История
Вход / Регистрация

2021/5, стр. 462 - 473

ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Резюме:

Ключови думи:

Въведение

Изследването е свързано с един от основните принципи за развитие на образованието в Република България през следващите 10 години – продължаващото образование, обучение и учене през целия живот. Реализацията на този принцип е в пряка връзка с народните читалища, които в продължение на 165 години генерират достъпно образование за различните категории население, а в настоящето получават своето заслужено международно признание за съхраняване и развитие на българската културно-образователна традиция.

Целта на изследването е да открои генезиса, общото и особеното в отделните етапи от развитието на най-висшата форма на читалищно образование – читалищните народни университети, и да изведе техните непреходни във времето образователни практики. За реализирането ѝ приоритетно се използват документалният, фактографският, биографичният, хронологическият и херменевтичният метод. Проучването е базирано на исторически извори, съдържащи сведения, факти и данни за събития, процеси и личности на читалищното образование в България.

Създаване на читалищните народни университети

Идеен проект. Идеята за читалищните народни университети (ЧНУ) се появява в публичното пространство през 1912 г. и е свързана с името на видния български учен, писател, държавен и обществен деец, първостроител на Читалищния съюз и негов първи председател – Иван Д. Шишманов (1862 – 1928). Той теоретично обосновава и аргументира в продължение на 12 години (1912 – 1924) уникалната за българската действителност висша форма на читалищно образование – читалищен народен университет. Неговата цел е базиране на читалищното образование върху научна и широка социална база и взаимодействието му с кооперациите, училището, професионалните и учителските съюзи, Родителско-възпитателския съюз, женските просветни дружества и Университета.

Идейният проект за модернизиране на „старите читалища“ посредством уреждане на планомерни, широкомащабни народни четения и прерастването им в ЧНУ цялостно е развит от проф. Шишманов в трудовете му „Читалищният съюз и народните четения“, „Полза от науката и що принася читалището към нея?“, „Наложителни реформи в читалищното дело“ и др. (Shishmanov 1912, 203 – 204, 207; Shishmanov 1914, 28 – 29, 32 – 34; Shishmanov 1924.). В проекта си той сравнява и същевременно разграничава своя конструкт от аналози в Западна Европа и САЩ, заимства от опита на Стокхолмския съюз за народни четения (Folkbildningsforbundet) относно организацията, материалното осигуряване и кадровото обезпечаване на публичните четения. Високо оценностява практиката на Народообразователния съюз (1912 – 1913) да се изнасят лекции от висококвалифицирани лектори (204) и лекторки (40 жени, госпожи и госпожици) „с най-разнообразни професии“ – „университетски професори (много от тях членове на Академията), гимназиални и народни учители и учителки, библиотекари, списатели и списателки, редактори, журналисти и журналистки, директори на музеи и антиквари, пастори и книжари, ала и кметове, лекари и лекарки, аптекари, юристи, адвокати и съдии, агрономи, архитекти и инженери, банкови директори и пощенски чиновници, офицери и капелмайстори, началници на железопътни станции, работници и фабриканти и пр.“ (Shishmanov 1912, 201 – 208). Към синтеза на позитивните практики на шведската система, на Датския зимен народен университет и на германския опит в инициирането на народните университети проф. Шишманов добавя почерпаните от българските условия 4 основни идеи (Shishmanov 1914, 36).

Първо, разширяването и издигането на научните и културните хоризонти на нацията посредством беседи, сказки, публични четения, събрания и конференции да се трансформира в нова организационна форма – народни университети. Редуцираните знания от определени области на науката с ясно изразена практическа насоченост и полезност в бита и труда на различните категории население да се обособят в тематични кръгове с времеви цикли, обикновени двугодишни. Седмичният разпис на публичните четения да се базира на точно определени дни, съобразени със сезонната натовареност на селяните и заетостта на градското население.

Второ, лекторският състав, преподаващ достъпни за аудиторията научни знания, да включва интелектуалния елит на нацията и региона, представен от университетски преподаватели, научни дейци от преименуваното Българско книжовно дружество през 1911 г. в Българска академия на науките, местни учители и други интелектуалци. Квалификацията и подготвеността на лекторските кадри да създават усещане у публиката, „че пред нея стои един човек с известен авторитет или един мисионер на една хубава и висока идея“ (Shishmanov 1912, 207).

Трето, осигурените от държавата бюджетни средства за финансиране на народните четения, материалната помощ от земеделските кооперации и приходите от читалищната дейност да обезпечават ресурсно научнопопулярните курсове. Местните земеделски кооперации, като „отделятъ отъ своите печалби суми“ за читалищна просвета, сами „се ползуватъ отъ библиотеката и читалнята, отъ читалищния салонъ за сказки, изложби, представления и т.н.1)“.

Четвърто, създаване на централен орган, ръководещ „провинциалните щабове от лектори“ и отчитащ многообразните фактори за „успеха на народните курсове и университети“. Сред факторите с особена значимост са познавателните интереси на слушателите, „които имат право на глас дори в избора на лекциите и на лекторите“ (Shishmanov 1924).

През трудния 12-годишен път на обогатяване и практическа апробация на идейния проект „читалищни народни университети“ пряк ръководител и вдъхновител на читалищните дейци и интелектуалци е проф. Шишманов2). Сам той съставя и първия разпис на народните четения при Читалищния съюз, в който са включени 370 лекционни теми от различни сфери на науката и практиката, доброволно поети от 52-мата лектори: проф. Васил Златарски (1866 – 1935), проф. Михаил Арнаудов (1878 – 1978), проф. Кръстьо Кръстев (1866 – 1919), проф. Атанас Иширков (1868 – 1937), проф. Димитър Михалчев (1880 – 1967), проф. Любомир Милетич (1863 – 1937), Стилиян Чилингиров (1881 – 1962) и др. изтъкнати университетски преподаватели, държавни и обществени дейци. Концепцията за обучителите в ЧНУ е разработена на два последователни читалищни конгреса – Втория (1914) и Третия (1915). През първата година са изградени Централната лекторска група, окръжните и околийските лекторски щабове и са обособени 7 тематични направления на лекционните цикли: обществено-политическо, икономическо и юридическо, професионално-стопанско, историческо, култура, литература и изкуство, медицинско, педагогическо и технико-приложно. През следващата година функционирането на лекторските щабове е базирано върху принципа на интеграция със земеделските кооперации и женските просветни дружества, като трите структури изработват обща програма за съвместна образователна дейност на местно равнище. В състава на окръжните и околийските лекторски щабове значително нараства относителният дял на лекторите учители – характерна тенденция, чието разгръщане се засилва с основаването на Съюза на народните читалища (СНЧ) през 1911 г., преименуван през 1923 г. във Върховен читалищен съюз (ВЧС).

Началото. Новият статут на народните четения е уреден в редактираните текстове на Устава на ВЧС, приет от VI конгрес на Съюза (26 – 29.08.1923)3). Интерпретацията им като особен вид университети – народни университети при читалищата, се осъществява на VII читалищен конгрес (1924). В чл. 2, б. е на новия Устав на Върховния съюз (1925) се регламентира като първа поред сред изредените читалищните образователни дейности грижата на ВЧС „за уреждане на народни университети“4).

Поставено е началото на организирани на териториален принцип и по модерен европейски образец народните четения, отчитащи опита и традициите на миналото и издигащи масовата просвета на населението за един значително дълъг период от време, през който висшият интелектуален елит на нацията и региона се ангажира с преподаване на достъпни научни знания. Предназначението на ЧНУ е да продължат училищното образование, като го допълват перманентно и предотвратяват изпадането във вторична неграмотност на завършилите училище и всички слоеве на населението5) (Chemshirov 1923, 3). Като изключват държавните стандарти, учебните планове и програми на университетите утвърждават свободната воля, вкусове, предпочитания и интереси на доброволно записалите се курсисти. Изборът на знания следва интересите на слушателите в народните университети – читалищни членове (действителни, спомагателни, благодетелни и почетни) и граждани, към които няма изисквания откъм пол, възраст, етническа и религиозна принадлежност 6). Съставът на потребителите на знания, свободно формиращото се образователно съдържание и неговата насоченост определят ЧНУ като свободен, общограждански, безпартиен институт с дълбоко демократичен, народностен характер.

Общото и особеното в развитието на читалищните народни университети През периода 1924 – 1944 г.

От последното десетилетие на ХIХ в. до началото на 20-те години на ХХ в. образователната дейност на народните читалища в страната бележи бавен, постепенен подем. Ако през последното десетилетие на ХIХ в. утвърденото като гражданска организация с многообразни форми на просвета народно читалище организира 3926 сказки, то техният брой значително нараства и достига до 10 000 средногодишно в началото на 30-те години на ХХ в. благодарение на редица фактори – високия старт на публичната лекционната дейност, даден от създадения през 1911 г. СНЧ, и решенията на последвалите конгреси, политиката на БЗНС (1920 – 1923) към повдигане на националния дух чрез популяризиране на светли примери от българската история, първия Закон за народните читалища от 1927 г. (ЗНЧ)7) и др.

Водещ пример в широката народопросвета в първите години на третото десетилетие е Врачанският окръжен читалищен съюз, начело с Найчо Анков (1891 – 1975), включил в лекторската група лекари, агрономи, учители, адвокати и др., които по предварително изготвен разпис изнасят своите сказки пред многобройна публика в селата, най-често в 15 – 20 села едновременно. Само при врачанското читалище „Развитие“ през 1932 г. в организирания народен университет са изнесени 51 сказки, а в селата на Белослатинска околия през следващата година – по 18 сказки едновременно8) (Hlebarov 1933, 194 – 195).

Тенденцията на нарастване на организираните в тематични кръгове лекции и сказки, в редки случаи диференцирани във факултети при ЧНУ, се съхранява и достига своята кулминация през 1937 – 1938 г. Количеството на изнесените лекции и сказки в областта на науката и изкуството през 1934 г. пред 754 680 души (631 518 мъже и 123 162 жени) възлиза на 13 000, което е с 30 % повече спрямо предходните три години. През 1937 г. от читалищните катедри са изнесени 14 500 лекции, сказки и беседи, посетени от 1 300 000 души (21 % населението на страната), което бележи ръст на четенията и тяхната посещаемост спрямо 1934 г. съответно с 12 % и 58 %9).

В новите условия съдържателната насоченост на народните четения еволюира по посока на по-тясната им обвързаност с поминъка и социалните проблеми на местното население. Независимо че познатите от II конгрес на Читалищния съюз 7 тематични направления на лекционните цикли се съхраняват, постепенно в практиката се утвърждава препоръката на ХV конгрес на читалищата (29 – 30.04.1934 г.), насочена към организация на народните четения по единна програма, отговаряща на специфичните духовни нужди и интереси на населението от региона. Заявените лекционни теми и реферати през 1936 г. от варненските читалища фокусират в проблема за създаването, ролята и потребността от селски кооперации, а тези при организирания съботен ЧНУ в Княжево – във въпросите по предпазването от тиф, грип, алкохолизъм и престъпления10). Тематичният цикъл на народния университет при Културно-просветително дружество „Театър“ в Стара Загора е насочен към проблеми из местната и световната история, а този при народния университет към читалище „Съгласие“ в Ямбол – към езиковото обучение, възпитанието и наследствеността11).

Пряката връзка на тематичните цикли при ЧНУ с потребностите и интересите на местното население се разгръща и в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ в., но вече в условията на постепенно намаляване количеството на народните четения12) и тяхната посещаемост – от 12 177 сказки и беседи през 1939 г. на 10 010 през 1940 г. и на 6922 през 1941 г. съответно с 1 131 399, 1 129 950 и 830 020 души посетители, което е отстъпление от върховата 1937 г. съответно от 16% на 13%, от 18% на 0,12% и от 31% на 17%. Тенденцията неизбежно е свързана и с намаляване броя на лекторите – от 10 489 през 1939 г. на 7430 през 1940 г. и на 6814 през 1941 г. Структурата на лекторския състав варира в полза на постепенното намаляване на относителния дял на местните лектори съгласно съотношението 5,6:1 през 1934 г. спрямо 7:2 през 1939 г. и 7:3 през 1940 г. 13).

Независимо от промените, свързани с лекторския състав, трайно се съхранява ядрото обучителите в ЧНУ, формирано от учители, университетски преподаватели и научни дейци, организирани на национално и регионално равнище съответно в Централната лекторска група, в окръжните и околийските лекторски щабове. Разгръщащата се тенденция към увеличаване на лекторите учители в състава на регионалните лекторски щабове дава основание редица форуми да заявят, че 90% от българските учители са читалищни дейци, успоредяващи преподаване в две различни образователни среди – училищна и читалищна. Като местни обучители в народните университети се включват още военни, лекари, адвокати и други интелектуалци. Така напр. като лектори в Народния университет при читалище „Виделина“ – Пазарджик, се изявяват известни български учени и писатели – проф. д-р Ив. Шишманов, проф. Асен Златарев, проф. Михаил Арнаудов, проф. Д. Иширков, проф. В. Н. Златарски, проф. Михалчев, Д. Мишайков, д-р К. Гълъбов, проф. д-р Казанджиев, проф. Н. Консулов, проф. Мякотин, проф. Ал. Балабанов, проф. Странски, проф. Боян Ничев и писателите Антон Страшимиров, Йордан Ковачев, К. Мутафов, К. Константинов, Дора Габе, Вл. Русалиев и др.14). В народния университет при читалище „Пробуда“ в Бургас лекционните цикли през 1938 г. се водят от 39 лектори – 29 местни и 10 външни, сред които са проф. Н. Неделчев и Елисавета Багряна, както и професорите Васил Н. Златарски и Д. Дюлгеров, Александър Балабанов и Яна Язова.

Общото и особеното за лекторския състав, потребителите на знания и образователните програми на читалищните народни университети е обобщено от ръководителя на народния университет при читалище „Зора“ в Сливен Стела Русчева: изнесените лекции и сказки са от първите ни интелектуални сили, „а наред с тях четат и местните интелектуални сили: учители, военни, лекари, адвокати и др. ... В много градове лекциите се четат в определени дни, което има огромно значение: публиката привиква да ги посещава редовно, интересува се от следната лекция, добива навика да слуша (което не е твърде лесно!), насърчава лекторите да държат повече сказки, както и нови такива да се проявяват“ (Ruscheva 1937, 103 – 104). Финансирането на тази висока образователна активност е нормативно уредено в чл. чл. 8 – 9 на ЗНЧ от 1927 г. и в §§ 27 – 31 и 45 – 47 на Правилника за прилагане на ЗНЧ от 1942 г. (ППЗНЧ). (ЗНЧ 1927; ППЗНЧ 1942). Без да се обезценява значението на разнообразните източници на приходи за фонд Народни четения, значима е ролята на читалищната кооперация. Последната в продължение на 15 години (1929 – 1944) успява да събере 129 500 лв. дялов капитал, а само за първата половина на 1945 г. – 6 000 000 лв., израз на народното доверие и очаквания от образователната дейност на читалищата15) (Stanev 1922, 25 – 29).

Предназначени за масово издигане на духовната и умствената култура, ЧНУ оптимизират човешките отношения по посока на вечните и актуални въпроси на човешкото съществуване със своето надпартийно и надкласово съдържание. Проблемът за надпартийното съдържание на народните четения нееднократно е поставян на читалищните конгреси и е уреден в чл. 10 на Устава на СНЧ от 1911 г., където се посочва, че „съюзените читалища са длъжни да бъдат напълно неутрални спрямо вероизповедните и партийно-политически течения“16). Формира се единна позиция, основана на идеята за необходимостта от просветителен дом за самообразование и образование. В речта си на празника Св. Дух (1923), обявен за официален празник на народните читалища в България, председателят на Съюза Никола Станев (1862 – 1949) обобщава предназначението и характера на читалището като „свободно, общогражданско, безпартийно учреждение, достъпно за всички жители в селището без разлика на пол, вяра и народност“, като „обединителен център на младежта“, стремяща се към самообразование, художествено развитие, пластика и обработване на меки обноски и по-чисти нрави, и на възрастните, откриващи „в читалището „място за отпочивка, средство да следят научните издирвания, техническите преобретения и политическите схващания“17).

През периода 1944 – 1989 г.

Периодът 1944 – 1989 г. се характеризира с тенденция на постепенен преход от автономно към идеологизирано читалищно образование. Първите два конгреса на ВЧС, проведени след 09.09.1944 г., се произнасят по съдържанието, формите и субекта на читалищната лекционна дейност. Новото идейно съдържание произтича от определената в резолюцията на XXI върховен конгрес на Съюза (24 – 26.06.1945) роля на читалищата „да станат културно-просветни органи на отечественофронтовската власт“18). Формите на това съдържание са полемизирани година по-късно от XXII редовен конгрес на ВЧС (София, 10 – 12.11.1946) в духа на дилемата да има или да няма приемственост. „Някои казват, че трябвало да се дадат нови форми за читалищна работа, че тези, които познаваме досега, били остарели. ... Нима народният университет е остарял, от трибуната на който днес се изнасят и могат да се изнасят сказки и беседи ...“19). Независимо че читалищната образователна практика показва различна степен на приемственост на традиционно утвърдените форми на читалищно образование, лекциите и сказките са сред най-застъпените, като броят им расте в геометрична прогресия – от 8000 през 1945 г. на 51 060 през учебната 1949/1950 г. Така до 1950 г. лекционната просвета при народните читалища се осъществява от ЧНУ, които след това прерастват в местни лекторски групи. През 1950 г. такива се изграждат при 758 народни читалища, през 1952 г. – при 1673, а през 1953 г. при 1784 селски и 80 градски читалища съответно с 15 611 и 1090 лектори“20).

Трансформирани в постоянно действащи лектории при читалищата, трудово кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) и машинно-тракторните станции народните университети видоизменят не само своята форма, но и съдържание, фокусирано в „издигане идейно-политическото и научно равнище на лекционната пропаганда“21). Новите народни университети залагат на тематиката, касаеща организационното укрепване на ТКЗС, примера, опита и постиженията на първенците в селското стопанство, явяващи се в качеството на лектори, както и на теми от основите на марксистко-ленинското учение и международното положение (пак там, 119).

Формира се и секция за лекционна пропаганда сред младежта, чиито лектори стават част от Националната лекторска група (НЛГ) при Читалищния съюз, разпространяваща системно и планирано научни и политически знания в активно сътрудничество със Съюза на научните работници, БАН, творческите съюзи, научните институти и висшите учебни заведения. Младежката секция акцентира върху включването на „раздели от беседи със специфична младежка тематика“22). По този начин се гарантира тематично насочена лекционна пропаганда сред младото поколение. Масовото лекционно пропагандиране на идеологията на комунистическата партия обхваща и етническите малцинства, като за целта НЛГ изработва специален план за лекционната просвета в селища с компактно турско население.

Развиват се организацията и съдържателната насоченост на народните университети през 60-те и 70-те години на ХХ в. Въвежда се т.нар. специализирана тематика на лекционните цикли при университетите. Така например със специализирана тематика „в трите най-застъпени дотогава области на знанието: в педагогиката и комунистическото възпитание, в здравеопазването и в литературоведението“ е откритият през 1964 г. при образцово читалище „Георги Търнев“ в Пловдив народен университет23). Специализирана е тематиката на ЧНУ в шестте столични района през учебната 1967/1968 г., на факултета по комунистическо възпитание на подрастващото поколение към столичното читалище „Светлина“, на университетите при читалище „Пробуда“ в Бургас и при читалището в с. Сунгурларе“ в началото на 70-те години (Stamatov 1972, 14). В съдържателно отношение образователните програми на народните университети още по-целенасочено се превръщат във „фактор за комунистическото, естетическото и патриотичното възпитание на възрастните и младежта“24).

Посочените специфики на ЧНУ се преекспонират и след Х конгрес на БКП (1971), но в условията на засилено взаимодействие с различните обществени и стопански структури. Широките културно-просветни връзки на читалището с аграрно-промишлените комплекси и предприятия се поставят на основата на договора и сдружаването, а изградените факултети за комунистическо възпитание на подрастващото поколение към ЧНУ се базират на взаимодействието читалище – училище – родителски комитет25). Последвалото преустройство на обществения живот (1985 – 1989) дава своето отражение върху читалищните народни университети посредством залагане основите на бъдещите радикални реформи в организацията и дейността на народните читалища, възстановяващи напълно своята самодейност и самоуправление.

Заключение

Изследването откроява съвременни рефлексии на уникалното за българската образователна традиция явление – читалищните народни университети.

Първо, особено ценна е интегриращата функция на народните университети, които създават възможности за приобщаване на различните етноси и осъществяване на междукултурен дилог посредством споделяне на опит, идеи и знания в процеса на тяхното образование в неформална, извънучилищна среда по свободно избрани теми от различни области на живота, включително и свързани с местните традиции и култура.

Второ, впечатляващи са възможностите на народните университети да отговорят на актуални приоритети на извънучилищното образование посредством допълване на формалното образование по посока удовлетворяване на образователните потребности на различните възрастови категории население, развиване на техния творчески потенциал и предоставяне на достъпни и полезни за бита и поминъка знания.

С основание читалищните университети могат да се окачествят като непреходно и ценно училище за народа.

БЕЛЕЖКИ

1. Писмо № 36/ 9.III.1915 год. на Управителния съветъ на Читалищния съюзъ въ България. In: ф. Ив. Шишманов. ф. 11, оп. 2, а. е. 550, л. 52. At: НА на БАН.

2. Хлебаров, Я., 1928. Професор Иван Д. Шишманов. Читалище, кн. 5 – 6, май – юни 1928.

3. Устав на Читалищния съюз в България. In: ф. 108 к, оп. 2, а.е. 2413, л. 7. At: ЦДА.

4. Проекто-устав на Върховния читалищен съюз. Читалищни вести, Год. III., 20.06.1925, 3.

5. Цонев, П. ХХ Редовен конгрес на Върховния читалищен съюз в България, 29 – 30.11. 1942 г., София. In: ф. 1168, оп. 1, а. е. 5, л. 27. At: ЦДА.

6. Правилник за прилагане на Закона за народните читалища. ДВ, 179, 14. 08.1942; ф. 108 к, оп. 2, а.е. 2430, л. 19-27, §19 и §20.

7. Закон за народните читалища от 1927 г. ДВ, 291, 28.03.1927.

8. НБКМ БИА, ф. 333, а.е. 15, л. 79.

9. Отчет от Управителния съвет на Върховния читалищен съюз в България. София, 1935 In: ф. 108 к, оп. 2, а. е. 2425, л. 46. At: ЦДА.

10. ЦДА, ф. 108 к, оп. 2, а. е. 2426, л. 23.

11. Отчет 1942 , 14 – 15; ЦДA, ф. 277, a. e. 40, l. 1 – 92.

12. Съотношението 8:1, 6:1 и 6:1 съответно за трите последователни години 1939 – 1941 е в полза на изнесените сказки и беседи в селските читалища (Отчет за състоянието и дейността на ВЧС в България през 1939 г. и 1940 г., С., 1941. In: ф. 108, оп. 2, а. е. 2413, л. 82. At: ЦДА; Отчет за състоянието на дейността на Върховния читалищен съюз през 1941 г. In: ф. 108, оп. 2, а. е. 2430, л. 38. At: ЦДА).

13. Отчет 1941, 82; Отчет 1941, 38; Отчет 1935.

14. http://www.archives.government.bg/guides/Chitalishte%20Videlina.pdf

15. XXI върховен конгрес на Върховния читалищен съюз, 2. Заседание, София, неделя, 24 юний 1945 год. In: ф. 148, оп. 1, а. е. 1, л. 64 и л. 83. At: ЦДА.

16. Устав на Читалищния съюз в България, 1911. In: ф. 108, оп. 2, а. е. 2413, л. 6-12. At: ЦДА.

17. Читалищни вести, год. I, бр. 5, 1.06.1923, с. 1.

18. ЦДА ф. 148, оп. 1, а. е. 1, л. 64 .

19. XXII редовен конгрес на Върховния читалищен съюз (София, 10 – 12.11.1946). In: ф.148, оп. 1, а. е. 3, л. 223. At: ЦДА.

20. Информация от отдел „Културно-масов“ при ЦС на СНЧ относно проведените курсове за библиотекари и ръководители на самодейни художествени колективи (1953). In. ф. 148, оп. 1, а. е. 35, л. 114 – 119. At: ЦДА.

21. Резолюция на Двадесет и петия редовен конгрес на Съюза на народните читалища (27 и 28 декември 1954 г.). In: ф. 148, оп. 3, а. е. 2, л. 3 – 6. At: ЦДА.

22. Решение от 3 декември 1954 г. на Централния комитет на Димитровския съюз на народната младеж и Централния съвет на Съюза на народните читалища In: ф. 148, оп. 1, а. е. 564, л. 18 – 21. At: ЦДА.

23. Народен университет при читалище „Георги Търнев“ – Лекционна пропаганда, 8, 1965, 53.

24. Инструкция на Върховния читалищен съвет за лекционната пропаганда. – Лекционна пропаганда, 7, 1967, с. 40.

25. Най-важното събитие в живота на народните читалища. Читалище, 11, 1971, 2.

ЛИТЕРАТУРА

Русчева, Ст., 1937. Народни университети и социален прогрес. В: Двадесет пет години в служба на родната просвета и култура 1911 – 1936. София.

Станев, Н., 1922. Средства за читалищата. Читалище, V(3 – 4), юни – юли.

Стаматов, П., 1972. Дейността на читалищата – на най-широка обществена основа. Читалище, (5).

Хлебаров, Я., 1933. Организирана народопросвета чрез читалищата. Читалище, ХII(7 и 8), 194 – 195.

Чемширов, Б., 1923. Читалището и училището. Читалищни вести, I(1), 20.04.1923.

Шишманов, Ив. Д., 1914. Полза от науката и що принася читалището към нея. Читалище, II(1 – 3), 28 – 29, 32 – 34.

Шишманов, Ив. Д., 1924. Наложителни реформи в читалищното дело. София.

Шишманов, Ив. Д., 1912. Читалищният съюз и народните четения. Реферат, четен на I. редовен конгрес на бълг. читалища. Читалище, I(VIII, IX и X), 201 – 208.

REFERENCES

Ruscheva, St., 1937. Narodni universiteti i sotsialen progres. V: Dvadeset pet godini v sluzhba na rodnata prosveta i kultura 1911 – 1936. Sofia.

Stanev, N., 1922. Sredstva za chitalishtata. Chitalishte, V(3 – 4), Yuni – Yuli.

Stamatov, P., 1972. Deynostta na chitalishtata – na nay-shiroka obshtestvena osnova. Chitalishte, (5).

Hlebarov, Ya., 1933. Organizirana narodoprosveta chrez chitalishtata. Chitalishte, XII(7 i 8), 194 – 195.

Chemshirov, B., 1923. Chitalishteto i uchilishteto. Chitalishtni vesti, I(1), 20.04.1923.

Shishmanov, Iv. D., 1914. Polza ot naukata i shto prinasya chitalishteto kam neya. Chitalishte, II(1 – 3), 28 – 29, 32 – 34.

Shishmanov, Iv. D., 1924. Nalozhitelni reformi v chitalishtnoto delo. Sofia.

Shishmanov, Iv. D., 1912. Chitalishtniyat sayuz i narodnite chetenia.

Referat, cheten na I. redoven kongres na balg. chitalishta. Chitalishte, I(VIII, IX i X), 201 – 208.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.