Георги Куманов/ Mr. Georgi Kumanov/77.777777777778
ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

История
Вход / Регистрация

2014/5, стр. 546 - 555

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

Резюме:

Ключови думи:

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Тази статия бе подготвена и написана преди близо петнадесет години в самото навечерие на ХХІ век. Представените примери от фолклорната култура на регионалната общност бяха твърде живи не само като спомен, но и като практики. Някои семпли добавки в нея, направени от позицията на натрупания впоследствие теренен опит, само подкрепят тази теза. Независимо от налагащата се констатация в настоящия момент, че традиционната фолклорна култура е отстъпила място на нови актуални ценности за общностите от Чепинския регион, трябва да отдадем значимото за нейните приноси към идентичността от миналото, положили основите на настоящия ден.

Различни и многобройни са факторите и параметрите, които градят и оформят определени общности. Тук ще спра вниманието си само върху някои фолклорни аспекти на границата на регионалната общност. Водещи при нейното разглеждане ще бъдат въпросите за задаването на тази граница, нейното утвърждаване и цикличната Ӝ ратификация (Barth, 1969:79). Разсъжденията се базират на примери от фолклора на Чепинско – един малък регион със своя общност, добре оформена в географски, исторически и фолклорен план. Сложните перипетии на неговото развитие му налагат характеристиките на контактната зона.1)

Под контактна зона ние ще разбираме определено пространство, район, обитаван от представители на различни срещащи се общности – религиозни общности, етноси, етнически групи и т.н. В него те за по-кратко или по-дълго живеят съвместно, влизат в сблъсък и творят съвместно. Съжителството и съвместните прояви са страната, която ще стои на нашето внимание. Основен пространствен параметър на контактната зона е границата, около която тя се оформя. Своеобразната онтологична взаимозависимост на двете понятия – границата и контактната зона, позволява да се открива граница във и граница на контактната зона. В конкретния случай на нашето внимание ще стои границата, отделяща и утвърждаваща избрания район на двете конфесионални общности на българи християни и българи мюсюлмани.

Колективната идентичност се състои от многопластово изявени елементи (Смит, 2000: 39). Избраната в случая регионална идентичност често пъти влиза в родство и се преплита с тези на общностните локални, религиозни и етнически идентичности. Фолклорната култура, натоварена със социални функции от тях, носи в конкретни прояви кодирана информация за изявата на проследяваната регионална общност. От тази гледна точка, с посочените вече акценти на границата, ще спра вниманието си на няколко фолклорни примера.

Има едно легендарно предание2), разказвано в Чепинско преди сто и петдесет години. Знае се и се разказва и днес. Ще представя варианта, който записах през 2000 година.

„Това е било някога езеро. В това езеро е живял някакъв змей, който периодично е хващал хората и ги изяждал. Обаче имало такъв случай – старец се разхождал с магаре, натоварено с прахан, и той си пушил лулата. Погълнал го змеят и той запалил чувала с праханта. Тя започнала да тлее и змеят почувствал болки, разцепил планината към Лакът и водата изтекла“3).

Фабулната схема, персонажите и сюжетната линия са добре известни, разпространени са на много места в Югозападна България под разнообразни фолклорни форми, подробно са изследвани и анализирани (М. Беновска-Събкова, 1995). Кое привлече вниманието ми към конкретното легендарно предание? Това бе неговият континюитет и постоянна популярност в колективната памет на общностите, обитаващи Чепино. Първия запис е направил и публикувал Стефан Захариев през 1865 година (Захариев, 1973: 64). Малко по-късно, през 1883 г., Константин Иречек (Иречек, 1977: 524) , а след него през 1890 Христо Попконстантинов (Попконстантинов, 1890: 323) също включват в своите описания на Чепинско съобщение за известното предание. Приблизително по същото време Иван Вазов изрично посочва в своя популярен пътепис „В недрата на Родопите“: „Това предание днес е тъй популярно, щото и децата го разказват“ (Вазов, 1892: 38). Няколко десетилетия по-късно Иван Батаклиев включва свой запис на преданието в антропогеографското изследване „Чепино“ (Батаклиев, 1930: 33). Неговата значимост проличава от включването му, и то с два варианта, в многотомното издание за български фолклор (Българско народно творчество, 1963: 212 – 213). За да завършим изброяването на различните варианти и форми на битуване на това предание, ще споменем и нашия писател Ангел Каралийчев, известен с адаптираните народни приказки. През 70-те години на ХХ век той го пресъздава в приказката за Чепинския змей (Каралийчев, 1977). Преданието е било и продължава да бъде популярно сред основните конфесионални и етнически общности в района4). Кое стои в основата на тези трайност и значимост в колективната памет на общностите от Чепинско? Отговорът на този въпрос може да се потърси в семантичния анализ на преданието.

За да се достигне до пътя на трансформации между агиография и фолклор на основния прозиращ във фабулата архетип, е необходимо ретроспективно да се проследи мотивът за змееборството. Сега само ще посочим най-известния пример в агиографията – този на Свети Георги. По-късно ще се върнем отново на него. По-малко популярен е този в житието на Михаил Воин от Потук, писано през ХІV век (Иванов, 1970: 422 – 424). Наред със светеца, повел борбата със змея, в легендата присъстват като елементи езерото, обитавано от змея, и потърпевшият град край него. Мотивът за змееборството в житието на Михаил Воин и неговите детайли дават добра основа за разсъждения в посока определяне на мястото на събитията. Хипотезата на Шафарик за локализацията на Потук около днешен Батак е твърде съблазнителна и лесно навеждаща на мисълта за търсената стъпка, но все пак тя е недостатъчна като аргумент. Тъкмо във фолклорните прояви на сходен сюжет и персонажи може да се потърси както трансформацията на агиографско произведение към местния фолклор, така и конкретизиране на това място.

В своето специално изследване за светеца Михаил Воин от Потука и мястото в традиционната ни фолклорна култура проф. Анчо Калоянов изрично посочва Чепинско като търсеното „Тираиско мħсто“: „Ако следваме логиката на клишето за епически сюжет – воински подвиг (на и отвъд границата на своето землище) и змееборство (в неговия център – дома на Змеебореца), тук някъде в Северозападните Родопи ще е своеобразното банство на воеводата Михаил“. В подкрепа на този избор на Чепинско се дават допълнителни аргументи: „Второ, две реалии от чудото на Михаил Воин със Змея – чудовището и девойката жертва, във фолклора на Чепино са единствени спрямо своите варианти от други краища“ (Калоянов, 2000). Още няколко елемента от сюжета и персонажите от преданията за този край са приведени като доводи. Към тях авторът добавя и една песен от Ракитово, записана от Васил Стоин през 30те години на ХХ в. – „Мома, дадена на Старо Харо“ (Калоянов, 2000).

От изследователите се приема, че този мотив преминава в житието под влиянието на сходния в агиографската традиция за Св. Георги (Георгиева, 1983: 90; Беновска-Събкова, 1995: 73). Житието на Михаил Воин е следващо традицията и едновременно с това близко до фолклорната култура. Чрез персонажи, като Св. Георги – Михаил Воин и дракона – змея, и действието – змееборството, се предава в трансформиран вид фолклорно-митологичният модел на света – моментът на акта на сътворението на Космоса от Хаоса. Би могло да се предположи продължителен живот на древния архетип. Веднъж съхранен от фолклора като митичен тип мислене, той е преплетен с християнски влияния и така проявен в средновековната култура. Вторичното фолклорно битие на агиографския мотив прозира в по-късните местни митологически представи във фолклорната култура, намерили израз и при конкретния случай от Чепинско5).

Тази негова космогонична характеристика е възможната и необходимата за изграждането на регионална общност в Чепино, която може да съчетае в устойчиво цяло многообразието от конфесионални и етнически идентичности. Обективно обусловената социална функция на преданието в контактната зона вероятно е определила неговата голяма популярност, удостоверена от изследователите в края на ХІХ век. Първоначалният акт на творението, преходът от Хаос към Космос, дава бинарната опозиция „свой – чужд“, „ние – те“. Следователно се ражда „своят“ подреден свят – Чепино, а извън него остава еднородният, „чуждият“ свят. Социокултурната роля на легендарното предание продължава да е налице, макар и не така ясно изявена, и след промените в мисленето на общностите, настъпили през втората половина на ХХ век. То все още е познато – „знаех го, но не подробно“, а времето за научаването му загубва конкретността – „откакто се помня“, сякаш „така съм се родил“ 6). Приликата между подразбиращия се от само себе си момент на научаването и чувството за естеството на произхода е твърде силна. Точно в тази предопределеност може да се потърси неговата поизбледняла от промените, но все още съхранена креативна функция спрямо регионалната общност в контактната зона.

Едновременно с изявата на регионалната идентичност се проявява и границата, отделяща обитателите на Чепино от другите, „своя“ свят от „чуждия“. Общностите изпъстрят и уплътняват този свой сътворен Космос с потвърждаващи го маркери – всяка със своите свети места, топоси и др. Те очертават границата във и на контактната зона – на всяка една общност поотделно и на всички като регионална общност. Преданията, като форма на фолклора, свързана с историческата памет, са особено подходящи за тяхното разкриване. Тук ще се спра на примери, които недвусмислено носят специфичен регионален характер в персонажите и във функцията си. Те са познати и разказвани и от двете конфесионални общности. Първият от тях е за Алачката скала.

„Некога имало бан Вельо некой си, като губернатор бил, заповядал на тукашните седем села. Той живял в Чепино баня. С коня си той идвал по тия места на лов. На скалата има седалище, където е сядал бан Вельо. Малко понапред е седалището на кучето му. Вдълбано е място и за пушката му.“7)

Името на този легендарен управител на Чепино е свързано при още един траен като название топос от района – Вельова баня. Изричната връзка с бан Вельо е посочвана както от първите изследователи на района, така и от техните следовници. В по-късно представено от тях предание се разказва за излекувания от водите на топлия извор бан Вельо и изградената по този случай баня (Арнаудов, 1988).

В Чепинско, както и по цялото българско етническо землище, се срещат легендарните предания за следите на Крали Марко. В проследените два примера образът на бан Вельо замества традиционния персонаж от този род предания – Крали Марко. Запазва се семантиката на следите върху скалата, в конкретния случай една добре пластично развита представа за присъствие. Според древната анатолийска традиция владетелят на дадена област я обхожда и оставя своите следи като символ на правото върху нея и като очертаващи границата Ӝ. В българския епос, при по-широкото прието значение на понятието, тази семантика се възпроизвежда в разнообразни негови форми. Важно място играе посоченият по-горе герой Крали Марко, чиито следи играят известната ни вече роля на маркери по пространствената и менталната граница на българите (Бочков, 1986: 29). В този ред на мисли следите на някогашния управител на Чепино – бан Вельо, могат да се разглеждат като маркиращи границата на окултурения „свой“ свят (Георгиева, 1996: 29 – 30). Трайното присъствие на този персонаж в прозаичния фолклор на българите християни и на българите мюсюлмани, и особено в тези предания, изразени чрез следите върху скалата и при банята, предава особената значимост и легитимност на този „свой“ регионален свят.

Така сътворен, микрокосмосът Чепино със съответната своя граница, както и нейното очертаване с посочените маркери, изисква циклично препотвърждаване чрез повторение на акта на сътворението. Едно сакрално място е познато и прието от всички селища на района и от всички населяващи ги общности – Елен кладенец. То е свързано с широко разпространената предимно в Южна България легенда за доброволната жертва на елена (Георгиева, 1983: 42; Милчева, Гогова, 1999: 231 – 234; Рангочев, 2000: 131). Подробното разглеждане на легендата, обредните практики и техният континюитет бе тема на друго изследване (Куманов, 2000), затова тук ще спра вниманието си само на два взаимосвързани акцента. Първият е изборът на мястото – кладенец. По своя семантичен характер то въвежда бинарните опозиции – „горе – долу“, „Горна земя – Долна земя“, „свой – чужд“ (Георгиева, 1983: 70; Бочков, 1986: 33). Нещо повече, както Топоров определя точно пещерата, в случая кладенецът, като опозиция на свещената планина, играе ролята на axis mundi (Топоров, 1987: 311). Ето защо не изненадва, че този кладенец е един отпочитаните сакрални центрове на района. Периодичните кръвна и хлебна жертва, извършвани като обредни практики на Елен кладенец, възстановяват порядъка и на микрокосмоса Чепино. Вторият акцент е мястото, което заема Елен кладенец в обредните системи на общностите в Чепинско. Това е единственото сакрално място, почитано и включено в обредите, практикувани от всички общности и от всички селища. То обаче е непознато за околните на Чепинско селища и общности. Този негов специфичен характер на сакрален център за регионалната общност е добре известен: „Събирали се от целия район, ...от сички села са ходили там, заедно с поповете... и мюсюлмани, особено от Костандово, Ракитово, са присъствали. Заедно са правили ритуала... Това знам“8) . Познанието за Елен кладенец като единствено общо сакрално място и неговото периодично почитане в труден момент за населението на района са аргументи в подкрепа на функцията му за цикличното препотвърждаване на микрокосмоса Чепино и неговата граница.

Спирам се на трите примера от фолклора на Чепинско, тъй като те дават добра представа за съчетаването на регионалната идентичност на контактната зона с различни групи от регионални и конфесионални идентичности в рамките на етническата и националната. На преден план излиза креативната функция на фолклора при конструирането, маркирането и цикличното препотвърждаване на границата на контактната зона. Проблемността от срещата на различните общности и необходимостта от решение стои в основата за тази роля на фолклора. По-малка е тази проблемност при срещата на етнокултурните регионални групи и твърде осезаема при религиозно разделените общности. Етнодиференциращият характер на тази втора граница е постоянно изявен. Гъвкавата природа (в определени граници) и променливост на етническата идентичност се проявява в „концентричния“ Ӝ характер и възможността за изява в определен момент на вплетени в нея локална, регионална или друга колетивна идентичност (Смит, 2000: 39). Тази гъвкавост е особено ясно изразена край границата, разгледана във вътрешноетнически план. Социалната необходимост на съжителството изкарва на преден план подбраните знаци на оразличаване, поддържащи границата; но и произхождащите от взаимодействието споделяни културни черти (Barth, 1969: 79 – 80; Schippers, 1999: 25). Наред със социалното си съдържание границата придобива и пространствен аспект – тоест териториално и темпорално дефиниран малък регион с характеристиките на контактната зона. Фолклорът, с присъщия си регионален характер, дава на общностите в контактната зона основа за намирането на споделените културни черти. Те са с познатите на общностите кодирани същностни характеристики и функции на фолклорните форми, придобиващи смисъл като механизъм за осигуряване на стабилитет на регионалната общност. Чрез тях – легендата, легендарните предания, обредната култура, се смекчават конфесионалните различия до степен, осигуряваща действеното съвместно участие в обредните практики. Така, независимо от своята конфесионална принадлежност, те се включват в общия „свят“ на регионалната общност на Чепинско.

БЕЛЕЖКИ

1. Понятието „контактна зона“ е разработено в културно-исторически план най-напред от Александър Фол (Фол, 1990: 43 – 47), по-късно то е използвано като „разделителна зона“ и като „контактна зона“ от Д. Митова-Джонова (Митова-Джонова, 1989: 22) и само използвано като „контактна зона“ при среща на конфесионални общности, без уточнение за съдържанието от Стоян Генчев (Генчев, 1989: 86 – 87). Ново силно съдържание като понятие влагат и редица чужди автори. Първа в употреба го включва Мери Прат в своя студия (Pratt, 1992). Нов поглед през призмата на музея представя Джеймс Клифърд (Clifford, 1997). Макар да се подразбират различни по обхват зони, то принципите на контакта са същите, които ние търсим и откриваме.

2. Използвам термина „легендарно предание“, въведен от Албена Георгиева (Георгиева, 1996), тъй като той предава по-точно характера на събитията – фантастично-чудесни, и времето – на границата между митическата и историческата епоха.

3. Разказал Г. Пашов, р.1928 г. в Каменица, обр. ср. записано от Георги Куманов през юли, 2000 г.

4. През 2002 – 2003 година проведох анкети в някои училища от Велинград, Драгиново, Ракитово и Костандово с ученици от различните конфесионални и етнически групи. На въпроса за познато предание отговорите определиха като най-популярно точно това за произхода на долината.

5. В изследването на М. Беновска за змея в нашия фолклор са проследени сходни примери от други райони на България. Космогоничният характер на мотива е изяснен, семиотично анализиран, изведен е пътят на трансформацията, но без да се търси социално обусловена функция на разпространението му сред конкретна общност. Което е потърсено в нашия случай (Беновска-Събкова, 1995: 71 – 73).

6. Разказал Т. Дразлев, р. 1960 г. Велинград, обр. висше. Записал август 2000 г. Г. Куманов.

7. Разказал И. Мастрафчиев, 70 г от с. Дорково. Записал Ал. Арнаудов през 1961 г. (Арнаудов, 1988).

8. Разказал Г. Пашов, р. 1926 г. Каменица, обр. ср. записал юли 2000 г. Г. Куманов. Последното почитане с познатите обредни практики бе свързано с голямото засушаване през лятото на 2003 г. От добитите тогава впечатления мога да заключа за постепенното избледняване на общия характер за регионалната и за двете конфесионални общности. Молебените за дъжд се водеха само от осем ходжи, а присъстващите бяха предимно от селищата в източния край на долината.

ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов, Ал. (1988). Предания за местности във Велинградско – Родопи, год.ХХІІІ, кн.1. с.17.

Батаклиев, Ив. (1930). Чепино. ГСУ, кн. ХХVІ, 1.

Беновска-Събкова, М. 1995. Змеят в българския фолклор. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Бочков, Пл. (1986). Епическият вариант на фолклорната концепция за история на етноса. – Български фолклор, кн.1.

Българско народно творчество, 1963. т. 11, Народни предания и легенди, Български писател, София

Вазов, Ив. (1892). В недрата на Родопите. СбНУ, VІІІ.

Георгиева, Ал. (1996). Легендарните предания – етиология на сакралните места. Сб. Светите места на Балканите. Благоевград: Лице, 27 – 30.

Георгиева, Ив. (1983). Българска народна митология. София: Наука и изкуство.

Захариев, Ст. (1973). Географско-историческо-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание).

Иванов, Й. (1970). Български старини из Македония. София: Наука и изкуство.

Иречек, К. (1977). Пътувания по България. С. Наука и изкуство.

Калоянов, Ан. (2000). Михаил Воин от Потука – българският вариант на Великомъченик Георги. Шаманската версия на основния мит за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините, Велико Търново. (Използвам варианта, представен в иитернет: http://liter net.bg/publish/akaloianov/stb/mihail.htmнацитатите). , затова липсват страници

Каралийчев, А. (1977). Един за друг. София, Отечество.

Куманов, Г. (2000). Елен кладенец – фолклорни и религиозни обредни практики на българи християни и българи мюсюлмани в Чепинско. Годишник на асоциация „Онгъл“, том 2. год.ІІ. София.

Милчева, М. Р. Гогова (1999). Легендата за саможертвата на елена в лятната обредност. Родопика, кн.1. Смолян. с.231 – 234.

Митова-Джонова, Д. (1989). Общонародното и регионалното в културно-историческото развитие на Дунавската равнина, София.

Попконстантинов, Хр. (1890). Чепино. Едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини. СбНУ, ІІІ.

Рангочев, К. (2000). История и историци, текст и хипертекст. Светци и фолклор. Годишник на асоциация „Онгъл“, том 1. год.І. 1998. София, с.130 – 133.

Смит, А. (2000). Националната идентичност. С. Кралица Маб.

Топоров, В. Н. (1987). Гора. – В: Мифы народов мира, т. I, Москва.

Фол, А. (1990). Политика и култура на Древна Тракия. София: Наука и изкуство.

Barth, F. (1969). The boundaries of ethnic groups. In: Hutchinson, J. and Smith, A. (Eds.). 1996. Ethnicity. Oxford: Oxford University Press, 75 –82.

Clifford, J. (1997). Museums as Contact Zones. – In: Routes: Travel and Translation in the Late Twentieth Century. Cambridge, MA: Harvard University Press.

Schippers, T. (1999). The Border as a Cultural Idea in Europe. – Ethnologia Europea 29:2: 25 – 30.

Pratt, M. L. (1992). Imperial eyes: Travel and Transculturation.

REFERENCES

Arnaudov, Al. (1988). Predaniya za mestnosti vav Velingradsko, - Rodopi, god. ХХІІІ, kn.1. s.17

Batakliev, Iv. (1930). Chepino. GSU, kn. HHVІ, 1.

Benovska-Sabkova, M. (1995). Zmeyat v balgarskiya folklor. Sofi a:. Akademichno izdatelstvo “Prof. Marin Drinov”.

Bochkov, Pl. (1986). Epicheskiyat variant na folklornata kontseptsiya za istoriya na etnosa.-Balgarski folklor, kn.1.

Balgarsko narodno tvorchestvo, 1963. t. 11, Narodni predaniya i legendi, Balgarski pisatel, Sofi a

Vazov, Iv. (1892). V nedrata na Rodopite. SbNU, VІІІ.

Georgieva, Al. (1996) .Legendarnite predaniya - etiologiya na sakralnite mesta. Sb. Svetite mesta na Balkanite. Blagoevgrad: Litse, 27-30.

Georgieva, Iv. (1983). Balgarska narodna mitologiya. Sofia: Nauka i izkustvo.

Zahariev, St. (1973) . Geografsko - istorichesko - statistichesko opisanie na Tatar-Pazardzhishkata kaaza. Viena, 1870 (fototipno izdanie).

Ivanov, Y. (1970) . Balgarski starini iz Makedoniya. Sofia: Nauka i izkustvo.

Irechek, K. (1977) . Patuvaniya po Balgariya. Sofia: Nauka i izkustvo.

Kaloyanov, An. (2000). Mihail Voin ot Potuka – balgarskiyat variyant na Velikomachenik Georgi Shamanskata versiya na osnovniya mit za dvuboya mezhdu Zmeeboretsa i Zmeya na dalbinite, Veliko Tarnovo. (Izpolzvam variyanta predstaven v Liternet: http://liternet.bg/publish/ akaloianov/stb/mihail.htm , zatona lipsvat stranitsi na tsitatite.)

Karaliychev, A. (1977). Edin za drug. Sofi a, Otechestvo.

Kumanov, G. (2000) . Elen kladenets - folklorni i religiozni obredni praktiki na balgari hristiyani i balgari myusyulmani v Chepinsko. Godishnik na Asotsiyatsiya “Ongal”, tom 2. god.ІІ. Sofi a.

Milcheva, M., Gogova, R. (1999). Legendata za samozhertvata na elena v lyatnata obrednost. Rodopika, kn.1.Smolyan. s.231-234.

Mitova-Dzhonova, D. (1989). Obshtonarodnoto i regionalnoto v kulturnoistoricheskoto razvitie na Dunavskata ravnina, Sofi a.

Popkonstantinov, Hr. (1890). Chepino. Edno balgarsko kraishte v severozapadnite razkloneniya na Rodopskite planini. SbNU, ІІІ.

Rangochev, K. (2000). Istoriya i istoritsi, tekst i hipertekst. Svettsi i folklor. Godishnik na Asotsiyatsiya “Ongal”, tom 1. god.І. 1998. Sofi a: s.130-133.

Smit, A. (2000). Natsionalnata identichnost. Sofia:. Kralitsa Mab.

Toporov, V. N. (1987). Gora. –V: Mifay narodov mira, t. I, Moskva.

Fol, A. (1990). Politika i kultura na Drevna Trakiya.Sofia: Nauka i izkustvo.

Barth, F. (1969). The boundaries of ethnic groups. In: Hutchinson, J. and Smith, A. ( Eds.). Ethnicity. Oxford: Oxford University Press, 75-82.

Clifford, J. (1997). Museums as Contact Zones. -In: Routes: Travel and Translation in the Late Twentieth Century. Cambridge, MA: Harvard University Press.

Schippers, T. (1999). The Border as a Cultural Idea in Europe. - Ethnologia Europea 29:2 : 25-30.

Pratt, Mary Louise. (1992). Imperial eyes: Travel and Transculturation.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.