История
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 465 - 475

ЗА ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО НА БЪЛГАРИТЕ В ОДРИН И МЯСТОТО НА ОТЦИТЕ ВЪЗКРЕСЕНЦИ В НЕГО

Резюме: Одринските българи към края на ХІХ – началото на ХХ в. имат четири гимназии, по една мъжка и по една девическа, съответно за православните и за ка-толиците от източен обред (униати). След кратко въведение за историята на българ-ското мъжко униатско училище в тракийския град, ръководено от братята възкре-сенци, то e разгледано в светлината на документи, които се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Ключови думи: Bulgarians Catholics, Uniats, the Congregation of the Resurrection, connections between Bulgarians and Poles, Bulgarian historical archives, St. St. Cyril and Methodius National Library

Увод

Древният град Одрин играе ключова роля в миналото на областта Тракия и на държавата България. Свързваме го преди всичко с военни победи – на цар Калоян срещу кръстоносците през 1205 г. и с превземането на Одринската крепост на 13 март 1913 г. в хода на Балканската война. Изграждането на хармонична и ефикасна образователна система от българите в Източна Тракия обаче също е от важно значение за българската и за балканската история.

Одринските българи към края на ХІХ – началото на ХХ в. имат четири гимназии, по една мъжка и по една девическа, съответно за православните и за католиците от източен обред1). Православните български класни училища съществуват между 1881 и 1913 г. Мъжкото училище прераства в гимназия през 1896 г. Тази гимназия е наречена на името на своя благодетел д-р Петър Берон2). Православната „Късърова“ девическа гимназия също носи името на своя меценат. Униатските гимназии за момчета и момичета се намират под надзора на различни католически ордени. Девическото униатско училище – т. нар. „Аграмска гимназия“, е поставено под управлението на ордена на Загребските сестри и е под покровителството на Австрия3). Българското мъжко католическо училище в Одрин е ръководено от отците възкресенци и действа през един сравнително дълъг период от време, от 1863 г. до 1928 г.

Историография

През 1936 г. възпитаникът на униатската гимназия Георги Кертев издава монография за своето училище4) – едно отлично изследване, в което присъстват също и автобиографични бележки и лични спомени, следователно едновременно е историографски труд и исторически извор.

Половин век по-късно Илия Тодев публикува статия за създаването на Българо-католическата гимназия в Одрин5). Текстът съответства на високите постижения на науката от онова време. Отличава се с познаване на литературата, на български и чуждестранни архиви, на българската възрожденска периодика. Акцентът на статията обаче пада само до 80-те6) г. на ХІХ в. За разлика от монографията на Кертев, изпълнена с преклонение към неговото училище, изследването на Тодев е обективно и критично.

Приносът на отците възкресенци за българското учебно дело в големия тракийски град е централна тема7) или е само засегнат и в други изследвания8).

Кратка история

Обществото на „съединените братя“, което по-късно приема името „възкресенци“, е основано в Париж на 17 февруари 1836 г.9) по внушението на великия полски и литовски поет Адам Мицкевич. Братята възкресенци, верни на неговия завет „Полша има нужда от орден“, избират попрището на рицари на духа. Първоначалната им цел е възраждането на католицизма сред поляците, чиято бащина вяра сериозно е разклатена от войни, чуждо владичество, въстания, залитане помодерни идеи и нихилизъм. В ордена обаче стават определящи също и националнореволюционните идеи. Неговите основатели, начело с председателя на братството Богдан Янски, поддържат връзка с полския емигрантски център в Париж около „Хотел Ламбер“10). Последователите на Янски навръх Великден 1842 г. избират да се наричат „възкресенци“. Това име се възприема като знак за бъдещото възкресение на окупирана Полша.

На 18 декември 1860 г. в Цариград български духовници и миряни начело с архимандрит Йосиф Соколски подават молба за сключване на уния с католическата църква. Униатите признават върховенството на папата, но съхраняват до голяма степен своята традиционна обредност. Полските емигранти в българските земи д-р Подхайски и полковник Йордан подемат инициатива за откриването на гимназия за българите католици от източен обред. След посредничество на „Хотел Ламбер“ през 1862 г. папа Пий ІХ благословя начинанието. Братята възкресенци се оказватособено подходящи за просветителската мисия – те са славяни, съчувстващи на потиснатия от османското владичество български народ. През лятото на 1863 г. полските монаси започват да ръководят одринското униатско училище, основано от Драган Цанков през 1861 г.11). Градът край сливането на реките Марица, Арда и Тунджа е избран за просветителско средище от католиците, защото вече се е оформил като център на българското униатско движение. Освен това там възкресенците очакват по-слабо противодействие от страна на Вселенската патриаршия и на руското посолство, отколкото в столицата край Босфора.

Униатското училище трябва да преодолее многобройни препятствия по своя път. Идеята за пропагандиране на католицизма чрез източния обред първоначално се натъква на съпротива дори сред самите възкресенци. Срещу униатския подход към българите застава и могъщата Конгрегация за разпространение на вярата12). Поляците бързо влизат в остър конфликт с униатския владика Рафаил Попов, защото не зачитат достатъчно върховенството на този прославен деец на църковно-националната борба. С непознаването на православния обред някои от тях отблъскват децата13). Военният разгром, който прусаците нанасят на Франция през 1871 г., значително намалява държавното финансиране на училището, което идва от Париж. На страниците на българската възрожденска преса от средата на 70-те години на ХІХ в. се срещат обвинения, че поляците били „дембели и измамници, които само лапали парите, изпращани от Запад“, а някои от тях поддържали противоестествени полови връзки със своите питомци14).

Съдбоносната за целия български народ Руско-турска освободителна война (1877 – 1878) подлага на тежки изпитания и училището на българите католици в Одрин, което от 1874 г. вече става гимназия. Полякът Смоликовски15), който тогава работи в гимназията, припомня слуховете, че руснаците преследвали жестоко католиците. Те гонели особено поляците и единственият поляк в Казанлък – д-р Зачински, бил обесен без съд16) . Смоликовски обвинява някакъв православен свещеник в Одрин, който прибрал двеста български бежанки, че крадял от техните помощи, че „безчестно търгувал с честта на младите жени“, а децата продавал като роби. Евреите според него пък търгували с български момчета за „безчестните домове“. Полякът се оплаква от заяжданията с католическите монаси от страна на православни руски офицери, особено от княз Владимир Черкаски. Все пак Смоликовски признава, че видял уж „обесения“ казанлъшки лекар жив и здрав. Той пише за закрилата и подкрепата на училището, оказвана от влиятелни полски офицери от руската армия. Мемоаристът обобщава, че католицизмът в крайна сметка спечелил от войната. Спечелила и гимназията, защото чрез войната българите се сдобили със своя държава, където възпитаниците на отците възкресенци вече получили възможност за административна и военна кариера.

През 1881 г. в Одрин е основано православното класно училище „Д-р Петър Берон“, щедро подпомагано от могъщата Българска екзархия. Това предизвиква сериозен отлив на кандидати от униатската гимназия, при положение че повечето ученици в нея са православни17).

През 1905 г. огромен пожар съсипва новопостроената сграда на гимназията. Изгарят архивът на училището, кабинетът по зоология, който по своето

богатство от птици и земноводни се отличава в цяла Турция. Изпепелено е имуществото, натрупано след 42годишна непрекъсната дейност. За две години след пожара се преустановяват учебните занятия18).

Превъзмогвайки изброените тежки предизвикателства, българското униатско училище под ръководството на отците възкресенци се развива възходящо до съдбоносната Балканска война (1912 – 1913). От началото на 80-те години на ХІХ в. възкресенците успяват да изградят цял български учебен комплекс19) в Одрин: гимназия с признати в Турция, България и в някои западни държави дипломи; със семинария, пансион, занаятчийско и типографско училище; със стабилна сграда, съвременни кабинети, здрава НБКМ–БИА, сбирка „Портрети дисциплина и утвърдени традиции.

Гимназията оцелява по време наи ка снимкитолическа“, С гимназия ІV 284. Българск в Одрината .

обсадата на Одрин (1912 – 1913). В училищната сграда намират убежище от бомбардировките издирвани от властта българи, български и гръцки православни духовници, френски, английски и американски дипломати и граждани. Тя е притегателна не само със здравината си, но и с обстоятелството, че българската артилерия, командвана от нейни възпитаници, внимателно я заобикаля при обстрелите20). Впрочем след отстъплението на българите и завръщането на османските власти в тракийския град през учебната 1913 – 1914 г. занятията продължават. Края им поставя Първата световна война (1914 – 1918), в която, наистина, София е съюзник на Цариград, но пък покровителят на униатското училище – Париж, става враг. Гимназията е закрита на 9 октомври 1928 г. след 65 г. съществуване. На 5 февруари 1929 г. одринският валия слага ръка върху нейната сграда21).

Гимназията, ръководена от възкресенците, допринася за утвърждаването на българското име в Тракия и става важен канал за връзка с европейската цивилизация22). В нея получават високо образование поколения българи. Сред прочутите випускници са министър-председателят Андрей Тошев, съратникът на капитан Петко войвода – Петко Желязков; войводата на ВМОРО полк. Стойчо Гаруфалов, полк. Христо Морфов, юристът д-р Димитър Борилков, юристът и политик д-р Андрей Ходжов, адвокатът и народен представител д-р Начо Начев, посветилите се на науката братя Славчо, Христо и Иван Кесякови. В училището преподава (първият българин, приет в ордена на възкресенците) – Васил Гаруфалов – прокуратор на възкресенската мисия в Одрин и по-късно директор на католическата прогимназия в гр. Малко Търново.

Изворите в БИА

Българският исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ – БИА) притежава най-обширната колекция от извори за българската история от епохата на националното Възраждане. Архивът съхранява значителен документален материал относно българското образователно дело в Одрин.

НБКМ – БИА, колекция № 72 (Българи католици в Одринско) съхранява сведения за ремонтирането на храма в католическото училище в махалата „Св. Никола“ на улица „Балък пазар“. Документите в разглежданата колекция са написани главно на османотурски език.

НБКМ – БИА, ф. 641 (Иван Орманджиев) съдържа особено интересни мемоари на бивши ученици от българските гимназии в Одрин, които засягат и дейността на униатската гимназия в града. Тези важни документи не са публикувани и се съхраняват в НБКМ – БИА под формата на машинопис.

НБКМ – БИА, ф. 479 (Георги Кертев)23) не включва материали, пряко свързани с българо-униатското училище. Фондът обаче съдържа важни сведения за живота и делото на летописеца на гимназията. На основата преди всичко на документи от фонда24) съставих негова кратка биография. Прилагам я тук, защото Кертев е значим изследовател на разглеждания въпрос и неговият живот е типичен пример за попрището на един възпитаник на братята възкресенци в Одрин.

Георги е роден в семейството на Иванчо Топала25) и Донка Кертева през 1868 г. или 1869 г. в Стара Загора. Останал сирак след опустошаването на града от османлиите през юли 1877 г., той намира убежище в Одрин. След като се дипломира в гимназията на братята възкресенци, Кертев завършва история и география в Софийския университет. Работи като учител в мъжката гимназия във Велико Търново, след това – в Първа софийска. През 1896 г. става директор на училището в Ючбунар26), развило се в Трета девическа гимназия. Управител на пансиона на семинарията в Самоков. Точно преди 110 г., през 1903 г. Кертев застава начело на училището на ул. „Алабин“ в София, което става известно като Кертевата прогимназия. Училищен инспектор в Плевенски, Софийски и Гюмюрджински окръг. През Първата световна война е директор на Държавното мъжко педагогическо училище в Казанлък (1915 – 1918), а покъсно – главен секретар на Червения кръст. Участва в основаването на Младежкия Червен кръст (1921).

След пенсионирането си Кертев обикаля страната и държи сказки. Редактира в. „Известие“ и в. „Търново“ (1894); сътрудник на в. „Църковен служител“, участник в Първия журналистически конгрес в София (1934). Автор на книги за екзарх Йосиф І и Неофит Рилски, преводач на художествена литература27). Енергичен обществен деятел – музикант, турист, член на дружество „Юнак“, славянофил, пропагандатор на идеите на Червения кръст. Умира на 20 април 1940 г. в София. Със съпругата си Радка имат син Борис и дъщери Донка Кертева Табакова и Василка. Василка Кертева също има фонд в НБКМ – БИА, № 626. Завършила история, тя работи като учителка, после – в Народната библиотека, и след това – като уредник в къщата музей „Христо Ботев“ в Калофер. Във фонда на Василка Кертева се намира екземпляр от устава28) на полско-българското дружество в София от 1936 г.

В НБКМ – БИА е обособена сбирка „Портрети и снимки“, която съдържа многобройни визуални материали за Одрин. Фотографиите, в които присъстват българските училища, ученици и учители, могат да бъдат намерени в каталога на сбирката под редна дума „Гимназия“.

Образът на католиците в спомените на възпитаници на българските православни гимназии29)

Силата на униатството в Одрин е главна причина, поради която православната Българска екзархия избира да основе гимназията „Д-р Петър Берон“ тъкмо в този град30). За отношението към децата от гимназията на отците възкресенци особено показателни са спомените на Благой Златарев, който първоначално учи в католическото31), а после – в православното българско училище. Прави му впечатление, че униатите също отбелязват тържествено празника на българската писменост и култура 11 май, но празнуват затворени в своето училище и подчертано отделно от православните си сънародници. Авторът обобщава: „Учениците от двете български гимназии не общуваха помежду си, но и не враждуваха“. Причината Златарев да смени училището си не е качеството на образованието, а натискът върху него да промени вярата си. Баща му без колебание го премества от католическата гимназия, защото според неговото мнение, ако момчето стане униат, то ще бъде изгубено за българската народност32).

Първите опити за създаване на женско православно училище в Одрин също се обосновават със заплахата от католическата пропаганда33). Випускничка на православната Късърова гимназия, започнала работа като учителка във френския девически колеж в одринския квартал „Караагач“, отбелязва, че на много българки там им тежал затвореният режим и „възпитанието да ги правят калугерки. Те си искали волния живот на село, пък макар и сиромашки“34). Самата учителка, предупредена много да се пази и да не допусне в никакъв случай да я прилъжат да се замонаши в католически манастир, скроява неосъществени планове да помогне на сънародничките си да избягат.

Бащата на Невяна Богоева-Манолова завършва католическата гимназия, а самата тя учи в православната35). Униатката Велика Проданова, родом от Одрин, е випускничка на католическата гимназия. Това обаче не є попречва да преподава френски в Късъровото училище и да се омъжи за учител по история от гимназията „Д-р Петър Берон“36). Сведението означава, че през 90те години на ХІХ в. разликите в християнското вероизповедание не представляват пречка за работа или за брак навсякъде в българската общност в Одрин.

В мемоарите се признава солидното образование на български и френски език, придобивано в униатската мъжка гимназия, издържана от поляците монаси възкресенци. Високо се цени и знанието на български и немски, получавано в девическата гимназия на „Аграмските сестри“37).

Единството между българите от православно и католическо вероизповедание блясва ярко под заревото на канонадите. В началото на Балканската война

Българската униатска гимназия. Учители и ученици. Одрин, 1909 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Български исторически архив (НБКМ–БИА), сбирка „Портрети и снимки“, С ІІІ 613.

възпитаничките на Късъровото училище и техните учители се укриват в униатската девическа гимназия38). Те дочакват победния щурм на 13 март 1913 г. в католическото мъжко училище39). Там ученички и преподаватели намират убежище и при отстъплението на нашите войски от града на 7 юли 1913 г.

Приведените примери доказват, че в отношенията между българите – католици и православни, определящи са чувството за единство, съпричастност, национална общност. Те се усещат много близки помежду си, но все пак различни. Вероизповедните отличия се понасят спокойно, като особеност, не като проблем.

Напрегнатият и упорит труд на отците възкресенци в Одрин осигурява в продължение на 65 години работата на един отличен образователен център. В униатската гимназия равновесие постигат религията и науката, българското родолюбие и общоевропейските идеи, строгата монашеска дисциплина и революционните просвещенски възгледи. Католическото училище често си сътрудничи с православните школђ. Високите му постижения обаче предизвикват и тяхното съперничество и ги принуждават да се развиват още поусилено. Същевременно определящият за епохата национализъм не позволява вероизповедните различия да вбият клин между българите християни под ведомството на екзарха и сънародниците им под върховенството на папата.

БЕЛЕЖКИ

1. През 1863 г. отците възкресенци откриват в града свое училище, което през 1874 прераства в гимназия. През същата 1874 г. монасите успенци откриват в квартала „Караагач“ семинарията „Св. св. Петър и Павел“, а през 1881 г. отваря врати педагогическият девически лицей „Мария Лурд“, поддържан от конгрегацията на загребските милосърдни сестри. – Елдъров, С. Униатството в съдбата на България. София, 1994, с. 11 – 13; Българска енциклопедия, т. 7, София, 1996, с. 148.

2. Енциклопедия България, т. 4, М-О, София 1984, с. 695.

3. Карайовов, Т. Материали за изучаване на Одринския вилает. Отделен отпечатък от Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. І. (Х – ХІХ). София, 1903, с. 153. Аграм е немското име на Загреб.

4. Кертев, Г. Поляци и българи. І. Делото на отците Възкресенци в Одрин (1863 – 1918). София, 1936.

5. Тодев, И. Създаване на Българо-католическата гимназия в Одрин. – Исторически преглед, 1987, № 1, с. 85 – 89.

6. Светлозар Елдъров пише, че на историците от периода на социализма не било позволено да публикуват проучвания за католическата църква в следосвобожденския период. Елдъров, С. Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002, с. 11.

7. Ружницки, А. О. О. Възкресенци и Българо-католическата гимназия в Одрин. Одрин, 1914 (тази книга липсва в Националната библиотека); Драгов, Хр. Българо-католическата гимназия в Одрин. – Истина, 26, 24 окт. 1929; Иванов, М. Паметници на миналото. Българо-католическата гимназия на О.О. възкресенци в Одрин. – В: Календар Св. Кирил и Методий. София, 1931, 93 – 101; Кокаланова – Худемчук, А. Полският католически орден на възкресенците и мисията му в Одрин (1863 – 1928) – Векове, 1985, № 6, 36 – 42. Райчевски, С., Отците Възкресенци в Тракия – Тракия: Двумесечно литературно списание XXXI, 3 – 4 (1991), 98 – 105 (Б.А. В тази научнопопулярна статия авторът изцяло се опира на Кертев относно Одрин, но продължава с историята на възкресенците в Малко Търново чак до личната си среща с „последния възкресенец“ от градчето Константин Патронов около 1989 г.); Гуджерова, Е. Литературнопросветна дейност на мисията на отците възкресенци вАдрианопол (Одрин) през втората половина на ХІХ в. (Курсова работа, 2011 г.); Михайлов, К. Записки за мисията на отците възкресенци в Малко Търново. Велико Търново, 2013, 75 – 84. (Б.А. В своите записки авторът също се опира на Кертев, но обръща особено внимание на момчетата от Малко Търново, учили в Одрин.)

8. Кирил, патриарх Български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на ХІХ в. Ч. 1 (1859 – 1865). София, 1962; Елдъров, С. Цит. съч.

9. Кертев, Г. Цит. съч., с. 12; възкресенци – Oбщество на Възкресението на Господа Нашего Иисуса Христа http://www.kae-bg. org/?act=content&rec=160 25.09.2013.

10. Кокаланова – Худемчук, А. Цит. съч., с. 37.

11. Тодев, И. Цит. съч., с. 86.

12. Кокаланова – Худемчук, А. Цит. съч., с. 38 – 39.

13. Тодев, И., Цит. съч., с. 87.

14. Пак там, с. 40.

15. Смоликовски, П. Записки за Руско-турската война през 1877 – 1878 г. Одрин, 1884 (Цит. по Тодев, И. Тракия през Възраждането. София 1996, 221 – 248).

16. Пак там, с. 221.

17. Кокаланова – Худемчук, А. Цит. съч., с. 40.

18. Кертев, Г., Цит. съч., с. 22, 62.

19. Тодев, И. Създаване наБългаро-католическата гимназия..., с. 88.

20. Кертев, Г. Цит. съч., с. 67 – 80.

21. Пак там, с. 85.

22. Тодев, И. Създаване на Българо-католическата гимназия..., с. 89.

23. Фонд на Кертев има също и в Държавна агенция „Архиви“ – ЦДИА, Ф 945К, оп.1. В ТД „Държавен архив“ – Пловдив, ф. 208 К е за друг възпитаник на униатското училище, юриста и общественик Недко Каблешков http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&e src=s&source=web&cd=2&ved=0CDIQFjAB&url=http%3A%2F%2F www.archives.government.bg%2Ftda%2Fdocs%2Ffond1208k_plovdiv. doc&ei=B_1XUo6uC8_GswbHs4CYDg&usg=AFQjCNEEDcL2fvkbtk idMobVDIr6eIKCCw&bvm=bv.53899372,d.Yms 11 октомври 2013.

24. НБКМ – БИА, ф. 479, а.е. 1, л. 2 – 3. Биография на Георги Иванов Кертев по сведения от дъщеря му Донка Кертева Табакова.

25. Сведения за семейството на Кертев съм черпил и от http://www. gtrees.net/individual.php?pid=I20191&ged=tree1 25 септември 2013. Баща му вероятно е идентичен със съратника на Васил Левски даскал Иван Фурнаджиев Топала от Ловеч.

26. Според дъщеря му Донка в Ючбунар той основава първото читалище в София – „Св. цар Борис“.

27. Автор: Юбилейна книжка по случай 25-годишнината от деятелността на Негово Блаженство Йосифа I, като екзарх на православната българска църква: 1877 – 1902. Пловдив, 1902. Кратък животопис на Неофита Рилски (Стъкмил по случай 25-год. от смъртта му). София, 1906. Преводач: Младият контрабандист / Франц Хофман. София, 1929. Графът и мечкаря: Повест в 5 ч. / Франц Хофман. 1890 София; Пловдив.

28. НБКМ – БИА, ф. 626, а.е. 135, л. 3 – 4.

29. Георгиев, Л. Въпросът за другия в спомените на възпитанички на Одринската девическа гимназия – Библиотека, 2010, 2–3, с. 62–72. http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/62-Georgiev-10-2-3. pdf Georgiev, L. The education of the Bulgarians in Adrianople in the light of documents from the national library in Sofia – In: International Symposium „Edirne in archival resources of the Balkan countries“, Ed. Karatepe, T., U. Demirelli. Edirne 2010, p. 11 – 27.

30. НБКМ – БИА, ф. 641, а.е. 36а, л. 9.

31. Министерството на народното просвещение в София признава дипломите, издавани от католическата гимназия, а едни и същи диригенти ръководят нейния училищен оркестър, както и онзи на „Д-р Петър Берон“. Католическата гимназия предоставя убежище на православните учащи през войната 1912 – 1913, дори и на хората от гръцкия пансион. След като бива закрита на 9 октомври 1928 г. след 65 г. съществуване, тя пренася библиотеката си в Стара Загора. – Пак там, л. 9 – 11.

32. Пак там, л. 436 – 444.

33. Руската дипломация подклажда силна съпротива срещу посещаването на униатски училища от българки. В писмо до Найден Геров от 1865 г. е написано следното: „Девиците католички са по-опасни от мъжете, понеже във Франция вярата се поддържа преимуществено от жените“ – Из архивата на Найден Геров. Ред. Т. Панчев. Кн. І, София, 1911, док. № 1625, с. 988 – 989.

34. НБКМ – БИА, ф. 641, а.е. 37, л. 262.

35. Пак там, л. 251.

36. Пак там, л. 219.

37. Пак там, л. 316.

38. Пак там, л. 321.

39. Пак там, л. 309.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.