Стратегии на образователната и научната политика

2014/6, стр. 614 - 622

СТАТУС НА НАРАТИВНАТА ПЕДАГОГИКА В СИСТЕМАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ

Любомир Попов
E-mail: lubomir_popov@mail.bg
Faculty of Education
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията поставя началото на поредица от три статии, в които се разглеждат някои проблеми на наративната педагогика. В тази първа статия наративната педагогика се интерпретира в два контекста. Първият е контекстът на понятието „наратив“. При тази интерпретация наративната педагогика се квалифицира като „разпръсната педагогика“, т. е. като съществуваща чрез разнообразни по форма наративни педагогически текстове. Вторият е концепцията за равнищата на педагогическо мислене. При него наративната педагогика се идентифицира с научнопопулярното и житейското равнищe на педагогическо мислене. В този контекст тя може да се съпоставя с класическата педагогика.

Ключови думи: narrative, narrative pedagogy, levels of pedagogical thinking: abstract theoretical, popular and informative, based on life experience

Разсъжденията за статуса на наративната педагогика засягат ред въпроси, поради което замисълът на изложението по-долу е да постави началото на разсъжденията, които да дадат отговор на някои от тях.

1. Наратив и несистематизирана наративна педагогика

Съвместният живот налага общуване и размяна на информация и знания между хората като естествен път за хармонизиране на взаимоотношенията между тях. Както е известно, исторически са се оформили три типа вербална комуникация.

Научна, основана и разчитаща изключително на истинността на познанието. Тя осигурява просперитета на човечеството в различните области на живота. Същевременно обаче, по различни причини, този вид комуникация е присъщ на едно социално малцинство – това е научният елит на обществото, който е и вътрешно нехомогенен (разделен е на различни групи учени, всяка от които е компетентна в собствената си област и некомпетентна в останалите). Следователно научната комуникация, независимо от огромната си роля за развитието на човечеството, е лишена от масова социална база, стои далече от съзнанието и ежедневието на „обикновените“ хора, а и те са естествено дистанцирани от нея.

Управленска, която осигурява и регламентира поведението на хората съобразно определени социални норми. Без такъв вид комуникация в техния живот би настъпил истински хаос. Управленската комуникация е свързана с известен натиск върху свободата и желанията на хората, както и с необходимостта те да са запознати с нейните изисквания за даден исторически етап и място. Подобно „ограничаване на свободата“, както и необходимостта от полагането на „гносеологически усилия“, също води до дистанциране на масовия човек от управленската информация.

Наративна, свеждаща се до ежедневното общуване между хората. Тя се основава на масова разбираемост, защото липсват терминологични затруднения, и масова приемливост, защото липсва социалната принуда. В този смисъл наративната комуникация е исторически наложила се масова форма на общуване между хората в планетарен мащаб. Тази теза се лансира от постмодерната философия, което е довело до засилен научен интерес към явлението „наратив“. Например Ролан Барт в статията си „Увод в структурния анализ на наратива“ подчертава, че „наративът започва още с историята на човечеството; няма и никъде не е имало народ без наративи: всички социални класи, всички човешки групи имат свои наративи и много често те носят еднаква наслада на хора с различна култура. Ив. Павлов казва, че наративността е израз на „неудържимото желание за словесно преразказване на света“ (по: Миленкова-Киен, 2002).

Тези три типа комуникация изпълняват различни и специфични функции в обществото и взаимно се допълват.

1.1. Понятието „наратив“

Терминът наратив се използва в литературната теория и критика, във философията и семиотиката, като неговите производни се употребяват и в други научни области. В английската научна терминология терминът narrative се разбира в смисъл на текст, характеризиращ се с описание/представяне на поредица от хронологични и причинно-следствено свързани събития. С това си значение терминът е сравнително нов – въведен е през 1966 г. в труда на американските литературни теоретици Робърт Скоулз и Робърт Келог „Природата на наратива“, в който те дават следното определение: „Под наратив ние разбираме всички литературни произведения, които се различават по две характеристики: присъствието на сюжет и на разказвач“ (по: МиленковаКиен, 2002). В общи линии тази дефиниция е валидна и до днес в англофонната научна литература, където под narrative се разбира повествователен текст. Така в българския език чуждицата наратив в най-общия си смисъл се превежда като история, разказ. Естественото предположение е, че тази история предполага разказване (изложение, споделяне).

Френската езиковедка Мирей Натюрел предлага малко по-друго тълкуване на наратива, съотнасяйки го със споменатите по-горе понятия история/разказ и разказване. Тя прави интересно предложение за разграничаване на наратив, сюжет и повествование по следния начин: „Сюжетът указва поредицата от събития, казано по друг начин – „онова, за което се разказва“; повествованието е начинът на разказване, или „как се разказва“ и така получаваме двете съставни части на наратива“ (по: Миленкова-Киен, 2002). Тоест наративът може да се разглежда като съставен от сюжет (какво се разказва, текст, поредица от събития) и от повествование (как се разказва). Или: наратив = сюжет/текст + повествование.

Английското тълкуване на narrative като вид текст се използва в тесен смисъл от лингвистиката и литературната наука и в широк смисъл от семиотиката, която окачествява като текстове всякакви семиотични образувания картини, филми, фотографии и пр. В такъв широк смисъл според Ролан Барт „наративът може да бъде предаден посредством устния или писмения език; посредством неподвижния или подвижния образ, посредством жеста и посредством организираната смесица от всички тези субстанции; наратив има в мита, легендата, баснята, приказката, повестта, романа, епопеята, историята, трагедията, драмата, комедията, пантомимата, картината, комиксите, разговора. Под тези почти безкрайни форми наративът съществува във всички времена, във всички краища на земята, във всички общества; наративът започва още с историята на човечеството“ (пак там). В такъв широк смисъл всеки семиотичен конструкт, всичко, представено чрез знаци, може да се нарече текст. Така:

Наративните текстове са речеви или семиотични (знакови) продукти, проследяващи развитието на някакво събитие във времето и в неговата последователност. Те са обикновено със сюжетна основа – разкриват някаква „история“, показват как дадена случка „се случва“. В такъв контекст, когато наративният текст и повествованието отразяват педагогическа проблематика, можем да ги квалифицираме като педагогически наративи.

Лицето, което разказва, може да е самият автор (на текста) или пък негов литературен герой. Така повествованието (разказването) може да бъде от 1 л. ед. или мн. число (аз, ние) или от 3 л. ед. и мн. ч. (той, тя, то; те). Глаголното време обикновеное минало свършено, минало несвършено или сегашно историческо.

1.2. Наративната педагогика в контекста на понятието „наратив“

В представената дотук логика понятието наративна педагогика следва да се разбира буквално като „повествователна педагогика“, педагогика, основана на разказването. Ако използваме пък формулата на Мирей Натюрел за наратива (наратив = текст + повествование), наративната педагогика би следвало да се разбира като съвкупност от текстове с педагогическо съдържание, които се предават посредством различни похвати на повествованието. В такова разбиране за наративната педагогика внимание заслужават и двете страни – както „педагогическите текстове“ и онова, за което се разказва в тях, така и „как се разказва“, т. е. особеностите, значението, функциите на повествованието.

Могат да се констатират следните основни форми, чрез които наративните педагогически текстове се предлагат на масовия читател и слушател, а именно:

Монолитни художествени произведения с педагогически характер. Това са произведения, визиращи разнообразни характеристики на педагогическата практика и мислене. Квалификацията „монолитни“ изразява факта, че те са посветени изключително на педагогически проблеми, засягайки мимоходом някои други. Предназначението им е именно това – да запознават читателите с педагогическите проблеми.

Типични примери в този смисъл са педагогическите романи. Те са епически произведения със сравнително голям обем. В тях има сюжет, нещата се развиват в рамките на големи времеви периоди, литературните герои (образи) са педагогически субекти – учители, възпитатели, преподаватели, родители, военни командири, ученици, възпитаници, студенти, деца в семейството, войници и пр., има описания на институции и събития, на причинно-следствени връзки, биографични елементи, равносметки и оценки и т. н. Такива са например „Педагогическа поема“ и „Знамена на кулите“ от А. С. Макаренко (различни издания) .

Към този вид произведения спадат и произведения с по-малък обем, които са посветени на отделен педагогически проблем. Такива са малкоформатни научнопопулярни книги, като например: „Естетическото възпитание в семейството“ на Ж. Атанасов (заглавието показва педагогическия проблем на книгата); „Наръчник за бащи“ от немския писател хуморист Вили Брайнхолдст, в който авторът засяга проблемите, пред които се изправят младите мъже, ставащи за пръв път бащи; „Нестандартното дете“ на Вл. Леви, третираща психолого-педагогически проблеми на някои категории деца и т. н. Към този вид наративни произведения се отнасят и научнопопулярни книги, в които се засягат не един основен, а разнообразни педагогически проблеми, като: „Децата – как да се отнасяме с тях“ на С. Паркинсън и колектив; „Децата и ние“ на Хаим Гинът; „Здравейте, деца! Как сте, деца?“ на Ш. Амонашвили; „Смелостта да възпитаваш“ на Дж. Добсън и т. н. Съществуват и многобройни наративни произведения под формата на брошури или статии, в които се засягат отделни педагогически проблеми (поради широката популярност на тези книги тук не се предлагат конкретните им издания и години на печат).

Наративни педагогически текстове тип „остров“. Това са текстове в рамките на повече или по-малко обемни литературни произведения, като романи, пътеписи, спомени, краеведческа литература, биографии и пр., в които има отделни глави, посветени на педагогически проблеми. Типичен текст – тип „остров“, е главата „Радини вълнения“ в „Под игото“ на Ив. Вазов. Такива текстове има и в „Автобиография“ на Бр. Нушич. „Островен“ тип са и всички разкази с педагогическа тематика като самостоятелни произведения в творчеството на отделни автори, като например „Даскалите“ и „При Ивана Гърбата“ на Ив. Вазов; „Самичка“, „Сълза Младенова“, „Душата на учителя“, „Кал“ и др. на Елин Пелин; „За бог да прости“, „Предметно обучение“, „Ревизия“, „Вечеринка“, „Предметно обучение“ и др. на Чудомир и т. н.

Наративни педагогически текстове тип „мозайка“. Това са наративни педагогически текстове, които са „вплетени“ в повествованието като отделни абзаци без самостоятелна стойност като отделно обособена единица на произведението. Педагогическите проблеми в тях са засегнати от авторите „мимоходом“, „покрай другите“ и вероятно изискват наличието на предварителна нагласа или способност на читателя да ги селектира самостоятелно като такива (буквално да притежава „педагогически очила“ при четенето). Напримерв романизираната биография на П. Яворов авторът – Любен Георгиев, предлага на различни места в нея откъслечна педагогическа информация от вида:

Завършил трети клас в Чирпан, Яворов имал силното желание да продължи образованието си. Баща му се колебаел дали да го прати в Пловдив, или да го остави да стои в бакалницата като най-голям от мъжете вкъщи. Така се практикувало – щом синът поотрасне, заема мястото на баща си пред чекмеджето в дюкяна“ (Георгиев, 1972: 31); или: „Обикновена картина за тогавашна България (става въпрос за края на ХІХ и началото на ХХ век – Л. П.) било културните и образовани хора да не се търсят между притежателите на диплома. Слаб ученик (особено по математика) е бил Пенчо Славейков“ (Георгиев, 1972: 31) и т. н.

Посочените форми на наративни педагогически текстове могат да се приемат като една от формите за съществуване на наративната педагогика, която в случая може да се квалифицира като несистематизирана наративна педагогика, защото водещото при нея е липсата на системност при изложението и интерпретацията на педагогически знания. Може да се каже, че и самите автори не си поставят такава основна задача. Това са литературни произведения (наративни текстове), притежаващи разнообразни функции, присъщи на епическите произведения въобще, при което предлагането на различни страни на педагогическите явления е само една от тях. Те са предназначени за масовия читател/слушател, който притежава нееднакви критерии и готовност за възприемане и оценка на педагогическото в тях. В този смисъл гносеологическият резултат от общуването с несистемната наративна педагогика (с такива наративни текстове) може да бъде:

а) за непрофесионалния педагог формиране на първоначална или допълваща наличната в момента у него представа за педагогическото, която така или иначе си остава хетерогенна, разпокъсана и непълна;

б) за професионалния педагог те изпълняват роля на илюстрации, допълващи системните му и задълбочени научни знания за педагогическото.

2. Наративната педагогика в контекста на концепцията за равнищата на педагогическото мислене.

Мястото на наративната педагогика в системата на педагогическото познание може да се търси и в контекста на тезата за равнищата на педагогическото мислене. Те могат да се представят чрез фигура 1. Равнища на педагогическо мислене.

Абстрактно-теоретичното равнище е равнище на пределно обобщеното педагогическо знание, своеобразна „педагогическа философия“. Именно на това равнище се извеждат дефиниции за педагогическите понятия, правят се класификации, предлагат се разнообразни теории за един и същ обект и т. н. Поради това се казва, че то е твърде отдалечено от педагогическата практика и няма пряк изход в нея.

Методическото отразява и обслужва конкретни педагогически практики – предучилищни институции, училището и ВУЗ, семейството, спорта, казармата и т. н.

Двете равнища са научните отражения на педагогическата практика, или класическата педагогика.

Научнопопулярното е предназначено за „непрофесионалните педагози“, т. е. за хора, които ежедневно попадат във и трябва да разрешават педагогически ситуации (например родителите). Това равнище използва особен изразен език – епитети, сравнения, пряка реч, илюстрации, примери, възклицания, диалектни думи и изрази и т. н.

Житейско е мисленето на „непрофесионалните педагози“. Формите му са: народната педагогика (съвкупност от митове, легенди, приказки, пословици и поговорки с педагогическо съдържание, които така или иначе представят педагогическата култура на всеки народ); родовата педагогика, изразяваща педагогическата култура на семейството и рода, и педагогика на улицата, представяща онези възгледи, мнения, съвети и пр. по педагогически въпроси, които хората обменят помежду си при неформално общуване.

Педагогическата практика е общият обект за всички равнища (по-подр. по въпроса вж.: Попов (2011).

Научнопопулярното и житейското равнище на педагогическо мислене съставляват наративната педагогика.

Различията между класическата и наративната педагогика могат да се търсят по различни параметри, поради което са отделен проблем. По-долу като типичен пример за различията по формата на изложение се посочва проблемът за негативния престиж на учителите, отразен в класическата педагогика и в наративен педагогически текст.

Класическа педагогика:

Престиж на снизходителния учител. Това е учител, който не предявява особени изисквания към поведението на учениците и по принцип поставя по- високи оценки при изпитването.

Престиж на некомпетентния учител. Тъй като този престиж е свързан с най-важната ролева характеристика на учителя, изгубването на компетенцията е пагубно за авторитета му пред учениците.

Престиж на учителя карикатура. Това са учители, които с много свои личностни особености, с отношението си към другите, с необичайните начини на обличане, с ниската си култура и слаба подготовка, нямат никакъв авторитет в училище. За тях се казва, че са случайно попаднали в професията“ (Андреев, 2001, със съкращения).

Наративни текстове:

Той беше даскал Юрдан от Пазарджик. Около четирийсет годишен мъж, с характер пъргав, жив, припрян, надарен с голяма енергия. Той имаше дарба на словото, реч ясна, увлекателна, глас силен, който ставаше страшен в минути на гняв. Несвършил никакво високо училище, с познания откъслечни, безсистемни, той заместваше липсата на учителска подготовка с добра воля и трудолюбие…Но даскал Юрдан имаше един малък порок: ужасно биеше и падаше в необуздан гняв от най-малките погрешки на възпитаниците си” (Вазов, 1977, Том 8, 394 – 396).

Или: „Той беше едър, с брада на ефенди, с опулени дремливи очи, с тъпо, подпухнало лице, по което се четеше страст към ракията. Той носеше с философска небрежност кирлив фес на бръснатата си глава, шаячни дрехи – охлузени, с оръфани крачоли на прешироките си панталони и подпетени калеври на боси крака…” (Вазов, 1977, Том 8, 398).

Или: „Виж, преподавателят по ръчна работа Татьо Татев е съвсем друго нещо. Кадифе, памук, душичка човек, знаете. Весел, засмян, учтив и нито отсъствия пише, нито забележки прави, нито пък плесница зашлевява някому. Демокрация, народовластие и пълна свобода в клас.

Учениците имат час по дърводелие например и по даден модел работят окачалки за дрехи. Добре, но някой, да речем, не му се работи окачалка, а си дялка с ножчето клечка за зъби. Мооже! Свободно! Друг пък на баба си хурка стърже на струга. Трети с пилата си поправя оръфания ток на обувката, а четвърти, просто на просто, със стъклена книга стърже ушите на другаря си. Учителят Татьо Татев в ъгъла при катедрата си стои, чете си романа „Граф Монте Кристо“ и се прави, че не вижда. И най-важното, че накрая на срока не иска да му се представят изработените предмети, а си поставя бележките така, по памет. Като вземе главната книга и като ги зареди: шест, шест, шест, пет, шест, шест, пет, шест…Просто да го разцелуваш в профил и във фас…“ (Чудомир, 2013, Том 3: 45).

Добре видимо е, че научният текст се стреми към пределно обобщаване и използва суха научна терминология. В наративните текстове езикът е много по-жив, а героите са конкретни реални лица, сътворяващи уникална педагогическа практика.

ПРИЛОЖЕНИЕКласическаПедагогическапрактикаАбстрактнотеоретичноМетодическопедагогикаНаративнаНаучнопопулярноЖитейскопедагогика

Фигура 1. Равнища на педагогическо мислене:

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, М. (2001). Образование и общество, с. 157 – 158. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“.

Вазов, Ив. (1976). Събрани съчинения в двадесет и два тома. София: Български писател.

Георгиев, Л. (1972). П. К. Яворов. Романизирана биография, с. 31; с. 279. София: Издателство Отечествен фронт.

Миленкова-Киен, Р. (10.02.2002). За термините наратив, наротология и наративна семиотика. В: liternet.bg/publish4/kien/narativ.htm

Попов, Л. (2011). Отраженията на педагогическата реалност. Обща педагогика. Част II. София: Издателство „Даниела Убенова“; сс 30 – 35.

Чудомир. (2013). Събрани произведения в шест тома. Велико Търново: Издателство Абагар.

REFERENCES

Andreev, M. (2001). Obrazovanie i obshtestvo, s. 157 – 158. Sofia: Univ. izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”.

Vazov, Iv. (1976). Sabrani sachinenia v dvadeset i dva toma. Sofia: Balgarski pisatel.

Georgiev, L. (1972). P. K. Yavorov. Romanizirana biografia, s. 31; s. 279. Sofia: Izdatelstvo Otechestven front.

Milenkova-Kien, R. (10.02.2002). Za terminite narativ, narotologia i narativna semiotika. V: liternet.bg/publish4/kien/narativ.htm

Popov, L. (2011). Otrazheniyata na pedagogicheskata realnost. Obshta pedagogika. Chast II. Sofia: Izdatelstvo “Daniela Ubenova”; ss 30 – 35.

Chudomir. (2013). Sabrani proizvedenia v shest toma. Veliko Tarnovo: Izdatelstvo Abagar.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев