2021/5, стр. 485 - 497

ХИГИЕНАТА КАТО УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКОТО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Увод

Понятието хигиена произлиза от гръцки език – (гр. hiygieinos) и в превод означава здрав в смисъла, отнасящ се за човек. Свързва се с богинята на чистотата Хигия – дъщеря на бог Асклепий (Yordanova 2020, 7). През Възраждането хигиената се разглежда като: „наука, която учи как да си пазим здравето (Nachev 1875, 6)“; „наука за сохранение на здравието (Gigiena 1851, 1)“; „наука, която изучава законите, по които се поддържа здравието1)“ и др. Именно в очертания смисъл на здравна наука ще се използва понятието в настоящия текст.

„Хигиената ни учи как да си пазим здравето, търси открива причините за болестта и най-действителните средства, които могат да ѝ се противопоставят“, казват възрожденските лекари и педагози, „без да има претенции да излекува вече появилата се болест2)“, където се появява ролята на медицината, с което двете науки взаимно се разграничават. Въпреки това те остават свързани. Ето какво споделят от редакцията на в. „Източно време“: „медицината е полезна само тогас когато е съединена с хигиената3)“. Самата медицина през периода се разглежда като сложна материя, изискваща далеч по-сериозна подготовка от тази, която може да предостави училището4). Именно хигиенното възпитание е основният и най-добре развит клон на медицинската мисъл през Възраждането (Golemanov 1964, 34). Преди всичко здравната литература е насочена към предпазването от болести, отколкото към тяхното лечение (Nikolova 2003, 9).

Кога и как хигиената навлиза в общественото пространство на българите през Възраждането, е въпрос, чийто отговор трябва да се търси във връзка с развитието на учебното дело. През XIX в. българското образование изминава интензивен преход от килийното училище към модерното светско училище, повлиян от идеите на Европейското просвещение (Danova 1994, 53). Индивидът започва да се разглежда като значима фигура, уникално създание, чието съществуване трябва да бъде съхранено колкото се може по-дълго. Медицинското познание еволюира чрез постепенното освобождаване от нерационални и отживели традиционни практики в лечението (Apostolov 2000, 10). Именно хигиената се явява форма на „медикализация“ на населението, което е лишено от здравно образование (Mircheva 2018, 231) Тогава именно се развиват и антропологичните науки, и по-специално изследвания за произхода на човека и опазването на неговото здраве. В тази връзка си проправя път и хигиената като съвкупност от способи, подпомагащи пълноценното здраве, но на ново равнище, в зависимост от постиженията на тогавашната медицина. „Игиената“, споделя д-р Д. Моллов, „е сред другите науки, придобили право на гражданство в новите времена5)“. Тя бива включена в учебните програми на редица френски, немски, английски и др. учебни заведения, които служат за еталон на възрожденските просветители.

Цел

Целта на настоящата статия е да очертае някои основни линии, по които хигиената може да бъде открита във възрожденското образование, главно чрез източници от епохата – периодичен печат и учебна литература.

Обсъждане

Опитът хигиената да бъде намерена редом с общообразователни дисциплини като български език, аритметика, история, землеописание и др., в повечето случаи показва нейната липса. Откриват се свидетелства за епизодична поява на хигиена в отделни програми на училища като самостоятелна дисциплина, понякога дори само в отделни години в едно и също училище, а също и включването ѝ с други науки в общ предмет. Не се откриват много сведения за това кой и как решава да преподава хигиена. Например Иван Момчилов, който е учил в Херсонския лицей в Одеса, заимства до голяма степен изучаваната от него там програма, която внедрява в еленското класно училище при своето завръщане в Българско. Сред предметите попада и хигиената, чийто еквивалент в Одеската семинария вероятно е предметът „медицина“, която по-скоро е дисциплина, разглеждаща основните здравни начала (Sirakov 1968, 83). Друг довод дава д-р Начев, който в предговора на своя курс лекции по хигиена мотивира съставянето му с факта, че този предмет не се изучава в българските училища, а желаещите да кандидатстват в чуждестранни лицеи и семинарии, трябва да държат изпит по него (Nachev 1875, предг.). В спомоществователните списъци на отделни издания прави впечатление, че сред изброените лица, заявили бройки от дадената книга, присъстват и духовници, които често са и преподаватели в килийните училища (Daskalova 1997, 63). Поради фрагментарния характер на сведенията относно учебните програми във възрожденските училища изготвянето на статистика по въпроса би дало неточна картина, но наблюденията показват, че изучаването на този предмет е нерегулярна практика и че хигиената, като обособен учебен предмет, се появява по-скоро като изключение.

Отсъствието на тази учебна дисциплина прави впечатление на не един лекар, педагог и общественик през епохата. За необходимостта от преподаване на хигиена в учебните заведения се забелязва обществена дискусия. Тя е активна най-вече в периода: средата на 60-те години на XIX в. до Освобождението (Stefanov 1980, 82). Дискусия в случая се използва с условен характер поради факта, че ако от едната страна застават най-вече някои учители, които често са и лекари, и поставят въпроса за въвеждане на хигиената в учебните програми, то от другата страна е пасивността или липсата на действия от останалите педагози, а не опоненти. Повдигането на въпроса през посоченото десетилетие може да се обясни с няколко причини. Това е периодът, когато българското образование навлиза в нов етап на развитие, започва специализацията на отделни училища, увеличава се обемът на просветната книжнина и броят на новооткритите школа от различен тип6). Тогава се завръщат в българските земи и много от вече дипломираните в чужбина българи – лекари, които се отдават на медицинска, но често и на просветителска дейност. Те са част от оформящата се българска национална интелигенция, от чиито среди е и основният контингент на радетелите за хигиенно преподаване. Културните връзки с други народи също се засилват, в това число и по отношение образователните модели, което обяснява увеличаването на броя на преводите на педагогическа литература.

Поради специфичния характер на материята и малцината компетентни по здравните въпроси лица тази дискусия не получава широк отзвук в обществените среди. Изражението на този процес е преди всичко в последователната поява на преводни, но и на оригинални трудове по въпросите на хигиената, както и на отделни полемични статии в пресата, в които нуждата от преподаване на тази дисциплина се поставя като необходимост. Няколко примера от разсъжденията на участниците в дискусията могат да послужат за по-ясно разбиране на процеса: „…Чрез невежеството си уставаме секи ден причина за отслабването си телом и духом... учителите тази наука да проповядват нейните правила устно, било писменно чрез вестниците, било чрез издаването на брошури, съчинения и преводи по тази част. Но едно средство още по-добро и може би от по-успешен резултат ще бъде въвеждането на тази наука в курса на нашите училища“, казва в статия по хигиенното възпитание д-р Тодор Стоянович7). Подобна мисъл споделя например и д-р Карл Бок: „Това би трябвало да са захваща още от началното училище, като са запознават децата с най-главните здравственни правила8)“.

Темата за изучаване на хигиената вълнува не само медици, но и общественици, като Петко Славейков, Драган Манчов, Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Найден Геров и др. Любен Каравелов например споделя: „По-напред от всичко човекът е длъжен да знае как да запази своето тяло от разни болести; само здравият човек е в състояние да извършва големи работи т.е. да бъде полезен на себе си и обществото9)“. „Тези, които са грижат за благоденствието на народа да направят учението на игиената задължително, не само в главните учебни заведения, но даже и в основните. Само в такъв случай младите ни ще могат да растат на здрава снага тъй що с пълни и пресни сили да могат всякога да работят за себе си и отечеството…“, са думи на Стефан Бобчев10). Йосиф Ковачев пък обяснява връзката между педагогиката и хигиената чрез полемика. На запитването към читателите: „Що иска хигиената от народното школо?“, същият автор отвръща: „Педагогията иска от Народното школо, да приготви разумни и благородни членове на обществото, а хигиената желае, да са тия членове здрави и яки“ (Kovachev 1873, 116).

За основен мотив на привържениците на хигиенното преподаване служи чуждият опит, най-вече западният. По страниците на преводните учебници или статии често авторите се аргументират с примери от френското образование, където хигиената е широко застъпена, също така със заемки от английските и немските училищни практики. Тези са и основните езици, от които се правят преводи, както и от гръцки, руски, сръбски източници11). Например анонимен автор във в. „Турция“ помества статия „Преподаването на игиената“, като се базира на труд на френския лекар и просветител Десио12). Говорейки срещу съществуващото невежество и суеверия, свързани със здравето, той препоръчва: „Можем да сполучим в това, като уредим в сичките училища първоначални уроци от игиена13)“. Едно от условията, което те смятат, че трябва да се изпълни на първо място, е предварителната подготовка на преподаватели по този предмет: „Преди да мислим да разпръсками познанията на игиената в масите, не требува ли да захванем да изучвами добре в тази наука самото преподавателно тяло14)“.

Основните средства за разпространение на хигиенните знания са учебната книжнина и пресата. „Здравето е най-драгоценното за човека“ е афоризъм, който присъства многократно по възрожденските страници. По-известните съчинения, конкретно предназначени по хигиена, от първата половина на XIX век са: „Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието“ (1846) от Сава Доброплодни15); „Гигиена (наука за сохранение на здравието)“ (1851)16). Повечето изследователи приписват този превод на А. Гранитски17). В този период попада и „Правила за сохранение на здравието (1852) от х. Найден Йованович18)“. До Кримската война (1853 – 1856) хигиенната литература е преобладаващо преводна. Този факт се обяснява преди всичко с липсата на достатъчно обучени специалисти, които да изготвят собствени трудове по здравна просвета, но и нуждата от изучаване на подобни знания все още не е ясно осъзната у повечето български просветители.

След 1856 г. се забелязва нов, далеч по-плодотворен етап по отношение на хигиенната книжнина. Първият известен труд е „Кратко здравословие или как да си вардим здравието“ (1865) от Сава Доброплодни, което на практика е и първото оригинално съчинение по хигиена на български език (Ianeva 2014, 20). Появата му може да се предпостави и във връзка с бушуващата холерна епидемия през този период. През 1875 г. е отпечатано съчинението на д-р Д. Начев „Понятие за хигиената. Лекции четени в Болградското централно училище“. Това съчинение до голяма степен отговаря на универсалния учебник тип лекционен курс, като материята е представена на научно ниво. През 1875 г. под редакцията на П. Пъргов излиза „Училищно здравословие за родители и учители“. С характер на хигиенен труд е и „Селският лекар“ на д-р И. Богоров, издаден през 1875 г19). Макар този труд да е предназначен за грамотните хора с цел да компенсира липсата на достъп до медицинско обслужване, то съдържанието му показва в голяма степен прилики с цитираните издания, и по-специално частта, озаглавена „Как да си вардим здравето“. „Игиена или Как се варди здравието и работната сила между народа: Популярна игиена от Карла Реклама“, дело на д-р Димитър Моллов през 1878, е последният подобен труд през периода20). Съществуват единични свидетелства за още преводи, които намират локална употреба или остават в ръкопис. Например Ат. Начев през 1872 г. превежда „За здравето и възпитанието на децата до седем години от възрастта им“ от френски език21). От дописка в брой 38 от 4-ти декември 1874 г. на в. „Век“ се разбира, че д-р Т. Стоянович превежда „Уроци по хигиена“ на д-р А. Риант също от френски език22) . В подлистник на няколко броя на в. „Напредък“ учителят и четник Петър Иванов говори за книга, озаглавена „Хигиена на българския народ“, която той превежда от неуточнен източник23).

Прави впечатление, че и през този период преобладава преводната литература, но съчиненията са далеч повече от ранния. Цялостният анализ на изброените трудове показва разностранен характер на тяхното съдържание, но и на начина на представяне на материята. В част от тях преводачите вмъкват свои разсъждения и примери, употребяват език, по-близък до ежедневния, отколкото до научния. В други пък преобладава сухата специфична материя, която невинаги бива достъпна за възприемане от учениците. Тези несъвършенства показват липсата на достатъчно опит и наблюдения върху преподаването на проблематиката у част от авторите. Налице е и фактът, че концепцията за преподаване на хигиената сред българите не е ясно формулирана, а често почива на чужд модел. Наред с хигиенните учебници, към тази книжнина трябва да се отнесат и множество статии. Повечето от тях се откриват в периодични издания, предназначени както за ученици, така и за друга публика. Такива са списанията „Училище“, „Читалище“, „Ступан“, „Знание“, „Летоструй или къщний календар“ и др., където се отпечатват отделни статии по здравни въпроси – главно преводни и по-рядко оригинални писания. Подобни се откриват и в някои вестници, като „Цариградски вестник“, „Турция“, „Македония“ и пр. Наред с печатните форми на изразяване, част от възрожденските просветители изнасят публични сказки в читалищата, по време на училищни чествания и пр., където дават публичност на своите идеи за здравното ограмотяване.

По отношение на учебното съдържание на предмета хигиена се разграничават няколко основни вида, които в различна степен залягат в обучението, близки по съдържание със съвременните изисквания при тези дисциплини. На първо място е училищната хигиена, която е и най-широко застъпена (Golemanov 1964, 50). Тя представлява клон на профилактичната медицина и се занимава с предпазването от болести на човешкия организъм (Yordanova 2020, 7). Други видове хигиена са: жилищна; хигиена на женитбата или отношенията между половете, на жените или майките, на различни физиологични процеси, органи и сетива от човешкия организъм, хигиена на заразните и паразитни болести и др.

Анализът на наличните свидетелства показва, че когато не може да бъде открита като отделен учебен предмет, хигиената би могла да бъде намерена под друга форма. Значителни елементи от нея са включени в съдържанието на близките до нея медицински науки като физиология, анатомия, антропология24). В преподаването на всяка от тях по един или друг начин се засягат и теми за предпазване на здравето, без да покриват цялостното ѝ съдържание. Тези предмети също се появяват епизодично из учебните програми на отделни училища. На следващо място са предметите с преобладаващо природонаучен характер, най-вече дисциплината естествена история, където уроците, свързани с човека, като висш представител на органичния свят, също включват и хигиенни съвети за правилното поддържане на телесното здраве25). Единични сведения показват и изучаване на предмета гимнастика, чиято материя е в пряка връзка с полезните за здравето знания (Dorosiev 1925, 87).

Сегменти от хигиенната просвета се откриват и в редица учебни помагала със смесено съдържание от типа на буквари, енциклопедии и други подобни, с включени в тях полезни знания. Например в известния буквар на д-р Петър Берон въпросът за здравното, възпитание на децата е поставен в частта „Как да варди человек здравието свое“, в която са включени редица здравнополезни напътствия (Beron 1824, 128 – 130). Друг популярен учебник с елементи на хигиенното познание са т.нар. „Взаимоучителни таблици“, изготвени от Неофит Рилски през 1835 г. От таблица № 41 под надслов „Завети на здравието“ до 46-а се съдържат редица съвети и познания, свързани с опазването на човешкото здраве. С подобно съдържание са редица възрожденски енциклопедии, буквари и книги с начални познания за деца.

Хигиенни знания се откриват и във вид на правила и норми в училищните ръководства. Йоаким Груев споделя следната практика във взаимното училище в Копривщица за периода 1837 – 1838 и 1838 – 1839 г.: „Учителя главният…. преглеждаше чистотата по ръце, по ноктите, по образ, а после и косата на учениците…“ (Chakurov 1953, 47). „Учениците… да ся носят чисто“ пък е едно от правилата в Цариградското класно училище (Dorosiev 1925, 76). „Управителя на училището… да настоява, щото храната на учениците да е винаги от добро качество, дрехите и постилките им да бъдат чисти, а също и стаите им“ е условие според устава на Богословското училище при Лясковския манастир „Свети апостоли Петър и Павел“ (Dorosiev 1925, 183). В същия документ впечатление прави наличието на доктор сред персонала. Той има за цел: „да дава надлежни съвети за запазване здравето на учениците, както и да ги надзирава и следи качеството на храната им“.

„Здрав дух в здраво тяло“ е друг често срещан афоризъм по страниците на учебникарската литература през Възраждането, който подчертава връзката между духовното и физическото благосъстояние на човек. В много от нравоученията и други производни учебници се съдържат елементи на хигиенното възпитание. Например в урок по нравоучение от Ан. Никопит се открива следната препоръка: „На всякий возраст големата чистота крепи здравието повече от всяко друго нещо“ (Nikopit 1850, 351). В преводното нравоучение на С. Радулов се среща друг апел на хигиенната наука: „Чювайтеся от всичко, что може да произведе болест…“ (Radulov 1853, 8). Подобни примери могат да се открият още, показващи възможността хигиената да бъде внедрена в ред дисциплини по различен начин, най-вече поради комплексния си характер и взаимодействието с други общообразователни предмети (Yordanova 2020, 10).

Заключение

Целите на преподаване на хигиената в училищата не се изчерпват само с подготовката на здрави младежи, които да защитават отечеството си, какъвто е един от доводите на привържениците. От друга страна, те са и бъдещи родители. Една от задачите на възрожденското училище е и подготовката на учители. Изучаването на хигиена наред с други предмети би спомогнало за увеличаване набора от познания и компетенции на лицата, които ще станат педагози. Друга цел, каквато поставя например д-р Д. Начев, е и обучението на бъдещи кандидат-студенти, които имат нужда от предварителна подготовка по тази наука.

Повсеместното изучаването на хигиената остава един нерешен до Освобождението въпрос. Липсата на достатъчно подготвени специалисти, които да преподават тази дисциплина, е сред основните причини тя да не попадне в повечето учебни програми. Неуспехът на крайната цел трябва да се търси в по-широки мащаби и е свързан с цялостната същност на възрожденското образование, което поради липсата на централизирана ръководна структура се развива несинхронизирано и асиметрично. Въпросът за уеднаквяването на учебните програми вълнува редица общественици през очертания период, но консенсус не е постигнат. От друга страна, е липсата на институция, която да уреди централизация на образователния процес. Усилията на Екзархията през 70-те години да подготви нови учебни програми по епархии, показват, че хигиената не е сред приоритетните дисциплини в повечето случаи. Необходимостта от усвояване на основните начала на тази наука е осъзната от редица възрожденски просветители и те са намерили по един или друг начин да внедрят хигиената в образованието, макар и по-често отделни елементи от тази полезна наука. Благодарение на тези усилия се полагат основите на българското здравно образование, което след Освобождението получава необходимите условия да настигне европейските успехи в тази сфера.

БЕЛЕЖКИ

1. Век [Vek], бр. 15, 20. IV 1874, 2 –3.

2. Читалище [Chitalishte], бр. 3, 1. II 1874, с. 69.

3. Източно време [Istochno vreme], бр. 24, 26. VII 1875, с. 3.

4. Медицината отсъства като учебен предмет през Възраждането, а само отделни елементи от нея се откриват в науки като антропология, физиология и хигиена.

5. Ръководител на основното учение [Rakovoditel na osnovnoto uchenie]. бр. 23, 30. XI 1874, с. 367.

6. Виж сравнение В: (Dimitrov 1987, 97 – 98.

7. Век [Vek], бр. 15, 20. IV 1874, 2 – 3.

8. Ступан [Stupan], бр. 15 – 16, 15. VIII 1875, с. 123.

9. Знание [Znanie], бр. 24, 15. XII 1875, с. 372.

10. Читалище [Chitalishte], 3, 1. II 1874, с. 66.

11. Гръцките източници за хигиенни преводи преобладават през първата половина на XIX в., но след това превес вземат френските.

12 Става дума най-вероятно за съчинението: L'Enseignement de l'hygiŽne, sa ncessit dans toutes les coles de tous les degrs от д-р Л. Десио (1801 – 1878) от 1869 г., което в превод означава „Преподаването на хигиената, нейната необходимост във всички училища от всички степени“.

13. Турция [Turtsia], бр. 34, 11. Х 1869, с. 1.

14. Пак там.

15. Този труд е дело на А. Сарантис (1809 – 1873), гръцки лекар и просветител. Издаден както на гръцки език през 1841 г.: Υγιονομία ήτοι Κανόνες προς διατήρησιν της υγίας. Παρισίοις, така и на френски: Hygionomie ou regles pour se conserver en bonne sant ‡ l’usage des habitants de l'Empire Ottoman. Преиздаден на български език през 1853 г.

16. Оригиналът на този труд е Preceptes d'hygiŽne ‡ l'usage des enfants qui frquentent les coles primaires. Paris, дело на испанския токсиколог и химик М. Орфила (1787 – 1853) през 1836 г.

17. От 1850 г. по страниците на „Цариградски вестник“ се появяват статии с подписа на Гранитски, а в броеве 15 – 19 излизат части от цитираната хигиена (Georgiev 1957, 67).

18. Това съчинение е с едва 8 страници.

19. Според Н. Генчев Богоров заимства от френските хигиенни издания Hygine scolaire за съчинението (Genchev 1979, 286).

20. Оригиналът на това съчинение е Das Buch der vernnftigen Lebensweise Fr das Volk zur Erhaltung der Gesundheit und Arbeitsf‰higkeit. Eine popul‰re Hygiene. от 1863 г. дело на немския медик проф. К. Реклам (1821 – 1887). Съществуват сведения, че за българския превод служат руски преводи от 1869 и 1871 г. (Andreeva-Popova 2001, 455 – 460). От известие в бр. 39 на в. „Век“ от 5 октомври 1874 г. става ясно, че Димитър Моллов е готов с превода, извършен в Киев, което доказва, че той е ползвал руски вариант. Във възрожденския печат части от този труд са публикувани преди 1878 г. В „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ на с. 72 е публикувана 10-а част от хигиената под името „Как требува да живеем, за да сми здрави и производителни“, дело на учителя Д. Фингов, но без да упоменава от какъв език прави превода. Три години по-късно същото списание публикува част от трета глава под името „Предвардението на кожата“. Вж. „Летоструй или къщний календар“ за 1876, бр. VIII, 1876, с. 107 – 115.

21. Преводът от френски език е на съчинението на д-р Л. Серен: De la sant des petits enfants, ou Avis aux mŽres sur la conservation des enfants pendant la grossesse, sur leur ducation physique depuis la naissance jusqu'‡ l'ˆge de sept ans, et sur leurs principales maladies от 1853 г. Отпечатано е В: Летоструй…, бр. IV, 1872, с. 134 – 153.

22. Оригиналът на това съчинение е HygiŽne scolaire: influence de l'cole sur la santé des enfants. от 1874 г.

23. Напредък [Napreduk], бр. 133 – 135, 27. V – 10. VI 1877.

24. Анатомия и физиология се преподават например в Калоферското класно училище през 1874 – 1875 г.; в габровските Главно мъжко и Главно девическо училище, както по-късно и в Габровската гимназия от 1872 г. насетне. Анатомия самостоятелно се открива в програмата на Копривщенското класно училище за учебната 1872 – 1873 г. Антропология се засича в програмата на шуменските общи училища за 1851 г.; в Калоферското класно училище в периода 1871 – 1872 г.; в Пловдивската семинария в края на 60-те години и др. (Dorosiev 1925, 15; 27; 119; 132; 155 – 156).

25. Уместен пример е учебникът: „Естественна история…“ от 1870 г. дело на д-р В. Берон.

ЛИТЕРАТУРА

Андреева-Попова, Н., 2001. Немската литература в България през Възраждането. София: Кралица Маб.

Апостолов, М., 2000. Исторически, социални и етични измерения на медицината. София: ГорексПрес.

Берон, П., 1824. Буквар с различни поучения. Брашов.

Генчев, Н., 1979. Франция в българското духовно възраждане. София: Климент Охридски.

Георгиев, Б., 1957. Преглед на Българската медицинска книжнина от средата на миналото столетие до Освобождението. Здравно дело. 10(4), 58 – 63.

Георгиев, В., 1957. Здравна просвета на български език около средата на миналото столетие. Здравно дело. 10(3), 66 – 68.

Големанов, Хр., 1964. Възрожденската медицинска книжнина. София: Медицина и физкултура.

Големанов, Хр., 1961. Рибният буквар и неговото здравновъзпитателно значение. Среден медицински работник, 7, 46 – 48.

Давидова, В., 1956. История на здравеопазването в България. Очерци. София: Наука и изкуство.

Данова, Н., 1994. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно политическо развитие на Балканите през XIX век. София: БАН.

Даскалова, К., 1997. Българският учител през Възраждането. София: Свети Климент Охридски.

Димитров, А., 1987. Училището, прогресът и националната революция: българското училище през Възраждането. София: БАН.

Доросиев, Л., 1925. Материали за изучаване на учебното дело в България. Нашите класни, средни и специални училища преди Освобождението. София: Държавна печатница.

Еленски сборник. Книга за Елена и Еленския край. 1968. Ст. Сираков (ред), София: НС ОФ.

Йорданова, Б., 2020. Училищна хигиена, здравно образование и възпитание. София: Свети Климент Охридски.

Ковачев, И. 1873. Школска Педагогиа, или методическо ръководство учителите и управителите на народните школи. Част първа: Обща методика. Пловдив: Книжарница на Д. Манчев.

Ликоманова, А., 1942. Приноси за проучване на учебното дело. Училищен преглед, 41(5 – 6), 589 – 616.

Мирчева, Г., 2018. (А)Нормалност и достъп до публичността: Социално–институционални пространства на Биомедицинските дискурси в България (1878 – 1939). София: Свети Климент Охридски.

Начев, Д., 1875. Понятие за хигиената. Лекции четени в Болградското централно училище. Болград: Печ. на Централното училище.

Николова, Н., 2003. Българската анатомична терминология през Възраждането. Шумен: Антос.

Никопит, А., 1850. Учения за децата. Период, первий. Цариград: Тип. на „Цариградски вестник“.

Радулов, С., 1853. Нравоучение за децата. Одеса: в Тип. Францова и Нитче.

Стефанов, В., 1980. Българската медицина през Възраждането. София: Медицина и физкултура.

Чакъров, Н., 1953. Христоматия по История на българското образование до появата на марксическата мисъл у нас. София: Наука и изкуство.

Ianeva, Sv., 2014. Hygiene in nineteenth century Bulgaria. Turkish Historical Review, 5(1) , 16 – 31.

REFERENCES

Andreeva-Popova, N., 2001, Nemskata literatura v Bulgaria prez Vazrazhdaneto. Sofia: Kralitsa Mab.

Apostolov, M., 2000. Istoricheski, sotsialni i etichni izmerenia na meditsinata. Sofia: GoreksPres.

Beron, P., 1824. Bukvar s razlichni pouchenia. Brashov.

Genchev, N., 1979. Frantsia v balgarskoto duhovno vazrazhdane. Sofia: Kliment Ohridski.

Georgiev, B., 1957. Pregled na Balgarskata meditsinska knizhnina ot sredata na minaloto stoletie do Osvobozhdenieto. Zdravno delo. 10(4), 58 – 63.

Georgiev, V., 1957. Zdravna prosveta na balgarski ezik okolo sredata na minaloto stoletie. Zdravno delo, 10(3), 66 – 68.

Golemanov, Hr., 1964. Vazrozhdenskata meditsinska knizhnina. Sofia: Meditsina i fizkultura.

Golemanov, Hr., 1961. Ribniyat bukvar i negovoto zdravnovazpitatelno znachenie. Sreden meditsinski rabotnik, (7), 46 – 48.

Davidova, V., 1956. Istoria na zdraveopazvaneto v Bulgaria: Ochertsi. Sofia: Nauka i izkustvo.

Danova, N., 1994. Konstantin Georgiev Fotinov v kulturnoto i ideyno politichesko razvitie na Balkanite prez XIX vek. Sofia: BAN.

Daskalova, K., 1997. Balgarskiyat uchitel prez Vazrazhdaneto. Sofia: Sveti Kliment Ohridski.

Dimitrov, A., 1987. Uchilishteto, progresat i natsionalnata revolyutsia: balgarskoto uchilishte prez Vazrazhdaneto. Sofia: BAN [in Bulgarian].

Dorosiev, L., 1925. Materiali za izuchavane na uchebnoto delo v Bulgaria. Nashite klasni, sredni i spetsialni uchilishta predi Osvobozhdenieto. Sofia: Darzhavna pechatnitsa.

Elenski sbornik. Kniga za Elena i Elenskia kray. 1968. St. Sirakov (red), Sofia: NS OF.

Ianeva, Sv., 2014. Hygiene in nineteenth century Bulgaria. Turkish Historical Review, 5(1) , 16 – 31.

Kovachev, I. 1873. Shkolska Pedagogia, ili metodichesko rakovodstvo uchitelite i upravitelite na narodnite shkoli. Chast parva: Obshta metodika. Plovdiv: Knizharnitsa na D. Manchev.

Likomanova, A., 1942. Prinosi za prouchvane na uchebnoto delo. Uchilishten pregled, 41(5 – 6), 589 – 616.

Yordavova, B., 2020. Uchilishtna higiena, zdravno obrazovanie i vazpitanie. Sofia: Sveti Kliment Ohridski

Mircheva, G., 2018. (A)Normalnost i dostap do publichnostta: Sotsialno– institutsionalni prostranstva na Biomeditsinskite diskursi v Bulgaria (1878 – 1939). Sofia: Sveti Kliment Ohridsk.

Nachev, D., 1875. Ponyatie za higienata. Lektsii cheteni v Bolgradskoto tsentralno uchilishte. Bolgrad: Pech. na Tsentralnoto uchilishte.

Nikolova, N., 2003. Balgarskata anatomichna terminologia prez Vazrazhdaneto. Shumen: Antos.

Nikopit, A., 1850. Uchenia za detsata. Period, perviy. Tsarigrad: Tip. na “Tsarigradski vestnik|.

Radulov, S., 1853. Nravouchenie za detsata. Odesa: v Tip. Frantsova i Nitche.

Stefanov, V., 1980. Balgarskata meditsina prez Vazrazhdaneto. Sofia: Meditsina i fizkultura

Chakarov, N., 1953. Hristomatia po Istoria na balgarskoto obrazovanie do poyavata na marksicheskata misal u nas. Sofia: Nauka i izkustvo.