История
Вход / Регистрация

2021/2, стр. 177 - 187

БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ КОНТАКТИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА СЛЕД КРАЯ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА

Резюме:

Ключови думи:

Присъединяването на България към страните от Централна и Източна Европа, предприели стъпки към демокрация и пазарна икономика, поставя началото на нов етап от развитието на българо-американските политически отношения и предизвиква рязко засилване на съществуващите контакти в сферата на образованието и науката. Отмяната на ръководната роля на БКП в началото на 1990 г. слага край на държавния контрол и централизираната политика по отношение на образователните и научните връзки с чужди държави. Всичко това заедно с отварянето на България към Запада създава предпоставки за разширяване и развитие на нови форми на сътрудничество със Съединените щати в различни области. Целта на настоящата статия е изследване на историята на българо-американските отношения след края на Студената война с акцент върху промените, които настъпват в научните и образователните контакти през първите години от прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Проучването се базира на необнародвани документи от българските архиви, официални документи и публикувани данни на американските образователни и научни институции, информация от периодичния печат, изследванията на водещи автори и участници в събитията.

По своите специфики развитието на българо-американските контакти в изследваните области може да бъде разделено на три периода. Първият период обхваща времето от средата на XIX в. до Втората световна война, вторият – от края на Втората световна война до 1989 г., третият протича от началото на 90-те години на XX в. насетне. Историята на българо-американските отношения датира от първата половина на XIX в., когато американските протестантски мисионери „откриват българите“ (Clark 1979, р. 477) като отделен етнос сред християните, населяващи Османската империя. В научната литература е утвърдено схващането, че нарасналата икономическа и политическа сила на Съединените щати през XIX в. намира израз в първоначални усилия за разпространение на културно влияние извън границите на американския континент, осъществявани от мисионерските дружества. Тяхната дейност е определяна като „християнски империализъм“ и „културен империализъм“ (Harris 1991, р. 309 – 338; Kenny 2015, р. 1). Историята на американските протестантски организации в България и на Балканите през XIX и XX в. е предмет на множество научни изследвания както на български, така и на американски автори. Едни от най-значимите публикации са дело на: Петър Шопов, Веселин Трайков, Андрей Пантев, Христо Христов, Георги Генов, Иван Илчев, Пламен Митев1). Приноси към разработването на темата от американска страна имат: Джеймс Ф. Кларк, Татяна Несторова, Марин Пундев, Уилям Хол, Филип Шашко2). Образованието е този аспект от дейността на американските мисионери, оставил „най-дълбоки следи сред българското население“ (Petkov 2004, р. 26 – 38; Tanchev 2004, р. 159 – 169). То е обект на редица изследвания, посветени на историята на американските мисионерски училища в България (Velichkov 1985, p. 270 – 298; 1997 p. 13 – 49). Според Танчев до Първата световна война в страната е изградена мрежа от американски институции, които включват целия спектър на една образователна система: предучилищно образование, основни и прогимназиални училища, педагогически курсове, професионални училища, светски учебни заведения (Tanchev 2004, р. 159 – 169). Той изследва и другия аспект от българо-американското образователно общуване – на българи, които продължават обучението си в Съединените щати. Без да се ангажира с посочване на точната им бройка, по неговите оценки до Първата световна война те наброяват около сто души (Tanchev 1992). Според Никола Алтънков през този период интерес към продължаване на образованието си в САЩ проявяват българи от средите на протестантската общност, а тяхното обучение зад граница е осъществено с финансовата помощ на американските мисионерски организации (Altankov 1979, p. 19). Липсата на финансова подкрепа от страна на българската държава Танчев обяснява с голямата географска отдалеченост и съображения от религиозен характер, свързани с опасността от протестантско проникване (Tanchev 1992, p. 131 – 145).

Развитието на българо-американските контакти в сферата на образованието и науката по време на Студената война е проучвано от автора на настоящата статия3). Историята на двустранните връзки в посочените области след 1989 г. е неизследвана проблематика. Някои аспекти от нея попадат в по-големия научен дебат за „експорта“ на американския образователен модел по света. Редица автори разглеждат създаването и развитието на Американския университет в България (АУБ) в контекста на „глобализирането“ на висшето образование на САЩ в края на XX в. (Tzvetkova 2013, p. 87 – 97; Amthor & Metzger 2014, p. 65 – 80; Graham 2016, p. 5, 8; Long 2018, p. 157, 159, 166;). Един от първите преподаватели в АУБ – Робърт Филипс – проследява историята и превръщането му във водеща образователна институция на Балканите (Phillips 2004, p. 884 – 891; 2012, p. 8 – 13).

За да се отбележат промените, които настъпват в образователното и научното сътрудничество между България и САЩ след 1989 г., трябва да се разгледат накратко двустранните контакти в предходния период. След възстановяването на българо-американските дипломатически отношения през 1959 г.4) двете държави демонстрират интерес и към възобновяване на културните и научно-образователните контакти. От българската страна тази дейност се ръководи от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, а след 1969 г. от Държавния комитет за наука и технически прогрес5), както и от Министерството на външните работи. Що се отнася до американската страна, то Държавният департамент използва традиционния си похват на прехвърляне на отговорността по провеждането на научните и образователните си контакти с чужди държави на неправителствения си сектор. В случая с Източния блок неправителствените организации разполагат с далеч по-голяма свобода на действие пред правителствено спонсорираните програми. Последните поддържат ограничени квоти за обмен, договарят се на всеки две години и зависят от политическите отношения между двата противникови лагера. В българо-американските обменни програми участват: Междууниверситетски комитет (от 1963 г.), наследен от АЙРЕКС през 1969 г., Фондация Форд (през 1968 г.), Национална академия на науките/НАН (от 1970 г.) и Национална научна фондация/ННФ (от 1978 г.)6). През 1977 г. вследствие на процеса на разведряване и на подписването на Хелзинкския акт (1975)7) между САЩ и България е сключена „Спогодба за обмен и сътрудничество в областта на културата, науката, образованието и техниката“8), която регулира действащите програми, без да разшири техния обхват. Обменните дейности до 1989 г. включват размяна на научи специалисти основно от БАН и представители на академичната общност на Съединените щати. Студентски обмен не се допуска от българските власти до края Студената война с оглед недопускане на американско влияние и „разложителна дейност сред социалистическата младеж“9). На специализация идват представители на хуманитарните науки – историци, българисти, социолози, етнолози. Същевременно българските власти се стремят да си осигурят достъп до американските науки и технологии чрез изпращането на специалисти от природо-математическите науки. Всички български участници са обект на проучване от органите на Държавна сигурност с цел да не се допускат „неподходящи“ лица в САЩ10). От 1967 г. нататък започва да се провежда скромен академичен обмен по програмата Фулбрайт в отсъствието на междудържавно споразумение. Той включва годишна размяна на един до двама университетски преподаватели по английски език, изпращани в Софийския и Великотърновския университет и на един-двама лектори по български език, командировани в Съединените щати. Трудно може да се определи точният брой на участниците в научно-образователния обмен до 1989 г. – а и след това, тъй като от американска страна програмите са администрирани от различни организации, а в българските архиви се споменават имената на отделни специализанти. През 2011 г. АЙРЕКС публикува списък на разменените участници между 1963 – 1980 г11. ) За този период на специализация пътуват около 100 български и 100 американски учени. След 1989 г. научно-образователното сътрудничество с американските неправителствени организации продължава да се развива на базата на междудържавното споразумение от 1977 г., както и на подписваните периодично двугодишни планове за обмен. В справка за двустранните културни отношения на Министерство на външните работи от 1990 г. е отбелязано, че средно по около 30 българи на година постъпват на работа в американски научни и образователни институции на базата на лични контакти от преди 1989 г. или чрез участие в отворени конкурси12). Този процес е известен в науката с термина „изтичане на умове“ (Brain Drain), като в началото на 90-те години в САЩ ежегодно пристигат по 90 – 100 хил. висококвалифицирани специалисти от целия свят (Marinov 2007, p. 20).

В двустранното научно-образователно сътрудничество през Студената война участват в качеството си на автономни институции и американските университети. След 1990 г. българските висши училища претърпяват трансформация от свръх-регулиране към академична и институционална автономия, която открива пътя за активизиране на междууниверситетското сътрудничество. Още през 1989 г. е сключено споразумение с Университета Джон Хопкинс, който на следващата година приема първите български специализанти13). Продължават и се разширяват контактите с Южноилинойския университет в гр. Карбондейл (SIU)14). Връзките с него датират от 1985 г., като основната форма на сътрудничество включва краткосрочни и дългосрочни визити на докторанти от областта на природо-математическите, хуманитарните и обществените науки. С Университета на Делауер (UD) продължава съвместната дейност от областта на природо-математическите науки. През 1991 г. с грант от страна на Агенцията за международно развитие в размер на 1,5 млн. щатски долара UD съвместно със СУ започват да развиват проект за обучение на български студенти от областта на мениджмънта15). От 1991 г. насетне Селскостопанската академия развива активна дейност с щатския университет на Оклахома (OSU). Двете институции водят преговори за създаване на международен университет по селско стопанство и агробизнес в София16). След 1989 г. формите на сътрудничество между американските висши училища и българските им партньори в лицето на СУ, БАН, ВМЕИ (от 1995 Технически университет) се разширяват в посока нови научни направления като икономика, мениджмънт, екология. По неформален път започват да се организират специализации в областта на изчислителната техника и „чувствителни“ области, каквито до 1989 г. не се допускат от американска страна, а в началото на 90-те години не са позволени в програмите на АЙРЕКС, НАН и ННФ17).

Демократичните промени от края на 1989 г. и отварянето на България към Запада предизвикват рязко засилване на интереса на студенти и докторанти към американските образователни и научни институции. Възможностите за обучение в чужбина стават всеобщо достояние и обикновено завършват с открити състезания. Увеличават се предложенията за обучение в социалните и хуманитарните науки, право, бизнес, публична администрация18). Политическите пречки за следване или специализация в САЩ от предходния период са заменени от финансови. В началото на 90-те години посолството на Съединените щати в София и международната организация фондация „Св. св. Кирил и Методи“ създават система за провеждане на изпити и за изпращане на най-добрите български студенти в САЩ19). Федералното правителство осигурява стипендии за американски университети и чрез закона в подкрепа на източноевропейските демокрации, приет от президентската администрация на Джордж Буш-старши през 1989г20). . Така постепенно започва да се увеличава количеството на българските студенти в американските университети като в периода 1994 – 1995 и 1995 – 1996 г. те заемат четвърто място по численост след Русия, Полша и страните от бивша Югославия21).

Силният интерес към образователните институции на Съединените щати сред българите води до реализиране на една от най-мащабните двустранни инициативи в изследваната област – основаване на Aмерикански университет в България (Благоевград). АУБ е създаден с подкрепата на Елиана Масева – „първият демократично избран кмет“ на град Благоевград22), президента на Р България Желю Желев, фондация „Отворено общество“ (Phillips 2012, p. 5). Дейни участници в реализирането на инициативата от американска страна са културното аташе на посолството на САЩ в София Джон Мензийс и посланик Сол Полански (1987 – 1990). Проектът на бъдещия университет е реализиран от представители на университета на щата Мейн, някои от които се включват и в неговото първоначално администриране (Phillips 2012, p. 9). АУБ получава финансиране от федералното правителство чрез Агенцията за международно развитие (до 2007 г.). Университетът следва традиционния американски модел на образование (liberal arts) с обучение на английски език от чуждестранни преподаватели. Целта му е да привлича най-добрите англоговорящи студенти – бъдещите лидери на региона. Той отваря врати през 1991 г. с 16 преподаватели и 208 студенти23). Четири години след създаването си е определен от американската страна за най-големия проект на САЩ в България с годишна финансова подкрепа в размер на 10 млн. долара24). Демократичните промени създават условия за подновяване на „експорта“ на американския модел на образование след близо 50-годишно прекъсване. Едновременно с АУБ отварят врати Американски университет в Армения (AUA), Централноевропейски университет (CEU) в Унгария и Румъно-американски университет (Long 2018, p. 190). През 1993 г. е създаден Американски университет на Киргизстан, а през 1997 г. са основани Украино-американски университет в Киев и Американски университет в Хърватска. Разпространението на този вид образователни институции по целия свят след 1990 г. е определено като „глобализиране“ на американското висше образование (Long 2018, p. 10).

1992 г. свидетелства за едно знаменателно събитие от историята на българоамериканските образователни контакти – възстановяването на Американския колеж в София, закрит през 1942 г. Той отваря врати след многобройни искания от страна на бивши възпитаници и с финансовата подкрепа на посолството на САЩ. Д-р Роджър Уитакър, участник в образователните обменни програми на АЙРЕКС в България през 1975– 1976 г., става първият директор на възстановеното учебно заведение. До 2007 г. Американският колеж е подпомаган финансово от Агенцията за международно развитие, а след това – от наследилата го фондация „Америка за България“25).

Третата голяма българо-американска инициатива в областта на образованието и науката е официализирана на 9 февруари 1993 г. Тогава е учредена българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт“ по силата на двустранно споразумение между правителствата на двете държави26). Официалното навлизане на програмата в България позволява разширяване на съвместната научно-образователна дейност в посока размяна на учени, докторанти, учители и специалисти, разпространение на информация за американските висши учебни заведения, както и увеличаване броя на участниците в двете посоки. По данни на комисията от 1967 до 1993 г. броят на българските участници в програмата е 102, а на американските 8027). След 1993 г. „Фулбрайт“ осигурява стипендии на български и американски специалисти за преподавателска и изследователска дейност, за магистърски и докторски програми, за обмен на учители и училищни директори, за провеждане на летни институти по американистика, програма за Фулбрайтови експерти и др.

Политическите промени от края на 1989 г. създават условия за нормализиране на българо-американските политически отношения и за развитие на ползотворно сътрудничество между двете държави в областта на образованието и науката. Усилията на Вашингтон в изследваните области през първите години на прехода към демокрация и пазарна икономика са насочени към продължаване на научното и образователното сътрудничество от предходния период, към осигуряване на финансова подкрепа за създаване на образователни институции по американски модел в България, към официализиране на програмата „Фулбрайт“. Възникването на американски образователни институции след 1989 г. е резултат от съчетаването на благоприятни външни и вътрешни фактори. Външните са свързани с американските външнополитически цели в конкретния исторически момент. При управлението на Джордж Буш-старши и през първите години от управлението на неговия наследник Бил Клинтън демократизацията на Източна Европа е приоритетна цел на Вашингтон. Създаването на институции, следващи американския модел на образование, се разглежда от американските политици като ключов елемент от процеса на демократизация и преход към пазарна икономика. Вътрешните фактори са свързани с наличието на подходящи условия за създаване на американски образователни институции в отделните държави. В България те включват съчетаване на традиционните двустранни връзки в областта на образованието и науката, продължили и през Студената война, силният интерес на българите към американския модел на образование и подкрепата на прозападните политически сили.

Демократичните промени и краят на държавния монопол върху научните и образователните контакти с чужди държави създават условия за свободно общуване между българи и американци, за подем на неформалните контакти в образователната и научната област. Изследването на измененията, които настъпват в двустранното сътрудничество след края на Студената война, показва, че обменните програми на АЙРЕКС, НАН и ННФ (включени в клаузите на българо-американското споразумение от 1977 г.) се оказват неспособни на бърза трансформация спрямо новите политически условия. Тяхното място е заето от университетите, които се оказват далеч по-„гъвкави“ и способни да отговорят на променящите се нужди на времето. Дейността им е подкрепена финансово от Държавния департамент, за което има няколко обяснения. На първо място, Вашингтон остава верен на традиционния си подход за прехвърляне на отговорността на културно-образователните си отношения с чужди държави на неправителствения си сектор. На второ място, трябва да се отбележи липсата на административен капацитет за взаимодействие с държавите от Централна и Източна Европа в изследваните области. Децентрализираният подход отразява и убеждението на американските политици, че използването на организации с нестопанска цел създава по-богати и трайни взаимоотношения между хората в отделните страни. Той дава възможност за допълнително финансиране на американските университети, което увеличава и поддръжниците на този вид международни начинания сред академичната общност в САЩ.

БЕЛЕЖКИ

1. Шопов, П. 1974. Пропагандата и просветната дейност на американските протестантски мисионери в българските земи през XIX в. В: Известия на института за история, Т. 23, с. 149 – 184; Трайков, В. 1979. Протестантските мисионери и борбата на българския народ за църковна независимост. В: България в света от древността до наши дни. Т. 1, с. 461 – 468; Пантев, А., 1986. Историческата българистика в Англия и САЩ (1856-1919). София: Наука и изкуство; Христов, Х., 1981. Протестантските мисии в България през XIX век. В: Годишник на Духовна академия „Св. Климент Охридски“. Т. 26, с. 113 – 171; Генов, Г., 2001. Американският принос за възраждането на българщината, с особен поглед върху личността на Илайъс Ригс. В: Исторически архив, год. III, 9 – 10, с. 2 – 121. Илчев, И., Митев, П., 2003. Докосвания до Америка (XIX – началото на XX в.). София: Хемимонт.

2. Кларк, Д., 1979. Американците откриват българите: 1834 – 1871 г. В: България в света от древността до наши дни. Т. 1, София, с. 477 – 485; Несторова, Т., 1991. Американски мисионери сред българите 1858 – 1912. София: Св. „Кл. Охридски“. Пундев, М., 1996. България, Америка, Русия. София: Весела Люцканова; Hall, W. (1938) Puritans in the Balkans: The American Board of Missions in Bulgaria, 1878- – 1918. Sofia: Cultura; Shashko, Ph. (1990). A Recent Discovery: Elias Riggs’ Translation from Bulgarski Narodni Pesni by the Miladinovi Brothers. Etudes balkaniques, I, pp. 69 – 79.

3. Самуилова, С., 2017. Пробиви в Студената война. Образователните обменни програми на САЩ във ФРГ и НРБ. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“.

4. САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с България през 1950 г., след като българското правителство обявява американския пълномощен министър Доналд Рийд Хийт за „персона нон грата“.

5. ДКНТП многократно променя името си: Комитет по технически прогрес (1959-1962), Държавен комитет за наука и технически прогрес (1962 – 1971), Държавен комитет за наука, технически прогрес и висше образование (1971), Комитет за наука, технически прогрес и висше образование (1971), отново Държавен комитет за наука и висше образование (1977 – 1986).

6. Научен архив на БАН (НА-БАН), ф. 1, оп. 21, а.е. 1, л. 1 – 3.

7. 53 държави от Европа, Азия и САЩ подписват „Заключителния акт от Хелзинки“, чиято трета „кошница“ (basket) съдържа декларация за сътрудничество в областта на културата, образованието и информацията, която цели подобряване на отношенията между Източния блок и Запада.

8. НА – БАН, ф. 1, оп. 26, л. 14.

9. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия (КРДОППБГДСРСБНА), ф. 22, оп. 1, а.е. 13, л. 13.

10. КРДОППБГДСРСБНА, ф. 20, оп. 1, а.е. 490. л. 120.

11. International Research and Exchanges Board Records. A Finding Aid to the Collection in the Library of Congress. Manuscript Division. Library of Congress. Washington, D.C, 2011. Available from: https://www.loc.gov/rr/mss/f-aids/IREX. pdf, архивирано на 27.02.2021 г.

12. Дипломатически архив на Министерство на външните работи (АМВнР), оп. 47-4, а.е. 15, л. 81.

13. АМВнР, оп. 47-4, а.е. 15, л. 80.

14. Пак там, оп. 49-2, а.е. 73, л. 7.

15. Пак там.

16. Пак там.

17. Пак там, оп. 47-4, а.е. 15, л. 81.

18. Пак там, л. 102

19. Пак там, л. 105.

20. Open Doors 1995/1996. Report on International Educational Exchange. Institute of International Education. New York, p. 43, p. 60.

21. Пак там.

22. Димитров, М. (2019). Благоевградският „Оксфорд“, - На: https://www.capital. bg/politika_i_ikonomika/gradove/2019/12/22/4004074_blagoevgradskiiat_ oksford/, архивирано на 27.02.2021 г.

23. Стойчева, П., Зарева, С. & Кехайова, А. (2012). AUBG Today Списание на Американския университет в България, 47, 2.

24. АМВнР, оп. 48-37, а.е. 12, л. 51.

25. American College of Sofia. Giving Report 2017-2018. Available from: https:// drive.acs.bg/pr/ACS_Annual_Report_2018.pdf, архивирано на 27.02.2021 г.

26. Българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт“. – На: http://www.swu.bg/academic-activities/international-relations-andprograms/ fulbright.aspx., архивирано на 27.02.2021 г.

27. Пак там.

ЛИТЕРАТУРА

ВЕЛИЧКОВ, А., 1985. Някои аспекти от развитието на американските училища между двете световни войни. В: Студии по нова българска история (1877 – 1944), 270 – 298.

ВЕЛИЧКОВ, А., 1997. Американската просветно-благотворителна мисия на Балканите и Близкия Изток между двете световни войни. Исторически преглед. № 1, 13 – 49.

ПЕТКОВ, П., 2004. Американският колеж в София в оценките на своите ученици. В: ИЛЧЕВ, И. & МИТЕВ, П. (ред). Българо-американски културни и политически връзки през ХІХ – първата половина на ХХ век. София: Св. Кл. Охридски“, 26 – 38.

МАРИНОВ, В., 2007. Международната трудова миграция: икономически аспекти. В: Научни трудове на УНСС, т. 2, 3 – 57.

ТАНЧЕВ, И., 1992. Българи в учебни заведения в Съединените американски щати (От Освобождението до началото на XX век). Исторически преглед., №11 – 12, 131 – 145.

ТАНЧЕВ, И., 2004. Българо-американски връзки в сферата на образованието (От Освобождението до началото на XX век). В: ИЛЧЕВ, И. & МИТЕВ, П. (ред). Българо-американски културни и политически връзки през XIX – първата половина на XX век. София: Св. Кл. Охридски, 159 – 169.

ЦВЕТКОВА, Н., 2013. Американский университет за рубежом: практика создания и развития. США и Канада: экономика, политика, культура, №11, 87 – 97.

REFERENCES

ALTANKOV, N., 1979. The Bulgarian-Americans. CA: Ragusan Press.

AMTHOR, R. & METZGER, S., 2011. Neoliberalism, Globalization, and the American Universities in Eastern Europe: Tensions and Possibilities in “Exported Higher Education”. Globalizations., Vol. 8, no. 1, 65 – 80.

CVETKOVA, N., 2013. American university abroad: The Practice of Creation and Development. USA and Canada: economics, politics, culture. no. 11,

87 – 97 [in Russian].

Graham. T., 2016. Taking Root in Foreign Soil: Adaptation Processes in Imported Universities. Unpublished PhD Thesis. Washington: George Washington University Press.

HARRIS, P.W., 1991. Cultural Imperialism and American Protestant Missionaries: Collaboration and Dependendcy in Mid-Nineteenth-Century China. Pacific Historical Review. Vol. 60, no. 3, 309 – 338.

KENNY, G., 2015. Christian Imperialism: Converting the World in the Early American Republic. NY: Cornell University Press.

LONG, К., 2018. The Emergence of the American University Abroad. Unpublished PhD Thesis. NY: Columbia University Press.

MARINOV, V., 2007. International Labour Migration: Economic Aspects. In: The Scientific Papers of UNWE, iss. 2, 3 – 57 [in Bulgarian].

PETKOV, P., 2004. The American College in Sofia in the grades of its students. In: Ilchev, I. & MITEV, P. (Eds.). Bulgarian-American cultural and political relations in the XIX – first half of XX century. Sofia: St. Kl. Ohridski, 25 – 38 [in Bulgarian].

PHILLIPS, R., 2004. The American University in Bulgaria and the U.S. Agency for International Development Relationship. International Journal of Public Administration. Vol. 27, № 11 – 12, 883 – 891.

PHILLIPS, R., 2012. The American University….Where? AUBG Today. no. 47, 8 – 13.

TANCHEV, I., 1992. Bulgarians in educational institutions in the United States of America (From the Liberation to the beginning of the XX century). Istoricheski Pregled (Historical Review). № 11 – 12, 131 – 145 [in Bulgarian].

TANCHEV, I., 2004. Bulgarian-American Relations in the field of education (From the Liberation to the beginning of the XX century). In: ILCHEV, I. & MITEV, P. (Eds.). Bulgarian-American cultural and political relations in the XIX – first half of XX century. Sofia: St. Kl. Ohridski, 159 – 169 [in Bulgarian].

VELICHKOV, A., 1985. Some aspects of the development of American schools between the two world wars. In: Studies in New Bulgarian History (18771944), 270 – 298 [in Bulgarian].

VELICHKOV, A., 1997. US Education and Charity Mission in the Balkans and the Middle East between the two world wars. Istoricheski Pregled (Historical Review). № 1, 13 – 49 [in Bulgarian].

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.