История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2021-5-9-balk

2021/5, стр. 536 - 541

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Светослав Живков
OrcID: 0000-0003-2669-8032
WoSID: AAR-2433-2020
E-mail: szhivkov@uni-sofia.bg
Faculty of History
Sofia Univeristy
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг.
Москва: Индрик

Балканските войни са изключително важно събитие за модерната история на Югоизточна Европа с последици, усещащи се и в наше време. Това обуславя нестихващия интерес към тях от страна на историци, публицисти и на всички по някакъв начин съпричастни към проблемите на близкото ни минало. Изходът им до голяма степен предопределя външнополитическите ориентации на балканските държави в последвалата Първа световна война и това им придава още по-голяма значимост.

През 2020 г. в Руската федерация под заглавие „Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг.“ на бял свят се появи мащабен научен труд, посветен на отношението на руското обществено мнение към Балканските войни. Негов автор е историкът д-р Никита Гусев, възпитаник на Московския държавен университет, а към момента – старши научен сътрудник към Отдела по история на славянските народи между двете световни войни на Института по славистика при Руската академия на науките. Книгата е отпечатана от издателство „Индрик“ с финансовата помощ на Руския фонд за фундаментални изследвания. Заглавието припокрива темата на дисертационния труд на Гусев, защитен през 2016 г. под ръководството на покойния проф. Андрей Шемякин.

Още първият поглед върху монографията подсказва за сериозно и мащабно научно изследване. Обемът е от 520 страници и включва обширно встъпление, четири глави, заключение, библиография и богат именен показалец. В библиографията са посочени над 300 единици монографии, студии и статии, 75 единици мемоари и дневници, 50 единици публицистика, 38 единици публикувани документи, 19 единици преса. Използвани са архиви от общо осем фонда в Русия, България и Сърбия. Източниците са предимно на руски и български език, но има такива и на сръбски, английски, немски и турски. Прочитът на книгата показва, че те не фигурират проформа в библиографията.

Уводът, със своите близо 90 страници, не се вмества в стандартните представи за встъпление. Условно е разделен на методическа и извороведческо-историографска част. Още в началото Гусев подчертава трите базисни въпроса, които определят структурата на целия наратив: 1. Каква е степента на заинтересованост на руското общество към Балканските войни?; 2. По какъв начин и с какъв успех България и Сърбия се опитват да манипулират общественото мнение в Русия?; 3. Какво представляват България и Сърбия и техните жители в очите на руското общество? Следва обзор на първичните и вторичните източници. В критичен стил Гусев отбелязва, че към мемоарите трябва да се подхожда много внимателно не само поради специфичната им пристрастност, но и заради факта, че са силно повлияни от мащабните събития в световната история, непосредствено последвали Балканските войни. При периодичния печат като основен проблем са изведени съществуващата военна цензура и ограниченият достъп на военните кореспонденти до фронтовете. Тук Гусев не само изброява вестниците, отразявали войните, но и представя кратки биографии на водещите им кореспонденти. Обзорът на научната литература, посветена на Балканските войни, показва, че Гусев познава практически всички руски изследвания по въпроса, но също и германските и американските, и разбира се, фундаменталните трудове на българските, македонските и сръбските историци. На фона на историографския преглед успешно е аргументирана адекватността на обекта на изследване, а именно – практическата липса на задълбочени изследвания по въпроса за рецепцията на Балканските войни в тогавашното руско общество.

Изложението на първа глава е посветено на отношението на руското общество към Балканските войни, като цяло. Тук Гусев улавя „разминаванията“ в реакциите на общество и управляващи кръгове – еуфорията, която обхваща руските среди, но и сдържаността в поведението на официалните кръгове и дори притесненията им от предизвикване на международни усложнения. Авторът отчита разликите в реакцията на отделните социални групи. Той успява да докаже, че впечатлението за масова еуфория до известна степен е изкривено – най-вдъхновена е интелигенцията, но деловите кръгове реагират далеч по-сдържано, селското население – дори безразлично, а мюсюлманските групи в Русия – негативно. Гусев диференцира и мотивите, с които различните прослойки приветстват Балканските войни. Водещо за консервативно-религиозните кръгове е противопоставянето „християнство – ислям“. Радикалните групи възприемат Балканските войни като част от борбата между „свободата“ и „тиранията“, докато националистическите представят конфликта като част от противоборството между „славянството“ и „германизма“, като агент на който те виждат Османската империя.

Втора глава е посветена на опитите на България и Сърбия да оказват влияние върху руското обществено мнение. Още в началото ѝ Гусев извежда реалните цели на информационните кампании – оказването на влияние и натиск върху руските управляващи кръгове в желаната от балканските държави посока. В следващите редове авторът описва и анализира основните опорни точки на българската и сръбската пропаганда в Русия. На първо място – антитезата жестокост срещу хуманизъм. Гусев отчита, че руските кореспонденти рядко пишат за зверства, извършвани от българи и сърби над турци и албанци, и обяснява това както с „политически“ причини, така и с ограничаването на достъпа и информацията за такива от страна на военните власти. Руският историк успява да открие и посочи важността на представата за войната като „неизбежна“ и усилията, които полагат българската и сръбската пропаганда в това направление. В петия параграф повествованието се спира на стремежа на Сърбия и Черна гора да спечелят руското обществено мнение на своя страна по въпросите за сръбски излаз на Адриатика и за Шкодра.

Фокусът съвсем естествено попада върху „битката за Македония“. Представени са изходните позиции на българската и сръбската пропаганда. Прави се разграничение между просръбските и пробългарските публицисти, съответно и на периодичните издания, в които те списват. Точно са позиционирани ранните представители на македонизма, също и опитите на ВМОРО да влияе на руското обществено мнение. Гусев успява да синтезира основните аргументи, с които българи и сърби защитават своите концепции.

В трета глава авторът се спира на визията за българи и сърби в руското общество. По отношение на военно-политическите ръководства, Гусев отчита динамиката във възприятията за тях, обусловена от развоя на Балканските войни. Авторът се спира и на вижданията в руското общество за държавното устройство и политическата система на двете балкански държави, на нрава и обноските на сърби и българи, на състоянието на по-големите им градове. Значително място се отделя на руските впечатления за армиите на балканските съюзници – техният офицерски състав, за отношението му към войниците, битовите условия на фронта и в тила, санитарното дело, прехраната и обмундирването. В последните параграфи колегата представя сведенията на руските кореспонденти за ентусиазма, с който обикновените хора отиват на фронта. Изненадващо, но само на пръв поглед, авторът изкарва на преден план като основен стимул не отвлечените идеи за национално обединение, а чувството на мъст за преживените в годините на османска власт насилия и унижения.

В последната, четвърта, глава, на фона на избухналата Междусъюзническа война, Гусев се спира на компрометирането на българската кауза в руските очи и последвалото затихване на пробългарските гласове в руските медии.

Множество са положителните страни на монографията. Гусев демонстрира критичен и безпристрастен подход към изворовата база. Това че изворите са от предимно „домашен“ произход, не му пречи да отграничи обективно поднесената информация от случаите на пристрастност и политически залитания сред руските публицисти. В повечето случаи успява и да посочи причините за последните. Критичен, но същевременно и коректен е авторът към вторичните източници. Гусев не пропуска да маркира националистическите залитания в балканските историографии, но също да открои и отпечатъка на идеологическите постулати от миналото върху трудовете на съвременни нему и нам руски колеги.

Никита Гусев откроява и обяснява редица стереотипи, битували и битуващи в руското общество за българите и сърбите. Той успява да докаже на пръв поглед парадоксалния факт, че на фона на столетните културни връзки руснаците не познават особено нито манталитета на своите едноверци на Балканите, нито разбират националните им стремления, а още по-малко имат представа за политическата уредба в техните страни.

Особено ценен за нас, българските историци, е наративът във втора глава. В нея авторът успява да открои мотивите, характера и еволюцията на българската и сръбската пропаганда в Русия. Аргументите на двете страни са обрисувани последователно. Представени са силните и слабите им страни. Гусев аргументирано доказва, че на руското пропагандно поле българската кауза значително изостава в състезанието със сръбската. Безпристрастно и ясно са посочени причините за този негативен за България развой. Болезнено за нас, като българи, но напълно обосновано е твърдението му, че България губи своеобразната информационна война още преди да предприеме „фаталната стъпка“ на 16 – 17 юни 1913 г.

Монографията има приносни моменти и в някои „странични“ на обекта на изследване въпроси. Никита Гусев проявява рядко срещаната за руски изследовател безпристрастност относно целите на руската външна политика на Балканите, образа на България и на българите в руските очи и споменатите в тази връзка битуващи и до ден-днешен стереотипи и илюзии. Абсолютно неутрален е Гусев по чувствителния за нас македонски проблем. В изследването му няма да намерите негова позиция по въпроса „Чия е Македония?“, но това не е и част от задачите, които си е поставил. Чрез разказите на кореспондентите Гусев представя някои аспекти на Балканската война, по които българските и сръбските историци се въздържат да пишат – проявите на жестокост към противника, корупцията, липсата на хуманно отношение към болни и ранени, сексуалните посегателства и плячкаджийството. Адекватни са авторовите заключения за изхода от Междусъюзническата война, от която за него истински победители няма, а най-голям губещ е идеята за славянска взаимност.

В монографията се забелязват някои неточности. Никола Генадиев е представен като „бивш министър-председател“ – позиция, която никога не е заемал. Гусев смята османското предложение за примирие от 31 октомври 1912 г. за „идеален момент за победоносно завършване на войната“, като подценява хипотезата, според която с този ход турците просто искат да спечелят време, за да прегрупират частите си. Съгласен съм с мнението на автора, че за разлика от сръбското, българското националноосвободително движение не успява да изгради ясна политическа програма и стратегия. Сравнявайки българския и сръбския национализъм обаче, Гусев подценява ролята на санстефанския мит за формирането на българската национална идея. Защото е вярно, че през по-голямата част на XIX в. у българския проект липсват ясно откроените в сръбската доктрина териториални граници, но към 1912 – 1913 г. Санстефанска България вече е заела в сърцето на младите българи мястото, което има Душановото царство в съзнанието на съвременниците им сърби.

Като най-значим недостатък на изследването трябва да се посочи малкото място, което е отделено на реакцията на руското обществено мнение на междусъюзническия конфликт. Наративът в четвърта глава е твърде лаконичен. Обективността изисква да отбележим, че информация за реакцията на руското общество към Втората балканска война се съдържа и в предишните глави. От друга страна, последиците, до които тя води както в дипломатически, така и в психологически план с оглед последвалия световен конфликт, вероятно изискват отделно научно изследване. В този смисъл, може би самото заглавие на монографията трябваше да се ограничи до Първата балканска война.

В заключение можем да кажем, че монографията на Никита Гусев представлява задълбочен научен труд. Занимавайки се с проблеми, които до момента са били встрани от фокуса на изследователите, книгата определено запълва ниша в науката. Тя ще бъде полезна на всеки, който изпитва научен интерес към проблемите не само на Балканските войни, но и на балканските общества в началото на XX в., външната политика на Русия и нагласите в руското общество през този период. Ще бъде добре в близко бъдеще монографията да бъде преведена на български език и да получи разпространение в българските библиотеки и книжарници.

Nikita, G., 2020. Bolgariya, Serbiya i russkoye obshchestvo vo vremya Balkanskikh voyn 1912 – 1913 gg. Moscow: Indrik

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.