История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2023-3-8-the

2023/3, стр. 309 - 315

ПРИНОСИТЕ В НОВАТА МОНОГРАФИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ТУРЦИЯ

Калина Пеева
OrcID: 0000-0003-3368-2936
WoSID: AEI-7818-2022
E-mail: kalina_peeva@balkanstudies.bg
Institute of Balkan Studies and Centre of Tracology
Bulgarian Academy of Sciences
45 Moskovska St.
1000 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

През 2022 г. излезе от печат монографията на д-р Ваня Стоянова „Българите в Турция (1913 – 1945), издадена от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Монографията е със значителен обем от 477 страници и включва увод, пет глави, заключение и приложения, както и библиография и резюме на английски език. В книгата е намерил място и неизвестен или слабо популяризиран снимков материал, който е запечатал паметта за българската общност и нейните институции в Турция.

Изследването е плод на дългогодишните научни дирения на д-р Ваня Стоянова, която се е постарала да проследи цялостно и аналитично историята на българската общност в Турция в посочения в заглавието хронологичен период. Макар темата за българите и българските старини в Цариград да предизвиква трайно интереса на професионалните изследователи, а и на обществото, като цяло, следва да подчертая, че по-голямата част от съществуващите до момента публикации се занимават с периода до началото на Балканските войни, когато българите в пределите на Османската империя са значително по-многобройни. Изследваният от д-р Стоянова период сравнително по-рядко привлича вниманието на българските изследователи, в резултат на което е значително по-слабо проучен. Макар да съществуват отделни изследвания, които се занимават с един или друг аспект от миналото на българите в Турция в периода 1913 – 1945 г., подобен цялостен и научно издържан труд, какъвто ни предлага В. Стоянова, до този момент липсваше в българската историография. Що се отнася до чуждата историография, в т.ч. и турската, то голямата част от съчиненията, занимаващи се с малцинствените въпроси и проблемите на немюсюлманските общности в Турция, на практика напълно игнорират наличието на българска общност там и най-често не засягат дори бегло въпросите, свързани с българските институции в страната.

Стъпвайки на богата изворова база и при отлично познаване на съществуващата до този момент историография, д-р Стоянова си е поставила и успешно е реализирала няколко изследователски цели. На първо място, тя е подложила на анализ етнодемографските процеси, които стават причина за постоянно намаляване броя на българското население в Турция през разглеждания период. Отделно от това е проследила промяната на статута на българските институции, в т.ч. Българската екзархия, училищата и църквите на българите. Не на последно място, е обърнала внимание на съдбата на недвижимите имоти на българските институции и е направила обзор на социалния живот на вече малобройната българска общност в Турция, като я е съпоставила с други малцинствени общности, подложени на идентично третиране от страна на турските власти. Петте глави на монографията са разделени на хронологичен принцип и всяка от тях разглежда специфичен период от развитието на така поставените въпроси.

Първа глава проследява състоянието на българската общност след българското крушение във Втората балканска война до края на Първата световна война. Втора глава се занимава с времевия отрязък от подписването на примирията до края на гръцкото управление на Източна Тракия, което приключва през 1922 г. Трета глава третира въпросите, засягащи българите в хода на Лозанската мирна конференция, както и начина, по който биват уредени двустранните отношения и свързания с това въпрос за правата на респективните малцинства в двустранния Ангорски договор от 1925 г. Четвърта глава обхваща най-дългия по време – от 1926 г. до навечерието на Втората световна война, а петата, последна глава от монографията разглежда положението на българите в годините на световния военен конфликт, когато българската малцинствена общност е на практика окончателно ликвидирана, седалището на Българската екзархията е преместено в София, а български институции в Турция са закрити или работят спорадично с органичен капацитет, обслужвайки постоянно топящата се българска общност в старата имперска столица.

На изследването на въпросите, свързани с броя и демографския състав на българите в Турция, както и на тези, свързани със статута на българските институции, са посветени отделни параграфи във всяка от главите. В глава първа са разгледани също така въпросът на наследството на Екзархията, статутът на Екзархийското заместничество, църковната и училищната организация на българите. Тук следва да обърна внимание, че изясняването на така поставените въпроси представлява истинско предизвикателство, доколкото данните за историческото минало на българите и техните институции в Турция, както и оценките, с които разполагаме за числеността и имотното им състояние, често са неточни, противоречиви и дори подвеждащи. Един от важните приноси на д-р Ваня Стоянова е в това, че е успяла да се придържа безпристрастно и с научната обективност към духа на документите и е представила максимално подробни данни, които реконструират възможно най-точно и пълно общата картина на така поставените проблеми.

Във втора глава е разгледан сложният пъзел от дипломатически инициативи и междудържавни отношения, които предопределят бъдещите решения по Източнотракийския въпрос, залегнали впоследствие и в текстовете на мирните договори, подписани след края на Първата световна война. От гледна точка на защитата на българските интереси особено тежък е периодът на първите следвоенни години, когато въпросът за владеенето на Тракия все още не е решен окончателно. През този период авторката сочи опасностите за живота и имотното състояние на българите, останали на постоянно местожителство на територията на Турция. Застрашена е и собствеността върху имотите на българските институции, особено в периода на гръцкото управление на областта (1920 – 1922), когато българите биват принуждавани да се откажат от принадлежността си към Екзархията и от фамилните им имена са премахнати наставките -ов и -ев. В резултат на тежките рестрикции, на които е подложено българското малцинство в Източна Тракия в периода на гръцката окупация на областта, голям брой представители на българската общност напускат родните си места в Източна Тракия и търсят условия за по-добър живот в България или на други места. Тези въпроси са осветени подробно с привличането на нови архивни материали в последния параграф на глава втора.

Трета глава е посветена на опитите на българската държава да използва последната възможност за защита на българските интереси в Източна Тракия по време на Лозанската мирна конференция, свикана, за да бъдат постигнати решения, които да доведат до окончателно възстановяване на мира на Балканите. Авторката разкрива сложните междудържавни отношения, в рамките на които за българската дипломация, а и за патриотичните дружества в Тракия, се оказва невъзможно да намерят подкрепа за българските териториални и народностни интереси. Тя проследява подробно и усилията на българските държавници да осигурят правото на българските бежанци да се завърнат на постоянно местожителство в родните си места в европейските предели на Турция. Изложението ясно разкрива категоричното несъгласие на кемалистката делегация да се съобрази с българските малцинствени и териториални интереси, като допуска известни отстъпки единствено що се отнася до територията на Западна Тракия, за владеенето на която кемалистите не предявяват претенции. Във втори параграф на глава трета е разгледан подробно и процесът на постигане на споразумение за подписването на прословутия Ангорски договор от 1925 г., по силата на който са уредени ред спорни въпроси и са установени редовни дипломатически отношения между двете държави. Върху тълкуването на този договор съществува изобилна литература и голям брой български автори, а и българската общественост, като цяло, са изказвали много и често твърде противоречиви мнения и оценки. Приносът на В. Стоянова към оценката на този договор е в това, че достига до изводи на базата на богат изворов материал. Успоредно с това тя аргументира тезите си, като разполага разсъжденията си на фона на цялостната религиозна политика на новите турски държавници. Нещо повече, тя осветява и въпроса за състоянието на гръцката общност и съответно на Вселенската патриаршия в Цариград и го сравнява с проблемите на българската общност. По този начин В. Стоянова аргументирано стига до извода, че по въпроса за възстановяването на старите позиции на Екзархийския институт не е възможно да се постигне компромис с новите републикански власти. Авторката насочва вниманието към ликвидирането на Халифата и приемането на закон, който постановява премахването на религиозното образование и въвеждането на светска образователна система в Турция. Този закон касае и училищата на всички малцинствени групи, които са предупредени, че трябва да се преустроят или ще бъдат закрити. В този смисъл, В. Стоянова с основание определя опита на българската дипломация да стигне до споразумение за запазване на светските прерогативи на Екзархията по отношение на училищата, като предварително обречен на неуспех. От монографията научаваме, че по същия начин е затруднено и екзархийското дело, като цяло, не само заради особеностите на новата светска политика на правителството в Анкара, но и заради особената чувствителност на турските власти към прояви, които биха могли да застрашат националния суверенитет на новата турска държава.

Що се отнася до настояванията на българската дипломация да бъде осигурено правото на българските бежанци от 1913 г. да се завърнат на постоянно местожителство в Турция, то авторката с основание стига до извода, че макар след периода на гръцката окупация отношенията на битово ниво между българи и турци да са добронамерени и любезни, политиката на новите републикански власти е категорична и не оставя съмнение, че за завръщане на български бежанци на територията на Република Турция не може да се говори.

Ваня Стоянова разглежда подробно и имуществените въпроси на общността, както и промяната на статута на екзархийското ведомство и на българските училища. Отделно от това тя е събрала възможно най-подробни данни за броя на останалите в европейските предели на Турция българи и е разгледала причините за настояванията им да се преселят в България, както и причините за нежеланието на българските власти да допуснат изселването им, преди да се постигне окончателна договореност по малцинствените въпроси.

Глава четвърта от монографията е посветена на въпросите, свързани с правния статут на българите, тяхната численост и занятия в периода от 1926 г. до навечерието на Втората световна война. Тези въпроси са разгледани на фона на радикалните промени, настъпили в турската политика и турското общество, и на практика перманентните опити на турските власти да принудят към изселване представителите на чуждите малцинствени групи, в това число и българите. Особено приносни са изнесените систематизирани данни за числеността на българската колония, разпределени по местоживеене в различните квартали на космополитния Цариград, като и справките за упражняваните от тях професии. По същия начин В. Стоянова изнася и обобщава максимално пълни и обективни данни за българите в Лозенград, Одрин и по малките населени места в Източна Тракия. Тя е проследила и трудния за българите в Турция период от 1934 г. насетне, когато голям брой етнически и религиозни малцинства в Източна Тракия стават жертва на принудително преселване в Цариград или принуждаване към изселване от страната. Най-потърпевши от т.нар. „Закон за заселването“ са евреите, но малцината българи, останали в европейските предели на Република Турция, също са засегнати съществено. Те стават жертва на полицейски преследвания и обвинения в шпионаж, в резултат на което някои от лидерите на общността биват арестувани и съдени, а някои от тях излежават ефективни присъди. На подобна несигурност са подложени и българските религиозни институции и притежаваните от тях имоти. Дейността на Екзархията се спъва от властите, а българските училища и църкви съществуват при крайно неблагоприятни условия и имат сериозни трудности при подбора на кадри. Много често те не успяват да изпълняват функциите си поради липса на средства, персонал или други пречки, създавани от турските власти. В монографията са проследени и неуредиците, причинени от сблъсъка на интереси и неразбирателство между институциите в София и духовните лица или лидерите на българската общност в Източна Тракия и Цариград, както и междуличностни дрязги в редиците на самата българска общност, които затрудняват допълнително общностния живот. Д-р Стоянова не е подминала и липсата на единодействие сред българките фактори, от които зависи осигуряването на защита за интересите на българите в Турция.

В последната, пета глава от монографията авторката разглежда промените, настъпили в живота на българите в Турция в годините на Втората световна война. През този период ограничителните мерки, характерни и за предходния период, не само продължават, но и се разширяват, като на турското население е забранено да поддържа контакти с представителите на българската общност. Силно ограничителните мерки, придружени с арести и други сериозни неуредици, застрашават имотното и финансовото състояние на малцината останали българи в селищата на Източна Тракия и Цариград, заради което те търсят начин да се преселят в България. Към това следва да се прибавят и инфлационните процеси, характерни за периода на войната, които допълнително влошават качеството на живот на българите.

Авторката разглежда и тежкия удар върху общността, нанесен в резултат от въвеждането на извънредния данък върху капитала, т.нар. данък „варлък“, необходимостта от който турските власти обясняват с извънредните обстоятелства по време на войната. Най-потърпевши от нововъведения данък са етническите и религиозни малцинства. Голяма част от представителите на българската общност са обложени със суми, които надвишават стойността на цялото им имущество, заради което те достигат до убеждението, че не е възможно християни да продължат да живеят в Турция. С подробния преглед на обстоятелствата около въвеждането на данъка, практиките, прилагани при за събирането му, и последиците за българската общност в Турция Ваня Стоянова попълва една празнина в българската историография, доколкото тя е първият български автор, който пълно и аналитично разглежда въпроса. В последния параграф на глава пета тя разглежда вдигането на схизмата, наложена още през есента на 1872 г. от Вселенската патриаршия и преместването на седалището на Българската екзархия от Цариград в София, след което – по думите на авторката – българите в Цариград се „превръщат в гости“ на старата имперска столица.

В заключение, следва да подчертая, че в монографията, както и в цялостното научно творчество на В. Стоянова, личи почеркът на един последователен, ерудит и задълбочен изследовател, който максимално добросъвестно и безпристрастно проследява процесите. Правят впечатление и професионализмът и забележителната прецизност при работата с изворовия материал. Д-р Стоянова достига до значими и научно аргументирани изводи и обобщения, които дават отговор на съществени и понякога болезнени за българско общество въпроси, свързани с българите и техните институции на територията на Република Турция.

ЛИТЕРАТУРА

СТОЯНОВА, В., 2022. Българите в Турция (1913 –1945). София: Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките.

REFERENCES

STOYANOVA,V., 2022. The Bulgarians in Turkey (1913 – 1945). Sofia: Institute for Historical Studies, Bulgarian Academy of Sciences.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.