История
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 432 - 441

ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА МИСИЯ И ЕКУМЕНИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА АПОСТОЛИЧЕСКИЯ ДЕЛЕГАТ АНДЖЕЛО РОНКАЛИ В БЪЛГАРИЯ (1925 – 1934)

Кирил Карталов
E-mail: kirilplamen.kartaloff@unicatt.it
Pontifical Committee of Historical Sciences
Piazza Pio XII, 3
00120 Città del Vaticano

Резюме: Статията разглежда апостолическата мисия на Анджело Ронкали в България, която е важна страница от биографията на личността, избрана за Папа през 1958 г. Благодарение на неговата дейност се правят първите стъпки на промяна чрез обединяването на християнските църкви. Това става чрез трансформация на Вселенската сензитивност, прокарвайки идеята, че младите католици се нуждаят от обединение между Католическата и Православната църква. Дейността на „българския“ Папа първоначално изглежда като временна задача за италианския монсеньор, но впоследствие се превръща в 10-годишно пребиваване в София.

Ключови думи: History of international relations, Papal diplomacy , History of the Church, History of Bulgaria

С назначението като Апостолически визитатор в България монсеньор Ронкали влиза в дипломатическата кариера на Светия престол, без да разчита на специална подготовка за това. Той не е сред духовниците, формирали се в дипломатическата школа на Светия престол – или Папската академия на знатните духовници, датираща от 1701 г. (понастоящем Папска дипломатическаакадемия), и се превръща в един от деветте папи на XX век, които произлизат от международните служби на Светия престол. Само трима от папите на това столетие нямат подобна професионална траектория: Св. Пий X (1903 – 1914), Йоан Павел I (26 август – 28 септември 1978) и Блаженият Йоан Павел II (1978 – 2005).

Изглежда като временна мисия, но всъщност това е началото на неговата дипломатическа кариера, която го задържа 10 години в София, отвежда го през 1935 г. в Истанбул и накрая през 1945 г. – в Париж, където управлява престижната нунциатура във Франция. Последното местоназначение обичайно носи на титулярите кардиналска шапка в завършека на тяхната мисия.

Последствията от Първата световна война са съкрушителни за цяла Европа и имат тежък отглас върху положението на Католическата църква в България. Както нунциатурата във Виена, така и Апостолическата делегация в Константинопол преустановяват вниманието си към развитието на религиозните дела в България тъкмо в момент, когато Католическата църква се нуждае от силно, уверено ръководство, от преустройство и подновяване на своите структури.

През 1921 г. монсеньор Исаяс Пападопулос – съветник на Конгрегацията pro Ecclesia Orientali, е натоварен със задачата да извърши апостолическо по-сещение in loco с цел преустройване на онази част от католическата общност в България, следваща византийско-славянската канонична традиция. Мерките, които предприема гръцкият духовник в това отношение, не се радват на дълготраен ефект, но отварят път за последващи проучвателни визити.

Между април 1923 г. и април 1924 г. продължително пътуване из района на монсеньор Йожен Тисеран (една от значимите фигури в модернизирането на Ватиканската апостолическа библиотека през годините 1908 – 1936) и на отец Кирил Королевский (привилегирован съветник по решенията на Светия престол за източното християнство) донася на Рим важни сведения относно битието на католиците, следващи източния канон, и относно необходимостта от преустройство в действащата йерархия на местно ниво. През август 1924 г., по нареждане на папа Пий XI и с поддръжката на Източната конгрегация, Королевский е натоварен със задачата отново да отпътува за България, където отблизо да следи и да затвърди наблюденията върху състоянието на Католическата църква в страната, спазваща единия и другия канон. Именно така – по дирята на посещенията с наблюдателна цел, се стига до решението в България да бъде изпратен Апостолически визитатор, с официалната мисия да сътрудничи за хармонизиране на съжителството на различните религиозни общнос-ти и да помогне за изглаждане на различията между католиците, следващи византийската традиция, и онези, следващи латинската.

Вечерта на 17 февруари 1925 г., дон Анджело Джузепе Ронкали – четиридесет и четири годишен свещеник от Бергамо, уважаван и познат в римските църковни среди още от времето на своето студентство в Папския Латерански университет, където получава бакалавърска степен (на 25 юни 1901 г.), магистърска степен (на 25 юни 1903 г.) и докторска степен по богословие (на 13 юли 1904 г.), е повикан на среща от Ватиканския държавния секретар кардинал Пиетро Гаспари. От името на папата Ронкали е натоварен с двойната задача да въдвори ред в сложната обстановка на българската католическа реалност и да установи връзка с управляващите в страната.

Назначението за Апостолическата визита съвпада с ръкополагането му за епископ – ръкополагане, за което Ронкали бива лично известен от папа Пий XI, за да предпази бъдещия визитатор от трудностите с местните епископи, препречили се на Акиле Рати по време на дипломатическата му мисия в Полша между 1918 г. и 1921 г., когато определени членове на Полската епископска конференция оспорват присъствиетона нунций, лишен по онова време от епископски сан.

След ръкополагането си за епископ на 19 март 1925 г. в църквата „Сан Карло ал Корсо“ в Рим от кардинал Джовани Тачи – секретар на Конгрегацията pro Ecclesia Orientali, Ронкали обобщава своята мисия със следните думи: „Църквата пожела от мен да бъда епископ, за да ме изпрати в България и там, в качеството на Апостолически визитатор, да служа в името на мира“1) .

Мисията, която получава – да следи за ситуацията на място, да информира и да работи за утвърждаването на католицизма от името на Светия престол, първоначално е с временен характер. Идеята за нея е част от цялостната визия на Пий XI, насочена към възраждане на католическата традиция на Изток – както славянската, така и тази в средиземноморския свят.

Преди да отпътува от Рим, монсеньор Ронкали получава ясни напътствия от Конгрегацията за Източните църкви. Според връчените указания с дата 3 април 1925 г.2) неговата задача се състои в следното:

– да разпростира престижа на католическата институция по цялата територия на България в съответствие с делата на вярващите от източен обред, както и на тези от латински обред;

– да установява и подхранва добри лични отношения с представителите на гражданската и политическата власт на българска територия;

– да се грижи по принцип за уредбата, поддържането и подхранването на католическите интереси както на църковно (институционално), така и на общо религиозно ниво;

– да бъде стимул за старанието на местното духовенство и на мисионерите;

– да подпомага материално и морално да насърчава католическия вестник Истина и като цяло качествения печат;

– да се погрижи за избора на епископ за българите униати;

– при необходимост, да се погрижи за ново седалище на епископа в София от източен обред.

Сред указанията, освен принципните за всеки папски представител задачи, са изброени и специфични за конкретния тип мисия:

– създаване на образователен център, предназначен първоначално за гимназиална подготовка на млади кадри;

– да следи движението на католическите бежанци;

– особено да следи за материалното и духовното възстановяване и благополучие на сестрите евхаристинки в София, като положи усилия да им осигури нов жилищен център, където спокойно и благоприятно да се развиват;

– да се заеме с уредбата на църковната собственост;

– последно – да даде тласък на католическата мисия, ангажирана с арменските бежанци имигранти в България.

Монсеньор Ронкали пристига в София на 25 април 1925 г., а датата 30 април би могла да се счита за начало на неговата официалната дипломатическа дейност като Апостолически визитатор в България3). Именно на тази дата, удостоен „с голяма почест“4), той е приет от цар Борис III. Двамата провеждат много сърдечен и словоохотлив разговор, продължил час и половина. Това е първата среща сред многото последвали я (духовникът поддържа контакт с царя през цялото време на пребиваването си в България, а и след това), които оставят в сърцето на Апостолическия визитатор „много приятно впечатление“: „Царят бе в цивилно облекло: спретнат, елегантен, много любезен“5).

Монсеньор Ронкали информира монарха за същността и целите на Апостолическата визита; разяснява му мотивите, подтикнали папата да предприеме това начинание: пояснява за религиозния характер на мисията, изтъква желанието – водещ критерий – всичко да бъде изпълнявано с благост и търпение, а не чрез силата на властта, отделя внимание на някои специфични въпроси, като подготовката по официалното назначение на епископа, устройването на църквата, подготовката на бъдещите свещеници.

„Ще кажа – приключва Ронкали разказа си за това посещение, – че досегът с този млад цар – образован, разумен, извънредно благ и фин – буди в сърцето възхита и симпатия, граничеща с умиление“6).

В течение на шест години визитаторът развива активна дейност, опознавайки много отблизо България и предимно католическите общности, състоящи се от около 35 000 миряни, мнозинствотоот които спазват латински обред и са в контакт с дипломатическите служби на западните сили (главно френски), и едно „униатско“ малцинство, гледано не особено доброжелателно както от латинските, така и от източноправославните вероизповедания. Монсеньор Ронкали е поразен при своите първи посещения от окаяното равнище на църковната дейност в България и от бедността на страната като цяло. Това го подтиква да поеме грижата както за отделни човешки съдби, така и да вземе активно участие по време на голямото земетресение от 14 април 1928 г., което го сварва рамо до рамо с бедстващите, създавайки „трапезарии на папата“ в помощ на католици и православни.

На 16 октомври 1931 г. монсеньор Ронкали е официално назначен за Апостолически делегат. Той става постоянен представител на Светия престол в България, без обаче длъжността му да има дипломатически характер, както е длъжността Апостолически нунций, акредитиран към държавата7). С други думи, новата по-

Шумен, България. Трапезарии на Папата

зиция не предоставя на духовника положение на „пълноценен“ дипломат и той не ще се издигне до поста „посланик“ на Светия престол в България.

За това известие монсеньор Ронкали споделя – с неизменната, вродена (и калена) способност на реализъм, прецизност и безмерен оптимизъм – и в частната си кореспонденция. Ето какво пише на отец Изидор Делин: „След престой от седем години в България със задоволство установявам, че се извървя немалък път, че много от съществувалите преди предразсъдъци се стопиха, други са на път да се стопят“8).

Най-известният епизод от българския период на Ронкали е „инцидентът“ във връзка с царската сватба между цар Борис III и принцеса Йоанна Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III. Бракът щял да свърже българското царско семейство с рода Савоя и същевременно да извиси и укрепи отношенията между България и Италия.

При царското бракосъчетание възниква проблем, свързан с вероизповедната принадлежност. Светият престол, за да даде разрешение за сключване на брак на католическа принцеса с православен, изисква от последния задължение да кръсти и възпита децата си във вярата на Римската църква. Това би влязло в противоречие с волята на православната църква и с българското обществено мнение. Най-голямата пречка в дадения случай е чл. 38 от Конституцията, според който: „Българский Княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен Православието“. Оттук следват още редица спорни проблеми и неудържани ангажименти.

Ронкали поема мисията да посредничи между папа Пий XI и българския монарх. Светият престол нямал никакво намерение да отстъпва и преди всичко да се отказва от задължението да кръщава и възпитава в католическата вяра децата от смесен брак.

Като католичка, принцеса Йоанна поема отговорността да се погрижи с бъдещия си съпруг да бъдат изрядни пред папата. На 12 октомври 1930 г. тя му отправя писмено два въпроса. С първия изисква освобождаване от забраната за смесена религия (mixtae religionis), като дава заедно със съпруга си предвидените в каноните 1061 и 1062 гаранции. С втория заявява желание църковната церемония да бъде извършена в папската базилика в Асизи, където е положен гробът на нейната родоначалничка Мария Аполония Савойска.

Съответните формални уверения са набавени и Пий XI разрешава освобождаването от mixtae religionis с два документа, подписани от Ватиканския държавен секретар.

На 25 октомври 1930 г. Йоанна и Борис сключват католически брак в базиликата „Св. Франциск“ в Асизи. Царят изглежда да приема позицията на Светия престол, но настоява обредът на коронясването да стане в София. Едва завърнала се в българската столица, на 30 октомври царската двойка получава не само православната благословия с обреда на инкоронация. Бракосъчетанието фактически се дублира в Православната църква, което анулира задължението, поето от цар Борис малко преди това. Пий XI протестира против това самоволие. Бракът между царските особи се превръща в държавен въпрос, който разклаща отношенията между Ватикана и България и предизвиква крайно деликатна ситуация в дипломатически план. Стига се дотам да се мисли, че той прикрива „въображаем ватикански план за завръщане на България към Римската църква по династичен път“, а нейното политическо значение надхвърля полето на амбиции на италианския фашизъм спрямо България и засяга генерално равновесието в отношенията между Италия и европейските сили, заинтересовани от преразпределяне на влиянието на Балканите.

Вторият неприятен инцидент става при раждането на първородната Мария Луиза. Ронкали припомня, че трябва да бъде извършено католическо кръщение според поетите договорености в момента на бракосъчетанието. Но малката княгиня е кръстена два дни след раждането от митрополит Стефан в православната вяра с кръстник председателят на Народното събрание Александър Малинов. Стига се до открит сблъсък между Апостолическия делегат, който протестира в името на поетите от цар Борис задължения, и българската преса, която се застъпва за православното вероизповедание на царското семейство.

Екуменизъм

Българското десетилетие на монсеньор Ронкали съставлява важен епизод от житейската траектория на личността, която – избрана за папа през 1958 г. – се оказва призвана да направи важна крачка по пътя към обединението на християнските църкви. Именно по време на неговия понтификат екуменическата чувствителност придобива осезаеми размери.

Годините, прекарани от Ронкали в България, са и години, в които близостта с православните християни засилва у него желанието за единство на християните. Ронкали взима присърце нуждата от връзка между католици и православни. На 31 май 1925 г. монсеньор Ронкали отслужва тържествена архиерейска служба за Петдесятница в катедралата „Св. Йосиф“ в София. Това е неговият първи „Великден на розите“, който „насочва мирянския дух към рождението на църквата“9). Ето какво казва в края на своята първа проповед в България: „Божията любов, изляна в сърцата ни (Рим. 5:5), днес повече отвсякога ме приканва да се обърна към вас. Позволете ми да поднеса двойния плод на днешния празник и на православните ни братя, отделени от нас заради различен обред, но с нас единени заради общото обожание към Отеца, Сина и Светия Дух“10).

Цитираният откъс е важен от гледна точка на лексиката, която употребява Ронкали: за първи път на публично място той използва израза „отделени братя“ (fratres seiuncti), а не обичайното за епохата понятие „схизматици“. Seiuncti (или отделеност) е състояние, което не пречи на съществуването на братство между едните и другите. Наблюдава се завръщане към идеята за християнско братство: разделението е от Рим, не от Христос (идеята за communio се прев-ръща в основна за Втория ватикански събор и по-специално за Декрета за екуменизма Unitatis Redintegratio, обнародван на 21 ноември 1964 г. от папа Павел VI).

Тази нагласа прозира и в поздравителното послание до Пленарния събор на българските православни епископи, изпратено на 23 декември 1927 г., в което Апостолическият визитатор изразява пожеланието: „ Духът Божий да благослови с ползотворност заседанията на събора и произтичащите решения за слава и утвърждение на царството Христово, за освещението на душите, за благото на тази прекрасна страна“11).

Ето как, с този си подход, който се основава на зачитане и братско отношение, Ронкали постига важно теологическо утвърждение за приноса на православната църква като проводник за утвърждаване на „царството Христово“ и за „освещението“ на душите. Благодарствената реакция от страна на православната съборна епископска асамблея за проявеното отношение, разбира се, е по-хладна в сравнение с думите на папския представител.

Съвсем основателно е да се каже, че още с началото на мандата в България основните линии на църковно отношение към „отделените братя“ са поставени и обособени. Значимо в този смисъл е небезизвестното писмо до един млад православен българин12), който желае да се образова в католическо учреждение и впоследствие да премине в лоното на католицизма. В отговор монсеньор Ронкали приканва младежа да оползотвори с труд и учение престоя си в православната семинария и подчертава, че такова е личното му принципно отношение към всички младежи, които са се обръщали към него с подобна молба; и пояснява мотивацията си: първо изтъква обединяващото между двете църкви (тайнство и евхаристия); после пояснява, че причините за разкола се коренят в отминала древна история, чиито главни действащи лица отдавна не са сред живите и чиито корени чезнат назад в миналото. Той вярва в това, че православните църкви са същностни за християнската реалност, която следва да се зачита и познава. Този е пътят, по който единението може да бъде постигнато, макар да не се знае кога, и той минава през приемането и зачитането на другия като християнин и на църквата му като християнска.

Тук не става дума само за лексика (както пише по този повод и проф. Валерия Мартано в свой труд), а за убеждение, за духовна увереност, която Ронкали никога няма да изостави. Желанието му, преди всичко друго, е да постигне не толкова институционално преобразяване, колкото чувство за единение в сърцата на християните.

През втората половина на 1934 г. монсеньор Ронкали научава, че предстои да напусне България и да бъде преместен в Истанбул. Натрупаният опит и по-знанията, които успява да завоюва за десетгодишния си престой на българска земя, го превръщат в предпочитан събеседник по „източните“ въпроси. Това продължава и след неговия престой на Изток. Назначението за Апостолически делегат в Турция става факт на 21 ноември, но за него се знае далеч преди това в средите на Римската курия. Ето какво четем в писмо на папския дипломат до епископа на София и Филипопол монсеньор Пеев от 19 декември 1934 г.: „Ще Ви призная, че съм много чувствителен (макар външно да се старая да не го показвам): страдам заради раздялата със страна, в която всички се отнесоха добре с мен и в която оставям толкова скъпи за мен места и хора. Слава на Бога, не отнасям със себе си на заминаване болезнени спомени от тези 10 години, прекарани в България, и мисълта за нея ще ми носи винаги истинска, неподправена радост. Имаше и тъжни моменти, вярно, но и на тях гледам с чувство за изпълнен дълг, с мисъл за истината, която отстоявах пред всички… Прокарах първата бразда и това наистина ми носи утеха. Този, който дойде след мен и заеме мястото ми, може да се справи по-добре, да пожъне по-богата реколта. На мен ми стига да знам, че след себе си не оставям нито смут, нито нещо, носещо огорчение поради неизпълнен служебен дълг. За всичко, което съм пропуснал да направя – за повечето, което съм могъл да сторя, или за по-малкото: моля Бог да ми прости“13).

Последните дни в София носят на Ронкали много утеха. Ето какво Апостолическият делегат споделя на родителите си: „Отидох да се сбогувам с цар Борис и царица Йоанна и всеки от тях ме задържа повече от час. А вечерта преди заминаване настояха да ги посетя за обяд […] във вилата им във Врана. Това бе последната ми вечер в България – незабравима, наистина! […]

Царят ми подари свой портрет със сребърна рамка, един хубав кръст от Атон, който някакъв архимандрит му дал за спомен, докато бил още принц, и отличие с най-висока степен, както се прави с височайши особи. Всички тези жестове разкриват благородното му отношение към мен и това на царицата, която, като всяка жена, се просълзи; тя бе пълна с благи думи за мен. Другите българи също проявиха голяма добронамереност: всички, без изключения. Когато отпътувах […] валеше сняг, а сцената, която се разигра на гарата пред очите ми, бе завладяваща, трогателна. Но стига толкова: напуснах България с радостно сърце, че съм дал 10 години от живота си за благото на тези души“14).

БЕЛЕЖКИ

1. „Много са сътресенията, които сигурно ме чакат по пътя ми. С Бога напред, чувствам се готов за всичко. Не търся, не желая прослава на тоя свят; очаквам голяма прослава на другия свят“. Giornale dell’Anima, 13 – 17 март 1925 г., с. 297 – 298.

2. „Istruzioni per l ‟Illmo e Revmo Mons. V isitatore Apostolico della Bulgaria“, Roma, 3 aprile 1925, in ASV, Arch. Deleg. Bulgaria, b. 2, fasc. 1, ff. 8r-10v.

3. Вж. Napolitano, L ’Oriente cristiano visto da So fia, in Santa Sede ed Europa centro-orientale tra le due guerre mondiali, op. cit. p. 63.

4. Вж. Ронкали до Тачи, София, 4 май 1925 г., ACO, Oriente, Deleg. Ap. di Bulgaria, fasc. 177/81 „S. E. R. Mons. Angelo Roncalli in Bulgaria: Fotocopie delle sue lettere e di altri documenti relativi alla sua missione in Bulgaria“, prot. 884/28, doc. 1; Ронкали до Гаспари, 5 май 1925 г., AA.EE.SS., Bulgaria, Pos. 10 P.O., fasc. 5, f. 10r.

5. Бележки и предложения № I, София, 19 май 1925 г., op. cit.

6. Ibid.

7. Вж. infra.

8. Ронкали до Делин, София, 25 ноември 1931 г., ASV, Arch. Deleg. Bulgaria, b. 3, fasc. 1, f. 78v.

9. Текстътнапроповедтасенамирав Obbedienza e pace, Appendice documentaria. Omelie e discorsi 1925 – 1934, doc. 1.

10. Вж. Obbedienza e pace, Appendice documentaria. Omelie e discorsi 1925 – 1934, doc. 1.

11. Приложение към доклада на Ронкали до Синчеро, София, 25 декември 1927 г., ACO, Oriente, Deleg. Ap. di Bulgaria, fasc. 177/81 „S. E. R. Mons. Angelo Roncalli in Bulgaria: Fotocopie delle sue lettere e di altri documenti relativi alla sua missione in Bulgaria“, prot. 63/28, doc. 3.

12. Ронкали до Морчевки, София, 27 юли 1926 г., ASV, Arch. Deleg. Bulgaria, b. 28, fasc. 6, f. 190r.

13. Ронкали до Пеев, София, 19 декември 1934 г., ASV, Arch. Deleg. Bulgaria, b. 11, fasc. 2, f. 141rv

14. До родителите, Истанбул, 8 януари 1935 г., Lettere ai familiari, p. 331 – 332.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.