История
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 354 - 359

СРЕДНОВЕКОВНИ ПАМЕТНИЦИ И ЗАРАЖДАНЕТО НА СЕЛО ЛОЗЕН

Костадин Георгиев Соколов
Johannes Gutenberg University

Резюме:

Ключови думи:

Не-Познати в София

Проект „Не-Познати в София“, осъществяван от Столична община – район „Панчарево“, с медийната подкрепа на Национално издателство „Аз Буки“, за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак и Лозен планина.

По време на проекта бе извършено проучване на исторически източници, свързани с бита, културата и традициите на село Лозен и Лозен планина.

В резултат на това проучване бяха събрани уникални писмени паметници и непубликувани до момента научни изследвания. Те са събрани в специален тематичен сборник. Книжката ще бъде разпространена без заплащане. Уникалният сборник ще достигне най-напред до абонатите на научнометодическото списание „История“. Те ще го получат заедно с брой 5/2013 на списанието.

Публикуваме част от статия, която проследява историята на село Лозен от самото му възникване. Пълния текст ще намерите в тематичния сборник „Не-Познати в София“. ... След превземането на Сердика от хан Крум градът и неговите околности остават за повече от два века в пределите на българската държава. Въпреки че липсват конкретни археологически данни за разрушаването на града при завладяването му от българите1) , други крепости в околността вероятно са били опустошени, както се предполага например за тези на хълма Калето при с. Герман и при Горно Градище в Лозен2) . Каква е била съдбата на крепостта над Горни Лозен, както и на късноантичните селища в пределите на селото, за които ставаше въпрос по-горе, в следващите няколко века, е почти невъзможно да се отговори поради липсата на каквито и да е археологически, епиграфски или писмени източници. Единствените свидетелства за евентуална приемственост между късноантичното население и новозаселилите се българи и славяни по тези места е гореспоменатото свидетелство за (пре-) използване на старите култови места, което продължава в частност до наши дни.

Данните за развитието на района, югоизточно от средновековния Средец, през следващите няколко века са изключително оскъдни. За да се проследи най-общо историята на тези земи до края на XIV в., е нужно да се надникне в изворите, отнасящи се за града Средец, който продължавал да бъде политически и културен център, придаващ изключителна важност на целия район. По-изчерпателни сведения за Средец и неговите покрайнини по време на Първото българско царство се появяват едва в контекста на дългите войни на Самуил и неговите наследници с Византия от края на Χ и началото на XI в., където често се споменава за разрушени крепости около града, наричан още Триадица3) . Дори и след окончателното покоряване на България от Василий ΙΙ (1018) Софийското поле и съседните му територии продължили да бъдат чест обект на опустошения до края на XII в. В това число влизат въстанията на Петър Делян (1040/41) и Лека (около 1078/79) 4) , множеството печенежки набези през почти цялото единадесето столетие5) , немалко съприкосновения с кръстоносците на първите три кръстоносни похода (1096, 1147 и 1189 г.), минали през Софийското поле6) , войните на Мануил I Комнин (1143 – 1180) и неговите наследници със сърбите и унгарците7) , както и сблъсъците около въстанието на Асеневци8) . Въпреки всичките беди, сполетели околността, Средец успял да запази значението си като религиозен център през XI и XII век9) . По време на византийското господство по българските земи (1018 – 1185/86) населението на Средец и околностите му претърпяло някои етнически промени. През 1047 г. в околностите на града били заселени покорени печенези10) , а след това около 1150 и множество сръбски военнопленници11) .

Около 1193 г. Средец бил завладян от Асеневци. В рамките на Втората българска държава градът и неговата околност претърпели в следващите две столетия нов икономически и културен разцвет. Той станал седалище на Средечката митрополия, били построени множество манастири, които образували т. нар. Софийска Мала Света гора12) . Този комплекс обхващал още по онова време поне четиринадесет манастира, два от които се намирали в Лозенска планина, а именно лозенският „Св. Спас“ и германският „Св. Иван Рилски“. Най-вероятно към това време трябва да отнесем и възникването на селата Долни и Горни Лозен. Много вероятно в предходните векове да е имало също селищен живот на територията на Лозен, данни за което на този етап липсват. Ако това е било така, трябва да приемем, че размирните XI и XII в. са принудили старите обитатели да потърсят перманентно спасение в по-високите и трудно достъпни планински части на землището на днешното село – например във високите котловини на Лозенска планина13) . Имената на селата Долни и Горни Лозен, Софийско, са ни познати от т. нар. Калиманова грамота, по-средством която са били дадени определени права и привилегии на атонския манастир „Зограф“ и която пледира да е издадена от цар Калиман (Коломан Ι Асен, 1241 – 1246). Пасажът, който ни интересува, гласи:

... И село Горни Лозен и тук им дадох селото и метоха в храма на Свети Никола. И господин Владислав да се грижи за това, което идва от селото и от метоха, всичко да се праща в манастира. И от село Долни Лозен, каквито приходи има, всичко заедно да се праща в манастира. Царска заповед е никой да няма власт върху тези имоти, които аз им дадох. ... 14)

Отдавна е установено в научното обращение, че въпросната царска грамота е фалшификат, възникнал в манастира „Зограф“ едва през ХVI в. Въпреки това някои учени предполагат, че тя може да отразява съдържанието на по-стар документ, именно от времето на Коломан I или на баща му Иван II Асен, към който през ХVI в. да са прибавени някои допълнителни селища с цел дообогатяването на манастира15) . Дали това се отнася в частност и за споменатите Долни и Горни Лозен, няма как да установим. Дори техните названия да са прибавени по-късно, този документ представлява важно свидетелство за съществуването им през ХVI в. и за тяхната тогавашна зависимост от споменатия Светогорски манастир16) . Основание за предположението, че селата са се зародили през ХIII или ХIV в., ни дава фактът, че те фигурират с тези си имена в някои османски документи от първите десетилетия на турското господство по българските земи. Вероятността те да са се появили непосредствено след превземането на Средец от турците през 1382 г. е твърде малка17) .

Названието на Лозен, респ. това на двете села, от които то води началото си, е чисто славянско. Образувано е от прилагателно име със старобългарската наставка -ьн-ъ (-ен), което се отнася към съществителното име лозя или лозе18) . На същия принцип са образувани и други селищни наименования, срещащи се през тази епоха, като Шумен от шума (в смисъл на гора), Ветрен от вятър, Сливен от Слива (а не от сливане) и др. Поради относително суровия климат в Софийско спрямо този в други региони на Балкана в по-ново време то не се е славело като място, където се отглеждат лозя и се произвеждат вина. Климатът обаче постоянно се изменя и през ХIII и ХIV в. явно е бил достатъчно благоприятен за отглеждането на тази култура, защото от т. нар. Витошка грамота на цар Иван Шишман научаваме, че в Софийско е имало винари19) . Затова не би трябвало да ни учудва, че тъкмо тук възникнало селище с подобно име, което очевидно говори за една част от поминъка на населението му, а именно лозарството20) .

Сред населението на днешен Лозен все още битуват различни легенди и предания относно зараждането на селото. Според някои от тях жителите на Долни Лозен са дошли откъм Ихтиманска Средна гора и се заселили в гореспоменатата местност Градище в днешното долнолозенско поле21) , където първоначално най-вероятно е имало римска вила рустика. От друга страна, се твърди, че заселването на Горни Лозен започнало от вече споменатата местност Селище, а именно – южно от билото на Лозенска планина и днешното село, докато впоследствие не се преместило в настоящите си територии, северно от планината22) . Дълго време битуваше схващането, че Лозен е основан от изселили се по принуда селяни от врачанско село със същото име към края на XVII в. (малко след 1684 г.), чиито потомци днес са отчасти и обитателите на село Люти дол, Врачанско. Човекът, лансирал това твърдение, е учителят Доно Иванов от същото това село, който издава през 1943 г. малка книжка, занимаваща се именно с проблема по преселването на бежанците от Врачанско на територията на днешен Лозен23) . Според нея, след като те успели да подкупят съответните османски длъжностни лица, се заселили именно в подножието на Лозенска планина върху днешното местонахождение на селото, която територия тогава не е била обитаема24) ...

БЕЛЕЖКИ

1. Станчева, 1989, стр. 24 – 25.

2. Велков, 1938, стр. 119. Същото мнение споделя и Богданов, И., Български твърдини: Книжовни огнища, крепости, манастири в София и Софийско. София 1971, стр. 31 – 32.

Според т. нар. Първи Хамбарлийски надпис на хан Крум, след като същият този превзел множество крепости, включително Сердика, техните покорени защитници ги напуснали и избягали в Долната земя (Византия). Вж. Цанкова – Петкова/Ангелов, 1980, стр. 22 – 23. Дори да приемем, че градското население е избягало, не можем да твърдим същото и за селското, обитавало района около града, което можело успешно да се укрие в разположените наоколо планини.

3. Вж. пак там, стр. 23 – 29. Най-вероятно в навечерието на тези дългогодишни сблъсъци мощите на Св. Иван Рилски били пренесени в Средец, където останали до 1183 г. Вж. Дуйчев, И., Рилският светец и неговата обител. София 1945. стр. 194 – 197.

4. Вж. Цанкова – Петкова/Ангелов, 1980, стр. 30 – 32.

5. Пак там, стр. 32 – 34.

6. Пак там, стр. 55 – 65. Преминаването на кръстоносците през Софийското поле било съпроводено и от традиционни пазари, организирани специално за тях. При липса на такива нужните им провизии били вземани по насилствен начин от местното население в региона.

7. Пак там, стр. 42 – 54. Унгарски войски опустошават Средец през 1127 г., а след това заедно със сръбски и през 1183 г.

8. Пак там, стр. 51, 66 – 67.

9. Пак там, стр. 37 – 41. Единствените познати християнски паметници в югоизточната част на Софийско, т. е. в пределите на Лозенска планина, които най-вероятно вече са били активни или са възникнали в тази епоха, са германският манастир „Св. Иван Рилски“, намиращ се в западната част на Лозенска планина, както и лозенският манастир „Св. Спас“ (вероятно по-късно), чиято най-стара част може да бъде датирана дори в XI – XII в. Вж. Динева, 2007, стр. 27 – 28, 225 – 226, 243. За манастира „Св. Спас“ и неговото вероятно възникване в епохата на Второто българско царство ще се спра по-подробно в следваща статия, посветена на християнските паметници в Лозен.

10. Вж. Цанкова – Петкова/Ангелов, 1980, стр. 33 – 34. По-голямата част от заселените около Средец печенеги напуснали няколко години по-късно тези си нови обиталища и в рамките на едно тяхно голямо въстание се отправили към Стохълмието – регион, намиращ се най-вероятно в Добруджа. Въпреки това някои изследователи са изказали мнението за печенешкия произход на шопите (или на тяхното название от племето Хопон/Шопон). Вж. Стоянов, В., За българо-тюркските смешения. В: Bulgaro-turcica 1. София 1997, стр. 69 – 73, както и Сефтерски, 1984, 55 – 65.

11. Вж. Цанкова – Петкова/Ангелов, 1980, стр. 43. Присъствието на сърби в Софийско е засвидетелствано едва през XV – XVI в., и то в единични случаи, затова можем да приемем един не особено многочислен брой на заселените пленници и/или бърза тяхна асимилация от страна на местното българско население, близко до тях по език и обичаи. Вж. Сефтерски, 1984, 55 – 65.

12. Цялостен преглед на проблема за възникването и развитието на софийските манастири при Динева, 2007, стр. 16 – 83.

13. Вече беше спомената местността Селище в Лозенската планина, където би могло да се е зародило някакво поселение в това време.

14. Вж. нейно издание и коментар към това при Иванов, Йордан, Български старини изъ Македония. София 21931, стр. 602 – 608. Частичен превод на новобългарски при Цанкова – Петкова/Ангелов, 1980, стр. 72.

15. Вж. Иванов, 1931, стр. 602 – 605.

16. Върху сведенията на този документ ще се спрем отново малко по-надолу. Въпреки съществуването на няколко други автентични царски грамоти от ХIII и ХIV в., които се отнасят за землища във и около София, селата Долни и Горни Лозен не се споменават. Вж. изданията на тези грамоти от Даскалов, А. / Райкова, М., Грамоти на българските царе. София 2005.

17. Ако беше така, Лозен щеше да носи най-вероятно турско име, а не славянско. За споменатите тук османски документи вж. по-подробно статията, посветена на съответната тематика в следващия брой.

18. Вж. Дуриданов, И., Граматика на старобългарския език: Фонетика, морфология, синтаксис. София 1991, стр. 215 – 216.

19. Вж. Даскалов, А. / Райкова, М. 2005, стр. 47, ред. 9.

20. Днес на територията на България има общо пет села с това име, но единствено това на софийския Лозен, респ. това на старите Долни и Горни Лозен, се е запазило от дълбоки старини за разлика от тези на останалите, които са преименувани така едва след Освобождението: с. Лозен в обл. Велико Търново (бивш. Кара Хасан); с. Лозен в обл. Пазарджик (бивш. Ясъ кашли / Исши кашли и Уджалар); с. Лозен в обл. Стара Загора (бивш. Балъклии / Руда); с. Лозен в обл. Хасково (бивш. Диниклия или Дийникли). Същото важи и за кв. (Долни и Горни) „Лозенец“ в София, чието старо име (до 1878 г.) е Корубаглар или Курубаглар. Сравни също така с българското име на днешния турски град Kırklareli, а именно Лозенград, както и с връх Лозен в Беласица (1898 м).

21. Вж. Янакиев, 2010, стр. 9.

22. Пак там, стр. 7. Във виртуалната мрежа се срещат и други легенди, отнасящи се до възникването на Лозен и неговите най-стари заселници. Една от тях, чийто първоизточник не ми е известен, твърди, че първите заселници на Лозен били одри и огости, т. е. одриси и остготи, които в късната античност населявали отделни региони на Балкана.

23. Вж. Иванов, 1943, стр. 35 – 45.

24. Пак там, стр. 42 – 43. Самият Доно Иванов споменава в книгата си, че е разчитал при написването є предимно на устни предния (стр. 9), което със сигурност е допринесло за немалко неточности в нея. Въпреки това неговият труд представлява много ценен и интересен източник.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.