https://doi.org/10.53656/his2023-6-3-int

2023/6, стр. 587 - 608

МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ИСТОРИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В НАЧАЛОТО НА ХХI ВЕК

Резюме: Among the emerging trends in history education in the first decades of the 21st century – strengthening of international cooperation in this field, change in value attitudes and orientations, as well as digitization in history education the subject of this publication is the first trend. The article examines the activity of EUROCLIO and the International Association for History Didactics, their joint work with various organizations and institutions in the implementation of projects and the creation of history textbooks from the beginning of the XXI century.

Ключови думи: historical education; international cooperation; value orientations; history textbooks; EUROCLIO; International Society for History Didactics

През почти изтичащата вече първа четвърт на ХХI век в историческото образование се очертават три основни тенденции: 1) разширяване и задълбочаване на международното сътрудничество в тази сфера; 2) постепенно, но убедително преместване на акцентa в ценностните нагласи и ориентации при обучението по история от „патриотизма“ и „националното съзнание“ към ценности като демокрацията, мултикултурализма, правата на човека, толерантността, равенството на половете, формиране на европейска идентичност и пр.; 3) широко и масово навлизане на дигитализацията в историческото образование.

Корените им са заложени още през втората половина на миналото столетие, но в началото на новото хилядолетие те се проявяват на по-високо ниво и протичат с по-голяма интензивност. Тъй като в две предишни публикации се спрях частично върху гражданското образование и ценностните нагласи (Paev 2020, pp. 381 – 389), както и върху дигитализацията в обучението по история (Paev 2021, pp. 412 – 419), настоящата публикация е посветена на международното сътрудничество в областта на историческото образование в началните десетилетия на ХХI век. Огромната по обем информация беше обработена и систематизирана в 3 приложения – както за по-добра ориентация на читателя, така и за улеснение на бъдещите изследователи на темата.

Институциите в Европа отдавна осъзнават важността на историята като учебен предмет в училище и предприемат стъпки за международен обмен на идеи и опит в тази област. Първоначално дейността се координира и ръководи от Съвета на Европа, който от 50-те години на миналото столетие периодично организира и провежда международни форуми, на които се обсъждат проблемите на историческото образование (Paev 2004, pp. 36 – 46). От 1993 г. тази функция осъществява основно Eвропейска организация на учителите по история – ЕВРОКЛИО.1 Въпреки че работата ѝ е съсредоточена предимно в европейските страни, в нея членуват организации и индивидуални членове от държави и извън Европа. Днес освен ЕВРОКЛИО в този насока активно работи още Международното сдружение по дидактика на историята. Отделни инициативи се организират и финансират от Съвета на Европа и Европейския съюз.

Дейността на ЕВРОКЛИО за развитието на историческото образование в началото на ХХI век

Ежегодно ЕВРОКЛИО организира и провежда конференции в различни държави, чиито национални асоциации на учителите по история са нейни членове.2 Темите на тези форуми са разнообразни, но като цяло, гравитират към въпросите на демокрацията, правата на човека, мултикултурализма, интеркултурния диалог, европейската идентичност, мултиперспективния подход, регионалното сътрудничество при обучението по история. Домакини на конференциите от 2000 г. до днес са повечето европейски страни. Балканите са представени от Словения, Македония и Турция (вж. Приложение 1). Планирано е конференцията през 2024 г. да бъде в София.

Една от най-популярните форми на работа на организацията е проектната дейност. ЕВРОКЛИО разработва и реализира самостоятелно или в партньорство с други организации и институции множество проекти в различни европейски държави. За периода 2000 – 2022 г. тя е реализирала десетки образователни проекти в сферата на историческото образование, повечето от които в източноевропейските страни. Темите на проектите са сходни с тези на конференциите, но са насочени конкретно към проблемите на определени региони или отделни национални образователни системи: Централна и Източна Европа, включително Украйна, Беларус и Русия; Балканите, Черноморския регион (вж. Приложение 2).3

Тук ще си позволя да се спра накратко върху някои от текущите проекти на ЕВРОКЛИО, които ясно демонстрират очертаните по-горе основни тенденции в историческото образование днес.

Един от най-интересните проекти е „Спорните истории“, реализиран от Института за историческа справедливост и помирение, който е изследователски център на ЕВРОКЛИО. Конфликтът относно тълкуването на историята обхваща редица въпроси, включително наследството от робството, империализма, фашизма, комунизма, колониализма, междуетническите напрежения, масовите нарушения на човешките права и други важни теми. В почти всички случаи призивите за премахване на статуи, преименуване на улици и преформулиране на училищни или университетски учебни програми са симптоматични за по-дълбоко разделение в обществата – една актуална и за България тема. Проектът се стреми да идентифицира, документира и изследва случаи на такива „спорни истории“ по целия свят, с цел прилагането на най-добри практики, които могат да помогнат при вземането на приемливи решения. За тази цел Институтът идентифицира повече от сто случая в Африка, Азия, Австралия, Европа и Северна и Южна Америка. 4

Друг проект – „Изучаване на история, която все още не е история II“ – се стреми да разреши проблеми, възникнали след разпадането на бивша Югославия. Войните, с които е съпроводен този процес, са изключително труден за изучаване период в часовете по история сред учениците в бившите републики. В този смисъл, участниците в проекта се опитват да дадат отговори на въпроси като: Как учителите да преподават събития, които все още не се считат за „история“, но винаги присъстват в медиите и културната памет? Как да се ориентират в противоречията на личните семейни драми на учениците, противоречивите национални разкази и етническите жертви? Как могат да предложат за своите ученици балансиран поглед върху войните, като същевременно отговарят на изискванията на държавната учебна програма?5

Историята на европейския континент е белязана от постоянно движение на култури и население, а навлизането в нея може да предложи прозрения за това как хората в Европа са си взаимодействали и живеели заедно в миналото. Тази именно концепция е заложена в проекта „Споделени европейски истории“. Историята на Европа често се разглежда като разделяща континента. Този проект е покана за иновативни идеи и трябва да допринесе за разбирането от страна на младите хора на сложността и многообразието на европейската история. 6

Проектът „Европейско информационно пространство за културно наследство“ е съсредоточен върху обучението на учители, преподаватели и специалисти по културно наследство, които да използват ресурсите на платформата Historiana. 7 Historiana е онлайн алтернативата на учебник по европейска история, с постоянно разрастваща се платформа, събираща стотици ресурси по различни теми и периоди от време. Тази виртуална среда за обучение предлага гъвкав и удобен подход към непрекъснато развитие на предмета. Предоставя безплатно историческо съдържание, готови за използване учебни и дигитални материали, разработени от екип преподаватели по история от цяла Европа и извън нея. 8

Два други проекта отразяват третата тенденция в историческото образование – дигитализацията. Проектът „On-line обучение в регион Вишеград“ има за цел повишаване на дигиталната компетентност и капацитета на учителите по история и гражданите в региона на Вишеград за провеждане на ефективно онлайн обучение с учениците. 9 За усъвършенстване на онлайн обучението е предназначен и проектът „Станция за иновации“, в който ЕВРОКЛИО участва съвместно с други организации и институции.10

Проектът „В европейските училища“ е насочен към разработване на онлайн образователни механизми за изучаване на съвременната история на Европа с теми като: трудната история, миграцията, измененията на климата и равенството между половете. В работата му вземат участие над 110 училища от различни европейски държави: Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Кипър, Чехия, Франция, Грузия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Северна Македония, Полша, Румъния, Сърбия, Словения, Испания, Швейцария, Холандия, Турция и Съединените щати и Обединеното кралство.11

В резултат от работата по проектите, реализирани от ЕВРОКЛИО в периода 2000 – 2022 г., са издадени множество учебни материали: учебници, помагала, методически ръководства за учителите, CD-Rom. В проектните дейности са включени още множество уъркшопове,12 присъствени и онлайн семинари.13 На сайта на организацията могат да се открият и ползват свободно обучителни материали.14 В проектите понякога участват пряко стотици учители, а материалите се ползват от хиляди ученици. За пример само ще посоча проектите New way to the Past („Нов път към миналото“) и Uroki Klio („Уроците на Клио“). Първият е реализиран в Естония и Литва през периода 1998 – 2000 г., в резултат на него са проведени обучителни семинари в 15 града в Естония и Латвия и са обучени общо 700 учители по история. При втория проект, осъществен в Русия през 1997 – 2000 г., издадените материали са ползвани от около 500 училища и 30 000 ученици от различни части на страната. 15

Реализацията на проектната дейност се осъществява обикновено в сътрудничество с националната организация на учителите по история в съответните страни, а най-много проекти са финансирани по програмата МАТРА на Министерството на външните работи на Нидерландия. Немалко проекти с подобна тематична насоченост и цели са инициирани и от Съвета на Европа и са финансирани по програми на Европейския съюз, Института „Отворено общество“, фондации и други, като приоритетни отново са страните от Централна и Източна Европа (вж. приложение 2).

Представените в приложение 2 петдесет и два проекта, могат да бъдат категоризирани в следните групи.

Необходимо е да се отбележи, че в общите проекти заедно със западноевропейските страни, почти винаги участват държави от Балканския регион, Русия и бивши съветски републики, страни от Централна Европа.

Регионалните проекти се разпределят, както следва:

Регионалните проекти с участието на западноевропейски страни са общо два – единият се отнася до страните от Средиземноморието, а другият – до Прибалтика.

ЕВРОКЛИО провежда регулярно допитвания до своите членове (Questionnaire) по различни теми, свързани с историческото образование. Особено ценно е проучването от края на 2002, резултатите от което бяха публикувани през 2003 г. В него са отразени отговорите на членове на асоциации на учители по история от 44 страни (Leeuw-Roord 2004, р. 5). Въпросите обхващат девет области: изучаване на историята в училище като задължителен предмет, учебните програми и регулирането им от държавните институции, учебници и учебни помагала, изпитване и оценяване, възприемане от учениците, подготовката на учителите, приложение на IT в обучението, учителите по история и техните асоциации, влиянието на ЕВРОКЛИО (Leeuw-Roord 2004, рр. 105 – 120).

Приносът на Международното сдружение по дидактика на историята за развитието на историческото образование

Историята на Сдружението датира от 1980 г., когато трима историци – съответно от Холандия, Германия и Италия – подемат инициативата за неговото създаване. На поканата се отзовават представители от Австрия, Белгия, Камерун, Дания, Франция, Германия, Италия, Холандия и Швейцария. Днес Сдружението наброява около 180 индивидуални и колективни членове от всички краища на света. 18

Целта на Сдружението е да насърчава академичните изследвания и преподаването на историята, като се фокусира върху проблемите, свързани с историческото съзнание, обучението по история в училище, историческата култура и подготовката на учителите по история. Сдружението организира международни конференции, издава годишник и други публикации и си сътрудничи с различни национални, регионални и международни организации, чиито цели и дейност са насочени към подпомагане развитието на историческото образование и свързаните с него области, като гражданското образование. 19

Целите на Сдружението се доказват от тематичната насоченост на конференциите, които то организира или в които негови представители участват. Въпросите, отнасящи се до интеркултурния диалог и отношението към „другия“ в историята, заемат водещо място на конференциите в Мароко (2004), Русия (2012), Германия (2019). Акцентът върху гражданското образование и обучението по история се очертава ясно на форумите в Солун (2007), Германия (2013), Канада (2018). Специално внимание в дейността на Сдружението се обръща на учебниците по история, често в сътрудничество с Института „Георг Екерт“, връзката между академичната история и историческото образование, основни методически въпроси, свързани с обучението по история в училище, и други. Сдружението се включва редовно в международните конгреси по история с индивидуални доклади или отделни панели – през 2005 г. в Сидни, Австралия, през 2010 г. в Амстердам, Нидерландия, през 2015 г. в Китай, през 2022 г. в Познан, Полша (срв. приложение 3).

Международното сътрудничество върху учебниците по история от началото на XXI век

Освен в посочените по-горе сфери – организиране на конференции, участие в проекти, провеждането на обучителни семинари, издаване на учебни помагала с конкретна тематична насоченост – през първите десетилетия на XXI век се наблюдава и засилване на международно сътрудничество по отношение на учебниците по история. Особено активна роля тук играят Институтът за изследване на учебниците „Георг Екерт“, ЕВРОКЛИО, Центърът за демократично помирение в Югоизточна Европа и други институции и организации.

По отношение на балканските страни, където противоречията и исторически наслагалите се предубеждения са твърде силни, положително отражение дава дейността на Центъра за демократично помирение в Югоизточна Европа със седалище в Солун. Повечето учебници по история на Балканите са разработени с акцент върху националната държава, тъй като нацията представлява важен фокус на идентичността в този регион. Налице е обаче необходимост от борба с остарели стереотипи, като се отдаде по-голяма значимост на културната история, която има тенденция да бъде по-малко разделяща, както и на историята на такива демократични ценности като гражданството, върховенството на правото, свободата и демокрацията, които вече няма да бъдат географски фокусирани, а ще обединяват общности от различно време и място, и които стават част от една разбираема „история“ (Caras 2002, рр. 13 – 14). Пренаписването на балканската история и на националните истории на региона, трябва да се разглежда преди всичко в контекста на промените в писането на европейската история (Coulouri 2002, р. 22).

Първоначално европейските организации и институции, ангажирани с обучението по история в училище, се държат резервирано към идеята за издаване на общ учебник по история за средните училища в цяла Европа, но по-късно се наблюдава тенденция към промяна на тази линия (Leeuw-Roord 2009, р. 7). Първите опити в тази насока са съсредоточени върху регионалната история като изданията „История на балтийските държави“ (Kiaupa 1999) или „Черно море – история на взаимодействията“ (Archibald 2004). Успех представлява и създаването на френско-немския учебник „История на Европа след 1945 г.“ 20 Авторският колектив включва 10 представители – петима от Франция и петима от Германия. Учебникът е предназначен за ползване в училище. Появата на такова издание в тогавашния момент не бива да се надценява, предвид че то разглежда историята след Втората световна война – време, в което отношенията между двете страни са относително добри в сравнение с по-ранните периоди. Две години по-късно обаче като негово продължение се появява нов френско-германски учебник по история: Европа и светът от Виенския конгрес до 1945,21 което ясно показва твърдото намерение на двете държави да постигнат компромис и да намерят общ език при интерпретацията на историята. През 2011 г. излиза от печат и третата част: Европа и светът от Античността до 1815 г.22

Проблемите с учебното съдържание произтичат не само когато се разглеждат междудържавните отношения, но и събития от вътрешен характер. Така през 2019 г. възникна публичен дебат относно представянето на тоталитарния период в България (1944 – 1989 г.) в учебниците по история. Недоволството беше предизвикано от недостатъчно критичното отношение към комунистическия режим, управлявал страната по това време. В резултат на това Министерството на образованието и науката спря процедурата по оценка и одобряване на учебниците и изпрати препоръки до издателствата за допълване на материала, засягащ тази част от историята на страната. 23

Приложение 1

Приложение 2

ПРОЕКТИ НА ЕВРОКЛИО 2000 – 2022

В този списък са включени по-значимите проекти с участието на ЕВРОКЛИО като водеща организация или като партньор. В проектите като партньори обикновено участват и асоциациите на учителите по история от съответните страни. В списъка са посочени страните участници в проектите, както и страни, в които се провеждат мероприятия и се разпространяват материали от проекта.

Съкращения в Приложение 2

МАТРА – Програма при МВнР на Нидерландия.

ПСЮИЕ – Пакт за стабилност в Югоизточна Европа – МВнР на Нидерландия.

ASH – Association for Social History – Serbia (Асоциация за социална история – Сърбия)

DGHTA – Danish Gymnasium History Teachers Association (Асоциация на гимназиалните учители по история на Дания)

USIP – United States Institute of Peace (Американски институт за мира)

EUROPAEUM – Мрежа на 10 водещи европейски университета

ПРДСД – Програма за развитие – Действие за сътрудничество и доверие – ООН

ISHA – International Students of History Association (Международна асоциация на студентите по история)

NIH – Netherlands Institute of Heritage (Институт за историческо наследство – Нидерландия)

ПЕМСП – Програма „Европейски механизъм за сътрудничество и партньорство“

CEDIN – Center for Education and Innovations (Център за образование и иновации – Словакия)

OBESSU – Organising Bureau of European School Student Unions (Европейски ученически съюзи)

Приложение 3

БЕЛЕЖКИ / NOTES

1. За създаването, целите и дейността на ЕВРОКЛИО през 90-те години на ХХ в. вж. Paev 2004, pp. 47 – 61.

2. Изключение прави 2021 г., когато заради COVID епидемията, не е проведена конференция, а през 2020 г. конференцията е проведена онлайн – https://euroclio.eu/events/category/annual-conferences/ [Viewed 2023-710].

3. Повече информация за приключили проекти на ЕВРОКЛИО виж: https://euroclio.eu/project_status/completed/ [Viewed 2023-7-10].

4. https://euroclio.eu/projects/contested-histories/ [Viewed 2023-7-10].

5. https://euroclio.eu/projects/learning-history-which-is-not-yet-history-ii/

[Viewed 2023-7-10].

6. https://euroclio.eu/projects/sharing-european-histories/ [Viewed 2023-710].

7. https://euroclio.eu/projects/europeana-dsi5/ [Viewed 2023-7-10].

8. https://euroclio.eu/resource/historiana-featured-resources/ [Viewed 2023-710].

9. https://euroclio.eu/projects/online-teaching-in-the-visegrad-region/

[Viewed 2023-7-10].

10. https://euroclio.eu/projects/innovation-station/ [Viewed 2023-7-10].

11. https://euroclio.eu/projects/in-europe-now/ [Viewed 2023-7-10].

12. https://euroclio.eu/events/category/workshop/ [Viewed 2023-7-10].

13. https://euroclio.eu/events/category/online-seminars/ [Viewed 2023-7-10].

14.https://euroclio.eu/resource_categories/educational-material/ [Viewed 2023-7-10].

15. EUROCLIO Annual report 2000, pp. 10 – 12 – Available at: https://www. euroclio.eu/wp-content/ uploads/2019/03/2000_the_past_in _foreign_ countries _ annual_report.pdf [Viewed 2023-7-10]

16. Регионалните проекти от тази група са 31 (с 2 повече от посочените в таблица 1) поради факта, че в два от тях участват страни, принадлежащи към две групи – балкански страни, Русия и бивши съветски републики.

17. В единия от проектите на централноевропейските страни участва и Германия, но той е основно за Полша, Словакия, Чехия, Унгария и Украйна.

18. https://ishd.co/index.php/about-ishd/ [Viewed 2023-7-10].

19. https://ishd.co/ [Viewed 2023-7-10].

20. Histoire/Geschichte. Europa und die Welt seit 1945 (2006). Leipzig: Ernst Klett; Histoire/Geschichte – L’Europe et le monde depuis 1945 (2006) Paris: Éditions Nathan.

21. Histoire/Geschichte – Europa und die Welt vom Wiener Kongress bis 1945 (2008). Leipzig: Ernst Klett; Histoire/Geschichte – L’Europe et le monde du congrès de Vienne à 1945 (2008) Paris: Éditions Nathan.

22. Histoire/Geschichte – Europa und die Welt von der Antike bis 1815 (2011). Leipzig: Ernst Klett; Histoire/Geschichte – L’Europe et le monde de l’Antiquité à 1815 (2011) Paris: Éditions Nathan.

23. За скандала с учебниците по история – Mediapool.bg, 2019/07/01. – https://www.mediapool.bg/za-skandala-s-uchebnitsite-po-istoriyanews295159.html [Viewed 2023-7-10].

ЛИТЕРАТУРА

ЛЕУ-РООРД, Й., 2009. Общ учебник за Европа? Утопия или важно предизвикателство? Диалогът в историята, № 22 – 23, с. 7 – 21. ISSN 1311-7904.

ПАЕВ, К., 2020. Гражданското образование – ново предизвикателство пред обучението по история. История,№4, с. 381 – 389. ISSN 1314–8524

(On-line); ISSN 0861–3710 (Print).

ПАЕВ. К., 2004. Европейската интеграция и проблемите на историческото образование в България. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“. ISBN 954-680-322-7.

ПАЕВ, К., 2021. Обучението по история в дигитална среда – анализ и перспективи. История, №, 4, с. 412 – 419. https://doi. org/10.53656/his2021-4-6-digit.

ARCHIBALD,Z., (ed.). 2004. The Black Sea. A History of Interactions. (Teaching Pack). Council of Europe.

CARAS, C., 2002. Preface. In: Clio in the Balkans. The Politics of History Education, pp. 11 – 14. Thessaloniki: CDRSEE. ISBN 96086857-1-0.

COULOURI, C., 2002. Introduction. In: Clio in the Balkans. The Politics of History Education, pp. 15 – 48. Thessaloniki: CDRSE,. ISBN 960-86857-1-0.

HISTOIRE/GESCHICHTE. Europa und die Welt seit 1945. 2006. Leipzig: Ernst Klett. ISBN 978-3-12-416510-7.

HISTOIRE/GESCHICHTE – L‘Europe et le monde depuis 1945. 2006. Paris: Éditions Nathan. ISBN 3-12-416520-9.

HISTOIRE/GESCHICHTE – Europa und die Welt vom Wiener Kongress bis 1945. 2008. Leipzig: Ernst Klett. ISBN 978-3-12416511-4.

HISTOIRE/GESCHICHTE – L‘Europe et le monde du congrès de Vienne à 1945. 2008. Paris: Éditions Nathan. ISBN 978-3-12-4165213.

HISTOIRE/GESCHICHTE – Europa und die Welt von der Antike bis 1815. 2011. Leipzig: Ernst Klett. ISBN 9783124165121.

HISTOIRE/GESCHICHTE – L‘Europe et le monde de l‘Antiquité à 1815. 2011. Paris: Éditions Nathan. ISBN 9783124165220.

KIAUPA, Z., (ed.). 1999. The History of the Baltic countries. Tallin: Avita. ISBN 9985206053.

LEEUW-ROORD, J., (ed.). 2004. History Changes. Facts and Figures about History Education in Europe since 1989. The Hague: Euroclio. ISBN 90-77691-01-4.

REFERENCES

ARCHIBALD, Z., (ed.). 2004. The Black Sea. A History of Interactions. (Teaching Pack). Council of Europe.

CARAS, C., 2002. Preface. In: Clio in the Balkans. The Politics of History Education, pp. 11 – 14. Thessaloniki: CDRSEE. ISBN 96086857-1-0.

COULOURI, Chr., 2002. Introduction. – In: Clio in the Balkans. The Politics of History Education, pp. 15 – 48. Thessaloniki: CDRSE,. ISBN 960-86857-1-0.

HISTOIRE/GESCHICHTE. Europa und die Welt seit 1945. 2006. Leipzig: Ernst Klett. ISBN 978-3-12-416510-7.

HISTOIRE/GESCHICHTE – L‘Europe et le monde depuis 1945. 2006. Paris: Éditions Nathan. ISBN 3-12-416520-9.

HISTOIRE/GESCHICHTE – Europa und die Welt vom Wiener Kongress bis 1945. 2008. Leipzig: Ernst Klett. ISBN 978-3-12416511-4

HISTOIRE/GESCHICHTE – L‘Europe et le monde du congrès de Vienne à 1945. 2008. Paris: Éditions Nathan. ISBN 978-3-12-4165213.

HISTOIRE/GESCHICHTE – Europa und die Welt von der Antike bis 1815. 2011. Leipzig: Ernst Klett. ISBN 9783124165121.

HISTOIRE/GESCHICHTE – L‘Europe et le monde de l‘Antiquité à 1815. 2011. Paris: Éditions Nathan. ISBN 9783124165220.

KIAUPA, Z., (ed.). 1999. The History of the Baltic countries. Tallin: Avita. ISBN 9985206053.

LEEUW-ROORD, J., (ed.). 2004. History Changes. Facts and Figures about History Education in Europe since 1989. The Hague: Euroclio. ISBN 90-77691-01-4.

LEU-ROORD, YOKE VAN DER., 2009. Obsht uchebnik za Evropa? Utopia ili vazhno predizvikatelstvo? In: Dialogat v istoriyata – Dialogue in History, no. 22 – 23, pp. 7 – 21. ISSN 1311-7904.

PAEV, K., 2020. Civic education – a new challenge to history teaching. Istoriya-History, vol. 28, no. 4, pp. 381 – 389. ISSN 1314–8524 (On-line); ISSN 0861–3710 (Print). (In Bulgarian).

PAEV. K., 2004. Evropeyskata integratsia i problemite na istoricheskoto obrazovanie v Bulgaria. Blagoevgrad: Neofit Rilski. ISBN 954-680322-7. (In Bulgarian).

PAEV, K., 2021. History teaching in digital environment – analysis and perspectives. Istoriya-History, vol. 29, no. 4, pp. 412 – 419. https://doi.org/10.53656/his2021-4-6-digit.