История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2024-5-7-ant

2024/5, стр. 413 - 419

ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Антоанета Балчева
E-mail: ani.balcheva@balkanstudies.bg
ОRCID iD: 0000-0002-6001-9622
Institute of Balkan Studies and
Centre of Thracology
Bulgarian Academy of Sciences
45 Moskovska St.
1000 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

В унисон с изградената през годините традиция на българските и хърватските учени за сравнително, интердисциплинарно разглеждане на значими културни феномени от взаимната историческа и културна летопис на двата народа, на 25 и 26 юни 2024 г. в София се състоя международна интердисциплинарна научна конференция „Българо-хърватски диалози. Времена, събития, личности“, организирана от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ – БАН). Научният форум бе реализиран в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на МОН, а партньори на събитието бяха Отделението за исторически науки, Институтът за история на хърватската литература, театър и музика към Хърватската академия за науки и изкуства и Посолството на Република Хърватия в България. Целта на форума беше да се дообогати проучването на културно-историческото наследство на българи и хървати с нови идеи и подходи за разчитане на общото ни минало, като се акцентира върху културологичното, историческото и литературно съпоставителното изследване на взаимните контакти с оглед на съществуващите местни традиции и външни влияния, местата и личностите на паметта.

Откриването се състоя на 25 юни в Тържествената зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Приветствия към участниците и гостите на конференцията поднесоха доц. д-р Елка Трайкова – научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ на БАН, проф. д-р Румяна Прешленова – директор на ИБЦТ –БАН, Н.Пр. Ясна Огняновац – извънреден и пълномощен посланик на Хърватия в България, доц. д-р Ирина Огнянова – ръководител на проекта „Общество, държава и църква при българи и хървати през вековете“, и доц. д-р Антоанета Балчева – ръководител на проекта „Български и хърватски културни маршрути в Югоизточна Европа. Пресечни точки и взаимодействия“.

Пленарното заседание бе открито с доклада на Дамир Карбич, посветен на ролята на проф. Анте Гулин – ръководител на Отделението за исторически науки към Хърватската академия на науките и изкуствата, за създаването и поддържането на съвместен научен проект между Хърватската академия за науки и изкуства и Българската академия на науките. Подчертан беше приносът му на инициатор на поредица научни конференции, допринесли за задълбочаването и разширяването на познанието ни за българо-хърватските отношения. Като важен етап от неговата творческа дейност бяха изтъкнати и издадените съвместни сборници с научни изследвания – резултат от дългогодишното сътрудничество между българските и хърватските учени, на които направи изчерпателен тематичен обзор Светлозар Елдъров. Заслужено място сред тях заема и последната, 14-а поред колективна монография, излязла през 2024 г. – Хървати и българи. Дипломация, политика, култура и наука. Детайлно представяне на изданието в чест на 25-годишнината от сключването на Двустранната спогодба за научно сътрудничество и обмен между Българската академия на науките и Хърватската академия на науките и изкуствата 1997 – 2022 и на 30-ата годишнина от българо-хърватските междудържавни отношения бе направено от неговия редактор – Тихана Луетич.

Богатата палитра от включените в програмата теми сполучливо дооформи събирателния образ на един рецептивен модел на общуване, задълбочено преосмислен от международния екип от изследователи, заявили участието си в конференцията. В научния форум бяха включени общо 44 утвърдени учени, млади специалисти и докторанти – 22-ма от български и 22-ма от чуждестранни научни институти и университети. Широката проблематика спомогна за разчупването на стереотипните ни представи за близост и общност, извеждайки ги от езика на локалното и насочвайки ги към нови за науката аспекти, знакови личности и събития от взаимния ни културноисторически диалог. Четири отделни панела бяха посветени на генезиса, социокултурните закономерности и типологията на традиционните прояви на близост между двата народа и свързаните с тях психологически и социални нагласи.

Особен интерес по време на първото заседание предизвикаха докладите, концептуализиращи интереса на хърватите към българските земи и историческите събития в началото на ХХ в. в контекста на културноисторическите и социалнополитическите процеси на епохата, в които централно място заемат идеите за славянско единение и свързаният с тях национален идеал за постигане на независимост сред славянските народи. Текстовете на Дамир Агичич от Факултета по философия на Загребския университет – „Хърватската политическа и културна общественост за българската независимост през 1908 г.“; на Хървойка Миханович-Салопек от Института за история на хърватската литература, театър и музика (ХАНИ) – „Никола Андрич и неговото пътеписно творчество за България и българските интелектуалци“; на проф. Мира Маркова от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – „Исторически концепти за българската локалност. Погледът на Иван Хоич и Степан Радич“, бяха фокусирани върху зачестилите през началото на ХХ в. манифестации на солидарност между двата народа, преподреждащи по-нятията за свое и чуждо, център и периферия, национално и наднационално в кръстопътния ни регион. Анализираните материали и изнесените в тях факти са ценен документ за динамиката на модернизационните процеси при българите и хърватите в началото на ХХ в., плод на взаимодействието между духовните традиции на Полуострова, европейските, извъневропейските маршрути и намирането на собствен език за националните култури.

Интересен тематичен блок оформиха и научните изследвания, разглеждащи отражението на историческите събития и личности в българския и хърватския периодичен печат от края на XIX и началото на XX век. Магдалена Найбар-Агичич от Северния университет, Копривница; Злата Живакович-Керже от Хърватския институт за история; Миленко Брекало от Института за социални изследвания „Иво Пилар“ в Осиек; Марияна Стамова от ИБЦТ – БАН; Тихана Луетич от Института за исторически и обществени науки (ХАНИ) извършиха както преглед, така и съпоставителен анализ на поместените в медиите материали с българска и хърватска проблематика.

Темата за мястото на България в хърватската литература, историография и наука зае подобаващо място и в докладите на Наум Кайчев от СУ „Св. Климент Охридски“, който изнесе неизследвани досега факти за приема на сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови в хърватското общество (втората половина на ХІХ век); на Мирко Чурич от Матица Хърватска, Джаково – „Прагматични аспекти на посвещението в сборника на братя Миладинови“; на Йосипа Драгичевич от Министерството на науката и образованието на Република Хърватия – „България в хърватските литературни текстове от XIX век“.

Пъстрата амалгама, в която се оглеждат наративите за историческата, социокултурната и ценностната принадлежност на българския и хърватския народ бе обект на специално внимание и в проучванията на Мария Бенич Пенава от Икономическия факултет на Университета в Дубровник и на Звездана Пенава Брекало от Факултета по педагогически науки на Университета „Й. Й. Щросмайер“ в Осиек, посветили изследването си на хърватско-българските отношения в творчеството на Фран Сречко Гундрум Ориовчанин; а също така в докладите на Вйекослава Юрдана от Факултета по педагогически науки при Университета „Юрай Добрила“ в Пула – „Последното цвете от нашата кръв поникна на българска земя“: Владимир Назор и неговата племенница от България“; на Желко Дугац от Института по философия на науката (ХАНИ) и Бранка Гърбавац от Института за исторически и обществени науки (ХАНИ) – „Реконструкция на сътрудничеството на д-р Андрия Щампар с колегите му от България отразено в дневника и писмата му“. Интердисциплинарното разглеждане на значими личности и феномени в историята на двата народа в процеса на взаимното им себеопознаване намери задълбочена интерпретация в представения доклад на Александра Миланова, ИБЦТ, БАН – „Българо-хърватски диалози в музиката от първата половина на XX век: симфониите на Никола Атанасов и Дора Пеячевич“. Особен интерес предизвика и изследването на Ина Христова от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, насочено към сравнителното разглеждане на две от представителните творби на българския и хърватския литературен модернизъм от първите десетилетия на XX век – „Песен на песента ми“ на Пейо Яворов и „Песен на песните“ на Янко Полич Камов. Контекстуализирането на анализа бе насочено към открояването на първото десетилетие на XX век като време на специфична и противоречива културна и духовна атмосфера, изискващо преосмисляне на парадигматичните образи на Жената, Любовта, Песента, Поета; на фигурите на преображението, разединението, страданието и бунта.

Паралелно със заседанията в Тържествената зала „Проф. Марин Дринов“ се провеждаше и панел в зала „Академик Иван Евстратиев Гешов“ на БАН, който допринесе допълнително за разгадаване на неподозирани аспекти от присъствието на българи и хървати в сложно преплетените истории на Балканите, от трансфера на идеи, религиозни светци и култове в един широк хронологически диапазон. Докладите на Тодор Чобанов, ИБЦТ, БАН; Светослав Стамов, ИБЦТ, БАН – „Исторически, археологически и геномни наблюдения към въпроса за началото на хърватското присъствие на Балканите“; на Калин Йорданов, ИБЦТ, БАН – „Дублиращите се реликви на Адриатика: случаите с мощите на Св. пророк Симеон Богоприемец и на Св.вмчца Евфимия Всехвална“; на Зринка Новак, Отделение за исторически науки при Института за исторически и обществени науки, ХАНИ – „От Босна през България до Трансилвания: за култа към Пресвета Богородица Мария Чипровска и неговото разпространение чрез францисканските мисионери в България, произхождащи от францисканската провинция Босна Сребърна през XIV – XVIII век“, и на Сузана Симон, Институт за исторически и обществени науки, и Горан Будеч, Отделение за исторически науки, ХАНИ – „Фружин, син на Шишман, между Липова и Дубровник“, провокираха аудиторията с разчитането на поз нати и непознати досега исторически факти, материали и документи, значими както за отделните народи, така и за реконструирането на цялостната ни югоизточноевропейска идентичност. Своите нови научни открития и анализи изнесе и Лилия Илиева в изследването си „Език и правопис на Петър Богдан Бакшич в неговата неизследвана втора книга “Blagoskroviscte nebesko Marie Divicze Mayke Boxye”, Рим, 1643 г.“

Особен дял в изясняването на многопластовия образ на българо-хърватските отношения от периода на Ранното и Късното средновековие и времето на Дубровнишката република заеха и проучванията на Виниций Б. Лупис от Института за социални изследвания „Иво Пилар“, Дубровник – „Ролята на дубровничани в създаването на българското гражданско общество през Късното средновековие и ранното Ново време“, на Владислав Иванов, ИБЦТ, БАН „България през XIV век в хрониката на Юний Рестич (1669/1671 – 6. IX. 1735)“; на Елена Костова, Институт за исторически изследвания, БАН – „Един непубликуван извор за българо-дубровнишките връзки през XV век“; на Пенка Данова, Институт за исторически изследвания, БАН – „Българско минало и съвременност в „Подробен свод на дубровнишките анали“ на Яков Лукаревич (1605 г.)“; на Симеон Симеонов, ИБЦТ, БАН – „Адриатика и Черноморието в дневниците на Франсиско де Миранда“.

Заседанията през втория ден на конференцията продължиха в Института за балканистика с Център по тракология и бяха фокусирани около неизвестни или недобре осветлени досега моменти от научните, културните и политическите връзки между двата народа от края на ХIХ в. до нашето съвремие. Отношението към славянството и идеята за южнославянско единение бяха в основата на изследванията на Кирил Илиев, ИБЦТ, БАН – „Славянският събор в Прага през 1908 г. и проблемите на южнославянските народи“ и на Игор Деспот – „Никола Пашич в мемоарите на Иван Мештрович, Христофор Хесапчиев и Джордже Караджорджевич“. Евлоги Станчев, ИБЦТ, БАН направи интересен съпоставителен анализ за присъствието на Босна и местните мюсюлмани в хърватската романтична историография (XVII – XIX век).

Отделен сегмент в оформилия се сложен паноптикум от диалози с другостта представляваха изследванията, посветени на отражението на българи и хървати в пътеписното им творчество. Ивайло Начев, ИБЦТ, БАН – „Иван Шишманов за Хърватия и хърватите. Личните впечатления от едно пътуване“; Сузана Лечек, Хърватски институт за история; Ивица Шуте, Факултет по философия, Загребски университет – „От София до Черно море. Образът на България в пътеписния репортаж на загребския журналист Анте Ройнич през 1940 г.“, и Антоанета Балчева, ИБЦТ, БАН – „Хърватските земи в творбите на три български интелектуалки (Олга Чавова, Богдана Дочева и Вера Плочева)“, поставиха наблюденията си в контекста на различни културноисторически, социално-политически, религиозни и етнически обществени модели, характерни за разискваната епоха.

Върху отделни аспекти от възприемането на българското изкуство в хърватски контекст бе насочен докладът на Диана Гласнова от Хърватско-българското дружество в Загреб, която интерпретира картината на Никола Машич „Розобер в България“, спечелила митична слава с историята около действителността и легендите за нейното създаване, възприемане и разпространение в обществото. Приносен за изясняването на изградените модели при възприемането на съвременната българска лирика в Хърватия бе докладът на Елена Дараданова, анализиращ антологията “Na posljednem katu neba” (2022) в унисон с установените рецепционни практики и модели за представяне на нашата поезия. Не по-малък интерес предизвика и сравнителното изследване на Людмила Миндова върху темите за тоталитарното зло и политическото насилие по време на комунистическия режим през очите на трима емблематични автори от българското и хърватското литературно пространство – писателите Атанас Липчев, Раде Панич и Миховил Хорват. Създадените от тях характерни образи и тематични комплекси бяха интерпретирани като неизбежна част от един художествен свят, предопределен от естетиката на страданието и съпротивата.

Последният тематичен блок от двудневната конференция обхващаше доклади, посветени на динамиката и характера на взаимните отношения на българи и хървати непосредствено след обявяването на Хърватия за бановина през 1939 г. и последвалия етап, когато Загреб и София стават съюзници от 1941 до 1945 г., което закономерно довежда и до нарастване на интензитета в политическите, дипломатическите, културните и научните връзки. Нови, неизследвани досега библиографски и архивни материали бяха разгледани в докладите на Николай Кочанков, Национален исторически музей, София – „Хърватският национален въпрос (1939 – 1941): анализи и прогнози на българската дипломация“; на Марко Колич, Медицински факултет, Загребски университет – „Българските студенти от Медицинския факултет в Загреб от 1941 до 1945 г.“; на Ирина Огнянова, ИБЦТ, БАН – „Хърватската визия за бъдещето на Югославия (1942 – 1947 г.)“, и на Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека, БАН – „Дейността на Иван Михайлов и ръководството на МПО в подкрепа на архиепископ Степинац“. Историческата проекция на традиционно добронамерените и близки контакти между двата народа в нашата съвременност бе обект на проучване в доклада на Димитър Добрев, ИБЦТ, БАН – „Хърватия и инициатива „Три морета“.

В рамките на научния форум беше открита и изложбата „Хървати и българи през вековете. Културна дипломация и междуакадемично сътрудничество/ Hrvati i Bugari kroz stoljeća. Kulturna diplomacija i međuakademska suradnja“, изготвена от екип на ИБЦТ – БАН в изпълнение на проекта „Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН. Тя бе представена в партньорство с Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Р България, Посолството на Р Хърватия в Р България и Хърватската академия на науките и изкуствата. Впоследствие, на 19 юли, тя бе експонирана и в Министерството на външните работи по повод на 145-ата годишнина от утвърждаването на Деня на дипломатическата служба.

Проведената в София научна конференция бе едновременно заявка и предизвикателство за преосмислянето на важни аспекти от българо-хърватския диалог в огледалото на историческата, философската, културната, литературната и политическата семантика на Югоизточноевропейския регион. Надяваме се, материалите от конференцията, които предстои да бъдат издадени в специализирано академично издание, да намерят своето заслужено място в съвременната хърватистика.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.