История
Вход / Регистрация

2019/2, стр. 119 - 126

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ФОТОГРАФСКИЯ ПОРТРЕТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ОТ 1870 Г.

Резюме:

Ключови думи:

2019/2, стр. 119 - 126

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ФОТОГРАФСКИЯ ПОРТРЕТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ОТ 1870 Г.

Светлана Мухова
Дирекция на музеите – Копривщица

Резюме. Съществува твърдение, че една от най-популярните снимки на Васил Левски е направена в Копривщица. То се основава на мемоарното свидетелство на Васил Караиванов – братовчед на Левски от Карлово и участник в революционното движение. Настоящата кратка статия представя резултата от един опит да се потърси допълнителна информация, която би могла да потвърди достоверността на изказаното от В. Караиванов мнение, че една от снимките на Левски е направена в Копривщица.

Keywords: Vasil Levski; Koprivshtitsa; Todor Kableshkov; Nikola Hitrov; photography

Наскоро беше представен новооткрит екземпляр на последната снимка на Апостола (Chausheva & Kombov, 2019). Ценната находка на Дора Чаушева и Виктор Комбов от НМ „Васил Левски“ – Карлово, отново повдигна въпроса за познатите фотографски изображения на Васил Левски и важното им историческо значение. Това ми даде повод да представя накратко и един мой опит за изясняване на спорните моменти около мястото на създаване на една от най-известните снимки на Апостола от 1870 г.

В свое писмо от 13 април 1925 г. Васил Караиванов пише, че последният портрет на Левски е заснет в Копривщица от фотографите Н. Хитров и В. Българянски (Karaivanov, 2013: 255; Popov, 1976:11; Boev, 1983: 38 ).

Необходимо е обаче да бъде уточнено коя именно снимка В. Караиванов определя като „последна“. От известните снимки на Апостола за последна се приема тази, по която е търсен от властите. На нея Левски е заснет в Букурещ, по време на престоя му там през пролетта на 1872 г. във връзка с провеждането на Първото общото събрание на БРЦК (Popov, 1976:11). Според доклад на Н. Геров до Н. П. Игнатиев от ноември 1872 г. (Doуnov & MazhdrakovaChavdarova, 2010: 27, 311) турската власт успява да се добере до фотографското стъкло (стъкления негатив) на тази снимка. От него са размножени и разпространени портретите, използвани при издирването и залавянето на Апостола. Снимката (фиг. 1) е позната и разпространена в елипсовидна форма (Popov, 1986: 115 – 118). Новооткритият в Истанбулския архив портрет изглежда идентичен с елипсовидния, с тази разлика, че не е оформен в елипса (Causheva & Kombov, 2019: 9).

Фигура 1

Когато говори за направената в Копривщица снимка на В. Левски, братовчед му няма предвид „елипсовидния“ портрет, а вероятно определя като „последна“ другата известна снимка на Васил Левски от 1870 г. (Sharova, Yonkova, & Yonkov, 1987: 64 – 65). Тя представлява негово бюстово изображение, на което той е облечен с европейски дрехи (фиг. 2)1).

Повечето изследователи намират тази фотография за най-изразителната и красива снимка на Апостола. За нея Ж. Попов пише: „Ако днес притежавахме дори само снимката с плюшената яка: най-хубавият бюстов портрет на Апостола…, пак щяхме да имаме пълна и вярна представа за неговия образ“ (Popov, 1986: 113).

Изказвано е обаче и мнението, че снимката „в цивилно облекло с кариран нагръдник“ от 1870 г. е направена в Букурещ (Vazvazova-Karateodorova, Noneva & Tileva, 1987: 68). Смята се, че е заснета в периода между 1869 г. и 15 август 1870 г. (Vazvazova-Karateodorova, Noneva & Tileva, 1987: 304). Твърдението, че е заснета в Букурещ, вероятно почива на предположение, основаващо се на факта, че докъм края на май 1870 г. Левски е в Румъния. При проучването на неговите фотографски портрети Хр. Йонков сравнява няколко оригинала на „красивата“, както я нарича, фотография. В запазените автографи на гърба на някои от оригиналите открива, както и другите изследователи, указание само за времето – най-късно 15 август 1870 г., но не и за мястото, където е направена снимката (Yonkov, 1973: 53).

Други изследователи на фотографските портрети на Васил Левски – Жечко Попов и Петър Боев, основавайки се на спомените на В. Караиванов, допускат възможността снимката да е направена в Копривщица. Те приемат, че едновременно с бюстовото изображение от 1870 г. (фиг. 2) е направена и още една известна снимка (фиг. 3), на която Левски е със същото облекло, но е заснет в друга поза и в ¾ фигура. (Popov,1976: 10; Popov, 1986: 113; Boev, 1983: 38 – 67).

Фигура 2 Фигура 3

При съпоставка на изброените мнения се налагат два основни извода: 1) няма категорични доказателства, че бюстовото изображение на Левски от 1870 г. (фиг. 2) е правено в Букурещ, и 2) спомените на В. Караиванов са основният, а може би и единствен източник за твърдението, че това изображение, а вероятно и сходната с него снимка на Апостола в ¾ фигура (фиг. 3), са направени в Копривщица. Във връзка с това възниква необходимостта за по-сигурно доказателство при определяне на мястото, където е направен този фотографски портрет.

В спомените си В. Караиванов посочва имената на фотографите, които според него са направили снимката в Копривщица – Никола Хитров и Васил Българянски. Сведенията за тяхната дейност са оскъдни. Споменават се сред първите българи, работещи като фотографи у нас (Popov, 1976: 8; Sharova, Yonkova, & Yonkov, 1987: 13; Boev, 1983: 25 – 38).

Една от известните снимки на Тодор Каблешков (фиг. 5) носи на гърба си печата на Никола Хитров (фиг. 4) (НБКМ-БИА, С 3314; Boev, 1983: 38; Popsavova & Vazvazova-Karateodorova, 1975: 121). Според малкото запазени данни за Никола Хитров е известно, че в началото на 1870 г. той изучава фотографското изкуство при брат си Тома в Румъния и че за кратко през 1871 – 1872 г. прави опит да открие фотографско ателие в Букурещ в съдружие с Катарина Стефанович (Boev, 1983: 37). Няма данни къде пребивава през пролетта или лятото на 1870 г., когато вероятно е направено бюстовото изображение на В. Левски. Също така не е ясно дали неговото обучение в Румъния в началото на 1870 г. поставя начало на заниманията му с фотография, или тогава той допълнително усъвършенства занаята при по-големия си брат.

За това кога е направена снимката на Каблешков, можем да съдим от известните негови биографични данни. Приема се, че той постъпва във Френския лицей в Галата сарай през есента на 1868 г. По спомени на неговия приятел Г. Генчов по време на една ваканция (около 1869 – 1870 г.)2) Каблешков се прибира в Копривщица, „облечен в униформата на училището“ (Genchov, 1926: 67). Следващият негов по-продължителен престой тук е от пролетта на 1871 до август 1872 г., когато по здравословни причини прекъсва обучението си в лицея. Каблешков позира на снимката със своята ученическа униформа, което показва, че този негов портрет е създаден не по-рано от есента на 1868 г. Крайната граница на периода, в който е заснет, се определя от датата на автографа – 2 януари 1872 г.

Фигура 4 Фигура 5 Фигура 6

Текстът на автографа е следният:

„В знакъ на искреното ни познанство и приятелство с Г=нъ Петка, по-дарявамъ лика си.

Б.3) Л. Каблешковъ

1872 Януария 2

Копривщица“ 4)

В оригиналния надпис на автографа (фиг. 6) ясно се забелязва, че първоначално получателят на снимката не е г-н Петко, а друго лице, тъй като под надписа „Г=нъ Петка“, се разчита „Г=жа“ /или „Г-ца“/ Марийка“. Трудно бихме могли да отгатнем кога и от кого госпожица Марийка е поправена на г-н Петко. Не е известно дали тази твърде груба и ясно забележима поправка е дело на самия Каблешков, или е резултат от допълнителна намеса. В случая интерес представлява информацията, която автографът носи за времето и мястото на заснемане на този фотографски портрет. Споменатите в надписа лица, „конкуриращи се“ по неизвестна причина за получатели на портрета, вероятно са Мария Българова от Сопот, работеща по това време като учителка в Копривщица, считана за годеница на Каблешков (Sapundzhiev,1937: 174 – 175; Kableshkova, 2001: 30 – 32), и Петко Бояджиев – един от най-близките копривщенски приятели на Каблешков. Ако приемем, че снимката е направена в Копривщица, печатът на гърба ѝ е доказателство за пребиваването на фотографа Н. С. Хит ров тук по време, близко до момента, в който е заснет и портретът на Левски от 1870 г. (фиг. 2).

В снимката на Каблешков прави впечатление и една немаловажна подробност. Тя очевидно е направена на открито. Младежът е стъпил на неравно затревен терен, зад него е спусната за фон светла текстилна материя с малка тъмна драперия в единия ъгъл. От същата страна, под драперията, се вижда част от маса с лека дървена конструкция и светла покривка, над която има ваза с цветя и книги. Едната от книгите – изправена и леко наклонена, Каблешков придържа, опряна на масата. Семплият и лесно преносим реквизит предполага снимката да е дело на пътуващ фотограф.

Разглеждайки бюстовия портрет на Левски от 1870 г. (фиг. 2) и близката до него снимка в ¾ фигура (фиг. 3), Ж. Попов долавя сходна атмосфера: „Снимките са правени на естествено осветление, без обстановката на ателието – при „походни“ условия. Дори второто копче на жилетката липсва, всичко подсказва една по-домашна среда и навежда на мисълта, че Левски се е снимал в Българско“ (Popov, 1986: 113).

Съпоставяйки различните мнения, както и сходната характеристика на условията, при които са направени снимките на Левски от 1870 г. (фиг. 2 и 3) и близката по време на създаване снимка на Каблешков в ученическа униформа, може да се допусне с по-голяма вероятност, че и трите изображения са дело на някои от работещите в българските земи първи наши фотографи. В края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в. Копривщица е селище с будно и любознателно население, радващо се на добро материално състояние, където първите представители на „светлописното“ изкуство вероятно намират добър прием, спокойна обстановка и възможности да упражняват и развиват фотографската професия. Малко познатата информация за тяхната дейност обаче не позволява на този етап категорично да се приеме съдържащото се в спомените на Васил Караиванов твърдение, че фотографският портрет на Левски от 1870 г. е направен в Копривщица. Това твърдение остава в основата на една от хипотезите, която може да намери окончателно потвърждение или да бъде отхвърлена при бъдещи проучвания и разкрития.

Установяването с по-голяма точност на времето и мястото на създаване на снимките от периода на революционните борби допринася не само за уточняване на любопитни детайли от биографиите на Васил Левски, на Тодор Каблешков или пък на възрожденските фотографи. Макар и дребни, такива детайли често служат като важни маркери в проучването и на други неизяснени моменти от обиколките на Апостола в страната. В голямата картина на изграждането на Вътрешната революционна организация подобни щрихи внасят духа и колорита на посетените от него селища. Такива факти обогатяват историята и на самите селища. Относно посещенията на Левски в Копривщица в периода 1869 – 1870 г. съществуват оскъдни и противоречиви мемоарни сведения, лишени от сигурен доказателствен материал. Именно поради това всеки малък детайл би могъл да послужи за възстановяването на голямата картина на събитията, в разгара на които пионерите на едно ново изкуство създават най-красивия и одухотворен фотографски портрет на Апостола – образа, съхранил в най-голяма степен настроението на изпълнените с надежда и увереност години, в които той поставя основите на комитетската мрежа в българските земи.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Нейно копие е запазено в ЦДА Ф. 1784к – Карл Йорданов Димов, оп. 1, а.е. 240. В забележка към дигиталния опис то е представено като „копие на фотографски портрет, направен в Копривщица през 1870 г.“.

2. Говорейки за това, Г. Генчов пише „следующата година“, от което може да се приеме, че става дума за 1869. Това не изключва възможността и през следващите ваканции Каблешков да се е завръщал у дома с униформата на лицея.

3. По това време Каблешков се подписва с инициал Б. – от Богдан – българския превод на името от гръцки произход Тодор.

4. НБКМ-БИА, С 3314.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Boev, P. (1983). Fotografskoto izkustvo v Balgaria. Sofia [Боев, П. (1983) Фотографското изкуство в България. София]

Chausheva, D. & Kombov, V. (2019). Neizvesten dosega portret na Apostola v Osmanskia arhiv v Istanbul. Istoria 1, 8 – 13 [Чаушева, Д. & Комбов. В. (2019). Неизвестен досега портрет на Апостола в Османския архив в Истанбул. История 1, 8 – 13].

Genchov, G. (1926). Spomeni za Todor Lulchov Kableshkov (pp. 61–69). In: Sapundzhiev, E. (Ed). Yubileen sbornik po minaloto na Koprivshtitsa. I. Sofia [Генчов, Г. (1926). Спомени за Тодор Лулчов Каблешков (сс. 61 – 69). В: Сапунджиев, Е. (ред). Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. I. София].

Doynov, D & Mazhdrakova-Chavdarova, O. ( 2010) Levski pred sada na Portata. Protsesat v Sofia 1872 – 1873 g. v osmanski, diplomaticheski dokumenti I domashni izvori. Sofia [Дойнов, Д. & Маждракова-Чавдарова, О. ( 2010) Левски пред съда на Портата. Процесът в София 1872 – 1873 г. в османотурски дипломатически документи и домашни извори. София]

Yonkov, Hr. (1973). Fotografskite portreti na Vasil Levski. Vekove, 1, 44 – 55. [Йонков, Хр.(1973). Фотографските портрети на Васил Левски. Векове, 1, 44 – 55

Kableshkova, R. (2001). Apostolat ot Koprivshtitsa. Sofia [Каблешкова, Р. (2001) Апостолът от Копривщица. София]

Karaivanov, P. (2013). Vasil Levski po spomeni na Vasil Karaivanov – parvi bratovched na Apostola. Sofia [Караиванов, П. (2013). Васил Левски по спомени на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола. София].

Popov, Zh. (1986). Bez san, bez pokoy. Sofia [Попов, Ж. (1986) Без сън, без покой. София].

Popov, Zh. (1976). Vasil Levski v balgarskoto izobrazitelno izkustvo. Sofia [Попов, Ж. (1976) Васил Левски в българското изобразително изкуство. София].

Popsavova, D. & Vazvazova-Karateodorova, K. (1975). Opis na sbirkata “Portreti I snimki” v Narodnata biblioteka “Kiril i Metodiy”. I. Sofia [Попсавова, Д. & Възвъзова-Каратеодорова, К. (1975). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. I, София.

Sapundzhiev, E. (1937) Iz rakopisite na koprivshtenskia vastanik Petko Boyadzhiev. (pp. 157 – 179). In: Sapundzhiev, E. (Ed). Yubileen sbornik po minaloto na Koprivshtitsa. II. Sofia [Сапунджиев, Е. (1937). Из ръкописите на копривщенския въстаник П. Бояджиев. (сс. 157 – 69). В: Сапунджиев, Е. (ред). Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. II. София].

Sharova, K., Yonkova, St. & Yonkov, Hr. (1987). Vasil Levski I balgarskata natsionalna revolyutsia. Sofia [Шарова, Кр., Йонкова, Ст. & Йонков, Х. (1987). Васил Левски и българската национална революция. София.

Vazvazova-Karateodorova, K., Noneva, Zdr. & Tileva, V. (1987). Vasil Levski – dokumentalen letopis. Sofia [Възвъзова-Каратеодорова, К., Здр. Нонева & В. Тилева (1987). Васил Левски – документален летопис 1837 – 1873. София].

TO THE ISSUE OF THE PHOTOGRAPHIC PORTRAIT OF VASIL LEVSKI FROM 1870

Abstract.Оne of the most popular photos of Vasil Levski is claimed to have been taken in Koprivshtitsa. This opinion is based on the memorial testimony of Vasil Karaivanov – Levski’s cousin from Kalrovo and a participant in the revolutionary movement. This short article presents the result of an attempt some additional information to be found, which could confirm the credibility of Karaivanov’s opinion that one of the pictures of Levski was taken in Koprivshtitsa.

Ms. Svetlana Muhova
Museum Directorate – Koprivshtitsa
6, Aprile 20th Sq.

2077 Koprivshtitza, Bulgaria
E-mail: svetkamsi@abv.bg

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.