История
Вход / Регистрация

2016/5, стр. 518 - 525

ДОГОВОРЪТ, СКЛЮЧЕН МЕЖДУ ФИЛИП V И ХАНИБААЛ ОТ 215 Г.ПР.ХР. В ХОДА НА ВТОРАТА ПУНИЧЕСКА ВОЙНА (218 – 201 Г. ПР. ХР.)

Резюме:

Ключови думи:

В исторически план, едно от големите съперничества за контрол и надмощие в Западното Средиземноморие е между Римската република и Картаген. Двете страни водят помежду си три тежки войни, които, в крайна сметка, довеждат до заличаването на загубилата държава от картата на света. Сблъсъкът между тях е неизбежен и продължителен, вековното съперничество е спечелено от римските легиони. В настоящата разработка ще се обърне внимание на един момент от грандиозния сблъсък между Рим и Картаген. Колосалният военен конфликт привлякъл вниманието на много градове и държави в Средиземноморието, между които и на македонския владетел Филип. Внимание ще бъде обърнато на неговия опит да се намеси в събитията по време на Втората пуническа война. Какви са били неговите мотиви за намеса? Защо изпраща пратеничество при картагенския военачалник Ханибаал1)? Какво са се договорили и как случайността е осуетила възможността една наистина мощна коалиция да предприеме офанзивни действия на Апенинския полуостров, срещу Рим. Можело ли е това съглашение да промени хода на историята? Било ли е възможно Рим да бъде победен? Дали изходът от Втората пуническа война би бил друг?

Рим и Картаген до началото на Втората пуническа война

След края на Първата пуническа война, завършила през 241 г. пр. Хр., Рим излязъл победител и наложил своите условия над Картаген. Въпреки победата си римляните добре знаели, че съпротивителните сили на Картаген далеч не са изчерпани напълно. От своя страна, картагенците били вплетени в тежка война с част от своите наемни войски непосредствено след края на първата част от трилогията с Римската република. Римляните се възползвали и сложили ръка и на останалите два големи острова западно от Апенинския полуостров. Корсика и Сардиния били включени в състава на Републиката. Картаген, който контролирал части от крайбрежията на тези острови, бил принуден да приеме и тази загуба. След като окончателно спечелил войната срещу наемниците, Хамилкар Барка заминал за Иберийския полуостров, където след много битки успял да разшири значително картагенските владения. Там той подготвял сериозна армия, с която един ден да победи Рим. От своя страна, римляните също не бездействали в двете десетилетия между първата и втората част от сблъсъка си с Картаген. Те разширили държавата си в северна посока, като сложили трудно ръка над Цизалпийска Галия. Провели и първата Илирийска война, като показали амбициите си и към Балканския полуостров. След смърт та на Хамилкар делата на Иберийския полуостров били поети от зет му Хаздрубал, а след неговата смърт – от първородния син на Хамилкар, Ханибаал. Испанската армия била готова за нова война. Била необходима само искрата, която да разпали с нова сила войната между старите врагове. Повод за Втората пуническа война била обсадата от Ханибаал на град Сагунт, намиращ се на юг от р. Ебро. Гледайки с безпокойство на събитията в Иберия, римляните сключили договор с картагенците за сферите на интереси на двете държави. Именно р. Ебро била демаркационната линия, като по нея Сагунт влизал с картагенската сфера. Когато бил обсаден, градът поискал помощ от Рим. Римляните настояли Ханибаал да остави града, той не го направил, обсадил го и след осем месеца го превзел. Светът бил готов да стане свидетел на втората част от римо-картагенското военно противопоставяне.

Първите години на Филип V

Филип V заел македонския престол в 221 г. пр. Хр., заменяйки Антигон III Дозон (229 – 221 г. пр. Хр.) (Hammond, 2008: 369). За краткото си управление Антигон успял да стабилизира Македония (Walbank, 2008: 473). Към момента на получаване на властта Филип бил едва седемнадесетгодишен и почти веднага му се наложило да продължи да воюва със стария враг на Македония – Етолийския съюз, и свързаните с него Спарта и Елида. През следващата година навършил пълнолетие и започнал да управлява самостоятелно (Hammond, 2008: 371). Първостепенната заплаха за Македонското царство идвала от дарданците, които владеели земите на север от Македония. Още през лятото на 220 г. пр. Хр. Филип постигнал успех срещу тях (Hammond, 2008: 371). Тази победа не отстранявала изцяло заплахата от север и затова през цялата зима 220/219 г. пр. Хр. Филип тренирал войската си (Hammond, 2008: 374). По този начин той увеличил защитата на северните си граници. През следващата година, в хода на втората си война в Илирия 219 – 218 г. пр. Хр., римляните превзели Фарос. Деметрий, който управлявал града, бил принуден да бяга и се озовал в двора на македонския цар Филип (Hammond, 2008: 376). Именно Деметрий ще изиграе основна роля за опита на Филип да установи съюзни отношения с картагенеца Ханибаал няколко години по-късно. След като успял успешно да елиминира заплахата от дарданците, дошло време Филип да отстрани окончателно заплахата от север, като победи и пеонците. През 217 г. пр. Хр. македонският цар провел изключително успешна кампания срещу пеонците, навлизайки дълбоко в земите им (Walbank, 1940; 63). Филип V дори успял да превземе Билазора – град с голямо значение, защото контролирал прохода, свързващ Пеония и Дардания (Hammond, 2008: 385). След като го превзел, оставил там македонски гарнизон, по този начин осигурил северните си граници и можел да се съсредоточи срещу Етолийския съюз (Walbank, 1940: 63).

Началото на Втората пуническа война

Започналата през предходната година Втора пуническа война се развивала бързо и динамично. Ханибаал вече бил победил римските войски при Тицин и Требия (Mommsen, 1999: 208). При Требия Ханибаал победил Сципион, който накрая щял да спечели войната за Рим (Nepos XXIII, 4). Победите не главозамаяли картагенския военачалник. Той демонстративно пуснал италийските пленници, като заявил, че воюва само срещу Рим (Hoyos, 2003: 114). Това бил много умел пропаганден ход, но той не донесъл очакваните от Ханибаал резултати. През лятото на 217 г. пр. Хр. по времето, когато Филип се готвел да атакува Етолийския съюз, Ханибаал разгромил римляните при Тразименското езеро (Polyb. V, 101). Тази победа (Nepos XXIII, 4) привлякла вниманието на целия античен свят (Karablov, 1984: 181). Картагенската армия нанесла голямо поражение на римските легиони (MacDonald, 2015: 217). Огромна част от армията на Римската република останала завинаги на бойното поле (Mommsen, 1999: 213). След победата си Ханибаал не потеглил към Рим (Karablov, 1984: 150). Картагенският главнокомандващ преценил, че не е в състояние да атакува добре укрепения Рим. Освен това картагенците нямали голям опит в обсадното изкуство и това също повлияло на решението на Ханибаал да продължи на юг. Въпреки че това поражение на римляните било по-сериозно от предишните (Livy XIII, 62), не било достатъчно, за да разкъса римо-италийския съюз. Именно унищожаването на Римо-италийската конфедерация било главната цел на Ханибаал, която трябвало да му разчисти пътя към окончателната победа във войната (Karablov, 1984: 151).

Мирът от Навпакт

Към лятото на 217 г. пр. Хр. Филип бил на път да излезе победител във войната срещу Етолийския съюз. Точно тогава дошло съобщението, че римляните са изгубили голямо сражение от картагенците (Hoyos, 2003: 115) и сега те владеели цялата открита земя (Polyb. V, 101). Филип го показал на един от най-доверените си хора – Деметрий от Фарос, и му казал да го пази в строга тайна (Polyb. V, 101). Използвайки съобщението като претекст, Деметрий започнал да съветва Филип незабавно да прекрати войната си с Етолийския съюз (Hammond, 2008: 387), за да използва момента и да си възвърне Илирия, а след това да атакува и Апенинския полуостров (Polyb. V, 101). Тук трябва да се отбележат и причините, поради които Деметрий таял омраза към римляните. Те го били победили неотдавна и той бил принуден да бяга при Филип. Освен това самият Деметрий бил болезнено амбициозна личност. Той разчитал с помощта на Филип да си върне Фарос и околните му територии и да ги управлява (Walbank, 1940: 65). Затова не е никак чудно, предвид благоприятната обстановка, породена от картагенските успехи, Деметрий да опита да въвлече Филип във война с Рим. Моментът бил много добър, замесени във войната с Ханибаал, римляните не били в състояние да поддържат военен контингент и в Илирия, така че не се очаквала сериозна съпротива от тяхна страна. Не било трудно за опитен политичеки интригант като Деметрий да подкладе амбициите на младия македонски цар (Karablov, 1984: 182). Освен това при Филип се явили пратеници от Хиос, Родос и Бизантион, които желаели прекратяване на военните действия (Hammond, 2008: 387).

През август 217 г. пр. Хр. в Навпакт бил сключен мир между македонския цар Филип и Етолийския съюз (Hammond, 2008: 388). Паметна реч държал Агелай от Навпакт (Polyb. V, 104), който отбелязал, че който и да победи в римо-картагенския сблъсък, рано или късно ще обърне поглед на изток към Балканския полуостров (Karablov, 1984: 182). Затова е добре Македония и гръцките градове да не са прекалено отслабени, за да имат възможност да защитят независимостта си (Walbank, 1940: 66). Прогнозата на Агелай ще се окаже впоследствие изключително точна. Мирните условия възстановили статуквото отпреди войната (Polyb. V, 102 – 103). Ефектът от речта на Агелай бил огромен и повлиял благотворно на всички присъстващи (Polyb. V, 105). Всички били доволни и се вслушали изцяло в мъдрите слова на Агелай. От този момент събитията в Италия се преплели с тези в Елада (Polyb. V, 105).

Подготовка на Филип V за настъпление в Илирия

След успешните мирни преговори Филип се завърнал в Македония и се заел с приготовленията си за завземането на изгубените в хода на Втората илирийска война (219 – 218 г. пр. Хр.) земи. След края на войната Деметрий, който бил губещ, избягал при Филип. Той се надявал чрез Филип да си върне контрола над Фарос и други градове. За тази цел трябвало да бъде победен Скердилаид, който по това време се разпореждал в Илирия. Филип започнал приготовленията си да воюва с противника си по суша и по море, защото за него било много важно да си осигури спокойствие там, преди да предприеме офанзива срещу Италия (Polyb. V, 108). Зимата на 217/216 г. пр. Хр. македонският цар прекарал в приготовления. Той построил 100 леки кораба, но разполагал с малко време, защото искал да изненада римляните (Hammond, 2008: 392). Филип не си правел илюзии, че ще победи в морско сражение Рим, затова имал за цел да стовари десант в Илирия, където да наложи властта си. Разчитал, че римляните, ангажирани да бранят републиката си от картагенския военачалник Ханибаал, въобще няма да изпратят някакви сили срещу него. През лятото на 216 г. пр. Хр. Филип бил вече в открито море с войските, насочил се към Кефалония (Polyb. V, 109). На всяко пристанище той разпитвал за римския флот (Karablov, 1984: 182). Когато разбрал, че римските кораби стояли закотвени край Лилибей (Сицилия), успокоен, македонският цар се отправил към Аполония (Polyb. V, 109). Там Филип получил лъжливото съобщение, че срещу него се е насочил римският флот (Hammond, 2008: 392). Скердилаид, който бил разбрал за приготовленията и намеренията на Филип, проводил хора при римляните, за да иска помощ (Polyb. V, 110). Наистина, римляните изпратили 10 пентери, които били забелязани от македонците (Polyb.V, 110). Това бил просто малък отряд от кораби, пратен на точното място в точното време. Филип, който и насън не си представял, че можел да победи в морско сражение Рим, се оттеглил и изоставил възможността да завладее Илирия, която е била напълно постижима към този момент (Karablov, 1984: 182). По същото време в югоизточната част на Апенинския полустров, край Кана, Ханибаал нанесъл на римските легиони съкрушително поражение (Livy XXIII, 1). При Кана картагенците удържали блестяща победа (Karablov, 1984: 149). Тактиката на картагенския военачалник била безупречно изпълнена от войските му (MacDonald, 2015: 241). Въпреки новата голяма победа римляните нямали никакво намерение да се предават (Mommsen, 1999: 220). Положението на Рим било изключително тежко и при малко повече увереност и решимост Филип е щял да постигне целите си в Илирия. Вместо това той се върнал в Македония с нанесен сериозен удар по своите амбиции. Не бил загубил, но неговият престиж и самочувствието му сериозно пострадали (Mommsen, 1999: 229). Накърнени били честта и авторитетът му. Неуспехът на морската експедиция засилил интереса на Филип към съюз с Ханибаал (Karablov, 1984: 183). Сега той трябвало да търси начин да се намеси в събитията от Апенинския полуостров (Livy XXIII, 33). След поредната победа на Ханибаал от Кана войната му с Рим не продължила според неговите планове (Hoyos, 2003: 118). Той мислел, че след като вече ги бил победил няколко пъти, римляните ще бъдат принудени да поискат примирие. По този начин Ханибаал щял да отмъсти на римляните за поражението и строгите условия, които Рим наложил над неговата родина след края на Първата пуническа война в 241г. пр. Хр. Нищо подобно не се случило, Рим нямал никакво намерение да капитулира пред Ханибаал, а той, от своя страна, явно не разполагал с необходимите войски и средства, за да обсади и превземе града, който толкова силно мразел (още деветгодишен бил заведен от баща си Хамилкар в храма и се заклел да мрази Рим). Известѐн за гръмката победа на картагенците при Кана, Филип решил да се намеси в събитията, титаничният сблъсък между Рим и Картаген бил привлякъл погледа на всички (Livy XXIII, 33). Ситуацията след Кана не била добре оползотворена от Ханибаал и годината изминала, без картагенците да успеят да доразвият голямата си победа и да се възползват от набраната инерция.

Договорът между Филип V и Ханибаал

През пролетта на 215 г. пр. Хр. македонският цар изпратил делегация при Ханибаал, ръководена от атинянина Ксенофан (Polyb. VII, 9). Македонският цар искал да се включи във войната на страната на по-силните към момента картагенци с цел и той да може при евентуален успех да си върне територии в Илирия, а също да възстанови и престижа си, изгубен при неуспешния опит за морски десант от предходната година. Ханибаал, който не успял да развие настъпление срещу Рим след Кана, а само кръстосвал с войските си Италия, също би имал интерес от един нов и силен съюзник, като Филип V (Karablov, 1984: 183). Първата крачка към съюза била направена от македонския владетел (MacDonald, 2015: 267). Към този момент и двете страни имали явна изгода от сключването на евентуален съюзен договор. Обстоятелствата били благоприятни и македонската делегация потеглила по море към Италия (Just. XXIX, 4). Като успели да преминат незабелязано покрай римските морски патрули, разположени край Брундизиум и Тарент, те слезли от кораба си малко пò на юг от град Кротоне (Livy XXIII, 33). От там се отправили през Апулия пò посока на Капуа, но били заловени от римляни. Те ги отвели при претора Марк Валерий Левин. Запазвайки изключително самообладание и присъствие на духа, Ксенофан обяснил, че е изпратен лично от македонския цар Филип, за да сключи договор със Сената и римските граждани (Livy XXIII, 33). Много радостен и щастлив от този факт, преторът на часа обяснил къде са разположили лагера си картагенците и дори дал на македонските пратеници римляни за водачи и охрана. Без повече премеждия македонците пристигнали в Кампания и от там по най-бързия начин стигнали до лагера на Ханибаал (Livy XXIII, 33). Картагенският стратег приел пратениците на Филип с голямо задоволство, защото към момента се намирал в изолация и определено имал нужда от съюзник като македонския владетел. Ханибаал се нуждаел от силен съюзник, който да му помогне в неговата смъртна схватка с Рим. Един такъв съюз би отклонил част от римските войски извън пределите на Италия. За Ханибаал сега било най-важно успешно да приключи с войната на Апенинския полуостров, после щял да мисли за евентуална военна конфронтация срещу Филип или за завоюването на територии в Илирия. Договорът е преразказан от Полибий (Polyb. VII, 9). Филип предложил на Ханибаал помощ срещу Рим, а после картагенците трябвало да му помогнат срещу гърците (Livy XXIII, 33). Според него Филип трябвало да нападне Италия по суша и море (Hammond, 2008: 394). Било договорено и разпределението на сферите на влияние (Hoyos, 2003: 126). След успешното завършване на войната Италия щяла да принадлежи на Картаген, а Гърция – на Филип (Hammond, 2008: 394). Деметрий също щял да върне властта си над Фарос и териториите, които му били отнети от Рим след Втората илирийска война (219 – 218 г. пр. Хр). Не са ясно регламентирани както военната помощ, така и задълженията на съюзниците. Договорът е сключен в името на картагенските и гръцките божества, като и двете страни освен към своите полагат и клетва към чуждите божества (MacDonald, 2015: 269). Друго важно обстоятелство било, че договорът не обвързва по никакъв начин Картаген, като държава (Ханибаал е просто военачалник, а не водач на държава като Филип) (Karablov, 1984: 186). Въпреки тези неточности договорът е приет и от двете страни като голям дипломатически успех. За Ханибаал било важно част от римските войски в Южна Италия да бъдат ангажирани другаде, а Филип получил отлична възможност да си върне контрола над Илирия. Но той не намерил практическо приложение по неблагоприятно стечение на обстоятелствата. След края на преговорите с македонската делегация картагенските пратеници Гисгон, Бостар и Магон тръгнали, за да се срещнат лично с Филип и да получат потвърждение за договора (MacDonald, 2015: 268).

Фортуна е на страната на Рим

Те достигнали обратно до кораба си, качили се и отплували към Македония. Римски морски патрул ги забелязал и ги спрял, Ксенофан отново се опитал да излъже, че е дошъл при Марк Валерий Левин, но не успял да се промъкне през териториите, заети от картагенците. Този път късметът изневерил на Ксенофан, римляните не му повярвали (Walbank, 1940: 70). Картагенското облекло и акцентът на Ханибааловите пратеници ги издали, а когато намерили договора, командващият римския флот счел за необходимо веднага да изпрати дипломатите и договора в Рим (Just. XXIX, 4). Всеки пленник бил каран с отделен кораб (Livy XXIII, 34).

Един от македонските кораби успял да избяга и се завърнал в Македония (Karablov, 1984: 187). Филип нямал ни най-малка представа за какво са се доворили Ксенофан и Ханибаал и трябвало да изпрати ново пратеничество при Ханибаал по същия въпрос. Този път всичко завършило благополучно за заговорниците. Само че лятото свършило, без Филип да успее да направи нищо (Livy XXIII, 39). Също така бил изгубен елементът на изненадата, след като първото пратеничество било заловено от римляните, които по този начин се спасили от надвисналата над тях сериозна опасност. Рим успял да избегне заплахата, като провокирал война срещу Филип (Първата македонска война 215 – 205 г. пр. Хр.), който не съумял да подпомогне Ханибаал срещу Рим.

Ето така по едно щастливо стечение на обстоятелствата Рим бил спасен. Може би историята е щяла да се развие по друг начин, може би Ханибаал е щял да спечели войната на живота си. Много са тези „може би“, този момент от историята е просто един от многото, които са решени след фатална намеса от страна на съдбата.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Името е изписано така, заради неговата етимология (в буквален превод означава – „в чест на бог Баал“).

2. Текстовете на античните автори са използвани от сайта: www. attalus.org. последно посетен на 23.05.2016 г. в 16:33 ч.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Karablov, I. (1984). Anibal. Sofia [Карабльов, И. (1984). Aнибал. София].

Mommsen, T. (1999). Rimska istoria. Sofia [Момзен, Т. (1999). Римска история. София]

Hammond, N. & Walbank, F. (2008). A History of Macedonia Vol. III – 336 – 167 BC. New York.

Hoyos, D. (2008). Hannibal’s Dynasty. London.

MacDonald, E. (2015). Hannibal a Hellenistic Life. London.

Walbank, F. (1940). Philip V of Macedon. Cambridge.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.