История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2022-5-8-red

2022/5, стр. 550 - 555

ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА ИЗГРЯВАНЕТО НА МОДЕРНИЯ БЪЛГАРИН

Росица Стоянова
OrcID: 0000-0002-1087-5789
WoSID: AAF-9272-2019
E-mail: rositca_st@abv.bg
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences

Резюме:

Ключови думи:

Биографичният жанр предоставя на историка разнообразни и интересни изследователски възможности. Вглеждане във времето и събитията през житейския път, мисленето и изявите на историческите личности, опит да вникне в мотивацията на поведението им, на действията или на тяхната липса, очертаване на общите черти и спецификите в манталитета на отделните поколения са едни от възможните прочити в подобен тип изследвания. Въпреки безспорните хоризонти към ново познание, които открива пред изследователя, писането на научни биографии не е предпочитана насока в работата на българските историци. Вниманието им продължава да бъде фокусирано върху големия разказ за националната ни история, върху политическите, стопанските и доста по-рядко върху културните събития и процеси. Причините за подобно неглижиране могат да се търсят в различни по-соки – влияние на наследената от близкото минало историографска традиция; трудности с изворовата база, която, освен че е по правило разпръсната в различни хранилища, често и почти липсва за определени личности или е много бедна и едностранчива; и не на последно място – предварителните изисквания към подготовката на самия изследовател. А те са съществени! Доброто, обективно, но и увлекателно написано биографично четиво изисква от автора си задълбочено познаване на времето, събитията и процесите, на историческите личности и обществените кръгове, на взаимоотношенията между тях, умения да борави с разнообразни по характер и произход източници, познания по широк кръг от регионални проблеми и пр. Трудностите се мултиплицират, когато героят на по-вествованието не принадлежи към групата на най-първите политически мъже, живее и твори на границата на историческите епохи и в рамките на различни региони и държавни обединения. Точна такъв е случаят с представения тук монографичен труд на д-р Алека Стрезова „Последен по рода си. Д-р Георги Вълкович (1833 – 1892)“ (Strezova 2022).

С интересите и първокласните си публикации в сферата на историята на модерната българска дипломация авторката е познато и утвърдено име в историческата ни колегия. Това, което бих искала специално да изтъкна в случая, е подчертаният афинитет, който тя проявява към биографичния жанр. Още в своя докторат, посветен на проучване формирането на българския дипломатически корпус в периода 1878 – 1912 г., тя очертава социокултурния профил на неговите представители. По-късно разширява и допълва тези портрети в редица свои публикации, и най-вече в монографичното си изследване „Българската дипломация: институции и представители 1879 – 1918“ (Strezova 2017). Опитът ѝ е обогатен с работата по обработката и издаването на автобиографията на Петър Матеев, придружена със задълбочената студия, посветена на този до голяма степен забравен общественик (Mateev 2017; Strezova 2017), с участието ѝ в публикуването (с много богат справочен материал) на спомените на видния стопански деец и политик Никола Стоянов (Stoyanov 2020). Натрупаните през годините познания, формираните умения дават възможност на авторката да пристъпи уверено към написването на научна биография на д-р Георги Вълкович.

Изборът ѝ е обоснован. Вълкович, или „докторът“, както тя обича да го нарича, е една от интересните личности от поколението, което С. Радев находчиво определя като „строители на нова България“. Наследник на богатия и с многобройни заслуги род на Чалъкови, получил високо за времето си образование, Вълкович реализира блестящите си заложби и способности в различни области – като лекар и болничен администратор, министър и дипломат. При това го прави в рамките на три държавни обединения: Османската империя, Източна Румелия, Княжество България. Интересът на Стрезова към „доктора“ очевидно датира от години и е свързан с нейните изследвания в областта на историята на българската дипломация. Но дял в написването на биографията има и щастливата случайност. Авторката споделя в уводната част, че през 2016 г. съвършено случайно намира в библиотеката на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи непознат и крайно интересен ръкопис, посветен на Вълкович. Негов автор е чиновникът в Българското дипломатическо агентство в Цариград Петър Керим. Ръкописът запалва „искрата“ и отново проработва добрият шанс. Оказва се, че в Централния държавен архив се съхраняват напълно непознати и неизползвани от изследователите архивни документи за Г. Вълкович. Така, бих казала, че героят сам намира своя автор, а резултатът е появата на пълно, обективно, но и вдъхновено животоописание.

Структурата на монографията логично е детерминирана и следва събитията и перипетиите на житейския път на Георги Вълкович. В уводната част Стрезова аргументира избора на темата, формулира целите и задачите на изследването, споделя трудностите и предизвикателствата, пред които е изправена в процеса на създаването му. Не са пропуснати и задължителните за историческите съчинения преглед на основните извори като първично градиво на текста и аналитичен обзор на литературата, кореспондираща в една или друга степен с темата. В подробен вид те се съдържат и в приложената в края на книгата библиография.

Същинската част на изследването е разположена в три глави, всяка с по четири параграфа. Първата част, озаглавена „В Османската империя“, е посветена на житейския път на Вълкович до 1879 г. В нея, на базата на богат и в голямата си част нов архивен материал, Стрезова представя в детайли родовата история и семейната среда на своя герой, ранните му години, учението в Медицинското училище в Цариград и специализацията в Париж, първоначалните стъпки в медицинската практика. Изцяло приносни са страниците, посветени на престоя на Г. Вълкович в Дамаск, за което до момента не е писано почти нищо извън регистрирането на факта. Изложението на Стрезова изобилства с факти, като всички те са поставени в контекста и на фона на промените в Империята в годините на Танзимата и на обстановката в самия Дамаск. Разказът е жив, картинен, а подробностите никога не са самоцелно поднесени. Напротив, навлизайки в тях, авторката разкрива характера на своя герой, важните контакти, прераснали в дълготрайни връзки, които той поддържа през следващите години. Наред с личния живот с вещина са проследени и неговите обществени изяви в полза на българското дело – членуването в „Дружината на верните приятели“, кореспонденцията с Г. С. Раковски, включването в кръга на Цариградската българска колония, позициите и участието му в църковно националното движение и пр. Изводите, до които Стрезова достига, са балансирани и обективни – Вълкович според нея е „изявен член на българската общност в Цариград и активен деец в борбите за духовна и църковна еманципация“, без обаче да го провъзгласява за лидер на общността. А житейският и управленски опит, създадените контакти го подготвят и правят „особено подходящ за новите предизвикателства, които се явяват след възстановяването на българската държава“ (с. 121).

Следващият дял, под надслов „В автономна Румелия и в свободна България“, е посветен именно на участието на Вълкович във въздигането на държавата. Отличното познаване на епохата дава възможност на авторката уверено да ситуира своя герой в българския обществен, политически и държавен живот. Използвайки вече познати източници, привличайки немалко нови такива, позовавайки се коректно на цялата налична литература, тя разкрива участието на своя герой в дейността на Учредителното събрание и проблематизира факта на неподписването от негова страна на Конституцията. Подробно и аналитично проследява дейността му в Източна Румелия като директор на земеделието, търговията и общите сгради, мястото, което той заема в обществения живот, личните му взаимоотношения с генерал-губернатора Алеко Богориди, оставката и преместването в София. Също така уплътнено откъм фактология е и изложението за деятелността на „доктора“ в Княжеството като министър на външните работи и изповеданията (1881 – 1883), на управляващ Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (юни – септември 1882), като председател на Държавния съвет (14 януари – 9 септември 1883 г.) и накрая завръщането му към професията като управител на военните болници по време на Сръбско-българската война и на Александровска болница в столицата. Дейността му е многостранна, а авторката се опитва да я представи максимално изчерпателно, да очертае неговите виждания по различните проблеми на управлението, почерка му на държавник и администратор. В резултат читателят остава впечатлен от размаха на изявите на „доктора“, от гъвкавостта, но и безкомпромисността, с която прокарва идеите и намеренията си. Фактологичната уплътненост на изложението дава основание на Стрезова да направи обоснования извод, че Вълкович „оставя дълбока следа в управлението както на Източна Румелия, така и в Княжеството“, че „практическото уреждане на здрави основи на администрацията, назначаването на професионалисти“, за които той има определени заслуги, „гарантират доброто управление на страната“ (с. 304).

Подобаващо място в изложението (115 стр.) заема периодът, когато оглавява дипломатическото представителство на Княжество България в Османската империя. Тук Стрезова се чувства още по-уверена, разгръща разказа на широк исторически фон и уверено доизгражда образа на своя герой вече като дипломат. Поел поста в изключително сложната обстановка по време на т. нар Българска криза след абдикацията на княз Александър І, той е изправен пред множество предизвикателства. По мнение на авторката, което напълно споделям, фактът, че Вълкович заема ключовия пост в Цариград, е „голям шанс за регентството“. Неговите качества на дипломатическото по-прище вече са известни и проверени, той познава отлично турския манталитет, а управляващите в Османската империя са му дори лични познати. Така успява да развие успешна дейност в полза на България. Насоката, в която върви, е на решаване на проблемите чрез пряко разбирателство със сюзерена, укрепване на двустранните отношения. Стрезова проследява в детайли активността и позициите на Вълкович като дипломат – по железопътния въпрос, отношенията с Екзархията, за учебното дело в Македония, противодействието на интригите на българската политическа емиграция, по владишките берати и пр. Авторката специално подчертава доброто взаимодействие между него и титуляра на Външното министерство Григор Начович – „едно от щастливите обстоятелства за българската дипломация в кризисните дни на междуцарствието“ (с. 318).

Обстоятелствата около смъртта на Георги Вълкович на 14 февруари 1892 г. са отделени в специален параграф. По мое мнение, подобно детайлно изложение по въпроса се прави за пръв път в българската историография. Новите материали, които издирва и ползва, дават възможност на Стрезова не само да изложи фактите около организирането и осъществяването на покушението, трагичния край на Вълкович, траурната церемония и последвалия съдебен процес, но и да направи предположения относно замесените лица и тяхната съдба. Обосновано, но и с известна тъга, тя заключава: „Убийците на Георги Вълкович остават неразкрити. Заподозрените за престъплението след известно време намират спокоен пристан било в родината, било в съседните страни. Доказателства липсват, а с времето става все по-трудно да се докаже съучастие в атентата. Българското правителство, от своя страна, също няма интерес да рови в тази болезнена история точно в момента, когато е възстановило дипломатическите отношения с Русия и князът получава признание от Великите сили“ (с. 433). Бих добавила, че такава е съдбата на почти всички политически убийства в човешката история.

Заключението на монографията, освен че резюмира и доизбистря изводите на авторката, направени в хода на изложението, дава и интересни оценки и впечатления на съвременници на Вълкович за неговата личност и обществена дейност.

В този си вид изследването на А. Стрезова е достижение в българската историография. Освен че въвежда в обращение непознат изворов материал, че прави многобройни конкретни допълнения и уточнения за житейския път, характера и изявите на обществената сцена на една интересна личност, каквато безспорно е Вълкович, то дава и широка панорама на времето на изграждане на новата българска държава. Написана четивно и с вдъхновение, илюстрирана с прекрасни и в голямата си част уникални фотографии, монографията дава представа за мисленето и манталитета на „модерния българин, в същността си европеец, с щипка ориенталски примес, който гради новото българско общество като баща, приятел, настойник, закрилник и ментор“ (с. 13).

ЛИТЕРАТУРА

МАТЕЕВ, П., 2017. Автобиография, спомени, дейност. Съставители: А. СТРЕЗОВА, С. ПАНАЙОТОВ. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISBN 978-954-322-907-9.

СТОЯНОВ, Н. 2020. Живот и дейност. Мемоари. Дневник. Съставители: К. АНЧОВА, А. СТРЕЗОВА. София: Нов български университет. ISBN 978-619-233-102-3.

СТРЕЗОВА, А., 2017. Петър Матеев и неговият житейски път. В: МАТЕЕВ, П. Автобиография, спомени, дейност. Съставители: А. СТРЕЗОВА, С. ПАНАЙОТОВ. София: Проф. Марин Дринов, 11 – 75. ISBN 978-954-322-907-9.

СТРЕЗОВА, А., 2017. Българската дипломация: Институции и представители 1879 – 1918. София: Авангард Прима, ISBN 978-619160-862-1.

СТРЕЗОВА, А., 2022. Последен по рода си: д-р Георги Вълкович (1833 – 1892). Велико Търново: Фабер. ISBN 978-619-00-1475-1.

REFERENCES

MATEEV, P., 2017. Autobiography, memories, activity. STREZOVA, A.; PANAYOTOV, S. (compilers). Sofia: Prof. Marin Drinov. ISBN 978-954-322-907-9.

STOYANOV, N., 2020. Life and activity. Memoirs. Diary. ANCHOVA, K.; STREZOVA, A. (compilers). Sofia: New Bulgarian University. ISBN 978-619-233-102-3.

STREZOVA, A., 2017. Petar Mateev and his life path. In: MATEEV, P. Autobiography, memories, activity. STREZOVA, А.; PANAYOTOV, S. (compilers). Sofia: Prof. Marin Drinov, 11 – 75. ISBN 978-954-322-907-9.

STREZOVA, A. 2017. Bulgarian Diplomacy: Institutions and Representatives 1879 – 1918. Sofia: Avangard Prima. ISBN 978-619160-862-1.

STREZOVA, A. 2022. Last of his kind: Dr. Georgi Valkovich (1833-1892). Veliko Tarnovo: Faber Publishing House. ISBN 978-619-00-1475-1.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.