История
Вход / Регистрация

2013/1, стр. 8 - 13

БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ОТ УКРАИНСКА ПЕРСПЕКТИВА THE BULGARIAN HISTORY FROM THE UKRAINIAN PERSPECTIVE

Искра Баева
E-mail: iskravbaeva@yahoo.com
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

В. Чорний / В. Чорнiй. История на България [Iсторiя Болгарiї]. Видавництво „Паiс“, Львiв, 2007, 403 с. ISBN: 978-966-7851-79-4 Интересът към българската история в чужбина е важен индикатор за вниманието, което по света отделят на нас, българите, и на нашата държава. Традиционно това внимание е по-високо сред най-близките ни в географско и етническо отношение държави, защото именно те изпитват рационалната необходимост да познават своите съседи и близки. Но в модерната епоха интересът към наследството на една или друга държава може и да се насочва в желаната посока. Такава е ролята на модерния държавен меценат, който може да подсили интереса към един или друг аспект на държавата, както и да є помогне да излезе от негативния си обликна международната арена и да се опита да го замени с нов – ярък, макар и не най-добър пример в това отношение ни дава политиката на сегашното правителство на Никола Груевски в Република Македония. Без да я сравнявам с днешните медийни възможности, признавам, че относително най-широк интерес към българската история съществува в следвоенния период през ХХ в., и то главно по политически причини. От една страна, тогава България се превръща в част от обществено-политически блок и може да се възползва от връзките със своите съюзници, за да лансира интереса към своята история, а от друга, започналата Студена война рязко повишава интереса на Запада към България като част (твърде, даже прекалено близка) от големия политически противник – Съветския съюз и неговите сателити. В това политическо русло, макар и като академична и университетска дисциплина, се развива славистиката и в частност българистиката. Благодарение на нея в Източния блок се появиха отделни и цялостни истории на България като напр. колективната съветска „Краткая история Болгарии. С древнейших времен до наших дней“ (под редакцията на Г. Г. Литаврин, издадена от московското издателство „Наука“ през 1987 г.) или индивидуалната история на полския медиевист Тадуеш Вашилевски (Tadeusz Wasilewski. Historia Bułgarii. Wydanie drugie poprawione i uzupełnione. Wrocław – Warszawa – Kraków – Gdańsk – Łódź. Zakład narodowy im. Ossolińskich wydawnictwo, 1988, 334 p.). Немалък беше интересът към българската история и от другата страна на „желязната завеса“, при това не само сред представители на емиграцията, каквито са повечето автори, описващи историите на другите страни от Източния блок. Внимание заслужават автори като Ричард Крамптън (R.J. Crampton. A Concise History of Bulgaria, чието последно засега издание е от 2002 г.), Джон Бел (John D. Bell. Peasants in Power: Alexander Stamboliski and the Bulgarian Agrarian National Union, 1899–1923. 1977 г.), Фредерик Чери (Chary, Frederick B. The History of Bulgaria), Мерсия Макдърмот (A History of Bulgaria, 1393–1885) и др.

С края на Студената война и на голямото противопоставяне между Изтока и Запада в края на ХХ в. започна и пълното обединение на Европа, което промени условията за съществуване и на българистиката. Наред с безспорно положителните последици от приобщаването ни към Запада трябва да се признае, че политическото значение на България рязко намаля, а оттам и интересът към българистиката. Като се прибави и изчезването на държавния меценат при стимулирането на заниманията с българска история по света, трябва да признаем, че те останаха изцяло зависими само от личния интерес на отделните учени. В резултат рязко намаляха заниманията с българска история в чужбина, затруднени бяха научните специализации, а младите историци се преориентираха към други „по-перспективни“ теми, свързани със Запада или с по-далечния Изток1) . Такива са обективните предпоставки за намалялото значение на историческата българистика. Въпреки тази обща нерадостна тенденция в нея могат да се видят и радващи изключения. Едно от тях беше първата цялостна история на България на чешки, при това написана от един автор (Jan Rychlík. Dějiny Bulharska, Lidové noviny, Praha 2000). Друго, не по-малко радостно, е книгата, на която искам да посветя следващите няколко страници: излязлата на украински в Лвов „История на България“, написана от човек, посветил по-вечето от изследователските си усилия на българската проблематика – Володимир Чорний.

Внушителният том с твърди корици, в който с дребен шрифт са плътно запълнени 403 страници, предлага всеобхватни данни за историята на българските земи от древността до наши дни. Книгата е препоръчана като учебник за студентите от Лвовския национален университет „Иван Франко“, а авторът Володимир Чорний е дългогодишен професор в катедрата за Централна и Източна история на Университета и едновременно с това е директор на Института по славистика. Забележителна е смелостта, с която той се е решил да разкаже напълно и в подробности цялата история на България от праисторическия период до началото на ХХІ в. При това книгата на Чорний е и първата изобщо история на България, издадена на украински език. Това обстоятелство не е трудно за обяснение, като се има предвид, че до разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. украинските студенти и любители на историята са използвали издадените на руски език истории на България. Независимо от това и от практиката руският език да продължава да е широко използван в Украйна, появата на българска история на украински е голямо постижение не само за украинската историография, но и разширява езиковата география на историческата българистика. Не без значение е и фактът, че историята излиза в град Лвов, разположен в западната част на Украйна, където украинското самосъзнание е значително по-силно.

Какво прави впечатление при прочитането на историята на Володимир Чорний? На първо място бих поставила мотивацията му, инспирирана от етническата и географската близост между украинци и българи, от тяхното съседство през Черно море, а през Средновековието и с пряката сухопътна граница от времето на Киевска Рус. Към общите интереси авторът добавя и наличието в Украйна на най-многобройната българска диаспора, надхвърляща 200 хиляди души. Заявеното от самото начало желание на проф. Чорний е да разкаже еднакво подробно и добросъвестно всички периоди от развитието на българските земи – задача, която може да бъде реализирана само чрез добросъвестното му запознаване не само с водещите академични изследвания на българската историография, но и с дискусионните, коитопрез последните две десетилетия се опитват да преосмислят водещите тенденции в 1300-годишната българска история. Свидетелство за това е подробната библиография, с която завършва книгата и в която присъстват повечето класически изследвания и много от най-новите и дискусионни позиции – в библиографията фигурират 22 изворови издания, 131 научни изследвания и 15 справочни и популярни публикации. Доброто познаване на българската историография е позволило на проф. Чорний да структурира своята история едновременно според традициите, но и съобразено с модните тенденции.

Володимир Чорний започва представянето на историята с географските характеристики на българските земи още в праисторическия период, преди да разкаже за траките, техните съкровища и значението на тяхното съжителство с елини и римляни. Следва разселването на славяните на Балканите и появата на Аспаруховите българи, които той предпочита да не нарича праили протобългари, а просто българи. Проф. Чорний следва традиционното за българската историография определяне на българите като тюрки, независимо от разгорещилите се през последните години дискусии и по този проблем.

Украинска специфика авторът внася още в разказа за българското Средновековие, и то по един от най-важните проблеми за всички източни и южни славяни – изобретяването на славянската писменост. Чорний следва вижданията на украинския учен М. Брайчевський, според когото кирилицата е въведена не от Климент Охридски, а от самия Кирил, като за целта се позовава на проведената широка дискусия в Украйна. Другата теза от периода на Втората българска държава, която заслужава внимание, е идеята на Чорний, че през ХІV в. българо-руските културни връзки престават да бъдат едностранни, а стават ефективно двустранни (с. 113). Модерният подход е подчертан и при широкото представяне на елементите на всекидневието, начина на живот на българите в рамките на целия исторически разказ.

Обширно внимание авторът отделя на османския период от историята на България, което показва и неговия голям интерес към етническите промени още от времето на османското владичество в българските земи, но и до денднешен. За целта още в тази част и за следващите периоди проф. Чорний стъпва върху широко използване на социалните и статистическите данни, за съжаление без научен апарат, какъвто е приетият принцип за цялата книга (вероятно заради предназначението є като университетски учебник). Място е отделено и на относително новата теза да се представят българските земи като контактна зона в отношенията между исляма и християнството.

Володимир Чорний не използва традиционния термин „Българско възраждане“, а предпочита да го замества с описателното „създаване на нация“ (с. 165). Обяснението му е, че не може да става дума за „възраждане“ на нация, тъй като такава не е съществувала през Средновековието, а и основната цел на въпросния период е била борбата на българите за освобождение от османско владичество. Както и може да се предположи, авторът отделя специално внимание на всички „украински следи“ в българската история, както е представена дейността на Юрий Венелин (Гуци), роден в Закарпатска Украйна (с. 170), или реакциите на Иван Франко и М. Старницький на жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. (с. 189). По същия начин – отстрани, но и с естествена доза съпричастие, авторът разказва и за Руско-турската война от 1877–1878 г., донесла възраждането на българската държава. Според В. Чорний с тази война Русия се опитва да се възползва от своето влияние върху балканските националноосвободителни движения след болезненото си поражение в Кримската война. Той признава, че целите на войната отговарят на руските имперски интереси, но едновременно с това подчертава както освободителния характер на войната, така и факта, че освобождението е постигнато „в значителна степен и благодарение на героичните усилия на поколения български патриоти“ (с. 191).

С подобна прецизност и последователност е разказана и новата и съвременната история на България. Авторът показва познаване не само на водещите тенденции в българската история, но и на такива детайли като краткотрайното възраждане на предосвобожденската „дуалистична идея“ по времето на Стамболов, чието управление определя като диктатура (с. 209). Много внимателно подхождатой при очертаването на македонския въпрос, на който не отделя много място, но подчертава, че Македония „известно време е влизала в средновековната българска държава и в съзнанието на българите е една от историческите є области“ (с. 208). На развитието на България през ХХ в. в изложението е отделено достатъчно място, но като че ли ударението е поставено върху първата половина на века. Там присъстват икономическите, социалните и културните проблеми, представен е експериментът „селска“ диктатура при самостоятелното управление на Александър Стамболийски, дейността на армията на Врангел в България, идеологията на деветнайсетомайците. Много внимателно и прецизно е проследена сложната история на България в годините на Втората световна война, където Чорний определя българското присъствие в Македония и Тракия като „установяване на българска администрация“ (с. 291).

Последните сто страници са запазени за историята на България след Втората световна война. Те са написани в духа на епохата след края на Студената война, но за съжаление в тази част липсват използваните за предишните епохи статистически данни. Вероятно липсата на самостоятелни изследвания, а и продължаващите дискусии по някои от най-спорните въпроси от съвременната българска история са го накарали да твърди, че Сергей Антонов е агент на българските тайни служби, подготвили със съветска помощ атентата срещу папа Йоан Павел ІІ на 13 май 1981 г., а Али Агджа е само случаен изпълнител (с. 322). По подобен начин могат да се обяснят и неточностите: „възродителният процес“ е поставен в тесните граници между 1984 и 1985 г., а Николай Тодоров е определен като председател на ІХ НС в началото на 1990 г., а не на ВНС след изборите от юни с. г. Но за цялостна история на България тези неточности не са толкова значителни. За съжаление, в пространния текст многобройните бележки са само пояснителни, без посочване на историографски източници. Това не пречи на важното значение на тази първа българска история от украински автор на украински език. Тази книга представлява сериозен принос към чуждестранната българистика и дава възможност на огромната украинска аудитория да се запознае с миналото на българите и да подпомогне съвременните и бъдещите всестранни връзки между двата славянски народа.

Цялостните занимания на Володимир Чорний с българска история са намерили признание в присъдения му през 2011 г. почетен знак „Марин Дринов“ на Българската академия на науките.

БЕЛЕЖКИ

1. Ясна индикация за този процес представлява научният път на докторанта от Одеса Евгений Иванов, който написа и защити дисертация за външната политика на България в началото на прехода, но след това се преориентира към проблеми, свързани с историята на Турция.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.