История
Вход / Регистрация

2014/5, стр. 519 - 528

БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ: ОРГАНИЗАЦИИ И ОБЩНОСТЕН ЖИВОТ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА XXI ВЕК

Резюме:

Ключови думи:

Българските градинари се установяват в Унгария в продължение на повече от век и половина, въвеждайки нова земеделска култура, която оказва силно благоприятно въздействие върху местното селско стопанство1) (Vargya, 1974; Мод, 2012). Днес българите в Унгария представляват нехомогенна общност, формирана по различно време, по различни пътища и с различни доминанти в културните характеристики на отделните групи (Гюров, 2001:141 – 178; Ганева-Райчева, 2004: 80 – 8; Петкова-Пападопулос, 2005: 10 – 12; Пейковска, 2011). Съвременното унгарско законодателство ги признава за национално малцинство, а самоназванието, което те приемат, е „българи в Унгария“. Това законодателство поражда добри възможности за създаване на различни организации2) и форми на общностен живот и взаимодействие, които са важна предпоставка за интегрирането и за поддържането на българската идентичност. Ще припомня някои факти.

Най-старата и основополагаща организация е Дружеството на българите в Унгария, основано през 1914 г. През 2009 г. то е удостоено с престижната унгарска държавна награда „За малцинствата“3). През 1916 г. е основана и Църковна община. По инициатива на Дружеството на българите в Унгария и на Българската легация в Будапеща на ул. „Вагохид“ в IX район на столицата е изграден (1931 г.) и осветен (1932 г.) православен храм „Св. св. Кирил и Методий“, към който през 2000 г. е построен параклис „Св. Трифон“. И до днес църквата е средище на религиозния живот на църковната община на българите не само в Будапеща. Родолюбивата дейност на членовете на Дружеството, убедеността в изключителното значение на образованието и на родния език за съхраняване на българското самосъзнание сред живеещите в Унгария градинари, както и близкото им взаимодействие с българската легация и с унгарската държава през 1918 г. поставят началото на българско училище. С дарение на 445 български семейства през 1953 г. се събират средства за строеж на собствено читалище – това е Българският културен дом в Будапеща. С годините той се утвърждава като важно средище на културно-обществения живот, пространство на общуване и поддържане на българщината.

Днес българите в Унгария притежават културна автономия и свои легитимни представители пред унгарските власти в лицето на самоуправленията (републиканско, столично и местни) – изборни органи, които разполагат със собствен годишен бюджет и които имат право да основават детски градини, училища и да развиват културно-просветна дейност. Тяхното усърдие и богатият им организационен живот са насочени към защита на законовите интереси на българската общност и към съхраняване и поддържане на българския дух. Като резултат от изборите, проведени през 2011 г., 23 български самоуправления са създадени в столицата, а 17 – в провинцията4). През 1997 г. е създадено Българското младежко дружество – това е единствената младежка организация, която се занимава с координиране и обединение на младежите с български произход.

Наред с това са изградени и множество организации, които допълнително подпомагат общуването между българите в Унгария, като сдружение „Български културен форум“ (2000 г.), подкрепят образованието, културата и техния духовен живот (фондации като „Про култура булгарика“ – 1992 г., „Про скола булгарика“ – 1994 г. и др.), разширяват унгарско-българските културни контакти („Унгарско-българско дружество за приятелство“ – 1990 г.) и др. За популяризацията на българската театрална и музикална култура в Унгария голяма е заслугата на актрисата Габриела Хаджикостова и на режисьора Ищван Наги, които през 1996 г. създават единствения професионален български театър зад граница – „Малко театро“. През 2008 г. е основана Унгарско-българска стопанска камара5), чиято основна цел е да съдейства за развитието на търговските отношения между двете страни.

В началото на XXI век в общността на българите в Унгария протичат разнопосочни и динамични процеси, но тази общност се отличава с относително единство и специфични етнокултурни характеристики. Традиционни институции на духовността и просветата като църквата и училището преживяват някои промени, които са показателни за процесите в общността и за нейния стремeж към идентичностно съхраняване при новите социокултурни реалности в Унгария и България.

Българското училище е сред най-важните институции на народността, поддържани от българите в Унгария, наред с църквата и самоуправленията. През своята над 90-годишна история то се създава и изгражда в подкрепа на българската етничност и религиозност в условията на унгарската култура. За това свидетелства мотивацията на българския пълномощен министър и генерален консул в Унгария Иван Стоянович до главния кмет на Будапеща Ищван Барци от 27 ноември 1917 год: „За съжаление, българите са лишени от възможността децата им да придобиват най-елементарното си основно образование и да задоволяват духовните си нужди. Нямат нито училища, в които децата им биха могли да научат родния си език, нито черкви, в които биха удовлетворили духовните си потребности...“ (Гюров, 2001: 160). Българското училище в Будапеща е тържествено открито на 25 февруари 1918 г. ( Пейковска, 2011: 146 – 188). По-късно се създават училища в Мишколц и Печ. В Мишколц българска църковна община съществува от 1921 г., а през април 1924 г. с дванадесет ученици е открито и българско училище. Създадено като частно училище, то се помещава в сграда, собственост на заможния градинар Минчо Михов; заедно с това друг родолюбив българин – Юрдан Маринов, предоставя помещение за параклис. В благодарствено писмо от 1936 г. до Българската легация в Будапеща министърът на външните работи и на изповеданията Г. Кьосеиванов подчертава: „Само при подобни щедри подпомагания ще може да преуспее българското народно дело в чужбина“ (Гюров, 2001: 166 – 167). След дълга подготовка и преодоляване на множество бюрократични пречки през учебната 1954/55 с 31 ученици е открито и училището в Печ като филиал на това в Будапеща. Тези провинциални средища на българската просвета имат сложна съдба и макар и да прекратяват съществуването си6), те оставят трайни следи в паметта на местните българи (Гюров, 2001: 176 – 177; Ганева-Райчева, 2004: 42 – 45). Днес материален изразител на сложните траектории на паметта за българските училища в Унгария са няколкото паметни плочи, поставени по инициатива на Българското републиканско самоуправление в Унгария и на местните малцинствени организации7).

След официалното закриване на българските училища в провинцията се търсят компромисни нерегламентирани форми за несистематично обучение по български език – съботно-неделни езикови курсове, провеждани от местни българи, целящи по-скоро изграждането на елементарни комуникативни познания по български език. Дейността в тази насока се активизира след създаване на малцинствените самоуправления, които по силата на закона от 1993 г. имат специфични права в това отношение8). Така например в Мишколц и в Дебрецен се организират езикови курсове, ръководени от българския лектор от Дебреценския университет (Сотиров, 2000: 8 – 9). Личните наблюдения свидетелстват за все повече затрудняващ се процес с пречки от финансов и организационен характер. Ако през средата на 90-те години лекторът е пътувал от Дебрецен до Мишколц, през 2004 – 2008 година е функционирал езиков курс за деца в Дебрецен, днес това е трудно осъществимо не само поради финансовите ограничения, пред които са изправени местните български организации, но и поради недостатъчната мотивация по причини от различен характер. Обикновено се изтъква, че разнородна по възраст и трудова заетост група трудно се събира заедно, нужни са подходящо време и помещение, учениците имат голяма натовареност в училище и пр. Всъщност това са сигнали за все по-настъпващата езикова асимилация.

След 70-те години на XX век като единствена българска образователна институция в Унгария, функционираща като част от българската образователна система – т.е. в съответствие със законите за образованието в България и в подчинение на министъра на просветата в България – остава Българското училище „Христо Ботев“ в Будапеща. През 90-те години, след идеологическите и социално-икономическите промени в бившите социалистически страни, все по-ясно се открояват редица проблеми и в образователната система (Кьосева, 1995; Пенкова, 1998). Българската общност в Унгария неотклонно търси начини и средства за решаване на тези проблеми в съответствие с актуалната ситуация, с потребностите на общността и във връзка с по-дългосрочните Ӝ перспективи. В това отношение са показателни много дискусии, какъвто е например разговорът „Бъдещето на училището е бъдеще на общността“, проведен във връзка с 80-годишнината на Българското училище в Будапеща (Хемус, Год. VII, 1998, № 2:20 – 24). Тяхното проследяване във времето и анализът на обсъжданите проблеми ясно очертават някои важни колективни характеристики: общностно съзнание за значимостта на Българското училище и на обучението по роден език; разбиране за необходимостта от съхраняване на знанието за българския език като силно средство против езиковата и културната асимилация; колективна потребност и воля за отстояване на българската етническа идентичност в друга културна и религиозна среда.

Обобщено казано, времето на границата между двете хилядолетия и поточно – последните 20 години за Българското училище в Будапеща, е кризисен период с всички институционални, общностни и индивидуални последици от това. Най-съществените причини за тази криза са: 1. Несъответствиятамежду българското и унгарското законодателство по отношение на собствеността на училището, учебните планове, изискванията за минимален брой на деца в паралелка; 2. Несъответствие с образователните потребности на децата, живеещи и целящи професионална реализация в унгарска езикова и културна среда; 3. Специфичен статут на преподавателите, командировани от България, което прави училището финансово нерентабилно съобразно броя на обучаваните в него; 4. Пространствена отдалеченост на собственика – българската държава, и невъзможност бързо и оперативно да се решават възникналите трудности; 5. В последно време би трябвало да се добави и „чиновническо отношение“ от страна на българското Министерство на образованието, нежелание да се признаят специфичните и уникални права на малцинствените самоуправления, регламентирани в Закона от 1993 г. и особено правото им да основават и да издържат образователни институции, отсъствието на равноправен диалог между заинтересованите страни и др. По мнението на председателя на Българското републиканско самоуправление (БРС) д-р Данчо Мусев в края на 90-те години задълбочаващата се тенденция в Българското училище е била обратим процес, тогава в него се учат 60 – 70 деца. Особено показателен в това отношение е опитът с Българската детска градина, официално закрита от българското Министерство на просветата през 2007 г. и възстановена през февруари 2008 г. от БРС като Двуезична българо-унгарска детска градина. През 2013 год. в нея се обучават 42 деца, организирани в две групи, с две унгарски учителки и две учителки от България, чиито разходи изцяло са поети от БРС.

Като естествено следствие от кризата в Българското училище идва и решението за неговото закриване от 15 септември 2011 г. След 93-годишна богата история „един от най-важните стълбове на българщината в Унгария“ (Д. Мусев) престава да съществува в познатия си вид. Ето защо, като цяло, българите в Унгария реагират доста болезнено, особено хората, които лично и емоционално са били свързани с него. В разговорите прозвучават остри критики и оценки както към самите себе си, така и към управляващите в България и техните представителства в Унгария: „малка трагедия“; „Разбихме го това училище!“; „Срамно е! На 93 години! Национално самоубийство на българите...“; „Училището агонизира от двайсет години.“; „Унгарската страна подпомага, но българската – не!“; „Закриват деветдесетгодишно училище, а откриват ново в Чикаго – значи има средства...“. С особена болка се споделят и мнения за незаинтересованост при решаване на проблемите от страна на институциите в България и дори – за „грабителско отношение“ към имуществото на закриваното училище (Български вести, 2011, №6:11 – 13).

Няма да е пресилено, ако кажа, че в този сложен период българската общност в Унгария и нейните лидери са поставени пред големи изпитания на необходимо балансиране между унгарските реалности и българските закони и са оставени сами да решават проблемите с българското училище: „Ние изпитваме усещането, че сме забравени от България в такъв важен момент, когато става въпрос за оцеляването на общност, която десетилетия наред е доказвала своята сила, своя български дух и патриотизъм“ (Д. Мусев) (Български вести, 2011, №6:11 – 13). В този процес общностните лидери проявяват прагматичен подход, адекватност към съвременните икономически условия и към образователните потребности на общността и преди всичко – воля за съхранение на българщината в друга културна среда.

Като изпреварваща противодействаща мярка в този деструктивен процес и до известна степен като компенсаторна възможност се стига до създаването през 2004 г. на Българско училище за роден език, което е част от унгарската образователна система9). Започнало със съботни курсове по български език с деца от различни възрасти, днес10) в него се учат 55 деца от първи клас до гимназиална училищна степен. Те изучават 4 часа седмично български език и народознание по учебници, разработени специално за българите в Унгария11), под ръководството на местен начален учител с тенденция да се привлече втори преподавател. Освен родолюбиви подбуди съществуват и съвсем прагматични мотиви: възможността в края на курса на обучение да се положи зрелостен изпит по български език и литература, оценката от който е равностойна на същата по всеки друг чужд език и дава допълнителни благоприятни възможности за възпитаниците на училището. Търсят се съвременни и по-атрактивни форми на работа – умения за боравене с компютър и интернет с помощта на български език и кирилица, образователни екскурзии, художествено-приложни дейности (правене на мартеници и кукерски маски) и др. Солидно свидетелство за перспективността на следваната тенденция е откриването на подобна паралелка в Халастелек от началото на учебната 2011 – 2012 година.

В концепцията на директорката Светла Кьосева Българското училище за роден език е „общност на деца и родители“. Чрез своята многостранна и родолюбива дейност то изгражда онези връзки между поколенията, сред които българският език и българската култура, все още съхранени в семейна среда, се канализират, разширяват и задълбочават, за да се превърнат във важни идентификационни белези. Търсят се подходящи възможности и форми за обучение и сред децата от провинцията, но решаването на проблема там до голяма степен е финансово обвързан и зависи от активността на самоуправленията по места.

Също така важно е да се посочи, че с настаняването в сградата на ул. „Байза“ №44 за БРС се открива възможност за възникване и на други форми на обучение по български език като например създаване на профилирана паралелка в близко унгарско училище. При това не само мечта на ръководството на общността, а и напълно реална, по-дългосрочна перспектива е откриването на Двуезично българско-унгарско училище.

Иначе казано, процесите на естественото трансформиране на българската образователна институция в Будапеща отключват потенциалните възможности на общността и на нейните лидери за търсене на адекватни на времето и на средата форми и решения за постигане на стратегическата цел: съпротива срещу естествените процеси на езикова и културна асимилация. Доминиращият сред хората възглед за консолидиращия характер на българското училище („Без училището българската общност се саморазпада“) в динамичните процеси на криза и промяна извеждат устойчива във времето колективна представа за училището като най-открояващ се етносъхранителен фактор и българско пространство.

Съвсем неочаквано, а може би съвсем естествено, в контекста на случващото се възниква нова постучилищна, извънучилищна общност: в социалната мрежа Facebook се създава профил на настоящи и бивши ученици от Българското училище в Будапеща12). Тази виртуална общност, породена от общи спомени за общи преживявания и от общи интереси със средствата на модерния свят, подпомага поддържането на реален контакт между възпитаниците на училището дори след неговото закриване. По този начин под друга форма идеята за училищна общност и българска общностна принадлежност и свързаната с тях колективна памет продължават да съществуват и се пренасят в други социални измерения.

БЕЛЕЖКИ

1. Обширна библиография по въпроса у: Чангова-Менхарт (1989) и Симеонова-Харгитаине (2004).

2. За мрежата от институции, които осъществяват общностния интегритет на българите в Унгария: Ганева-Райчева, 2004: 39 – 55.

3. Наградата „За малцинствата“ се присъжда от 1995 г. насам. През 2011 год. танцов състав „Янтра“ става втората българска организация в Унгария, удостоена с това отличие. От 2005 г. Унгарският институт за култура връчва наградата Pro cultura minoritatum Hungariae като израз на признание за извършената обществена и културна работа от обществени деятели и дейци на изкуството, принадлежащи към малцинствата в Унгария. С тази награда са получили признание редица българи в Унгария.

4. На парламентарните избори на 6 април 2014 г. за първи път членовете на националностите в Унгария имат възможност да гласуват за свои представители в парламента. Но тъй като прагът от 15 000 – 20 000 гласа е твърде голям за българската общност (която според последното преброяване е над 6000 души), постижима възможност е изпращането в парламента на представител, който да бъде застъпник на интересите на общността (szószoló). За целта Българското републиканско самоуправление издига своя листа със следния състав: Симеон Варга, Алекси Петров Андонов, Драгета Белошинова, Данчо Димитров Мусев, Йордан Христов Тютюнков. За български застъпник в новия унгарски парламент бе избран Симеон Варга.

5. Magyar-Bolgár Gazdasági Kamara: www.hbcc.eu.

6. Училището в Печ е закрито през 1968 г., а това в Мишколц – през 1970 г.

7. Такава паметна плоча през 1996 г. е поставена в Мишколц на съвременната училищна сграда, в която от 1929 до 1945 г. са се помещавали българското училище и параклис (80 éves… 2000: 19 – 20).

8. Вж. „По-важни разпоредби, засягащи малцинствата в Закон LXXIX от 1993 г. за образованието“: Хемус, Год. VII, 1998, Приложение: 38 – 52.

9. Според унгарския закон за образованието националните малцинства имат право на три вида училища: 1. Обучение изцяло на роден език, като единствено унгарски език и унгарска история се изучават само на унгарски език. Такова в момента е Сръбското училище. 2. По-разпространеният тип е двуезичното училище, в което равностойно се изучават унгарски и роден език. 3. В третия тип обучението е на унгарски език, но с 4 часа обучение по роден език и в определени модули – народознание на роден език. В този случай допълнителни възможности за обучение дава финансирането чрез различни проекти.

10. Данните са от учебната 2011 – 2012 г. Сърдечна благодарност на Светла Кьосева за обстойната информация.

11. Техни автори са специалисти с дългогодишен опит в двуезична културна среда. Такива са например изданията: „Български език“ (Будапеща, 1999) с автори Росица Пенкова и Елвира Катуш; „Български език ІІ“ (Будапеща, 2008), автор Росица Пенкова; Българско народознание (Будапеща, 2003) с автор Ася Събева-Юричкаи и др. Програмата „Роден език“ частично финансира училищата зад граница. Вж. http://website.informer.com/ visit?domain=minedu.government.bg

12. Hriszto Botev Bolgár–Magyar Általános Iskola és Gimnázium: http://www. facebook.com/groups/178638325522351/?id=246967018689481; http://buseu. hit.bg/

ЛИТЕРАТУРА

Ганева-Райчева, В. (2004). Българите в Унгария – проблеми на културната идентичност. София.

Гюров, Ал. (1998). Българското училище в Будапеща – 80 години обновление и традиция. – В: Хемус, №2, 30 – 34.

Гюров, Ал. (2001). Единадесетвековно българско присъствие в Унгария. Budapest.

Кьосева, Св. (1995). Българското училище в Унгария – състояние и перспективи. – В: Българите в Средна и Източна Европа. Научна конференция, посветена на Дружеството на българите в Унгария, София, 147 – 150.

Мод, Л. (2012). Данни за житейския път на едно българско градинарско семейство от Сегвар. – В: Хемус, 2012/1. Год. XXI, № 63, 19 – 21.

Петкова-Пападопулос, Адр. (2005). Разговори с българи от Унгария. Beszélgetések magyarországi bolgárokkal. Budapest.

Пейковска, П. (2011). Българските общности в Унгария през XIX – XX век. Миграции и историко-демографска характеристика. София.

Пенкова, Р. (1998). За обучението по български език и литература в България и Унгария на съвременния етап. – Хемус, Год. VII, 16 – 26.

Симеонова-Харгитаине, Р. (2004) Градинарската култура и дейност на българските градинари в Унгария. Будапеща.

Сотиров, П. (2000). Език и живот. Социолингвистично описание на българите в Унгария. Будапеща.

Чангова – Менихарт, П. (1989). Под слънцето на Унгария: очерк за стопанската дейност на българските градинари (1720 – 1980). София.

80 éves a soltész Nagy Kálmán általános iskola. Miskolc. 2000.

Vargya, G. (1974). A bolgár kértek és a Magyar konyhakultúra. – In: Bolgár tanulmányok. I. Hajdú – Bihar megyei múzeumok közleményei. 26 szám. Debrecen, 29 – 43.

REFERENCES

Ganeva-Raycheva, V. (2004). Balgarite v Ungaria – problemi na kulturnata identichnost. Sofi a.

Gyurov, Al. (1998). Balgarskoto uchilishte v Budapeshta – 80 godini obnovlenie i traditsia. – V: Hemus, №2, 30 –34.

Gyurov, Al. (2001). Edinadesetvekovno balgarsko prisastvie v Ungaria. Budapest.

Kyoseva, Sv. (1995). Balgarskoto uchilishte v Ungaria – sastoyanie i perspektivi. – V: Balgarite v Sredna i Iztochna Evropa. Nauchna konferentsia, posvetena na Druzhestvoto na balgarite v Ungaria, Sofi a, 147 – 150.

Mod, L. (2012). Danni za zhiteyskia pat na edno balgarsko gradinarsko semeystvo ot Segvar. – V: Hemus, 2012/1. God. XXI, № 63, 19 – 21.

Petkova-Papadopulos, Adr. (2005). Razgovori s balgari ot Ungaria. Beszylgetysek magyarorszbgi bolgbrokkal. Budapest.

Peykovska, P. (2011). Balgarskite obshtnosti v Ungaria prez XIX – XX vek. Migratsii i istoriko-demografska harakteristika. Sofi a.

Penkova, R. (1998). Za obuchenieto po balgarski ezik i literatura v Bulgaria i Ungaria na savremennia etap. – Hemus, God. VII, 16 – 26.

Simeonova-Hargitaine, R. (2004). Gradinarskata kultura i deynost na balgarskite gradinari v Ungaria. Budapeshta.

Sotirov, P. (2000). Ezik i zhivot. Sotsiolingvistichno opisanie na balgarite v Ungaria. Budapeshta.

Changova G Menihart, P. (1989). Pod slantseto na Ungaria: ocherk za stopanskata deynost na balgarskite gradinari (1720 – 1980). Sofi a.

80 éves a soltész Nagy Kálmán általános iskola. Miskolc. 2000.

Vargya, G. (1974). A bolgár kértek és a Magyar konyhakultúra. – In: Bolgár tanulmányok. I. Hajdú – Bihar megyei múzeumok közleményei. 26 szám. Debrecen, 29 – 43.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.