История
Вход / Регистрация

2019/2, стр. 213 - 217

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

Саша Лозанова
E-mail: sashel@abv.bg
Institute of Art Studies
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

София: Институт за изследване на изкуствата – БАН. 584 с. С илюстрации.

Изданието е дело на екип от 7 изследователи: проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева – киновед (ИИИзк – БАН), проф. д-р Ирина Генова – изкуствовед (ИИИзк – БАН), проф. д-р Клер Леви – музиковед (ИИИзк – БАН), проф. д-р. Йоана Спасова-Дикова – театровед (ИИИзк – БАН), гл. ас. д-р Теодора Стоилова-Дончева – киновед (ИИИзк – БАН), доц. д-р арх. Стела Ташева – (ИИИзк – БАН), доц. д-р Елка Трайкова – (ИЛИТ – БАН). Материалът е разпределен в 6 дяла: кино, изобразително изкуство, музика, театър, архитектура, литература. Посветено е на проф. Александър Янакиев (1955 – 2015), дългогодишен директор на ИИИзк – БАН, и един от вдъхновителите на проекта. Илюстрациите към отделните текстове допълват (съдържателно и визуално) „разказа“ в тях, придавайки му автентичност и „документализъм“. Важно преимущество е преводът на целия текст на английски, изпълнен като съставна част от двутомника.

Двутомникът се състои от три основни части:

– том 1: Под знака на модерна Европа (1878 – 1944);

– том 2: Метаморфози на модерността (1944 – 1989);

– том 2: Предизвикателства по време на преход (1989 – 2000).

Като концепт, начин на систематизиране и обхват на проблематиката в представените изкуства, изданието няма аналог в специализираната ни литература. Причините за това са обективни и субективни, вкл.: продължаващото от десетилетия недофинансиране на науката ни (особено в хуманитарните дисциплини); както и липсата на значима, мощна като квалификация и потенциал изследователска общност в страната, т.е. съвкупност от множество специалисти в отделните направления, способни да се консолидират в името на общи цели и интереси и преследващи (в подобни практики) по-скоро идеални цели, отколкото конкретни финансови ползи.

Във Въведението (том 1) се формулира: „предметно-обектната“ насоченост на отделните раздели и параграфи (последните са повече от 90). Подчертан е основният авторски акцент: „към модернизацията на българската култура и мястото ѝ в контекста на гъвкавите, динамични културни измерения на съвременна Европа“ (с. 5). Целта на авторите е: „търсена единна смислова цялост, която създава представителна картина, свързана с някои емблематични, неоспорими художествени ценности, но и с по-малко познати (позабравени или пък неглижирани събития и личности); картина, в която се сблъскват и примиряват традиция и модерност“ (с.5).

При избора на такава методология съдържанието на двутомника би могло да се разгърне по два начина. Първият е по-скоро диахронен: представителни по обем студии, посветени на отделните дялове на изкуството в дадения исторически обхват. Вторият (окончателно възприет тук) е: синхронно, поетапно проследяване на еволюцията, явленията и създаденото в посочените области на творчество. Първият подход би акцентирал върху историческата им еволюция и характеристики и особености. При втория се открояват по-отчетливо техният собствен характер, динамиката, равнопоставеността – „симетрията“ или „асиметрията“ на едни изкуства спрямо други. Така изпъкват конкретните и общите особености на процесите на развитието им както в контекста на българската култура и изкуство, така и в съпоставянето и взаимодействието им с чуждите (извъннационални) форми и модели на еволюция (от края на XIX – до края на XX век).

Съставителите на изданието са преценили, че изборът на подобна „мозаечнохронологична структура помага определени културни факти не само да се подредят в оста на историческото време (по К. Ясперс), но и да се проследи генезисът на тяхното сътворяване, влиянието на обществените и политическите събития върху процесите в изкуствата, да се маркира рецепцията на тяхното приемане/ неприемане на фона на определени национални, европейски или световни естетически норми“ (с. 5 – 6).

„Ключ“ за разбирането на съдържанието на двутомника дава краят на въведението: „...тази композиционна структура на изданието, макар и хронологична, не е линейна в класическия смисъл, но пък тя отключва възможност за успоредно представяне на допълващи се, оттласкващи се една от друга художествени парадигми или влизащи в полемични опозиции естетически явления в изкуството и културата на българския XX век“ (с. 7). Важна е и заявената теза, че: „...представеният културно-исторически наратив не може да претендира за завършеност и изчерпателност. Той не настоява за монументалност или каноничност. Той е отворен и подлежи на промяна и допълване с нови факти, теми, интерпретации“ (с. 5).

Поради характера си, множеството автори, широтата и богатството на материала изданието представлява сложно, многосъставно цяло. То е от интерес за читатели от различни категории (възраст, квалификация, подготовка, интереси, мироглед и пр.). Същевременно всеки от тях ще възприема, осмисля и оценява по своему анализираните обществено-исторически процеси, водещи тенденции, поколенчески и/или индивидуално-художествени търсения, резултати, постижения. Това се отнася и за описаните „модели“ в многообразието на взаимоотношенията: творчество – власт; творчество – политика; творчество – идеология/идеологии и пр.

Очевидно е съответствието на съдържанието на двата тома с цялостния замисъл, цели и задачи. Откроява се общото в тематично-проблемните линии независимо от конкретиката. Така, в отделните изкуства и в архитектурата се интерпретират се и оценяват основни:

– жанрове;

– теми (и тематичен обхват);

– стилове (стилистика);

– автори и творби;

– художествен печат/медии, художествена критика;

– институции;

– връзки/взаимодействия: родно/българско – европейско – чуждо.

Посочените тук понятия са условни, с обобщаващ характер. В отделните художествени области те имат различен смисъл и значимост. Съотнасят се към разнородни явления и тенденции. Използват се заедно с термините, съставящи специфичния за отделните хуманитарни дисциплини понятиен „речник“.

Не е изненадваща относителната историко-теоретична „завършеност“ на текста в първа част: Под знака на модерна Европа (1878 – 1944). Това се дължи на наличието на немалък (като обем) и – в немалка степен, обработен исторически архив, публикации.

Текстовете, посветени на проблематиката, свързана с част втора и трета: Метаморфози на модерността (1944 – 1989) и Предизвикателства по време на преход (1989 – 2000), носят същия академичен характер, както и – в някаква степен, публицистична насоченост, сближаваща ги със стилистиката на художествената критика. Те предизвикват към полемика, дискусия и желание (особено от страна на професионално подготвения читател) да навлезе „по-дълбоко“ в противоречивата обществено-историческа картина на времето: духовна атмосфера, културен и художествен контекст. Мнозина сред нас, свидетели на последните десетилетия на XX век, осъзнаваме недъзите, сложността, противоречивостта и колизиите им. В периода социалният живот, политическите и идеологическите фактори (и не само те) моделират различно творческо мислене, поведение, послания, образни визии за настоящето и бъдещето, създавайки разнородни образци на изкуството и архитектурата.

Авторитетни изследователи в областта на общата история на изкуството считат, че: „Изкуството от Втората световна война до 80-те г. (края на XX век) се отнася към историята на изкуството от най-ново време. След него следва съвременната история на изкуството. Друг дял на изучаването на изкуството и архитектурата е критиката, която е свързана с всички последни и текущи прояви на художествения процес. За да бъдат отнесени те към историята, са необходими поне петдесет години“1). Т.е. процесът на създаване и оформяне (от историческа гледна точка) на все по-цялостно и по-обективно възприятие, разбиране и оценка на културата и изкуството ни след 1944 г. е незавършен и – вероятно – ще продължи с десетилетия и в бъдеще.

Рецензираните текстове на изданието са синтез на кратка, „свита“ история, теория и художествена критика, използващи вкл. публицистичен и есеистичен стил и език (тип очерк). Отделните материали – в обем на не повече от 10 страници, въвеждат читателя в конкретиката и проблемите на даденото време, процеси и събития, автори и творчество, като резюмират най-съществените им характеристики. Подобни текстови „фрагменти“ са труден научен жанр. В специализираната литература (от речников, корпусен и енциклопедичен тип) те са дело на изследователи с висок „рейтинг“. Като цяло, авторите в рецензираните томове се справят успешно с предизвикателствата на такова, специфично в характера си, колективно монографично издание.

В заключение, ще резюмирам приноса му.

Научният екип е събрал, систематизирал и изложил в ясно и достъпно изложение обемен, значим и важен като проблематика материал. Достоверно, коректно – исторически, са документирани множество процеси, събития, сведения, факти, артефакти. Присъстват и коментарът им от страна на съвременниците (чийто израз е художествената критика), и актуалната – към днешно време, оценка и/или преоценка. Предвид малкото време за подготовката на двутомника (осъществен с подкрепата на ФНИ в рамките на две години) авторите са успели да използват както познат от по-стари публикации архивен материал; така и по-нови данни за теми, проблеми, личности, като творчеството за деца, приноса на жените в отделните изкуства, „портрети“ на едни от най-талантливите ни автори и творческите им съдби, като фиксират и редица нови явления и процеси – от последните десетилетия, в представените художествени дялове.

Приносна е подкрепената с историческа конкретика и фактология връзка и взаимодействие на изкуството ни (през целия разглеждан период) с европейските художествени търсения и достижения, а в по-ново време – и с по-широк, извъневропейски контекст. Така се откроява не само спецификата на нашето родно, етнорегионално начало, заложено в изкуството ни, но и онова, което се заимства „отвън“ и се преосмисля и превръща в органична част от художествените ни постижения.

В двутомника погледът на специалиста открива недостатъци (част от тях – чисто технически). Все още на отделни места в съдържанието има и неравностойно, т.е. небалансирано представяне на едни или други теми, проблеми, както и липсата им другаде. Срещаме също и възприети тези и позиции (особено във II и III част), които се нуждаят от по-убедителна аргументация или могат да се оспорват, в една или друга степен. Същевременно известно е, че в историческите изследвания – и особено в проучванията в областта на историята и теорията на изкуството, авторският субективизъм е аксиома. Той се отразява в подобни текстове двояко: може да „изкривява“ позицията на изследователя, от една страна, и в същото време, да придава на публикуваното специфичен, индивидуализиран облик и насоченост. Несъмнено, в рецензираното издание присъства именно второто начало. Достоверността на отделните „разкази“ се основава на научния анализ, професионалната пристрастност, емоционалното съпреживяване.2)

Надявам се „Българският XX век в изкуствата и културата“ да заинтересува разнородна читателска публика – у нас и в чужбина: с богатството на информацията, с позициите и оценките от страна на авторите, със стремежа да представят широко, разгърнато достиженията на съвременната ни култура и изкуство.

Вярвам, че изданието ще има дълъг живот у нас и извън страната. В него релефно са откроени достиженията на няколко творчески поколения и на мнозина талантливи творци, формирани и съдбовно свързани с една балканска страна с труден, трагичен исторически път. В този контекст, каква по-благородна кауза от стремежа на академични учени да участват активно в модерната информационна мрежа, използвайки научния ѝ, информационен, образователен и популяризаторски потенциал?

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Иванова, Б. (2017). История на изкуството. том 2. София: Сиела, 184.

2. Предстои и ново, допълнено и преработено издание.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.