История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2025-1-3-jos

2025/1, стр. 43 - 51

ЙОСИФ ЕМИГЕР – НЕИЗВЕСТЕН ПСЕВДОНИМ НА ИВАН ДРАСОВ

Денис Иванов
OrcID: 0000-0003-3260-1268
E-mail: denisbi@uni-sofia.bg
Institute for Historical Research
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd.
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: The State Archives – Varna, fund 690 K (Ivan Drasov) preserves three letters from the summer of 1875, written by the Viennese Bulgarian Yanko Kovachev to an addressee in the city of Prague named Joseph Emiger. From the content of the letters, we learn that Joseph Emiger sent Yanko Kovachev various materials intended for publication in the Bulgarian magazine “Letostruy or Home Calendar”. Several circumstances give us reason to assume that Joseph Emiger is a pseudonym used by Ivan Drasov. 1) There is currently no information about a person of Czech origin named Joseph Emiger, who collaborated with the editorial staff of the magazine “Letostruy”. 2) Correspondence using pseudonyms was a frequent practice for Ivan Drasov throughout the entire period of his public activity before the Liberation of Bulgaria. 3) After the Liberation, Drasov himself claims to have collaborated with the magazine “Letostruy”, using the pseudonym “J. E.”.

Ключови думи: Joseph Emiger; Yanko Kovachev; Ivan Drasov; pseudonym; “Letostruy”

Отдавна известен факт е, че редица дейци от епохата на Българското възраждане (писатели, журналисти, революционери и пр.) са прикривали истинската си самоличност чрез псевдоними. Въпросът за псевдонимите, използвани от дейците на националноосвободителното ни движение през третата четвърт на XIX в., е изследван от автори като Иван Унджиев и Васил Боянов (Undzhiev 1930; Undzhiev 1976; Boyanov 1982). Голяма част от фалшивите имена на българските писатели, публицисти, журналисти, карикатуристи и научни работници, пък са разкрити в претърпелия три издания „Речник на българските псевдоними“, изготвен от Иван Богданов (Bogdanov 1961; Bogdanov 1978; Bogdanov 1989). Но въпреки големия изследователски интерес някои от псевдонимите, използвани от българските възрожденци, все още остават неразкрити. Цел на настоящата статия е изясняването на въпроса – кой е човекът, стоящ под псевдонима „Йосиф Емигер“?

Най-напред трябва да се отбележи, че името „Йосиф Емигер“ е засвидетелствано в три писма на виенския българин Янко Ковачев от лятото на 1875 г., които се съхраняват в Държавния архив – Варна, фонд 690 К (Иван Драсов). В случая Йосиф Емигер играе ролята на адресат. И трите епистоларни източника са написани на български език. От тяхното съдържание става ясно, че адресатът се е намирал в днешната чешка столица Прага. Първото писмо е с дата 20 юни 1875 г. (н. ст.) Чрез него Ковачев моли Емигер да му изпрати няколко „славянски биографии“ с обем не повече от 16 страници, придружени от портрети на съответните личности, които да бъдат публикувани в „календара“1, т.е. в печатаното във Виена българско списание „Летоструй или домашен календар“2. Второто писмо на Я. Ковачев до Й. Емигер датира от 27 юни 1875 г. (н. ст.). Неговото съдържание показва, че Емигер е откликнал на молбата, отправена в първото писмо. Ковачев благодари на Емигер за изпратените „биографии“, но същевременно му заявява, че нито една от тях не отговаряла на изискванията за публикуване в „Бълг[арския] Нар[оден] Календар“3. Поради това Я. Ковачев отправя нова молба към Й. Емигер. Този път виенският българин иска Емигер да му изпрати две негови статии, портрет и биография на Павел Йозеф Шафарик4. Наред с това Я. Ковачев моли Й. Емигер да му посочи и в коя книга би могъл да открие „фигурите за електричеството“5. Последното трето писмо на Я. Ковачев до Й. Емигер датира от 12 юли 1875 г. (н. ст.). С това писмо Ковачев известява Емигер, че получил „приятелските“ му писма, „манускрипта от електричеството“ и биографията на Шафарик6, като същевременно го моли да му изпрати „остатъка от електричеството“7.

Опитите ми да открия повече информация за чех на име Йосиф Емигер, който да е живеел в Прага, да е владеел български език и да е сътрудничил на редакцията на сп. „Летоструй“, завършиха неуспешно. Поради тази причина е по-основателно да предположим, че Йосиф Емигер е не име на реално съществувал човек от чешки произход, а псевдоним на някой от членовете на българската колония в Прага. Различни преки и косвени документални данни позволяват да допуснем, че пражкият българин, използвал псевдонима Йосиф Емигер, е българският национален революционер Иван Тодоров Драсов.

Като най-силен аргумент в подкрепа на посоченото предложение може да се посочи фактът, че в писмо до първия историк на българския периодичен печат – Юрдан Иванов, с дата 24 януари 1890 г. Ив. Драсов пише, че някога е участвал в революционните движения „от 1868 [г.] до освобождението на България“, че е завършил реална гимназия в градовете Писек и Прага, както и че е сътрудничил „в Ботевото „Знаме“8, Каравеловите „Свобода“9 и „Независимост“10 [и] в „Летоструя“ на [Христо] Данова под псевдоним J. E.“ 11. С това писмо Ив. Драсов отговаря на няколко въпроса, които Ю. Иванов му задава писмено още през лятото на 1889 г. Въпросите били – „от где сте родом, где и какво сте учили, кои са по-важните моменти от вашата обществена и държавна деятелност, какво сте написали, превели и сътрудничили ли сте в друг някой вестник или списание“12 (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev 2007, p. 336). След като получил желаните сведения от Драсов, Иванов ги обнародвал в труда си „Българский периодически печат от възраждането му до днес“ (Ivanov 1893, pp. 180 – 181). Един от възможните прочити на инициалите „J. E.“ (в писмото на Ив. Драсов) или „I. Е.“ (в изследването на Ю. Иванов) е „J[oseph] E[miger]“.

Внимание заслужават и някои други факти и обстоятелства, които засилват вероятността деецът, използващ псевдонима Йосиф Емигер, да е Ив. Драсов. Първо, както беше посочено, Драсов е възпитаник на Пражката реална гимназия. Наличните документални данни показват, че неговото обучение в това чешко учебно заведение продължава до края на м. юни 1875 г. (Ivanov 2023, pp. 175 – 176). Следователно по времето, когато Я. Ковачев пише първите си две писма до Й. Емигер, Ив. Драсов все още се е намирал в Прага.

Второ, през периода на обучението си в Чехия (септември 1872 – юни 1875 г.) Ив. Драсов е контактувал с Я. Ковачев и останалите виенски българи. От писмо, запазено в архива на Драсов, научаваме, че през лятото на 1873 г. той е посетил световното изложение във Виена и се срещнал с някои от тамошните българи, включително и с Ковачев. Любопитно е, че в същия документ Ив. Драсов определя Я. Ковачев като един от членовете на българската „шпионска банда“ (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev 2007, p. 108). Въпреки това обаче контактите между Ив. Драсов и Я. Ковачев продължили и по-нататък. В архива на Ив. Драсов е запазен и екземпляр от „Известие“-то за отваряне на българска книгопечатница във Виена, издадено на 1/13 юли 1874 г. от дружест вото на Я. Ковачев13.

Трето, в досегашните изследвания се твърди, че по време на дейността си като български възрожденец Ив. Драсов е използвал псевдонимите „Муратооглу Ибрахим“, „Ибрахим Мехмед“, „Иван Муратооглу Афъзаа“, „Д. Ясенов“, „Ибрахимооглу Хасан“ (Doychev 1971, рр. 94 – 95; Karaivanov 1987, рр. 189 – 193). Знаем със сигурност, че в повечето писма, които пише от името на Частния революционен комитет (ЧРК) в Ловеч през 1871 и 1872 г., Драсов се подписва като „Муратоолу Ибрахим“. Изключение прави само едно от въпросните писма, което е подписано от „Ибр[ахим] Мехмед“ (VazvazovaKarateodorova & Zhechev 2007, pp. 15 – 25, 27, 30). Документално установено е и че от началото на 1873 г. емигрантът Драсов започва да си служи с псевдонима „Добря Ясенов“ (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev 2007, pp. 38 – 43). Твърденията, че Ив. Драсов е използвал и останалите горепосочени псевдоними, са неоснователни14. Важен тук обаче е не самият брой на псевдонимите, използвани от Ив. Драсов, а фактът, че подобна практика не е била непозната за него.

Обстоятелството, че и трите коментирани писма са запазени в архива на Ив. Драсов, също подкрепя вероятността именно той да е човекът, който през м. юни 1875 г. е изпратил няколко материала до редакцията на сп. „Летоструй“.

Причината, поради която през 1873 г. намиращият се в Чехия Ив. Драсов започва да води комитетската си кореспонденция под псевдонима „Добря Ясенов“, е опасението му „да не би ся подозрело тукашното правителство и да не отвори някое писмо“ (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev 2007, p. 103). Същите съображения вероятно са довели Драсов до решението да използва псевдоним и в писмените си контакти с Я. Ковачев. Наличните документални данни показват, че няколко месеца след края на съдебноследствения процес срещу Васил Левски и останалите комитетски дейци, заловени след Арабаконашкото нападение, османските власти продължавали да издирват Ив. Драсов15. Това обстоятелство застрашавало не само самия Драсов, но също и неговите кореспонденти. Оповестяването на връзките между „подозряния“ Ив. Драсов и Я. Ковачев можело да доведе до спиране на сп. „Летоструй“.

Най-важният извод, който можем да направим на основата на представените документални данни, е, че дейността на Ив. Драсов като български възрожденец не се изчерпва само с изявите му в революционната борба. Съдържанието на частично запазената кореспонденция между Я. Ковачев и Ив. Драсов (Йосиф Емигер) потвърждава засвидетелстваното и в други източници16) обстоятелство, че последният е имал отношение към развитието на българската култура и просвета. Писмата на Ковачев до Драсов (Емигер) са ценен източник и по въпроса за контактите между революционери и еволюционисти. Те представляват поредно доказателство против наложилата се в по-старата историческа литература теза, че представителите на тези две течения са били изцяло враждебни едно към друго.

Приложение № 1Писмо на Янко Ковачев до Йосиф Емигер от 20 юни 1875 г.„Виена, 20 Юния 1875Г-не Йосиф ЕмигерПрагаЧестнотоВиот6тогополучихнавреме,нокатомибешевреметотвърдекъсоотговоръ[т]изостана.СголямоблагодарениеприемамВашатапомощижелаядаминапишетеняколкославянскибиографии–две–три–сзабе-лежкаданезахващатповечеот16стр[аници],заедноспортретитеим.Тезибиографии трябва непременно да отговарят на духа на нашитеобстоятелстваиразбирасе,известниличности.Понежекалендаръ[т]еималвсякагодинабиографии, затова ще Ви са моля по-напред да ми съобщите кои ще описватеданебидасеповторинещо.Акоиматенаумдруго,съобщетемимнението
си.Понежередакциятанеебогата,анеискадаполучаваработабезплатно,определеное само по 1/2лира турска за еднапечат[на] кола от 16 стр[аници],макар че е малка плата, но обстоятелствата не позволяват другояче.В надежда за отговора Ви оставамС почитаниеЯнко С. Ковачев“
Приложение № 2Писмо на Янко Ковачев до Йосиф Емигер от 27 юни 1875 г.„Виена, 27 Юний 1875Г-не Йосиф ЕмигерПрагаСблагодарениеприехприятелскотоВиот25тогоивотговорВиявявам,чеот показаните Ви биографиименене мисеприема нито една, като нито еднанеотговаряза„Бълг[арския]Нар[оден]Календар“.ЗатованекамипратитесамоВашитедвестатии,закоитомипишете,нотрябваиотличнитепорт-ретидамипокажете. Катонемиепознатосъдържанието имиаконесаощепреписвани,менещемиетвърдеприятно,акобихтеразделилекнигатанадве, та само половината да изписвате, а другата половинада си оставапразнавслучаинапогрешениедаможедасеизправи.Колкотозакартините,тяхможете да[в]земете на galuanieher kufer niederhlag, но те трябва да са хубави.Най-сетненапишетемибиографиятанаШафариказаедноспортретаму,нодае–моля–биографическивсичкопредставеноитонеповечеот2или8стр[аници].Тамтой(Шафарик),детоописвабългарите,Ви[е]трябвавсичкода въздигнете[…]17), т.е. дамупокажете добратастраназабългарите.Щемикажетепо-напредфигуритезаелектричествотовкоякнигабимогълдагивидя, защото има прекрасни фигури в изданието на „Ou framer Leipyig“.
С почитаниеЯнко С. Ковачев“Приложение № 3Писмо на Янко Ковачев до Йосиф Емигер от 12 юли 1875 г.„Виена, 12 Юлия 1875Г-не Йос[иф] ЕмигерПрагаПриятелскитеВиписмаприехзаедносманускриптаотелектричест-вотоибиографиятанаШ[афарик].Азпрочетохпърватаиоправихпотреб-ните,затоваследвайтеиостаналотосвниманиезаотбягванемноготоруски
изречения. Биографиятаискаповечевреме заоправяне,защотоиманякои ра-боти,коитонесадозволениотцензурата.ПратетеостатъкаотЕлектричест-вото.Забележетемиточнокоитофигуридасе[в]зематот[…]18физика.Наособна брошура не може да стане.С почитаниеКовачев“

БЕЛЕЖКИ

1. КОВАЧЕВ, Я. 20.06.1875. Писмо до Йосиф Емигер. In: Фонд 690 К, оп. 2, а.е. 22, л. 4 – 5. At: Държавен архив – Варна [ДА – Варна].

2. Повече за това списание вж.: Borshukov 1976, p. 326 – 328.

3. През 1875 г. сп. „Летоструй или домашен календар“ излиза под заглавието „Българский народен календар“.

4. Словашки филолог и етнолог, автор на редица славистични изследвания, вкл. и такива за българите.

5. КОВАЧЕВ, ЯНКО. 27.06.1875. Писмо до Йосиф Емигер. In: Фонд 690 К, оп. 2, а.е. 22, л. 3. At: Държавен архив – Варна [ДА – Варна].

6. Изпратените от Йосиф Емигер текстове за електричеството и за Павел Йозеф Шафарик са публикувани в списанието на Янко Ковачев през 1876 г. (Летоструй български народен календар, г. VIII, 1876, с. 75 – 96, 158 – 163).

7. КОВАЧЕВ, Я. 12.06.1875. Писмо до Йосиф Емигер. In: Фонд 690 К, оп. 2, а.е. 22, л. 6. At: Държавен архив – Варна [ДА – Варна].

8. „Знаме“ – български политически вестник, издаван в Букурещ в периода декември 1874 – септември 1875 г. под редакцията на Христо Ботев.

9. „Свобода“ – български политически вестник, издаван в Букурещ в периода ноември 1869 – ноември 1872 г. под редакцията на Любен Каравелов.

10. „Независимост“ – български политически вестник (продължение на в. „Свобода“), издаван в Букурещ в периода февруари 1873 – октомври 1874 г. под редакцията на Любен Каравелов.

11. ДРАСОВ, И. 24.01.1890. Писмо до Юрдан Иванов. In: Фонд 2140 К, оп. 1, а.е. 313, л. 21 – 22. At: Централен държавен архив [ЦДА].

12. Към датата на писмото си Юрдан Иванов знаел само за участието на Иван Драсов в редакцията на издавания в Браила в периода юни – октомври 1876 г. български политически вестник „Възраждане“.

13. ДРУЖЕСТВО „JAНКО С. КОВАЧЕВ & С-IE“. 1/13.07.1874. Известие за отварянето на българска книгопечатница във Виена. In: Фонд 690 К, оп. 2, а.е. 22, л. 1 – 2 . At: Държавен архив – Варна [ДА – Варна].

14. „Ибраимоглу Хасан“ е псевдоним на човека, до когото е адресирано едно шифровано комитетско писмо с дата 10 февруари 1871 г. Подателят на писмото се подписва „Хаджи Ахмед съръ Азис Рушидоглу Неболлу чизмели Кърмъзъ“ (Vazvazova & Genchev 1973, pp. 300 – 301). Според Петър Караиванов адресантът на писмото е намиращият се в Турну Мъгуреле Данаил Хр. Попов, а адресатът – Ив. Драсов (Karaivanov 1987, р. 189). Наличните документални данни обаче показват, че контактите между Драсов и Попов започват не в началото на февруари, а едва в края на м. март 1871 г. (Undzhiev 2007, p. 268; Abadzhiev 1982, 93 – 94). Следователно „Ибраимоглу Хасан“ не може да е псевдоним на Ив. Драсов. Обстоятелствата, които ми дадоха основание да оспоря хипотезата, че „Иван Муратооглу Афъзаа“ е псевдоним на Ив. Драсов, са посочени в една друга моя публикация. Вж.: Ivanov 2022, p. 112.

15. На 2 ноември 1873 г. Илия Поплуканов пише на Иван Драсов: „В по-прежното си писмо се питахте подозрян ли сте. Доколкото можах да се науча, подозрян сте и твърде ще бъде опасно да си ходите засега наскоро“ (Vazvazova-Karateodorova & Zhechev 2007, p. 131).

16. Добър пример в това отношение е дописката на Иван Драсов „Още една притурка на неизброимите грижи на Негово Светейшество Екзарха ни“. Вж.: Право, г. VIII, бр. 27 от 17.09.1873 г.

17. Трудно четлив текст.

18. Трудно четлив текст.

ЛИТЕРАТУРА

АБАДЖИЕВ, Т., 1982. Още по въпроса дали е съществувал БРЦК в Букурещ до 1872 г. Исторически преглед, Т. 37, № 6, с. 82 – 97. ISSN 0323-9748.

БОГДАНОВ, И., 1961. Речник на българските псевдоними: Писатели, публицисти, карикатуристи и учени. София: Наука и изкуство.

БОГДАНОВ, И., 1978. Речник на българските псевдоними: Писатели, науч. работници, прев., карикатуристи, публицисти и журналисти. Второ основно преработено и разширено издание. София: Наука и изкуство.

БОГДАНОВ, И., 1989. Речник на българските псевдоними: Писатели, науч. работници, прев., карикатуристи, публицисти, журналисти. Трето основно преработено и допълнено издание. София: Д-р Петър Берон.

БОРШУКОВ, Г., 1976. История на българската журналистика: 1844 – 1877, 1878 – 1885. Второ допълнено издание. София: Наука и изкуство.

БОЯНОВ, В., 1982. Псевдоними на революционни комитети и дейци от времето на Васил Левски. Векове, Т. 10, № 5, с. 33 – 46. ISSN 0324-0967.

ВЪЗВЪЗОВА, К. & ГЕНЧЕВ, Н., 1973 (ред.). Васил Левски. Документално наследство. София: Наука и изкуство.

ВЪЗВЪЗОВА-КАРАТЕОДОРОВА, К. & ЖЕЧЕВ, Н., 2007 (ред.). Иван Драсов в българското национално революционно движение (1871 – 1877 г.). Документален сборник. Варна: Славена. ISBN 978954-9800-60-9.

ДОЙЧЕВ, Л., 1971. По пътеките на Апостола. София: Отечествен фронт.

ИВАНОВ, Д., 2022. Комитетската дейност на Иван Драсов през 1872 г. В: ЕВТИМОВА, Т., ИЛИЕВА, К., КОНСТАНТИНОВА, Р. & САВОВА, Т. (ред.). Бунтът на духа – основна сила по пътя към свободата. Сборник с доклади от международна научна конференция, посветена на 150 г. от Първото общо събрание на БРЦК и 150 г. от смъртта на Ангел Кънчев, с. 99 – 118. Русе: Регионална библиотека „Любен Каравелов“. ISBN 978-619-7404-32-6.

ИВАНОВ, Д., 2023. Обучението на Иван Драсов в Писек и Прага. История, Т. 31, № 2, с. 163 – 184. ISSN 0861-3710.

ИВАНОВ, Ю., 1893. Българский периодически печат от възраждането му до днес (от 1844 – 1890 год.). Т. I. София: Държавна печатница.

КАРАИВАНОВ, П., 1987. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. София: Отечествен фронт.

УНДЖИЕВ, И., 1930. Псевдоними на революционната комитетска организация в Орханийско и Тетевенско от времето на Левски. Училищен преглед, Т. 29, № 3, с. 390 – 411.

УНДЖИЕВ, И., 1976. Навсякъде и никъде. Псевдонимите на Вътрешната революционна организация. Антени, Т. 6, № 9.

УНДЖИЕВ, И., 2007. Васил Левски. Биография. Трето допълнено издание. София: Проф. Марин Дринов. ISBN 978-954-322-205-6.

REFERENCES

ABADZHIEV, T., 1982. Oshte po vaprosa dali e sashtestvuval BRTSK v Bukuresht do 1872 g. Istoricheski pregled, vol. 37, no. 6, pp. 82 – 97. ISSN 0323-9748.

BOGDANOV, I., 1961. Rechnik na balgarskite psevdonimi: Pisateli, publitsisti, karikaturisti i ucheni. Sofia: Nauka i izkustvo [In Bulgarian].

BOGDANOV, I., 1978. Rechnik na balgarskite psevdonimi: Pisateli, nauch. rabotnitsi, prev., karikaturisti, publitsisti i zhurnalisti. Vtoro osnovno preraboteno i razshireno izdanie. Sofia: Nauka i izkustvo [In Bulgarian].

BOGDANOV, I., 1989. Rechnik na balgarskite psevdonimi: Pisateli, nauch. rabotnitsi, prev., karikaturisti, publitsisti, zhurnalisti. Treto osnovno preraboteno i dopalneno izdanie. Sofia: D-r Petar Beron [In Bulgarian].

BORSHUKOV, G., 1976. Istoriya na balgarskata zhurnalistika: 1844 – 1877, 1878 – 1885. Vtoro dopalneno izdanie. Sofia: Nauka i izkustvo [In Bulgarian].

BOYANOV, V., 1982. Psevdonimi na revolyutsionni komiteti i deytsi ot vremeto na Vasil Levski. Vekove, vol. 10, no. 5, pp. 33 – 46. ISSN 0324-0967.

VAZVAZOVA, K. & GENCHEV, N., 1973 (Eds.). Vasil Levski. Dokumentalno nasledstvo. Sofia: Nauka i izkustvo [In Bulgarian].

VAZVAZOVA-KARATEODOROVA, K. & ZHECHEV, N., 2007 (Eds.). Ivan Drasov v balgarskoto natsionalno revolyutsionno dvizhenie (1871 – 1877 g.). Dokumentalen sbornik. Varna: Slavena [In Bulgarian]. ISBN 978-954-9800-60-9.

DOYCHEV, L., 1971. Po patekite na Apostola. Sofia: Otechestven front [In Bulgarian].

IVANOV, D., 2022. Komitetskata deynost na Ivan Drasov prez 1872 g. In: EVTIMOVA, T., ILIEVA, K.; KONSTANTINOVA, R. & SAVOVA, T. (Eds.). Buntat na duha – osnovna sila po patya kam svobodata. Sbornik s dokladi ot mezhdunarodna nauchna konferentsiya, posvetena na 150 g. ot Parvoto obshto sabranie na BRTSK i 150 g. ot smartta na Angel Kanchev, pp. 99 – 118. Ruse: Regionalna biblioteka „Lyuben Karavelov“ [In Bulgarian]. ISBN 978-619-7404-32-6.

IVANOV, D., 2023. The Learning of Ivan Drasov in Pisek and Prague. IstoriyaHistory, vol. 31, no. 2, pp. 163 – 184. https://doi.org/10.53656/his2023-2-4lea.

IVANOV, YU., 1893. Balgarskiy periodicheski pechat ot vazrazhdaneto mu do dnes (ot 1844 – 1890 god.). Vol. I. Sofia: Darzhavna pechatnitsa [In Bulgarian].

KARAIVANOV, P., 1987. Vasil Levski po spomeni na Vasil Karaivanov. Sofia: Otechestven front [In Bulgarian].

UNDZHIEV, I., 1930. Psevdonimi na revolyutsionnata komitetska organizatsiya v Orhaniysko i Tetevensko ot vremeto na Levski. Uchilishten pregled, vol. 29, no. 3, pp. 390 – 411.

UNDZHIEV, I., 1976. Navsyakade i nikade. Psevdonimite na Vatreshnata revolyutsionna organizatsiya. Anteni, vol. 6, no. 9.

UNDZHIEV, I., 2007. Vasil Levski. Biografiya. Treto dopalneno izdanie Sofia: Prof. Marin Drinov [In Bulgarian]. ISBN 978-954-322-205-6.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.