История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2025-6-6-ann

2025/6, стр. 663 - 669

ЗА ЛИХВИТЕ И ХОРАТА Размисли по повод публикувано изследване за това как българите преди Освобождението гледат на лихвата

Пенчо Д. Пенчев
OrcID: 0000-0001-7542-1625
WoSID: WoS ResearcherID Q-4377-2016
E-mail: p.penchev@unwe.bg
University of National and World Economy

Резюме:

Ключови думи:

В българската историческа наука смислените изследвания, които се фокусират върху комплексни и сложни проблеми, са малко. Те изискват сериозни познания както на фактологията, така и на различни теоретични концепции, което е естествено препятствие пред амбициозни, но слабо подготвени автори. Изводите, до които достигат подобни проучвания, са несигурни, обикновено са нюансирани и не стават за лозунги в политически ангажираното писане за миналото. Книгата на Християн Атанасов е посветена на един от тези проблеми – отношението на българите към лихвата преди Освобождението.

Лихвата и това как я възприемат хората, които са участници в стопанските процеси, е един от най-старите и сложни въпроси. Различни етнически, социални и други групи развиват устойчиви модели на мислене по отношение на лихвата, които еволюират с времето, но и оказват своето трайно влияние върху стопанската политика, върху темповете на икономически растеж, върху организацията и функционирането на различни учреждения и т.н. Лихвата и лихварството с основание са привличали и привличат вниманието на икономисти, историци, философи, теолози. Още от най-древни времена властта прави опити за регулиране на лихвите, интелектуалците се опитват да ги подложат на морално осъждане, а развити религиозни системи интегрират етични и прагматични мотиви при обсъждането и оценката на лихви и лихварство. В същото време лихвата и кредитът, под различни форми, с прилагане на различни правила и норми, се практикуват почти повсеместно в хода на историческото развитие.

В изследването си Християн Атанасов прилага някои задължителни, макар и условни ограничения, които са наложителни, за да не се затъне в безкрайността на историческите факти. На първо място, той се концентрира върху процесите в българското общество преди Освобождението. Авторът констатира, че материалите за лихвата „не са толкова много“ (стр. 15), и затова често ги цитира в тяхната цялост. Дългите цитати, навярно могат да се приемат като прекаляване, но те спестяват необходимостта от преразказ и дават възможност на читателя да се потопи в духа и в езика на времето. Ясно е отчетен фактът, че българите не живеят изолирани в етнически чисти територии и че нормите и практиките, които възприемат, са повлияни от наличието на други религиозни, етнически и културни традиции. Времевото ограничение до периода на Възраждането (18. – 19. век) също е напълно приемливо. Тогава българското пространство постепенно се интегрира в пазарната икономика, което води до порастване на значението на кредита в икономиката. Хронологичните граници на изследването до голяма степен са условни, понеже някои от принципните положения в мисленето на българите за лихвата са с корени далеч преди началото на възрожденските процеси.

Изследванията, които се отнасят до поставения проблем, не могат да се оценят еднозначно и като количество, и като качество. Християн Атанасов успешно се справя с подбора на заглавия, които, пряко или косвено, засягат темата за лихварството. Няма излишно претоварване, но и не са пропуснати основни публикации по темата. Авторът е обърнал внимание не само на историографията, но и на теоретични, философски и важни религиозни текстове. Те определено имат отношение към изследвания проблем и помагат за ориентацията на читателя в дългата история на лихвата и лихварството.

При историческата реконструкция на отношението на българите към лихвата особено важно е привличането на подходящи автентични извори. Може би най-сериозната трудност в този план идва от факта, че грамотността в българското общество през разглеждания период е твърде ограничена. Това определено не позволява лесно да се разбере какво мислят за лихвата както онези части от българското население, които дават пари с лихва, така и онези, които взимат или се страхуват да вземат пари с лихва. За последните десетилетия преди Освобождението ценна информация дават вестници и списания, които се публикуват тогава. Погледът върху възрожденския печат, който авторът е направил, е задължителен и изчерпателен. Същото се отнася и за анализа на различни текстове на проповеди, книги, брошури, преводи и адаптации на чужди произведения, които имат отношение към богатството, забогатяването лихвата и лихварството. Вероятно разработката би се обогатила от преглед и към възрожденските учебници. Голяма част от тях не са оригинални произведения, но тяхното съдържание със сигурност отразява идеалите и целите на възрожденската интелигенция включително и по въпроси, които са свързан с основния проблем на изследването.

В този ред на мисли е важно да се спомене, че особено сполучлива е идеята да се обърне внимание върху религията и специално върху православното изобразително изкуство. Във водещи стопанскоисторически изследвания се налага тезата, че религиозните вярвания и специфични норми имат пряко значение за появата на модерния икономически растеж, те определят параметрите за отношенията между хората, а също и на отношението на хората към заобикалящия ги материален свят (Mokyr 2017, рр. 119 – 141). Отразеното в наличните писмени извори, в икони и в църковни стенописи негативно отношение към лихварите е ясен и недвусмислен „урок“ за посетителите на църкви и манастири. Интересно е, но едва ли някога ще разберем с точност доколко възрожденските зографи просто отразяват всеобщото мнение и доминиращата религиозно-етична норма или се опитват да наложат на хората нещо, което е ново и непознато за тях. От изнесените авторови данни, изглежда, повече тежест има първата хипотеза, т.е. в изобразителното изкуство се отразява господстващото мнение.

Книгата не е плод на случайно хрумване, а е завършващ етап от усилия да се разкрият важни параметри от финансовата история на българските земи (виж напр: Atanasov 2023, 2024). Могат да се посочат няколко интересни и важни чисто фактологични приноса – вниманието, което е отделено на т. нар. сирашки каси като една от най-старите кредитни структури, ясно очертаното разнообразие на културни, административни и други институции, които се занимават с отдаване на пари с лихва, и т.н. Обръща се внимание на замяната на турските думи файда/фаис, които носят отрицателна конотация, с друга, ценностно неутрална чуждица – кредит. Тази замяна не се случва отведнъж, наложена е от Иван Богоров (стр. 75). Детайлът изглежда маловажен, но всъщност някои съвременни изследвания по стопанска история обръщат внимание точно на езика, на това какво и как се говори1. Езикът отразява господстващи идеи, а идеите предопределят действията, стопанската политика и т.н. От тази гледна точка вниманието на Християн Атанасов към езиковите промени може да се оцени позитивно, а и да даде стимул за интердисциплинарни публикации в сходен дух.

Авторът долавя и успешно представя на читателите бавната еволюция от религиозно и морално детерминирано отрицание към относително по-неутрално отношение към лихвата и лихварството. Промяната не е впечатляваща или рязка и не става никога преобладаваща. Напротив – сред много малка част от пишещите и четящите българи преди Освобождението на лихвата започва да се гледа през призмата на икономическия рационализъм. При това моралната критика на лихварството си остава като трайна характеристика в начина на мислене, без пряко и бързо да се влияе от промените в политическата организация на българското население. Впрочем заслужава да се отбележи, че тя не изчезва и след Освобождението. Независимо че светските характеристики на обществото постепенно стават водещи, през 1926 г. например в провинциалния печат на свободна България лихварите продължават да се описват с изцяло отрицателни характеристики: „…надали има по-грозна пиявица, по-кръвожаден и ненаситен кърж [вероятно анонимният автор на статията има предвид кърлеж – б.м. П. П.] от лихварина“2.

В книгата са поставени редица теми и въпроси, които предизвикват размисъл и са подтик към бъдещи научни публикации. Една от основните постановки, които стоят в основата на разработката, касае отрицателното отношение на християнската религия към лихвата. Тази концепция, дълго време бе приемана за вярна и от мен. Внимателното проследяване на библейските норми по отношение на лихвата обаче показва наличието на важни нюанси (North 1986, рр. 70 – 80). В евангелието на Матей (25: 15 – 27) е предадена притчата за талантите, които господар дава на трима от слугите си. Двамата успяват да увеличат сумата, която им е дадена, а третият скрил парите в земята. Когато последният ги връща на господаря си, той разгневен му заявява: „затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойда, щях да си прибера своето с лихва“. В притчата очевидно няма осъждане или отхвърляне на лихварството, напротив то е прието като напълно легитимна икономическа дейност. Изглежда, корените на разделението между умерената, напълно приемлива лихва и прекомерната лихва, разоряваща кредитирания, което авторът установява на българска почва, могат да се открият дълбоко назад в християнството.

Няколко от наблюденията на Християн Атанасов, ако се поставят в по-широк исторически контекст, помагат за по-задълбочено разбиране на българската икономическа култура. Интерес предизвиква анализът на публикацията от Ст. Стамболов и Ф. Симидов за парите. Те предлагат създаването на обществени кредитни институции, които да раздават заеми с нисък лихвен процент на нуждаещите се. Идеята им е посрещната положително и от Христо Ботев. Малко преди Освобождението в българското общество се разпространява идеята, че е необходима държавна подкрепа при кредитирането на дребните производители. И двете идеи се превръщат в действителност след Освобождението. Създават се множество кредитни кооперации, но те само формално са организации за самопомощ от страна на по-бедните представители на българското население. В практическата си дейност кооперациите се стремят да се доберат до държавна помощ и така да осигурят на клиентите си преференциални условия на кредитиране. Много често обаче подобни структури се превръщат в канали, чрез които държавни или кооперативни пари се използват за лична полза на определени кръгове. Подобно развитие вероятно е било трудно за предсказване преди Освобождението и целта на настоящите коментари не е да се критикуват с късна дата Стамболов, Ботев и Симидов. Стойностното в книгата на Християн Атанасов е, че тя е ключов елемент за очертаване на основни характеристики в българското икономическо минало, които имат своите проекции в по-сетнешното българско развитие, а под някаква форма – и в днешния ден.

Във възрожденската преса се срещат факти, изнесени от Християн Атанасов, че държавното регламентиране на твърде нисък лихвен процент и стриктното налагане на този регламент води до намаляване на предлагането на кредити (стр. 79). От гледна точка на елементарната икономическа теория случилото се изобщо не е изненадващо. Подобни факти обаче не пречат в обществото исканията за държавни регламентации и за ограничаване на лихвения процент да се ползват с висока степен на популярност. Със сигурност може да се направи изводът, че общественото отношение към лихвата не е монолитно, еднопластово и непротиворечиво. В него могат да се съчетаят, на пръв поглед, противоположни виждания, принципи и искания.

Един от любопитните акценти в книгата е свързан с отношението на Любен Каравелов към лихвата. Добре известно е, че в творчеството си Каравелов е критичен към чорбаджии и лихвари. Прототип на главния герой в повестта му „Хаджи Ничо“ е известният предприемач, банкер и дарител Христо Георгиев. Богатият ръководител на Добродетелната дружина е подложен на критика заради злоупотреба с обществени пари, които дава с лихва. От друга страна обаче, Каравелов се оплаква, че неговите длъжници не са изрядни (стр. 66). От гледна точка на това, че Каравелов е вестникар, оплакването му по-скоро е свързано с неизрядност от страна на абонатите на вестниците му, които дължат пари за получените от тях копия. Явно, е много лесно да се критикуват другите, но когато стане въпрос за собствените финансови затруднения, тогава нещата стават различни.

Фактологичните приноси, внимателният и нюансиран подход към миналото, новите теми и анализи поставят книгата „Слугите на Мамона“ сред добрите произведения на съвременната българска историография. В един аспект това може да се окаже и проблем – книгата на Християн Атанасов едва ли ще стане пазарен хит. Не защото е лоша, напротив – както беше посочено, тя е умело написана, интересна, предизвикваща размисъл комбинация между стопанска интелектуална и социална история. В общественото мислене обаче трудно си пробиват път тези, които долавят нюанси и избягват крясъци. Именно тези специфики на книгата я правят трудносмилаема за масовия читател. Тези, които се интересуват от историята на българската икономическа мисъл, от стопанска, социална и културна история обаче, едва ли ще я подминат.

БЕЛЕЖКИ

1. Става въпрос най-вече за публикации на Дейрдре Маклоски, които са по-знати и цитирани от автора. Относно значението на начина, по който се говори, Маклоски смята, че това е основният фактор за появата на модерния икономически растеж (виж: McCloskey 2010, рр. 385 – 392).

2. Русенска поща, 25 януари 1926 г., бр. 1237.

ЛИТЕРАТУРА

АТАНАСОВ, Х., 2025. Слугите на Мамона или как българите гледат на лихвата през османското време. Издателство „Фабер“.

АТАНАСОВ, Х., 2023. Отношението към лихварите и лихвата в османска България. Православната перспектива. Известия на ЦСИИ, с. 45 – 59, DOI: 10.61836/DVAT7117.

АТАНАСОВ, Х., 2024. Благотворителни фондации за кредитиране. Паричните вакъфи в османска България – разпространение и лимити. Известия на ЦСИИ, с. 117 – 131, DOI: 10.61836/ICKO8237.

MCCLOSKEY, D., 2010. Burgeois Dignity. Why Economics Can`t Explain Modern World. The University of Chicago Press.

MOKYR, J., 2017. A Culture of Growth. The Origins of the Modern Economy. Princeton University Press.

NORTH, G., 1986. Honest Money. Biblical Principles of Money and Banking. Christian Liberty Press.

REFERENCES

ATANASOV, H., 2023. The Attitude Towards Usurers and Interest in the Nineteenth-century Ottoman Bulgaria. The Orthodox Perspective. Proceedings of CEHR, vol. 8, рр. 45 – 59, DOI: 10.61836/DVAT7117 (in Bulgarian).

ATANASOV, H., 2024. Charitable Foundations for Lending. Cash Waqfs in Ottoman Bulgaria – Distribution and Limitations. Proceedings of CEHR, vol. 9, pp. 117 – 131, DOI: 10.61836/ICKO8237 (in Bulgarian)

ATANASOV, H., 2025. “Servants of Mammon” or How Bulgarians Viewed Usury and Usurers During Ottoman Times. Veliko Tarnovo: Faber. ISBN 978-619-00-1993-0.

MCCLOSKEY, D., 2010. Burgeois Dignity. Why Economics Can`t Explain Modern World. The University of Chicago Press.

MOKYR, J., 2017. A Culture of Growth. The Origins of the Modern Economy. Princeton University Press.

NORTH, G., 1986. Honest Money. Biblical Principles of Money and Banking. Christian Liberty Press.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.