История
Вход / Регистрация

2020/4, стр. 381 - 389

ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – НОВО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ

Костадин Паев
E-mail: kostapaev@swu.bg.
66 Ivan Mikaylov St.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: От учебната 2020/2021 г. в българското училище започва изучаването на самостоятелен учебен предмет „Гражданско образование“. Досегашната практика предвиждаше гражданското образование в училище да се реализира чрез интегрираното му изучаване в общообразователните предмети, сред които „История и цивилизации“ играеше водеща роля. Настоящата публикация има за задача да анализира и прогнозира доколко при новата ситуация мястото на историята за осъществяването на гражданска образованост на учениците и формирането им като граждани ще се запази или ще отслабне.

Ключови думи: гражданско образование; обучение по история; социализация; политическа култура; права на човека; демократични ценности; културна идентичност

Увод

След продължителни дискусии и колебания през учебната 2020/2021 г. в последната степен на българското средно училище – ХІ и ХІІ клас, се въвежда отделен предмет „Гражданско образование“. Публичният дебат по този въпрос започва още през 90-те години на миналия век. Гражданското образование има дълбоки корени и традиции у нас, които датират още от Възраждането и първите десетилетия след Освобождението (вж. Yakimov, 2011: 91 – 119). След края на тоталитарния режим в България гражданското образование в училище се реализира чрез интегрираното му изучаване в общообразователните предмети. Проблемът с гражданското образование у нас намира задоволително решение с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование1), Наредба № 5 за общообразователната подготовка2) и Наредба № 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование3).

Гражданското образование понастоящем е приоритет на европейско равнище и е в центъра на вниманието на европейските институции. То е част от националната учебна програма на всяко ниво на образование в почти всички европейски страни. Една статистика от 2017 г. разкрива следната картина на гражданското образование в Европа. В страни като Белгия и Франция то започва още с постъпването на децата в училище, т.е. още в първите класове, но докато в Белгия изучаването му приключва в VI клас, във Франция продължава да се изучава до последните класове на средното училище. В Румъния, Финландия и Турция гражданското образование се включва като отделен предмет също в началната степен – съответно III (Румъния) и IV клас (Турция). В южната ни съседка обаче изучаването му продължава само една година. Гражданското образование в останалите европейски страни започва в прогимназиалната или гимназиалната степен. Най-късно – в последните класове на средното училище – гражданското образование е включено в учебните планове в България (и то от 2020 г.), Хърватия и Кипър (De Coster, 2017: 14, fig. 6).

Обучението по история и гражданското образование

Историята винаги е била възприемана като част от науките, осъществяващи гражданското образование и социализацията на младите хора. В това отношение дори може да се дискутира дали историята и гражданското образование запазват относителната си самостоятелност в учебния процес, или се сливат в едно. Историческото знание е неотменимо за разбирането, обяснението, а с това и за правилното интерпретиране на проблемите на съвременността. Историята допринася за създаването на поведение, адекватно на съществуващите реалности, за ориентирането на човека в неговото съвремие, за формирането на конкретно мислене. В този смисъл, една от основните задачи на историята като учебна дисциплина е именно социализацията на учащите се и подготовката им като граждани.

Още с утвърждаването на Държавните образователни изисквания за учебното съдържание през 2000 г. и новите учебни програми по „История и цивилизации“ (както вече се нарича предметът) редица въпроси на гражданското образование получиха частично решение чрез интегрирането им в учебното съдържание по история. При сравнението между двете предметни области се откриват почти пълни съответствия в изискванията, което разкрива интердисциплинарната същност на гражданското образование (вж. Kusheva, 2000: 91 – 93).

Потенциалът на историята като учебен предмет за осъществяването на гражданското образование на учащите се е изключително голям. Гражданската образованост в обучението по история е насочена главно към изграждането на национална и гражданска идентичност; разбирането на процесите, протичащи в съвременния свят; постигането на гражданска интегрираност и умения за социална комуникация; възприемането на обществените и индивидуалните ценности, формиране на умения за критичното мислене, работа в екип, проява на толерантност и справедливост, опазване и съхраняване на историческото и културното наследство (Kusheva, 2000: 89 – 90).

Водещо място в обучението по история в разглеждания контекст заема въп росът за изучаването на човешките права. В този смисъл, най-ефективният подход е да се проследят историческото възникване и развитие на съвременната концепция за правата на човека, чиито първи прояви датират от края на ХVІІІ в. във Франция и Америка. Необходимо е да се познават някои от основните документи, като Магна харта в Англия (1215), Декларацията на независимостта в Америка (1776) и Декларацията за правата на човека и гражданина във Франция (1789), както и историческите условия, при които те се появяват. Най-популярния си израз обаче идеята за човешките права намира във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН през 1948 г. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1951 г. поставя началото на първия международен съд, защитаващ тези права, което е едно от най-големите достижения на Съвета на Европа (вж. Heater, 1991: 16 – 20).

Историята на човешките права е неправомерен процес не само поради различните виждания на източните и западните народи, на развиващите се и индустриализираните общества, но също така и поради различното акцентиране върху индивидуалните права, противопоставени на „груповите“ права в различните общества“ – отбелязва проф. Норма Тароу от Калифорнийския държавен университет (Taro, 1991: 76).

Друг важен елемент на гражданското образование е политическата култура. Политическата култура е самостоятелно социално-духовно явление със свой предмет, съдържание и форми, със свои функции, цели и задачи. Според една от ранните дефиниции политическата култура се определя като съвкупност от индивидуални становища и нагласи на участниците в дадена политическа система, като особен модел на ориентация към политическите обекти. Политическата култура е съвкупност от позиции, ценности и образци на по-ведение, засягащи взаимоотношенията между властта и гражданите. В този смисъл, вътрешният строеж и структура на политическата култура включват следните основни компоненти: политически ценности и знания, политически идеи и теории, политически традиции и норми и социално-политически идеали. Към политическите ценности принадлежат категориите: демокрация, свобода, плурализъм, човешки права, свободата на словото, печата и т.н. Политическите теории разглеждат въпроса за политическата култура през отделните исторически епохи, в контекста на различните политически системи и учения. Политическите норми изразяват изискванията на обществото към неговите граждани, които играят ролята на регулатор на политическите отношения помежду им. Това са: равенството на всички пред законите, спазване на гражданските задължения към държавата, зачитане правата на останалите членове на обществото, като особен акцент се отдава на правата на малцинствата, спазване на приетите международни договорености и задължения и др. (вж. Paev, 2002a: 77 – 89).

Ролята на историята като учебен предмет за формирането на политическа култура у учениците се реализира в няколко направления (срв. повече у Paev, 2002b: 90 – 95). Едното от тях е формирането на възгледи и разбиране за същността на държавата като форма на социална организация на обществото, за условията и факторите на нейното възникване. Това би могло да стане при изучаването на историята на Стария свят и по-точно при разглеждането на прехода от праисторическото общество към първите държавни образувания в Североизточна Африка и Предна Азия. Изучаването на трите основни форми на съществуването на държавата в този период – градът държава, монархията и империята, разкрива спецификата на държавнообразувателния процес в този най-ранен етап от неговото развитие. По-късно в Атина и Рим се появява античната република.

Въпросът за формирането и характеристиките на държавата не се изчерпва с изучаването на древната история. Редица държави, включително и българската, възникват през Средновековието и тяхното създаване и развитие не се осъществява при същите условия както в Древността. Много от тях се появяват в резултат на контактите си с по-развити цивилизации или върху бивши техни територии, при което се осъществява определена приемственост в държавността.

Други държави, предимно в Централна и Южна Америка, Африка и Азия, пристъпват към организиран самостоятелен политически живот през Новото и Най-новото време. Тяхното формиране и начално развитие са свързани с националноосвободителните борби, които техните народи водят, и с разпадането на колониалната система.

С навлизането в Новото време картината на обществено-политическия живот се променя коренно. Въпреки че продължават съществуването си, монархиите са в процес на трансформация. Отношенията между владетелите и макар и малкото на брой и с ограничени правомощия и функции парламенти тогава в Западна Европа поставят началото на нови държавно-политически модели. Тук се въвеждат и изясняват понятията абсолютна монархия, конституционна монархия, просветени монарси и т.н. Основни теоретични по-знания в областта на политиката се получават и при запознаването с възгледите на френските просветители за обществото и държавата. Идеите на Волтер, Русо, Дидро и Монтескьо изграждат една, макар и елементарна, но важна за учащите се база от теоретико-политически знания. Това се постига и при изучаването на идейно-политическите течения през ХІХ в. консерватизъм, либерализъм, социализъм, национализъм, панславизъм.

Тенденцията към разширяване на политическата култура на учениците се засилва още повече при срещата им с модерната история. Появяват се нови понятия като фашизъм, тоталитарна система, авторитаризъм, социалдемокрация и др. Изучаваната материя става все по-актуална и позната за учениците. От особена значимост са темите, касаещи разпадането на „Източния блок“ и изграждането на младите демокрации в Източна Европа.

Важно място в системата на гражданското образование заема и развитието на демократичните ценности в училище. Отправна точка в този процес е концепцията за демокрацията. Въпреки широката употреба на тази дума на учениците трябва да се поясни нейното най-общо значение. Това предполага уважение към свободите на гражданите, свободата на словото, правото на информация, правото на организации, участие в избори и други прояви на по-литическия живот. Демократичното управление се упражнява пряко или чрез представителство. В първия случай всички граждани участват в приемането на общественозначими решения без посредничеството на избрани или назначени лица. В Древна Атина – първата демокрация в историята на човечеството – демократичното управление се осъществява пряко от събрание, наброяващо 5 – 6 хиляди членове. В наше време проява на пряката демокрация са референдумите. Тъй като това е възможно само при ограничен брой хора, днес по-разпространена е представителната демокрация, осъществявана чрез изборни лица, на които гражданите възлагат вземането на политически решения, приемането на закони и тяхното спазване и прилагане. Разнообразието на избирателни системи е огромно, но при всички политическите решения се вземат според принципа на абсолютното мнозинство. Но властта на мнозинството не е непременно демократична. Тя трябва да се съчетава с гаранции за индивидуалните човешки права, предоставени от конституциите. Конституциите са основа на демократичната власт, където са формулирани официално нейните основни задължения, граници, механизми и институции.

Демокрацията не е само съвкупност от конституционни правила, институции и процедури за управление: тя включва още множество други елементи, сред които се открояват политическите партии, обществените организации, гражданските сдружения и т.н., които именно съставляват онова разнообразие, наречено плурализъм. В обобщение като основни стълбове на демокрацията можем да посочим: суверенитет на народа; управление, основано на съгласието на управляваните; власт на мнозинството; права на малцинствата; гаранции за основните човешки права; свободни и честни избори; равенство пред закона; процесуални гаранции; конституционни ограничения на властта; социален, икономически и политически плурализъм; търпимост, прагматизъм, сътрудничество и компромис (вж. Shto e demokratsiya, 1991: 6).

Средствата за масово осведомяване неслучайно са наречени „четвъртата власт“. Те играят важна роля в насочването на общественото внимание към актуални за него проблеми и събития; следят внимателно действията на правителствата и другите държавни институции; на политическите сили и отделни техни представители.

Училището носи голяма отговорност за преподаването на демокрацията. Нейните ценности могат да бъдат разгледани и подкрепени с безброй примери именно в часовете по история, както и в редица други дейности извън училище, свързани с изучаването на миналото. Историческият пример е най-добрият и ефикасен начин за убеждаване на учениците в стойността на демократичните ценности. Съчетаването на обучението по демокрация с целите на историческото образование може да се осъществи чрез прилагането на различни подходи и форми на работа.

Една от важните задачи на обучението по история, разглеждано през призмата на гражданското образование, е изграждането и развитието на чувство за културна идентичност у учащите се. В историята на Стария континент можем да открием множество пътища на културни взаимодействия, съдействали за нейното формиране. Активна роля в процеса на създаването на европейска културна общност имат музеите, с които училището трябва да разшири и задълбочи връзката си.

В тази дейност важно място се определя и на новите технологии, които могат да окажат стимулиращо въздействие върху контактите на учениците с музейните ценности. Поддръжката и функционирането на музеите в отделните страни е различна: в някои от тях има вече утвърдена традиция на трайно сътрудничество между местните музеи и училищата. Много музеи имат вече и образователни отдели. Подобно на учебния курс по история в училище и музеите могат да предложат нова интерпретация на фактите и събитията, да разкрият нови национални, европейски или други международни връзки на местната история.

Учениците трябва да се научат да контактуват в интеркултурна среда, да формират и изяснят собствените си възгледи и становища за света. Младите хора е нужно да осъзнаят, че всяка среща с „другия“ означава среща с разнообразието и интеркултурното общуване. Един от начините младите хора да осъзнаят това, е да ги подканим да опишат как едно историческо събитие се тълкува в тяхната страна. Във всяка от тях събитието или отделни личности се възприемат по различен начин. Във френското училище например Наполеон се представя като „велика личност“, но това не е така в Русия или Испания.

Една от особеностите при изучаването на културно-историческото наследство е, че то невинаги се заключава в днешните граници на страните. За да бъдат правилно разбрани, културните достижения на отделните народи трябва да се поставят в техните ментални граници, да се опитаме да мислим за тях с категориите на тогавашното време. Така при изучаването на националната ни история ние разглеждаме редица културни паметници, намиращи се днес извън пределите на страната – например в Охрид, Цариград, Солун и други места, сега в границите на нашите съседи. Освен това културата трябва да се разглежда не само от позициите на националната и европейската история, но и като част от световното културно развитие.

Заключение

Ще отслабне ли водещата роля на историята в училище за социализацията на младите хора, за формирането им като граждани след въвеждането на предмета „Гражданско образование“?

Материята, свързана с гражданското образование, досега се изучаваше основно по предметите Етика и право и Свят и личност. Като цяло, учебното съдържание по тези предмети представлява еклектична смес от знания по философия, политология, социология, теория на правото и пр. Конкретните знания, които в миналото е давал предметът Гражданско учение, в тях не са достатъчни, в това число и по-детайлното познаване на Българската конституция и други важни законодателни актове.

Един, макар и бегъл поглед върху новите учебни програми по гражданско образование за ХІ и ХІІ клас за пореден път разкрива широкото присъствие на историята. В частта, определяща компетентностите и очакваните резултати при обучението по гражданско образование в ХІ клас, срещаме: проследява възникването и развитието на идеята за демокрация, гарантираща правата на човека и гражданина; анализира и съпоставя идеите за свободата, човешките и гражданските права; познава възникването и развитието на идеята за свободната личност и правата на човека; познава идеята за демокрация и типовете демокрация; разграничава патриотизъм от национализъм; осъзнава своята европейска идентичност и т.н. 4) По-ограничено е присъствието на историческите знания в учебната програма по гражданско образование за ХІІ клас, където са предвидени компетенции и очаквани резултати като: разграничава различни типове политически устройства (на държави, съюзи, федерации); проследява процеса на възникване на властта в общности и общества.5)

Ролята на историята за формирането на граждани и гражданско поведение у учениците ще се запази поне по няколко причини. На първо място, това е обстоятелството, че гражданското образование ще се изучава само във втората гимназиална степен (ХІ и ХІІ клас), която, според действащата нормативна уредба, не е задължителна за получаването на сертификат за завършено средно образование. Това на практика означава, че вероятно не всички ученици ще имат възможността да изучават гражданско образование, а ще се задоволят само с това, което ще им предостави обучението по история. Второ, предметът „Гражданско образование“ ще се изучава само две години, докато изучаването на историята като самостоятелен предмет започва в V клас, а познания за миналото учениците получават още в началната училищна степен, т.е. историята ще въздейства върху процеса на формиране на граждани у учащите се много по-продължително време от гражданското образование.

Разбира се, доколко успешно ще бъдат осъществени целите на гражданското образование, в голяма степен зависи от новите учебници по предмета. Към очакванията те да са нещо по-качествено от досегашните учебници по Етика и право и Свят и личност, се отнасям скептично, най-малкото по-ради липсата у нас на опит в това отношение и достатъчно специалисти. Учебниците по история и цивилизации, които са с утвърдени традиции и качество, ще продължат да запълват и допълват всички пропуски на гражданското образование.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Обн., ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г.

2. Обн., ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г.

3. Вж. Учебна програма за гражданско образование за ХІ клас (Общообразователна подготовка) – <https://mon.bg/upload/14983/pr_UP_ GO_11kl_170418.pdf>

4. Вж. Учебна програма за гражданско образование за ХІІ клас (Общообразователна подготовка) – <https://mon.bg/upload/14983/pr_UP_ GO_12kl_170418.pdf>

5. Вж. Учебна програма за гражданско образование за ХІІ клас (Общообразователна подготовка) – <https://mon.bg/upload/14983/pr_UP_ GO_12kl_170418.pdf>

ЛИТЕРАТУРА

Де Косте, И. и др. (2018). Гражданското образование в Европа 2017. Европейска комисия, Изпълнителна агенция за образование и аудиовизуална култура, Евридика.

Кушева, Р. (2000). Методика на обучението по история. София: Парадигма.

Паев, К. (2002). Въпроси на формирането на политическата култура. Югозападни листи, Благоевград, № 1, 77 – 89.

Паев, К. (2002). Историческото образование и изграждането на политическа култура. Анали, бр. 2 – 4, 90 – 95.

Тароу, Н. (1991). Обучение по правата на човека в САЩ. Алтернативни концепции. – История, общество, философия, № 6, 75 – 89.

Хийтър, Д. (1991). Обучение по правата на човека: концепции, становища, умения. История, общество, философия, № 6, 16 – 20.

Що е демокрация. (1991). Информационна агенция на Съединените щати.

Якимов, Г. (2011). Гражданско образование. Теория, история, съвременни измерения. София: Авангард Прима.

REFERENCES

De Coster, I. at al. (2018). Grazhdanskoto obrazovanie v Evropa 2017. Evropeyska komisiya, Izpalnitelna agentsiya za obrazovanie e audiovizualna kultura, Evridika.

Kusheva, R. (2000). Metodika na obuchenieto po istoriya. Sofia: Paradigma.

Paev, K. (2002a). Vaprosi na formiraneto na politicheskata kultura. Yugozapadni listi, Blagoevgrad, N 1, 77 – 89.

Paev, K. (2002b). Istoricheskoto obrazovanie i izgrazhdaneto na politicheska kultura. Anali, N. 2 – 4, 90 – 95.

Taro, N. (1991). Obuchenieto po pravata na choveka v SASHT. Alternativni kontseptsii. Istoriya, obshtestvo, filosofiya, N 6, 75-89.

Heater, D. (1991). Obuchenieto po pravata na choveka: kontseptsii, stanovishta, umeniya. – Istoriya, obshtestvo, filosofiya, N 6, 16 – 20.

Shto e demokratsiya. (1991). Informatsionna agentsiya na Saedinenite Shtati.

Yakimov, G. (2011). Grazhdansko obrazovanie. Teoriya, istoriya, savremenni izmereniya. Sofia: Avangard Prima.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.