История
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 78 - 83

ПРОФЕСОР ХРИСТО ВАКАРЕЛСКИ – ЕТНОГРАФ С ЕВРОПЕЙСКА ИЗВЕСТНОСТ

Райна Каблешкова
E-mail: gankak1@yahoo.com
Member of the Union of Scientists in Bulgaria
39 Madrid Blvd. floor 2
1505 Sofia Bulgaria

Резюме: На 31 октомври – 1 ноември 2013 г. в София, в големия салон на ЦУ – БАН, се проведе Международна научна конференция „Българската хуманитаристика в контекста на европейското научно дирене“, посветена на 175-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов. Това ми даде повод да напиша научно съобщение, с което да акцентирам върху личността на Христо Вакарелски като учен с европейска известност. Христо Вакарелски посвещава свои трудове на личността и заслугите на проф. Марин Дринов като фолклорист и етнограф, подчертавайки неговите приноси. През 1938 г. излиза първата му статия, а през 1956 г. отново се обръща към темата за приносите на Марин Дринов. В „Етнография на България“ на Вакарелски Марин Дринов е представен в историческия развой на науката. На 30 април 1965 г. във Виена е удостоен с Хердеровата награда. Същата година е носител и на званието „Заслужил деятел на културата“ в България.

Ключови думи: Hristo Vakarelski, professor Drinov, folklorist, ethnographer

Христо Вакарелски

Христо Томов Вакарелски е роден през 1896 г. в с. Момина Клисура, Пазарджишко. Следва и завършва славянска филология в Софийския университет. От огромна полза за учения се оказват лекциите, които слуша от забележителни свои преподаватели като Иван Шишманов и Михаил Арнаудов. По настояване на проф. Иван Шишманов през периода 1926–1927 г. Вакарелски е изпратен в Полша да специализира етнография под ръководството на известните тогава професори Евгени Франковски и Станислав Понятовски, а по-късно се среща и с големия полски етнограф Казимир Мошински. Многобройните научни изследвания на Мошински са за него истинска школа в областта на етнографската методология. Пребивава 6 месеца в Унгария, научава езика, за да проникне по-отблизо в унгарския народен бит, един месец престоява и във Финландия. Всичко това оказва благотворно влияние върху научните му занимания и подготовка като етнограф. Завръща се в България, става директор на Етнографския музей в София, след това е директор на народния музей в Скопие (1943–1944) и доцент в Скопския университет (1943). Вакарелски заема и длъжността старши научен сътрудник в етнографския музей в столицата (1949–1962) и завеждащ секция „Материална култура“ (1953–1962). Зад скромната житейска биография на Христо Вакарелски се крие упорита, неуморна и плодотворна дейност в служба на етнографската наука. У него има страст към научното дирене. Научната си работа той дели постоянно между кабинета и етнографския терен. 1)

Ученият е един от големите познавачи на немската, шведската, руската, чешката, румънската и полската етнографска мисъл.

Специалистът работи еднакво добре в двете главни области на етнографията – материалната и духовната култура. Разглежда въпроси от историята на нашата етнографска наука, води систематично библиографски прегледи на отделни статии върху развитието на българската етнография, които публикува в чужбина, автор е на отделни статии от поредицата „Наши събирачи на фолклор“ в списание „Родна реч“ за периода 1937–1943 г. 2)

Любовта на Вакарелски към Родопите намира израз в неговите трудове, които публикува и на различни европейски езици („Старинни елементи в бита и културата на родопските българи“, „Носии от Родопите“, „Разни обичаи сред Родопите“, „Поминъци на българите – мохамедани и християни, в Средните Родопи“, „Езикът на родопските песни“, „Забулване на невестата“ и др.).

Значително място в научното му дело са дългогодишните му изследвания за бита и културата на българите в Тракия. Трудът му „Бит и култура на тракийските и малоазийски българи“ (1935) е задълбочено проучване на темата. Чрез тази негова студия в продължение на 30 години етнографите от чужбина се запознават с бита и културата не само на тракийските българи, но и с етнографията на нашия народ. Тази книга изиграва историческо значение за чужденците, които изучават бита и културата ни. Тя се използва при университетските катедри по етнография в Чехия, Швеция, Германия. Посоченият труд на Христо Вакарелски послужва и за написване на някои езикови проучвания, като например на видния френски славист Роже Бернар, който въз основа на термините във връзка с облеклото и накитите на тракийските българи, описани от Вакарелски, прави интересно етимологично и сравнително изследване.

Трудно е да си представим българската етнографска наука без името и научните трудове на Христо Вакарелски. Той е от онова поколение, което израства и се развива след двадесетте години на ХХ век. Неговите многобройни статии, студии, отделни трудове са на брой около 950. Ще изброим само някои от тях: „Българските празнични обичаи“ (1943), „Българското народно изкуство“, „Нашите народни занаяти” (1940), „Бит и култура на странджанската област“, „Добруджа“ (1964), „Български народни гатанки“, „Българската историческа песен“, „Кавалът в нашия бит и в народната ни песен“ (1932), „Сватбените обичаи у българите“ (1935), „Принос към естетиката на българския народ“ (1957), „Пластиките на обредните хлябове у българите“ (1960), „Погребални обичаи и обреди на българите“ и много други.

Плод на неговата дългогодишна дейност е капиталният му труд „Етнография на България“ (1974), който представлява първи опит в българската етнографска наука за всестранно и систематично изложение на традиционната народна култура. В предговора Христо Вакарелски пише: Една празнина в областта на нашите хуманитарни науки досега стоеше незапълнена – цялото изложение на бита на наследената от векове култура, в която е проявен историческият гений на българския народ... Излизайки от правилото: „За да обикнеш народа си, трябва да го опознаеш“, от близо половин столетие написването на такава етнография, разкриването на творческия лик на българина през вековете, бе необходимост и ръководна задача... Нашата задача най-вече е да дадем по възможност, макар и в сбита, но точна и цялостна картина на традиционната ни народна култура и битови прояви... Убедени сме в една положителна страна, че пъртината е проправена, тия, които крачат след нас, ще я разширят, по-добре утъпчат, па ще прокарат и по-прави варианти. 3)

Преди да излезе у нас, книгата на Вакарелски е отпечатана на полски език през 1965 г. и на немски през 1969 г., което говори за голямото уважение и европейските измерения към научното му дело.

На 18 януари 1938 г. в Софиясе създаваБългарско народнонаучнодружество по инициатива на Христо Вакарелски. Поставя се началото на народно-научен архив. Дружеството започва да издава свой печатен орган – „Български народ“, списание за проучванена българската културас редакторВакарелски. Той подарявана дружеството изработената от негои Георги Петров карта на българските носии, която се продава и носи приходи за родолюбивата организация. В списанието публикуватсвои статии изтъкнати учени като: проф. Михаил Арнаудов, Иван Дупчев, Никола Мавродиев, Юрдан Вакадинов, проф. Васил Стоин, музиколозите Васил Стефанов, Райна Кацарова, Иван Камбуров; проф. Иван Батаклиев, проф. Ан. Иширков, проф. Кр. Миятев, В. Захариев и др. За съжаление през 1954 г. дружеството престава да съществува. Едно голямо народополезно дело е ликвидирано.

На два пъти Христо Вакарелски в свои статии се обръща и към личността и заслугите на проф. Марин Дринов като фолклорист и етнограф, подчертавайки неговите приноси. През 1938 г. излиза първата му статия, където той пише: „Друга възможност – и то твърде важна – на записаните и обнародвани от него песни е голямата за онова време точност на текстовете... Интересът на Дринова към фолклора е бил винаги жив... Той следи всичко, каквото излиза в тази област, това показват няколкото основателни отзиви и критики на сборници. Такава е студията върху Ястребов „Обичаи и песни турецких сербов“ (1886), в която Ястребов с пристрастие причислява дебърските и други западни македонски българи към сърбите. Тази критика, която съдържа един основен историко-етнографки увод за Македония и нейното население, е подробен критически очерк за езика и фолклора на българите и изобщо е цяла етнографска студия от 61 страници върху Македония. Тя е преведена на български език в сп. „Труд “, т. III, 1888 г., и на френски в сборник.

Друга подобна основна критика Дринов дава върху „Етнографическите наблюдения на А. Ф. Музиченко над българските колонисти в Теодосийска околия (Крим)“, населението на която произхожда от Малкотърновско... Все така под неговото перо е намерил преценката си известният сборник от западнобългарското народно творчество на Вл. Качановский (1882) в Период. списание, София, кн. IV… Не по-малко характеристично за Дринова е „Писмото до българските читалища“, обнародвано още през 1870 г. в Дановия „Летоструй“. Той дава подробни справки за събиране на песните и приказниците, които, ако и да са повече с езиков оглед, все пак имат и интересна фолклорна важност... Именно тази бележита черта в трудовете на Дринова прави малкото му чисто фолклорни приноси като примери, като образци за работа на неговите пишещи съвременници и изследователи...“4)

Към темата за приносите на Марин Дринов Вакарелски се обръща отново през 1956 г. в друга своя статия. Там той отбелязва следното: „Една от големите личности в нашата история и култура е българският професор от Харковския университет Марин Дринов... Марин Дринов написа капитални трудове за нашето ранно минало на Балканския полуостров... Като историк той проявява голям интерес към бита и творчеството на съвременния българин от онова време... Във всяко фолклорно проучване той вижда отражение на миналата народна култура и история... Твърде ценни от етнографско гледище са неговите пътни записки от Южна България в годината преди Априлското въстание (обнародвани в Петербург през 1877 г.)... В българската етнография още дълго време ще заемат видно място двете студии на Дринов „Сказанието за Святогор и за тежестта на земята в южнославянската народна словестност“ (1895) и „Медният тон в славянските и гръцки народни умотворения“ (1900). В първата е разгледан общият за българските и руски юнашки песни мотив за изгубване на юнашката сила (у Святогор и Крали Марко), а във втората – общославянският митологически мотив за медното гумно...“5)

В „Етнография на България“ на Вакарелски Марин Дринов е представен в историческия развой на науката. Отпечатана е негова снимка с подходящ текст, част от който гласи: „... Марин Дринов има големи заслуги и за българската и по-общо за южнославянската етнография... На него принадлежи идеята да се създаде в България общ исторически музей, включващ и етнографски материали...“6)

Трябва да посочим и голямото отличие, с което е удостоен Христо Вакарелски с връчването му на 30 април 1965 г. във Виена на Хердеровата награда, отнасяща се за същата година. Хердеровата награда е създадена в съдружие с Гьотевата фондация в Базел от общополезната фондация F. V. S.

Наградата е посветена за грижи и насърчение за културни отношения между източноевропейските народи и се определя за личности, които са допринесли образцово за поддържане и увеличение на европейския културен живот в смисъл на мирно разбирателство между народите. В дипломата, която му дават, е записано: Христо Вакарелски има най-голяма заслуга за опознаването и запазването на народната духовна и веществена култура на своята страна като учен и организатор. При това той изследва и изнася на показ не само слоевете на традиционната култура, но и проявите на новото време. Обектът на неговите трудове се движи от вещественото благо на селото и от домашната индустрия, та чак до народния език, до народната поезия, до народната музика. Дълги години той изследва всички тези области, като в класически трудове ги прави достояние на специалистите широков света...

Това признание му се прави в деня на тържественото връчване на наградата.“7) Същата година той е носител на званието „Заслужил деятел на културата“ в България.

За своето разбиране за ролята на етнографията за побратимяване на народите говори изнесеният от него доклад през 1966 г. на Първия конгрес по балканистика на тема: „За единно етнографско проучване на Балканите“. Докладът му дава повод да се създаде комисия от етнографи при международната асоциация за проучване на Югозападна Европа с цел да се ратува за сближение на балканските народи.

Ученият е уважаван широко в чужбина и за безкористната помощ към много млади етнографи и фолклористи от разни европейски университети. Той проучва и съхранява много прояви на българската материална и духовна култура за нашата и европейската наука.

В спомените си „Моят път към и през етнографията“, излязла от печат след неговата смърт едва през 2002 г., Вакарелски завършва с думите: Мога да кажа само следното: никога не съм кръшкал по пътя си, никога не съм заобикалял пречките с хитрост и безчестие – към себе си, към хората, към етнографията и към Родината. Катерил съм се по пречките с търпение, с разранени може би пръсти, но не съм криволичил... На такова поведение и подобна откровеност съм учил и много мои ученици – преки и косвени... 8)

Такова признание може да направи в края на живота си човек, който има ясна представа за своя голям и оригинален принос в науката, на която е посветил сили и знания, която е била негов живот и верую. Такава изповед може да направи само човек, огрян от светлия пламък на своето непреходно дело, човек с горещо сърце и чисти ръце9) , подчертава в уводните думи към спомените на Христо Вакарелски Елена Огнянова.

БЕЛЕЖКИ

1. Петър Динеков. Христо Вакарелски. В: Известия на Етнографския институт и музей при БАН, 1963, кн. VI, с. 8.

2. Пак там.

3. Христо Вакарелски. Етнография на България. София, 1974.

4. Христо Вакарелски. Марин Дринов. В: сп. „Родна реч”, 1938, кн. 2, с. 64 – 67.

5. Христо Вакарелски. Марин Дринов и българската етнография. В: сп. „Славяни“ 1956, № 3, с. 15.

6. Христо Вакарелски. Етнография на България. София, 1974.

7. Христо Вакарелски. Моят път към и през етнографията. София, 2002.

8. Пак там.

9. Елена Огнянова. Христо Вакарелски – ученият и човекът. Уводна статия към спомените му „Моят път към и през етнографията“. София, 2002.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.