История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2023-3-6-mon

2023/3, стр. 299 - 304

МОНОГРАФИЯ ЗА ЦАР ФЕРДИНАНД И ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Алека Стрезова
OrcID: 0000-0002-6818-9941
WoSID: AAI-6455-2021
E-mail: a_strezova@ihist.bas.bg
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences

Резюме:

Ключови думи:

Миналата година излезе монография, посветена на европеизацията на България по времето на цар Фердинанд (Stoyanovich 2022). Тя няма как да остане незабелязана не само заради респектиращия си обем (834 с.), но и заради темата, която засяга.

По думите на нейния автор: „Да се заловиш с нов прочит на личността и делото на човек с измеренията на цар Фердинанд, е лично, но най-вече обществено предизвикателство“ (Stoyanovich 2022, p. 9). Без съмнение, защото темата за монарха и неговата роля в нова България съзнателно не е била обект на задълбочен академичен интерес не само в годините след неговата абдикация, през десетилетията последвал комунистически режим, но и след демократичните промени от 1989 г. Аристократичен, високомерен, своенравен, капризен, но същевременно разточителен, щедър, с ясно съзнание за владетелската си мисия, Фердинанд остава непознат и недолюбван от своите съвременници. Този далечен и неуловим образ не буди симпатии и не предразполага изследователя да оцени неговото дело.

Историкът проф. Петър Стоянович не за пръв път посвещава изследванията си на монарха (Stoyanovich 1999; Stoyanovich 2017). Но предишните му занимания са сякаш дългата и задълбочена прелюдия към настоящия фундаментален труд, поставил си за цел не само да разкаже за владетеля, но по-важното – да открои личния му принос в съзиданието на една европейска България, достойна да заеме своето място сред останалите държави на Стария континент. Самото заглавие на монографията сполучливо дава своето внушение – „Фердинандеум“ е епоха на възходящ модернизационен процес, направляван уверено от амбициозната ръка на монарха. Това е времето на съвместните мирновременни усилия на държавен глава, политици и общество да построят своята образцова държава. Неслучайно изложението приключва с 1912 година, когато България, попаднала в обречената спирала на своите войни за национално обединение, тръгва по друг път на политическото си развитие.

Подходът към проблематиката е решен оригинално с подбирането на отделни области на държавното управление и от живота на обществото като илюстрация ролята на владетеля в първите двадесет и пет години на неговото управление. Книгата има добре премислена структура, състояща се от предговор, осем глави и епилог.

В предговора авторът аргументира своя избор на тема с изричното условие: „Важно е да подчертая, че при цялата му (на цар Фердинанд – б.м., А.С.) заслуга на лице, стожер и мотиватор на процеса на европеизация неговата роля нито е единична, нито този десетилетен устрем към цивилизация би бил успешен без таланта, самочувствието и делото на две поколения следвъзрожденски строители на новата ни държава“ (Stoyanovich 2022, p. 13). Предложената подбрана библиография в текста е широко разгърната в края на книгата и респектира с богатството на ползваните български и чуждоезични заглавия (Stoyanovich 2022, pp. 785 – 834).

Части от първите две глави на настоящата монография („Двете Европи“ и „Генезис и мисия“) са вече публикувани като отделен научен труд (Stoyanovich 2021), но тук те са доразвити и доработени. По-рано имах възможността да споделя своите впечатления за „Пътят към София“ (Strezova 2021), затова ще премина направо към следващите глави на настоящото изследване. Всяка от тях има характера на микромонография с обзорен характер в рамките на голямото изследване: всяка може да се чете сама за себе си, но в интегрална цялост с основното послание за владетелския принос в европеизацията на България.

Трета глава „Армия и офицерски корпус“ (Stoyanovich 2022, pp. 253 – 370) е посветена на влиянието на владетеля върху изграждането на модерната българска армия. Изложението проследява приетото законодателство, касаещо въоръжените сили и илюстрира състоянието на войската с редица таблици и схеми. Текстът излиза далеч отвъд сухата статистика, разказвайки за знаковите лица в ръководния офицерски корпус и взаимоотношенията им с владетеля. Разгледана е темата за войсковия рекрут, кариерното израстване на кандидатите и възможностите за получаване на военно образование. Изтъкнато е и особеното внимание на цар Фердинанд върху развитието на морския и речния флот.

Четвърта глава „Архитектура, строителство, стил“ (Stoyanovich 2022, pp. 371 – 450) разказва за покровителството на просветения монарх над архитектурата, нейните творци и изпълнители. Обграждането му със способни специалисти, носители на европейски дух в строителството, поощряването на техните творчески инициативи са специална грижа на царя. Повествованието изобилства с детайли за архитектите, българи и чужденци, създали облика на модерна България, и разказва за най-емблематичните им постижения. Най-ярко владетелското влияние върху архитектурата може да се проследи в проектирането, строежа и обзавеждането на резиденциите на царското семейство в страната. В хода на цялото изложение е ясно акцентирано и върху вниманието на владетеля върху паркостроителството, озеленяването и залесяването.

Глава пета е посветена на инфраструктурата, транспорта и комуникациите (Stoyanovich 2022, pp. 451 – 500). В нея се вижда държавният напредък в сферата на пътните връзки и съобщенията. Отново снабдена с таблици и статистики, тя добре илюстрира възхода и в тази област на държавното управление. Разгледани са въпросите за водоснабдяването, сградостроителството, с особен акцент върху публичните сгради (училища, болници, култови сгради). Място е отделено и на изграждането на железопътната мрежа на страната, както и на речните и морските пристанища. Важен знак за интереса на монарха към модернизацията в сферата на съобщенията е фактът, че той взима лично участие в откриването на повечето изградени съоръжения и въвеждането им в експлоатация. Повече място е отделено на пощите, телеграфите и телефоните – тема, която е добре позната на автора от предишни негови изследвания (Stoyanovich 2012).

Глава шеста „Образование, наука и култура“ (Stoyanovich 2022, pp. 501 – 586) описва доминираща сфера от обществения живот. Образователният възход и тук е надлежно аргументиран с обзор на нормативната база, приложени множество таблици и статистики. Сам вдъхновен орнитолог и ентомолог, естествоизпитател, цар Фердинанд се явява логичен покровител на науките, съзнателен за ролята на знанието в просперитета на народа. Фигурата на монарха е в основата на създадените научни институции, които оживяват академичния живот в страната: Царската зоологическа градина, Царската ботаническа градина и др. Покровителството на монарха над тази сфера е видимо и засвидетелствано от личните му дарения както и от меценатството му в областта на изкуството.

Глава седма „Благотворителност, възпитание, светски живот“ (Stoyanovich 2022, pp. 587 – 743) е вероятно една неочаквана тема, изведена в контекста на европеизацията, но всъщност личният владетелски пример в тези области е съществен и увлича обществото по пътя на модерността. Изложението представя част от дарителските инициативи на царското семейство. Всички тези начинания служат за пример сред обществото и възпитават съзнание за отдаденост на народната кауза и обществена отговорност. Вдъхновяващ пример за висш държавнически ангажимент царят дава и с образованието на своите деца: те са възпитавани в народностни чувства и български дух, техните учители са българи, професионалисти, отдадени на знанието. Важен елемент от публичния образ на царската фамилия е тиражирането на фотографии, по-щенски картички и образи, които дават ясна идентификация с народа и българското; изображения, символизиращи приемственост с Първото и Второто българско царство, снимки на царстващите в български народни носии.

Сами горещи адепти на парадната страна във взаимоотношенията и пищния церемониал, цар Фердинанд и майка му княгиня Клементина активно дирижират светския салонен живот в столицата. Богатите менюта, разточителните соарета, атрактивните живи картини са елементи на светската модернизация, които доближават балканското висше общество до Европа.

Значим момент от модернизацията е специалната грижа на монарха за създаването на наградната система на България. Това не е самоцелно, а свидетелства за ролята на протокола в утвърждаването на държавността и изграждането на държавното самочувствие.

В тази глава е засегнат и личният живот на владетеля. Обикновено подобни теми табу остават встрани или са леко загатнати в академичните изследвания. Това не е така в настоящия труд. Деликатно и интелигентно, но същевременно уверено, авторът навлиза в интимния свят на героя си, без притеснение, че особеностите на разказа ще смутят или шокират по-свенливите читатели. Картината не е от най-лицеприятните, но тя разкрива владетелския образ в неговата пълнота, като едновременно поставя и въпроса за морала на младото българско висше общество, което му взаимодейства.

Последната, осма глава на настоящото изследване – „Европеизация чрез седмото изкуство“ (Stoyanovich 2022, pp. 744 – 764), представя досега до модерността през един неочакван ъгъл, този на киното. Акцентът в изложението е участието на българското царско семейство (царят, царицата и княгините Евдокия и Надежда) в пълнометражния игрален филм „Богдан Стимов – из великото време на България – патриотичен спектакъл“ (1916). Случката отново разкрива Фердинанд като човек, изпреварил епохата си. Владетелският каст е абсолютна новост за времето и е отражение не само на вродения интерес на царя към новото, но и манифестира оригиналността му да използва различна чудновата форма да пропагандира националната кауза във време на война. Премиерата на филма е през есента на 1916 г. първо в Германия и Австрия, като по този начин царската инициатива излиза далеч извън рамките на националното и предизвиква значителен международен интерес.

Епилогът на книгата (Stoyanovich 2022, pp. 765 – 784) е полемика с горчивата оценка на историята. Въпреки целенасочените, интелигентно дирижирани и последователни усилия за включването на България в цивилизована Европа, благородните и амбициозни начинания на цар Фердинанд остават в сенките. Доминиращ остава разказът за злодей и единствен виновник за двете национални катастрофи. Авторът оспорва този утвърден наратив, изтъквайки заслугите на монарха в мирновременния период на развитие на България.

В цялото изложение фигурата на цар Фердинанд е представена като водеща, вдъхновяваща и мотивираща промените в подбрани области на обществено-политическия живот. В повечето сфери, като образование, наука, архитектура и стил, благотворителност и светски обноски менторската му роля е силно осезаема. По-смътно видима е мисията му конкретно в законодателството, както и в областите на военното дело и комуникациите, но това е разбираемо като по-строго нормативно дефинирани компетентности на държавното строителство. В тази връзка, следва да се отбележи, че през цялото свое управление, монархът не нарушава Търновската конституция и не излиза извън зададените му в нея конституционни правомощия. Той властва в съюз с партиите, които превъзхожда и доминира.

Монографията изобилства с бележки под линия, които освен данни за ползваните източници представят богати биографични данни за лица и събития, като по този начин се превръщат и в своеобразна енциклопедия на личностите, въвлечени в разказа. Оригинални фотографии, повечето от които се публикуват за пръв път, допълват повествованието и обогатяват възприятието на текста.

Книгата „Фердинандеум. Фердинанд І и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото. 1861 – 1887 – 1912“ носи ново познание за разбирането на една епоха, свързана с изграждането и модернизирането на българската държава. Време на съзидателни управленски усилия и мотивираща обществена подкрепа под амбициозния скиптър на монарха. Фактът, че досега монографията има седем тиража, говори за големия интерес към темата и навременността на настоящия труд.

ЛИТЕРАТУРА

СТОЯНОВИЧ, П., 1999. Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд I Български в очите на австроунгарската дипломация (1894 – 1898). София: Лик. ISBN 954-607-229-Х.

СТОЯНОВИЧ, П., 2012. Известният непознат. Иван Стоянович – Аджелето (1862 – 1947). София: Сиела. ISBN 978-954-28-1091-9.

СТОЯНОВИЧ, П., 2017. Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887). Солисти и статисти – от Батенберг до Кобург – с поглед върху медийното им отразяване. София: Захарий Стоянов. ISBN 978-954-09-1161-8.

СТОЯНОВИЧ, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. Велико Търново: Фабер. ISBN 978-619-00-1341-9.

СТОЯНОВИЧ, П., 2022. Фердинандеум. Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото 1861 – 1887 – 1912. Велико Търново: Фабер. ISBN 978-619-00-1510-9.

СТРЕЗОВА, А., 2021. Нови щрихи към портрета на цар Фердинанд. История, том 29, № 4, с. 420 – 423. https://doi.org/10.53656/his20214-7-ferdi.

REFERENCES

STOYANOVICH, P., 1999. Between the Danube and the Neva. Prince Ferdinand I of Bulgaria in the eyes of Austro-Hungarian diplomacy (1894-1898). Sofia: Lik. ISBN 954-607-229-Х.

STOYANOVICH, P., 2012. The famous stranger. Ivan Stoyanovich – Adzheleto (1862 – 1947). Sofia: Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9.

STOYANOVICH, P., 2017. The Interregnum, the crisis and the battle for the Bulgarian throne (1886 – 1887). Soloists and extras – from Battenberg to Coburg – with a look at their media coverage. Sofia: Zahariy Stoyanov. ISBN 978-954-09-1161-8.

STOYANOVICH, P., 2021. The road to Sofia. Origin, education and motivation of Prince Ferdinand of Saxe-Coburg and Gotha for the mission in Bulgaria. Veliko Tarnovo: Faber. ISBN 978-619-00-1341-9.

STOYANOVICH, P., 2022. Ferdinandeum. Ferdinand I and the Europeanization of Bulgaria, presented in selected areas of state administration and society 1861 – 1887 – 1912. Veliko Tarnovo: Faber. ISBN 978-619-00-1510-9.

STREZOVA, A., 2021. New touches to the portrait of Tsar Ferdinand. Istoriya-History, vol. 29, no. 4, pp. 420 – 423. https://doi.org/10.53656/ his2021-4-7-ferdi.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.