История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2022-2-8-vas

2022/2, стр. 217 - 221

КРЪГЛА МАСА ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И ЧЕТНИЧЕСТВОТО

Дора Чаушева
E-mail: dora.chausheva@abv.b.
Vasil Levski National Museum – Karlovo
57 “General Kartsov” St.
4300 Karlovo Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 18 февруари 2022 г. – деня, в който отбелязваме гибелта на Апостола, в Националния музей „Васил Левски“ – Карлово, се проведе кръгла маса „Васил Левски, четническите акции и комитетското дело – 1867 – 1873 г.“. Поводът е 155-годишнината от преминаването на четата на Панайот Хитов, в която Левски е знаменосец, а също и тази на Филип Тотю и други по-малки чети през 1867 г. – всички те замислени, подпомагани и осъществени от различни кръгове на българската емиграция – Добродетелната дружина, ТЦБК, „Върховното народно българско тайно гражданско началство“ на Раковски, Българския комитет на Каравелов в Белград.

Основание на организаторите – Музея, фондация „Васил Левски“ и Историческия факултет на Софийския университет, да се постави тази тема за дискусия, е убеждението, че проблемите за четническата тактика в годините преди и след активната дейност на Апостола за изграждането на Вътрешната революционна организация, от една страна, продължават да интересуват изследователите и читателите, а от друга – все още стоят за изясняване и разрешаване от специалистите и немалко въпроси, свързани с тази проблематика.

Участие във форума взеха академични преподаватели, историци от институти на БАН, музейни специалисти.

Деловата работа на кръглата маса откри проф. Пламен Митев от СУ „Св. Климент Охридски“ с темата „Четническата тактика в освободителното дело 1867 – 1873. (Историографски употреби и предизвикателства)“. Аргументира пред аудиторията своето становище, че е крайно време да бъде вече преодоляна отдавна наложената мантра в историографията ни за отказа на Васил Левски от четническата тактика след участието му в четата на Панайот Хитов и Втората българска легия за сметка на възприетата от него идея за изграждане на широка комитетска мрежа. В подкрепа на тезата си приведе три примера, които доказват, че не трябва да се продължава с механичното отричане на разработената от Раковски четническа тактика и фаворизиране на идеята за т.нар. „всенародна революция“, както и обвързването на приносите на Левски само с преодоляването на четничеството като отминал етап. Проф. Митев приведе документални свидетелства в подкрепа на това, че през 1868 г. Апостола не се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа не защото не одобрява четите, а защото е поел ангажимент да организира малка чета в Българско, с която да посрещне емигрантските чети и да организират заедно всенародно въстание. Вторият пример, доказващ тезата на автора, е свързан с решенията на комитетските събрания в Букурещ от 30 декември 1869 г. и 2 януари 1870 г. и наличието на достатъчна документална база да смятаме, че тогава е започнала подготовка за въоръжена акция, за която Левски трябва да се прехвърли отсам Дунав, зад която са стояли и руското външно министерство, и сръбското и гръцкото правителство, която е прекратена след решаването на българския църковен въпрос. Третият момент е свързан с дейността на Апостола след 1870 г. Според проф. Митев при анализ на документалното наследство на Левски след 1870 г. се откриват нови елементи, които подкрепят изказаното още от проф. Крумка Шарова мнение, че и по време на втората си обиколка той продължава да вярва, че с чети може да се повдигне въстание, че вътрешните чети трябва да играят активна роля в него и без тях успехът на въстанието е обречен.

Като проследи и анализира „Четническата тактика в стратегията на Васил Левски“, доц. Тодор Радев от ПУ „П. Хилендарски“ също изрази становище, че Апостола продължава и по време на организационната си дейност да разчита на вътрешни чети или отряди, но се стреми към ограничаване на безразборното навлизане на чети отвън, за да не се разкрие преждевременно вътрешната подготовка в Българско. Радев зададе и въпрос – защо обичайно се отчита като положителен ефектът на четническите акции в Гърция, Сърбия, Италия, а у нас ние го отричаме.

Проф. Пламен Павлов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в изложението си също подкрепи тезата, че не трябва да се търси подобен водораздел в дейността на Васил Левски – до легиите споделя и провежда четнически тактики, а след това не. Според него има голяма приемственост в разбирането на Левски за четите още от Първата легия, наричана първоначално също чета, от прилагането на модела на сръбската земска войска и друг чуждестранен опит към изградените от него местни революционни комитети по-късно, в които структури проф. Павлов вижда и военни (четнически) характеристики на формирования за бъдещото въстание.

Като интерпретира основни документи на революционните дейци в хода на конспиративните инициативи през периода 1869 – 1872 г., проф. Вера Бонева от УниБИТ предложи една по-различна от доминиращата в историята хронология на появата и развитието на центъра на революционната организация в България. Според нея от 1869 г. до първата половина на 1871 г. Левски осъществява интензивна революционна пропаганда в Българско, през септември 1871 г. в центъра на революционната подготовка – Ловеч, е създаден БРЦК в Българско, след което през последните месеци на 1871 г. и първите месеци на 1872 г. започва учредяването и на частни революционни комитети като структури, подчинени на БРЦК в Ловеч. С този институционален капитал Васил Левски отива на Общото събрание на БРЦК в Букурещ в края на април и началото на май 1872 г., когато се (пре)учредява общият център на революционната борба при доминиращата роля на силната комитетска организация в Българско.

Анализирайки документалното наследство на Иван Драсов, Денис Иванов – докторант в ИФ на СУ, проследи в своя доклад – „Мнението на Иван Драсов за четническата тактика“, еволюцията в разбиранията на този виден ловчански деец за четническата тактика: от категоричното отхвърляне на идеята за нови четнически акции през 1871 – 1872 г. до включване на емигрантските чети като важен елемент в организирането на всенародното въстание в Българско през лятото на 1875 г.

Представителят на РИМ – Ловеч, Теодор Тончев направи обстоен и аналитичен преглед на включените до момента в научно обращение автентични свидетелства, отразяващи практическата работа на Васил Левски през периода 1867 – 1872 г. (преди и след учредяването на БРЦК) за реализиране на идеята за въстание в Българско. С конкретни примери беше показано как, изграждайки комитетската мрежа във вътрешността на страната, Дякона разработва своя план за бъдещото въстание, при което бунтовните действия по места ще се съчетават с четническите акции в планинските райони.

Въз основа на запазени автентични източници, мемоарни свидетелства и историографски интерпретации доц. Антоанета Кирилова от ИИИ на БАН направи реконструкция на отношенията между двама български патриоти – българския революционер Васил Левски и руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров, в контекста на българското националноосвободително движение през 60-те – 70-те години на ХІХ в. Признава обаче, че категоричните обобщения са невъзможни най-малкото заради състоянието на изворовата база. Обстоятелството, че отношенията между Левски и Геров не са ключови за разбиране дейността на Апостола, е довело според авторката до слабия интерес към проблема в нашата историография. На основата на дългогодишните си изследвания за Геров тя мотивира тезата си за неговата съпричастност към революционните начинания на сънародниците му, но ситуирана в руслото на руската политика на Балканите, включително с идеята му за „хайдушката“ война още от началото на 60-те години на ХІХ в., на която били подчинени и четите през 1867 г.

Историческата памет за личности и събития, дори и малките детайли, подреждат голямата картина на националноосвободителните движения на българите през XIX в., включително и четничеството. Затова и част от темите на кръглата маса бяха такива „недоразказани истории“ за герои, които трябва да заемат подобаващо място в научните изследвания.

Доц. Светла Атанасова от РИМ – В. Търново, представи свое проучване за живота на Иван Тодоров Капетан – доброволец в Панайот-Хитовата чета през 1867 г., с всички известни, неизвестни или спорни моменти в българската историография, при условие че научният интерес към неговата личност е бил твърде слаб и спорадичен от края на XIX в. до наши дни, а историческите документи и спомени за Иван Капетан, отложени в българските архиви и музеи, са много малко.

Личността на Иван Капетан, срещата на четниците на Панайот Хитов и Филип Тотю в Златишкия балкан и локализиране мястото на срещата на базата на историографски и археологически данни бяха в основата на изложеното от д-р Иван Иванов – дългогодишен изследовател на историята на Златица, Пирдоп и региона през Възраждането.

Други възрожденци – участници в четническото движение, бяха предмет на предложените изследвания от Ани Саргавакян – „Неизвестни данни за врачанина Никола Войводов – един позабравен войвода на чета през 1867 г.“, Светлана Мухова от Дирекция на музеите в Копривщица – „Копривщица и четническите акции през 1867 и 1868 г.“, и д-р Милена Георгиева от РИМ – Шумен – „За участието на шуменци в четническите акции и комитетското дело 1867 – 1875 г.“

На кръглата маса се представиха и анализираха и нови документи, открити от Виктор Комбов и проф. Орлин Събев в Османския архив в Истанбул, свързани с четническите акции през 1867 – 1868 г.

Една част представи проф. Събев от Института по балканистика при БАН, който е разчел и превел документите. Те са от септември и октомври 1868 г. и се отнасят до заловените в местността Кечи дере и осъдени четници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Съдържат чернови на уведомителни писма (шука) от Великото везирство до Дунавския вилает за присъдите им – смъртни, доживотен затвор и строг тъмничен затвор, а до управителите на Дунавския и Сирийския вилает – за заточението на осъдени участници в четата, които се изпращат от Русе в крепостта Акия.

Другите новоиздирени архивни материали са свързани с неголямата чета от 1867 г., начело с Димитър Топалов – Войняговеца, преминала паралелно с тази на Панайот Хитов, но при Никопол. Дора Чаушева направи кратък анализ на немалкия обем документи, които съдържат подробна информация за състава на четата, нейните действия и маршрута ѝ, сраженията на четниците, съдебните процедури, през които минават заловените от тях, и определените им присъди. Особен интерес представляват данните и за трима другари на Левски от Карлово – Васил Караиванов, Иван Тюрмето и Христо Пулев. Арестувани в Карлово по показания на заловени четници, затова че оказват помощ за снабдяване на четата с барут и олово, те също са разпитвани от различни съдебни инстанции на османския съд в Дунавския вилает. Заловените четници са осъдени на 15 години затвор, Тюрмето и Пулев – на 5 години, а Васил Караиванов е освободен, защото за негово пряко участие съдебните власти не откриват достатъчно данни. Документите включват протоколи от разпити, кореспонденция между различните инстанции от съдебната система и административните власти във вилаета и Великото везирство. Информацията в тях налага да се коригират някои от утвърдените досега факти и интерпретации в историографията ни, свързани с тази чета.

И в изказаните по време на дискусията становища и въпроси отново беше заявена необходимостта от преосмисляне и изясняване на основата и на наличната изворова база, а също и на новооткрити документи на различните аспекти на четническата идеология в българското националноосвободително движение, отношението на Васил Левски към четническата тактика и мястото ѝ в едно всенародно въстание.

Материалите на участниците в кръглата маса предстои да бъдат публикувани в том 2 на поредицата „Нови документи и изследвания“, която Националният музей „Васил Левски“ започна да издава през 2021 г.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.