История
Вход / Регистрация

2016/4, стр. 421 - 427

КОВАРНОТО СВИДЕТЕЛСТВО НА МЕРИ АН КЛАРК И АФЕРАТА С ЙОРКСКИЯ ХЕРЦОГ ПРЕЗ 1809 Г.

Любомир Кръстев
E-mail: krustevlubomir@yahoo.com
University of Sofia
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: През 1809 г. британската общественост е скандализирана от аферата на Йоркския херцог с лондончанката Мери Ан Кларк. Случаят придобива такава известност, че измества всички други теми във Великобритания за повече от три месеца. Репутацията на Хановерския принц е накърнена много тежко от сведенията, изнесени от неговата бивша любовница г-жа Кларк. Тъй като вторият син на Джордж III е и главнокомандващ на британската армия по това време, таблоидната история става политически проблем, който засяга цялата нация. Артикулират се версии за корупция, разврат и интриги, които пряко се отнасят до интегритета и моралните устои на националните лидери. Въпреки това развръзката на аферата претърпява драматичен и неочакван обрат.

Ключови думи: Marry Anne Clarke, corruption, affair, public scandal

Когато скандални факти и интимни детайли от личния живот на публичните личности станат обществено достояние, винаги се наблюдава една парадоксална закономерност. Първоначало такива новини минават под общото клеймо на нарушения морал и героите са дамгосани като недостойни и жалки развратници, които не заслужават нито доверие, нито високия си статус. Тази вълна на недоволство обаче след това се обръща и помита с още по-голяма сила онези, благодарение на които нравствените престъпления са разкрити. Обвинителите стават обвинени. Жертвите са подложени на критика, а техните свидетелства – на съмнения. Главният виновник – реабилитиран. Достатъчно е да си спомним за мадам Дьо Бари, на която се гледа с презрение, докато е любовница на Луи XV, а след възкачаването на престола на Луи XVI тя е подложена на репресии от страна на кралицата и симпатиите към нея не закъсняват. Шокиращото творчество на маркиз Дьо Сад е заклеймено от всички съсловия, но хвърленият в Бастилията писател скоро се превръща в жертва на политиката на Стария режим, а народът гледа с омраза не към вулгарния автор, а към кюретата, които със задоволство го посочват с пръст, и съдиите, които лицемерно го наказват. През 1791 г. Сад дори е избран за депутат в Конвента, а за яростните му критици настъпват тежки времена1) . Имиджът на Мария Антоанета е напълно унищожен след аферата с огърлицата, но впоследствие нейният публичен образ е реабилитиран и противопоставен на този на недобросъвестните дворцови интриганти.

Примерите за подобни случаи са много и аферата с херцога на Йорк може да се добави към тази любопитна тенденция. През 1803 г. Йоркският херцог, тогава вече главнокомандващ британската армия, се запознава с куртизанката Мери Ан Кларк. Последната е лондончанка със скромен произход и завидна хубост, но животът ѝ като съпруга на каменоделец очевидно не ѝ се нрави особено и тя изоставя разорения си мъж, впускайки се в търсене на приключения и облаги сред висшето британско общество. Кларк става метреса на втория син на крал Джордж III през същата година на тяхното запознанство. Интелигентна и амбициозна, новата фаворитка на Джордж III се доказва като много находчива и предприемчива жена, тъй като нейните разноски са почти непосилни и за самия Йоркски херцог. За да си осигури компанията на Кларк, принцът е принуден да започне да продава офицерски чинове и да осигурява повишения срещу подкупи. Като посредник в тази дейност, херцогът има неблагоразумието да се довери отново на г-жа Кларк, без да мисли за възможните последствия. През 1805 г. той решава, че куртизанката не си заслужава всички тези главоболия, и се разделя с нея. Раздразнена от това стечение на обстоятелствата и обзета от страх, че трябва да се завърне към стария си начин на живот, лишен от лукса и богатството, Кларк заплашва, че ще оповести публично както любовната им афера, така и ще разкаже за подкупите на офицерите. За да купи нейното мълчание, Йоркският херцог започва да ѝ плаща годишна пенсия, но през 1808 г. спира плащанията, а тя слага край на мълчанието си2) . През лятото на същата година пресата започва да артикулира обвинението, че г-жа Кларк използва влиянието си върху Йоркския херцог, за да се повишават офицери от армията. Тези слухове се засилват допълнително, след като майор Денис Хоуган публикува своя „Апел към обществото“ – кратък разказ, разкриващ как военният е несправедливо пренебрегнат при едно от повишенията само защото „отказва да целуне фустата“3) . Опозиционната преса подхваща тези разкрития, а книжлето на Денис Хоугън е преиздадено единайсет пъти за седем седмици, като са продадени над десет хиляди копия4) . През октомври 1808 г. опозиционният „Индипендънт уиг“ също публикува подобни обвинения за корупция в британската армия по отношение на повишенията на офицерите5) .

На този етап обаче има само слухове и свидетелството на един недоволен офицер. Така въпросът изчезва от общественото полезрение за повече от два месеца. Но скандалът избухва отново на 27 януари 1809 г., когато депутатът от Уелс Гуилим Лойд Уордъл твърди пред Долната камара, че самата г-жа Кларк на драго сърце е готова да свидетелства, за да потвърди обвиненията6) . От бившата любовница на главнокомандващия Уордъл научава, че случаите с повишенията далеч не са инцидентни, като неговата реч изобилства от имена, факти и конкретни случаи, в които скандалната схема се разплита и престъпните действия на Йоркския херцог са извадени на показ7) . Всичко това приковава толкова силно общественото внимание, че темата измества любимия антигерой на пресата Наполеон в продължение на месеци. Обвиненията са особено сериозни, като се има предвид, че британската армия е въвлечена във война на Иберийския полуостров от края на 1807 г. – война, която до този момент е по-скоро неуспешна8) .

Пикът на аферата е достигнат, когато г-жа Кларк публикува личната си биография през 1809 г., в която прилага и много писма от кореспонденцията си с кралския син. Книгата разкрива не само подкупите в армията, но и редица интимни детайли от връзката на Кларк с херцога, които особено много злепоставят последния. На преден план излиза сексуалният живот на принца, който става обект на още по-голяма критика, отколкото обвиненията в корупция. Правителството, водено от Уилям Портланд, решава да изобличи Йорк по обичайния за торите способ, като обвини Кларк, Уордъл и депутатите, които ги подкрепят, в проява на „якобинство“, което просто търси сензация и цели да разклати властта 9) . Но в консервативните редици е допусната груба грешка. Стратегията, предприета за оневиняване на Йоркския херцог, цели да се докаже липсата на съпричастност към горепосочените деяния чрез създаването на парламентарна комисия, която да проучи всички детайли и да разследва обвиненията на Уордъл10) . По този начин се цели да се постави акцент върху възмутителния начин на живот на г-жа Кларк, нейното ниско потекло и позорни деяния в миналото. Дискредитирането на главния свидетел обаче компрометира и главнокомандващия британската армия.

Така г-жа Кларк се появява няколко пъти в Камарата на представителите, за да дава обяснения на разследващата комисия, но всички надежди на торите са напразни. Тя отново използва писмата от бившия си покровител, в които има ясни индикации, че той е в течение на подкупите, въпреки че тя е инициаторът11) . В дванадесет заседания на комисията г-жа Кларк признава всички обвинения, което подсилва увереността на торите и те предприемат гласуване за оневиняване на Йорк, което е спечелено от консерваторите с 364 гласа срещу 12312) . Но пресата и обществото са още по-скандализирани от този акт на съпричастност към Хановерския принц. „Ние не трябва да падаме на нивото на стария френски двор – коментира консервативният и обикновено проправителствен „Кристиян обзървър“, – нито пък да ставаме като страните, които напоследък паднаха под ботуша на Наполеон. Нацията трябва да се предпази от опасността от корупция, която, ако остане ненаказана, ще сигнализира на Наполеон, че държавата не е морално готова да отстоява свободата си“13) , допълва изданието. За да се избегне допълнително усложняване на ситуацията, Йорк подава оставка като главнокомандващ на армията на 17 март 1809 г.

Значението на аферата с херцога на Йорк отдавна се дискутира от историците. Според някои, като изследователя Филип Харлинг, скандалът допринася за разпространяването на агитация в подкрепа на осъществяването на парламентарна реформа, тъй като последните опити за подобни действия са отхвърлени в края на 90-те години от правителството на У. Пит, който желае страната да се консолидира около консерваторите с оглед на войната срещу Франция. Други интерпретират събитието като отвличащо вниманието от въпроса за оцеляването на Великобритания в контекста на непрестанна война. По думите на Пол Шрьодер „гневът и раздразнението на Наполеон могат да бъдат разбрани. С цялата си мощ, той не само не може да унищожи британците, но дори не може да им привлече вниманието14) “. За самите британци скандалната афера представлява поредното изпитание, което трябва да напомни за важността на морала в политиката. Както се изразява аболиционистът У. Уилбърфорс, „историята показва, че религията и моралът са най-добрите пазители на държавите и когато тези устои са в упадък, това е ясна индикация, че страната се доближава до крушението“15) . Нацията се нуждае от лидери, които да бъдат достойни водачи в много предизвикателна епоха. Неочаквано обаче британският дух не само не е сломен от аферата, а дори може да се каже, че след този случай страната се възстановява много бързо и продължава своята „справедлива“ война на континента с голяма упоритост.

След оставката на Йорк британците преобръщат своите нагласи не само по отношение на войната, която до този момент се разглежда като ненужна тежест, но дори са готови да приемат отново реабилитирания образ на кралския син. Тъй като Уордъл за ужас на торите се представя гордо като „якобинец“, влагайки в това не привързаност към Франция, а реформаторски дух, самата концепция за „якобинство“ се променя и на Острова „якобинците“ застават рамо до рамо с торите по отношение на войната, тъй като злоупотребите, които са изобличени с тази шумна афера, са характерни и за френския императорски двор. Ако се изхожда от гледната точка на морала, то тогава клеймото трябва да се сложи и върху Бонапартовата фамилия. „Якобинец“ престава да означава приятел на Наполеон, трансформирайки своето значение в коренно противоположен смисъл. И това става само заради аферата с г-жа Кларк.

Трагикомичната куртизанка не печели симпатии със своите разкрития, както беше загатнато във въведението на това изследване. Първоначално тя получава крупната сума от десет хиляди паунда, за да върне всички писма, които е получила от принца, както и пенсия от 400 лири годишно, ако не публикува втория вариант на биографията си. Министрите от кабинета тогава се нахвърлят срещу автора на скандала – Лойд Уордъл. Подтикван от консерваторите, някой си Франсис Райт започва дело срещу Уордъл въз основа на неплатени задължения от страна на депутата радикал, който поръчал на Райт изработката на мебели и обзавеждане. Делото влиза в съда на 3 юли 1809 г. и става ясно, че мебелите са били форма на подкуп към г-жа Кларк, с което Уордъл е предразположил лондончанката да свидетелства в Парламента. Уордъл е осъден да плати голяма сума на Райт, както и значителни разноски по делото, но ударът върху неговото име е още по-голям. Затънал в дългове и преследван от политическите си опоненти, той бяга след 1815 г. в Италия, където и умира през 1831 г. Подобна съдба споделя и Мери Ан Кларк, която отива във Франция след реставрацията на Бурбоните и умира там в крайна бедност през 1852 г.

През 1811 г. Йоркският херцог отново става главнокомандващ на британската армия, без да среща сериозна съпротива както в парламента, така и сред обществото. Според Чарлс Грей Йоркският херцог не е виновен за нищо, а случилият се скандал може „да споходи всеки мъж, който има любовница“16) . Депутатът Чарлс Йорк пък обяснява коварството на Мери Ан Кларк с нейната „наранена гордост, унизителната позиция, в която се намира“, (след като херцогът спира да ѝ дава пари) „отмъщение и онази жестока омраза, която, веднъж обсебила женската гръд, е невъзможно да се утоли. Тази омраза я мотивира да продължава напред и като грабител, тя ще пирува и ще руши“17) . Британското общество бързо забравя за корупцията и подкупите, както и за неморалното поведение на херцога, и е готово да извини неговите срамни действия, преценявайки, че предателството на неговата любовница е по-непростимо от неговите прегрешения. За управлението на Йоркския херцог като главнокомандващ и до днес в официалната британска историография доминира виждането на военния историк Джон Фортескю, че принцът прави „повече за армията, отколкото всеки друг човек в цялата ѝ история“18) .

БЕЛЕЖКИ

1. Reinhardt, V. (2014). De Sade, Oder Die Vermessung des Bösen. München, 2014. p. 251.

2. Berry, P. (1970). By Royal Appointment: A Biography of Mary Anne Clarke, Mistress of the Duke of York. London, pp. 48 – 52.

3. Boyd, H. (2006). Mad, Bad and Dangerous People. New York, p. 216.

4. Ibid. Толкова е тиражът на „Размисли за революцията във Франция“ на Едмънд Бърк.

5. Parliamentary Intelligence. – Independent Whig, 30 October 1808.

6. Hansard. House of Commons, Vol. XII. 27 January 1809. pp. 179 – 203.

7. Ibid.

8. Скандалът с Йоркския херцог съвпада по време със загубата на британците в битката при Ла Коруня, а самият главнокомандващ – генерал Джон Мур, умира на 17 януари 1809 г. Панически отстъпващата британска армия понася огромни загуби, особено при транспортирането си обратно на Острова.

9. Harling, Ph. (1996). The Duke of York Affair (1809) and the Complexities of War-Time Patriotism. In: The Historical Journal. Vol. 39. No. 4. December. p. 967.

10. Hansard, op. cit. pp. 195 – 196.

11. Това е видно от изнесената от Уордъл информация, в която се дава като пример как Мери Ан Кларк иска да отиде на екскурзия, за която няма средства, и предлага на херцога да повиши някой си лейтенант Брук, като това носи на принца печалба от 500 лири, двеста от които прибира г-жа Кларк. Вж. Hansard. House of Commons, Vol. XII. 27 January 1809. pp. 183 – 184.

12. Fisher, D. The Duke of York Scandal, 1809. At: http://www.historyofparliamentonline.org/periods/hanoverians/duke-york-scandal-1809. Последно посетен на 6 май 2016 г.

13. The Conduct of the Duke of York. – Christian Observer. February 1809. p. 131.

14. Schroeder, P. (1994). Transformation of European Politics, 1763 – 1848. Oxford, p. 384.

15. Hansard, House of Commons, Vol XIII. p. 590.

16. The Journal and Correspondence of William Auckland. London, 1864. Vol. IV. p. 318. Earl Grey to Lord Auckland.

17. Hansard, House of Commons. Vol. XIII. p. 281 – 284.

18. Цит. по: Chandler, D. The British Army. London, 1994. p. 145.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.