История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2024-5-6-con

2024/5, стр. 407 - 412

ЗНАЧИМО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ИСТОРИЧЕСКАТА СОЦИОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИЗЪМ: БИВШИТЕ ХОРА НА КОНЦЛАГЕРНА БЪЛГАРИЯ

Михаил Груев
E-mail: m.gruev@archives.government.bg
Archive State Agency
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

„Сякаш видях на кинолента собствения си живот“ – така синтезирано обобщи съдържанието на книгата мой познат – представител на втората генерация „бивши хора“. И понеже терминът, с който Мартин Иванов е озаглавил книгата си, е твърде условен и обтекаем, съвсем логично във въвеждащата част на изследването си авторът е отделил обстойно място на дефинирането му при цялата пропускливост на границите и социалните категории, включени в него. Характерът на това изследване е интердисциплинарен – разположено между биографистиката, историческата социология и социалната история на българския комунизъм, то би могло да бъде четено и като чисто художествен разказ за едно сурово и едновременно с това подло време. Това, от само себе си, предопределя и многообразието на използвания от него методологически инструментариум, включващ тексткритичен и семантичен анализ на различни по произход и характер източници, качествени и количествени социологически методи и т.н. Макар изследването да е без аналог до този момент в родната историография и социография, Иванов все пак се е опитал да сравни българския случай с други съвременни руски и англоезични публикации, посветени най-вече на съдбата старата руска аристокрация след Октомврийската революция. Действително, той извежда някои общи зависимости, но все пак стига до извода, че разликите в подхода на двата режима в процесите на адаптация и реконверсия на тази социална категория са много повече от приликите. Тук, разбира се, авторът прави и преглед на наличните до този момент изследвания на български език, които имат отношение към изследвания проблем, и най-вече на книгата на Вили Лилков и Христо Христов, която частично повтаря същото заглавие.

Отново в уводната част, разсъждавайки върху методологията на изследването си, Мартин Иванов поставя един базисен и принципен въпрос, на който търси отговор в цялото изложение, а именно – може ли историята на обществото и на тези стотици хиляди индивидуални съдби да бъде реконструирана през документите на Държавна сигурност, а и въобще за начина, по който следва да бъде четена и интерпретирана тази документация. Действително, става дума за общ проблем, или по-скоро предизвикателство, пред което е изправен всеки изследовател на тоталитарната епоха. Защото да бъде игнорирана изцяло съдържащата се в десетките линейни километри информация, не е възможно, но едновременно с това безкритичното ѝ приемане и интерпретиране би било напълно наивно. Нещо повече, без необходимата контекстуализация и верификация подобен подход би възпроизвел иманентно съдържащия се в този тип документация стремеж към дехуманизация на жертвите, към демонизирането им и изтриването им от историята. За да се справи с това противоречие, авторът е дал думата и на тях, или поне на достигналите до нас техни гласове, въплътени в мемоари, дневници и интервюта. Впечатляващ е обемът на привлечените от Иванов свидетелства. В книгата са използвани и интегрирани в различна степен 309 публикувани дневници, дневникови бележки и спомени, откриването на част от които, без данни за издателството, без дори място и година на издаване, представлява истински библиографски подвиг. На практика става дума за почти цялата мемоарна литература, създадена от репресираните от комунистическия режим. Освен това в нея са включени 95 автобиографични разказа, някои от които записани лично от него, 62 виоинтервюта от предаването „Джинс“ на БНТ, отнасящи се към проблема и съставляващи общо 32 часа записи. Подробен списък на всички тези източници, категоризиран по жанрове, е приложен в края на труда, както и впечатляваща научна библиография, включваща 229 заглавия.

В структурно отношение работа се състои от две неравноделни глави, посветени съответно на съдбата на първата и на втората генерация „бивши хора“ непосредствено след установяването на комунистическия режим в България и през първите две десетилетия от негово съществуване, както и на различните видове житейски стратегии за оцеляване и адаптация. Авторът е заимствал от Данте Алигиери заглавието на главата си: „В кръговете на ада“, както и представата за този ад като концентричен конус от страдания. Макар за разлика от великия италиански поет тук градацията да е обратна и да не достига до девет кръга, Иванов предлага една обща типологизация на видовете репресии по отношение на „бившите хора“ и ни води, подобно на Вергилий, през всяка една от тях. Той започва с физическото унищожение на българския елит в първите месеци след 9.09.1944 г. и минава през различните форми на експроприация, както и през основните видове дискриминации – интернирания, въдворявания, невъзможност да получат работа, да образоват децата си и т.н., и т.н.

Макар първата вълна на терор, обхванала убийствата без съд и присъда на хиляди хора, за чиято точна цифра науката продължава да спори, да е сравнително добре проучена, Иванов добавя нови щрихи към нея. Той сменя инс танцията, от която се води този разказ, давайки думата на семействата на жертвите. От техните свидетелства става ясно, че това са хора с твърде различни съдби и биографии и попадането им в категорията „враг на народа“ е твърде индивидуално. Много често причините за това са по-скоро лични и дори битови, а разбъркването на пластовете извежда на повърхността сенки от миналото, които в новата ситуация стават легитимен повод за убийства, издевателства и грабежи. Авторът много точно успява да улови разликата между емблематично убитите (някои впоследствие и осъдени) представители на политическия елит и битовизацията на насилието, обхванало стотици хиляди хора. Същевременно той дава и десетки примери за неизбежно произтичащата от този процес и битовизация и индивидуализация на спасението, при което търсенето на връзки с високопоставени комунистически властници, опитите за припомняне на угаснали познанства и далечни роднинства се оказват от решаващо значение.

Вторият кръг на насилие, който очертава авторът, има по-широк обхват и се разпростира към семействата на жертвите. Става дума за широка палитра експроприация на собствеността, обхващаща законови и подзаконови нормативни актове, конфискации (почти задължителни при всички осъдени от „Народния съд“), национализация, отчуждаване на имоти и стигаща до откровени грабежи, изнудвания за пари и брутално мародерство. Цитираните многобройни подобни случаи обикновено се разгръщат в контекста на неизменното в такива случаи „въдворяване на принудително местожителство“ на тези хора. Тук авторът прави разлика между изселвания и интернирания, която впрочем не се прави и в доста от научните изследвания. Макар трудът на Мартин Иванов да има изцяло научен характер, трябва да се отбележи, че той е и доста емоционален, на места, бих казал, и разтърсващ. Едни от най-тягостните страници от изложението са посветени именно на разказите на изселените семейства – на драмата им при раздялата със собствения дом, на страха и неизвестността пред бъдещата им съдба, на усилията да оцелеят в новата, понякога твърде враждебна към тях среда.

Третият кръг на репресии, който очертава Иванов, произтича от първите два и се отнася най-вече до „децата на враговете на народа“. Става дума за периодичното им засягане от служебни чистки, провеждани при всяка вътрешноблокова криза през 50-те – 80-те години, невъзможност да продължат образованието си, принуждаване към жилищно ограничаване и самосгъстяване и т.н. Тук изследователят също е представил доста широка гама от по-меки, но трайни форми на насилие и дискриминация. Той прави и още една – генерационна класификация на групата, като обособява три поколения „бивши хора“. Първото поколение според него са хората, които са в активна възраст по време на преврата от 9.09.1944 г. и непосредствено понасят най-суровата вълна на репресии. Второто поколение – това са техните деца, някои от които са споделили в значителна степен драмата на своите родители и са били изселвани и дискриминирани по различни начини. Друга, може би по-голямата част от това второ поколение е била засегната по-скоро косвено, самите семейства са се опитали да скрият, доколкото е било възможно, собствената си драма и да спестят на децата си своите травми. И третото поколение – това са внуците на автентичните „бивши хора“, които паралелно с общия процес по омекване на режима през 70-те и 80-те години на ХХ век само епизодично и като цяло, инцидентно са усещали „стъкления таван“ в образованието си и професионалния си път.

В края на тази част от изложението Мартин Иванов се е опитал да комбинира използваната от него качествена методология с количествени данни, като се е опрял на първичните социологически анкети от изследването на Централното статистическо управление (дн. НСИ) „Градът и селото ‘86”. Той се е постарал да изолира от събраните данни информация за второто и съответно за третото поколение „бивши хора“, използвайки различни филтри към тях за образованието и професията на бащите. Макар самият да прави уговорката, че към времето, в което са правени анкетите, съвсем естествено е респондентите да се опитат да скрият всякаква връзка със „засегнати от мероприятията на народната власт“, все пак напълно се е доверил на събраната информация. Другият методологически проблем при обработката на тези данни е поставянето на знак за приблизително равенство между категориите „дореволюционен елит“ и „бивши хора“. В този смисъл получените от автора осреднени стойности, представени по таблици за образователен, имуществен, професионален и дори „интелектуален“ статус, изглеждат твърде стигматизиращи и неубедителни.

Във втората част на изложението авторът отново се връща към качествените методи на изследване, разглеждайки различните стратегии на „бившите хора“ за оцеляване и реконверсия. Анализирайки огромното разнообразие от случаи, Иванов ги обобщава в четири поведенчески архетипа. Първият е на онези, които се опитват, успешно или не, да избягат зад граница. Става дума за т.нар. от режима „невъзвращенци“ или „изменници на родината“ (ИР – в терминологията на ДС). Към този архетип той добавя и опиталите се да избягат от живота по принцип – завършили със самоубийство или пълно алкохолизиране. Вторият според него е на тези, които избират пътя на съпротивата – явна или скрита, в зависимост от условията и контекста. Тук става дума за онези, които в периода до 1947 г. открито членуват в опозиционните партии, за горяните, за разпространителите на листовки и позиви и т.н. Тъй като тези проблеми са сравнително добре изследвани в съществуващата литература, авторът по-скоро ги е маркирал, за да очертае профила на този поведенчески архетип. Третата категория според него са хората, избрали тактиката на примиряване и снишаване. Вероятно това е и най-многобройната група „бивши хора“, особено в по-късните десетилетия от съществуването на режима. Типологически тази група има общо и с четвъртия поведенчески архетип, очертан от Иванов, а именно – на пречупилите се и пребоядисалите се. За да акцентира върху условията, при които се извършва (или поне започва) този процес, особено удачно той цитира една мисъл на писателката Ивайла Александрова: „Човекът е като металите. Един се топи при 800, друг при 1200, трети при 2000 градуса, но няма метал, който не може да бъде стопен“. И действително, този цитат много точно отразява широката гама от съзнателни, а много често и спонтанни стратегии за оцеляване, понякога за реконверсия и дори за включване в новия комунистически елит, известни ни и от литературата, и от живота. Разбира се, целият този процес е внимателно менажиран и направляван от Държавна сигурност, която, макар и само като контекст, присъства в цялото изследване.

Ако трябва да бъдат обобщени, достойнствата и приносите на труда са впечатляващи. С него на практика е идентифициран и количествено преброден огромният мемоарен масив, създаден от репресираните от комунистическия режим. Цялата мемоарна вълна след 10.11.1989 г. и биографичен масив са включени в научно обращение. Методологически е поставен пред науката, а и пред българската публичност, проблемът с документите на ДС и тяхната измамна информативност. Поставен е и въпросът дали е възможно тази лавина от човешки съдби да бъде анализирана с някакви количествени методи. Мартин Иванов полага всички усилия за да ни убеди, че това е възможно, макар самият аз да оставам скептичен към получените резултати. Може би най-важният принос на това изследване се състои в поставения в епилога на книгата въпрос как и доколко паметта за случилото се има значение за днешния ден и въобще как функционира паметта за миналото. Доколко обаче цялостният спомен за жестокото време, което той описва, присъства в съвременността и влияе върху нашата гражданска култура днес, остава открит въпрос. Иска ми се да вярвам, че все пак тази книга ще допринесе поне за частичното запълване на тази празнина.

ЛИТЕРАТУРА

ИВАНОВ, М., 2024. Бившите хора на концлагерна България. София: Сиела.

REFERENCES

IVANOV, M., 2024. Bivshite hora na kontslagerna Bulgaria. Sofia: Ciela.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.