История
Вход / Регистрация

2014/3, стр. 271 - 277

ДИСКУСИЯТА НА АРХИТЕКТИТЕ ОТНОСНО БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ГРАД В ЮГОИЗТОЧНА УКРАЙНА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1920 – 1930 ГОДИНА

Тетяна Бондаренко
E-mail: taniabnd1@rambler.ru
Zaporizhzhya National University – ZNU
66 Zhukovskogo str. Bl. 1
69600 Zaporizhzhya Ukraine

Резюме: В статията е разгледана систематичната и задълбочена работа по градостроителството, която се води през разглеждания период в две основни направления. Първото от тях е създаването на нови социалистически градове и работнически селища във връзка с изграждането на крупни предприятия на тежката индустрия; второто направление е реконструкцията и по-нататъшното развитие на стари промишлени цетрове и големи градове, които са се формирали исторически. Изследва се дискусията по основните направления на градостроителството в Югоизточна Украйна (1920 – 1930), които се различават едно от друго. През 30-те години на ХХ в. в Украйна вече съществуват поддръжници на три основни течения в градостроителството: централисти, линейници и децентралисти (на укр. розсипнi).

Ключови думи: centralists, linealists, looses, architects, housing construction, Ukraine.

Някои архитекти, заимстващи форми от украинския барок от ХVІІ – ХVІІІ век и от украинския модерн, едновременно с решаването на практически задачи в строителството се опитват в своята практическа дейност и в дискусиите да обосноват националните особености на украинско-съветската архитектура. Но тези опити са единични и нямат подкрепа сред широката архитектурна общественост. Те не влияят върху общото развитие на архитектурата в Украинската съветска социалистическа република.

Повечето архитекти разбират, че прогресът на архитектурата зависи от общото нарастване на икономиката и културата на страната, от развитието на строителната база. Затова младата съветска архитектура тръгва по пътя на търсенето на нови архитектурни форми и структури на сградите, в зависимост от тяхното общо предназначение, от рационалното използване на строителните конструкции и материали, а така също и от новите принципи на градостроителството.

Но разбиранията на новите творчески позиции на архитектите се разминават. По това време на архитектурния фронт се води оживена дискусия между различни обединения и групи съветски архитекти. Към тях принадлежат: Асоциацията на новите архитекти1) , Обединението на съвременните архитекти2) , Обединението на архитектите урбанисти3) , Всесъюзното обединение на пролетарските архитекти4) и други (Зеленко, 1930:10). През 1923 г. в Харков, Киев и Одеса са създадени обединения на Дружеството на съвременните архитекти на Украйна5) . Всяко от тези обединения има своя творческа платформа, намираща се в известна степен под влиянието на формализма и смятаща се за призвана в създаването на архитектура, съзвучна със социалистическия епос.

Най-активно в пропагандата на своите теоретични положения е Обединението на съвременните архитекти, което издава свое списание и стои на по-зициите на конструктивизма. В програмни декларации на конструктивистите са заложени някои прогресивни тенденции – широкото използване на постиженията на световната и отечествената строителна техника, творческите търсения на нови архитектурни форми и тяхното създаване, породени от новите социални условия, типовете и видовете сгради, разрешаването на въпросите за идеологическото влияние на архитектурата върху съзнанието на човека и формите на възприемане на архитектурното наследство. Те отбелязват така също необходимостта от съобразяване в архитектурното творчество с национално-строителните, климатичните и икономически предпоставки (Архитектура Украинской ССР, 1951: 54).

Така програмата на конструктивистите, наред с техния новаторски подход за решаването на функционалните задачи, а така също и тяхното отношение към научните разработки на въпросите по организацията на бита, привлича вниманието на широк кръг архитекти. Ала много положения в тази програма не се осъществяват в практическата дейност на конструктивистите. Те не използват в своите работи архитектурното наследство и националните традиции; често при реализацията на творческите си замисли те не се съобразяват с климатичните условия и с реалните възможности на строителството. В работите на отделни архитекти, предимно проектни, намират място схематизмът на общата композиция, гигантоманията и проявите на формализма, свързани с безкритичното заимстване на чуждестранни образци.

Всичко това предизвиква негативното отношение на широки кръгове сред съветската общественост към творчеството на конструктивистите, независимо от това, че с използването на някои прогресивни щрихи от това направление в новите форми са построени в страната немалко сгради, които се отличават с високи архитектурни качества. В масовото строителство влиянието на новото архитектурно течение се явява в рационални планирани решения и прости форми, свързани с плана, конструкцията и материалите (Власов, 2000: 14).

Различни творчески течения в страната провеждат дискусии и спорове, за да се очертае новото и прогресивното при строителството на новите градове. През 1930 г. в Украйна вече съществуват привърженици на трите основни направления в градостроителството, които застъпват различни гледни точки.

Централистите смятат, че „градът трябва да се строи на незначително разстояние от фабриките и заводите – приблизително на 100 – 200 метра, така че димът, шумът и парата от заводите да не пречат на населението. Добре е според тях между заводите и града да се прокара дълъг булевард или дори парк“ (Бичук, 1976: 7). Когато тези дървета пораснат, то между града и завода ще има зелена ивица. Града те разчитат за няколко стотин или хиляди души, които ще живеят в големи многоетажни домове. В центъра на града и около него „трябва да се изградят големи паркове и широки булеварди с алеи. По тези булеварди ще се движат трамваи и автобуси, за да превозват жителите на града от домовете до работата им и обратно. Но тези транспортни коридори трябва да бъдат така изградени, че по тях да се пътува бързо и да не се пречи на хората и пешеходците“ (Веснин, 1932: 40). Затова централистите смятат, че е необходимо да се създаде разнообразна система за транспортно движение, при която пътищата се разделят на видове.

1. Пътища за бързо или кризисно движение – това са пътища от един град до друг на далечни разстояния, по които трябва да се движат електрически влакове и бързи автомобили. По тези пътища няма да имат право да се движат пешеходци и велосипедисти. За да не затрудняват движението от града, те няма да минават през центъра, а ще обхождат града по края. Ако все пак се налага да се пресичат тези пътища, то е потребно за тази цел да се построят мостове за пешеходци.

2. Бавни – за вътрешно движение из града. Тези пътища трябва да се използват за разходки и за пътуване на неголеми разстояния. Ако пътищата от първия тип трябва да бъдат сравнително прави, без остри завои, за да е възможно по тях автомобилите да се движат максимално бързо, то пътищата от втория тип могат да бъдат устроени по съвсем друг начин: „да се вият като змии“ и да се разделят в парковете.

3. Пешеходни и велосипедни – те трябва така да се прокарват, че населението да има възможност бързо да се придвижва от своите домове до работата си или до магазина (Бичук, 1976: 8).

Централистите обръщат внимание на факта, че по това време пътищата обикновено заключават квадрат, към чиито страни гледат фасадите на жилищните домове. По такъв начин домовете гледат един към друг, техните обитатели не виждат природата, те получават малко светлина и само се гледат един с друг през прозорците. Централистите напълно критикуват такова разполагане на домовете и предлагат устройването на града по друг начин. Първо, домовете трябва да се строят в зелени паркове, второ, да не се изграждат никакви огради и вътрешни дворове. Алеите трябва според тях да се намират в парковете, между домовете, собствени дворове не трябва да има, за да е възможно гражданите да преминават свободно, където пожелаят по различните алеи в парковете или между домовете.

Привържениците на това направление в градоустройството предлагат изграждането на широки алеи, около които да има много дървета и цветя, които ще водят до местата, където се струпват най-често жителите на града. За такива места те смятат гарите и площадите пред тях, „Съветският“ площад, площадите пред заводите, където трябва да престояват автобусите, леките автомобили и трамваите, с коитотрудещите ще стигат до своите работни места. Също така централистите говорят, че пътищата трябва да водят до един голям парк – парк за култура и отдих. Този парк трябва да има освен зелени алеи, езера и рекички още и съоръжения за отдих и развлечение.

Друга гледна точка заемат линейниците, които смятат, че не трябва да се строи голям град, разположен на огромна територия – „як розлита юшка з кусочками домiв в нiй“ („като разлята юшка6) с късчета домове в нея“) (Бичук, 1976:9). Те се придържат до гледната точка, според която трябва да се строят високи жилищни блокове и „дълги, дълги пътища“ (Дворец Советов, 1933: 56). От високите блокове според тях ще се съзерцава природата, а пътищата ще съединяват работата и дома. Наистина, за жителите на града ще бъде трудно да пътуват един до друг или да се събират на общи мероприятия поради отдалечеността им, ала линейниците твърдят, че ако бъдат построени пътища със здрав паваж и по тях се движи бърз транспорт, то такъв проблем не трябва да възниква. Изграждането на жилището трябва да имаформа на „пачки“7) (Мастера советской архитектуры, 1975: 45). Край всяка „пачка“, която се състои от 8 – 10 дома, ще има детска ясла, детска градина, училище. Линейниците се изказват против съществуването на централен площад и парк в центъра на града.

Привържениците на третата група – децентралистите, имат за цел съвсем да заличат разликата между града и селото. Но за това е необходимо според тях да се изграждат малко жилищни блокове край селски пътища. Тогава работниците и селяните ще живеят „рамо до рамо“ и ще общуват по-често. Едни от тях ще пътуват на свои автомобили до заводите, а други – до колхозите, совхозите или на полето. С помощта на такова разселване всички ще имат еднакви домове, електроенергия; няма да чувстват дискомфорт от живота си в големите жилищни блокове. Децентралистите се застъпват за това, че пътят трябва да бъде добър, а на 8 – 10 км трябва да има станции за спиране на автобусите. Край тези станции трябва да има домове за отдих със стаи за занимания и игри, а така също училища, детски градини и ясли.

По такъв начин трите гледни точки са твърде различни и интересни. Но от всички съществуващи системи за планиране на градовете преобладаващо място при изграждането на новите украински градове заема правоъгълната система (Запорожие, селище ХТЗ), която има ясна организация на вътрешноградския транспорт, правилна геометрична структура на града, опростено прокарване на комуникационната мрежа.

С появата през 1930 г. на Украинския държавен научноизследователски институт за проектиране на града (Дiпромiсто) 8) в Украйна се разгръща системна и задълбочена работа по градостроителство, която се води в две основни направления (Георгиевский, 1928: 63). Първото се отнася до създаването на нови социалистически градове и работнически селища във връзка с изграждането на крупни предприятия на тежката индустрия; второто – реконструкция и по-нататъшно развитие на старите промишлени центрове и големи градове, които са се формирали исторически.

Строителството на нови социалистически градове заема едно от най-важните места в плановете за развитие на народното стопанство на страната. Самата идея за социалистическия град предвижда най-напред организация на селището в такъв вид, че всеобхватно да допринася за развитието на производството и нарастването на производителността на труда, осигуряване на хубави условия за живот на населението. При строителството на новия град се имат предвид рационалното използване на природните условия, правилното зониране на територията, целенасоченото разполагане на уличната мрежа, площта и гражданските блокове, озеленяването, осигураването на вода, високото равнище на благоустройство, а така също осигуряването на ансамблираност на постройките, която трябва да покаже спецификата на един или друг град.

БЕЛЕЖКИ

1. Асоциацията на новите архитекти (АСНОВА) – това е обединение на архитекти, художници, основано през 1923 г. от преподаватели във ВХУТЕМАС (архитектите Н. А. Ладовски, Ф. Крински, Н. Докучаев, А. М. Рухлядев, Л. М. Лисицки, А. Бунин; художниците А. М. Родченко, Д. Королев, инж. Лолейт) и др. Членовете на Асоциацията на новите архитекти се занимават с проблемите на създаване на художествено изразителна, емоционално наситена и ритмично остра архитектурна форма на основата на нови строителни материали и конструкции, със съобразяване с обективните психофизиологични закономерности на възприемане от човека на обема, пространството и цвета. Членовете на Асоциацията на новите архитекти издигат идеята за създаване на качествено нова архитектура на базата на синтеза, пластичните изкуства (в архитектурата се въвежда нова емблематика, революционни призиви и т. н., изпълнени със средствата на скулптурата, живописта и декоративните изкуства.

2. Обединението на съвременните архитекти е творческо обединение на съветски архитекти, основано в 1925 г. в Москва. Членовете на това обединение се представят под лозунгите „Функционализъм“ и „Конструктивизъм“. Те прогандират научния подход за решаване на архитектурните задачи, използването на най-новите конструкции и материали, типизацията и индустриализацията на строителството, новите принципи на социалистическото разселване. Сред членовете на Обединението на съвременните архитекти са братя Веснини, М. Гинсбург, Г. Орлов и Леонидов. В Украйна отделението на Обединението на съвременните архитекти се нарича Дружество на съвременните архитекти на Украйна. Обединението на съвременните архитекти съществува до 1931 г.

3. Обединението на архитектите урбанисти съществува от 1928 до 1931 г. в Москва. Със своите декларации и теоретични работи членовете на Обединението на архитектите урбанисти призовават архитектите да преминат от проектиране на определени постройки към създаване на единна пространствена система на града и да разглеждат сградата като част от града. Членове на това обединение са: М. О. Ладовски, Д. Ф. Фридман, С. А. Лопатин.

4. Всесъюзното обединение на пролетарските архитекти е основано в 1929 г. Членовете му (С. Алабян, А. Власов, А. Г. Мордвинов и др.) декларират създаването на нова пролетарска архитектура (на основата на механизацията, стандартизацията и постиженията на строителната техника), класова по съдържание и форма, призвана да обслужва потребностите на пролетариата и новия колективен бит. В 1932 г. това обединение влиза в състава на Съюза на съветските архитекти.

5. Дружеството на съвременните архитекти на Украйна – това е първото обединение на съветски архитекти, създадено през 1928 г. в Харков (то има филиали в Киев и Одеса). Архитектите – членове на това дружество, стоят на позициите на конструктивизма. Някои негови членове използват композиционни похвати и форми от украинския барок, а други се обръщат към традициите на украинската народна архитектура. Членове на Дружеството на съвременните архитекти на Украйна са: Д. Дяченко, П. Альошин, М. Холостенко и др.

6. Юшка – вид украинско ястие.

7. Пачка – съвкупност от 8 – 10 дома, микрорайон.

8. Основните направления в дейността на този институт днес са: а) научни изследвания в областта на регионалното планиране, градостроителството и природоохранителните мерки, ландшафтната архитектура, провеждане на геоинформационни технологии; б) разработване на всички нива на проектна документация в областта на регионалното планиране, градостроителството, обемно-конструкторското проектиране и инженерното планиране, ландшафтната архитектура; в) участие в разработването на законодателна и нормативно-правова база за реализация на държавната градостроителна политика.

Превод от украински език: д-р Иван Симеонов

ЛИТЕРАТУРА

Архитектура Украинской ССР. Т. 2. (1951). Киев: Издательство АА УССР, 1951.

Бичук, И. М. (1976). Архитектура г. Запорожья. Запорожье: Просвiта, 1976.

Веснин, В. (1932). Здание социализма – В: Советское искусство. 7 октября.

Власов, О. (2000). Город в дыму – В: Перекур.13 квiтня.

Георгиевский, Г. Ф. (1928). Вопросы жилищного строительства на Украине – В: Хозяйство Украины. № 4.

Дворец Советов. Всесоюзный конкурс 1932 г. Сб. статей (1933). Москва.

Зеленко, А. (1930). Кто и как предлагает строить новые города – В: Культура и быт. № 1.

Мастера советской архитектуры об архитектуре. Т. 2. (1975). Москва: Искусство.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.