История
Вход / Регистрация

2014/3, стр. 278 - 286

ИСТИНИ И ЗАБЛУДИ ОТНОСНО ИМЕТО И РОДНОТО МЯСТО НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Резюме:

Ключови думи:

Още в заглавието на своята „История славеноболгарская“ Паисий казва, че я е написал в Светата гора Атонска, „дошъл там от Самоковска епархия, а събра тая история в 1762 година за полза на българския народ“. В послесловието е добавил: „И я съставих в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз 40“.

В монашеската си скромност Паисий е оставил само тези сведения за себе си и по-възрастния брат Лаврентий. С което много е затруднил любопитството и желанията не само на учените, но и на милионите българи да узнаят нещо повече за личността, рода и родното му място. Дори и първите преписвачи на неговата „книжица“ от самия оригинал и в присъствието на автора – поп Стойко от Котел (сетнешният епископ Софроний Врачански) и доспейският поп Алексо, люде образовани, разбрали изключително високата стойност на ръкописа и почувствали магичното му въздействие, неса отбелязали нищо за скъпия си гостенин и разговорите, които са водили с него. Но такова е било времето – важно е делото, не личността.

Сетне цял един век спасителната за народа ни Паисиева история се преписва и множи безчет, „где българин страда, въздиша и гине“, но името на автора є продължава да тъне в забрава. Хилендарският йеромонах Пантелеймон, направил първия є Русенски препис в 1809 г., отбелязва, че тя била „събрана и наредена от някой си Паисий“. Много от другите преписвачи изобщо не споменават Паисий, а трети я чувстват толкова своя и близка, че я дописват, преправят и дори слагат себе си за автори.

Странностите продължават и по-нататък. Такъв образован книжовник, като Христаки Павлович, който през 1844 г. отпечатва „История славеноболгарская“ под заглавието „Царственик“, също пропуска името на автора є. Та се стигне до Добри Войников, издал своята „Кратка българска история“1) сто години след написването на Паисиевата и ползвал я, но и той не назовава създателя є. Знаменитата статия на професора от Харковския университет Марин Дринов от 1871 г.2) прави името му по-известно сред предосвобожденската ни културна общественост. Но едва когато историята на Паисий влиза в читанките и другите учебници, нейният създател става широко народно достояние.

Трябва да се каже, че по онова време живял вселенски патриарх Паисий, оставил трайна следа в православния свят, та не само в Атон, но и в манастирите и метосите им из българската земя е имало по няколко монаси с това име. А всеки от тях, ако е бил грамотен, се е занимавал със съставяне и преписване на богослужебни книги, които е разнасял и продавал на църковните настоятелства, занаятчийските и търговските сдружения и по-заможните християни. Затова иде ли реч за някой Паисий, дори „писал книга“, трябва много да се внимава за кого точно става дума сред останалите му съименници. Не стига само името, а са нужни и други свидетелства, за да се реши, че това е летописецът и дадено селище е негово родно място. 6 – 7 села от Югозападна България са претендирали да са „родище“ на Паисий (по израза на акад. Ал. Балан), но повечето от тях отпаднали, тъй като не са влизали в тогавашната Самоковска епархия. Останаха да спорят Доспей и Кралев дол, които са били в епархията, и Банско , което (ще видим по-нататък) по времето на Паисий също не е било в обсега є.

Доспейският Паисий

Село Доспей е близко до Самоков. През 1771 г. тамошният поп Алексо прави втория известен досега препис на „История славеноболгарская“ от оригинала на Паисий, което предполага и присъствието на автора є. Това е поводът да възникне преданието, че Паисий е роден в селото и имал там роднини.

Най-уязвимото в претенциите на доспейци е, че те смятат този свой Паисий за починал в края на века, през 1798 г. в Самоков, и е погребан в двора на църквата „Св. Николай“, „на харно место“, както е записано в църковната кондика3). Действително тогава там е починал и погребан един Паисий, и той йеромонах хилендарски, но това е „хаджи Паис“ – монах харамия, организирал и предвождал българите и турците самоковци в отблъскването на кърджалиите от града и района. Тежко ранен, той умира от раните си и е погребан на указаното по-горе място. А историкът Паисий, както безспорно установиха хърватските учени Матей и Предраг Матейч (български зет) и нашият професор Божидар Райков4), е починал през 1773 г. на 51-годишна възраст в Ампелино, сега квартал на Асеновград. В това писмено документирано известие има и логика, тъй като Паисий дълго време е боледувал от главоболие и стомах, та не би могъл да стигне възрастта на монаха от Доспейското предание.

Второто несъответствие в него е местният диалект, различаващ се от простонародните думи, които Паисий е използвал в текста си. Но доспейци не искат да видят и чуят нищо друго, освен че те са земляците му.

Банското съзаклятие

Важно и противоречиво участие в разглеждания въпрос за родното място на Паисий има бележитият наш учен акад. Йордан Иванов. През 1906 г. той има щастието да открие черновата (първообраза) на „История славеноболгарская“ в книгохранилището на Зографския манастир. Още в първото съобщение за тази своя находка в Историческото дружество през 1907 г., а сетне и в първото издание на „Български старини из Македония“ от 1908 г., той изказва спонтанното си впечатление, че в езика на черновата „се забелязваха повече особености от пририлските краища, откъдето е бил роден Паисий“.

1910 – 1912 г. е подготвяно честването на 150-ата годишнина от написването на „История славеноболгарская“ и в тая връзка се появяват първите предания за родното място на Паисий, включително и банското. С оглед вече и на тях, през 1914 г., когато Й. Иванов отпечатва първообраза на Историята с подробни коментари, той задълбочава и езиковите си наблюдения. И като сочи редица морфологични особености, местоимения, диалектни глаголи и причастни форми, заключава: „Тия и други подобни черти от говора на Паисий не говорят в полза на южните (разложки) и северните (ихтимански) краища на епархията… Зографският ръкопис-черновка… явно спазва най-вече говорни особености от пририлските крайща, откъдето е бил и Паисий…“.

Акад. Й. Иванов е абсолютно прав в констатациите си за невъзможността Паисий да е от „южните (разложки) краища на епархията“ не само поради езиковата несъвместимост. А и защото по времето, когато е живял и писал труда си летописецът, Банско не е влизало в границите на епархията. Тя5) се е намирала в диоцеза на сръбската Ипекска патриаршия и е била малка, обхващала е само районите на Самоков и Дупница. Едва след унищожаването на тая патриаршия през 1772 година, тоест десет години след написването на „История славеноболгарская“, когато е дошъл и първият гръцки владика Филотей, епархията се е „проширила“ на юг и обхванала Джумайско, Разложко с Банско и други македонски краища. Това обаче не е знаел безименният съставител на новия „Зографски поменник“ от два по-стари, нито Марин Дринов, които са смятали, че Банско винаги е било в епархията, и така са умножили заблудата. Ето защо и това селище отпада от възможността да е родно място на великия ни възрожденец.

Но през 1938 г. се случва нещо невероятно. В пълен разрез с предишните си убеждения за езиковата невъзможност първият ни историк да е от „южните (разложки) краища на епархията“, Й. Иванов провъзгласява Банско за родно място на Паисий6). Основанието му е една изписка, уж от Хилендарската кондика, в която се казвало (и то на твърде характерното банскалийско наречие): „В 1765 лето, януария, 17 ден, какво е дошъл проигумена Лаврентий сос поклонници от Банско и во тоя ден обрекъл на св. Богородица своята оцова кукя во Банско за Хилендарски метох за вечно да е така“.

Другото, което съобщава Й. Иванов, е известното ни вече, но невярно твърдение, че историкът Паисий починал в Самоков през 1798 г. и е погребан в двора на църквата „Св. Николай“. И двете сведения му били предоставени от неговия възпитаник и сътрудник Михаил Ковачев, наречен по-късно от акад. Иван Дуйчев „мошеник“. Защото се оказва, че въпросната „изписка“ за „оцовата кукя во Банско“ с дата 17 януари 1765 г. изобщо не съществува. Тя е измислена от фалшификатора М. Ковачев неизвестно защо. Йордан Иванов не прави никаква проверка на „изписката“ и разбрал, че е подведен от сътрудника си, замълчава до края на живота си. Но поради големия негов научен авторитет тезата му за Банско като родно място се възприема безкритично от редица наши учени, сред които Мих. Арнаудов, Хр. Христов, П. Динеков, Н. Драгова и др., които я преумножават в своите изследвания, трудове и учебници по история.

Това дава основание и на Тодор Живков, воден от криворазбрани „политически съображения“ след грубите сектантски грешки на неговата партия по „македонския въпрос“, да заяви през 1966 г. пред писатели, че „Отец Паисий е македонец от Банско“ и който не е съгласен с това, „има много здраве от арменския поп“. Там бе издигнат паметник на Паисий и взеха да се провеждат националните му чествания без никакви реални доказателства. Въз основа на доказано фалшивата „изписка“ за „оцовата кукя“ и на един груб партиен диктат.

Кралевдолската достоверност и откривателят є Веле Кралевски

Колкото и странно да изглежда, но „Кралевдолската достоверност“ (по определението на историка и писателя от Банско-Разложката котловина Никола Попфилипов) 7)се явява най-късно в общественото пространство, но бързо набира мощ и влияние.

Село Кралев дол (преди Самоковско, Софийско, сега Пернишко) се е сгушило в живописно подножие на Голо бърдо, а в едната си част е пропълзяло по недостъпните някога склонове на Градището, върху което и днес личат руините на средновековна крепост от несъкрушимата отбранителна система на прославения войвода Кракра. На изток като на длан пъстреят в различни бои през сезоните меките и красиви склонове на Витоша. Поминъкът е бил оскъден, главно скотовъдство и малко земеделие. Затова от тук и от някои съседни села е съществувала постоянна пътека към българските манастири в Света гора не само от поклонници, но и от гурбетчии, тръгнали да работят по манастирските строежи, лозя, маслинови и зеленчукови градини. Някои оставали с години и дори се замонашвали.

В края на ХVІІ в. в Кралев дол е съществувал големият род на Поповците, давал свещениците на селото. Запомнен е един поп Йоан, Йован по местному. Най-големият от синовете му – поп Цветан, наследил баща си, същевременно работел и мутафчийство, а други двама се покалугерили в Хилендарския манастир с имената Лаврентий и Паисий. Когато поп Цветан умрял, за равнение на гроба му на четиридесетия ден дошли двамата му братя и отслужили парастас. Паисий, който имал и йеромонашески сан, останал да служи шест месеца в селото, докато се хиротониса нов свещеник. През това време изградил чешма до тяхната махала, наричана и днеска „Паисовата“ или „Калужарец“, направил и някои „светогорски“ нововъведения в църковната служба. Въобще оставил незабравими спомени сред съселяните си, та по неговото име почнали да наричат и целия им род Паисовите, за отлика от новите Поповци в селото.

Десет години преди Освобождението на България от турско робство в Кралев дол се ражда Веле Петров Ачанов, наречен по-късно Кралевски. Напуска селото като юноша, за да учи в Софийската класическа гимназия, а после завършва Историко-филологическия отдел на Висшето училище (сетнешния Софийски университет). Преподава български език и литература в Духовната семинария и в най-добрите гимназии в София и страната, става и инспектор по специалността си.

Вече в зрелите си учителски години посещава родното си село Кралев дол и вижда, че и училището, и читалището носят името на Отец Паисий. А на селския мегдан – кафене-сладкарница също с фирмата „Отец Паисий“ и собственик Ангел Василев Паисов. Влязъл вътре, а там седи бащата на Ангел – дядо Васил, в бели шаечни дрехи. Познават се и двамата, та учителят направо пита стареца защо бакалницата се нарича така, а фамилното име на собственика също е Паисов. Възрастният човек му отвърнал малко учуден: „А бре, даскале, ти ако не знаеш кой и откъде е Паисий, аз ли да ти кажа?“. После старецът добавил, че целият техен род се казва Паисов, защото от него е произлязъл Паисий Хилендарски.

Тук е уместно да вметнем, че в този край на страната най-дълго са се задържали семейните задруги (до тридесетте години на ХХ век), в които под един покрив са живели по 40 – 50 души – дядовците, бащите, синовете, многобройните внуци и правнуци, и така се е предавала от поколение на поколения и съхранявала родовата памет.

Озадачен бил ученият мъж от думите на простия селянин; от това, как обикновените кралевдолци са опазили познанието, че великият ни летописец е техен земляк, произхожда от рода на Паисовите и той е дал името на старата местна фамилия. Веле Кралевски си дал сметка, че в живото предание найестествено са свързани имената на двамата братя калугери Паисий и Лаврентий; че те са произхождали от свещеническия род на селото, като деца и юноши са израснали в религиозна среда и отрано са били подготвяни за духовно служене. И най-важното: блестящият литератор езиковед, преподавал много пъти на учениците си текста на „История славеноболгарская“, едва сега бил осенен от прозрението, че многобройните простонародни думи в нея са от говора на съселяните му кралевдолци.

Веле Кралевски разговарял и с други от рода на Паисовите, както и с възрастни хора от селото и картината в съзнанието му все повече се допълвала и прояснявала. Той задълбочава наблюденията и проучванията върху миналото и настоящето на земляците си, техния бит, характер и душевност, за да разбере по-пълно средата, която е могла да роди и отгледа такъв пламенен родолюбец като Отец Паисий. И през 1923 г. публикува статията „Отец Паисий Хилендарски е родом от с. Кралев дол (Софийско)“8).

Изнесеното в нея произвежда силно впечатление сред културната ни общественост. Будният Софийски митрополит (сетне екзарх) Стефан веднага назначил комисия под председателството на професор (сетне академик) Иван Снегаров от Богословския факултет със задача да проучи на място твърденията на В. Кралевски.

Комисията посещава Кралев дол на 10 и 11. ХІ. 1923 г. и прави обширна анкета с Паисови потомци и други възрастни селяни. Подготвя отчетен доклад до митрополит Стефан, публикуван в края на същата година в списанието на Софийската митрополия9) със заключението, че „възродителят на българския народ Паисий Хилендарски е роден в село Кралев дол“.

Фактите са сензационни и в пресата, както и в периодичните издания възниква разгорещен спор. В статия в сп. „Пролом“, 2, № 17 – 18, 1923 г. В. Кралевски се спира по-обстойно върху езика на Паисиевата история, еднакъв с този на съселяните му. Историкът Никола Станев във второто издание на книгата си „България под иго“ от 1929 г. казва: „Днес се събират сведения, които сочат, че родното място на Отец Паисий е Кралев дол, Софийско“. Атанас Поппетров във в. „Мир“, в броя от 26. ІХ. 1930 г., предава разказа на протойерей Цветан Стоянов (един от участниците в комисията на Ив. Снегаров, правнук на племенницата на Отец Паисий – столетницата баба Анта), под заглавие: „Нови разкрития за родното място на Отца Паисия Хилендарски“. Иван Люлински публикува във в. „Шоп“, № 20, 15. Х. 1930 г., статията „За родното място на Паисий Хилендарски“, също статии във в. „Знаме“, № 55 – 58, 12 – 14. ІІІ. 1931 г., и пак в „Шоп“, 2. № 40. 1. ХІ. 1931 г., в които развива становището си за с. Кралев дол като родно място на Паисий.

В. Кралевски продължава да е неуморен и пламенен защитник на Кралев дол. С нови езикови данни и свидетелства той публикува статии в сп.

„Българска мисъл“ (редактирано от проф. Мих. Арнаудов)10), в „Литературен глас“ (с гл. редактор Д. Б. Митов)11), а във в. „Знаме“12) води полемика със застъпника за с. Доспей Христо Марков. Друга статия със заглавие „Към въпроса за родното място на отец Паисий Хилендарски“ помества в сп. „Отец Паисий“13). В статията „Още нещо за езика на Паисиевата история“ в сп. „Родна реч“ (редактирано от бележития ни езиковед акад. Стефан Младенов)14), Кралевски спори с учителя краевед и езиковед от Дупнишко Иван Кепов и привежда много думи по страници и редове от „История славеноболгарская“, употребявани и тогава от неговите земляци кралевдолци.

Така подготвил и убедил обществеността в правотата на каузата си за с. Кралев дол, в началото на 1931 г. В. Кралевски е поканен от историка проф. Васил Златарски, тогава зам.-председател на БАН, да изнесе доклад пред членовете на Дружеството на историците и други дейци на Академията, пред културни дейци, общественици и публицисти. Интересът бил изключителен, голямата зала на Академията се изпълнила с хора и обсъжданията продължили три дни: на 25 ІІ., 4 и 11 март – цяла научна сесия. Изказали се много от присъстващите учени, общественици и застъпници на отделните местни предания за родното място на Паисий.

Информацията за това събитие15) завършва с думите: „Председателят проф. Златарски каза, че едничкото явно и сигурно доказателство за родното място на Паисий, това е езикът… Че според него установено е вече, какво Отец Паисий е от Палакарията (където е и с. Кралев дол – б. а.). Остава сега да се издири селото“.

Явно професорът историк (сетне академик) Васил Златарски е предоставил на езиковедите да свършат своя дял от задачата.

Корифеят на нашето езикознание Александър Теодоров-Балан, след неколкократни посещение в с. Кралев дол, пише в капиталния си труд „Нова българска граматика“ (1940 г.) в раздела за „Глагола в спрежение“: „У Паисий Хилендарски четеме: казуе, писуе, старобългарското казует, писует…, така го има в Кралев дол, Софийско, а няма го в Банско, Разложко“ (с. 213).

В следващото допълнено и преработено издание от 1958 г., вече под заглавието „Нова българска граматика за всякиго“, както и в юбилейното „Любов за родна реч“ от 2008 г. на Университетското издателство, горният пример едоразвит и уточнен на с. 549 с оглед и на споровете за родното място на Паи-сий така: „И у Паисия Хилендарски четеме казуе, писуе (=казуйе, писуйе). Така го има в и около Кралев дол, Софийско, което притезава да е родище Паисиево, а няма го в Банско, Разложко, дето други пренасят родището на монаха“.

Същото мнение поддържат и акад. Стефан Младенов и съратникът му Стефан Попвасилев, редактори (уредници) на сп. „Родна реч“16).

Подобно е становището и на акад. Иван Снегаров в голямото му и ценно изследване „За родното място на Паисий Хилендарски“17).

Трябва да споменем и това, че на доста места в Историята си Паисий говори като очевидец за разни исторически събития, манастири, планини или предания, но все от района на Самоковско, Софийско и Пернишко, и никъде не е споменал Пирин, Разлог, Банско, някоя местност, случка или предание от този край.

Сумарно, след всичко гореказано и доказано, село Кралев дол бе прието за родно място на Паисий, влезе в учебниците и в десетилетието преди 1944 г. там ставаха националните му чествания, докато не бе въдворен в Банско „по партийни съображения“. Дарените близо сто хиляди лева за негов паметник бяха злоупотребени за други цели.

Докога ще продължава това „историческо“ безобразие? С връщането на Паисий в родното му място Кралев дол, Пернишко, ще освободим и изчистим от волните или неволни грешки, заблуди и терзания имената и паметта на такива академични светила на нашата наука и култура като Марин Дринов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков, Димитър Талев, Надежда Драгова и още редица някогашни и днешни учени и творци. Защото истината е свята и пречистваща.

БЕЛЕЖКИ

1. Войников, Д. Кратка българска история. Предисловие. Виена, 1861.

2. Дринов, М. Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му. Пер. сп. на Бълг. книж. д-во, І, 1871, № 4.

3. Ненов, И. (2003) Истината за родното място на Паисий Хилендарски. София: SPS Print.

4. Райков, Б. Животът на Паисий. Изв. на Нар. библ. „Св. св. Кирил и Методий“, т. ХVІІІ (24), 1983.

5. Вж. Семерджиев, Хр. За родното място на Отца Паисия. В. Ден, 28, ІV., 1912; Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. (Принос към миналото им от турското завоевание до Освобождението), 1913; Снегаров, И. Още по въпроса за родното място на Паисий Хилендарски. Изв. на Инст. по история при БАН, кн. 16 – 17, 1966.

6. Иванов, Й. Родното място на Отца Паисия се установява. Край на един продължителен спор. В. Зора, 15, ІІ, 1838.

7. Вж. в. Мир, Банско, 9. ІІ, 1930.

8. Вж. Независимост, бр.746, 15. Х. 1923.

9. Вж. Народен страж, кн.18, 1923.

10. Кн.VІ, 1930.

11. Бр. 69, 5. ІV. 1930.

12. № 281, 12. ХІІ, 1930, и № 282, 13 ХІІ.

13. 3 № І, 1930.

14. Кн. V, 1931 – 1932.

15. Вж. в. Знаме, бр. 54 – 58, 1931.

16. Вж. год. V., кн. 5, 1932, заб.

17. Вж. сб на БАН „Паисий Хилендарски и неговата епаха“ (1962).

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.