История
Вход / Регистрация

2012/5, стр. 395 - 408

КУЛТУРНИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ВИЗАНТИЙСКАТА ИМПЕРИЯ И КРАЛСТВО АНГЛИЯ ПРЕЗ X–XII ВЕК

Резюме:

Ключови думи:

За византийците от XI в. Британия била позната под наимениванието Туле. Това име представлявало поредната ромейска глоса. Обяснение за непознатия северен свят. Наистина, то може и да се е отнасяло за далечните варварски територии в един по-широк контекст. Може би включвало дори Скандинавския полуостров (Blondal, 1987: 103–167). Но въпреки това в своитеписма Михаил Псел изрично посочва, че Туле бил онзи остров, от чиито земи след първото хилядолетие императорите в Константинопол започнали да набират безстрашни и смели воини1). Византийските василевси съвсем естествено ги използвали за нуждите на своята гвардия – т.нар. тагма (Vasilev, 1937: 39–71; Shepard, 1973: 53–92). Тези наемници били известни със странния си и неразбираем за изтънчените гърци език, който ги отличавал от норманите и франките и бил белег най-вече за тяхната идентичност. Варягите били прословути с верността, лоялността ибезпрекословното си подчинение към заповедите на ромейските василевси. Съвсем скоро англоверингите придобили репутация на безстрашни и ужасяващи врагове воини, въоръжени с огромни секири, готови да се впуснат винаги в битка срещу по-многочислен противник. Заради тези свои качества те били приемани дружелюбно и топло от гърците (Chibnall, 1969: 202), а в резултат на установените контакти византийската култура и изкуство проникнали далеч на Север – както сред англосаксонките владетели, така и сред местната аристокрация, сред монасите, сред църковния клир. Византийското се превърнало в еталон, моделна подражание не само заради естетизма си, но и заради своето съдържание.

На първо време английските крале имитирали титлите и инсигниите на василевситеот дaлечнияМиклагарад. Владетелят наНортумбия и Мерсия – крал Едгар Миротвореца (959–975), дори използвал титула basileus в своята кореспонденция (Wilmart, 1938: 39; Ciggaar, 1996: 132; Гагова, 2007: 38). Докато го короновали, пеели Te Deum. Извършвали императорска инавгурация (Nelson,1977: 65–71). Неговата съпруга Елфрида била ревностна почитателка на източната иконография и ромейското влияние в изкуството на Острова. Едит – кралската дъщеря, по-късно била канонизирана за светица. Образът й, подобно на византийските императрици, украсил печат. Въпреки аскетичния живот, който водела, тя също имала афинитет към ромейското облеклои коприна (Ciggaar,1996: 129–161; Ciggaar,1982: 78–97).

През X в. официалните документи – като напримерхартата от Уинчестър (British Library, Cotton Vesp. A VIII, fo. 2v), били изработвани по византийски модел. Третирането на образите в миниатюрите, изобразяващи било то английския крал между Богородицаи св. Петър, светциили Христовияобраз, както посочваД. Т. Райс, също се извършвало под силно източно влияние. Бледочервеникавият фон – тнар. . folium purpureunm, бил поредното подражание. Той бил заимстван от каролингските и византийските ръкописи (Rise, 1952: 184; Runge, 1967: 51). Стигнало се дотам, че към края на X в. един английски епископ, завещавайки манускрипт на катедралата в Питърбъро, ще го нарече асоциативно litteris grecorum. Сред англосаксонските крале и ърли били разпространени византийските предмети на лукса – най-вече копринените изделия на Изтока. Известни като „clamis“, „clamides“ (хламиди), бродирани с орли и растителни орнаменти, днес тези коприни, носени от английската аристокрация през IX–X в., все още могат да се видят в катедралите наКентърбърии Йорк (Ciggaar, 1996: 134). Тяхното производство определено би трябвало да се търси в константинополските, тиванските и коринтскитеергастерии на Империята. Често срещани били и византийските монети. Те били от различни деноминации, предимно бронзови или медни фолиси и златни солиди. Като техният брой до 60-те години на единадесетото столетие останал значителен (Worth, 1901; 2005).

Как попадали на Острова, само може да гадаем. Например чрез търговията или от огромното съкровище, което норвежкият крал Харалд Хардрада загубил при битката на Стамфорд Бридж и което той трупал по време на престоя си във Византия. Интересно е да отбележим англосаксонските грамоти от X в., в които се споменават стоки от очевиден византийски или източен произход. Тези стоки английските търговци придобивали вероятно на тържищата в Италия, които те редовно посещавали (Симеонова, 2006: 34; Johanek, 1999: 89–90). Става дума не само за висококачествената коприна, която споменахме. Сред различните артикули преобладавали виното, зехтинът, изделиятаот слоновакост, дрехи, стъклои бижута (Симеонова, 2006: 34). При това, спокойно може да приемем, че англосаксите не били изолирани от континенталната търговия и познавали луксозната ювелирна продукция и златните пари на Изтока, като например намиращата добър приемномизма, която понякога англосаксонските благородници прибавяли към някое бижу – било то огърлица, наниз или брошка, с която захващали своето наметало.

Безспорновизантийскотоювелирствопредизвиквалоинтерессреданглосаксонските златари (Dalton, 1911: 106–107). Съвсем скоро те достигнали особени висоти в този занаят. Въпреки някои местни келтски особености творбите им съдържали множество източни елементи – митични грифони, характерните за ромейската коприна лъвове, персонажи от гръцката митология, растителни ластари и повлеци, филиграни гранулация, цветенемайл. Декорациятавключвала техниката cloisonne. Течно стъкло се поставяло с голяма прецизност в предварително подготвени клетки. Постигал се удивителен, впечатляващ с цветовете си ефект. Клиенти на английските ювелири понякога били и папите в Рим, а спомена за саксонските изработки от благородни метали запазили дори техните животоописания – Liber Pontifi calis.

По по-особен начин стоял въпросът с широко използваната „ниело техника“. Саксонският nigellum явно бил пряка реминисценция от късноантичното римско изкуство на Острова. Подобна тенденция наблюдаваме и в архитектурата. В Нортумбрия работели зидари (caementarii). Строителните техники, които използвали, били стари, римски. Тези майстори идвали отдалеч и познавали каменното строителство. Дали били от Галия, или от източните земи? Украсата на катедралата в Честър, кръстовете по нея, ангелите впрочем се срещали в гръцкото изкуство от XI в. Още по-силно византийско влияние долавяме в произведенията от слонова кост, съхранявани във Виктория и Алберт Мюзиъм (Dalton, 1911; Ciggaar, 1996; Rice, 1952; Webster & Leslie, 2012; Karkov, 2011).

Византийското монетосечене също оставило дълбок спомен сред англосаксите – било то със своето изящество, било то със своята символика. Това се отнася с пълна сила и за ромейските печати. Всъщност византийските були са толкова подобни на златните монети, че понякога са бъркани с тях или са представяни от нумизматите по погрешка за по-голям техен номинал (Grierson, 1966: 239). Така например, след като бил стопен, хрисовулът, прикрепен към писмото, което император Мануил Комнин (1143–1180) изпратилна Хенри II, послужилза изработката на прекрасен и масивен златен потир за църквата в Глосар. Друга була – тази на Василий I Македонец (867–886), пазена в Британския музей, бе публикувана, на свой ред, като четирисолидова монета. По-късен печат от абатството в Гламорганшър (Южен Уелс) представял двуглав орел в хералдична поза (Grierson, 1966: 239–253; Ohnsorge, 1958: 317–332 ; Worth, 1901; Harvey & McGuinness, 1996).

Първи крал Едгар, подобно на василевсите, се опитал да централизира монетосеченето си. В крайна сметка ромейският модел бил заимстван от англосаксите. Те не се посвенили да емитират монети с образа на техния владетел в императорско облекло. И то със стема с пендулии, владетелско наметало и жезъл – това, което все още не си позволявали дори и Отоните, въпреки техните имперски аспирации (Ciggaar, 1996; Perkins, 2006).

Към средата на XI в. византийското влияние вече било толкова силно, че крал Едуард Изповедник (1042–1066) съвсем спокойно поставил върху печатите си титлата basileus Anglorum. Това били и първите запазени кралски сфрагистични паметници. Изработката им била уникална. Двустранни, с шнурове, каквито използвали само римските понтифекси и ромейските сановници. (Ciggaar, 1996: 129–161). Едва ли това се дължало на факта, че племенникът на крал Едуард бил женен за българска принцеса. Смятал се за император и използвал римския владетелски идиом въпреки ограничената си власт – imperium, imperialis, imperator, imperatorius. Самият той никога не посетил Константинопол за разлика от някои ърли, които поели по пътя на поклонението към Йерусалим. Сред тях бил и Свен Годвинсон – племенник на последния англосаксонски крал. Въпреки товаЕдуард поддържалдобри отношенияс византийскияимператор, а изворите от епохатапредават за неговите видения и сънища, свързани с мистичния Изток (Barlow, 1923). От друга страна, посолствата на англосаксите, макар и рядко, достигали до пределите на Византийската империя. Едно такова пратеничество посетило император, наречен Manihetis. Вероятно ставало въпрос за византийския пълководец Георги Маниак, известен в сагите на Севера като Girgyr. Пратеничество на отвъдморски сакси според Vita Eaduarti посетило също и Ефес в Мала Азия. Там то наблюдавало местните църковни процесии – разточителни и пищни. Всъщност най-голямо впечатление на англосаксите направило огромното множество мощи на светци из ромейските предели. Те представлявали неизброимобогатство – мечта завсеки манастир и катедрала във все още по-бедния и изостанал Запад. При завръщането си в Англия саксонските посланици развълнувани споделили тези свои впечатления, като прославили подвизите и делата на светиите. В резултат църковните празници били обогатени с византийски мотиви. Те отсъствали другаде сред западноевропейските кралства и територии и включвали Непорочното зачатие на Богородица и Въведение Богородично (Ciggaar, 1996: 129–161; Ciggaar, 1982; Nicol, 1974:183; Clayton, 1984:209–233).

На свой ред, било засвидетелствано и присъствието на византийски дипломати и мисионери сред англосаксите. То е увековечено предимно от ромейските сигилографски паметници, намерени в Британия. От нейните земи ни е познат печатът на йерусалимския патриарх Софроний II. Един гръцки оловен печат бил намерен и в Уинчестер през 70-те години на XX в. Той е датиран от отец Лорен към средата на XI в. Изобразява Богородица, държаща Младенеца. Моливдовулът вероятно принадлежал на императорския протоспатарий Йоан, който пребивавал в Англия по неизвестни за нас причини (Laurent, 1963: 93–96). Напълно възможно било целта на неговотопосешение да е рекрутът на наемници за Южна Италия. В тази връзка лесно ще обясним ролята и на английското посолство при Маниак, който ръководел голям варяжки корпус, а в него пребивавал дори и небезизвестният норвежки принц Харалд Хардрада. За съжаление, не разполагаме със сигурни доказателства, тъй като броят на англосаксонските наемници в етрията или средетниките впървите няколко десетилетия на XI в. не бил упоменат в императорските хрисовули. В списъците от времето на императорите Константин X Дука и Михаил VII Дука присъствало общото събирателно варяги, под което явно се е разбирал смесен англо-скандинавски корпус. Едва при Никифор III Вотаниат в документ от 1080 г. се споменавало присъствието на ингилини отделно от русите и варягите. В тази връзка е възможно посещението на византийския сановник Йоан да се е състояло и по-късно – например по времето на крал Уилям. Засега все още не знаем. Между 983–1016 г. Англия била посетена от гръцкия отшелник Симеон. Друг гръцки монах – Константин, живеел в Малмсбери през 1030 г. Там и починал в скромност и смирение. Изглежда, контактите между Изтока и Запада не били така редки, както си ги представяме. През X в. един от кралските магнати също бил от източен произход – Sigedwoldus. От такова потекло, вероятно гръцки монах, бил и висшият държавник Андреас Грекус (Ciggaar, 1996: 129-161; Ciggaar, 1982). Неминуемо всички тези контакти дали своето отражение. Най-вече в културата – в книжнината и миниатюрата, в английското приложно изкуство (Weitzmann, 1966: 1–24).

Скоро обаче в Англосаксонското кралство щели да настъпят драстични промени. Щяла да дойде на власт нова династия, да бъдат наложени нови форми в материалната култура, в духовната сфера. Но дори и чрез романското изкуство византийското влияние отново се усещало, тъй като то било всъщност първоосновата, преамбюлът към тези нови артистични форми за Западна Европа. През 1066 г. светът наблюдавал зрелищно и страховито явление, което гобленът на Баю впоследствие увековечил – преминала комета. Според духа на времето я изтълкували като предвестник на съдбоносни промени. И ако за арменците небесният знак бил знамение за селджукската инвазия, за русите – повод за куманското нашествие, а за византийците – предсказание за смъртта на Константин X Дука и появата на Робер Гискар на Апенините, то за англосаксите той вещаел най-лошото – краят на тяхното славно кралство. Същата година норманите, предвождани от херцог Гийом, след битката при Хейстингс завладели Англия. Очертали се мрачни години за англосаксонската аристокрация. Част от нея напуснала земите си, мигрирала предимно на Изток. Друга поела по пътя на съпротивата или се интегрирала сред владетелските домове на континента. Натрупаният антагонизъм породил емоции, запечатани от изворите. „Англосаксонската хроника“ описала многобройните зверства на нормандските завоеватели на Острова потресаващо: „Те мъчеха бедния народ... хвърляха ги в тъмница и ги подлагаха на по-жестоки изтезания, отколкото изтезанията, търпени от светите мъченици. Някои те удавяха в кал, други обесваха за краката... като под тях запалваха огън. Главите на някои стягаха с възлести въжета, докато им изтече мозъкът, други пък хвърляха в тъмници, пълни с жаби, гущери и змии“.

Успелите да поемат в изгнание англосакси вероятно създали своя общност в столицата на ромеите подобно на други западноевропейски заселници и търговци. Още повече по време на Първия кръстоносен поход2) Фулко от Шартр споменал за представители на англосаксонците в Константинопол – „In ea (Constantinople) Graeci, Bulgari, Alani, Comani, Pigmatici, Italici, Venetici, Romani, Daci, Angli, Malfetani, Turci etiam et gentiles multi, Judaei quoque et Proselyti, Crêtes et Arabes, omniumque nationum gentesconveniunt“(Ciggaar, 1974: 301–342). За тях оставил сведения и английският монах и пилигрим Йосиф, който срещнал мъже от своята родина (patria) във византийската столица (Haskins, 1910:293–295). Англосаксите навярнопритежавали две църкви в Константинопол (Godfrey, 1978: 63–74). Едната се намирала в близост до „Св. София“, а другата била посветена на Св. Никола и Св. Ирина, като в наши дни се идентифицира с „Богдан сарай“ в Истанбул (Janin, 1953: 579–591). Черквите били изградени със средствата на богати английски изгнаници (patrie profugis). Предполагаемата английска колония вероятно просъществувала до трагичните за Византия събития от 1204 г., когато група английски и датскипреселници организирали процесия в лагера на кръстоносците, обсаждащи Константинопол, молейки за милост и пощада (Марков, 2007: 125).

Дали противно на очакванията или не, Византия продължила контактите си с нормандските крале. Дорикороната на новите английски владетели била изготвена отгръцки ювелири. Както неслучайноотбелязалГюиот Амиен – „Grecia prudentem dirigit arte fabrum“. Този символна властта всъщност представлявал еманация на източните имперски традиции, съществуващи от незапомнени времена. Самият Уилям (1066–1087) при интронизацията си бил с осветена от епископа корона – отново по византийски модел (Ciggaar, 1996: 129–161). За английските монарси Византия все още олицетворявала Империята – царството, на което владетелите подражавали. Посещението и приемът в Константинопол на бащата на Уилям Завоевателя – херцог Робер, оставили спомен за блясъка и величието на ромейската столица и владетеля й. Този спомен вече се бил превърнал в онзи литературен топос, чрез който нормандските владетели следвали даден модел на подражание. Такъв модел се оказала например войнствената природа на първия нормандски крал, заел английския престол. Подобно на произлизащия от средите на военната аристокрация император Исак Комнин (1057–1059), крал Уилям Завоевателя се представил върху монетите си с изваден меч, опрян на рамото му. Тази сцена се радвала на особена почит и впоследствие била възприета от наследника му – крал Уилям II (1087–1100). Вследствие на дипломатическите контакти между Английското кралство и Ромейската империя специална делегация била изпратена в Никея, за да пренесе тялото на починалия навремето херцог Робер, наречен Великолепния, Бляскавия. За съжаление, смъртта на крал Уилям и утежняващите обстоятелства принудили посолството да погребе трупа на херцога в Южна Италия – по-точно някъде в Апулия. От това време се запазило и едно интересно съчинение, наречено Mercati. Тоописвалосветинитенавизантийскатастолица. Билоанонимно, преведено неизвестно кога на английски, но не това предизвиква нашия интерес. По-важна е историята за гръцкия търговец Теодор, който в съдружие с евреина Ибрахим поел към бреговете на далечен остров в морето. Вероятноставало дума за графство Корнуел. Гръцкият търговец разменял храна, превозвана на кораба му, за калай. В края на краищата той реализирал големи печалби, но едва от втория си курс. Първият бил провал. Всичко това говорело за все още живата търговия, за познаването на византийските стоки, но тези данни ставали с времето все по-редки, неоткриваеми. Търговията постепенно щяла да намалява, вероятно в ущърб на ромеите.

Едно от нововъведенията на романското изкуство, една от най-изразителните му страни, била именно скулптурата. Разположена по капителите на каменните църкви, тя станалаобичайно явлениеза населениетона Англияпрез XI–XII в. – заабатствата, „откъснатите от света“ манастири, градските катедрали. Първоначално скулптурата украсявала фасадите, без да бъде разпознаваема с разказвателните си, дидактически функции. Нейните авторив случаяне били нищоповече от каменоделци, но изначално работещи по византийски модел. В този смисъл лекотата, с която се трансформирал романският капител, била изразител на две традиции – познаването на коринтскиястил и пресечената пирамида (кемпферовиякапител), украсенас палмови листа (палмети) в една ажурна техника. Това били източни традиции. Западните обуславяли включването на животни и хора сред растителните и линеарните мотиви.

Най-силния порив на ромейската иконография може да почувстваме в миниатюрата. Английската миниатюра, въпреки че запазила качествата си от англосаксонския период, след 1066 г. е повлияна от романския дух – чрез абстрактните образи, чрез спиритуализма, чрез декорацията. Центърът на производство се изместил на юг, за да поддържа жива връзката с останалите европейски земи. Най-вероятно от Италия „нахлули“ силните източни влияния. За това осезаемо „ориенталско“ присъствие спомогнал и Бенедиктинският орден. Византийският стил бил основен отличителен белег на декорациите в абатската църква в Клюни – седалището на братството във Франция. Така около 1120 г. скрипториумът в Сейнт Олбанс (Хартфордшър) създал прекрасен псалтир, илюстриран за жена. Забележителното при него е силното влияние на светлината, която е основополагаща за средновизантийското изкуство, контаминирана от англосаксонската игра на цветове. През 1170 г. в Кентърбъри е завършен друг псалтир, по същество копие на стар каролингски препис. Той отново е носител на силно гръцко влияние, особено в иконографията и декорацията. Това се усеща чувствително и в една прекрасно илюстрирана Библия от Уинчестър, работена продължително време от няколко художници отново в maniera byzantina. Особено експресивен е образът на Св. Йоан от Евангелието на абат Вердикус. Гънките на дрехите, движенията, сюжетът съдържат импулсивна, но до известна степен овладяна виталност, подсилена от каролингските и византийските модели. От една страна, вплетените едно в друго чудовища на тератологичния стил, от друга – фината декорация с акантов лист, медальоните със сцени от живота на Св. Йоан, силата на светлината (Weitzmann, 1966: 1–24; Dodwell, 1982).

Още по-голямо било улеснението за византийците през XI–XII в. при дипломатическите им контакти с нормандските крале. За разлика отпреди век сега ромейските посланици невинаги посещавали Острова. Те често гостували в континенталнитевладения наанглийскитевладетели, което скъсявало значителномаршрута им. При посещението на такива пратеничествакрал Хенри I (1100–1135) и кралица Матилда били почетенис множество ценности, особено при посещението на гръцки дипломати в Лондон през периода 1110–1116 г. Инициативата била на император Алексий Комнин, които дарил английския двор с голямо количество реликви. Един манастир в близост до Оксфорд получил част от ръката на Св. Йоан Златоуст. Множество посолства били изпращани и от Мануил I Комнин до крал Хенри II (1154–1189) (Vasiliev, 1929/1930). Едно от пратеничествата дори уреждало бъдещ брачен съюз. Той предвиждал женитбата на византийската принцесаи английския престолонаследник. Впоследствие предложението било тактично отклонено от крал Хенри въпреки одобрението на аристокрацията. Друга „делегация“ съобщила затрагичното поражениеприМириокефалон от 1176 г. В крайна сметкамеждудвамата владетели се установили приятелски контакти. Английският крал изпратил на ромейския василевс ловни кучета. Мануил отвърнал с пари и скъпи одежди, закупуването на които поверил на някой си Робер (Ciggaar, 1996;Vasiliev, 1929/1930).

Всъщност тези контакти не представлявали идеалистична картина. Те били изключително непостоянни, а с времето станали чисто формални, особено след падането от власт на Комниновия клан и най-вече след трагедията от 1204 г., когато Константинопол вече бил в чужди ръце и нямал какво да даде на все повече „отдалечаващото” се Английско кралство.

Фиг. 1 – 2. Англосаксонски ювелирни изработки – Британски музей

изработкисБританскиФиг. 4.Англосаксонскиювелирнивизантийскимонети–музей

Фиг. 3. Англосаксонски ювелирни изработки с вградена византийска монета (солид) – Британски музей

Фиг. 5 – 6. Англосаксонски ювелирни изработки с клетъчен емайл.

Псевдогранулация и филигран – Британски музей

Фиг. 9. Византийските модели в романското изкуство

Фиг. 10 Копиране на византийската иконография. Английска средновековна миниатюра

Фиг. 11. Копиране на византийските сюжети.
Английска изработка от слонова кост – XI в.

Фиг. 12. Христос на трон. Изображение от Лондон

Фиг. 13. Фреска от Балканския полуостров – Охрид

БЕЛЕЖКИ

1. Името Туле присъства и в произведението на византийската принцеса Анна Комнина – „Алексиада“.

2. Първият кръстоносен поход се състоял през 1096–1099 г.

ЛИТЕРАТУРА

Гагова, Кр. (2007). Средновековна Европа X–XIII век. Лекционен курс. София.

Робер дьо Клари (2007). Завоюването на Константинопол. Превод и бележки Николай Марков. София.

Симеонова, Л. (2006). Пътуване към Константинопол. Търговия и комуникации в Средиземноморския свят (края на IX – 70-те години на XI в.). София.

Barlow, F. (Ed.) (1962). The Life of Edward the Confessor. London.

Blondal, S. (1978). The Varagians of Byzantium (pp. 103–167). Cambridge.

Brooke, G. C. (1932). English coins. London.

Chinball, M. (2008). England and Normandy 1042–1137. New Cambridge Medieval History (pp. 191–217). Cambridge: University Press.

Ciggaar, K. (1981). England and Byzantium on the Eve of the Norman Conquest. Anglo-Norman Studies, V, 78–96. Boydell Press.

Ciggaar, K. (1974). L’Émigration Anglaise a Byzance après 1066: Un Nouveau Texte en Latin sur les Varangues à Constantinople. Revue des Études Byzantine, 301–342. Paris.

Ciggaar, K. (1996). Western Travellers to Constantinople. The West and Byzantium, 962–1204: Cultural and Political Relations (pp. 129–161). Brill.

Clayton, M. (1984). Feasts of the Virgin in the liturgy of the Anglo-Saxon church. Anglo-Saxon England, 13, 209–233.

Dalton, O. (1911). Byzantine Art and Archeology. Oxford.

Desent, G, W. (Ed.) (1894). Icelandic Sagas and Other Historical Documents Relating to the Settlements and Descents of the Northmen on the British Isles. Rerum Britannicarum Medii Aevi scriptores, 3. London.

Deshman, R. (1976). Anglo-Saxon art after Alfred. Art Bulletin 56, 176.

Deshman, R. (1976). Christus rex et magi reges: Kingship and Christology in Ottonian and Anglo-Saxon art. Fruhmittelalterliche Studien, 10, 367–405.

Dodwell, C. R. (1982). Anglo-Saxon art. A new perspective. Manchester.

Fell, Ch. (1972). The Icelandic Saga of Edward the Confessor: The Hagiographic Sources, Anglo-Saxon England, I (pp. 247–58). Cambridge University Press.

Godfrey, J. (1978). The Defeated Anglo-Saxons Take Service with the Byzantine Emperor (pp. 63–74). Anglo-Norman Studies: Proceedings of the First Battle Abbey Conference. Ipswich: Boydell Press.

Grierson, P. (1966). Byzantine Gold Bullae, with a Catalogue of Those at Dumbarton Oaks. Dumbarton Oaks Papers, 20, 239–253. Washington.

Grierson, P. (1985). The dates of patriarch Sophronius II of Jerusalem (post 10481076/83). REB 43, 231–235.

Harvey, A. & McGuinness, A. (1996). A Guide to British Medieval Seals. University of Toronto Press.

Haskins, Ch. (1910). A Canterbury Monk at Constantinople. English Historical Review, 25, 293–295.

Janin, R. (1953). La siege de Constantinople et la Patriarchat oecumenicque: les eglises et les monasteres. La geographie ecclesiastique de l’Empire byzantin, 3, 579–91. Paris.

Johanek, P. (1999). Merchants, Markets and Towns. In: The New Medieval Cambridge History, III. Cambridge.

Karkov, E. (2011). The Art of Anglo-Saxon England. Boydell Press.

Laurent, V. (1963). Byzance et l’Angleterre au lendemain de la conquete normande. The Numismatic Circular, 71.

Nelson, J. (1977). Inauguration rituals in Early medieval kingship. Leeds.

Nesbitt, J. & Oikonomides, N. (1991). Catalogue of Byzantine Seals at Dumbarton Oaks and in the Fogg Museum of Art, 1–4. Washington.

Nicol, D. (1974). Byzantium and England. Balkan Studies, 15, 179–203.

Ohnsorge, W. (1958). Das nach Goslar gelangte Auslandsschreiben des Konstantinos IX. Mono-machos fur Kaiser Heinrich III. Von I049 in his Abendland und Byzanz Darmstadt (pp. 317–32).

Orderic Vitalis (1969). Historia ecclesiastica (pp. 202). Tr. M. Chibnall, IV. Oxford.

Parson, H. (1917). Symbols and Double Names on Late Saxon Coins BNJ (pp. 21–55).

Perkins, Ch. (2006). England Striking History. Rotographic Publications.

Rice, D. Talbot (1952). English art, 871–1100. Oxford.

Rice, D. Talbot (1947). The Byzantine element in late Saxon art. Oxford.

Runge, H. (1967). Farbgebung and Technik fi zlhmittelalterlicher Buchmalerei. Munich.

Salaville, S. (1910). Les textes grecs du “Te Deum”. EO, 13, 208–213.

Shepard, J. (1973). The English and Byzantium: A Study of Their Role in the Byzantine Army in the Later Eleventh Century. Traditio: Studies in Ancient and Medieval History, Thought, and Religion, 29, 53–92. New York.

Temple, E. (1976). Anglo-Saxon manuscripts, 900–1066. London.

Vasiliev, A. (1929/1930). Manuel Comnenus and Henry Plantagenet. BZ, 29.

Vasilev, A. (1937). The Opening Stages of the Anglo-Saxon Immigration to Byzantium in the Eleventh Century. Annales de l’Institut Kondakov, Senimarum Kondakovianum IX, 39–71.Praga.

Webster, L. (2012). Anglo-Saxon Art. London: British Museum Press.

Weitzmann, K. (1966). Various Aspects of Byzantine Influence on the Latin Countries from the Sixth to the Twelfth Century. Dumbarton Oaks Papers, 20. Washington.

Whitting, D.P. (1961). The Byzantine empire and the coinage of the Anglo-Saxons (pp. 2338). Studies presented to F.E. Stenton on the occasion of his 80th birthday. London.

Wilmart, A. (1938). La legende de St. Edith en prose et vers par le moine Goscelin’. AB 56, 39.

Worth, W. (2005). Catalogue of the Imperial Byzantine Coins in the British Museum, 1–2. London.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.