият бюджет от 100 млрд. евро прави Програмата най-амбициозната в областта на иновациите и научните изследвания до момента. Принципите, на които се основава „Хоризонт Европа“, са:

– по-голямо финансиране за изследвания в областта на социалните и хуманитарните науки в енергетиката в сравнение с „Хоризонт 2020“;

– интегриране на основните социални и хуманитарни аспекти в техническите енергийни проекти, свързани с обществени предизвикателства;

– изрично посочване на социалните и хуманитарните дисциплини, включени в обявите за набиране на предложения по „Хоризонт Европа“ в областта на енергетиката;

– по-активно привличане от страна на Европейската комисия на оценители на енергийни проекти с експертиза в социалните и хуманитарните науки;

– изискване за включване на социални и хуманитарни изследвания в основната концепция на проектите;

– извършване на социалните и хуманитарните изследвания в областта на енергетиката от лица с подходящо образование и обучение;

– отчитане на качествени индикатори при мониторинга на успешното интегриране на социалните и хуманитарните изследвания в проектите.

Разпределението на предвидения бюджет е, както следва: 97,6 млрд. евро за програмата „Хоризонт Европа“ и 2,4 млрд. евро за програмата „Евратом“5) за изследвания и обучение. Чрез Рамковата програма ЕС предвижда да продължи да подкрепя и насърчава извършването на научни изследвания и иновации. Основните очаквания за „Хоризонт Европа“ са чрез генерирането на нови знания и повече технологии да се насърчават научните постижения и да се постигне благоприятно въздействие върху растежа на страните членки на ЕС, както и социално и екологично положително въздействие в подкрепа на устойчивото развитие. В тази връзка, вниманието на програмата „Евратом“ е фокусирано върху здравеопазването и медицинското оборудване като енергийни приложения. В основата на изследванията се залага идеята за извършването на интердисциплинарни изследвания за откриване на нови пътища за формиране на възобновяеми, биобазирани, мултифункционални материали, устойчиви метали и минерали, които да се влагат в продукти и услуги, притежаващи по-висока интелигентност и възможност за повторно използване6).

За осъществяването на програмата „Хоризонт Европа“ се предвижда въвеждане на няколко нови ключови компонента.7)

– Европейски научноизследователски съвет, чието предназначение е да подпомага откриването и финансирането на бързоразвиващи се иновации с висока степен на риск, но с потенциал за формиране на нови пазари.

– Повече откритост, изразяваща се в разширяване приложението на принципа за „отворена“ наука като ежедневен начин на работа, за да се постигне по-висока степен на достъпност до различни публикации и данни за стимулиране на иновациите, достигащи до пазара.

– Ново поколение европейски партньорства и активизиране на сътрудничеството с други програми на ЕС, изразяващо се в оптимизиране броя на партньорствата с различни индустрии, гражданското общество, фондации за финансиране с цел повишаване на ефективността им.

– Увеличаване на потенциала за иновации на ЕС до максимална степен, свеждано до двойно повишаване на подкрепата на ЕС за онези страни членки, които изостават при използване на своя национален капацитет в областта на научните изследвания и иновациите в пълна степен.

– Нови цели в ЕС за научни изследвания и иновации, фокусиращи вниманието върху социалните предизвикателства и индустриалната конкурентоспособност.

Вниманието при „Хоризонт Европа“ е насочено към развитие на науката и технологиите в специфични области, каквито са здравеопазване, застаряване на населението, сигурност, замърсяване на климата и неговото изменение. За постигането на това се акцентира върху дигитализирането и изграждането на цифрова икономика, изискващи инвестиране в усъвършенстването на цифровите технологии в Европа, като цяло, и в частност – в България. Основната преследвана цел е повишаване на конкурентоспособността на страните членки и ЕС, като цяло. Постигането ѝ изисква разработване и използване на високопроизводителни изчислителни технологии, развитие на изкуствен интелект, киберсигурност, както и придобиване на специализирани умения в областта на тези технологии. Необходимо е обединяване на възможнос тите на научноизследователските структури и бизнес организациите, за да се ускорят процесите по създаване на новите технологии, както и разработване на подходящи образователни програми, чрез които да се обучават подходящите специалисти. Постигането на желания стратегически капацитет в развитието на Европа чрез дигитализирането предполага достъпност и широко приложение на цифровите технологии в икономиките и обществото, като цяло, без значение от предмета на дейност на съответната организационна структура. България, и по-конкретно структурите, осъществяващи научноизследователска дейност, трябва да съсредоточат своите усилия в посока да използват възможностите, предоставени от ЕС, за развитие на иновационна дейност в приоритетните за „Хоризонт Европа“ области. Намирането на подходящи партньори и формирането на работещи сътрудничества е ключов момент за развитие на научноизследователска дейност у нас. Предвид размерите на страната ни и нейните икономически възможности, осъществяването на интердисциплинарни проучвания може да се разглежда като предпоставка за едновременното развиване на различни сектори и респективно повишаване на конкурентоспособността им.

Заключение

В рамките на настоящия програмен период (2014 – 2020) ЕС чрез своите оперативни програми предоставя финансови средства за стимулиране развитието на иновационна дейност в страните членки. В основата на тази дейност стоят новите идеи, основаващи се на научни изследвания. Това е и причината в „Хоризонт 2020“ да се отделя специално внимание на развитието на НИРД. Постигането на конкурентоспособни резултати предполага канализиране на усилията в онези научни области, разработките на които имат важно значение за бизнеса и обществото, като цяло. Глобализирането на икономиката в световен аспект и драстичното намаляване на природните ресурси представляват важна предпоставка за търсенето на нови начини за използването на ресурсите с цел достигане на устойчивост. Подходящо средство за това се явява научноизследователската дейност и насочването ѝ в особено важни сектори, каквито се оказват днес хуманитарните и социалните науки, и възможностите за обвързването им с енергетиката. Отчитайки този факт, програмата „Хоризонт Европа“ е продължение на политиката за иновации и научни изследвания, като се акцентира върху разработването на такива материали, метали и минерали, които ще могат да се влагат неколкократно в трансформационните процеси, за да се постигне устойчиво развитие. Постигането на желаните резултати предполага активност от страна на научноизследователските структури у нас, като се намерят подходящите форми и рамки на сътрудничество с бизнеса и се увеличи степента на усвояване на предоставяните финансови средства по Програмата. Споделянето на опита и използването на принципа на отворените иновации в НИРД биха имали благоприятно въздействие върху цялостното развитие на страната.

БЕЛЕЖКИ

1. Better Science for a Better Bulgaria 2025 Vision for a research policy strategy in support of society and economy. REPUBLIC OF BULGARIA Ministry of Education and Science. (https://era.gv.at/object/document/2763/attach/BG_ Better_ScienceBetter-final_en.pdf, 25.06.2020)

2. Innovation Strategy for Smart Specialisation the Republic of Bulgaria 20142020. (www.mi.government.bg, 26.08.2019).

3. http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/panorama/pdf/mag44/ mag44_ bg.pdf, p. 9

4. Европейски сравнителен доклад за иновациите за 2018 г.: Европа трябва да увеличи своите предимства в областта на иновациите (http: //europa.eu/ rapid/press-release_IP-18-4223_bg.htm, 30.11.2018).

5. „Евратом“ – програма за финансиране на научни изследвания и обучение в сферата на ядрената сигурност, безопасност и радиационна защита.

6. Hofmann-Amtenbrink, M. et al. Towards a System Approach for Materials Research, Development and Innovation for Europe. 14.02.2019 // http://www. matsearch.ch/wp-content/uploads/2019/02/2019-Towards-a-System-Approachfor-Materials-Research-Development-and-Innovation-for-Europe-.pdf

7. https://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-4041_bg.htm

REFERENCCES

Boneva, S. (2020). Analysis of the Participation of Bulgaria in “Horizon 2020” Program for the Period 2014 – 2018. Strategies for policy in science and education-Strategii na obrazovatelnata i nauchnata politika. Vol. 28, N 1, рр. 9 – 21 [in Bulgarian].

Blagoeva-Hazerbasanova, E. (2020). Opportunities and Challenges for the Financing of Quality Science in the EU. The Role of the European Research Council and the Participation of Bulgaria. Strategies for policy in science and education-Strategii na obrazovatelnata i nauchnata politika. Vol. 28, N 2, рр. 172 – 187 [in Bulgarian].

Dimitrova, V. (2014). Development the Role of the Smart Specialization in the Bulgarian Regional. Smart Specialization of Bulgaria, pp. 136 – 154. International Business School. Botevgrad: IBS PRESS.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев