История
Вход / Регистрация

2015/2, стр. 180 - 185

ЕДНО НЕХАРЕСВАНО ЛИДЕРСТВО ОТ ВРЕМЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Илия Тодев
E-mail: todevilia@yahoo.com
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Boulevard bl. 17
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: Поради своята вътрешна противоречивост нехаресваното лидерство е един интересен проблем. Според Питър Дракър лидерът е „човек, който има последователи“. Нехаресваният лидер има последователи, който обаче не изпитват симпатия към него. Нехаресваният лидер, когото представя тази статия, е д-р Стоян Чомаков. Като водач на Българското църковно движение той постига изключителен успех. Възстановяването на българската независима църква до голяма степен се дължи на неговото дело и затова той заслужава да бъде считан за един от основателите на модерна България. Въпреки своите успехи д-р Чомаков не е харесван от съвременниците си. Днес българите не знаят, а и не се интересуват за създателите на своята Църква. Плутарх казва, че неблагодарността към великите хора е белег на силен народ. Дали случаят с Чомаков трябва да се възприема като свидетелство в същия смисъл? Или пък просто сме безхаберни към истината за миналото?

Ключови думи: leader, Church History, Tanzimat, Bulgarian Revival

Поради своята вътрешна противоречивост нехаресваното лидерство е един твърде интересен политологически и психологически проблем. Такъв случай от нашето минало е д-р Чомаков1) . При това той не е долюбван не само от своите съвременници, но и от историците. От друга страна, и като лидер, и изобщо, той се радва на необикновена сполука – и това го прави още по-любопитен.

Чомаков е от типа лидер-парашутист, т. е. той не събира своите последователи, той ги получава наготово. Сервират му ги Пловдивската и Цариградската българска община, отчаяно нуждаещи се след Кримската война от водач, който ефективно да употреби събраната голяма жива сила. Като мирски водач на Църковното движение, Чомаков малко ще се интересува от рекрут и запазване на привърженици. Казвам това, защото, както е известно2) , най-доброто определение за лидер гласи „човек, който има последователи“. Негов главен проблем ще бъде резултатното им използване. Когато се говори за Чомаков, на първо място следва да се поставят целта и начинът за нейното постигане, които обикновено стоят на по-заден план в лидерската дефиниция.

Похватите, които Чомаков използва в политическата си практика, са функция на неговия натюрел и на ограничените ресурси на възрожденското ни общество. Както и всички останали българи тогава, Чомаков е лишен от какъвто и да било политически опит. Но притежава висок социален статус и отлично образование – и това му позволява да се учи на политика „в движение“, „чиракувайки“ при своите противници и чужди партньори. За теоретическа основа ще са му служили най-вече класическите гръцки автори – той често например се позовава на Езоп и на Библията. Може би е чел и Макиавели. Запознат е също с националноосвободителния опит на италианци, гърци, сърби, поляци. Почерпеният от такива източници инструментариум се съчетава с характерните за Чомаков ум, воля, енергия, целеустременост, чувство за дълг и чест. Прилагана в обществената практика през изключително по своята историческа потенция време, комбинацията от превъзходни лични качества, патриотизъм и изпитани политически прийоми3) води до решение на Църковно-националния въпрос и прави от Чомаков не само първия от професионалните, но и един от най-успешните, макар и непризнавани, държавници на съвременна България.

В създаването на Екзархията може да се види пример за солово решение на голям политически проблем от горе, при минимални капиталовложения и по мирен начин. Ролята на народа, който в случая е закрилян от официалната светска власт, се изчерпва кажи-речи само с постоянство – в това да не плаща църковни данъци, да не се стряска много-много от липсата на владици и редовно да декларира непризнаване на Патриаршията. Разбира се, това е важен коз, но той сам по себе си е инертен – както е инертно и отличното геополитическо положение на българската земя, която привлича вниманието на всички Велики сили и така дава възможност за комбинации с еднакво силна потенция за възход и провал. В Църковния въпрос няма насилие – падат една-две жертви, наистина, и стават няколко сбивания в църкви, но напрежението, макар и трайно, никога не достига екстремни стойности. Единствените комай вложени финансови средства, освен тримесечните „командировъчни“ за делегатите от 1861 г., са 400-те хиляди гроша заплата от Пловдивската епархия за нейния представител в Цариград.

При такива прочее скромни дадености, как по-конкретно Чомаков постига целта?

„Съединете фанариотската лукавост с йезуитската хитрост и свържете ги с най-голямо славолюбие, та ще имате истинната картина на Чомаков. За него сичките средства са добри, стига само да постига целта си“ – твърди през 1864 г. един (братовчед му Георги Вълкович) от най-неприязнено настроените към него съвременници. Но Чомаков сам себе си схваща – и с много повече основание! – като самотен рицар на нацията, на чийто щит би следвало да се прочете девизът: „Всеотдайност и постоянство!“.

Поради драстичното разминаване между това, което другите виждат у него, и онова, което той мисли за себе си, най-сериозен проблем за Чомаков ще да са били взаимоотношенията с останалите дейци по Въпроса. Той редовно поддържа връзки с много хора – било пряко, било чрез писма. Но не се разбира много-много с тях. Подобно на всички български водачи и той се сблъсква с почти непреодолимата трудност по създаване и поддържане на ръководен статус сред представителите на народ, който отдавна е загубил традициите си за вертикално обществено структуриране и мрази йерархията. Силен, издръжлив, инициативен, позитивен, но емоционално неовладян, самовзискателен, но и самомнителен, материално осигурен и обзет от чувство за мисия, Чомаков намира около себе си само неискреност, коварство, своеволие, егоизъм, користолюбие. В тази, нерядко впрочем срещана, нагласа, изглежда, се състои „умението“ му да „печели“ врагове – дори измежду приятелите си.

С по-висшестоящи Чомаков умее да установява и поддържа превъзходни отношения. Например от турските големци, освен с Али паша, той е много близък с Мидхат паша, благодарение на когото, както изглежда, става член на Държавния съвет през 1877 г. Въпреки гръмката си русофобска слава смогва да получи от ген. Аркадий Столипин4) поста шеф на румелийското здравеопазване. Всесилният в началните години на обединена България Стамболов го почита, а княз Фердинанд го нарича „папá“. Чомаков е дипломат, който умее не само да се нрави, а и да се държи твърдо и независимо, когато смята това за нужно, въпреки риска да си навлече гнева на големец, при когото е в качеството си на просител – както можем да съдим от една среща с великия везир Къбръзлъ паша.

Това, че е могъл да бъде непоносим за своите, не пречи на способността му да води успешни преговори не само с най-високопоставените турци, но и с цариградските представители на Великите сили. Например колкото и голям противник да му е Игнатиев, Чомаков е в състояние да се среща с него, да разговаря, да спори, да губи и печели, съблюдавайки безупречен bon ton. Той установява близки и плодотворни отношения и с всички посланици на кралица Виктория през 1861 – 1878 г. в Цариград, особено с Булвер, с Елиът, а и с най-известния є консул тогава на Балканите – Блънт. Регистрирани са негови контакти и с интернунция5) Прокеш фон Остен, както и с пратеника в Турция на Наполеон ІІІ – Н.-П. Буре.

Така или иначе, дали заради лични, или национални характерови особености, той, макар някои (като например Гр. Начович, Ст. Веркович) да виждат у него бъдещия български княз или министър-председател, не смогва да се наложи като траен авторитет сред онези, които би следвало да се определят като негови привърженици. Първенството му често е оспорвано, а в началото на 1869 г., когато е само на крачка от може би значително по-изгодно6) от онова, което ще бъде формулирано в Екзархийския ферман решение на Църковния въпрос, неговите другари го изоставят и така вместо заслужен триумф той жъне унизителна маргинализация. Гросмайстор в политическата игра с чуждите, Чомаков не успява да вдъхне достатъчно респект у своите.

След издаването на Фермана Чомаков видимо се променя. Сприхавият максимализъм намалява – макар че за господство на трезва резервираност у него може да се говори едва по време на Съединението, когато отказва предложения му пост на председател на Временното правителство и се задоволява със заместник-председателския. Прочее продължаваме да срещаме данни за негови гневни изблици (напр. вестникарят Иван Найденов се оплаква, че веднъж по лицето му дълго личали следи от Чомакова плесница), но в поведението му вече откриваме и примери на почти церемониално смирение.

И сега той осъществява няколко успешни комбинации (напр. влизането на Екзархията в Македония през 1873 – 1874), в които останалите български участници във Въпроса са принудени, както и в предишното десетилетие, да се задоволяват едва ли не само с ролята на една или друга шахматна фигура. Но през 70-те години на ХІХ в. Чомаков отделя много внимание на значително обогатена откъм методи и насоки политическа дейност. Стремейки се пълноценно да използва огромната, но по начало стихийна обществена енергия на масите, той успешно прибягва към най-мащабната от модерните форми на политика и така става творец на първата официално призната институция на представителната демокрация у нас – Църковно-народния събор 1871 г. Създава си и нещо като партия (т. нар. „Докторчомаков кръжок“) и продължава, както и преди, дейно да използва печата като оръдие за обществено въздействие. Ако през предишното десетилетие е до голяма степен водач от традиционен тип – нотабил, чорбаджия, първенец, който при това се занимава предимно с нещо като външна политика, то през 70-те години на XIX в. той разширява своето амплоа, покривайки и голяма част от модерното понятие за партиен лидер. Понаучава се, както изглежда, и да щади самолюбието на другите. Но и сега неведнъж става жертва на демонстративна нелоялност – например по време на Цариградската конференция неговият уж близък приятел М. Кусев му скроява убийствен номер и го прави за посмешище не къде да е, а в Пловдив.

Междувременно, Чомаков остава и без средства. Тичайки вдъхновено по Въпроса, той изхарчва спестените си пари, а от 1873 г. и Пловдивската община, преценявайки, че мисията му е изпълнена, прекратява заплатата му. Пред него с цялата си сериозност се изправя непознато и неочаквано предизвикателство – проблемът за хляба. „Възторгът на борбата мина и реалността, студената реалност зе да тегне върху ми“ – изповядва по този повод той. Не че се отказва от идеалите си, но вече е принуден да мисли и как да храни семейството си. Неведнъж изтъква изключителния си принос в националната история и моли за заслуженото възнаграждение. Но цялата му настойчивост отива напусто. Известно признание, във вид на пенсия от 6000 лв., получава едва през 1887 г. – но не толкова заради решението на Църковния въпрос, а защото съумява да спечели любовта на княз Фердинанд и уважението на неговия първи министър Стамболов.

Плутарх казва, че неблагодарността към великите хора е белег на силен народ. Дали случаят с Чомаков трябва да се възприема като свидетелство в същия смисъл? Или пък просто сме безхаберни към истината за миналото?

БЕЛЕЖКИ

1. За Чомаков вж. Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков (1819 – 1893). Живот, дело, потомци. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, С., 2003, ч. 1 – 2; Същият. Др Стоян Чомаков (1819 – 1893) или как българите стават нация. Изд. „Кама“, С., 2006.

2. То принадлежи на Питър Дракър.

3. Общо взето, тактиката на Чомаков във Въпроса може да се определи като чартистко-лобистка – редовни мирни масови манифестации (митинги, шествия, петиции, политизирани литургии, неплащане на църковни данъци, декларации за непризнаване на Патриаршията, ангажиране чрез печата на общественото мнение) отдолу, съчетани с постоянно търсене на благосклонността на меродавните фактори (османския establisment и чуждите посланици в Цариград) отгоре.

4. Генерал-губернатор на Източна Румелия и на Адрианополския санджак (1878 – 1879).

5. Така се нарича австрийският пратеник в турската столица.

6. Може с много основание да се допуска, че ако не е бил така рязко и безапелационно дезавуиран, безспорната част от екзархийския диоцез би била доста по-обширна.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.