История

2015/4, стр. 419 - 425

МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА – ДА СЪХРАНЯВАШ И СЪЗДАВАШ ИСТОРИЯ

Марияна Николова
E-mail: muzei.vazrajdane@abv.bg
Museum of National Revival – Varna
21 L. Zamenhoff str.
9000 Varna Bulgaria

Резюме: Създаден преди повече от половин век, Музеят на Възраждането във Варна е знаково, символно за града място. Тук децата усещат първите ученически трепети така, както са ги изживявали учениците преди 150 години; тук всеки посетител усеща желанието за възраждане на българщината, борбата не само да оцелееш, но и да бъдеш.
Целта на експозицията е да представи различните процеси и етапи на обществено-икономическо, духовно, културно-просветно и революционно развитие в периода на Българското възраждане. Особено внимание е отделено на възстановената стая на първото българско училище във Варна, което и до днес е една от атракциите на музея.

Ключови думи: National Revival, First Bulgarian school, Varna

Създаването, опазването и съхраняването на културното ни наследство е сякаш лека задача. Покрай откриването на нови „етнографски комплекси“, изглежда, че това е „бошлаф“ работа. Че и как иначе – какво му е толкова сложното да прибереш 2 – 3 престилки на баба; да струпаш на едно място няколко колела от каруци, мотовилки, вретена... Не ме разбирайте погрешно – всяко усилие да опазим миналото си заслужава. Но ни се струва твърде лесно и елементарно и не отчитаме това, което един музей и всички негови служители в своята цялост правят и пазят. Пропускаме и онези първи „ревнители на духа“, които с много усилия събират, поправят, реставрират и поднасят наготово на нас – просто приемащите за даденост скъпоценности, които ни заобикалят. Дали това ще е прекрасният накит, дрехата с втъканите в нея любов и изящество, иконата, която не само краси, но и закриля – всичко е издирвано и съхранявано, за да достигне до бъдещите поколения.

Повече от половин век един музей пази историята на възраждането на българщината във Варна. Повече от половин век един музей не е само статично пространство, в което да влезеш и разгледаш, а място, където да се докоснеш до историята и в буквален, и в преносен смисъл. Защото, воден от древната мъдрост „око да види, ръка да пипне“, българинът и до днес си остава човек съмняващ се – истинско ли е това, ползвали ли са го предците ни.... И сякаш да прекрати неверието в зародиш, идеята на създателите на Музея е била да приближат посетителя максимално близко до епохата на Възраждането.

Нова сграда на музея

Музеят на Възраждането е открит официално на 4 октомври 1959 г. в специално реставрирана за целта сграда (фиг. 1). Сградата е важна за Варна и жителите й – построена е през 1861 – 1862 г. за нуждите на първото българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ и тържествено открита на 25 юли 1862 г. с цел да приюти българските ученици. Тук през 1865 г. намира подслон и първата българска църква на града „Св. Арх. Михаил“, а само 5 години по-късно в същата сграда отваря врати и първото българско читалище на Варна – „Възрождение“. Тук на 27 юли 1878 г. са посрещнати тържествено руските освободителни войски. Така сградата, която и до днес е съхранена на ул. „27и юли“ №9, става символ за града и жителите му още със своето построяване. След Освобождението тя е използвана известно време за девическо училище, няколко години като начално училище, а по-късно като стопанско училище на дружество ,, Майка“. От началото на XX в., след построяването на нови училища и църкви, е изоставена и занемарена. Използвана като църква, отначало само в празнични и неделни дни, а по-късно всеки ден, тя става енорийска през 1936 г. 1) През 50-те години на XX в. сградата е обявена за паметник на културата и с решение на Министерски съвет на НР България, предоставена за експозиция на Музея на Възраждането. Пръв нейн уредник е проф. д. и. н. Велко Тонев, а художественото оформление е предоставено на Стоян Атанасов2) . Експозицията е завършена окончателно през септември 1963 г. В нея, с помощта на гравюри, снимки, оръжие, документи, старопечатни книги и други материали, е пресъздадена в най-общи линии епохата на Възраждането в този край. По-голямата част от музейните материали са събирани в продължение на години още от първите музейни работници – братя Шкорпил, Ан. Явашев, архимандрит Инокентий и други, и са пазени до 1960 г. в Археологическия музей, откъдето по-късно са пренесени в Музея на Възраждането.

Съществена част от фонда представлява и сбирката от църковна утвар, щампи и икони, които освен в Музея на Възраждането са били изложени и в църквата-музей ,, Св. Атанасий“ и за събирането и опазването на които огромна заслуга имат проф. В. Тонев и художник-реставраторът Петър Бранев. В резултат на съвместната работа на музейните специалисти с отец Мирон – представител на Варненско-Преславската митрополия, от тогавашните 4 окръга (Варненски, Шуменски, Търговищки и Толбухински – дн. Добрич) са събрани още над 500 икони3) . След обособяването на храма „Св. Атанасий“ като място единствено за богослужебни цели (1991 г.) и поради липса на сграда богатата иконна експозиция е пренесена в сградата на Археологическия музей, където може да се види днес4) .

Поради спорове за собствеността на сградата на ул. „27 юли“ №9 и влязло в сила съдебно решение след 2002 г. Музеят на Възраждането е преместен на ул. ,, Славянска“ №21. За период от 4 – 5 години той не разполага с постоянна експозиция, но представя периодично тематични изложби. От юни 2006 г. Музеят намира нов дом на ул. „Л. Заменхоф“ № 21 в специално реставрирана къща във възрожденски стил, строена през втората половина на XIX в. и служила за известен период от време след Освобождението за девическо училище (фиг. 2). Новата експозиция е открита на 20 декември 2006 г., като художник-проектант е Цветана Векова, а автор на експозиционния план – гл. ас. Станка Димитрова.

Експозицията е разположена на два етажа и е съобразена с условията на сградата и с богатия фонд, който притежава Музеят. Идеята на авторите е да се покажат най-характерните моменти от възрожденските процеси във Варна – участието на Варна и Варненския край в руско-турските войни, икономическото развитие, културния живот, църковно-националните борби, революционните прояви и освободителните процеси5) . Първият етаж представя Варна по време на руско-турските войни, засегнали града. Градът е част от т. нар. крепостен четириъгълник, оформящ се между крепостите Силистра, Русе, Шумен и Варна. Важното военностратегическо значение се определя от естественото разположение на най-пряко направление между руската граница и столицата на Османската империя по суша6) . Многобройните сражения, водени в региона по време на руско-турските войни от времето на т. нар. Първа Екатеринина война (1768 – 1774 г.), войните от 1787 – 1791 г., 1806 – 1812 г., превземането на Варна от руските войски през есента на 1828 г., превръщането му в главна снабдителна база за съюзническите войски на Англия, Франция и Османската империя по време на Кримската война през 1854 – 1856 г. са показателни за особеното значение, което се отдава на града в отбранителната система на Османската империя. Чрез литографии, гравюри и оръжие са представени събития и личности, оказали влияние по време на войните от XVIII – XIX в. В специално изработена витрина е експонирана ключалката с ключ от Пристанищните порти на варненската крепостна стена (фиг. 3). Тези порти са заключвани с половин час по-късно от другите, давайки възможност на моряците от корабите и закъснели търговци и пътници да се приберат. Ключалката е един от малкото запазени артефакти от възобновената през 1835 г. по заповед на султан Махмуд II и разрушена в началото на XX в. поради разширяване на града, крепостна стена.

Училищна стая

Експозицията на втория етаж е разположена в три зали. В Зала 1 е възстановена стаята на първото българско училище във Варна (фиг. 4). Училището отваря врати през 1860 г. в къщата на брадваря Пейко Пенев. През 1862 г., след специално разрешение за строеж (този документ се съхранява в Музея и до днес), е построена нова сграда за училище (виж текста по-горе). По подобие на взаимното училище през 1961 г. Велко Тонев съвместно с доц. Минко Гечев пресъздават обстановката на училищна стая. Тази идея е реализирана за пръв път в България именно в Музея на Възраждането във Варна. Днес посетителите могат да видят възстановката и в новата сграда на Музея, в която са изложени чиновете с пясък, различни пособия за писане, учебници и тетрадки от епохата. Запазена е оригиналната черна дъска с написаните кирилски букви по нея, подарена от варненски търговец за нуждите на първото българско училище. Интерес представляват разнообразните поощрения и награди, които учениците са получавали за знанията си. Особено атрактивна за децата и посетителите е възможността да седнат на чиновете и да пишат с пособия отпреди 150 години.

Зала 2 представя Варна в различните етапи на търговска, културно-просветна и църковна дейност, както и участници в събитията от епохата (фиг. 5). След премахването на държавния монопол върху търговията със зърнени храни, вълна и други селскостопански произведения (1835 г. и 1838 г.) 7) се засилва стопанското значение на Варна. Чрез различни принтове, пана и фотографии са пресъздадени събитията, оказали влияние не само върху развитието на града, но и от значение за българските земи – построяването на първата жп линия Варна – Русе, изграждането на телеграфа, създаването на множество банкови и търговски къщи, включително чуждестранни, отварянето на консулства на различни държави. В няколко витрини могат да се видят портрети на варненските учители и други личности, повлияли върху Възраждането и спомогнали за създаването на българското училище, читалище и църква. Показани са списания и книги от епохата, като някои от най-значимите са: първото издание на „Рибния буквар“ от 1824 г. на д-р Петър Берон; „Стематография“ от 1741 г. на Хр. Жефарович; „Царственик “от 1844 г. на Хр. Павлович; „Неделник“ от 1806 г. на Софроний Врачански и др. Музеят на Възраждането разполага с богата колекция от старопечатни и ръкописни книги. Сред ценните експонати са ръкописно Евангелие на йеромонах Данаил Етрополски, псалтир от XIII в., различна богослужебна и светска литература.

Зала 3 е обособена като зала, посветена на революционното движение на Варна и Варненския край, Освобождението на България и на Варна. Представени са различните етапи на националноосвободителните борби, израстването на идеята за свобода през тези етапи и през погледа на идеолозите на българската национална кауза – хайдутство, четническо движение, Раковски, Левски... В специална витрнина е експонирана съхранената сабя с револвер на големия български воевода Хаджи Димитър, достигнала до нас благодарение на неговата сестра – Бойка Асенова, живяла във Варна след Освобождението.

Варна е последният освободен български град – решението за неговото освобождение е взето на Берлинския конгрес (1 – 13 юни 1878 г.). И днес посетителите могат да видят подноса, с който на 27 юли 1878 г. българите посрещат с хляб и сол руските войски на ген.-лейтенант Столипин в двора на първото българско училище и църква. След Освобождението във Варна живеят много опълченци – участници в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. Музеят съхранява спомена за тях и техния героизъм чрез различни лични вещи – оръжия, награди, дневници и др., които напомнят за героичния им подвиг.

Години наред Музеят на Възраждането остава и все още е емблематичното място, където поколенията се събират, за да покажат, че са изкачили едно ново стъпало – неслучайно в спомена на варненци това е „музеят на дипломите“ – мястото, където те и техните деца получават своите свидетелства за завършен първи клас, своите дипломи за образование. Сякаш да потвърдят едно неписано правило, че малките истории на всеки изграждат и надграждат „официалната“, писана история. Повече от половин век Музеят не е само институция, а и пространство, където минало, настояще и бъдеще си подават ръка. Неслучайно Музеят е предпочитано място и за организирането на различни мероприятия и изложби, по-голяма част от които с образователна цел. Потвърждавайки още веднъж, че не сме нехайни наследници на нашето минало.

БЕЛЕЖКИ

1. Тонев, В. (1964). Музеят на Възраждането във Варна. ИВАД, XV, 132 – 134

2. Стоянов, К. (1966). 60 години Народен музей във Варна. ИНМВ, II (XVII), 16

3. Стоянов, К. Цит. съч., с. 18; Бранев, П. (2006). С Велко в Музея на Възраждането (сс. 90 – 91), В: Спомени за Велко Тонев, Монтана

4.„Музеят на възрожденската иконопис“ е обособен през 1965 г. в един от най-старите варненски храмове – „Св. Атанасий“. Това е била втората експозиция с ценни икони в страната след тази в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски“. Изграждането й става възможно благодарение на съвместните усилия на В. Тонев, П. Бранев и арх. К. Горанов. За повече информация виж Тонев, В. (1966). Галерия на възрожденската иконопис. ИНМВ, ІІ (ХVІІ), с. 203 – 209.

5. Димитрова, Ст. (2012). Музеят на Възраждането във Варна – нов поглед към XIX в. (с. 67) В: Град и памет – сборник с доклади от Национална научна конференция, Пазарджик 13 – 14 октомври 2011 г., Пазарджик

6. Димитрова, Цит. съч., с. 68

7. Тонев, В. (1972). За стопанската дейност на българите във Варна през

Възраждането (1840 – 1878 г.). ИНМВ VIII (XXIII), 102

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.