История
Вход / Регистрация

2019/2, стр. 198 - 206

БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Резюме:

Ключови думи:

БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

845 с. ISBN 978-954-07-4490-2

Ивайла Попова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Сборникът Българско царство е в чест на 60-годишнината на нашия колега и преподавател, заместник-декана на Историческия факултет на Софийския университет доц. д-р Георги Николов. Издаден е от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ през 2018 г. и е в обем от 845 страници. Сборникът започва с предговор на отговорния редактор доц. д-р Ангел Николов, следват две статии, първата от които е посветена на творческия път на доц. Георги Николов от Кирил Господинов, а другата съдържа библиография на трудовете на юбиляря от Красимир С. Кръстев. В библиографията са включени 4 монографии, 61 научни статии и студии, един учебник, няколко учебни помагала, 39 рецензии и отзиви, 75 научнопопулярни статии и 41 библиографии и биобиблиографии.

Същинското съдържание на сборника се състои от 46 научни статии от български и чужди колеги, учители и ученици на доц. Георги Николов. Съдържанието е изградено предимно на хронологически принцип и е посветено основно на средновековната история на България и българите, техните взаимоотношения с Византия, с араби, руси, латини и т.н. Винаги е трудно да се представят по задоволителен начин сатиите от подобен научен сборник заради техния голям брой и хетерогенност.

Първата статия е на Радивой Радич относно интелектуалното наследство от Античността и неговата рецепция през Средновековието, разгледани са отношенията Античност – Средновековие, проследени са промени, които още средновековните автори виждат в Средновековието спрямо Античността, както и мнението на византийските автори за класическото образование, а също и приемът на античното интелектуално наследство в Арабския свят.

Археологическите теми са представени с докладите на Дочка Владимирова-Аладжова (Анонимен печат от края на V и нач. VI в., открит в Сердика), на Людмила Дончева-Петкова (Керамика от езическите некрополи в България (края на VII – 60-те години. на IX в.) и на Жана Жекова (Две бронзови матрици на цар Петър I (927 – 969), намерени в Плиска). В този контекст трябва да споменем и статията на Иван Йорданов и Димитър Стоименов. Статията е посветена на колекцията от средновековни печати от Скопие. Тази работа е базирана върху 80 сфрагистични паметника, публикувани от Роберт Михайловски в списание Byzantion, 86, 2016, pp. 261 – 316. Авторите отправят бележки относно начина на подреждане на материала и отсъствието на хронологически анализ в тази публикация. Съответно в настоящата статия е направена нова подредба според класификацията на византийските корпуси със запазена номерация на издателя – поделени са съответно на владетелски печати, такива с дворцови титли, армия, провинция, частни печати, анонимни печати и неразчетени печати. В статията е направен и хронологически анализ на печатите и също така в таблица са представени печатите според тяхното местонамиране с цел търсенето на закономерности.

Ранната българска и балканска средновековна история е обект на интерес в статиите на Валентин Плетньов, Мартин Хурбанич, Теодор Димитров, Кирил Маринов, Дмитрий Поливянний. В. Плетньов разглежда епархиите на Скития и Втора Мизия през V и VI в. Авторът въз основа на изворов материал (преди всичко епархийски списъци) подробно проследява промените, които настъпват в църковната организация в тези региони през посочения период. М. Хурбанич разглежда аварската обсада на Константинопол от 626 г. в историографията и заключава, че първият опит за комплексно, интердисциплинарно и систематично проучване е негово дело в монографията му Hurbanič, M. Konstantinopol 626. Posledni bitva antiky, Praha, 2016. Следващата статия в сборника е посветена на Юстиниановата чума в периода 541 – 750 г. и нейните икономически ефекти. Авторът, Теодор Димитров, проследява демографските и икономическите последствия от този бич на Средновековието въз основа на данните от историческите извори. Последствията, като инфлацията, промените в стандарта на медните монети, намаляването на данъчните постъпления в хазната и др., според автора водят до трайна дестабилизация на икономиката на Византийската империя. Тези необлагоприятни ефекти от чумата в икономиката се преодоляват чак в края на VIII в. Кирил Маринов се спира още веднъж върху сведенията на Теофан Изповедник за заселването на българите по Долни Дунав, разглеждайки идеологическите перспективи в извора. Въз основа на изворов анализ авторът заключава, че анонимният автор, вероятно Траян Патрикий от първата четвърт на VIII в., чийто текст е в основата на Теофановото съобщение, предава истинно имената на Кубрат, Аспарух, Батбаян. От своя страна, Теофан оценява миграцията и трайното заселване на българите по Долни Дунав през призмата на събитията от второто десетилетие на IX в., когато българите сериозно заплашват Византия. Според Маринов Теофан въвежда в текста на този по-ранен извор редица „многозначителни епитети“, които придават на повествованието „отчетливо идеологическо измерение“. Дмитрий Поливянний се спира в своята статия върху Именника на българските ханове, правейки съпоставка с други изброявания на ранносредновековни владетели. Анализирайки текстове на Именника, запазени в три древноруски сборника от края на XV – XVI в., авторът заключава, че Именникът е съставен по времето на цар Симеон Велики и най-вероятно в ръцете на Симеоновите книжовници е имало незавършен списък с имената на езическите владетели на България.

В други доклади е обърнато внимание на средновековната българска култура. Милияна Каймакамова изтъква важните данни за зараждането и началното развитие на дворцовата култура през първата половина на IX в. Въз основа на изворови сведения авторката проследява изграждането на владетелския двор и разкрива характерните черти и прояви на дворцовата култура в Плиска – ханската резиденция, изграждането на вътрешен град; спира се на монументалния характер на сградите – целия дворцов комплекс с Големия дворец (Тронна палата), Малкия дворец – жилище и култова сграда. Като важен елемент в дворцовата култура са отбелязани каменните надписи, които представляват каменната историопис на българското ханство. Посочено е и значението на изкуството (каменната пластика, златните и сребърните предмети), церемониите (клетва върху оръжието, договорна клетва, жертвоприношения), пиршествата. Авторката достига до извода, че владетелският двор се превръща в своеобразен театър на ханската власт, в който се разиграват сцени на нейната репрезентация. Интересна е статията на Албена Миланова, която разглежда въпроса за властта и пропагандата чрез политически послания в българската ранносредновековна скулптура (VIII – средата на IX в.). Тя се спира на идеологията в сполии – преизползването на антични архитектурни детайли във владетелските сгради в Плиска, които представляват един вид translatio, придаващ значимост на новите български строежи. Тази пропаганда чрез сполии е насочена към реализиране на една от основните политически цели на младата българска държава – легитимирането на правото ѝ на съществуване върху земите на Pax Romana. Авторката Албена Миланова се спира и върху любопитния проблем за отвлечените статуи – по време на похода на хан Крум през 813 г., разгледан като механизъм за снабдяване с цивилизационни маркери и властови символи за една укрепваща държавност. Тя вижда в този акт на българите не само translatio artium, но по-скоро акт на държавна пропаганда като translatio potentii. В контекста на изследванията, посветени на средновековното българско изкуство, трябва да споменем и статията на Елка Бакалова и Любен Домозетски, които съсредоточават своето внимание върху стиловите тенденции в стенната живопис по българските земи през XIV в.

Някои автори фокусират вниманието си върху дипломацията на Средновековна България. Петър Ангелов поставя за разглеждане въпроса за отношенията на религията с дипломацията в Средновековна България, а Григори Симеонов проследява местата за срещите на високо равнище между българи и византийци в периода VIII – X в. Михаил Бибиков пък проучва договорите на Русия с Византия в контекста на международните отношения. Петър Ангелов се спира на някои ключови моменти от взаимоотношенията между България и Византия, като проследява използването на религиозни аргументи и обосновка, разглежда съдържанието и смисъла на дипломатическия церемониал при сключването на договори. Авторът стига до извода, че българският цар Симеон е трезвомислещ политик, за когото държавните интереси са на първо място, а принципите на християнството и божиите предписания имат значение за него дотолкова, доколкото могат да служат за защита на тези интереси. Проф. П. Ангелов посочва, че аргументът „обща вяра“ е умело използван не само от цар Калоян в кореспонденцията му с папата, но също и от цар Иван Александър в отношенията му с император Андроник III Палеолог. В статията на Григори Симеонов от описаните срещи между Тервел и Юстиниан II (705 г.), Крум и Лъв V (813 г.), Симеон и Николай Мистик (август 913 г.), Симеон и Роман Лакапин (9 ноември 924 г.?) авторът прави следните заключения. 1. Императорът отдава много по-голямо значение на мястото на срещата и начина, по-който се придвижва делегацията. Преговорите се водят на византийска територия, в самото сърце на империята. 2. Евдомонът, с неговото важно значение като място за провъзгласяване на императори през Късната античност, трудно би могъл да бъде предложен от самите византийци. За Симеон може със сигурност да се приеме, че целенасочено избира това предградие на Константинопол за място на срещата с Николай Мистик. За Роман Лакапин е немислимо да се срещне със Симеон на Евдомона, затова той избира брега при Космидиона. 3. Хеландият и по-късно дромонът на василевса е използван от императора, за да се изтъкне ромейското превъзходство по море. 4. Що се отнася до срещите на Тервел и на Петър с византийския император, то основна роля тук играят мирните отношения между двете страни. Следващата статия – на Михаил Бибиков, разглежда договорите на Русия с византийците от 907 г., 911 г., 944 г. и 971 г., запазени в Повесть временных лет. Проф. М. Бибиков отбелязва, че руско-византийските договори са най-старите дипломатически актове на Древна Русия и договорите, стигнали до нас в староруска версия, са имали византийски дипломатически прототипи. Въз основа на анализ на посочения и на редица други извори авторът стига до заключението, че тези договори съдържат важни свидетелства, характеризиращи древноруската държавност. По-специално – съществуването на княжеска канцелария и на държавна дипломатическа служба, формиране на социална йерархия, функциониране на търговска организация. Михайло Попович също посвещава своята статия на дипломацията, проследявайки ролята на Атонските манастири като контактна зона между Венеция и Османската империя, както и ролята на Мара Бранкович като медиатор в преговорите за сключване на мир между Мехмед II и венецианците в периода 1470 – 1476 г.

Темата за изворите за средновековната българска история е богато отразена в сборника. Красимир С. Кръстев проучва арабските и сирийските извори за управлението на хановете Крум и Омуртаг, докато Петер Шрайнер изследва хрониката на Джовани Дяконо (Йоан Дякон) с нови или слабо познати данни за средновековната история на българите. Статията разглежда две конкретни сведения. Първото сведение, познато в нашата историография, споменава пратеничеството на сина на венецианския дож Орсо Партечипацио – Пиетро, в Константинопол през 912 г., където той е приет тържествено, получава титлата протоспатарий от Лъв VI и по време на обратния път е пленен в хърватските земи от Михаил (Вишевич, княз на Захълмие) и е изпратен в изгнание при българите на цар Симеон. По-късно е освободен след пратеничество на бъдещия епископ на Маламоко – Доменико. Второто споменаване на българите в хрониката на Джовани Дяконо според проф. Шрайнер е непознато. За българите става въпрос при разказа за брака на Йоан – сина на дожа Пиетро II Орсеоло (998 – 1008), с Мария Аргиропулена – сестра на бъдещия император Роман III Аргир (1028 – 1034). Сведението споменава неизвестен поход на Василий II срещу българите на Самуил през 1004 г. Темата за изворите за средновековната балканска история е продължена и в статията на проф. Лиляна Симеонова, която привежда сведения от Лиудпранд Кремонски за италианската политика на императорите Роман Лакапин и Константин VII Багренородни. Евелина Минева идентифицира познат, но останал неразгадан до момента византийски извор за Българското царство. След задълбочен анализ на текстовете авторката стига до извода, че фрагментите са част от неизвестно и непубликувано писмо на император Теодор II Ласкарис, в което той разказва за епизод по време на похода си в България през 1254 – 1256 г., най-вероятно за зимно премеждие при обсадата на крепостта Цепина. Александър Николов изследва фрагменти от Морейската хроника в нейната гръцка, арагонска и старофренска версия, прилагайки български преводи на съответните пасажи, които разглеждат проблема за участието на куманите и българите във военните действия срещу латинците на Балканите след Четвъртия кръстоносен поход. Темата за изворите е продължена и в статиите на Мирена Славова и Кирил Господинов. Проф. Славова прави нов съвременен превод на важните за българската история сведения от Георги Пахимер за събитията в българската история в периода 1278 – 1280 г., а Кирил Господинов прави нова реконструкция на хронологията на събитията в същия период. Почти същият хронологически период е обект на изследване и от Сашка Георгиева, която се спира на брачната дипломация на Георги I Тертер с татарите. Авторката обобщава, че дори осъществен под диктата на военното превъзходство на татарите, бракът между дъщерята на Георги I Тертер и първородния син на Ногай трябва да се разглежда не като акт на безсилие, а по-скоро като успешен изход за българите от крайно тежко положение.

Проблемите на взаимоотношенията между българи, византийци и руси в периода 969 – 971 г. са обект на изследване от Мирослав Лешка (The Bulgarians’ attitude towards the 971 expedition of John I Tzimisces – some remarks), Ясек Бонарек (Tzimiskes, Svyatoslav and Bulgarians – the winners and the defeated) и Михаил Раев (The textual discrepancies amongst the medieval Russian chronicles about the Balkan campaign of Prince Sviatoslav in 971). Статията на Мирослав Лешка разглежда българското отношение към експедицията на Йоан Цимисхий от 971 г. Въз основа на изворите за периода – Лъв Дякон и Йоан Скилица, хронологически е проследена историята на събитията от 969 г. до 971 г. Авторът стига до заключението, че в началната фаза на експедицията на Йоан Цимисхий през 971 г. българите заемат изчаквателна позиция спрямо византийците. Тяхното отношение се променя след превземането на Преслав от византийците през април 971 г., което показва тяхната сила и надеждата за краен успех срещу Светослав. Българите решават да изоставят договора с русите и да не оказват съпротива на византийската войска. Според Лешка българите не са в състояние да консолидират държавните си структури, докато византийците воюват с русите при Дръстър и като резултат стават лесна плячка на Византия, която се превръщат от защитник в агресор.

Графитите от Средновековието са обект на интерес за Явор Митов и Тома Томов. Митов разглежда графитите като извор за средновековната народна култура, давайки пример с графити от църквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил (графити на конници, воюващи или ловуващи, хора, слънчеви изображения, пентаграми и други геометрични фигури, морски кораби, растителни мотиви). Тома Томов посвещава своята статия на гербовете графити от храма „Св. София“ в Константинопол, предлагайки три идентификации, които обаче (поради спецификите на хералдиката, основана на цветовете, които при графитите липсват) са обосновани, но остават предполагаеми.

Темата за ролята на манастирите в средновековната българска история и култура е засегната в няколко доклада. Виолета Нешева разглежда проблема за Мелнишкия манастир „Св. Богородица Пантанаса“ като мемориал на деспот Алексий Слав. След обстоен археологически и изворов анализ авторката достига до извода, че е представлявал частно имение на владетеля, обезпечаващо сигурност и комфорт за бъднините му – на него и семейството му, при отказ от власт. Нешева изказва хипотезата за замонашването на Алексий Слав между 9 април 1229 г., когато е споменат за последно като действащ владетел, и 9 март 1230 г. – битката при Клокотница с победа на Иван Асен II, с която се слага край на държавата му. В манастирската църква „Св. Троица“ са открити 4 погребения, за които се изказва хипотезата, че са на деспот Алексий Слав, втората му съпруга и двама мъжки потомци от двата му брака. Изследвания на костите сочат наличие на чумен патоген, което кара авторката да заключи евентуална смърт от болест на деспота и семейството му. Във връзка с темата за манастирите в настоящия сборник трябва да споменем и статията на Елена Костова, която проследява владенията на атонските манастири „Ватопед“ и „Ивирон“ в Мелник въз основа на три документа от XIV в. Калина Минчева прави едно пространно експозе върху историята на манастира „Св. Йоаким Осоговски“ и неговата роля в българската история.

Вниманието върху градовете насочват в своите статии Ани Данчева-Василева (Социална стратиграфия на населението в средновековна София (Сердика – Средец – Триадица – София) през IV – XIV в.), Владимир Ангелов (Пловдив във византийските исторически съчинения от XV в.) и Силвия Аризанова (Проблеми на селищната мрежа в Лудогорието през XIII – XV в.).

Анализи на творби от старобългарската литература също намират място в сборника. Статията на Анисава Милтенова и Иван И. Илиев допълва изследванията върху творчеството на митрополит Киприан. Станойе Боянин пък разглежда проблема за консумацията на кръв (категориите чисто и нечисто) в творби на Константин Фолософ Костенечки, а от своя страна, Ирена Шпадиер изследва Хилендарския ръкопис № 505, съдържащ произведения на старата сръбска литуратура. Надя Манолова прави интересни наблюдения върху запазен псалтир от 1495 г. от печатницата в Цетине и неговата употреба не само в богослужението на Трънско, но и при обучението на нови духовници и грамотни хора. Ангел Николов пък проучва неиздадени български приписки от московското старопечатно издание Книга о вере (1648), запазена във фонда на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.

Във връзка с изследванията на юбиляря върху центъра и периферията на Българското царство е статията на Пламен Павлов, който проследява българската власт отвъд реките Тимок и Морава в периода края на VII – средата на IX в. Ядрото на това пространство, или на българския исторически Северозапад, е Поморавието. Въз основа на разгледаните извори и хронологията на историческите събития авторът заключава, че земите около Ниш, Белград и Срем са неразделна част от Българското царство до 1018 г. Авторът също така посочва, че неслучайно както за византийските автори, така и за западните рицари от първите три кърстоносни похода (1096 – 1097, 1147, 1189 – 1190) България започва от Белград. Именно тогава западните автори говорят за Голямата българска гора, която се простира между Белград и Ниш или дори до София. Съответно възстановяването на българската власт в Северозапада е един от важните приоритети на Асеневци след възстановяването на Българското царство през 1185 г.

Безспорен интерес представлява и статията на Анелия Маркова, която представя въстанието на Петър и Асен през „призмата“ на едно слънчево затъмнение. Разгледани са данните на изворите и историографията за хронологията на въстанието на Петър и Асен и последващите действия от българска и византийска страна. Успоредно с това е проследено слънчевото затъмнение въз основа на данни от НАСА. Според авторката единствената възможност, която отговаря на описаните в изворите данни, е затъмнението да е на 4 септември 1187 г. От това Маркова заключава, че бунтът на Алексий Врана се датира есента на 1187 г. и съответно походът на Исак ΙΙ Ангел в България, завършил с примирието в Ловеч, е през пролетта на 1188 г., което съответно позволява въстанието на Петър и Асен да бъде датирано зимата – пролетта на 1186 г.

Любопитна е статията, посветена на трапезата на владетеля в Балканското средновековие X – XV в. Авторката Йоанна Бенчева въз основа на редица византийски и не само извори разглежда проблема за мястото на императорската трапеза – двореца, манастира, военните експедиции, в чужбина, на лов и др.; също така проследява напитките – основно виното и храните, сервирани на императора: зърнени, месо и дивеч, мляко и млечни продукти, риба и морски дарове, зеленчуци, плодове, ядки, сладкиши, подправки и сосове. Авторката се спира и на етикета на масата и на въпроса за храненето като елемент от политиката и дипломацията – разгледано като възможност за упражняване на влияние чрез организирането на пищни тържества, дарове от храни и вино, но също така и поставянето на отрова в храната и виното, понякога връчвани лично от императора. В заключение Бенчева изтъква, че менюто във византийския двор зависи преди всичко от личните предпочитания на императора. Диетата е балансирана, има храни от различни групи, но преобладава месото, което пък води често до случаи на подагра сред византийския елит. Най-богата е императорската трапеза по време на официални приеми и сватбени тържества, а също и по време на военен поход.

Накрая, но не по важност, ще споменем и обобщаваща статия на академик Васил Гюзелев, който се спира на характерните „български неща и работи“, с които българите са известни в средновековния свят. Сред тях са засвидетелстваните в изворите български колани или бойни пояси, също така българските кожи или кожи от Загора, кожи от Добруджа, кожи от Филипопол и др. Не бива да пропуснем да споменем и българския восък – cera Zagora, като е известно, че през XIII – XIV в. в редица извори под Загора се има предвид Българското царство. В статията е разгледан и въпросът за българското жито – жито от Родосто, жито от Варна, от Загора, от Анхиало и т.н., като става ясно от изворите за славата и голямото търсене на българско жито по европейските пазари. Авторът акад. В. Гюзелев се спира и на друг важен артикул – българското вино, за което се срещат както положителни, така и отрицателни квалификации в изворите. Любопитно е и сведението на италианския пътешественик Джовани Ботеро (1544 – 1617), който споменава, че християнското население на Пловдив и Одрин, респективно българите, произвеждали и голямо количество grappa (гроздова ракия) за продан.

В края на книгата е поместен списък на използваните съкращения (с.843 – 845). За хубавия вид на сборника допринася и художественото оформление на корицата, дело на Жеко Алексиев. На заглавната корица е поставено изображение на библейския цар Давид и българския цар Иван Александър, миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника.

(2018). Bulgarian Kingdom. A collection in honor of the 60th anniversary of Assoc. Prof. Georgi Nikolov. Nikolov, A. /ed./. Sofia: Sofia University Press.

845 p. ISBN 978-954-07-4490-2

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.