История

2014/5, стр. 556 - 569

ПРИНОСИ КЪМ САКРАЛНАТА АРХИТЕКТУРА НА БЕСИТЕ В СВЕТЛИНАТА НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА В РАЙОНА НА ВЕЛИНГРАД

Резюме:

Ключови думи:

Създаването на достатъчно изчерпателна и обективна археологическа база данни, засягаща културата на едно от най-интересните тракийски племенатова на бесите (Кацаров, 1924), е от изключително научно и културно значение.

Бесите едно от най-известните тракийски племена, познати като жреците на сатрите, са приемани като интерпретатори на пророческите мърморения на жрица в прочутото светилище на Дионис, разположено на планински връх и сравнявано с Делфийското (Herodotus. 7.111.1). Тази обвързаност на бесите с религиозния живот, практики и писмена култура и като жреци на бога на виното, и по-късно като християни, е проследима у писмените извори от Херодот до Йоан Златоуст. В Дионисиевото им светилище се пазят таблички с текстове, а за новата вяра християнството, те превеждат на своя език Светото писание (Янакиева, 2010). Именно бесите са тракийското племе, оставило най-ранна следа и с християнското си присъствие на Мъртво море. Според житието на Св. Теодосий в една от четирите църкви в основания от светеца манастир на Мъртво море, в местността с безспорно тракийско име Кутила, богослужението се извършвало на бески език. Не по-малко интересни са и другите достигнали до нас сведения, които представят бесите като едно от най-суровите и независими племена, като изключителни воини, но и като добри рудари. Именно поради това археологическите изследвания са от огромно значение за обогатяването на създадените от древните автори представи за бесите с нови изворови данни, съдържание и конкретика.

Търсенето повече от столетие на прочутото прорицалище на Дионис, последвано от методичното издирване и регистриране на тракийското археологическо наследство в Западните Родопи (Домарадски, 1999; Кисьов, 1990, 1998, 2003; Салкин, Байраков, 2008, 2010; Салкин, Байраков, Халачев, 2009; Шопова, 1987, 1986,1990; Марков, Гоцев, Янков, 2003), както и проучването на обекти като светилището на вр. Бабяк (Тонкова, Гоцев, 2008), на Славееви скали, (Байраков, 2010, 2012) на некрополите при Кочан, Сатовча и др. (Gergova, 1995) са значителна крачка напред в изследването на културата на бесите, направена в последното десетилетие. Те позволяват да се очертаят много от очаквано специфичните черти на беската култура, на тяхната селищна система, на мястото в нея на беските светилища и култови места, на организацията на свещените територии и т.н.

Може да се каже, че културата на бесите се проявява със своите особености, както и при останалите тракийски племена, в късната бронзова епоха, в края на ІІ хил. пр. Хр., след дълбоките икономически, културни и демографски промени, засегнали Тракийския и Източносредиземноморския свят (Gergova, 1995; Гергова, 2010). Археологическите извори от къснобронзовата и ранната желязна епоха от Западните Родопи показват безспорното инфилтриране на население и традиции от севернотракийския ареал, от Подунавието, където през втората половина на ІІ хил. пр. Хр. се развива Културата на инкрустираната керамика, обагрена, според Ал. Бонев от безспорни Дионисиеви традиции. Може със сигурност да се твърди, че контактите и инфилтрирането на население е процес, достигащ на север до Балтика (Gergova, 2009).

Територията на бесите, според античните автори, от Мизия и около Хемус до Родопите вече все по-убедително се очертава благодарение на ареала на разпространение на тракийската култова керамика с най-значима концентрация в Централните и Северозападните Родопи (Кисьов, 1990). Именно за тази територия са характерни непознатите от другите части на древна Тракия цистови погребения на воини със специфични типове въоръжение катотракийския или ощефригийски тип шлемове, ромфеята, комплектите от торкви (Teleaga, 2009). Така очертаната от древните автори територия на бесите, и особено нейната сърцевина, може да бъде характеризирана чрез някои от отбелязаните специфични аспекти и паметници на тяхната култура.

Все още редки, но изключително важни, са изследванията върху светилищата и култовите места на бесите. Два значими обекта в района на Велинград хвърлят нова светлина върху тази проблематика.

Tракийското светилище на Дионис на връх Острец, Велинград, е разположено върху високия 1433 м и с две кулминации връх Острец (фигура 1). Върху западната е разположено тракийското светилище, върху източната Гергевана, освен тракийска керамика се намират и останките от няколко последователни християнски храма. Първоначалните сондажни проучвания на М. Домарадски

Фигура 1

(Домарадски, 1990, 1994) са продължени от Гергова и Салкин (Гергова, Салкин, Байраков, 2010; Гергова, Салкин, Кузманов, 2011, Гергова, 2010).

Най-висока част на тракийското светилище теменосът, с площ от 300 кв. м, е оградена с каменна стена от плочести камъни и по-късни преправки на източната и част със спойка от хоросан, примесен със счукана тухла. Два каменни разсипа по югоизточния склон вероятно са свързани с по-ранни, концентрични оградни стени на теменоса. Достъпът до светилището е от югоизток, където най-вероятно е бил и входът.

В източната част на теменоса е разположена храмовата постройка правоъгълна сграда, ориентирана югозапад-североизток, с вход на югоизточната стена, с размери 6 х 9 м, стени от ломени камъни без спойка и покрив с керемиди. При входа Ӝ бе открит железен ключ. Във вътрешността на храма бяха открити няколко бронзови монети, отнасящи се към IV в., както и следи от пожар, които свързват храма с последния етап от функционирането насветилището.

Каменната сграда, както и нейните аналози от светилището от римската епоха при Баткун (Цончев, 1944), и особено от Кози грамади (Христов, 2011), където намира паралел и цялостното устройство на светилището, дава възможност да се предположи наличието на общи, утвърдени принципи в пространствените решения на светилищата на бесите.

Голяма обредна зона за депониране на керамика е разположена в северната част на теменоса, около скални късове, един от тях с издялантрон“. Към огромното количество тракийска култова керамика следва да бъдат добавени бронзови фибули полуфабрикати от ранножелязната епоха (VIII – VII в. пр. Хр.), глинени магически предмети, фрагменти от зооморфни капаци на преносими глинени олтари с точен паралел в светилището на връх Бабяк (Тонкова, Гоцев, 2008, 120 – 124), сребърна тетрадрахма на Хистиея от І в. пр. Хр., фрагмент от мраморна оброчна плоча, желязно умбо, покрито с бронз и позлата от II – III в., монети от първата половина на III век на Констанций ІІ (сечени в Никомедия, Константинопол и Тесалоники), на Констанций Гал, на Валентиниан (сечени в Сисция през 364 – 375), на Валент, Теодосий І (383 – 388, сечени в Хераклея), както и монети от края на IV нач. на V в. В ИМВелинград, се съхранява и предадено от граждани.

Железният жезъл, завършващ с две змийски глави и дръжка с втулка с канелирана украса, директно ни отвежда към бога Дионис. Змията, независимо от връзката си с други божества, се приема за безспорен символ на родения от Зевс и Персефона Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан както с тайни нощни, така и с дневни церемонии, когато увенчаните с копър и тополови клонки негови поклонници размахвали във въздуха огромничервени змии (Gergova, 1995). Подсказаната връзка на светилището с Дионис не означава неговото идентифициране с търсеното отдавна сред вече многобройните светилища в Западните Родопи прорицалище на тракийския бог.

Преносимите олтари, монетите, култовите предмети от Острец показват сходство с основните категории материали, откривани на светилището на връх Бабяк (Тонкова, Гоцев, 2008; Тонкова, 2008), както и на други тракийски светилища, и предполагат унифицирани ритуални практики, както и специален подбор от предмети.

За силата на тези ритуални практики свидетелства и тракийската култова керамика, която е в изключително изобилие в теменоса на светилището и която била произвеждана в района почти хилядолетие от края на ранната желязна епоха, по досегашни данни, до началните векове на н. е.

Въпросите с генезиса на тази керамика все още не са изяснени (Гиздова, 1974,1990; Георгиева, 2003). В светлината на тясната връзка на културата в Западните Родопи с новопоявилите се в края на бронзовата епоха северни етнокултурни традиции, както и на базата на сходството на орнаменталните системи на беската култова керамика с тази от късната бронзова епоха в Подунавието, може да се предположи, че тя също има своя корен именно в тази по-ранна култура и е директно продължение на традицията на съответствие между по-тясната обвързаност на носителите на тези две култури с обслужването на един култ, в случая този на Дионис. Досегашните изследвания показват, че мигрирането, инфилтрирането на население е маркирано от основните и хронологически последователни точки по посоката на миграцията, но там, където това население е уседнало за по-продължителен период от време. В този смисъл времето на придвижване остава много слабо маркирано от археологическите материали или дори те изобщо липсват (Gergova, 2006, 2009).

Създадено в началото на желязната епоха, светилището на бесите съхранило ролята си на свещен център и във времето след покоряването им от римляните. С мисията на Никита Ремесиански и масовото кръщение на планинците през V век бесите жреци ивоини, се превърнали се в едни от най-ревностните привърженици на учението на Христа. Именно тогава те пренесли своите свещенодействия на Гергевана, където са идентифицирани останки от раннохристиянска базилика и средновековни църкви. Мраморни декоративни фрагменти от украсата им са откривани по склоновете на върха и се съхраняват във фонда на ИМ Велинград.

Резултатите от проучванията на тракийското светилище на връх Острец, макар и в начален етап, са точно отражение на сведенията за бесите, свидетелстващи за тяхната еднаква ревностност в обслужването и на култа на Дионис, и в служба на новата вяра.

Същевременно те са ключът към разбирането на планировката и организацията на някои от светилищата, от сакралните пространства на бесите като резултат на определени принципи, подчинени безспорно на изискванията в практикуването на култа.

Фигура 2

Фигура. 3

Съвършено друга категория сакрален обект е тракийското светилище над големия студен карстов извор Клептуза в местността Св. Илия (Катинчарова, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007; Гергова, Салкин, Дерменджиев, 2011). Проучването ни предоставя неизвестни досега планови схеми и структури от организацията на сакралните пространства на бесите, както и с осъществяваните в тях ритуални практики.

Теменосът има правоъгълен план и оградни стени с добре оформени лица от ломени камъни със спойка от глина, с ширина 2.20 м (фигура 2). В западната му стена е било вградено помещение с квадратен план, след разрушаването на което участъкът се е превърнал в зона за депониране на дарове. Руините на добре запазена каменна постройка (кула-храм) в южния край на теменоса оформят могила с височина 3 м и диаметър 15 м (фигура 3). Дебелината на стените на кулата повтаря тази на оградните стени на теменоса. Във вътрешността на кулата с размери 3 х 3 м при все още недовършените Ӝ проучвания се открива огромно количество глинена замазка и горели кирпичи, въглени и огромно количество керамика, преобладаващо култова.

При по-ранните изследвания на Катинчарова южно от кулата-храм са открити каменни съоръжения, глинени площадки, ритуална яма, както и фрагменти от ранножелязната епоха, от гръцка керамика от V в. пр. Хр., тракийска култова керамика, тежест за стан, монета на Истиея от II в. пр. Хр. и др. От северната страна на кулата е проучено квадратно огнище-олтар. Находките датират възникването на светилището през ранната желязна епоха, а архитектурният ансамбъл към втората половина на І хил. пр. Хр.

Подобни комплекси или отделни храмови постройки вече са известни в района на Велинград. Проучената могила в м. Станиловец, Велинградско, централна спрямо съседните могили от голям некропол, се характеризира със същия градеж и вероятно сходни функции (Салкин, Байраков, 2010а).

Заедно с още един подобен обектс вградено в ограждащите теменоса мощни стени каменно съоръжение под могила, разбита от иманяри, северно от Велинград, в м. Дреновец (Салкин, Байраков, 2010), светилището в м. Св. Илия дава основание да се предположи, че в земите на бесите са изграждани характерни за тяхната култура и вярвания специфичен тип култови съоръжения.

Планът на комплекса в м. Св. Илия, както и посочените аналогии, ни връщат към сведенията за античните хероони, и най-вече с тези за смъртта на Орфей.

Тракиецът и религиозен реформатор е неразривно свързан с Югозападна Тракия, независимо от различните версии. Според едни Орфей бил разкъсан от басаридите една сутринна път към Оракула на Дионис в планината Пангей и бил погребан в Пиерия. Според друга главата му била отнесена от течението на Хеброс към морето и стигнала Лесбос, където жителите му я погребали и близо до Антиса било изградено светилище в негова чест. Особено интересна е версията, свързана с погребването на Орфей в Лейберта. Когато колоната, върху която в урна били поставени костите на Орфей, се счупила и светлина докоснала костите му, страшно бедствие застигнало града и той бил разрушен от спускащите се от Олимп води на реката Сус.

Същевременно главата му била погребана в могила, която се превърнала в хероон.

Може с доста голяма увереност да се твърди, че новорегистрираните именно в района на Велинград паметници от този тип са именно хероони. Разположени в района на Велинград, който се очертава като сърцевина на територията на бесите, те представляват още един силен акцент в културната характеристика на жреците на Диониси са нови, непознати досега примери за сакралната им архитектура. Завършването на проучванията на двата сакрални обекта на връх Острец и в м. Св. Илия е от огромно значение за по-задълбоченото познаване на все още слабо изследваната култура на беските племена, оставили дълбока диря, както личи, не само в писмената традиция, но и със съграденото от тях и преоткривано от нас наследство.

ЛИТЕРАТУРА

Байраков, Д. (2010). Скално светилище в м. Славеева скала, Велинградско. В: Сб. „Цепина, Чепинско, Велинград хилядолетната история на Северозападните Родопи. София. 41 – 49.

Байраков, Д. (2012). Проблеми на проучването на планинските светилища в Западните Родопи. – В: Юбилейна национална научна конференция с международно участиеЧовекът и Вселената“, 6 – 8 октомври 2011 г., Смолян, 2012, 265 – 274.

Гергова, Д. (1990). Тракийската култура през ранножелязната епоха в Югозападна България проучвания и проблеми. В: Тракийската култура в Родопите и горните течения на Марица, Места и Струма. Смолян, 17 – 28.

Гергова, Д. (2010). Нови данни за културата на бесите. Изследвания в района на Доспат. – В: Цепина, Чепинско, Велинград хилядолетната история на Северозападните Родопи. Конференция 23 24.11.2008. София, 35 – 40.

Гергова, Д., А. Салкин, Д. Байраков. (2010) Светилище на Дионис на връх Острец, Велинград. АОР през 2009 г. София, 185 – 188.

Гергова, Д., А. Салкин, М. Кузманов. (2011) Проучвания на тракийско светилище на Дионис на връх Острец, АОР 2010, София, 184 – 186

Гергова, Д., А. Салкин, Н. Дерменджиев (2011). Проучване на тракийско светилище в м. Св. Илия, Велинград. АОР през 2010, 145 – 147.

Георгиева, Р. (2003). Керамика от ранната желязна епоха вЮгозападна България и феноменътЦепина“. Сб. „PYRAICHMES“, т. ІІ. Куманово.

Георгиева, С., Н. Гиздова (1966). Средновековната крепост Цепина, Известия на Археологическия институт, т. ХХІХ, с. 47.

Гиздова, Н. (1990). Тракийски обект на крепостта Цепина, Пловдивска област. В: Тракийската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма. Смолян, 75 – 80.

Гиздова, Н. (1974). Гальшадская керамика крепости Цепины. – Thracia, 3. 115 – 125.

Детев, П. (1969). Преглед на историческите проучвания в северните склонове на Родопите. Родопски сборник. т. ІІ. София.

Домарадски М. (1999). Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. София, Проф. Марин Дринов.

Домарадски, М. (1990). Сондажни проучвания на връх Острец при Велинград. – АОР през 1989 г., 51 – 52.

Домарадски, М. (1994). Светилище на връх Острец при Велинград. – Славееви гори. Сб. т. І, с.126 – 136.

Домарадски и колектив: Археологическа карта на долината на Места.

Катинчарова, Д. (2003). Спасителни археологически разкопки на обект Св. Пророк Илия при гр. Велинград. – АОР през 2002 г. София, 54 – 56.

Катинчарова, Д. (2004). Спасителни археологическиразкопки на обект Св. Пророк Илия при гр. Велинград. – АОР през 2003 г. София, 74 – 75.

Катинчарова, Д. (2005). Спасителни археологически разкопки на обект Св. Пророк Илия при гр. Велинград. – АОР през 2004 г. София, 124 – 125.

Катинчарова, Д. (2006). Спасителни археологически разкопки на обект Св. Пророк Илия при гр. Велинград. – АОР през 2005 г. София, 115 – 116.

Катинчарова, Д. (2007). Спасителни археологически разкопки на обект Св. Пророк Илия при гр. Велинград. – АОР през 2006 г. София, 133 – 135.

Кацаров, Г. (1924). Тракийските беси. Изв. на Историч. д-во, кн. 6. София. с. 38.

Кисьов, К. (1990). Скални светилища в Родопите и Горнотракийската низина, представени с археологически материали и обекти от Смолянско и Пловдивско. В: Тракийската култура в Родопите и горните течения на Марица, Места и Струма. Смолян.

Кисьов, К. (1998). Археологически свидетелства, свързани с тракийските култови места и практики в Средните и Западните Родопи в периода края на ІІ І хил. пр. Хр. – Rhodopica 1998, год. І, кн. 1, Смолян, 21 – 26.

Кисьов, К. (2003). Прорицалището на Дионис. Експедиция Родопи 2002. 3 – 32.

Марков, В., Ал. Гоцев, А. Янков (2003). Сакрално пространство в древна Тракия; УИНеофит Рилски Блaгоевград, с. 66 – 69

Панайотов, И., Н. Гиздова, Б. Колева. (1979). Разкопки на тракийската крепост в м. Алков камък при с. Костандово, Пазарджишки окръг. – В: Археологически открития и разкопки, София, с.61 – 62.

Попконстантинов, Хр. (1893). Писма от Родопите, Писмо ХІІ, Средновековната твърдина Цепина, в. Свобода, бр. 1016 и 1017.

Радунчева, А. (2002). Праисторическите култови места в Природопската и Родопската област. Rhodopica 2002/ 1 – 2, с. 59 – 80.

Салкин, А., Д. Байраков. (2009). Сондажни проучвания на скално тракийско светилище в м. Славееви скали, Велинград. АОР – 191.

Салкин, А., Д. Байраков (2010). Теренна археологическа експедиция Велинград 2008. В: Цепина, Чепино, Велинград хилядолетната история на Северозападните Родопи. 23 24 окт. 2008 г., Велинград, с.15 – 22.

Салкин, А., Д. Байраков. (2010а). Спасителни проучвания на тракийска гробница в м. Станиловец, Велинградско. АОР през 2009. София, 217 – 219.

Салкин, А., Д. Байраков. (2010 б). Теренна археологическа експедиция Велинград 2010. АОР през 2010, 258 – 269.

Салкин, А., Д. Байраков, И. Халачев (2009). Теренна археологическа експедиция Велинград 2008. АОР през 2008. София. 772 – 774.

Тонкова, М. , А. Гоцев (2008). Светилището при Бабяк: проучвания в секторТоп и секторЮг“. – В: Тонкова, М., А. Гоцев (ред.). Тракийското светилище при с. Бабяк и неговата археологическа среда. София, 2008, 65 – 72. Тонкова, М.(2008). Дароветеоткъсножелязнатаепоханасветилището при Бабяк. – В: М. Тонкова, А. Гоцев (ред.). Тракийскотосветилище прис. Бабякинеговатаархеологическа среда. София. 2008, 95 – 120. Тонкова, М. (2008). Преносими олтари и съдове с украса в стил Цепина от светилището при Бабяк В: М. Тонкова, А. Гоцев (ред.). Тракийското светилище при с. Бабяк и неговата археологическа среда. София, 2008, 120 – 137.

Цончев, Д., Милчев, Ат. (1970). Разкопки в чашата на язовирБатак ИАИ, XXXII.

Цончев, Д. (1959). Археологически разкопки в чашата на яз. „Батак“ – Археология, 3, 83 – 86

Чангова, Й. , Шопова, А. (1969). Археологически проучвания във Велинградския край, Родопски сборник, т. ІІ. София. с. 182 – 205.

Чапъров, Б. (1980). Сондажни разкопки и теренни проучвания в Северните Родопи. Археологически открития и разкопки през 1979 г. С., 64 – 67.

Чешмеджиев, Д. (2001). Доспат. Страници от миналото. Пловдив.

Шопова, А. (1986). Разкопки в м. Чаерджика край с. Сърница, Пазарджишки окр. АОР и разкопки през 1986. Разград. с. 240, 241.

Шопова А. (1990). Тракийски обект на крепостта Цепина, Пловдивска обл. Тракийската култура в Родопите и горните поречия на р. Марица, Места и Струма. Смолян. 81 – 85.

Янакиева, С. (2010). Още веднъж за Biblia Bessica. – История 3, 54 – 58.

Gergova, D. (1995). Culture in the Late Bronze and Early Iron Age in Southwest Thrace (Upper Mesta and Middle Struma valleys). – Зборник, Нова сериja, 1, 1995. Скопjе, 1995, 31 – 48.

Gergova, D. (2013). The Thracian Bessi. Main Characteristics of the culture of a priestly-Warrior Tribе. Mousaios (18/2013).

Gergova, D. (2006). The Eternity of a Burial Rite. The Throne and the Sitting Dead. 7th International Colloquium of Funerary Archaeology. Sibiu 2005. – Acta Terrae Septemcastrensis, V, 1, 51 – 62.

Gergova, D. (2006). Amber in Anciеnt Thrace. In: Amber in Archaeology. Belgrade, 178 – 189.

Herodotus. 7.111.1

REFERENCES

Bayrakov, D. (2010). Skalno svetilishte v m. “Slaveeva skala”, Velingradsko. V: Tsepina, Chepinsko, Velingrad hilyadoletnata istoria na Severozapadnite Rodopi. Sofia. 41 – 49.

Bayrakov, D. (2012). Problemi na prouchvaneto na planinskite svetilishta v Zapadnite Rodopi. – V: Yubileyna natsionalna nauchna konferentsia s mezhdunarodno uchastie “Chovekat i VselenataN, 6 8 oktomvri 2011 g., Smolyan, 2012, 265 – 274.

Gergova, D. (1990). Trakiyskata kultura prez rannozhelyaznata epoha v Yugozapadna Bulgaria – prouchvania i problemi. V: Trakiyskata kultura v Rodopite i gornite techenia na Maritsa, Mesta i Struma. Smolyan, 17 – 28.

Gergova, D. (2010). Novi danni za kulturata na besite. Izsledvania v rayona na Dospat. – V: Tsepina, Chepinsko, Velingrad hilyadoletnata istoria na severozapadnite Rodopi. Konferentsia 23 24.11.2008. Sofia, 35 – 40.

Gergova, D., A. Salkin, D. Bayrakov. (2010). Svetilishte na Dionis na vrah Ostrets, Velingrad. AOR prez 2009 g. Sofia, 185 – 188.

Gergova, D., A. Salkin, M. Kuzmanov. (2011). Prouchvania na trakiysko svetilishte na Dionis na vrah Ostrets, AOR 2010, Sofia, 184 – 186.

Gergova, D., A. Salkin, N. Dermendzhiev (2011). Prouchvane na trakiysko smetilishte v m. Sv. Ilia, Velingrad. AOR prez 2010, 145 – 147.

Georgieva, R. (2003). Keramika ot rannata zhelyazna epoha v Yugozapadna Bulgaria i fenomenat “Tsepina”. – V: PYRAICHMES, t. II. Kumanovo.

Georgieva, S., N. Gizdova (1966). Srednovekovnata krepost Tsepina, Izvestia na Arheologicheskia institut, t. ХХІХ, s. 47.

Gizdova, N. (1990). Trakiyski obekt na krepostta Tsepina, Plovdivska oblast. V: Trakiiskata kultura v Rodopite i gornite porechia na rekite Maritsa, Mesta i Struma. Smolyan, 75 – 80.

Gizdova, N. (1974). Galyshadskaya keramika kreposti Tsepin. – Thracia, 3. 115 – 125.

Detev, P. (1969). Pregled na istoricheskite prouchvania v severnite sklonove na Rodopite. Rodopski sbornik. t. II. Sofi a.

Domaradski M. (1999). Pametnitsi na trakiyskata kultura po gornoto techenie na reka Mesta. Sofi a, Prof. Marin Drinov.

Domaradski, M. (1990). Sondazhni prouchvania na vrah “Ostrets”pri Velingrad. – AOR prez 1989 g., 51 – 52.

Domaradski, M. (1994). Svetilishte na vrah Ostrets pri Velingrad. – Slaveevi gori. . t. I, s.126 – 136.

Domaradski i kolektiv: Arheologicheska karta na dolinata na Mesta

Katincharova, D. (2003). Spasitelni arheologicheski razkopki na obekt “Sv. Prorok Iliya” pri gr. Velingrad. – AOR prez 2002 g. Sofia, 54 – 56.

Katincharova, D. (2004). Spasitelni arheologicheski razkopki na obekt “Sv. Prorok Iliya” pri gr. Velingrad. – AOR prez 2003 g. Sofia, 74 – 75.

Katincharova, D. (2005). Spasitelni arheologicheski razkopki na obekt “Sv. Prorok Iliya” pri gr. Velingrad. – AOR prez 2004 g. Sofia, 124 – 125.

Katincharova, D. (2006). Spasitelni arheologicheski razkopki na obekt “Sv. Prorok Iliya” pri gr. Velingrad. – AOR prez 2005 g. Sofia, 115 – 116.

Katincharova, D. (2007). Spasitelni arheologicheski razkopki na obekt “Sv. Prorok Iliya” pri gr. Velingrad. – AOR prez 2006 g. Sofia, 133 – 135.

Katsarov, G. (1924). Trakiyskite besi. Izv. na Istorich. d-vo, kn. 6. Sofi a. s. 38.

Kisyov, K. (1990). Skalni svetilishta v Rodopite i Gornotrakiyskata nizina, predstaveni s arheologicheski materiali i obekti ot Smolyansko i Plovdivsko. V: Trakiyskata kultura v Rodopite i gornite techenia na Maritsa, Mesta i Struma. Smolyan.

Kisyov, K. (1998). Arheologicheski svidetelstva svarzani s trakiyskite kultovi mesta i praktiki v Srednite i Zapadnite Rodopi v perioda kraya na ІІ-І hil. pr. Hr. – Rhodopica 1998, god. I, kn. 1, Smolyan, 21 – 26.

Kisyov, K. (2003). Proritsalishteto na Dionis. Ekspeditsia – Rodopi 2002. 3 – 32.

Markov, V., Al. Gotsev, A. Yankov (2003). Sakralno prostranstvo v drevna Trakia. UI “Neofit Rilski” Blagoevgrad, s. 66 – 69.

Panayotov, I., N. Gizdova, B. Koleva. (1979). Razkopki na trakiyskata krepost v m. “Alkov kamak” pri s. Kostandovo, Pazardzhishki okrag. – V: Arheologicheski otkritia i razkopki, Sofia, s.61 – 62.

Popkonstantinov, Hr. (1893). Pisma ot Rodopite, Pismo ХІІ, Srednovekovnata tvardina Tsepena, v.Svoboda, br. 1016 i 1017.

Raduncheva, A. (2002) Praistoricheskite kultovi mesta v Prirodopskata i Rodopskata oblast. Rhodopica 1 – 2, s. 59 – 80.

Salkin, A., D. Bayrakov. (2009). Sondazhni prouchvania na skalno trakiysko svetilishte v m. “Slaveevi skali”, Velingrad. AOR – 191.

Salkin, A., D. Bayrakov (2010). Terenna arheologicheska ekspeditsia – Velingrad 2008. V: Tsepina, Chepino, Velingrad – hilyadoletnata istoria na Severozapadnite Rodopi. 23 24 okt. 2008 g., Velingrad, s.15 – 22.

Salkin, A., D. Bayrakov. (2010a). Spasitelni prouchvania na trakiyska grobnitsa v m. Stanilovets, Velingradsko. AOR prez 2009. Sofia, 217 – 219.

Salkin, A., D. Bayrakov. (2010 b). Terenna arheologicheska ekspeditsia Velingrad 2010. AOR prez 2010, 258 – 269.

Salkin, A., D. Bayrakov, I. Halachev (2009). Terenna arheologicheska ekspeditsia – Velingrad 2008. AOR prez 2008. Sofia. 772 – 774.

Tonkova, M. , A. Gotsev (2008). Svetilishteto pri Babyak: prouchvania v sektor “Top” i sektor “Yug”. – V: Tonkova, M., A. Gotsev (red.). Trakiyskoto svetilishte pri s. Babyak i negovata arheologicheska sreda. Sofia, 2008, 65 – 72.

Tonkova, M. (2008). Darovete ot kasnozhelyaznata epoha na svetilishteto pri Babyak. – V: M. Tonkova, A. Gotsev (red.). Trakiyskoto svetilishte pri s. Babyak i negovata arheologicheska sreda. Sofia, 95 – 120.

Tonkova, M. (2008) . Prenosimi oltari i sadove s ukrasa v stil “Tsepina” ot svetilishteto pri Babyak – V: M. Tonkova, A. Gotsev (red.). Trakiyskoto svetilishte pri s. Babyak i negovata arheologicheska sreda. Sofi a, 2008, 120 – 137.

Tsonchev, D., Milchev, At. (1970). Razkopki v chashata na yazovir “Batak” – I AI, XXXII.

Tsonchev, D. (1959). Arheologicheski razkopki v chashata na yaz. “Batak” – Arheologia, 3, 83 – 86.

Changova, Y. , Shopova, A. (1969). Arheologicheski prouchvania vav Velingradskia kray, Rodopski sbornik, t. II. Sofia, s. 182 – 205.

Chaparov, B. (1980). Sondazhni razkopki i terenni prouchvania v Severnite Rodopi. Arheologicheski otkritia i razkopki prez 1979 g. S., 64 – 67.

Cheshmedzhiev, D. (2001). Dospat. Stranitsi ot minaloto. Plovdiv

Shopova, A. (1986). Razkopki v m. Chaerdzhika kray s. Sarnitsa, Pazardzhishki okr. AOR i razkopki prez 1986. Razgrad. s. 240 – 241.

Shopova A. (1990). Trakiyski obekt na krepostta Tsepina, Plovdivska obl. Trakiyskata kultura v Rodopite i gornite porechia na r. Maritsa, Mesta i Struma. Smolyan. 81 – 85.

Yanakieva, S. (2010). Oshte vednazh za Biblia Bessica. – Istoria 3, 54 – 58.

Gergova, D. (1995). Culture in the Late Bronze and Early Iron Age in Southwest Thrace (Upper Mesta and Middle Struma valleys). – Sbornik, Nova seriya, 1, 1995. Skopie, 1995, 31 – 48.

Gergova, D. (2013). The Thracian Bessi. Main Characteristics of the culture of a priestly-Warrior Tribе. Mousaios (18/2013).

Gergova, D. (2006). The Eternity of a Burial Rite. The Throne and the Sitting Dead. 7th International Colloquium of Funerary Archaeology. Sibiu 2005. – Acta Terrae Septemcastrensis, V, 1, 51 – 62.

Gergova, D. (2006). Amber in Anciеnt Thrace. In: Amber in Archaeology. Belgrade, 178 – 189.

Herodotus. 7.111.1

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал