История

2017/6, стр. 640 - 648

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

Резюме:

Ключови думи:

Виолета Коцева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Етнология и училище – двете понятия за дълъг период от време изглеждаха сякаш несъвместими. Етнологията беше и е завоювала своето вече твърдо установено пространство в университетските четения в страната. Тя е представена както в отделни специалности, така и в специализиращи курсове в почти всички университети в страната – СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, НБУ, БУ „Проф. Асен Златаров“ и др. Това са и основните учебни звена, които подготвят специалисти по етнология и антропология в ОКС „Бакалавър“, „Магистър“ и „Доктор“. В този смисъл, университетското образование по етнология заема полагащото му се място в системата на висшето образование в България.

Предметът и изследователското поле на етнологията, като наука, са отдавна установени. Без опит да навлизам в историята и теорията на етнологията, само ще отбележа, че първите етнографски пориви съвпадат по време с Късното възраждане, като целта им е в онези типично „български“ черти да се потърсят аргументацията за националноосвободителните стремежи и волята за собствена държавност, съпътстваща най-вече българския XIX в. Не е случаен фактът, че сред първите събирачи на данни за народната култура на българите личат имена на хора, ангажирани тясно с националнопросветните борби на българите – Ив. Богоров, П. Славейков, Л. Каравелов, Г. С. Раковски, братя Миладинови и др. (Todorov, 1989). Този романтичен етап следва да бъде изживян с установяването на независима Българска държава след 1879 г. Необходимостта от поставяне на етнологията на научни основи е обоснована от проф. Ив. Шишманов в уводната му статия „Значението и задачите на нашата етнография“ в т. I на Сборник за народно творчество, наука и литература, впоследствие Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (Todorov, 1980). Днес тематичният обхват на етноложката наука все повече се разраства, надскачайки етническото, надхвърляйки националните рамки, както и разширявайки хронологичния обхват на изследванията, прекрачвайки отвъд традицията в периодите на модерното и постмодерното време. Едва ли има учен, който да отрече еволюцията на понятието и науката. Извън изследванията по история и теория на етнологията това много лесно може да бъде проследено на страниците на специализираното списание на ИЕФЕМ – БАН, „Българска етнология“. Това се отразява и в разширяването и обогатяването на обхвата на университетските четения в специалностите „Етнология“ в различните висши учебни заведения, в които дисциплината е застъпена. Тук ще обърна внимание само на някои от тях, за да проследим процеса на превръщане на етнологията от наука с национално значение, залагаща на етничността, в наука с наднационална тежест, която успешно се вписва в процесите на глобализация и културен плурализъм. От множеството курсове, преподавани в програма „Етнология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, ще изброя само няколко, които илюстрират казаното по-горе: „Етнология на етническите групи“, „Етнология на етноконфесионалните общности“, „Потестарно-политическа етнология“, „Увод в европейската етнология“, „Извъневропейска етнология“, „Етнопсихология“, „Медицинска антропология“ и др. Самата магистърска програма към катедра „Етнология“ носи заглавието „Етнология и културна антропология“, което показва все по-голямото сходство в обхвата и фокуса на етнологията и антропологията1). Не е случайно, че наименованията на двете науки все по-често се използват като взаимозаменяеми. Сходни процеси на промяна на обхвата и четенията се наблюдават и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – „Увод в извъневропейската етнология“, „Религии и етноконфесионални общности“, „Национален идентитет и глобализация в Европа ХХ – ХХI в.“ и др2). В ПУ „Паисий Хилендарски“ се четат дисциплини като „Антропология на религиите“, „Визуална антропология“, „Културно многообразие и общности“ и др3). Целта ми не е да изброявам новите и различни от обхвата на традиционната етнология курсове. Видно е обаче, че освен собствената култура, представена с акценти като традиционна народна култура, традиционни институции, храна и хранене, облекло, жилище, селище, митология и др., новите програми включват изучаването на различието, изучаването на съвременните процеси, миграционните движения и взаимовлиянията на културите. Дори самият преглед на програмите вече ни кара да мислим за културата в динамичен план, а не да я осмисляме като затворена категория, в която да търсим „изконно българското“.

Не така стои въпросът с останалите степени на образователния процес. Редица са проблемните пунктове, които налагат вписването на етнологията като отделен предмет в учебната програма. Преди да се спрем на тях, ми се иска да обърна внимание на социалните, демографските и културните факти, които мотивират усилията на етнолози и педагози за преодоляването на този недостатък.

Крахът на тоталитарните режими на ХХ в. промени не само световната карта, но и съществено и трайно динамиката на културните процеси. Свободното движение на хора и групи постави Европа, а и света, пред променени условия, в които необходимостта от съжителство с представители на други, различни от собствената култура групи, се превръща в реално ежедневие. Комфортната ограниченост да бъдеш културно уникален в собствената си държава, беше нарушено, от необходимостта да познаваш и разбираш „другия“, новия, дошлия наскоро, неговорещ езика ти и често спазващ странни за твоя вкус привички. Отпадането на ограниченията в придвижването постави на изпитание отношението към другостта и различието. Съвременници сме на процес, описван от Цв. Тодоров много точно с думите „страхът от варварите“ (Todorov, 2009). Авторът обобщава понятието „варварин“, противопоставяйки го на „цивилизован“, като „емблема за радикална другост, за безчовечност“. Понадолу в текста подчертава, че с категориите „варварски“ и „цивилизовани“ могат да се характеризират не народи или индивиди, а конкретни техни действия (Todorov, 2009: 44). Съвременната идея за мултикултурализъм в световен план, макар и малко дискредитирана, залага именно на факта, че плурализмът на културите не накърнява единството на човечеството (Todorov, 2009: 85), точно обратното – добавя нови цветове в културната палитра. Други автори обръщат внимание на факта, че процесите на глобализация превръщат динамиката на културата в действие с много актьори – възможностите за пътуване, облекченият режим за гранично преминаване, съвременните комуникации и др. поставят човека пред изпитанието да общува ежедневно с различни и все нови култури (Zlatanova, 2015: 18). Това отнема възможността да се опознаят различията, и създава усещане за несигурност. Може би затова и днес, сякаш повече отвсякога, сме свидетели на агресивна реакция срещу смесването на културите. Съвременната комуникация по темата етнос, етничност, междуетнически отношения и интеркултурна комуникация в общественото пространство залага много на „езика на омразата“ и върви по линията на историческото разделение „ние – те“ (Dimitrova, 2016: 23).

Всичко казано по-горе обогатява научноизследователското поле на етнолозите, щастливи да са съвременници на тези събития. Но те също така са принудени и да напуснат зоната си на академичен изследователски комфорт и да се сблъскат с реалната необходимост от навлизане и в другите степени на образователния процес. От тях се изисква да поемат адекватно функциите си не само на изследователи, но и в известен смисъл на моделиращи съвременното общество. Още по-голямо основание за това дават редица наблюдения, които показват нарастващи вълни на национализъм в България. Тази тенденция може да бъде открита и в европейски мащаб, като се проследи процесът на печелене на все повече привърженици от страна на националистическите партии във Франция, Германия, Австрия и др. Процесът на Брекзит в известен смисъл също търси популистка аргументация в уникалността на собствената култура и заплахата от обезличаване. И ако в средата на ХХ в. въпроси като „Какво точно е британско или френско?“ (Elias, 1999: 68) нямаха смисъл, днес все повече хора се обръщат към онези съзнателно подбрани исторически факти от колективната памет, които оформят идеята за собствена културно-историческа идентичност. Не ми се иска да навлизам в детайли на тези процеси, защото обемът на изложението не го позволява. Маркирането им е важно с оглед на тенденцията, а не на фактологията.

Споменахме, че подобни наблюдения могат да бъдат направени и за България. Достатъчно е да се проследят различни форуми и групи във виртуалното пространство4), които имат за цел да дискутират теми като етногенезис на българите, историческо минало, учебниците по история, междуетнически отношения и др. В този процес трябва да се отбележи и ревитализирането на киното и литературата, основани на възрожденски и митологични сюжети (някои със съмнителна стойност), като ще спомена само нашумелите напоследък филми „Воевода“ и „Дякон Левски“, както и романа с безпочвени претенции за научна достоверност на Розмари де Мео „Стопанката на Господ“. Наблюдаваме и нарастваща популярност на ансамблите за народни песни и танци, като в момента те са едни от най-предпочитаните сред младежите. Модерните танцови шоу спектакли, основани на етноложки сюжети, също събират множество почитатели – работата на изявени имена в спорта, като Нешка Робева и Лили Игнатова по спектаклите им „Еньовден“, „Два свята“, „Орфей и Евридика“ и др., е показателна в тази посока. Лесно може да се открои обстоятелството, че има търсене и публика за подобен род „подбрана етничност“. Националистическите настроения обаче често се явяват препъникамък в дебатите за въвеждането на етнологията като част от училищното образование, но не като предмет за собствената култура, а за културите изобщо. Тази тенденция може да бъде проследена в инициативите за оформяне на предмет, базиран на етнологията, в началната, основната и средната степен на образованието.

По отношение на опита да бъде включена етнологията в учебните програми, е редно да се отбележат няколко инициативи, дело на различни организации, институции и изследователи. Първопроходци в тази област са някои краеведски дружества и неделни училища, които правят опит за образоване на деца в извънкласна форма на обучение на теренна етнографска работа. В резултат има издадено учебно помагало с резултати от тези проучвания със заглавие „Православие и краезнание“ (2004)5). В него опитът на учениците да опознаят културата, е поставен в контекста на религиозното образование, като пряко се обвързват източното православие и българската култура. В него напълно отсъстват данни за културата на другите етноконфесионални общности, представени на територията на Република България.

През 2016 г. Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите А.Р.И.З организира кръгла маса на тема „Народна култура и образование“. На нея хореографът на ансамбъл „Чинари“ настойчиво защитаваше тезата, че е наложително в учебната програма да се отвори място за предмет „Български фолклорни празници“. На противоположната позиция бе мнението на изследователите, които защитаваха тезата, че предметът трябва да е представен в по-широк контекст и в него да бъдат включени всички етноконфесионални общности, живеещи на територията на Република България. Аргументът, че чрез изключването на определени групи от населението от учебното съдържание в значителна степен се изземва националната характеристика на българското образование, не се оказа достатъчен за постигане на консенсус.

От посочените примери се вижда, че обществената нагласа за това как трябва да изглежда представянето на културата в учебното съдържание, за болшинството е ясна и еднозначна – тя трябва да представя нашата, етнически българската култура. Тук навлизаме в казуса за чистотата на културите и отново – доколко можем да говорим за чисти култури в съвременния свят. Не ми се иска да навлизам в тази тема, защото отварянето ѝ ще ни препрати към изброяване на хилядите културни влияния и интерференции, които всъщност не са непознати за специализираната аудитория.

По-различна е ситуацията с проекта „Традициите в крак с времето“, реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към МОН в периода 2012 – 2014 г. с ръководител доц. д.н.к. Веселин Тепавичаров. Основната идея, която се превърна и в главна цел на авторите на проекта, беше не просто изследване на съвременното състояние на културата в различни общности в източните и западните старопланински селища, но и нейното популяризиране. За целта бяха организирани три летни училища, в които специалисти от научните полета на етнологията, историята и археологията опитаха на достъпен език да представят пред децата спецификите на различни култури, историческите напластявания и заемки, така че да се акцентира върху социалния престиж на всяка култура, като се избегнат залитания в посока „по-стойностни“ и „по-малко престижни“ култури. Училищата се проведоха едновременно в гр. Етрополе и с. Подвис, общ. Сунгурларе. Успоредно с лекционните часове беше предвидено и представяне на различните култури, застъпени в регионите чрез характерни за тях елементи – храна, носии, песенен и танцов фолклор. Така в ателиетата по интереси намериха място не само българската, но и традиционни и нови за българските земи култури, като ромската, турската, каракачанската и руската. Като участник в инициативата, смея да твърдя, че макар да живеят заедно, знанията за чуждата култура обикновено се ограничават до предразсъдъчни и клиширани стереотипи, които се преповтарят от поколение на поколение. Те са принципно негативни и с претенции да бъдат прехвърляни върху цели общности. Стереотипните и предразсъдъчните представи са устойчиви на времето и преминават през годините почти непроменени. Единствено по пътя на опознаването те могат и следва да бъдат променени. Налагането на стигми върху цели групи може да бъде преодоляно чрез научаването да се мисли за личността според изборите, които тя прави, а не да се извеждат от културните системи елементи, които според нас „обясняват“ конкретни събития. Проектът имаше и още един реален резултат. Беше издадено учебно помагало за ученици от гимназиалния курс със заглавие „Културно-историческото наследство като национално богатство“. То е съставено от три дяла – етнология, археология и история. В етноложката част е направен опит за представяне на народната култура като динамична система (2012)6). От особено значение с оглед проследяване усилията за установяването на етнологията като предмет в училище е статията на доц. д.н.к. Веселин Тепавичаров в сборника с изследвания, резултат от посочения проект. Статията разглежда именно наболелите въпроси, свързани с промяна в учебните планове и съдържанието на учебниците с оглед изграждане на знания от релевантни области на различните култури сред децата и учениците (Tepavicharov, 2013).

Няма съмнение, че образователният процес обхваща освен учениците учителите и родителите. Затова и усилията на колегията са насочени към обхващане на трите фокус групи в образователния процес. Редно е да се спомене проектът, свързан с обучението на 4500 учители от средищни и защитени училища на територията на Република България със заглавие: „Обучение на учители за придобиване на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда“. Проектът се осъществи от консорциум с председател доц. д.н.к. Веселин Тепавичаров и обхвана преподаватели от основните висши учебни заведения в страната, представители на различни факултетни звена.

Отделните обучителни модули бяха насочени към придобиване на знания за етническата и етноконфесионалната динамика в страната и съответните педагого-психологически похвати от областите на етнопсихологията и етнопедагогиката, билингвалното обучение, конкретните възможни педагогически технологии и компетентностите на учителя. В резултат бяха публикувани два наръчника – за обучители7) и за учители8). Всички участници в проекта се обединиха около представата, че интеркултурната ситуация представлява комуникация между субекти, представители на различни култури (Rot & Roy, 2007: 16). Все повече в процеса на образователното взаимодействие се залага и на подходи от отправната точка на етнопсихологията (Koleva, 2012). Така беше обхваната втората група в образователния процес – тази на преподавателите и педагогическите специалисти.

Към родителите пък беше насочен проект, реализиран към ЦОИДУЕМ – МОН, със заглавие „Етнопедагогически модел за работа с родители“. Целта на проекта беше да се работи с родителите с оглед промяна на установени нагласи и стереотипи. В резултат излезе наръчник за работа с родители, носещ заглавието на проекта9).

Проследяването на опитите за промяна в учебните планове, програми и съдържание, дело на учени, преподаватели и общественици, показва устойчива тенденция. Тя се обуславя от променената ситуация в български, балкански, европейски и световен мащаб. Взаимовлиянията на културите изискват и налагат придобиването на знания за релевантни елементи от различни култури. В дългосрочен план с тези инициативи се цели изграждането у следващите поколения на ценностноориентирано поколение, основано на принципите на толерантност, емпатия и гражданско законодателство, настояващо за постигане на „реалистичната утопия за човешките права“ (по Habermas, 2011:17).

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1.https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/istoricheski_ fakultet/obrazovatelna_dejnost/bakalav_rski_programi/istoricheski_fakultet/ etnologiya

2. http://www.uni-vt.bg/bul/spec/infopack.aspx?1sptype=1&mc=3010002&fmc= 30100022&nspec=000057&specname=%D0%95%D1%82%D0%BD%D0%B E%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

3. https://logos.uni-plovdiv.net/documents/35514/3674338/%D0%95%D1%82 %D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%20 2016+__+2016.pdf/e5e67291-7f71-4093-b69e-38292ff7726b

4. Виж напр. facebook групата „Само за истински българи“ и др.

5. Православие и краезнание. 2004. Бургас: Омофор.

6. Културно-историческото наследство като национално богатство. 2012. София: Университетско издателство.

7. Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за обучители. 2013. София: Университетско издателство.

8. Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Наръчник за учители. 2013. София: Университетско издателство.

9. Етнопедагогически модел за работа с родители. Учебно помагало за педагогическо взаимодействие с родители в междуетническа среда. 2015. София: Университетско издателство.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Dimitrova, D. (2016). Ezikat na omrazata – instrument za promyana na obshtestvenoto saznanie. Ritorika i komunikatsii, 23 [Димитрова. Д. (2016). Езикът на омразата – инструмент за промяна на общественото съзнание. Риторика и комуникации, 23].

Elias, N. (1999). Otnosno protsesa na tsivilizatsiya. T. 1, Sofia: ATIKA [Елиас, Н. (1999). Относно процеса на цивилизация. Т. 1 София: Атика]

Zlatanova, V. (2015). Multikulturalizam i etnicheski razlichiya – problemi i perspektivi. Retorika i komunikatsii. [Златанова, В. (2015). Мултикултурализъм и етнически различия – проблеми и перспективи. Реторика и комуникации]

Koleva, I. (2012). Etnopsihologicheski model na obrazovatelnoto vzaimodeystvie. Sofia: Universitetsko izdatelstvo [Колева, И. (2012). Етнопсихологически модел на образователното взаимодействие. София: Университетско издателство]

Roth, Y. & Roth, K. (2017). Intercultural Communication Studies. Sofia: Academic Publishing House [Рот, Ю. & Рот, К. (2017). Студии по интеркултурна комуникация. София: Академично издателство]

Tepavicharov, V. (2013). Etnologiyata tryabva da vleze v balgarskoto uchilishte. – V: Istoriya i kultura na staroplaninskoto naselenie. Po primera na obshtinite Etropole i Sungurlare. Sofiа: University Press, 9 – 25 [Тепавичаров, В. (2013). Етнологията трябва да влезе в българското училище. История и култура на старопланинското население. По примера на общините Етрополе и Сунгурларе. София: Университетско издателство, 9 – 25]

Todorov, D. (1980). Etnografiyata v Balgariya prez perioda na kapitalizma. – Etnografiya na Balgariya, t. 1, Sofia: Academic Publishing House, 134 – 151 [Тодоров, Д. (1980). Етнографията в България през периода на капитализма. Етнография на България, т.1, София: Академично издателство, 134 – 151]

Todorov, D. (1989). Balgarskata etnografiya prez Vazrazhdaneto. Sofia: Academic Publishing House [Тодоров, Д. (1989). Българска етнография през Възраждането. София: Академично издателство]

Todorov, Tsv. (2009). Strahat ot varvarite. Sofia: Iztok-Zapad [Тодоров, Цв. (2009). Страхът на варварите. София: Изток-Запад]

Habermas, J. (2011). Za konstitutsiyata na Evropa. Sofia: VARIUS [Хабермас, Ю. (2011). За конституцията на Европа. София: Вариус]

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал