История
Вход / Регистрация

2012/4, стр. 346 - 351

ПРИРОДНИ КАТАКЛИЗМИ ПРЕЗ V ХИЛ. ПР. ХР. И ЗАГИВАНЕ НА ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Развитието на обществото през каменно-медната епоха (халколита) в днешните български земи става в контекста на често променяща се природна среда и на екстремни природни събития. Тяхното установяване невинаги е възможно, друг път следите трудно се доказват. И все пак археологическите интердисциплинни проучвания постепенно натрупват информация за тези феноменипрез древността.

Земетресения в средата на V хил. пр. Хр.

При археологически проучвания на селищната могила Караново в Тракия са констатирани ясни следи от силно земетресение във времето след последната фаза на раннохалколитната култура Караново V – Марица, т.е. около 4500 г. пр. Хр. Трусовете са пропукали дебелите тогава над 6–7 м напластяванияна селищната могила и са предизвикали потъването на югозападната й половина с около 7–8 см (Nikolov, 2002; Abb. I.1).

Много изразителна информация за две силни земетресения в средата на V хил. пр. Хр. дават проучванията на отбранителната система на тел Провадия-Солницата в днешна Североизточна България (Николов, 2008; Рангелов, 2009).

Първата отбранителна система е построена в началото на средния халколит (култура Хаманджия ІV), включва и два големи каменни бастиона с правоъгълна форма и височина поне 3 м, които фланкират Източната є порта. Изградени са от много големи и средно големи необработени камъни. Археологическите проучвания документират природен катаклизъм – в резултат на много силно земетресение бастионите са се срутили в изкопания пред тях отбранителен ров. Трусът е имал посока от север-североизток към юг-югозапад. За това свидетелства голямото количество камъни, включително много големи, които са паднали в рова, отхвърлени диагонално на няколко метра в посока югозапад. Според сеизмолозите трусът е имал магнитуд 7,5–8, който е предизвикал интензитет в района на Провадия-Солницата, превишаващ VІІ степен. Епицентърът на труса е Шабла-Каварна. Като имам предвид, че това се е случило през периода Хаманджия ІV и че животът в селището е продължил пак през същия период, допускам, че земетресението е станало около 4600 г. пр. Хр.

Зад двата съборени бастиона са построени два други, но вече с Г-образна форма. Дебелината на стената на съоръженията, които са построени този път с по-дребни камъни, е около 1,20 м, а височината им – около 3 м. Двата нови бастиона вероятно също не са имали дълъг период наизползване. Съборени са при следващо силно земетресение, вероятно към края на среднохалколитния период Хаманджия ІV – около 4550 г. пр. Хр. Ударната вълна обаче е дошла от изток или югоизток – стените са съборени навътре, към укреплението.

Животът в селището обаче продължава и през целия късен халколит (4500 – 4200 г. пр. Хр.), когато е построена нова каменна отбранителна система.

Унищожително засушаване през втората половина на V хил. пр. Хр. и номадизиране на населението през финалния халколит (по някои от засегнатите по-надолу аспекти на проблема вж. Todorova, 1998; Parzinger, 1998; Todorova, 2002; Todorova, 2007; Ivanova, 2008; Meyer, 2008).

След земетресенията, но без връзка с тях, започва най-изразителната фаза на климатичния оптимум, което води до драстични промени в къснохалколитната култура на Източните Балкани и до нейното загиване. Появяват се данни за вътрешни въоръжени конфликти през този период, главно към края му, предимно във вътрешността на Източните Балкани, но те далеч не са причина за загиването на блестящата култура. Тези конфликти обаче подсказват напрежение в обществото, породено вероятно от неблагоприятни за земеделското стопанство климатични изменения. В днешна Североизточна България късният халколит в класическия му вид приключва около 4200 г. пр. Хр., а в източните и централните части на Тракия това става може би стотина години по-късно – 4100/4000 г. пр. Хр. Селищните могили са напуснати, прекъсва експлоатацията на медните рудници в районите на Айбунар и Странджа, както и на производствените центрове около Варненските езера, включително на металургичния и солодобивния. Населението сякаш изчезва – на практика липсват археологически останки на една обширна територия.

През следващия период само в Северна Добруджа и Мунтения се запазват малки кратковременни селища (и може би само едно по-голямо и с продължително обитаване), със сравнително бедната материална култура, която е повлияна както от местните традиции, така и от степната зона на север (култура Черна вода І). От времето на първите няколко столетия след загиването на класическата къснохалколитна култура в днешна Централна и Североизточна България се откриват само единични находки, за някои от които се предполага степен произход. След това в същия регион се появяват малки селища с много бедна материална култура (обозначена като Хотница-Певец), която носи черти от културните зони Черна вода І на изток и Сълкуца ІV на запад. На юг от Стара планина животът върху селищните могили угасва по-бавно, но за следващите поне шест столетия до началото на бронзовата епоха (култура Черна вода ІІІ) засега не са регистрирани никакви археологически свидетелства от обитаване.

В Централнобалканската зона халколитното общество обаче запазва характеристиките на материалната си култура още четвърт хилядолетие – до около 3800 г. пр. Хр., дори преживява своеобразен разцвет: културният комплекс Криводол-Сълкуца увеличава територията си наюгоизток – в западните части на Тракия, производството на едри медни сечива от металургичния център Майданпек в днешна Източна Сърбия достига своеобразен апогей.

От няколко десетилетия се води научна дискусия за причините, довели до такова сравнително бързо загиване на халколитната цивилизация на Източните Балкани.

Първата хипотеза свързва края є с инвазия на степни конни номади. Тази идея с времето се оказа нереална, доказателства за нея няма. Връзки и взаимовлияния между къснохалколитните източнобалкански общества и обществата от степните и полустепните региони на север съществуват, на тях се дължат някои елементи в материалната култура на юг от Дунава, но за унищожителни степни нашествия в края на V хил. пр. Хр. не може и дума да става.

Тогава се появи друго обяснение на катастрофалното изчезване на блестящата източнобалканска цивилизация, около което също се водят дискусии, но то изглежда по-добре аргументирано. Става дума за търсене на причините за загиването на цивилизацията в сравнително бързи и накрая драстични природно-климатични промени. В световната история има много и добре проучени случаи на опустошени огромни територии и загиване на цивилизации по такива причини, така че тази хипотеза трябва да бъде внимателно разглеждана като много реалистична. Никой от изследвачите не отрича климатични промени в източната част на Балканския полуостров през късната праистория, но в хипотезите им датировките на тези промени се разминават с по няколко столетия, разминават се и становищата им относно характера на природноклиматичните изменения. Инвариантът на хипотезата предполага постепенно покачване на средната годишна температура и свързано с това засушаване на климата на Източните Балкани през втората половина на V хил. пр. Хр., като през последната четвърт на хилядолетието засушаването получава екстремни параметри. Това води до невъзможност за практикуване на земеделие и скотовъдство, което окончателно срива устоите на живота по тогавашния обществен модел (т. нар. комплексно общество). Населението се изтегля към Централните Балкани, които са с планински релеф и поносим климат, и така доживява до бронзовата епоха. И докато в днешна Североизточна България все пак се появяват спорадични групи от север, Тракия напълно обезлюдява за векове. Изследванията по всички аспекти на така скицираната хипотеза продължават, но и сега е вече ясно, че някои нейни елементи трябва да бъдат актуализирани.

Промяната на екологичните условия на Източните Балкани не бива да се разбира като кратък еднопосочен процес, довел до трайно засушаване, а по-скоро като процес на създаване на неблагоприятен климат с чести резки промени в двете посоки, което не позволява изработване на стратегия и нов модел за земеделското производство и скотовъдството.

Но че тенденцията на климатичните промени в последната четвърт на V хил. пр. Хр. е към силно засушаване, показва и прекъсването на солното производство в солодобивния център Провадия-Солницата. При всякакви други неблагоприятни климатични промени експлоатацията на солените извори и солното производство биха продължили, защото солта може да бъде база за търговия с хранителни продукти с други региони, незасегнати така силно от екологичната катастрофа. Но производството й спира в края на култура Варна, т.е. около 4200 г. пр. Хр. Единствената причина в този случай може да бъде пресъхването на солените извори заради екстремно засушаване.

Значителният брой къснохалколитни селища на Източните Балкани означава и адекватно по брой население. Допускането за няколковековно обезлюдяване на Тракия и съседните региони в края на V и през ІV хил. пр. Хр. означава изчезване на значителен брой (със сигурност над 100 хиляди!) хора, което е невъзможно. Колкото и бързи да са били климатичните промени, (техният ход всъщност постепенно се е усилвал), преминаването към друг модел на живот и стопанство на тази територия е било все пак възможно и явно е било осъществено.

Има достатъчно основания да се предполага, че при силно засушения климат земеделското население е било принудено да премине към полуномадски начин на живот и към отглеждане изключително на дребни преживни животни – овце и кози, но това население, макар и вероятно намаляващо заради променените природни и стопански условия и начина на живот, все пак е останало в границите на Източните Балкани. Тогава може би окончателно се налага и моделът на ежегодното движение на стадата от север на юг (през есента) и обратно на север (през пролетта) – от Карпатите до Бяло море и обратно към Карпатите, т.нар. трансхуманс.

През вековете е бил пазен споменът за обитаването на селищните могили от предците-земеделци. Когато екологичната среда става отново подходяща за усядане и развитие на земеделие, полуномадите се връщат към обиталищата на своите предци, т.е. върху селищните могили в Тракия, преминавайки преди това през етапа на първоначално усядане извън тях, в открити селища, отнасяни към култура Черна вода ІІІ. Начинът на живот на движещите се човешки групи не е оставял достатъчно дебели и защитени културни пластове, които при обработката на почвата и ерозията през следващите хилядолетия явно са напълно унищожени. При това полуномадските групи са използвали вероятно предимно кожени и дървени съдове, а керамика – по изключение. Така че следи от тези „тъмни“ векове едва ли ще бъдат открити.

ЛИТЕРАТУРА

Николова Л. (2001–2002). К археологии социальных изменении (по материалам позднего доисторического периода Балкан). Stratum plus, 2, 280–294.

Николов В. (2008). Укрепителна система: аналитично описание, датировка и контекст (сс. 277-296). В: Николов, В. (ред.). Праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. Разкопки 2005– 2007 г. София.

Рангелов Б. (2009). Сеизмологични изследвания (сс. 106–110). В: Николов, В., Петрова, В., Бъчваров, К. и др. Провадия-Солницата: археологически разкопки и изследвания през 2008 г. Предварителен отчет. София.

Ivanova M. (2008). Dunkle Übergangszeit? Wandel und Kontinuität im (End)chalkolithikum an der Unteren Donau (pp. 163-190). В: Варненският халколитен некропол и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа. Acta Musei Varnaensis, 6.

Meyer D. (2008). Der westpontische Raum am Ende der frühen Kupferzeit. Langenweissbach.

Nikolov V. (2002). Stratigraphie, Baureste und Periodisierung der Kulturschichten (pp. 7-13). In: Karanovo, II. Die Ausgrabungen in O19 (Hrsg. S. Hiller u. V. Nikolov). Wien, Phoibos Verl.

Parzinger H. (1998). Der nordpontischen Raum und das untere Donaugebiet in der späten Kupferzeit: das Ende des Kodzadermen-Gumelnita-Karanovo VI-Verbandes und die Cernavoda I-Kultur (pp. 123-134). In: Das Karpatenbecken und die osteuropäische Steppe: Nomadenbewegungen und Kulturaustausch in den vorchristlichen Metallzeiten (4000–500 v. Chr.). München-Rahden/Westf.

Todorova H. (1998). Probleme der Umwelt der prähistorischen Kulturen zwischen 7000 und 100 v. Chr. (pp. 65-70). In: Das Karpatenbecken und die osteuropäische Steppe: Nomadenbewegungen und Kulturaustausch in den vorchristlichen Metallzeiten (4000–500 v. Chr.). MünchenRahden/Westf.

Todorova H. (2002). Chronologie, horizontale Stratigraphie und Befunde (pp. 35–52). In: H. Todorova (Hrsg.). Durankulak, Bd. II, 1. Die prähistorischen Gräberfelder. Sofi a.

Todorova H. (2007). Die paleoklimatische Entwicklung in VII – I Jt. vor Chr. (pp. 1-6). In: Todorova, H., Stefanovich, M., Ivanov G. (Eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. In the steps of J. H. Gaul, 2. Sofi a.

Prof. Vassil Nikolov, ScD
National Institute of Archaeology and Museum

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.