История
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 541 - 551

ЧЕРТИ ИЗ МИНАЛОТО НА ПЛОВДИВ: УЛИЦА ,,ЦАРИБРОД“. ИСТОРИЯ И АРХИТЕКТУРА

Резюме:

Ключови думи:

Изграждането и развитието на улица ,,Цариброд“ е резултат от настъпилите промени в Пловдив след Освобождението. Нейното начало е от 80те години на XIX век, а през 1947 г. ,,Цариброд“ е преименувана на ,,Ангел Букорещлиев“1). Името ,,Цариброд“ в това изследване е възприето, тъй като с него се свързват описаните събития и личности. В основата на изследването стоят документи, непубликувани изследвания, спомени, архитектурна и фотодокументация. Улицата е с уникално местоположение, архитектурно оформление и историческо наследство. На източния склон на Сахат тепе, ориентирана в посока север–юг. Около нея е изграден живописен квартал, пресъздаден в акварелна рисунка през 1922 г. от художника Димитър Андреев – Андро.

Изучаването на архитектурата, строителството, стопанското развитие (индустрия, търговия, предприемачество), обществено-политическите организации, събития, културните приноси откриват своеобразието на улица ,,Цариброд“ и нейното място в общото развитие на Пловдив. Описват се родови истории и семейни ценности. Чрез ,,добрите“ и ,,лошите“ житейски случки се открояват характери, дух, стремления, борби, обществени нагласи и поведение.

Акварелна рисунка от художника Димитър Андреев – Андро

Улица ,,Цариброд“ е очертана за първи път в плана на ,,г. Филиппополя“, изработен през 1878 г. от руския капитан Илинский2). Тя е проектирана между кв. 3 и 4 в градоустройствения план на инженер-архитект Йосиф Шнитер от 1896 г. С имена улиците се появяват в по-късните варианти на този план. Там за първи път е означена с името ,,Цариброд“3). До 1896 г., а и след това местоживеенето се обозначава по махали4). Част от Марашлийския участък е махалата ,,Джами кебирь“. ,,Кебирь“ в превод от турски означава ,,велик, важен, известен“. Неточно тази махала е определяна около площад ,,Съединение“5). Застроителната площ на Сахат тепе е ограничена и трудна за усвояване. През 1889 г. започва изготвянето на новия кадастрален план и нивелация на улиците6).

След 1878 год. турски и отчасти гръцки имоти на Сахат тепе, където се изгражда улица ,,Цариброд“, стават собственост на българи, арменци, италианци, евреи. До 1884 г. в махалата ,,Джами кебирь“ живеят 32 български семейства, 34 турски и 4 гръцки7). От писмо на Стефан Дренски до кмета от януари 1910 г. се разбира, че през 1885 г. същият е купил от Мехмед Хаджи Шабанов двор от 360 кв. м до съседи К. А. Вакаро, Атанас Х. Иванчоолу и хълма Сахат тепе8).

Едни от първите големи собственици на имоти тук са: Стефан Дренски – преселва се от Троян, занимава се с търговия, предприемачество, лихварство, подпредседател на Търговско-индустриалната банка; Спас Дренски – по-малък брат на Стефан, търговец, предприемач; Лазар Грюнщайн – немски евреин, едър търговец, представител на австрийската фирма ,,Е. Кон и Митлер“ ина ,,Международно транспортно АД“ със седалище Виена и с клон в Пловдив; гърците Д. Мардас и Г. Ставридис – тютюнотърговци, собственици на фабрика ,,Орель“; Карло Алберто Вакаро – италианец, комисионер, тютюнотърговец, собственик на тютюнева фабрика; Дяко Дяков и синът му Петър Дяков от с. Княз Борисово, Харманлийско – индустриалци, собственици на АД ,,Егейско море“ с дърводелска фабрика ,,Напредък“ и АД ,,Егея табак компани“; родът на Рашко Найденов Райчинов, чийто зет е от големия род Радомирови, и Елена Н. Райчинова (Дублекова) – всички преселници от Копривщица, с търговски фирми; Дечо Димов – преселник от Родопите, Славейно и Пашмакли – строителен предприемач; Иван Петров от с. Марково – електротехник; Димитър Мъница от Станимака – производител на алкохолни напитки; Христо и Стефан Стоянови Червенкови, от Енина, Казанлъшко – индустриалци, притежатели на фабрика за растителни масла и олио; Илия Нанев Стайков от с. Върбен, общ. Брезово – производител и търговец на брашна; архитект Стойко Желязков Стойков от Сливен, проектирал десетки емблематични сгради в централнатачаст на Пловдив. Всички те идват в Пловдив по различно време със свои житейски и професионални планове, съответстващи на уменията, влеченията и дарбите, които имат.

На 5.07.1896 г. от Пловдивския градски общински съвет е взето решение за наименуване на улиците и площадите9). Дотогава малък брой улици имат неофициални имена, което създава обърканост и неопределеност и за гражданите, и за всички учреждения10). В документи на Пловдивското градско общинско управление от 1899 г. улиците се споменават вместо с имена – с номера, в това число и тези под Сахат тепе11).

В изпълнение на регулационния план след 1896 г. се отчуждават части от имотите на собствениците. В молба на Ст. Дренски до кмета на Пловдив от 15.01.1910 г. се изразява недоволство, че общината не му е изплатила частите от неговите места, отделени за улица. Във втора подобна молба той обяснява, че от 1881 до 1885 г. е получил ,,от разни лица, турци, отдавна вече изселени“ места на улица ,,Цариброд“, върху които построява къщите си. Стефан Дренски купува пет имота, от които един за брат си. Съседът на Дренски, Атанас Х. Иванчоолу получава за отчуждено място през 1896 г. 5242 лв.12). Когато Стефан Дренски купува местата, улица не е имало. Той ,,обградил пространство от 140 кв.м, а останалата част от закупения 360 кв.м двор я дава ,,за нуждите на града, а именно за улица пред къщата, от западната страна, където нямаше улица и за площад край къщата от южната страна“13). В началото на XX век започва павирането на ,,Цариброд“, но не от общината, а от Ст. Дренски, ,,понеже… улицата не беше павирана, аз на свои средства съм направил каменната настилка (паважа)“14). През 1897 г. се образува Дружество за разхубавяване на Пловдив и околността му. Негов подпредседател е Стефан Дренски15).

Мястото, на което се изгражда улица ,,Цариброд“, се свързва със спомена за голяма манифестация и факелно шествие в чест на английския консул Джонс, който изразява политиката на Англия по отношение на Съединението16). Консулът е живял над площад „Джумаята“, а демонстрацията се е състояла вероятно през октомври 1885 г.

Относно водоснабдителната и канализационната система през 1919 г. Пловдивската градска тричленна комисия си поставя като цел по-скорошното регулиране на града, за да може да се предприеме канализацията и павирането на улиците17). В протокола, изработен с участието на Милош Данов – председател, членове д-р Багаров и С. Грънчаров, се констатира, че Пловдив, град с 60-хилядно население, е изостанал много по отношение на благоустройството и хигиената. Има данни, че сградите на улица ,,Цариброд“ се ползват от общинския канал. Къщите и тютюневитескладове на Стефан Дренски и къщата на Спас Дренски са свързани с градската канализация и плащат канално право за 1924 и 1925 г. Търси се нов заем за канализирането и павирането на града18). Едва в края на 30-те години се изгражда градската канализация19).

От 80-те години на XIX век населяваното дотогава от турски семейства място на тепето съществено се променя. Българи – преселници от различни краища, заемат техните имоти и постепенно стават фактор в стопанския и обществения живот на Пловдив. Материалните им възможности за строителство на това място, което е с предимства на ,,чаршийско“ и търговско, са съчетани с развито естетическо чувство. Сградите се вписват в средата, без да нарушават естествената красота на Сахат тепе. Строителството им по отношение на височината и етажността е подчинено на изискванията за централна градска част20). Запазените две сгради от собствеността на Стефан Дренски са представителни и като размери, и като фасадно оформление. Същите са декларирани през 1985 г. за ,,паметник на културата с местно значение“ от НИПК, сега НИНКН. Архитек-турно заснемане е направено само на сградата на №14. Къщата на №12, макар и паметник на културата, е съборена и загубена завинаги. Фотодокументацията за нея е повече от оскъдна. Стефан Дренски изрежда построените от него къщи така: двуетажна къща от 85 кв.м за живеене, къща от 98 кв.м за живеене, къща от 100 кв.м за тютюнев склад, а последната е единствената на един етаж от 180 кв.м за тютюнев склад. Ст. Дренски създава семейство, в което се раждат девет деца. От тях се е изисквало да владеят чужди езици, да свирят на пиано, а момичетата – и да рисуват. Техните лични съдби са изследвани и описани21). От голямото семейство на Стефан Дренски едни умират твърде млади, други остават без наследници, а останалите се изселват. Днес от този род няма присъствие в Пловдив. Сега в красивата старинна къща на фамилия Дренски живеят нови собственици и техни наематели.

По-добра е съдбата на другата половина от къщата-близнак на №11, означавана като такава, макар отдавна вече да не е. Тя си остава във владение на рода на по-малкия брат Спас Дренски. Къщата на Спас е притежавана с крепостен акт №1387 от 29.12.1909 г., а целият имот се състои от 180,25 кв.м, застроена площ 118 кв.м22). При пожар от юни 1929 г. къщата на Спас Дренски е изгорена в значителна степен и арх. Стойков изготвя проект за възстановяването є23). Така се загубва приликата между двете половини.

Децата на Спас Дренски са познати на тогавашното градско общество. Най-големият – Димитър, е тютюнотърговец, живее в Париж. Рада Дренска, известна като графиня Фон Витгенщайн, при завръщането си от Виена в Пловдив преподава уроци по пиано. Никола завършва медицина в Грац, специализира в Берлин и Париж, един от първите лекари-гинеколози в Пловдив. Богдан Дренски e председател на адвокатската колегия в Пловдив в началото нa 40-те г. на миналия век и приятел на социалдемократа Евтим Дабев24). Най-малкият в семейството е Борис – учи химия в Мюнхен, специализира в Берлин, в продължение на 30 години е главен химик в парфюмерийната фирма ,,Папазов“, а след национализацията – ,,Ален мак“25). През последните години фамилната къща е обновена със запазване в максимална степен на оригиналните вътрешни и външни архитектурни особености от д-р Никола Дренски. Запазени са предмети от оригиналното обзавеждане на дома.

Сред големите къщи на улица ,,Цариброд“ е къщата на род Димови на №18. Построена е от Дечо Димов Караманолов. При него проектирането и строителството са свързани, най-вече доколкото се отнася за собствения му дом. Идвайки от Пашмакли, вдовец с две деца, в Пловдив, се жени повторно за Славка Пайдовска от рода на първия кмет на София – Манолаки Ташев. Воден от силна амбиция да покаже на себе си и на другите какво може да постигне сам, се заема да построи голяма къща за голямото си семейство26). Таланта му е забелязан от арх. Стойко Стойков и изпълнението на проектите си архитектът възлага на организираната от Дечо Димов строителна група. Към Дечо Димов е съществувало изключително доверие от страна на банките. Давани са му заеми без ограничения от всяка банка в Пловдив за строителната му дейност. В това семейство израстват пет деца: Мария, Никола, Кирил, Стефан и Станка. Кирил (Кирко) Христов Димов е един от най-задълбочените, добросъвестни, без да търсят за себе си слава, изследователи на пловдивската история и култура. Къщата, построена от Дечо Димов Караманолов, се отличава с гостоприемството си. Често в нея гостува патриарх Кирил като Пловдивски митрополит. Той извършва бракосъчетанието на 17.02.1947 г. между Стефан Д. Димов и Людмила Г. Власева. Обича да гостува в този дом прочутата балерина Анна Воробьова – Занкова. През 1926 г. тя се омъжва за Ал. Занков, завършил Художествената академия във Флоренция – един от създателите на паметника ,,Альоша“. През 1953 – 1961 г. Воробьова е сред основателите на балета в Пловдивската народна опера.

Сградата на улица ,,Цариброд“ №17 е свързана с тютюневата индустрия в цяла Южна България и Цариград. Това е тютюнева фабрика ,,Егея табак компани“. Дори запустяла, сградата е забележителна. Със своята дълга, стройна, семпло украсена западна фасада, тя очертава елегантно улица ,,Цариброд“. Дългата история на фабриката е една от причините сградата да бъде многократно променяна, преобразувана, уголемявана и надстроявана. Била е двуетажно здание, но при възстановяването от пожара през 1922 г. е надстроена с трети етаж. Този нов етаж е не само смел подход за разширяване на дейността, но също пример на добри съседски взаимоотношения между Дякови и Димови. Без тях строежът би бил невъзможен. До фабриката от юг е къщата на Петър Дяков Дяков, построена през 1922 г. (№17). Петър Дяков е един от двамата синове на Дяко Дяков. Дяко Дяков споделя идеите на Прогресивнолибералната партия. Той е народен представител в ХІІ ОНС27). Петър Дяков приема от баща си професията на търговец и индустриалец. Интересува се и от изкуство. Дружи и подпомага хора на изкуството, главно художници: проф. Харалампи Тачев, Ненко Балкански, Димитър Андреев-Андро. Близък е с Тома Чупаров – търговец и предприемач, който урежда търговски изложби. Приятел е и с оперния певец Ангел Краев28). Петър Дяков се оженва за Добринка Петева п.Ангелова – красиво и с привлекателен характер момиче, дъщеря на учителя Петко п.Ангелов от с. Динево, Хасковско. Имат четири деца: Дяко, Ангел, Ирина и Илю-Петю29).

В архитектурно и историческо съзвучие с фабриката е къщата на №13 със собственици Рашко Найденов Райчинов и Елена Брайкова Дублекова, по баща Найденова Райчинова. Оформящият се ансамбъл от сгради (към споменатите две и сградата на РИМ – Пловдив) е доказателство на идеята, че не единичната сграда е тази, която краси града, а съзвучието на отделните постройки помежду им, когато техните пропорции отговарят на улицата и местоположението30. Къщата е стара турска31 къща. При ремонт на първия етаж, където е гостоприемната, има стари рисунки с растителни мотиви. През 1940 г. е направено вътрешно преустройство – затваряне входа от юг, изграждане на вътрешно стълбище32. Къщата е изгубила и продължава да губи много от външните си архитектурни детайли – еркер от юг, част от пиластрите между прозорците, паднали апликирани релефни орнаменти над прозорците. След Балканската война Рашко Райчинов завършва училището в Садово, заминава за Виена и Лайпциг, където се дипломира като агроном.

Една част от по-късно строените сгради, от 20-те и 30-те години на XX век, са проектирани от именити пловдивски архитекти – Христо Д. Пеев, Стойко Ж. Стойков, Димитър Г. Попов, Калин Бояджиев. Къщата на архитект Стойко Стойков на ул ,,А. Букорещлиев“ 16 е една от четирите сгради на ул. ,,Цариброд“, декларирани през 1985 г. за ,,паметник на културата с местно значение“ от НИПК (НИНКН). Построена е през 1922 – 1924 г. Няма запазен личен архив на арх. Стойков. Само фирмената преписка за откриване на архитектурното бюро „Стойков – Градинаров“ през 1936 г. В един екип с баща си започва работа в края на 1944 г. Желязко Стойков. Архитект Желязко Стойков е единствен син на арх. Стойко Стойков. Като дете живее в Залцбург, после на улица ,,Цариброд“ 16, където е уникалната фамилна къща, а след това на улица ,,Моцарт“. Привлечен от природата, историята и културата на Пловдив, през целия си живот Желязко Стойков не спира да мисли за бъдещето им. Дори и в последните седмици и дни от живота си, много болен. Идеите си илюстрира с примери от Залцбург, Неапол, Рим, Верона 33) .

Семейство Стойкови е в много близки, приятелски връзки със Златю Бояджиев, който рисува втората съпруга на арх. Стойко Стойков и портрет на арх. Желязко Стойков. Портретът се съхранява от съпругата му Иванка (Жана) Стойкова. Поради семейни недоразумения архитект Желязко Стойков загубва наследствените си права върху къщата на улица ,,Цариброд“ 16.

Архивът на Желязко Стойков включва негови размисли за архитектурата, за развитието на Пловдив, за изграждането на подлези, тунели, терасата над северния тунел, места за разходка и почивка в ж.к. „Тракия“ и мн.др. Описва етапите в творчеството на баща си. Възгледите на Стойко Стойков и Желязко Стойков за архитектурата си приличат. Привърженици на ,,биоархитектурата“, т.е. търсене на връзката на сградата отвън и отвътре с природата. Против-ници на прекомерното, само функционално мислене. Възприемат архитектурата като средство, което украсява душата и живота на човека. Архитектурата е изкуство в създаване на пространства и преливането на пространствата34).

Къщата на братята индустриалци Христо и Стефан Стоянови Червенкови (№7) е построена през 1933 – 1935 г. върху имот, закупен от наследниците на Димитър Мардас. Проектът е на архитект Христо Д. Пеев35. Съобразен е с вкуса и желанието на съпругата на индустриалеца – Стефанка Макелова–Христова Червенкова36. Разчупената фасада, еркерите и корнизите между етажите, ъгловите прозорци, остъкленото стълбище изграждат естетиката на къщата.

Архитект Хр. Пеев изработва проекта за възстановяване на изгорялото при пожар през 1929 г. здание на фабриката за шапки ,,Бернщайн&Попов“37 , както и проект за пристройка към зданието на Зарухи Сарафян на ,,Цариброд“ 5 през 1936 – 1937 г.

Имотът на Димитър Мъница е между две улици: ,,Цариброд“ и ,,Княз Александър I“. Той закупува имота от изселили се турци. Построява две къщи за семействата на двете си дъщери. Голямата – Ефросина, се омъжва за предприемчивия Сотир Папазов, а Олга – за напористия авантюрист Стелиян Караджигидис. Къщата с адрес,,Ал. Батенберг“ 4 е съборена през първите две десетилетия на XX век при новата регулация на Главната. От разширението на главната улица не трябвало да пострадат сградите от източната страна на улицата, тъй като там е бил ,,Дворецът“ на Константин Хаджикалчов38). Връзката между двете къщи е бил вътрешният двор в средата с шадраван. През 1921 г. е построена нова къща, пострадала от земетресението през 1928 г., за която Ефросина Папазова получава помощ от общината39). Квартирант в стария вече несъществуващ дом е бил Антон Безеншек – основател на българската стенография. В дома на Стефан Калпакчиев е запазен негов шкаф-секретер, с който Безеншек покрива наемните си задължения.

Къщата с адрес ,,Цариброд“ 1, която е имала площ 120 кв. м., е съборена през 1976 г.

Къщата на Илия Стайков Нанев на №8 е изградена на мястото на стара къща, притежавана от семейство гърци. Площта на имота е 280 кв.м. Построена е за 3 години – от 1938 до 1940 г., по проект на арх. Калин Бояджиев. Две години каменоделци са оформяли парцела в скалите. С магарета и катъри са се извозвали строителнитематериали поради ограничения брой коли, поради неудобствата на малката улица и т.н. Архитектурата на къщата не е типична за времето, когато се строи. Таванският етаж завършва с бетонна плоча вместо традиционния покрив с дървени греди40). След 1947 г. първият етаж е закупен от семейство Хайдудови41).

Сградата на Пловдивското певческо дружество ,,А. Букорещлиев“ №20 е построена 1928 г. по проект на именития архитект Димитър Попов. Проектът е изготвен безплатно, но за строежа са били необходими 250 хил.лв., а дружеството разполагало само с 10 хил.лв.42). Архитектурното бюро и жилището на Димитър Попов са били в къщата на Ангел Букорещлиев, намирала се на улица ,,Капитан Райчо“43). Пловдивското певческо дружество 44) не е единственият пример за взаимопомощ.

Немалко са случаите, а те със сигурност могат да бъдат допълнени с още, на добросъседско общуване на улица ,,Цариброд“. Такова поведение е считано като част от нормалните човешки взаимоотношения След национализацията на фамилната тютюнева фабрика, ръководена от Дяко Дяков, същият започва работа като юрисконсулт във фабриката за растителни масла на Христо Червенков в квартал „Филипово“. Част от междусъседското общуване е възлагането от Спас Дренски на изготвяне на проект за възстановяване след пожар на собствената му жилищна сграда на архитект Стойко Стойков. Пак на него Петър Дяков възлага изработването на проект за реконструкция на сградата на мебелна фабрика ,,Напредък“. От своя страна, за изпълнението на своите архитектурни проекти Стойко Стойков ангажира строителния предприемач Дечо Димов, с когото са найблизки съседи.

Статията е въведение към същинската част на изследването, състоящо се от следните теми: ,,Улица ,,Цариброд“ и индустриалният Пловдив“, ,,Политически организациии – водачи и дейност“, ,,Културни сдружения и мястото им в градския обществен живот“, ,,Родови хроники“.

БЕЛЕЖКИ

1. Пловдивски общински вестник, бр.330 от 18.10.1947 г.,с.1.

2. РИМ – Пловдив. ф.21, ном.1458.

3. РИМ – Пловдив, ф.07, ном. 009840.

4. Сборник на Пловдивската градска община.1899, кн.III – IV. Протокол ном 32 от 13.04 1899 г. с.32– 33.

5. Н. Алваджиев. Пловдивска хроника. П.2000 г., с.13.

6. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.4, а.е.8, л.128.

7. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.3, а.е.74, л.6.

8. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.12 п, а.е. 473, л.6.

9. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.4,а.е.8, л.6.

10. Пак там, л.3, л.93.

11. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.4, а.е.9, л.295.

12. Пак там, л.205.

13. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.12 п, а.е. 473, л.6.

14. Пак там л.7.

15. ДА – Пловдив, ф.29 к,оп.4, а.е.2, л.24.

16. По сведения на Александър Дяков Дяков от 26.03.2013 г.; Дренска Ив., Дренска Сл., Непубликувани изследвания от библиотеката на РИМ – Пловдив, НСФ, И.ном.134, т.II, с.303.

17. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.3, а.е. 74, л.186.

18. Пак там.

19. Шивачев, Ст. Махали и квартали в ново време. В: Очерци из историята на Пловдив, ч.I, с.85.

20. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.4,а.е.9, л.295.

21. Дренска Ив., Дренска Сл., Непубликувани изследвания от библиотеката на РИМ – Пловдив, НСФ, И.ном.134, т.II, с.297 – 313.

22. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.12 п, а.е.473, л 20.

23. Пак там, л.21.

24. Има запазена кореспонденция, съхранявана от д-р Н. Б. Дренски.

25. По сведения на д-р Никола Богданов Дренски от 08.01.2013 г.

26. По сведения на Снежана Стефанова Димова от 19.04.2013 г.

27. Вж. Стенографски дневници на ХІІ ОНС. І изв. сесия свикана на 22 апр. 1902 г., с. 87 – 88, 1060.

28. По сведения на Ася Владимирова от 02.08.2013 г.

29. Разказът за род Дякови е в частта за индустриалното развитие.

30. ДА – Пловдив, ф.2547, оп.1, а.е.23, л.4.

31. По сведения на Рашко Кирилов Радомиров от 07. 06.2013 г.

32. ДА – Пловдив, ф.29 к, оп.12 п, а.е. 472.

33. ДА – Пловдив, ф.2547, оп.1, а.е.14, л.2.

34. ДА – Пловдив, ф.2547, оп.1,а.е.23, л.97.

35. ДА – Пловдив, 29 к, оп.12 п, а.е.471 и а.е.470, л.1.

36. По сведения на Мария Христова Дуденска от 14.11.2012 г.

37. ДА – Пловдив, 29 к, оп.12 п, а.е.475.

38. По сведения на Стефан Грудев Калпакчиев от 11.02.2013 г.

39. ДА – Пловдив,29 к, оп.6, а.е.5.

40. По сведения на Александър Ст. Стайков от 24.07.2013 г.

41. Проф. Лазар Хайдудов е лекар-хирург, основател и ръководител на общата хирургическа клиника към Университета в Пловдив от 1946 г.

42. Н. Янев. Принос към културната история на гр. Пловдив 1924 – 1944 г.С.1971 г., кн. IV, ч.I, с. 175.

43. Чинков Н. (Пловдивски архитектурни хроники, Пл.2002 г, с.126).

44. За Пловдивското певческо дружество се съдържа информация в частта за развитие на културата.

ЛИТЕРАТУРА

Гюлбаров, Н.(1985). Творческият пламък – залог за осмислен жизнен път (Желязко Стойков на 70 години). Сп. ,Архитектура, 6.

Кесякова, Ел., Пижев Ал., Шивачев, Ст.,& Петрова Н. (1999). Книга за Пловдив. Пловдив.

Раева, В. (2008). Творчеството на архитектите Камен Петков и Стойко Стойков в Пловдив. Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Пловдив.

Чинков, Н. (2002). Пловдивски архитектурни хроники. Пловдив.

Шивачев, Ст. (1998). Демографските промени и градоустройственото развитие на Пловдив в края на XIX и първите десетилетия на XX век. В: Пловдив по пътя към модерния свят. Пловдив.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.