Стратегии на образователната и научната политика
Вход / Регистрация

2023/4s, стр. 120 - 134

РОЛЯТА НА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ И МИКРООБУЧЕНИЕТО В ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Резюме:

Ключови думи:

1. Въведение

През 2022 г., по време на панелната дискусия „Визии за българското образование в контекста на XXI век“, проф. Б. Манов, философ, споделя: „Живеем в началото на нова цивилизация, а това означава, че образователната система трябва да се насочи натам. Новата, предстоящата цивилизация ще бъде дигитална“ и това е може би една от най-красноречивите обосновки на дигиталната трансформация на образованието. В настоящия момент, когато този процес е вече стартиран и необратим, трудно може да се отрече, че дигиталните иновации в образованието разширяват възможностите, повишават резултатите и създават условия за по-привлекателна и подходяща учебна среда както за учениците, така и за учителите (Stefanova & Stefanov & Doichinov 2022) и че е безусловно необходима промяна в начините, методите и формите на образование, възпитание и развитие (Doncheva & Voinohovska 2022; Voinohovska & Doncheva 2022).

След като социалните мрежи отдавна надхвърлиха първоначалното си предназначение и се оказаха удачна платформа дори и за бизнес и политика, съвсем естествено беше и образователният процес да заеме своето място в това виртуално пространство. Още през 2019 Facebook въвежда в експлоатация режима Social Learning, който предоставя отлични възможности за публикуване и структуриране на учебно съдържание в затворена група и извежда на ново ниво използването на тази социална мрежа в учебния процес. Едва ли може да се оспори, че социалните мрежи имат потенциала да предложат богат достъп до разнообразни образователни ресурси, но напоследък се наблюдава трайна миграция на учениците и студентите от дигиталното поколение към платформи като Instagram, Tik-Tok, Pinterest, в които циркулира дигитално съдържание под формата на малки порции визуална и видеоинформация. Тази тенденция налага необходимостта от нов прочит на концепцията за микрообучението през призмата на социалните мрежи, както и необходимостта от изследване на нагласата на обучаваните към такова обучение.

2. Микрообучение в социалните мрежи

Въпреки противоречивите данни относно интервала на внимание на съвременния човек, не може да се отрече, че този интервал непрекъснато намалява вследствие на интензивното взаимодействие с дигиталните технологии. Достатъчно е само да се замислим колко често проверяваме телефона си за нови съобщения или нотификации, каква част от съдържанието на една уеб страница прочитаме, преди да я напуснем, и каква част от даден видеоклип успяваме да изгледаме, без да загубим интерес. Една традиционна лекция заема сумарно 90 мин. и при подготовката на учебния материал всеки преподавател се стреми да разпредели съдържанието в теми, вместващи се в този интервал. Следователно една тема от учебника или един тематично обособен текстов ресурс, публикуван в системата за електронно обучение, ще изискват приблизително същото време за прочитане, разбиране и усвояване. Предвид горепосочения проблем е очевидно, че за съвременния студент е трудна задача да възприеме наведнъж текстов обем, изискващ 90-минутна концентрация. Дори и лекцията да бъде записана като видеоклип – формат, безспорно предпочитан от обучаваните, ако неговата продължителност надхвърля 15 минути, вниманието и интересът след този интервал ще бъдат сведени до нула. Като се отчете и масовата тенденция сред учениците и студентите към гледане на видеоклипове с 1,5 или 2-кратно увеличение на скоростта, която подкрепя горното твърдение, става ясно, че е наложително преструктуриране на учебното съдържание или най-малкото – предоставяне на същото в допълнителни формати, които съответстват на новите дадености и потребности.

Микрообучението е подход, при който учебният материал се поднася на малки порции, фокусирани върху бързото усвояване на тясно профилирани знания и умения. Един микроресурс изисква средно около 2 до 8 минути концентрация на вниманието. Целта е усвоените знания да могат да се приложат веднага след разглеждането му.

Още през 2006 г. един от пионерите на микрообучението Peter Bruck споделя при откриването на конференцията „MicroLearning 2006“: „…искахме да променим формата на учебното съдържание и начина, по който то се доставя, така че да се вплете в дигиталното ежедневие на обучавания – малки порции, слабо свързани, подавани към личния комуникационен поток и текущите задачи“.

Бумът на социалните мрежи разгърна обширна платформа, благоприятстваща прилагането на този тип обучение, и ако през 2006 г. парадигмата му изглежда абстрактна, то в условията на постдигитално общество все повече се дискутират подходи за интегриране на микросъдържание в платформите за електронно обучение, за прилагане на смесени модели – микро плюс традиционно и микро плюс дистанционно обучение, за повишаване на интереса и мотивацията, както и за подобряване на концентрацията и познавателните умения на студентите чрез микрообучение (Nehra 2021; Redondo D‘az et al. 2021; Mcneill & Fitch 2022; Nowak & Speed & Jasna 2023).

Когато Facebookзапочна да набира скорост, много университетски преподаватели, обезпокоени от апатията и ниската мотивация на обучаваните, създадоха затворени групи по дисциплините, които преподават (Ivanova 2016; Ivanova & Stoykova & Ivanova 2015), първоначално преследвайки възможността за бърза комуникация и обратна връзка със студентите. Впоследствие започна и публикуване на допълнително учебно съдържание с относително малък обем – кратки видеоклипове, изображения, кратки презентации и текстове, което инициира плавен преход към концепцията на микрообучението. Тъй като всеки участник в групата има възможност да коментира представения материал и да оцени неговата полезност, тези затворени групи насърчиха обмена на знания, идеи и опит между обучаваните и допринесоха за постигането на по-добро взаимодействие между преподаватели и студенти.

Social Learning режимът на Facebook добавя допълнителни функции за публикуване и управление на съдържание в затворената група, като от гледна точка на участника дава възможност за избор между два изгледа – Discussion и Guides. В първия случай публикуваното в групата съдържание се извежда неструктурирано, в хронологичен порядък (крайно объркващо, когато затворената група е предназначена за учене), а във втория – структурирано в отделни тематични модули, създадени от администратора на групата, като във всеки модул последният може да публикува ресурси във всички формати, поддържани от Facebook. Преподавателят има възможност да преподрежда ресурсите след тяхното публикуване и може да добавя по един или повече тестове за самоподготовка към отделните модули. Структурирането по модули благоприятства публикуването на все по-малки по обем и съответно по-тясно профилирани учебни ресурси – например кратко видео на тема „Събиране на двоични числа“ в модул „Бройни системи“ от затворената група по „Организация на компютъра“.

За съжаление, дигиталната надпревара допринесе и за по-интензивна миграция към нови платформи за комуникация и забавление и затворените групи във Facebook вече се конкурират за вниманието на обучаваните с платформи като Redit, Discord, Instagram, Tik-Tok, Pinterest, като последните три са типичен пример за разпространяване на интензивен поток от визуално микросъдържание.

В стремежа си да реагират адекватно в динамично променящите се условия, преподавателите търсят пътища да интегрират в учебния процес платформите, в които са най-активни обучаваните. Подходи за използване на Pinterest в учебния процес дискутират (Schroeder & Curcio & Lundgren 2019; Holmes & Rasmussen 2018), a (Staudt Willet & Carpenter 2020) дори правят опит да обучават в Redit.

Налага се изводът, че за да се адаптира успешно учебното съдържание към даденостите и потребностите на студентите от дигиталното поколение, е необходимо разработване на допълнителни учебни микроресурси във формат, към който обучаваните са вече привикнали. Целта е тези ресурси да развият конкретни умения, да предизвикат интерес, да провокират любопитство и критично мислене, да повишат мотивацията и да направят по-лесно усвояването на учебните макроресурси.

3. Подготовка на учебно микросъдържание

Когато става дума за подготовка на учебно микросъдържание, в общия случай вече е налице разработено дигитално учебно съдържание по съответната дисциплина, обособено в онлайн курс за електронно обучение и се налага неговото преразглеждане, преструктуриране и модификация, за да отговаря на характеристиките на учебните микроресурси (Zamata et al. 2023; Javorcik & Polasek 2019).

Преди да бъдат дискутирани етапите на подготовка на дигитални ресурси за микрообучение, е целесъобразно да се анализират предимствата и недостатъците на този подход. Като предимство може да бъде посочено, че създаването на кратък учебен ресурс изисква по-малко време и усилия, но по-важно е, че в контекста на теорията на Ebbinghaus за кривата на забравянето, по-краткото съдържание привлича и ангажира по-ефективно вниманието на обучаваните, изисква фокус и концентрация за по-кратък интервал от време и много по-лесно се преговаря. Освен това микроресурсите са лесно вградими в популярните мобилни приложения (Instagram, Pinterest, Tik-Tok), което прави микрообучението по-широко достъпно и разпространяемо. Като ограничение за микрообучението може да се посочи, че то не е подходящо за усвояване на сложни концепции, за развиване на аналитични умения, които изискват задълбочени знания и изграждане на причинно-следствени връзки. В този ред на мисли, в университетското образование, където се преподават основополагащи дисциплини, изискващи задълбочено изучаване на дадена предметна област, микрообучението може да играе много важна, но все пак поддържаща роля в учебния процес.

На фиг. 1 е представена примерна методика за подготовка на учебни микроресурси при наличие на разработено дигитално учебно съдържание по дисциплината.

Фигура 1. Методика за подготовка на учебни микроресурси

Преработването на избрания сегмент дигитално учебно съдържание, който е определен като подходящ за включване в микроресурс (МР), следва да се извърши в съответствие с общите препоръки за подготовка на учебно микросъдържание.

– От самото начало обучаваните трябва да са наясно, че микрообучението е подход, допълващ стандартния учебен процес, който не бива нито да се пренебрегва, нито пък да се разчита само на него.

– Сегментирането на съществуващия учебен материал в по-малки порции не го превръща автоматично в материал, подходящ за микрообучение. Съдържанието, включено в МР, трябва да бъде кратко, конкретно и фокусирано, да съдържа примери и да бъде насочено към концепциите, с чието усвояване студентите срещат затруднения.

– Всеки МР трябва да има ясна цел – за придобиване на знание или за усвояване на умение, защото от тази цел зависи не само съдържанието, но и формата на представяне на ресурса. Целта трябва да бъде една, възможно по-ясна и конкретна, за да се избегне включването на излишно съдържание, което не е пряко свързано с нея.

– МР не трябва да съдържа чист текст. Есенцията при микрообучението е в мултимедийното съдържание – видео, снимки, схеми, инфографики, анимации и симулации, пряко свързани с целта на ресурса. А добавянето на интерактивни елементи засилва ангажираността на обучаваните и подобрява запаметяването на съдържанието.

– Доколкото е възможно, тонът на изложението трябва да бъде диалогичен, концепциите да бъдат въвеждани с реторични въпроси, за да се провокират критичното мислене и способността да се формулират изводи и заключения.

– Включването на дори и дребен игрови елемент в МР засилва интереса и ангажираността на обучаваните към темата на ресурса.

– Използването на минитестове в хода на микрообучението може да даде добра ориентация на обучаваните как напредват в придобиването на знания и умения. Но трябва да се има предвид, че вмъкването на тестови въпроси във всеки МР всъщност противоречи на концепцията „микро“. Минитестът трябва да бъде кратък и обособен като отделен МР.

– МР трябва да са така разработени и публикувани, че да бъде улеснен достъпът до тях през мобилно устройство – най-вече телефон.

Тъй като инфографиките са относително лесни за създаване МР, предвид нарастващия брой платформи, предоставящи инструменти и шаблони за тяхното създаване, по-нататък ще бъдат разгледани някои общи принципи при създаването на този тип ресурси за микрообучение.

Обобщаването на проблема, на който е посветена една инфографика, е ключова стъпка в нейното създаване. Необходимо е планираното съдържание да се представи по въздействащ и ефективен начин, което изисква сериозна предварителна подготовка – анализ на темата, събиране на необходимите факти и определяне на основните концепции, които трябва да бъдат заложени в съдържанието. Следва да се потърсят подходящи, актуални и достоверни данни, позовавайки се на различни източници, като научни изследвания, статистически данни, интернет ресурси и др. След събирането на данните трябва да се вземе решение за типа (шаблона) на инфографиката, който ще се използва. Този избор трябва да бъде съобразен със съдържанието и целта на неговото представяне. Шаблонът може да представлява диаграма, таблица, график, времева линия, карта и др.

Графичното оформление играе изключително важна роля при създаването на инфографики, тъй като то определя визуалния ефект и въздействието, което инфографиката ще предизвика у обучавания. Предпочитанията и стилът на автора при оформяне на интерфейса на инфографиките могат да допринесат за активно привличане на вниманието, за предаване на информацията по ясен и лесен за възприемане начин и да спомогнат за по-добро разбиране на представените данни.

Един от ключовите аспекти на дизайна при инфографиките е визуалната йерархия, която се заключава в използването на различни размери, цветове и стилове на шрифтовете, за да се подчертае важността и йерархията на отделните елементи в инфографиката. Например заглавията и ключовите точки могат да бъдат представени с по-голям размер и по-наситени цветове, за да привличат вниманието, докато по-детайлната информация може да бъде представена с по-малък размер на шрифта.

Цветовата палитра е също много важна, като цветовете могат да се използват, за да се подчертае определена информация или да се предаде някакво настроение. Важно е да се изберат подходящи цветове, които да хармонират помежду си и да бъдат лесно различими. Освен това трябва да се внимава с използването на твърде ярки или прекомерно наситени цветове, които могат да отвлекат вниманието или да затруднят възприемането на информацията (Tarkhova 2020).

Инфографиката трябва да има ясна и логична структура, като съдържанието се представя по последователен и лесно разбираем начин. Елементите трябва да бъдат разположени така, че да подкрепят и подчертават основните идеи и послания, които трябва да бъдат предадени. Визуалните елементи, като илюстрации, графики, икони и диаграми, допринасят информацията да бъде по-достъпна и разбираема, но и провокират визуален интерес и придават привлекателност на инфографиката.

Друга важна стъпка е да се избере подходяща платформа, която да предоставя библиотека от елементи в помощ при създаването на инфографиката. В зависимост от уменията и предпочитанията на автора могат да се изберат графични среди, като Adobe Illustrator, уеб базирани платформи като Canva, Piktochart и Visme, дори и стандартно офис приложение като PowerPoint или други онлайн инструменти за създаване на инфографики (Davidson 2014). Следваща стъпка е изграждането на ясна и логична структура на съдържанието, обособена в секции или подзаглавия, за да се организира лесно по-следното и да се представи по последователен начин. Избраните изображения се позиционират на подходящи места в инфографиката, така че да допълват текста и да провокират визуален интерес.

След създаването на инфографиката тя се запазва в подходящ формат за споделяне и разпространение на графични изображения. Най-често използваните формати за инфографики са PNG, JPEG или PDF. Качеството на изображението е необходимо да се съблюдава така, че да е задоволително и размерът на файла да е подходящ за онлайн или печатно представяне. Добре е инфографиката да се представи първоначално пред по-малък брой хора, но съответстващи на целевата група, за която е предназначена, с цел първична обратна връзка.

Публикуването на инфографиката в социалните мрежи е един от най-ефективните начини за споделяне и достигане до голяма аудитория. Изборът на подходящите социални мрежи може да се направи на база на определената в началото целева група и анализа на нейната активност. Facebook, Twitter, Instagram, LinkedIn и Pinterest са популярни платформи за споделяне на визуално съдържание от този тип. За подчертаване на съдържанието и привличане вниманието на потенциалната аудитория, е добре да се предоставят подробно описание и хаштагове. Добра стратегия е да се подкрепи публикуването на инфографиката с активно споделяне – в личен блог, уебсайт, личен профил в социалните мрежи. На фиг. 2 е представена обща методика за създаване на инфографики, а на фиг. 3 са показани две инфографики, разработени за дисциплината „Организация на компютъра“ като част от учебното съдържание, публикувано в затворената едноименна група във Facebook.

Фигура 2. Обща методика за създаване на инфографика

Фигура 3. Инфографики по „Организация на компютъра“

4. Изследване нагласата на обучаваните към микрообучение в социалните мрежи

Разбира се, преди да бъдат предприети каквито и да било инициативи за създаване и използване на микросъдържание в учебния процес, е целесъобразно да се изследва нагласата на обучаваните към подобен подход.

В настоящия труд са представени резултатите от проучване, извършено сред 245 студенти от различни специалности и различни университети. На този пилотен етап не е направен профил на обучаваните (т.е. не е събирана информация за университет, специалност и курс), от една страна, за да бъде сведен до минимум броят въпроси в анкетата и от друга – за да се запази пълна анонимност и да се чувстват анкетираните спокойни да отговарят свободно.

Целите на изследването са:

– да се проучат предпочитанията на студентите към най-популярните социални мрежи и платформи за споделяне на дигитално съдържание;

– да се проучи нагласата към учене в затворена група във Facebook;

– да се проучи нагласата към микрообучението;

– да се проучат предпочитанията към формата на учебните микроресурси;

– да се провери доколко са склонни студентите да учат в платформите Redit, Instagram, Pinterest и Tik-Tok.

Изследването е проведено с помощта на онлайн анкета в Google Forms, която включва 8 задължителни въпроса – два с множествен избор и 6 под формата на 5-степенна Ликертова скала (позиция 1 за крайно негативно мнение, позиция 5 – за крайно позитивно мнение).

На фиг. 4 е даден резултатът от проучването относно предпочитанията на студентите към най-популярните социални мрежи. Предварителните очаквания бяха, че Facebook вече отстъпва място на YouTube, Instagram и Tik-Tok, но крайните резултати показват, че студентите са все още активни в тази социална мрежа (70,6%), като след нея се нареждат с много близки резултати YouTube (59,6%) и Instagram (58,4%). Може да се твърди, че все още е оправдано да се използват активно затворените групи в режим Social Learning, което се потвърждава и от резултатите, получени при изследване на нагласата към учене в затворена група във Facebook. На въпроса „Доколко Ви допада използването на затворена Facebook група по конкретна дисциплина, в която са публикувани учебни материали?“ 46,5% от анкетираните дават крайно положителен отговор (5), а 20,4% – положителен отговор (4), следователно може да се приеме, че 66,9% от участниците в изследването са с положителна нагласа към тази форма на учене.

Показаните на фиг. 4 резултати ясно очертават и към кои други платформи трябва да се насочат усилия за публикуване на микроучебно съдържание, така че последното да се вплете ефективно в дигиталната рутина на съвременния студент.

Фигура 4. Предпочитания на студентите към най-популярните социални мрежи

Резултатите от проучването на нагласата на студентите към микрообучението (фиг. 5) позволяват да се направи изводът, че последната е положителна (едва 4,4% от анкетираните дават негативна оценка), което оправдава всички усилия, вложени в подготовката на учебно микросъдържание.

Фигура 5. Нагласа на студентите към микрообучението (1 – изобщо не ми допада, 5 – би било чудесно)

Както се вижда от фиг. 6, учебното микросъдържание би следвало да се поднася най-вече под формата на кратко видео, кратък текст с изображения или само изображение, за да отговаря на предпочитанията и нагласата на студентите. Макар че инфографиката, като отделна категория, е на четвърта позиция с 32% от предпочитанията, тя може да се приеме за подкатегория на „кратък текст с изображения“ и да бъде един от основните ресурси в микрообучението.

Интересни се оказаха отговорите на последните 4 въпроса в анкетата, които покриват последната цел на изследването. На фиг. 7 са представени резултатите от изследване нагласата на студентите към учене в Tik-Тok. Като се вземе пред

Фигура 6. Предпочитания към формата на учебните микроресурси

вид, че според отговорите на предходния въпрос най-предпочитаният формат за МР е краткото видео, очакванията към тези резултати бяха съвсем различни, но очевидно студентите демонстрират явно нежелание елементи от учебния процес да бъдат транспонирани в социалната мрежа, която те използват за забавление. Аналогични са и резултатите, касаещи Instagram, Pinterest и Redit. Единствено при нагласата към Instagram има лека разлика – сумарно 25,3% от анкетираните имат положителна такава, а 21,2% са с неутрално мнение. Този резултат все пак дава някакви основания да се публикуват учебни МР в платформата.

Фигура 7. Нагласа на студентите към учене в Tik-Tok

В хода на изследването беше отчетен интересен обрат в междинните резултати, който отправя предизвикателство към провеждане на ново, по-детайлно проучване. Първоначално анкетата беше разпространена само сред студенти от професионално направление Комуникационна и компютърна техника. В междинните резултати от изследването на предпочитанията към най-популярните социални мрежи силно изразена преднина получи YouTube (82%). Възможно обяснение за отчетения висок процент е, че студентите от това професионално направление задълбочават и разгръщат познанията си в областта на ИКТ основно от видеоклипове в тази платформа. Едно по-фокусирано изследване на предпочитанията към социалните мрежи и форматите на представяне на учебните МР, но този път с отчитане на профила на студента – професионално направление и специалност, може да установи интересни корелации.

5. Заключение

За да се адаптира успешно учебното съдържание към даденостите и потребностите на студентите от дигиталното поколение, е необходимо разработване на допълнителни учебни микроресурси във формат, към който обучаваните са вече привикнали, като целта е тези ресурси да развият конкретни умения, да предизвикат интерес, да провокират любопитство и критично мислене, да повишат мотивацията и да направят по-лесно усвояването на учебните макроресурси.

Благодарение на повсеместното си присъствие в дигиталното ежедневие на съвременните обучавани, както и на бързата комуникация и разнообразните формати за предоставяне на учебно съдържание, социалните мрежи имат потенциала да бъдат една от платформите за дигитализация на образованието, осигурявайки подходяща среда и инструменти за публикуване и споделяне на учебни микроресурси и за организиране и провеждане на микрообучение.

Безспорно, микрообучението е подход, адаптиран към нуждите и начина на живот на студентите от XXI век, но освен в образователната сфера той е отлично приложим и в корпоративното обучение, като все повече компании се ориентират към прилагането му. Нараства и броят на корпоративните платформи за създаване, управление и доставяне на учебно микросъдържание. Ако настоящите студенти още в университета придобият опит в микрообучението, то в бъдещия си професионален живот те ще бъдат по-добре подготвени и за корпоративния му вариант.

Резултатите от проведеното изследване на нагласата на студентите към ученето в социалните мрежи и конкретно към микрообучението недвусмислено сочат, че този подход може успешно да допълва и подпомага традиционния учебен процес с учебно съдържание, съобразено с навиците и стила на учене на съвременния обучаван.

Поради интересния обрат, получен в хода на изследването, е оправдано провеждане на повторно изследване, в което да се потърси корелация между специалността на анкетираните студенти и предпочитанията им към социалните мрежи, които ползват, и към формата на учебните микроресурси.

Предложените методики за подготовка на учебен микроресурс и за създаване на инфографика ще бъдат от полза за всеки учител или университетски преподавател, планиращи да организират и провеждат микрообучение като допълнение към стандартния учебен процес.

REFERENCES

STEFANOVA, P.; STEFANOV, P.; DOYCHINOV, Y., 2021. Creating Digital Educational Content – Opportunities and Perspectives for Creative Interaction in Music Education. Proceedings of EDULEARN21 Conference, pp. 4606 – 4612, DOI: 10.21125/edulearn.2021.0958.

DONCHEVA, J.; VOINOHOVSKA, V., 2022. Investigation of Attitudes to Apply Information and Communication Technologies in Educational Practice. Proceedings of INTED2022 Conference, pp. 459 – 467. ISBN 978-84-09-37758-9.

VOINOHOVSKA, V.; DONCHEVA, J., 2022. Integration of Information and Communication Technologies in Educational Theory and

Practice. Proceedings of INTED2022 Conference, pp. 452 – 458. ISBN 978-84-09-37758-9.

NEHRA, M., 2021. The Science behind the Effectiveness of Microlearning. eLearning Industry publishing platform, 14 October, available online at: https:// elearningindustry.com/science-behind-the-effectiveness-of-microlearning

REDONDO DÍAZ, R.; CAEIRO RODRIGUEZ, M.; LÓPEZ ESCOBAR, J. J., VILAS, A., 2021. Integrating micro-learning content in traditional e-learning platforms. Multimedia Tools and Applications, vol. 80, pp. 3121 – 3151. DOI:10.1007/s11042-020-09523-z.

MCNEILL, L.; FITCH, D., 2022. Microlearning through the Lens of Gagne’s Nine Events of Instruction: A Qualitative Study. TechTrends. DOI:10.1007/s11528-022-00805-x.

NOWAK, G., SPEED, O., JASNA, V., 2023. Microlearning activities improve student comprehension of difficult concepts and performance in a biochemistry course. Currents in Pharmacy Teaching and Learning, 15. DOI:10.1016/j.cptl.2023.02.010.

IVANOVA G., 2016. An Approach of Using Social Media for Educational Purposes in University of Ruse International Conference on E-learning, pp. 168 – 175, ISBN 2367-6698.

IVANOVA, A.; STOYKOVA, V.; IVANOVA, G., 2015. Social Networking in Higher Education – Good Practices and a Case Study from Bulgarian Universities. Proceedings of e-Learning’15 International Conference. DOI: 10.13140/RG.2.1.2593.9928.

SCHROEDER, S., CURCIO, R., LUNDGREN, L., 2019. Expanding the Learning Network: How Teachers Use Pinterest. Journal of Research on Technology in Education, vol. 51. pp. 1 – 21. DOI:10.1080/15391523.2 019.1573354.

HOLMES, A.F.; RASMUSSEN, S.J., 2018. Using Pinterest to stimulate student engagement, interest, and learning in managerial accounting courses. Journal of Accounting Education, vol. 43, pp. 43 – 56. DOI:10.1016/j.jaccedu.2018.03.001.

STAUDT WILLET, K. B., CARPENTER, J. P., 2020. Teachers on Reddit? Exploring contributions and interactions in four teaching-related subreddits. Journal of Research on Technology in Education, vol. 52, no. 2, pp. 216 – 233, DOI: 10.1080/15391523.2020.1722978.

JAVORCIK, T., POLASEK, R., 2019. Transformation of e-learning into microlearning: New approach to course design. AIP Conference Proceedings. DOI:10.1063/1.5114051.

ZAMATA, H.; CHOQUEHUANCA QUISPE, W.; MACHACAHUAMANHORCCO, E.; SALAS, A.; MÁLAGA, V., 2023. Towards the development of learning through microlearning. Ciencia Latina Revista Cient‘fica Multidisciplinar. No. 7, pp. 3939 – 3954. DOI:10.37811/cl_ rcm.v7i1.4711.

DAVIDSON, R., 2014. Using infographics in the science classroom.

The Science Teacher, vol. 81, no. 3, p. 34.

TARKHOVA, L.; TARKHOV, S.; NAFIKOV, M.; AKHMETYANOV, I.; GUSEV, D. & AKHMAROV, R., 2020. Infographics and their application in the educational process. International Journal of Emerging Technologies in Learning (IJET), vol.15. no. 13, pp. 63 – 80.

2025 година
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Prof. Dr. Milena Filipova, Adriana Atanasova, PhD student

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Dr. Stefka Djobova, Assoc. Prof., Dr. Ivelina Kirilova, Assist. Prof.

THE IMPACT OF AGE ON ADULT’S PARTICIPATION IN PHYSICAL ACTIVITIES DURING LEISURE TIME

Dr. Despina Sivevska, Assoc. Prof. Dr. Biljana Popeska, Assoc. Prof.

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Prof. Ivan Beloev, Dr. Valentina Vasileva, Assoc. Prof. Dr. Іnna Savytska, Assoc. Prof., Dr. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof. Dr. Lesia Zbaravska, Assoc. Prof., Dr. Olha Chaikovska, Assoc. Prof.

QUALITY OF HIGHER EDUCATION IN BULGARIA: COMMUNICATION AND COMPUTER TECHNOLOGY TRAINING

Prof. Rositsa Doneva, Dr. Silvia Gaftandzhieva, Assoc. Prof.

ВЛИЯНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ ВЪРХУ ФОРМАЛНАТА И НЕФОРМАЛНАТА ИКОНОМИКА

Проф. д-р Стефан Петранов, доц. д-р Стела Ралева, доц. д-р Димитър Златинов

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Dr. Miglena Tarnovska, Assoc.Prof.; Dr. Rumyana Stoyanova, Assoc.Prof.; Dr. Angelina Kirkova-Bogdanova; Prof. Rositsa Dimova

Книжка 1s
CHALLENGES FACED BY THE BULGARIAN UNIVERSITIES IN THE CONTEXT OF SCIENCE – INDUSTRY RELATIONS

Dr. Svetla Boneva, Assoc. Prof., Dr. Nikolay Krushkov, Assoc. Prof.

INVENTING THE FUTURE: CAN BULGARIAN UNIVERSITIES FULFILL THEIR MISSION AS CATALYSTS FOR ECONOMIC GROWTH AND SUSTAINABILITY?

Dr. Ralitsa Zayakova-Krushkova, Assist. Prof., Dr. Alexander Mitov, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Prof Dr. Lyudmila Vekova, Dr. Tanya Vazova, Chief Assist. Prof., Dr. Penyo Georgiev, Chief Assist. Prof., Dr. Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

BUSINESS ASPECTS OF ACADEMIC PUBLISHING

Dr. Polina Stoyanova, Chief Assist. Prof.

THE ECONOMIC IMPACT OF MUSIC STREAMING

Dr. Dimiter Gantchev, Assist. Prof.

FILM INCENTIVE SCHEME IN THE REPUBLIC OF BULGARIA

Dr. Ivan Nachev, Assist. Prof.

PATENT PROTECTION OF DIGITAL TWINS

Dr. Vladislava Pаcheva, Chief Assist. Prof.

Книжка 1

МНОГОСТРАНЕН ПОДХОД ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ РАВНИЩЕТО НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ПОДГОТОВКАТА НА БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Доц. д-р Бистра Мизова, проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт Проф. д-р Харви Мелър

2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Dr. Miglena Molhova-Vladova, Dr. Ivaylo B. Ivanov

THE DUAL IMPACT OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE: CATALYST FOR INNOVATION OR THREAT TO STABILITY

Prof. Diana Antonova, Dr. Silvia Beloeva, Assist. Prof., Ana Todorova, PhD student

MARKETING IN TOURISM: PRACTICAL EVIDENCES

Dr. Fahri Idriz, Assoc. Prof.

DEVELOPMENT OF THE INFORMATION ECONOMY CONCEPT AND THE TRANSITION TO INDUSTRY 5.0

Dr. Dora Doncheva, Assist. Prof., Dr. Dimitrina Stoyancheva, Assoc. Prof.

THE GLOBAL MARKET AS A PROJECTION OF THE INFORMATION ECONOMY

Dr. Vanya Hadzhieva, Assist. Prof. Dr. Dora Doncheva, Assist. Prof.

ACADEMIC ENTREPRENEURSHIP: PRACTICAL RESULTS AND TRAINING

Prof. Nikolay Sterev, DSc., Dr. Daniel Yordanov, Assoc. Prof.

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Dr. Albina Volkotrubova, Assoc. Prof. Aidai Kasymova Prof. Zoriana Hbur, DSc. Assoc. Prof. Antonina Kichuk, DSc. Dr. Svitlana Koshova, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Khodakivska, Assoc. Prof.

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Проф. д-р Жоржета Назърска, доц. д-р Александър Каракачанов, проф. д-р Магдалена Гарванова, доц. д-р Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. д.н. Христо Белоев, проф. д.н. Валентина Войноховска, проф. д-р Ангел Смрикаров

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В БИЗНЕСА – ФИНАНСОВИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И МАРКЕТИНГОВИ АСПЕКТИ

Проф. д-р Андрей Захариев, доц. д-р Драгомир Илиев Гл. ас. д-р Даниела Илиева

RECENT TRENDS AND APPLICATIONS OF THE ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN THE EDUCATION

Prof. Dr. Plamen Zahariev, Prof. Dr. Georgi Hristov, Prof. Dr. Ivan Beloev

COMPARATIVE ANALYSIS OF UTILIZING POPULAR INTELLIGENT COMPUTER SYSTEMS IN EDUCATION

Dr. Galina Ivanova, Assoc. Prof. Dr. Aleksandar Ivanov, Assoc. Prof.

CONCEPTUAL MODEL OF TRAINING IN REMOTE VIRTUAL SUPERVISION IN SOCIAL WORK

Dr. Silviya Beloeva, Assist. Prof. Dr. Nataliya Venelinova, Assist. Prof.

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, проф. Ваня Стойкова, гл. ас. д-р Галя Шивачева Доц д-р Анелия Иванова

DIGITAL DISCRIMINATION RISKS IN THE TRANSFORMATION OF HIGHER EDUCATION

Dr. Silviya Beloeva, Assist. Prof. Dr. Nataliya Venelinova, Assist. Prof.

OPPORTUNITIES, CHALLENGES AND SOLUTIONS FOR DIGITAL TRANSFORMATION OF THE EDUCATIONAL PROCESSES THROUGH 3D TECHNOLOGIES

Prof. Georgi Hristov, Prof. Plamen Zahariev, Dr. Diyana Kinaneva, Assist. Prof., Georgi Georgiev, Assist. Prof.

ДИГИТАЛНОТО ПОКОЛЕНИЕ VS. СЛЯТОТО, ПОЛУСЛЯТОТО И РАЗДЕЛНОТО ПИСАНЕ

Доц. д-р Владислав Маринов, ас. Анита Тодоранова

OPPORTUNITIES AND CHALLENGES FOR THE EDUCATION OF STUDENTS WITH SPECIAL EDUCATIONAL NEEDS IN THE DIGITAL ENVIRONMENT: THE NEW NORMAL

Prof. Julia Doncheva, DSc., Dr. Galina Ivanova, Assoc. Prof. Dilshod Tojievich Oblokulov

ИЗГРАЖДАНЕ НА КОМПЕТЕНЦИИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА STEM ОБУЧИТЕЛНИ РЕСУРСИ У БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

Доц. д-р Евгения Горанова, проф. д.н. Валентина Войноховска, проф. д-р Ангел Смрикаров

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Assist. Prof. Dr. Kamelia Shoilekova, Assoc. Prof. Dr. Desislava Atanasova, Assoc. Prof. Dr. Rumen Rusev, Assoc. Prof.

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Prof. Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov Prof. Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.н. Юлия Дончева, Денис Асенов, проф. д-р Ангел Смрикаров проф. д-р Цветомир Василев

APPLICATION AND ASSESSMENT OF DIGITAL RESOURCES IN THE EDUCATION OF FUTURE PEDAGOGUES

Dr. Galina Ivanova, Assoc. Prof., Dr. Milena Velikova, Assist. Prof.

IDENTIFYING PLAYER TYPES IN THE CLASSROOM FOR EFFECTIVE GAMIFICATION

Dr. Desislava Atanasova, Assoc. Prof., Viliana Molnar

DEVELOPMENT AND INTEGRATION OF AUDIO AND VISUAL MICRO-RESOURCES IN THE LEARNING PROCESS THROUGH THE USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE SYSTEMS

Dr. Petya Stefanova, Assist. Prof., Dr. Assist. Elitsa Ibryamova, Assist. Prof., Prof. Angel Smrikarov, Dr. Galina Ivanova, Assoc. Prof.

АНАЛИЗ НА ПРОГРАМНИТЕ МОДЕЛИ ЗА АВТОМАТИЗИРАНЕ НА КОГНИТИВНИ ПРОЦЕСИ

Доц. д-р Валентин Атанасов Доц. д-р Анелия Иванова

Книжка 5
MANAGING A POSITIVE AND LIFE-SKILLS DEVELOPMENT IN THE SCHOOL-BASED CURRICULA: A LITERATURE REVIEW ON THE SUSTAINABLE EDUCATION

Dr. Lindita Durmishi, Assoc. Prof., Dr. Ardian Durmishi Prof. Milena Filipova Dr. Silva Ibrahimi

APPLICATION OF THE COMPETENCY MODEL IN BUSINESS ADMINISTARATION HIGHER EDUCATION IN HORIZON 2030

Prof. Nadya Mironova, Dr. Tatyana Kicheva, Assoc. Prof., Dr. Miglena Angelova, Assoc. Prof.

Книжка 4s
THE EDUCATION AND RESEARCH IN THE QUADRUPLE HELIX AND THE REGIONAL INNOVATION PROSPECTS

Prof. Dr. Milen Baltov Dr. Stela Baltova, Assoc. Prof. Dr. Vilyana Ruseva, Assoc. Prof.

Книжка 4
ATTITUDES OF STUDENTS – FUTURE TEACHERS, FOR THE APPLICATION OF GENERATIVE ARTIFICIAL INTELLIGENCE

Assoc. Prof. Nikolay Tsankov, DSc. Dr. Ivo Damyanov, Assist. Prof.

EDUCATIONAL NEEDS OF THE JUDICIAL ADMINISTRATION IN THE CONTEXT OF DIGITALIZATION

Dr. Diana Dimitrova, Dr. Darina Dimitrova, Assoc. Prof., Dr. Velina Koleva

MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Prof. Olha Prokopenko, DSc. Dr. Svitlana Perova, Assoc. Prof. Prof. Tokhir Rakhimov, DSc.

APPLICATION OF EDUCATIONAL STRATEGIES IN STUDYING THE DYNAMICS OF STATE POWER STRUCTURES: IMPLEMENTATION OF FORMAL AND INFORMAL MECHANISMS OF INFLUENCE

Prof. Stoyan Denchev, DSc. Dr. Miriyana Pavlova, Assist. Prof. Dr. Steliana Yordanova, Assist. Prof.

ДИАГНОСТИКА НА ФОРМИРАНАТА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА БЪДЕЩИ ИНЖЕНЕРИ ПО ЕНЕРГЕТИКА

Гл. ас. д-р Надя Илиева Доц. д-р Елена Бояджиева Ивалина Маринова

Книжка 3s
A MODEL FOR CALCULATING THE INDIRECT ADDED VALUE OF AI FOR BUSINESS

Dr. Petya Biolcheva, Assoc. Prof., Prof. Nikolay Sterev, DSc.

AI EFFECTIVENESS AND RISK ASSESSMENT OF INVESTMENTS IN HIGH-RISK START-UPS

Sotir Ivanov, PhD Student, Dr. Petya Biolcheva, Assoc. Prof.

COMPETITIVENESS OF TEXTILE PRODUCERS IN DIGITAL BUSINESS ERA

Prof. Nikolay Sterev, DSc., Dr. Vyara Milusheva, Assoc. Prof.

CHALLANGES OF USING ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN MANAGEMENT DECISION MAKING

Dr. Bozhana Stoycheva, Assist. Prof. Dr. Pavel Vitliemov, Assoc. Prof.

THE SIGNIFICANCE OF ERASMUS+ MOBILITY IN BUSINESS EDUCATION: AN EXAMINATION OF A SUCCESSFUL BULGARIAN-MEXICAN COLLABORATION

Dr. Lyudmila Mihaylova, Assoc. Prof. Dr. Emil Papazov, Assoc. Prof. Dr. Diana E. Woolfolk Ruiz

Книжка 3
ИГРОВИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО: УНИВЕРСИТЕТСКИ КОНТЕКСТ

Проф. д.н. Цветан Давидков Силвия Тонева, докторант

Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof., Dr. Oksana Zakhutska, Assoc. Prof., Dr. Maria Bondar, Assoc. Prof. Dr. Lesia Zbaravska, Assoc. Prof.

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Проф. д.п.н. Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Dr. Nikolay Krushkov, Assoc. Prof. Dr. Ralitza Zayakova-Krushkova

INNOVATION, TECHNICAL PROGRESS AND ECONOMIC DEVELOPMENT

Dr. Aleksandar Aleksandrov, Assist. Prof.

ENHANCING ECONOMIC SECURITY THROUGH INTELLECTUAL PROPERTY

Dr. Dimiter Gantchev, Assist. Prof.

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Dr. Ivan Nachev, Dr. Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, PhD student, Marina Spasova, student

GREEN TRADEMARKS AND SUSTAINABILITY

Dr. Silviya Todorova, Assist. Prof.

ARTIFICIAL INTELLIGENCE AND ITS PROTECTION AS AN INVENTION

Dr. Vladislava Pаcheva, Assist. Prof.

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Prof. Dr. Milena Filipova Prof. Dr. Olha Prokopenko Prof. Dr. Igor Matyushenko, Dr. Olena Khanova, Assoc. Prof. Dr. Olga Shirobokova, Assoc. Prof. Dr. Ardian Durmishi

RESEARCH OF USING THE SYSTEM APPROACH TO INCREASE PROFESSIONAL COMPETENCE OF STUDENTS IN THE PROCESS OF STUDYING NATURAL SCIENCES

Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Іnna Savytska, Assoc. Prof., Dr. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof. Prof. Iryna Yasinetska, Dr. Lesia Zbaravska, Assoc. Prof.

2023 година
Книжка 6s
TRANSFORMING MARITIME EDUCATION FOR A DIGITAL INDUSTRY

Dr. Christiana Atanasova, Assist. Prof.

DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Prof. Dr. Yordanka Angelova, Dr. Rossen Radonov, Assoc. Prof. Vasil Kuzmov, Assist. Prof. Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri Dr. Gabriela Peneva, Assist. Prof., Prof. Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Prof. Svetlana Dimitrakieva, Dr. Dobrin Milev, Assist. Prof., Dr. Christiana Atanasova, Assist. Prof.

RESEARCH ON THE SUSTAINABLE DEVELOPMENT COMPETENCES OF THE LANDSCAPE ARCHITECT IN PRACTICE

Land. arch. Elena Dragozova, Assoc. Prof., Dr. Stanislava Kovacheva, Assoc. Prof.

STUDY OF THE KEY FACTORS INFLUENCING THE EFFECTIVE PLANNING AND UTILIZATION OF PRODUCTION FACILITIES IN THE INDUSTRIAL ENTERPRISE

Dr. Tanya Panayotova, Assoc. Prof., Dr. Krasimira Dimitrova, Assoc. Prof., Neli Veleva, PhD student

SIMULATOR TRAINING – UNIQUE POWERFUL INSTRUMENT FOR EDUCATING, SKILLS CREATING, MITIGATING SKILLS AND RESILIENCE CREATING

Prof. Dimitar Dimitrakiev, Vencislav Stankov, Assist. Prof., Dr. Christiana Atanasova, Assist. Prof.

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Доц. д-р Недко Минчев, доц. д-р Венета Христова, гл. ас. д-р Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Dr. Siya Veleva, Assoc. Prof.; Prof. Dr. Eng. Margarita Mondeshka Dr. Anka Tsvetanova, Assoc. Prof.,

Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА НА СПОРТА, СИГУРНОСТТА И КРИПТО ФЕН ТОКЕНИТЕ

Полк. доц. Георги Маринов Доц. Милена Кулева

ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

ОБУЧЕНИЕ В ХОДЕНЕ С ПОМОЩНИ СРЕДСТВА – РИСКОВЕ И СИГУРНОСТ ЗА ПАЦИЕНТА

Атанас Друмев Доц. д-р Данелина Вачева, доц. д-р Искра Петкова

Книжка 5
ПОДХОДИ ЗА ПСИХОСОЦИАЛНА ПОДКРЕПА НА УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ В УСЛОВИЯ НА КРИЗА

Доц. д.н. Цветелина Търпоманова, доц. д.н. Веселина Славова

Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. DSc. Hristo Beloev, Prof. Dr. Angel Smrikarov, Assoc. Prof. DSc. Valentina Voinohovska, Assoc. Prof. Dr. Galina Ivanova

A STUDY ON THE POSSIBILITIES TO INTEGRATE THE MODERN 3D TECHNOLOGIES IN THE SCIENTIFIC ACTIVITIES OF THE HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Georgi Hristov, Assoc. Prof. Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Plamen Zahariev, Assist. Prof. Dr. Diyana Kinaneva, Assist. Prof. Georgi Georgiev

THE ROLE OF THE UNIVERSITIES AS ACCELERATORS FOR THE INTEGRATION OF THE STEM LEARNING METHODS IN THE PRIMARY AND SECONDARY SCHOOLS

Prof. Dr. Georgi Hristov, Assoc. Prof. Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Plamen Zahariev, Assist. Prof. Georgi Georgiev

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Проф. д-р Андрей Захариев, проф. д-р Стефан Симеонов, гл. ас. д-р Таня Тодорова

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА БЛОКЧЕЙН ТЕХНОЛОГИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Докторант Андриан Минчев, доц. д-р Ваня Стойкова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ДИГИТАЛНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО – СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТУДЕНТСКОТО МНЕНИЕ

Гл. ас. д-р Мирослава Бонева, доц. д-р Антон Недялков, проф. д.н. Милена Кирова

CHALLENGES, REQUIREMENTS, OPPORTUNITIES AND SOLUTIONS FOR THE DIGITAL TRANSFORMATION OF THE TRANSPORT EDUCATION

Prof. Dr. Georgi Hristov, Assoc. Prof. Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Plamen Zahariev

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Dr. Radina Stoyanova, Prof. Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Dr. Nadezhda Zheckova Dr. Kaloyan Mitev

STATE AND PROSPECTS OF DEVELOPMENT OF ACADEMIC MOBILITY IN THE SYSTEM OF TRAINING A SPECIAL EDUCATION SPECIALIST

Dr. Tetiana Dokuchyna, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Tetiana Franchuk, Assoc. Prof.

Книжка 3s
STRATEGIES AND POLICIES TO SUPPORT THE DEVELOPMENT OF AI TECHNOLOGIES IN EUROPE

Assoc. Prof. Miglena Molhova, Assoc. Prof. Petya Biolcheva

BULGARIA'S TECHNOLOGICAL DEVELOPMENT THROUGH THE PRISM OF HIGHER EDUCATION POLICIES

Assoc. Prof. Ivaylo B. Ivanov, Assoc. Prof. Miglena Molhova

INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Prof. Dr. Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios Assoc. Prof. Petya Biolcheva Evgeni Valchev

EFFECTIVE MANAGEMENT OF HUMAN RESOURCES IN TOURISM THROUGH MOTIVATION

Assoc. Prof. Fahri Idriz Assoc. Prof. Marin Geshkov

Книжка 3
САМООЦЕНКА НА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ И РЕСУРСНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА РАБОТА В ПАРАДИГМАТА НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.н. Милен Замфиров, проф. Емилия Евгениева, проф. Маргарита Бакрачева

STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Assoc. Prof. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Valentina Vasileva Assoc. Prof. Sergii Bilan, Assoc. Prof. Maria Bondar, Assoc. Prof. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof. Lyubov Shymko

SAFETY THROUGH ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN THE MARITIME INDUSTRY

Assoc. Prof. Petya Biolcheva Evgeni Valchev, PhD student

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Гл. ас. д-р Цветелина Берберова-Вълчева, доц. д-р Камен Петров, доц. д-р Николай Цонков

CHARACTERISTICS AND COMPONENTS OF THE CYBER HYGIENE AS A SUBCLASS OF CYBER SECURITY IN MILITARY ENVIRONMENT AND EDUCATIONAL ISSUES

Prof. Boyan Mednikarov, DSc. Prof. Yuliyan Tsonev Dr. Borislav Nikolov, Prof. Andon Lazarov, DSc.

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof., Dr. Valentina Vasileva, Assoc. Prof. Prof. Vasyl Shynkaruk, DSc., Assoc. Prof. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof. Maria Bondar Assoc. Prof. Lesia Zbaravska, Assoc. Prof. Sergii Slobodian

THE NEW PANDEMIC NORMAL THROUGH THE EYES OF BULGARIAN STUDENTS

Prof. Vyara Stoilova, Assoc. Prof. Todorka Kineva

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Prof. Halyna Bilavych Prof. Nataliia Bakhmat Prof. Tetyana Pantiuk, Prof. Mykola Pantiuk Prof. Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Д-р Теодора Върбанова, проф. д-р Албена Вуцова, доц. д-р Николай Нетов

СКРИНИНГ НА ЗРЕНИЕТО – ПРОФИЛАКТИКА И ЕЛЕМЕНТ ОТ ПРАКТИКАТА НА СТУДЕНТИ И ОБУЧЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИ

Руска Драганова-Христова, д-р Славена Стойкова, доц. д-р Снежана Йорданова

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Проф. д.п.н. Сийка Чавдарова-Костова, гл. ас. д-р Даниела Рачева, ас. Екатерина Томова, доц. д-р Росица Симеонова

SUSTAINABLE PROFESSIONAL DEVELOPMENT THROUGH COACHING: BENEFITS FOR TEACHERS AND LEARNERS

Assoc. Prof. Irina Ivanova, Assoc. Prof. Penka Kozhuharova, Prof. Rumyana Todorova

SELF-ASSESSMENT – A COMPONENT OF THE COMPETENCE-BASED TRAINING IN THE PROFESSION “APPLIED PROGRAMMER”

Assoc. Prof. Ivaylo Staribratov, Muharem Mollov, Rosen Valchev Petar Petrov

Книжка 4
BENCHMARKING FOR DEVELOPMENT OF SPEED AND POWER CHARACTERISTICS

Assist. Prof. Dr. Darinka Ignatova Assoc. Prof. Dr. Alexander Iliev

DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

Prof. O.A. Selivanova Assoc. Prof. N.V. Bystrova, Assoc. Prof. I.I. Derecha, Assoc. Prof. T.S. Mamontova, Assoc. Prof. O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Д-р Светломир Здравков, д-р Мартин Й. Иванов, д-р Петя Климентова

ОБРАЗОВАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ – ПРАКТИКО-ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ

Гл. ас. д-р Златка Ваклева Проф. д-р Тоня Георгиева

Книжка 2
PREPARATION OF PRIMARY SCHOOL TEACHERS FOR COMMUNICATIVE AND RHETORICAL ACTIVITY IN SCHOOL IN THE CONTEXT OF THEIR PRACTICAL TRAINING

Prof. Halyna Bilavych Prof. Nataliia Bakhmat Prof. Tetyana Pantyuk, Prof. Mykola Pantyuk Prof. Borys Savchuk

ПРОЛЕТНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА МАТЕМАТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

(Трявна, 5 – 9 април 2022) Гл. ас. д-р Албена Симова

Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Д-р Миглена Търновска, д-р Румяна Стоянова Доц. Боряна Парашкевова, проф. Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ЕДНА РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ИНТЕРКУЛТУРНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. КАКВО СЛЕДВА ОТ ТОВА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО?

Давидков, Ц., 2019. Изследвания върху културите. Културни ориентири на управлението. София: СУ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-9399-52-3 Проф. Пламен Макариев

Книжка 4s
RECOGNITION OF FAKE NEWS IN SPORTS

Colonel Assoc. Prof. Petko Dimov

SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Dr. Anzhelina Koriakina, Assoc. Prof., Prof. Lyudmila Amanbaeva, DSc.

ПОЗИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ: ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ И ФОРМИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Доц. д-р Стоил Мавродиев, Любомира Димитрова

КНИГА ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВИСШЕ ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Сгурев, В., Гергов, С., Иванов, Г., 2019. Положителните науки с приложение към индустрията. История на висшето техническо образование в България. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, Изд. „Захарий Стоянов“. ISBN 978-619-245-004-5, ISBN 978-954-09-1387-2.

Книжка 3
ENTREPRENEURSHIP AND INTERDISCIPLINARY EDUCATION – SEMIOTIC ASPECTS

Prof. Dr. Christo Kaftandjiev Dr. Diana Kotova

THE PRACTICAL IMPORTANCE OF ACCOUNTING EDUCATION FOR FUTURE MANAGERS

Nataliia Radionova, DSc. Dr. Radostina Stoyanova, Assist. Prof.

ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ И ЗАЛОЗИТЕ НА НАСТОЯЩЕТО

Нунев, Й., 2020. Мониторинг на процесите на приобщаване и образователна интеграция и модели за десегрегация на ромското образование. Пловдив: Астарта, ISBN 978-954-350-283-7

Книжка 2
Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

ОБРАЗОВАНИЕ В УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ „ДЕТЕ – СРЕДА“

Стоянова, М. (2020). Образование в устойчиво развитие и взаимодействие „дете – среда“ София: Авангард принт. ISBN 978-954-337-408-3

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian Nataliya Seysebayeva Natalia Efremova Liliia Danylchenko

Книжка 3
ПОМОЩНИ СРЕДСТВА И ТЕХНОЛОГИИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Янкова, Ж. (2020). Помощни средства и технологии за деца и ученици със специални образователни потребности в приобщаващото образование.

Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

ЗА СВЕТЛИНАТА, КОЯТО ИЗЛЪЧВА… В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.П.Н. АСЕМГУЛ МАЛДАЖАНОВА

Нашата редколегия загуби един все- отдаен и неповторим колега и приятел – проф. д.п.н. Асемгул Малдажанова. Пе- дагог по призвание и филолог по мисия! Отиде си от нас нашият приятел, коле- га и член на редколегията на списанието – професор д.п.н. Асемгул Малдажанова – първи заместник-ректор на Евразийския

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
„ОБРАЗОВАТЕЛНИ КИНОХОРИЗОНТИ“ В ПОЛЕТО НА МЕДИА ОБРАЗОВАНИЕТО

(2018). Образователни кинохоризонти. Международен сборник с научни публи- кации по проект „Естетически и образователни проекции на кинодидактиката“. Бургас: Проф. д-р Асен Златаров. Съставител: Маргарита Терзиева. ISBN 978-954-471-496-3

Книжка 4
ВИСШЕТО МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНКУРЕНТНА СРЕДА

Бакалов, Я. (2019). Висше морско образование. Лидиране в конкурентна среда. Варна: Стено. ISBN 978-619-241-029-2

Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
КНИГА ЗА УСПЕШНИТЕ НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ

Кожухаров, А. (2018). Успешните научни публикации. Варна: Тера Балканика. ISBN 978-619-90844-1-0

Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова Любомир Любенов

ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ТРЕНИНГ КАТО ЧАСТ ОТ СТРАТЕГИЯТА ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИОННА ИНТЕГРАЦИЯ

Хубенова, М. (2018). Значение на междукултурната комуникация за направления: политически науки, право, икономика и бизнес. София: Издателски комплекс УНСС. ISBN 978-619-232-072-0

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Дончева, Ю. (2018). Теоретични и методически основи на запознаване с околния свят в детската градина. Русе: Лени Ан

2018 година
Книжка 6
СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА НАУЧНО СПИСАНИЕ STRATEGIES FOR POLICY IN SCIENCE AND EDUCATION EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2018 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 449 – 560 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 561 – 664

ДИСКУСИОННО / DISCUSSION 211 – 216: Процедурата за назначаване на ръководител на катедра като причина за вло- шаващото се качество на обучението и микроклимата във висшите учи лища у нас [The Procedure for Appointing a Head of Department as a Reason for the Deteriorating Quality of Education and the Microclimate in the Higher School] / Александър Димит- ров / Alexander Dimitrov

Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

The staff of the Editorial board of the journal “Strategies for Policy in Science and Education” warmly and sincerely congratulates their Kazakhstan colleague -

ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ – НОРМАТИВЕН И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ОБЗОР

(научно-теоретично обобщение върху проведени обучения на учители)

ЕТНОЦЕНТРИЗМЪТ И ИНЕРЦИИТЕ ОТ МИНАЛОТО – СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

(Eтнопедагогически аспекти на основното и средното образование) Веселин Тепавичаров

Книжка 4
ХРИСТО БОТЕВ И ПОЗНАВАТЕЛНИЯТ КРЪГОЗОР НА СЪВРЕМЕННИТЕ СТУДЕНТИ ЗА ЕВРОПА

Изследователски разказ за един познавателен подвиг и за една познавателна недостатъчност

Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov Veska Gyuviyska Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

НАДНАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ МЕТОДИ НА ИНТЕГРАЦИЯ В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И СИГУРНОСТТА

(Формиране на обща миграционна политика: парадигми и образователни аспекти) Лора Махлелиева-Кларксън

Книжка 2
Книжка 1
ВЪЗПРИЯТИЯ И НАГЛАСИ НА УЧЕНИЦИТЕ ПО ВАЖНИ ОБЩЕСТВЕНИ ВЪПРОСИ

(Данни от Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2016)

2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

ВЪЗПРИЯТИЯ И НАГЛАСИ НА УЧЕНИЦИТЕ ПО ВАЖНИ ОБЩЕСТВЕНИ ВЪПРОСИ

(Данни от Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2016)

СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА НАУЧНО СПИСАНИЕ STRATEGIES FOR POLICY IN SCIENCE AND EDUCATION EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXV / VOLUME 25, 2017 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 449 – 552 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 553 – 672

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
ТЕХНОХУМАНИЗМЪТ И ДЕЙТЪИЗМЪТ – НОВИТЕ РЕЛИГИИ НА БЪДЕЩЕТО

Harari, Y. N. (2016). Homo Deus. A Brief History of Tomorrow. Harvill Secker. ISBN-10: 1910701874

Книжка 2
Книжка 1
РЕФОРМИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО – ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Интервю с Габриела Миткова, началник на Регионалното управление на образованието – Силистра

ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА НАУЧНО СПИСАНИЕ STRATEGIES FOR POLICY IN SCIENCE AND EDUCATION EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIV / VOLUME 24, 2016 ANNUAL CONTENT / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 232 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 233 – 344 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 345 – 456 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 457 – 568 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 569 – 672

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДОЦ. ЦЕЦКА КОЛАРОВА

Цецка Коларова. (2013). Образование по правата на човека. София: Авангард Прима. ISBN 978-619-160-234-6

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan Vincent Greaney T. Scott Murray Chapter 4 Translating Assessment Findings Into Policy And Action Although the primary purpose of a system of national assessment is to describe students’ learning, its role is not limited to description. To justify the effort and expenditure involved, the information that an assessment provides about the achievements of students, their strengths and weaknesses, and how they are distributed in the population (for example, by gender or location

Книжка 3
Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva Alken Shugaybekovich Tokmagambetov Sapar Imangalievich Ospanov

ЗА ПО-ХУМАНИСТИЧНА ТРАДИЦИОННО- ИНОВАЦИОННА ОБРАЗОВАТЕЛНО-ВЪЗПИТАТЕЛНА СТРАТЕГИЯ У НАС

(КОНЦЕПТУАЛНА РАЗРАБОТКА В ПОМОЩ НА ПОДГОТОВКАТА НА НОВ ЗАКОН ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО)

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan Vincent Greaney T. Scott Murray Chapter 1 Factors affecting the use and nonuse of national assessment fi ndings The main objectives of a national assessment, as set out in volume 1 of this series, Assessing National Achievement Levels in Education, are to determine (a) how well students are learning in the education system (with reference to general expectations, aims of the curriculum, and preparation for further learning and for life); (b) whether there is evidence of par

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

METHODS FOR SETTING CUT SCORES IN CRITERION – REFERENCED ACHIEVEMENT TESTS

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ COMPARATIVE ANALYSIS OF THE QUALITY OF THE SEPARATE METHODS

ПУБЛИКАЦИИ ПРЕЗ 2012 Г.

СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.