История
Вход / Регистрация

2017/1, стр. 39 - 49

СВЕТИ ДОМНИУС – СПОРНИ МОМЕНТИ ЗА ЖИВОТА И МОЩИТЕ

Резюме:

Ключови думи:

Казват, че когато в началото на VII век хърватските племена стигнали земите на Далмация, мигом се влюбили в неповторимата красота на тази територия. Затова решили и да останат. Четиринадесет столетия са изминали, но хърватите, макар и в състава на различни държави, все още обитават крайбрежната област. Те играят важна роля в политическия и културния живот. Привнасят традиции, но и усвояват такива, които са властвали в района отпреди. В наши дни безспорен център на Далмация е град Сплит. А безкрайно емоционалните хора там имат един символ, който обичат повече от собствения си живот, който им дава упование в борбата с трудностите, който им дава повод за национална гордост, който им дава право за силно изразена местна идентичност. Това е светецът покровител на града – Домниус1). Около личността му витаят редица неизвестности. „Кой е той?“, „Къде е живял?“, „Кога и как е бил убит?“, „Какъв е той в народната памет на местните?“ са само част от въпросите, на които ще бъде потърсен отговор в следващите редове.

Домниус се ражда през I век в семейството на сириеца Теодосий и гъркинята Мигдония2) в град Антиохия3). По това време те били езичници. Христовата вяра приемат по време на посещението на апостол Петър в Антиохия. Тогава бил кръстен и 7-годишният Домниус. Той е обгърнат от Светия дух и отдава живота си в името на Христа. На по-късен етап поема към Рим, където апостол Петър го насочил към важния град Салона, за да стане епископ. Той бил умел оратор и по време на своите проповеди успял да обърне редица хора към християнството. Заедно със своите съмишленици разчиства Далмация от идолопоклонничество и показва на местните „истинския бог“. По време на своите пътувания той посетил съседния град Трогир, а на юг стигнал до Епидавър, Котор и Антибара. В Северна Далмация Домниус развил дейност в Ядера (Задар), островите Раб и Пашмин, планината Велебит. Възможно е да е достигнал и Паренциум (Пореч) на полуостров Истрия. Домниус влизал в чести дискусии с местни философи, като Пирг и водача на неоплатониците Порфирий. Любимата му тема била за светата Троица4).

Когато паството му се умножава, той решава да съгради църква, посветена на света Богородица. Това достига до ушите на римския управител Маврилий. Той нарежда Домниус да бъде заловен и изправен на съд пред него. Когато християнинът отказва да почете римските идоли, той бива хвърлен в тъмница, където е системно подлаган на изтезания. За да се опита да съкруши волята му, Маврилий нарежда да бъдат заловени и посечени пред очите му някои от последователите му миряни. След това надменно приканва Домниус, ако може със силата на своя бог да възкреси едно от посечените момчета. Въпреки че милостивият Господ помага на Домниус в този момент и момчето е върнато обратно към живите, нито Маврилий, нито някой от свитата му повярват в това чудо, а вместо това се озлобяват повече и управителят нарежда главата на Домниус да бъде отсечена. Датата на мъченическата му смърт е 7 май5).

Съществува обаче и друга теория, според която въпросният Домниус е живял през III в. и е приел мъченическа смърт на 11 април 304 г6) . Датата 7 май пък се свързва с преноса на мощите на светеца от Салона в Сплит. Иначе тази легенда споменава за римския наместник Маврилий, което може и да е Марк Аврелий, който управлява в Салона именно по това време – края на III и началото на IV век. Смята се, че той е погубил четирима войници от личната гвардия на император Диоклециан (284 – 305), които били обвинени в почитане на Христос, а не на идолите7). Това се случва ден преди смъртта на самия Домниус, който бил главна цел на гоненията, тъй като бил първият засвидетелстван епископ на Салона8). Легендата разказва за четиридесет мъченици, но е твърде вероятно тази бройка да е преувеличена. Така или иначе, редом до свети Домниус са изобразени и други мъченици в една мозайка в параклиса „Свети Венанций“ в баптистериума на Латеранската църква в Рим.

Като най-виден авторитет по въпросите на християнска Салона световната наука припознава Тома Архидякон9). В своята творба Historia Salonitana той дава пояснение относно наличието на двама светци с едно име в региона. Според Тома Архидякон първата християнска проповед в римската провинция Далмация е осъществена от Тит, който бил ученик на апостол Павел, пратен с мисия да разпространява божието слово по Адриатическия бряг. Когато той се завърнал в Рим, за негов заместник в Салона Петър посочил някой си Домниус, който дълги години проповядвал в региона. Той бил съвременник на такива значими за Адриатика фигури като епископите Аполинари в Равена и евангелист Марко в Аквилея10).

През времето на император Диоклециан (284 – 305) живял още един Домниус. Той пък бил част от свитата на съимператора Максимиан (285 – 305). Заемал важната функция на пазител на короната, но тайно от него изповядвал Христовата вяра. Веднъж все пак Максимиан разкрил тайната и го принудил да се поклони на римските идоли. След като Домниус отказал и избягал, съимператорът наредил на гвардията да го намери и върне. В крайна сметка те хванали Домниус на Клавдиевия път, в близост до Юлия Крисполис, днешния Борго Сан Донино. Наобиколили го и му отсекли главата. И тогава станало чудо. Така както петдесетина години по-рано свети Дионисий пренесъл своята глава, така и сега този Домниус взел отсечената си глава в ръце, пресякъл една река на име Сатирион и на другия бряг окончателно предал богу дух. Там бил изкопан гроб и положено тялото му. Скоро след това жители на Салона дошли, изкопали гроба, взели тялото със себе си и го пренесли в Далмация. Там го погребали в своя град11).

И много чудеса се случили там, и много люде били чудотворно изцерени. Когато хората в Салона чуват за това, решават да изкопаят гроба и да пренесат мощите в града си. През 1874 г. в района на Манастирине е открита надгробна плоча с името на свети Домниус. Днес тя се съхранява в сплитския археологочески музей, а запазеният текст върху нея е:

DOMN

IIII ID

Освен свети Домниус като закрилници на Сплит се припознават и други фигури. С подобен статут се ползва архиепископ Арнир, живял през втората половина на XII век, а също така и Анастазий12). Той пък бил съвременник на Домниус от периода на тетрархията. Роден е в Аквилея, но се премества в Салона. Там става жертва на Диоклециановите гонения. Смята се, че бил заловен лесно, защото имал издълбан кръст на входната врата на дома си. Приема мъченическа смърт на 26 август. Бива хвърлен във водите на Адриатика с воденичен камък, завързан около врата му. Тялото му е извадено по-късно по нареждане на една богата салонска християнка. Тя съзидала църква извън стените на града и там били положени светите мощи на Анастазий13).

Когато в началото на VII в. аварски племена нападат далматинския бряг, жителите на Салона решават да изоставят старото селище и търсят убежище в рамките на масивните крепостни стени на двореца на император Диоклециан (284 – 305). Според друга версия в началото на седмото столетие вече съществувало малко поселение в рамките на двореца. Така или иначе, той се явява естествен продължител на античната градска традиция и посреща Средновековието като малък, но добре укрепен и подреден градски център. Самото население, вече християнско, предприема важен ход, за да спаси своя светец покровител. Група хора са изпратени с мисия да изкопаят мястото в църквата в Салона, където е погребан Домниус. По време на дейността се разнася благоухание, което е знак, че са на прав път. Изваждат саркофаг и го носят в Салона. Там епископ Иван Равенян14), отваряйки го, разбира, че това не са мощите на свети Домниус, а на свети Анастазий. Тогава тълпата се завръща в Салона и открива на по-дълбоко място още един саркофаг. Ни подемна машина, ни мъжка сила обаче са способни да го извлекат от земните недра. Единствено успяват децата, които носят чисти души. И те поемат тежестта на саркофага върху крехките си плещи. Добрият Бог помага на малчуганите да се справят с тази задача. Когато малко преди двореца на Диоклециан хората почувствали нестихваща жажда и мисията била пред безславен край, той създал извор в една скала, откъдето потекла живителната течност. И така както навремето Бог спасява от жажда Мойсей и хората му, така и сега Той спасява своите последователи. Мястото днес е в град Солин, предградие на Сплит, а скалата останала известна като Домниусова.

Когато мощите на Домниус пристигат в двореца, епископът взима важно решение. Те трябва да бъдат положени в специален храм, но какво по-специално място от намиращия се в самия център на комплекса мавзолей. Някога тази октагонална постройка бива съградена, за да ознаменува почитта на римляните към техния император Диоклециан (284 – 305). В нея е положено тялото му. Над саркофага на блестяща мозайка са изобразени могъщият владетел и прелестната му съпруга Приска. Но епископ Иван преобръща историята. Той превръща този езически център, станал последен пристан на един от най-големите врагове на християнството, причинил смъртта на десетки хиляди миряни по време на жестоки гонения и изтезания, в център на новата религия. Юпитер е заменен от Господ, защото неговият храм е превърнат в баптистериум, а Диоклециан (284 – 305) – от светеца, който загива по негова заповед. Не е ясно каква е била съдбата на погребания император. Предполага се, че християнската тълпа унищожила саркофага с останките му. Мощите на светеца от Изток Домниус застават редом с тези на светеца от Запад Анастазий, за да положат основите на една дълга и нестихваща традиция, та чак и до днешния ден. Вероятно преносът на мощите се е случил на 28 юли за свети Анастазий и на 29 юли за свети Домниус15). Така са записани като официални чествания в календара на католическата църква. Официалният празник на Сплит съвпада с датата на мъченическата смърт на свети Домниус – 7 май. Според някои теории пък мощите на светеца са пренесени именно на 7 май, а както по-горе вече изложих, на 10 април е датата на мъченическата смърт на Домниус. Напълно е възможно Светата църква да отбелязва деня на свети Домниус на 7 май и по чисто практични причини, защото често Великден се пада около 10 април, а това безспорно би омаловажило честването на свети Домниус за сметка на вероятно най-значимия християнски празник16).

Любопитно е да се отбележи, че в средата на VII в. на римския престол застава папа Йоан IV (640 – 642), който е родом от Далмация. Вероятно този факт определя голямото му желание да се сдобие с мощи на светци от региона, а също така и от Истрия. За целта изпраща абат Мартин, който да я изпълни. Той успява да откупи част от мощите на свети Домниус, които са занесени в Рим при светия отец. Полагат се в баптистериума на Латеранската църква „Св. Йоан“ в капелата, посветена на свети Венанций. Това обяснява и наличието на мозайка, изобразяваща далматински светци, начело със свети Домниус, в този храм. Заради този пренос на мощи са водени дълги спорове къде се съхраняват оригиналните мощи на светеца. През втората половина на XX век се стига до заключението, че те са в Сплит, а в Рим са занесени само малка част. Възможно е, разбира се, тази позиция да е приета от римската църква и с цел да се избегне негодуванието сред местното далматинско население. Аз лично не смятам да развивам подобна теория, а се придържам към тезата, че в Рим се съхраняват само част от мощите на свети Домниус, а по-голямата част се пазят в катедралата в Сплит17).

Всяка година по традиция се организира голям фестивал, част от който е и тържествената процесия с мощите на светеца, в която освен представители на католическата църква се включват и много миряни, които по този начин правят най-малкия жест да покажат признателността си към „причината и пътя“ за съществуването на града им – свети Домниус. Едно от най-значимите чествания се организира през 1770 г. Тогава след известна реконструкция по катедралата се извършва пренасяне на реликвите на свети Домниус от стария олтар в саркофаг, поставен на новоизградения бароков шедьовър от венецианския скулптор Джовани Мария Морлайтер. Това се случва под музикалния съпровод на специално съставената за целта оратория „Пренасяне мощите на свети Домниус“ с автор популярния по това време композитор Юлий Баймонти. Поради неблагоприятни климатични условия тази церемония се провежда не на обичайната дата, а на 10 май. Празничната процесия е била наистина впечатляваща. Най-отпред е имало конен отряд, следван от хиляда и двадесет въоръжени мъже, които веят флагове. В процесията следвали братствата със своите отличителни символи. По четирима свещеници придържали подноси, върху които се намирали свети реликварии. По-назад в процесията духовници носели статуи на светци. Следвали тръбачите и още представители на клира, държащи в ръце реликварии и църковна посуда. По-нататък следвала урната с мощите на свети Домниус, заобиколена от епископи, охранявани от редови войници и офицери копиеносци. Архиепископът на Сплит сам носел мощехранителницата във формата на бюст на свети Домниус, а от двете му страни били епископи, държащи съответно лявата и дясната ръка реликварии на свети Домниус. По-назад следвали още оръженосци и огромна тълпа обикновени миряни. Множеството от хора завършвало с военен кавалерийски отряд18).

Както се вижда от изложението, все още съществуват доста спорни моменти относно живота и съхранените мощи на свети Домниус. Още по-голямо объркване би настъпило, ако се посочат и другите светци, канонизирани от Ватикана, носещи това име. Освен двете фигури, които са свързани с Далмация, свети Домниус се среща в Южна Франция, Ломбардия, а дори и в Македония. Но сведенията за тези личности не са обект на настоящия текст, а биха станали такива на някое бъдещо изследване.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Тази именна форма е взета от надгробната плоча в местността Манастирине. Латинското Domnio-nis в превод ще рече „господар“ или „господин“. През XI век то все по-често се измества от местното хърватско наречие Dujam. От него пък се извежда и кратката форма Duje. Това име е широко разпространено като собствено и презиме сред местните.

2. Според една хипотеза името Мигдония не е случайно, а е обвързано с областта Македония, разположена северно от Солун. Zeiller, J. (1906). Les origines chrtinnes dans les provinces romaine de Dalmatie, Paris, 28.

Според друго предположение то се отнася до областта около Антиохия, наречена така по времето на Александър Велики в IV век пр. н.е. Der Neue Pauly Enzyklop‰die der Antike, Stuttgart—Weimar, 2000, vol. 8. Col. 569.

3. Според някои историци като, Славко Ковачич (Kovačić, S. (2004). Biskup i mucenik sveti Dujam, Glas Koncila, broj 19, 2) е възможно и Домниус да е роден в района на самата Салона.

4. Gligo, V. & Morović, H. (1977). Štenje života i muke blaženoga i sfetoga Dujma arkipiskupa solinskoga u: Legende i kronike, Split, 21.

5. Тази версия на легендата, която обвързва свети Домниус със свети Петър, се лансира основно през X в., когато в Сплит се провежда голям църковен събор, на който градът си отстоява правото на религиозно превъзходство над Нин и Задар. Годината е 925 и именно апостолическата връзка помага на Сплит да бъде обявен за архиепископски център. Така или иначе, в нито една от грамотите, издавани от хърватски владетели, като княз Търпимир (854 – 864) и княз Мутимир (892 – 910), крал Димитър Звонимир (1075 – 1089) и крал Стефан II (1089 – 1091), или кореспонденции по църковни въпроси на папа Григорий Велики от VII век, папа Йоан X, папа Лъв VI от X век, където става дума за Сплит и свети Домниус, не се посочва името на свети Петър като негов учител. Изключение е може би един документ на Димитър Звонимир от 1078 г., съгласно който той дарява на Сплитската архиепископия земи в района на Цетине. Там се посочва името на свети Петър, но отново няма сигурна податка, че това е направено, защото има пряка връзка със свети Домниус. Bervaldi, J. (1906). Sveti Dujam biskup I mučenik solinski, Split, 30 – 31.

Вероятно най-старият запазен документ, в който Домниус е посочен за ученик на свети Петър, е писмо на папа Инокентий II до архиепископ Гаудий от 1139 г. В него се защитават митрополитските права на сплитската църква и се забранява синодът да се свиква на друго място освен катедралата в Сплит (нещо, което съвсем скоро ще бъде оспорено с възникването на Задарската архиепископия през 1154 година). В писмото се казва: „…sancti Domnii discipuli beati Petri.“ Smičiklas T. Diplomatički zbornik Kraljevine Hrvatske, Dalmacije i Slavonije. Sv. 2. Listine XII. vijeka (1101 – 1200), Zagreb, 1904, 48.

6. Водят се известни спорове дали мъченическата смърт е дошла на 10 април, или на 11 април.

7. Става въпрос за Антиохиян, Гаян, Телий и Паулиниян, които били убити насред амфитеатъра в Салона.

8. Сред авторите като Матий Векич (Vekic, M. (2007). Sveti Dujam i Car Dioklecijan. Zagreb, 11), писали по темата за свети Домниус, се прокрадва идеята, че преди него епископ на Салона е бил някой си Венанций, но няма категорични извори, потвърждаващи верността на това твърдение.

9. Тома Архидякон (1200 – 1268) е може би най-значимият средновековен автор, родом от Сплит. Тъй като е принадлежал към духовенството, неговите интереси са предимно в сферата на религията. Това обяснява и защо в своето произведение Historia Salonitana той полага усилия да разясни как възниква християнството в родния му край и кои са по-значимите фигури, свързани с това дело.

10. Toma Arhidakon. Historia Salonitana. Split, 2003, 13.

11. Предполага се, че това е местността Манастирине, където по-късно е съградена църква, в която вероятно са положени мощите на светците.

12. За този светец хърватите използват и наименованието sveti Staš.

13. Šušnjar, B. (2004). Sveti Dujam i salonitanski mučenici, Split, 59.

14. Иван Равенян е една от най-значимите фигури в Далмация. За съжаление, не може да сме сигурни категорично за годините, когато е живял. Той е споменат от Тома Архидякон като първия архиепископ на Салона (Toma Arhidakon. Historia Salonitana, 49). Но е възможно да е живял както през VII век, така и по времето на Карл Велики – края на VIII, началото на IX век.

15. Jelaska, Z. (2002). Mucenik i Cudotvorac Sv Duje i Sveti Ivan. Hrvatska Revija, br. 2, 88.

16. Šegvić, K.( 1901). Storia e leggenda di s. Domnione o Doimo vescovo martire di Salona e delle sue reliquie, Spalato, 49.

17. Ibid., 28.

18. Baras, F.( 2010). Prohujalo pod Marjanom, Split, 72.

Приложение:

Сплит. Графит от стената на къща в рамките на стария град. Изобразен е дворецът на Диоклециан, а текстът свидетелства за връзката между града, свети Домниус и футболния отбор „Хайдук“

Сплит. Съвременен изглед към ка-тедралата. Някога мавзолей на Ди-няваща мощите на свети Домниусоклециан, днес посветена и съхра-
Сплит. Храмът на Юпитер,превърнат от християнитев баптистериумхристиянски храм в местносттаМанастирине, където вероятное бил погребан свети Домниус.Комплексът се намира внепосредствена близост доруините на древна СалонаСолин. Останки от

was buried in Salona. His relics are moved to Split in the beginning of VII c. and placed in the mausoleum of Diocletian which was transformed into cathedral. The text focuses on translation of relics to Rome which took place in the middle of VII c. Last part of the text is about the Festivity of Saint Domnius in Split and the important consecration of the new baroque altar in 1770 when the relics were moved for the last time.

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.