История
Вход / Регистрация

2018/6, стр. 572 - 579

ЩРИХИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА НАЙДЕН ГЕРОВ В НАВЕЧЕРИЕТО И ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА (1853 – 1856)

Резюме:

Ключови думи:

Една от основните цели на руската политика в годините след Кримската война е културното проникване и укрепване на вече постигнатите позиции на Балканите. За реализирането на поставените цели е нужно изграждане на „удобен апарат“ за действие, основна част от който са консулствата. Създаването на дипломатическа мрежа е окачествено от адрианополския консул Николай Д. Ступин като „необходимо условие за влияние“ и в следвоенната действителност консулствата са разглеждани като „единственото средство за действителна защита на руските интереси“ (Stepanova, 1977: 27 – 28). В първите месеци след края на войната директорът на Азиатския департамент Егор Ковалевски в свой доклад до Александър Горчаков аргументира необходимостта от създаване на „руско общество“ от агенти1) сред православното население. Ковалевски смята, че е необходимо да се увеличи броят на консулствата в Европейския югоизток „за поддържане на руското влияние сред славяните“2).

След задълбочен ситуационен анализ от страна на Ал. Горчаков са набелязани основните мотиви за действие и в този контекст би било наивно да се смята, че изборът на Пловдив за откриване на първото следвоенно консулство в Българско е плод на случайността. Някои изследователи на начина на установяване на консулска мрежа в балканските градове посочват, че изборът им се подчинява на вековните главни римски артерии и в частност на Via Diagonalis. Пътят на посланичествата, както го нарича авторката на тезата Ирина Янчева, наистина е една от най-важните комуникационни оси, свързващи Ориента със Западна Европа3), но за мен значението на град Пловдив и на новоизбрания консул трябва да се търси в желанието за укрепване на православното единство в района. Още преди Кримската война Филипопол е център на конфликта между Цариградската патриаршия и българите. След Парижките договорености „печалните разногласия между гръцкото духовенство и славянското население“4) интересуват преди всичко руската дипломация като основa за задържане и засилване на влияние. Неколкократно повтаряната фраза от император Александър II: „На мен ми е нужно единство на църквата“ (Boneva, 2010: 114) извежда категоричната необходимост от обединен православен свят като лост на външната имперска политика.

В засилващите се противоречия между желанието на Патриаршията да укрепи властта си, и естествените стремежи на българите съществена роля в Пловдив заема Найден Геров. Преди войната като учител в новооткритото през 1850 г. българско училище „Св. св. Кирил и Методий“, а след нея като официален представител на дипломатическите етажи на Руската империя, оглавяващ новооткритото консулство в града (17 юли 1857 г.). Дългата дипломатическа кариера на Геров (1857 – 1877) на този пост е достатъчно красноречив факт за неговата дейност в полза на осъществяване на източните цели на империята на Романови. Българинът руски дипломат е изключително любопитен казус сред всички примери на системно създаване на агенти за влияние от страна на Петербург.

Причините за заемания висок дипломатически пост от Геров във възловия за руската източна политика град Пловдив следва да търсим в дейността му преди и по време на Кримската война.

За ранните години от живота на Найден Геров до нас достигат няколко негови автобиографични бележки, кръщелно свидетелство, дипломи за завършени курсове на образование, както и спомените на неговия „сeстринец“ Тодор Панчев. Осмото дете в големия копривщенски род на Хаджигерови – Мушекови се ражда през 1823 г., учи последователно в местното килийно училище, гръцко училище в Пловдив, изпратен е от учителя си Неофит Рилски в Одеса, където завършва гимназиалното си образование (Panchev, 1923: 3). През 1845 г. завършва отлично Ришельовския лицей. За кратко време заема военна служба в Руската империя и получава офицерски чин. Копривщенецът прави постъпки за получаване на руски паспорт и поданство. Непосредствено след като се сдобива с желаните документи и е „руснак по паспорт “5), потегля към родното си място. Учителства в Копривщица, но силно амбициозната натура на Геров не му позволява да се задоволи със статута на даскал в подбалканския град и на 23 юли 1850 г. Геров подписва договор за учител в Пловдивското училище6).

През трите години (1850 – 1853 г.), в които Геров ръководи училището и преподава в него, той заема важно място сред обществения живот на пловдивчани, но и привлича вниманието на гръцката общност и на османското правителство. Наред с училищните задължения, съпътстващи всеки даскал, през заниманията на Геров проличават нетипични за обикновен учител насоки на дейност – например честата кореспонденция с одринския консул Николай Ступин и оказваната от Геров помощ за избора на способни младежи, които да бъдат изпратени с цел продължение на образованието им в Русия. Вниманието към подбора на подобни кадри е част от официалните задължения на руските дипломати, което насочва към идеята за една неофициална обвързаност на Геров с външната политика на Петербург. Подобно твърдение се подкрепя и от факта, че още преди училището да бъде открито, бъдещият даскал пише на Н. Ступин с информация за случващото се в града и с конкретния въпрос: „Как да се държа в това свое звание?“7). Като послепис потвърждава, че ще се постарае възможно най-точно да изпълни наставленията. През цялото време, в което Геров ръководи училището, кореспондира с Н. Ступин, държи го в течение на случващото се в региона, в частност с живота на българите и отношенията им с гърците.

Едно от големите годишни събития за възрожденските българи е Узунджовският панаир. Задължение на руските дипломати е присъствието на това мероприятие с цел да се следят настроенията сред населението, панаирът също е разглеждан като своеобразен източник на информация за икономическия потенциал на раята. Преди войната (географски погледнато) най-близкото руско консулство до с. Узунджово е това в Одрин. През месец август 1851 г. Н. Ступин натоварва Геров със задачата да го представлява на панаира. Уверява го, че при изпълнение на задачата ще бъде снабден с препоръчително писмо, което да признае покровителството му над руските поданици по време на събитието8). Към тази задача се добавя и задължението да информира подробно Ступин за ставащите сделки и всичко случващо се в рамките на тези дни (Kirilova, 2009: 60). Наивно е да се мисли, че подобно гласувано доверие не е резултат от ясно уредени йерархични отношения, което затвърждава все повече гореизказаната идея, че Геров е действащ руски агент още в годините преди войната.

Нямаме официални документални свидетелства, които да показват по категоричен начин „негласната“ дейност от страна на Геров. И това е естествено, предвид конфиденциалния характер на заниманията му. Все пак разполагаме с няколко лични писма и дипломатическа кореспонденция, които недвусмислено осветляват този период от неговия живот. В инструкция от Аполинарий П. Бутенев до Н. Ступин от 3 октомври 1856 г. се отваря въпрос за деятелността („гласна или негласна“) на Геров в навечерието на Кримската война9). В списък с имена на българи, взели активно участие по време на войната, изготвен от Николай Хр. Палаузов през 1856 г., след името на Геров четем, че ришельовският възпитаник често е употребяван от Одеското общество и бива „въобразен в агент“10). Ако погледнем още по-назад във времето, през 1850 г. Захари Княжески пише до Геров редове, в които прозира възмущението на автора, че заради „мнимото“11) назначаване на пловдивския учител на руска служба той загърбва българските работи.

По-малкият брат на Найден – Константин Геров, също няма съмнение за „негласната“ му агентурна дейност. В писмо от 5 юни 1858 г. Найден отбелязва, че не е получил поздравления за новия пост: „Ти вместо да се зарадваш..., ако не заради мен, то заради тебе, че съм ти потребен“, Константин отговаря, че за него назначението на „явно консулство, а не тайно“, както е бил назначен в Петербург, не е повод за радост12).

В навечерието на войната напрежението в Пловдив се изостря. Влиятелната гръцка общност в града обвинява Геров в подстрекателство към бунтовете. От една „Докладна записка“ от 15 юли 1853 г. разбираме за неспокойното положение на руския поданик в града: „Затруднено е моето положение... то бързо може да се превърне в ненавист и гонение“13). В месеците преди началото на войната пловдивският митрополит Хрисант разбира, че в продължение на години Геров изготвя доноси за него и дейността му. Сериозността на заплахата срещу руския поданик става осезаема14). Азиатският департамент изпраща Н. Ступин в Пловдив, което съвпада със скъсването на дипломатическите отношения между двете империи. Геров е изведен от града.

Пребивава за кратко в Одрин, след това заминава за Одеса, по-дълго време прекарва в Букурещ, пътува за Виена и Москва, като през 1855 г. се установява в Петербург. Дейността му по време на Кримската война не е изцяло доизяснена. В свои по-късни писма твърди, че около три години е бил без работа (Kirilova, 2009: 62), аз не съм склонна да приема подобно твърдение. Съмнението ми идва от косвени податки, които навеждат на мисълта, че Геров е изключително активен във военните години. Може би той има предвид, че няма официална служба, от която да получава регулярно заплата, но в никакъв случай не може да приемем, че той не извършва трескава дейност в полза на русите. Фактът, че е награден с „Владимировска лента“ и получава 1200 рубли през 1854 г. за заслуги15), противоречи на думите му. През 1854 г. одеският деец Николай Палаузов е чиновник с особени поръчения по българските работи в Главната квартира в Букурещ при генераллейтенант Михаил Д. Горчаков. Той лансира идеи, целящи изграждане на разузнавателна агентура. Изготвя списък с имената на „благонадеждните лица“16), предложени от него на руските власти. Почти всички от изброените имена са на бъдещи дейци, привърженици на руската политика и възможни активни агенти за влияние. Сред тях са: Сава Радулов, Сава Филаретов, Добри Чинтулов, Захари Княжески, Ботьо Пет ков, Петко Славейков и др. На първо място в списъка и с най-обширна информация и приведени препоръки е Найден Геров. Мнението на Палаузов е, че Геров е подходящ и може да бъде използван като емисар. Доверието, засвидетелствано от одеския деец към пловдивския даскал, е подкрепено от задачите, които му поставя по време на войната. След учредяването на Одеското българско настоятелство Палаузов е натоварен със задачата да установи връзки с букурещките българи. За тази цел Н. Геров е изпратен да изпълнява „поверителни функции“ в Букурещ със сумата от 600 р. (Genchev, 1972: 136). От престоя му в Букурещ има запазени десетки писма, разменени с Евлоги Георгиев, засягащи действията на Геров за набиране на доброволци, които да се включат във войната на страната на русите (Peev, 2008: 572 – 616). През 1856 г. заминава за Москва. Покрай дейността около отпечатването на неговия Руско-български речник, за която сам признава, че не е необходимо личното му присъствие в града, той установява връзки с московските славянофилски кръгове. Една от най-важните задачи на Геров в Москва е координацията между славянофилите и българите в Одеса. Съдейства за съгласуване между пътуването до черноморския град на Иван Аксаков – „сърцето на общес твото от тия благонамерени люде“ (московските славянофили) – и посрещането му и запознанството му с Н. Хр. Палаузов17).

Предполага се, че пребиваването на Геров в Руската империя е с цел да се подготвят всички нужни документи за назначението му на „явна служба“18). Вероятно е разнопосочните сведения за дейността на копривщеница по време на войната да са замислени и като преднамерена дезинформация.

В свое писмо от 1855 г. Н. Палаузов обяснява на Геров, че е говорил за него с руските власти и желанието на копривщеница от 1847 г. е вече факт: „Вие ще бъдете явен агент и ще получавате месечно възнаграждение“19) . Мисията на Геров ще се състои в изграждане на „правилни“ отношения с османската власт посредством образовани и предани българи, които да донасят чрез определени канали информация за случващото се из земите на султана (Stepanova, 1981: 160). Какви са останалите задължения на бъдещия явен агент, не е описано, но Палаузов настоява за среща между двамата, за да бъдат доизказани започнатите идеи и за „да се върши тайната“.

В архивния фонд на Геров в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е запазен много интересен документ20), който не е датиран. В два екземпляра – чернова и белова, на руски език, той описва на пръв поглед чисто биографични данни. След кратко представяне къде е роден и какво образование има с подчертаване на руския си период, авторът на писмото преминава към разказ за встъпването си в длъжност учител в пловдивското училище и всичко „полезно“, извършено от него за руските интереси. Текстът е грижливо преписан на белова и видимо премислян, предвид многото задрасквания. Спрямо хронологичното изброяване на „полезната му дейност“ смятам, че документът е от периода непосредствено преди назначението му за руски консулски агент. Целта на подобен документ, с подчертаване на положителните страни и категорично отричане на клевети, изглежда като мотивационен лист, насочен към властовите етажи на Азиатския департамент с цел дългоочакваното от Геров назначение. Разбира се, без ясна дата и получател всички предположения остават в сферата на хипотезата.

Независимо дали посоченият документ е с цел да убеди руските власти във факта, че Геров е правилният избор да оглави консулското агентство в Пловдив, след дълго чакане, усърдна работа и търпеливо доказване гласуваното доверие от страна на Руската империя е официализирано, на 17 юли 1857 г. Н. Геров влиза в Пловдив като руски консулски агент. Направеният преглед дава основание да се предположи, че заеманата от него руска дипломатическа служба е в резултат от изразената му амбиция и последователните действия.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Конотацията на много голяма част от дипломатическата терминология се изменя според тежестта на политическата конюнктура. За да избегна всяка неяснота при понятията, използвани в текста, както и за да се освободя от натовареността им със съвременното значение, а не това от епохата, за която ги прилагам, смятам, че е коректно да дефинирам смисъла, в който ги употребявам. Чрез термина „агент за влияние“ осмислям – индивид, използван като проводник на интересите и целите на една страна сред народа на друга. В понятието „агент“ влагам следния смисъл: „лице, което действа по нечие поръчение, представител на учреждение, организация, държава, който изпълнява различни служебни и делови поръчения“ (Popov & Peovska, 1974: 14).

2. Русия и българското националноосвободително движение 1856 – 1876. Документи и материали. Т.І. Ч. 1 (февруари 1856 – декември 1860). София, 1987. № 8, 40 – 42.

3. Диагоналният път е един от най-поддържаните от централната османска власт, значим е от военна и икономическа гледна точка. Via Diagonalis е траектория за придвижване на всички австрийски, френски и английски дипломатически мисии. Може би точно в това обстоятелство трябва да търсим още една от причините за откриването на руското консулство именно в Пловдив – основна станция на римския път. Съсредоточаването на европейски агентства е важен елемент за източната политика на Петербург за следене и предотвратяване на западната пропаганда сред православното население.

4. Русия и българското националноосвободително движение 1856 – 1876. Документи и материали. Т.І. Ч. 1 (февруари 1856 – декември 1860). София, 1987. № 43, 111 – 114.

5. Из архивата на Найден Геров. Т.I. Кореспонденция с частни лица А-Л. Под ред. Т. Панчев, С. 1911, № 1380, с. 832.

6. БИА – НБКМ, Ф. 22 – Личен фонд на Найден Геров Добревич – Мушек, оп.1, а.е. 2, л. 44.

7. Из архивата на Найден Геров. Т.II. Кореспонденция с частни лица М-Я. Под ред. Т. Панчев, С. 1914. № 3005 с. 945.

8. БИА – НБКМ, Ф. 22 – Личен фонд на Найден Геров Добревич – Мушек, оп. 1. а.е 5, л. 199

9. Русия и българското националноосвободително движение 1856 – 1876. Документи и материали. Т.І. Ч. 1 (февруари 1856 – декември 1860). София, 1987. № 25, 75 – 78.

10. БИА – НБКМ ,Ф. 113 – Личен фонд на Николай Христофорович Палаузов, а.е. 64, л. 70 – 77а.

11. Из архивата на Найден Геров. Т.I. Кореспонденция с частни лица А-Л. Под ред. Т. Панчев, С. 1911, 834 – 835.

12. Из архивата на Найден Геров. Т.I. Кореспонденция с частни лица А-Л. Под ред. Т. Панчев, С. 1911, № 1385, с. 443.

13. Из архивата на Найден Геров. Т.II. Кореспонденция с частни лица М-Я. Под ред. Т. Панчев, С. 1914. № 1862, 139 – 140.

14. Конфликтът между българи и гърци съвсем не се ограничава само до внасяне на напрежение в отношенията им, достига се до кървава разправа. На 13 май 1852 г. е убит хасковският учител Атанас Чолаков (1819 – 1852 г.). За случилото се Геров разказва в няколко свои писма, от които прозира съвсем естествен страх за личния му живот. – БИА – НБКМ, Ф. 22 – Личен фонд на Найден Геров Добревич – Мушек, , оп.1, а.е. 5, л. 353 – 393.

15. БИА – НБКМ, Ф. 22 – Личен фонд на Найден Геров Добревич – Мушек, оп.1, а.е. 2, л. 77 – 78; а.е. 5 л. 154 – 155.

16. БИА – НБКМ ,Ф. 113 – Личен фонд на Николай Христофорович Палаузов, а.е. 64 л. 21 – 32.

17. Из архивата на Найден Геров. Т.II. Кореспонденция с частни лица М-Я. Под ред. Т. Панчев, С. 1914. № 2258, 397 – 399.

18. Един от акуратните в работата с документацията на Найден Геров съвременни автори – Антоанета Кирилова, изказва твърдението, че от 1856 г., когато той се установява в Петербург, в кореспонденцията му се наблюдава изцяло противоречива информация относно неговото бъдещо развитие на руска служба. В част от писмата си Геров заявява, че до няколко месеца „работите ще се турят в ред“ и ще се върне в Отечеството си, а в други свои редове непосредствено от същия период изказва съмнение, че ще се случат дълго отстояваните му копнежи. Според А. Кирилова пребиваването на Геров в руската столица е именно с цел подготвянето му за официална руска служба (Kirilova, 2009: 63 – 65).

19. Из архивата на Найден Геров. Т.II. Кореспонденция с часни лица М-Я. Под ред. Т. Панчев, С. 1914. №184, 159 – 160.

20. БИА – НБКМ, Ф. 22 – Личен фонд на Найден Геров Добревич – Мушек, оп. 1. а.е 1, л. 2 – 21.

REFERENCES/ ЛИТЕРАТУРА

Boneva, V. (2010). Balgarskoto tsarkovno dvizhenie 1856 – 1870. Veliko Tarnovo. [Бонева, В. (2010). Българското църковно движение 1856 – 1870. Велико Търново.]

Genchev, N. (1972). Odeskoto balgarsko nastoyatelstvo (ss. 99 – 222). V: Godishnik na Sofiyskia universitet, Filosofsko-istoricheski fakultet, T. 64, kn. 3, ch.I. [Генчев, Н. (1972). Одеското българско настоятелство (сс. 99 – 222). В: Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факулт., Т. 64, кн. 3, ч.I.]

Kirilova, A. (2009). Otkrivane na ruskoto konsulsko agentstvo v Plovdiv prez 1857 godina (ss. 48 – 76). – Istoricheski pregled, № 1 – 2. [Кирилова, А. (2009). Откриване на руското консулско агентство в Пловдив през 1857 година (сс. 48 – 76).– Исторически преглед, № 1 – 2]

Panchev, T. (1923). Nayden Gerov. Sto godini ot rozhdenieto mu 1823 – 1923 g. Sofia [Панчев, Т. (1923). Найден Геров. Сто години от рождението му 1823 – 1923 г. София.]

Peev. V. (2008). Dokumenti za balgarite i Krimskata voyna (1853 – 1854 g.) (ss. 572 – 616) V – Etnicheski i kulturni prostranstva na Balkanite. Sbornik v chest na prof. d.i.n. Tsvetana Georgieva. [Пеев. В. (2008). Документи за българите и Кримската война (1853 – 1854 г.) (сс. 572 – 616) В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. д.и.н. Цветана Георгиева.]

Popov, G. & Peovska, E. (1974). Kratak politicheski rechnik. [Попов, Г. & Пеовска, Е. (1974). Кратък политически речник.]

Stepanova, L. (1981). Vklad Rossii v podgotovku bolgarskoy intelligentsii v 50 – 70-e gg. XIX v. Kishinev [Степанова, Л. (1981). Вклад России в подготовку болгарской интеллигенции в 50 – 70-е гг. XIX в. Кишинев].

Stepanova, L. (1977). Uchrezhdenie predstavitelstv Rossii v Bolgarii v 50 – 60-h gg. XIX v. I ih zadachi v oblasti Russko-Bolgarskih kulturnyih svyazey (pp. 24 – 41) . V: Balkanskie stranyi v novoe i noveishee vremya. Kishinev [Степанова, Л. (1977). Учреждение представительств России в Болгарии в 50 – 60-х гг. XIX в. И их задачи в области Русско-Болгарских культурных связей (сс. 24 – 41). В: Балканские страны в новое и новейшее время. Кишинев].

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.