История
Вход / Регистрация

2016/3, стр. 317 - 320

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Красимира Йорданова
E-mail: krasi.yordanova91@gmail.com
Faculty of History
University of Sofia
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София:

Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

Последните десетилетия на XIV в. и събитията, свързани със съдбата на българската държавност, все още са актуални в българското общество и продължават да разпалват размисли и страсти. Последната книга на проф. Матанов е насочена именно към едно обобщено, научно и изчерпателно обяснение на отминалите процеси и събития, довели до дългото отсъствие на България от историческата сцена. Макар че въпросът е разглеждан и от други изявени учени, както и от самия автор в други негови трудове, особеното в това издание е на пръв поглед противоречието между изчерпателност и професионален подход и по-художественият прочит на текста. Авторът се е потрудил да включи и опише всички събития и обстоятелства, които имат отношение към залеза на българската държавност – политически, икономически, природни и дори личностни фактори.

Структурата на книгата се състои от увод, пет глави, последната от които играе логичната роля на заключение, и като всеки научен труд – използвани извори и литература. Сред текста има включени географски карти (с. 40 – 41, 84 – 85) и приложение с цветни илюстрации (I – VIII). Уводът представлява въведение към основния текст, където авторът изброява някои от своите съображения за използването на „първична информация“, т. е. историческите извори. Също така изтъква бавния и естествен преход между явленията, като обяснява защо това е така. И не на последно място, в увода са поставени въпроси, на които да се даде отговор в следващите страници – като защо България пада под османска власт и герои ли са предците ни?

Естественият хронологичен ред поставя първа глава – „Ранни сблъсъци“, в средата на XIII век. В нея авторът определя някои от използваните термини и описва произхода на тюркските народи. В състоящата се от две точки първа глава е разгледан особено изчерпателно въпросът за заселването на селджукски тюрки в Добруджа през 60-те години на XIII век, като авторът категорично отрича верността на това твърдение (с. 29). Също така подробно се изследват сведенията за български действия и участия в борба срещу мюсюлманското нашествие още от края на XIII век. Освен като предводители много българи се изявяват като наемници във Византия или в каталански отряди, чиято цел е също да воюват с тюрките (с. 34 – 36).

Във втора глава – „Нашествие преди нашествието“, има 4 параграфа, в които се описва ситуацията в Мала Азия, възникването на бейлиците и в частност – на османския бейлик. Съвсем логично е да се обърне повече внимание именно на османските турци, които имат историческия късмет да превърнат бейлика си в държава и после в империя. Относно ранната им история обаче авторът категорично заявява, че липсват сигурни данни и затова не е нужно да се отдаваме на спекулации. Той отрича налагането на идеята, че османците винаги са били „газии“ – свещени борци за вярата, и съответно божествената воля да бъдат победители над всички с шеговитата фраза „по-престижно е да те сгази мерцедес“ (с. 50). Също така разглежда и влиянието на византийската гражданска война между претендента Йоан Кантакузин и малолетния наследник Йоан V Палеолог. Различните тюркски наемници използват грабежите в съседните византийски земи като начин за разплащане, а в империята това първоначално се приема с пасивно одобрение. Съпротивата на засегнатите земи не е централно организирана, а погранична, което изтощава българските ресурси. Пример за това е самостоятелната борба на родопския Момчил, който известно време устоява на айдънските тюрки, преди да бъде разгромен окончателно (с. 61 – 64). Не на последно място е описана ролята в османското нашествие на едно бедствие, преминало от дълбините на Монголия през цяла Европа. Става въпрос именно за чумната пандемия, позната като „черната смърт“, която се отразила пагубно на и без това оскъдното местно население (с. 65 – 69).

В трета глава, наречена „Завоеванието: действие първо“, има 4 параграфа, в които се описва консолидирането на османския бейлик и надмощието му над останалите тюрки, както и появата на целенасочена политика на завладяване. Първият параграф представлява анализ на политическата картина в българските земи, като отново се посочва, че не съществуват само три Българии. Съществува и още един фактор, изиграл интересна роля в османското нашествие, а именно налагането на исихазма в православния свят и схващането, което носи, че османците са Божие наказание, което трябва да се приеме със смирение. Във втория параграф се описва османското нашествие по систематана „уджове“ и се разказва за действията на най-известните вождове – Евренос бей, принц Сюлейман и Лала Шахин, Михалоглу (с. 95 – 96). Тук се вижда, че нахлуването на тези уджове следва най-лесните и слабо защитени пътища и е провокирано по-скоро от нарастващия брой тюрки от Мала Азия, отколкото целенасочено изпратени от османския емир. Именно затова, когато Мурад идва на власт през 1362 г., срещу него не успява да се оформи българо-византийски съюз. През 1369 г. османците обаче успяват да превземат Одрин и да го превърнат в своя столица на Балканите, което им позволява да развият завоевателната си политика на ново ниво (с. 99). Третият параграф разглежда последните конфликти на Търновска България с Византия, което допълнително изтощава и двете страни. Описани са и маршрутите на различните направления на уджовете, като интересен момент е споменаването на легенди и предания в подкрепа към изворите (с. 106 – 110). В края се обсъжда въпросът за характера на османската колонизация, което включва и някои заварени местни структури, като тази на военното население (с. 115). Четвърти параграф е посветен на владенията на крал Вълкашин и брат му Углеша, тяхната политика към османците и организирането на поход. След кратка и напрегната подготовка, която включва събиране на средства, войници, съюзници, привикване на васали и изглаждане на отношенията с византийската патриаршия, се стига до съдбовната в определена степен битка при Черномен (1371). Авторът описва подготовката и хода на битката, като особено внимание обръща на последиците от нея.

Четвъртата глава със заглавие „Съдбоносният четвърт век“, също се състои от 4 параграфа. Разглежда се предаването на властта в ръцете на Иван Шишман, както и отношенията му с Иван Срацимир и останалите съседи. Освен християнските държави се разглежда и градацията на османската държавност и все по-силната роля на исляма и неговите проекции. Втори параграф разказва за характера на отношенията, които се изграждат между османските завоеватели и местните владетели. Типичната за Западна Европа система на васални отношения се налага на Балканите от обстоятелствата. Османската държава, колкото и силен устрем да притежава, няма потенциал все още да се бори едновременно с всички християнски държави. Затова се спира на варианта, който е предвиден и в Корана, ако не успява да победи някого, временно да сключи примирие с него. Същевременно Византия, българските държави и някои от сръбските земи не успяват да се борят самостоятелно, а сключването на съюз помежду им е почти невъзможно. Така много от християнските държави се признават за османски васали (150 – 153). В този параграф на базата на извори се описва и картина на борба със завоевателите. Събитията от 80-те години на XIV век показват съпротивата на отделни български управители на крепости, които се борят с османското нашествие, като местния феодал севаст Огнян, който се противопоставя на османците, както и самия Иван Шишман, който отказва няколко пъти да изпълни васалните си задължения. В тази точка се разказва за последиците, които сполетяват Търновска България и Добруджа след тяхната съпротива срещу Мурад. В последната точка се разказва и за последните събития от 80-те и 90-те години на XIV век. Последният поход на Мурад, организиран към Косовска Сърбия на княз Лазар и приключил с битката при Косово поле (1389), завършва със смъртта и на двамата владетели и идването на власт на Баязид, известен още като Светкавицата. Описва се и промяната в политиката на новия емир и особено внимание се отделя на действията на Баязид срещу Иван Шишман и последните години на Търновското царство (с. 184 – 191), както и на влиянието на Никополския кръстоносен поход при определяне на отношението на Баязид към християнските му васали.

Последната глава – „България след България, или вместо епилог“, разказва за първите десетилетия след падането под османска власт и първите опити за възстановяване на българска държава. Разгледани са чисто икономически, демографски и религиозни аспекти от живота сред българите, както и първите примери за инкорпориране на българските структури в османската държавност. Отделено е внимание на османската междуособица, възникнала след смъртта на Баязид между неговите наследници (1402 – 1413), от гледна точка на събития, разиграли се по българските земи и засегнали в определен аспект местното население.

Особено впечатление прави последният параграф, озаглавена „Защо стана така?“. Рядко някой изследовател си позволява дори да намекне за възможни причини и последствия, за да не бъде сбъркано със спекулации. Във въпросните страници (219 – 229) се анализират събитията, предшестващи и последвали залеза на българските държави, като общо заключение може да се каже „класически сблъсък между едно християнско общество с развита култура с друго общество, което все още не е достигнало висини в ислямското си културно развитие, но има по-голям военен потенциал“.

Дали авторът е дал отговор на зададените в началото въпроси? Може би е необходимо читателят да зададе въпроси на себе си и да потърси отговори. Имайки предвид приведените извори, направените анализи и обобщения, за мен отговорът е еднозначен. А самият текст, насочен към по-широка аудитория, позволява повече читатели да намерят достъпна, изчерпателна и най-вече професионална информация за този толкова интересен епизод от българската история.

Matanov, Hr. (2016). Zalezat na srednovekovna Bulgaria. Sofi a: IztokZapad. ISBN: 978-619-152-821-9

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.