История
Вход / Регистрация

2019/4, стр. 401 - 411

ПОЛСКАТА ПРЕСА И ПОЛСКО-ГЕРМАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕДИ ИЗБУХВАНЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Резюме:

Ключови думи:

В годините преди избухването на Втората световна война полската преса няма възможност свободно да засяга полско-германските въпроси. Причина за препятствията е споразумението за пресата, сключено след подписването на договора за ненападение през февруари 1934 г.1) Според него Полша и Германия се задължават да пазят доброто име на предводителите на двете държави, както и да уважават принципите на обективното представяне на взаимоотношенията си2). Договорът престава да действа заедно с отказа от споразумението от страна на Германия през април 1939 г., но това не е равнозначно на възможността за свободно писане за полско-немските отношения. По решение на министъра на външните работи Юзеф Бек пресата е възпирана от твърде остри антигермански изказвания, от засягането на въпроси, които могат да свидетелстват за недостатъчната подготовка на Полша за войната, както и от обръщането на внимание върху променящата се в неблагоприятна за Полша международна ситуация. Освен приготвените от Министерството на външните работи инструкции полезен за властта се оказва и Декретът за защита на някои държавни интереси на Президента на Жечпосполита от 22 ноември 1938 г., чийто чл. 11 предвижда наказание до две години затвор за накърняване на „отбранителния дух на обществото“.

Жертва на реакциите на властта срещу изказванията, приемани за несъвместими с политиката на правителството, стават не само всекидневниците и списанията, които понякога се появяват с белите петна на цензурата, но също така книги и техните автори. През март 1939 г. в изолационния лагер в Берьоза Картуска за две седмици е затворен Станислав Мацкевич – редактор на консервативния всекидневник Słowo, заради публикациите, които според административните органи поставят под съмнение вярата в потенциала и отбранителните способности на държавата3). Няколко месеца по-късно, през юни 1939 г., преди разпространението ѝ е конфискувана студията на Владислав Студницки Wobec nadchodzącej drugiej wojny światowej (За наближаващата втора световна война). Авторът допуска вероятността за антиполски съветско-немски алианс, както и за съпътстващата го липса на реална помощ от страна на западните сили4). Въпреки обжалването на решението от страна на Студницки съдът не отменя заповедта за конфискуване, принуден от издадената от председателя на правителството заповед за цялостно задържане на книгата5).

Възгледите на Мацкевич и Студницки – публицисти, представящи лишената от по-широка подкрепа ориентация към Германия и убеждението, че Полша трябва да избягва война със западния си съсед6), контрастират с изказванията на правителствената преса, изразяваща позицията на управляващия лагер. Те убеждават в стабилното положение на Полша, подчертават нейната сила и аргументират смисъла и правилността на водената от нея външна политика. Консолидирането на обществото около Върховния главнокомандващ, усещането за сила и убеденост в защитата на суверенитета са изразени от лозунга „Силни, обединени, готови“.

Въпреки мненията, формулирани от пресата, полската външна политика не се оказва успешен гарант за сигурността. На 6 април 1939 г. Юзеф Бек подписва в Лондон гаранционно споразумение с Великобритания, на което Германия реагира с отказ от договора за ненападение. Говорейки за това решение по време на речта си в Сейма от 5 май, Бек отхвърля немските претенции и заявява, че Полша няма да позволи да бъде „изтласкана“ от Балтика. Предаваната директно по Полското радио реч е приета с ентусиазъм от цялата преса7). Приемането на предложението на Хитлер (връщането на свободния град Гданск на Райха, екстериториалната магистрала и железопътната линия през Померания) е прието за равносилно на „слагане на примката на собствената шия“8).

За пореден път, значително по-ясно от Бек, маршал Едвард Ридз-Шмигли изказва мнение относно отношенията с Германия по време на Събранието на легионерите, провело се на 6 август. Изявлението за противопоставянето на „всеки опит за директно или опосредствано нарушаване на интересите, правата и честта“ на Полша е придружено от заявление за отговор със сила на насочената срещу нея агресия9). За изказването на Ридз-Шмигли пишат всички вестници, някои го публикуват in extenso, отпечатвайки с главни букви последния фрагмент. В него маршалът предупреждава за грешката, произхождаща от убеждението, че полският патриотизъм заслужава по-малко права от патриотизма на други народи10).

Упражняването на контрол над пресата довежда до – а дори изисква – изразяване на възгледи в съгласие със или близки до позицията на властта. Това обаче не означава, че възгледите на опозиционните издания, на лявата и националната преса са в разрез с очакванията на правителството. В лицето на все по-усложняваща се международна ситуация губят значение личащите до неотдавна разлики в оценката на посоките на водената от Полша външна политика.

Така е и в случая с подписания на 23 август 1939 г. в Москва пакт за ненападение между Съветския съюз и Третия райх. Издадените от Министерството на външните работи препоръки относно интерпретацията на това събитие, изисквани от Министерството на вътрешните работи, не са напълно известни. Може обаче да се предположи, че управляващите приемат за правилно освен придържането към приетата интерпретация относно позицията на държавата спрямо възможните заплахи да се предотвратят притесненията и да се противодейства на убеждението, че това е опасно събитие, което негативно влияе върху ситуацията на Полша. Препоръчва се споразумението да се обяснява като тактически ход, да се обръща внимание на това, че неговото съдържание няма да доведе до промяна в международния баланс на силите, и да се поддържа „спокойният скептицизъм“11). Оправдание на приетата от управляващите позиция са притесненията за негативния отзвук, с който съветско-германското споразумение ще бъде посрещнато. За това, че те не са били неоправдани, свидетелстват документалните извори12).

Външните ограничения, на които е подчинена пресата, не са единственият фактор, влияещ върху мненията, които тя налага. Сериозен проблем представлява достъпът до информация за истинските мотиви и цели на съветско-германското споразумение. Намеренията на двете договарящи се страни остават неясни, да не говорим за съдържанието на добавения към споразумението таен протокол13). Това не е странно, тъй като същността на алианса не е позната и на полските политически дейци, на посолството на Жечпосполита в Москва и на Министерството на външните работи14). Министър Бек доста внимателно споменава обстоятелствата около подписването и съдържанието на споразумението в своя Последен доклад15).

Информацията, с която разполага пресата, не я лишава от проницателност, макар че рамките на ограниченията, в които функционира, няма как да не влияят върху резултатите от анализите ѝ. Понякога бързината на събитията принуждава да се промени първоначално заетата позиция. Реинтерпретациите от този вид, атрактивни заради уменията на авторите, не свидетелстват за достатъчно овладяване на ситуацията. Според един от публицистите реализирането на съветско-немските преговори е успех на Москва, а съдържанието на договора – триумф на Берлин16).

Планираната визита на Йоахим фон Рибентроп в Москва и намерението да се подпише договор за ненападение между Съветския съюз и Третия райх са приети от повечето западноевропейски вестници като неочаквано събитие, което е и доста сензационно; пресата го отбелязва на своите първи страници с главни букви. Полските всекидневници реагират другояче, като доста неща подсказват, че това е резултат от инструкциите на Министерството на външните работи, засягащи не само съдържанието на коментарите, но и тяхното разположение. Сред предадените на редакциите препоръки се намира изискването да не озаглавяват по прекалено необикновен начин статиите, а дори да не се допускат сензационни викове на уличните продавачи на вестници17).

Затова информация за споразумението не е помествана на заглавните страници, за нея е намирано равноправно място сред останалите новини и коментари. Съгласно с указанията, основно правителствените вестници декларират, че сключването на договора не представлява изненада18). Наистина, не всички са на тази позиция19), но все пак доминира мнението, че не се е случило необикновено събитие. Убеждението, че споразумението, чието съдържание е поместено според преценката на изданието20), не е изненада, намира развитие във формулираните за него оценки. Доминиращата гледна точка е, че пактът не променя положението на Полша, във връзка с което не представлява заплаха за нейната независимост. Според Gazeta Polska – меродавния всекидневник на управляващия лагер и орган на Лагера на националното обединение (Ob–z Zjednoczenia Narodowego), пактът няма голямо значение за Полша. Освен това такива споразумения, както се смята, би трябвало да загубят значението си, поради което пактът нито влияе на позицията на Полша спрямо нейните съюзници, нито променя тяхната политика към нея21). Тази теза намира аргументи в провежданите разговори за полско-британския съюз, за които пресата информира междувременно.

Аргументът, доказващ маловажността на съветско-германското споразумение, е подчертаването на факта, че Полша, която има адекватен договор с Москва (сключен през 1932 г.), никога не е разчитала на нейната помощ22). Тази диагноза обаче не е допълнена от констатацията, че съветско-германското споразумение е проява на окончателното поражение на концепцията за полската външна политика, приета след идването на Хитлер на власт. Тя се състои в поддържането на аналогични отношения и еднаква дистанция спрямо Берлин и Москва, което, както се смята, следва да предотврати опасното за Полша немско-съветско споразумение. Тази позиция е оспорвана от младоконсервативната група на „Бунта на младите“ – „Политика“23), според чието мнение, изказвано преди всичко от Адолф М. Бохенски, тя не изключва възможността за антиполско сближаване на Берлин и Москва. На мястото на политиката на равновесието Бохенски предлага полско-германски съюз с антисъветска насоченост24).

Би било преувеличение да се твърди, че полската преса пренебрегва подписването на пакта Рибентроп-Молотов, но това не променя факта, че в някои случаи подобно подозрение намира потвърждение. На помощ идва мнението на Студницки, според когото полската публицистика, а особено „вестникарите“ показват тенденция за пренебрегване и омаловажаване на немския потенциал 25). Polska Zbrojna – вестникът на въоръжените сили, първоначално се въздържа от коментар за съдържанието на пакта, приемайки, че това събитие не заслужава неговото внимание. Решава да заеме позиция по въпроса едва вследствие на намесата на читателите. И в този случай пактът не е приет като неочаквано събитие, а неговият анализ е заменен от декларацията, че каквито и да е териториални отстъпки са изключени, а в случай на нападение Полша ще се бие „без оглед на последиците“, „във всеки случай, дори без съюзници“26).

Усилията на пресата да се отнесе с аргументирано спокойствие към възможността за избухване на война27) са в противоречие със събитията, за които информира, което не допринася за нейната достоверност. Правителствените издания пишат за реакцията на управляващите относно случаите на „лихви при храните“, тоест неоснователното повишаване на цените на храните. Публикуват имена и снимки на извършители на злоупотреби, информират за санкциите, от които най-честата, освен глобата, е изпращането в Берьоза Картуска28). На 25 август някои вестници информират за нареждането, което прекратява отпуска на държавни служители29).

Изострящият се полско-германски конфликт, както и правилните, както изглеждат, отношения на Полша със Съветския съюз са причината пресата да анализира преди всичко влиянието на пакта върху Райха. Според повечето коментатори сключването на пакта доказва неблагоприятното положение, в което се намира Хитлер. Резюмирайки изводите на западната преса, подчертават, че съветско-немското споразумение ще доведе до изолацията на Берлин30), а договорът с Русия ще зачеркне защитаваните до този момент от Хитлер идеологически позиции31). Споразумението със Съветския съюз, подписано от една от страните в антикоминтерновия пакт, е израз на „идеологическия банкрут“ на Третия райх32) , осъждащ Германия на влошаване на отношенията с нейните партньори като Испания и Япония. Подобни изводи прави и сензационният Ilustrowany Kurier Codzienny, който вижда в съдържанието на споразумението проява на „капитулацията“ на Хитлер. Подписвайки споразумение със Сталин, Хитлер не само ще се откаже от своите интереси в Източна Европа, включително Украйна, но също така ще се оттегли от Протектората Бохемия и Моравия, което е подавано като слух. Според всекидневника тези решения са резултат от „отчаяната ситуация“, в която се е оказала Германия вследствие на авантюристичната политика на Хитлер33).

Според Мечислав Неджиалковски, главен редактор на Robotnik – всекидневника на Полската социалистическа партия, подписването на пакта със Съветския съюз е доказателство за пожертването на Япония от страна на Германия и за „обръщането“ ѝ от Испания34). Според доста единодушните оценки съветско-германският пакт трябва да представлява зачеркване на принципите на антикоминтерновия пакт, а дори неговото фактическо разпадане35). Подобни изводи служат като доказателство за предполагаемата „капитулация на Берлин пред Москва“36). Този аспект е подчертаван както от правителствените издания, така и от тези, които не споделят позицията на властта и представляват различни идеологически окраски37).

Съветско-немското споразумение често е определяно като блъф, с който и двете страни си служат. Хитлер е сключил споразумението, за да създаде впечатлението, че се отказва от плановете за експанзия на изток и се обръща на запад, а пък Сталин – за да постигне удовлетворяващо го примирие с Великобритания и Франция38). Някои отбелязват конюнктурния, тактически характер на договора, наричайки го „комедия“ и смятайки, че в близък момент Хитлер „ще скъса документа“, ще обяви претенциите си и дори ще атакува изненадващо39).

Освен това доминира възгледът, че пактът не влияе върху баланса на силите в Европа. Според консервативния вестник Czas московското споразумение не е нищо друго освен „обновяване на това от Рапало“, тоест подписания през 1922 г. договор, възобновяващ немско-съветските отношения. От него трябва да се тревожат единствено идеологически близките до Германия държави, както и участниците в „антиболшевишкия кръстоносен поход“40). Всички останали могат да не се притесняват от това, което се е случило в Москва41).

Липсата на поводи за притеснения е още по-основателна, защото съветскогерманският договор не изглежда като съюз в пълния смисъл на понятието, не е и израз или предизвестие за по-тясно сътрудничество между двете държави. В него се вижда единствено задължение за неутралитет в случай на „конфликт“42). Според Стефан Кожицки – деец и публицист на националния лагер, критичен към политиката на правителството, пактът има „конюнктурен“ характер. Хитлер е мотивиран от „неутрализирането“ на Полша, тоест нейната изолация – метод, който вече е използван от Берлин43). Подобно мнение споделя и един от правителствените вестници, предвиждащ „изолация“ на Германия44). Според Станислав Стронски, принадлежащ към групата на най-изявените политически публицисти, споразумението е проява на „необходимостта от ограничаване на обхвата“ на териториалните стремежи на Германия в Източна Европа45). Представлява доказателство и за затруднението, в което се е оказал Хитлер. Подобна диагноза изглежда идентична със съмнението или дори изключването, че Германия желае да предизвика война. Не всички споделят този възглед. Според Юзеф Мацкевич Хитлер иска конфликт и се стреми към него46).

Ограниченията, налагани на пресата, както и настроенията, съпътстващи анализите, водят дотам, че предположенията относно недостатъчно известния характер на пакта и неговите опасни за Полша последици са редки. Такива предположения, определяни като клюки, се появяват в Słowo в кореспонденцията от Берлин, в която се отбелязват слуховете, според които пактът представлява „прелюдия“ към по-тесен съюз между Русия и Германия“, а дори „нова система от съюзи“47). В известен смисъл с тази информация кореспондира анализът на Вацлав А. Збишевски, който, без да скрива сериозността на ситуацията, допуска освен други възможни последици от споразумението и „подялба на Полша“48).

Подчертаването преди всичко на проблемите, пред които това споразумение поставя външната политика на Германия, не взема предвид увеличената активност на Съветския съюз, при което формулираните по темата мнения невинаги са последователни. Според един от вестниците Москва ще страни в най-близкото бъдеще от „военна и политическа активност“49), обаче на следващия ден същият вестник заявява, че пактът дава „повече възможности на Съветския съюз, отколкото на Третия райх“, и изказва съмнение в тезата за предполагаемата пасивност на Сталин50). Това предположение е допълнено от убеждението, че пактът ще допринесе за разпада на Коминтерна, тоест за отслабването на международната позиция на Съветския съюз51). Не за всички целите, преследвани от Москва, са ясни. Взети са под внимание както възможността Сталин да се оттегли от участие на европейската сцена, така и амбициите на Съветския съюз да играе ролята на „суперарбитър“52).

Въпреки всичко доминират мненията, изпълнени, ако не с оптимизъм, то поне с липса на причини за тревога. Положението на Полша не се влошава, а международният ред, гарантиращ запазване на дотогавашната позиция, не се променя при отслабване на антикоминтерновия пакт или Коминтерна.

На 25 август 1939 г. в Лондон е подписан съюзен договор между Полша и Великобритания, който по разбираеми причини привлича интереса на пресата и не остава без влияние върху оценката на ситуацията. Важността на съюза е забелязвана в автоматизма на неговото действие, тоест в безусловната помощ в случай на агресия срещу една от участващите страни. Подчертава се, че съюзът, който подсилва „мирния фронт“ в Европа, изключва конфликти с локален характер, под което се разбира полско-германската война53); това наблюдение е далеч от точността, Полша има неизменно задължаващ съюзен договор с Франция с аналогичен характер като договора с Великобритания, а следователно и идентични резултати в случай на нападение.

В коментарите, които се появяват след сключването на съюза, освен подчертаването на неговото благоприятно влияние върху положението на Полша се отбелязва, че той е „фактор на мира, силата и равновесието“54), синоним на „безопасността и мира“55). За разлика от „неясния съветско-немски договор на хартия“, лишен от възможност за трайност, полско-британският съюз е „ясен и несломим“56). Освен основната цел на споразумението – запазването на мира, в него виждат и предизвестие на „културното развитие на света“. Това измерение, което остава на втори план в условията, при които е подписан договорът, не е отбелязано случайно. Според Czas този съюз поставя Полша в западния свят, натоварвайки я с „мисията и посланичеството“ да пази „общочовешките достижения“57).

Интерпретациите на полско-английското споразумение са издържани в духа на реакция на събитие, подсилващо Полша и имащо мирен характер. Коментарите, лишени от конфронтационен тон спрямо Германия – както може да се допуска, по нареждане на Министерството на външните работи, са придружени от информация за засилването на антиполската кампания на немската преса и немските провокации на територията на Свободния град Гданск, както и в пограничната област. В деня, в който е съобщено за подписването на договора, е съобщено и за започването на изкопи за противосамолетни ровове във Варшава и други градове58). На 30 август вестниците публикуват съобщенията за мобилизация; по нареждане на властите терминът „повсеместна мобилизация“ е заместен от формулировката „следващи отбранителни разпоредби“

На 1 септември 1939 г. Германия атакува Полша; на 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, като не започват срещу нея никакви по-сериозни въоръжени действия и не оказват каквато и да е помощ на Полша. На 17 септември започва съветската агресия.

Превод от полски: Кристиян Янев

БЕЛЕЖКИ

1. За повече информация вж.: Habielski, R. (2013). Wolność czy odpowiedzialność? Prasa i polityka w II Rzeczypospolitej, Warszawa.

2. Pietrzak, M. (1990). Reglamentacja wolności prasy w Polsce (1918 – 1939), Warszawa 1963, s.447 – 448.

3. Фрагмент от неговата публицистика от 1939 г. [w:] S. Cat-Mackiewicz, Teksty, oprac. J. Jaruzelski, Warszaw.

4. Вж. Studnicki, W. (2018). Wobec nadchodzącej drugiej wojny światowej, wstęp J. Sadkiewicz, posłowie P. Zychowicz, Krak–w.

5. Пак там, s. 219.

6. Вж. Sadkiewicz, J. (2012). „Ci, kt–rzy przekonać nie umieją”. Idea porozumienia polsko-niemieckiego w publicystyce Władysława Studnickiego i wileńskiego „Słowa” (do 1939), Krak–w.

7. „Nie znamy pojęcia pokoju za wszelką cenę”, „Gazeta Polska” 1939, nr 125, 6 V, s. 1

8. K. Smogorzewski, Niemcy przed doniosłą decyzją, tamże, 1939, nr 126, 7 V, s. 1.

9. Mowa naczelnego Wodza na Zjeździe Legionist–w w Krakowie, „Polska Zbrojna”, 1939, nr 217, 7 VIII, s. 1.

10. Mowa Marszałka Rydza-Śmigłego 6 sierpnia w Krakowie na Zjeździe Legionowym, „Kurier Poranny” 1939, nr 216, 7 VIII, s. 1.

11. Pietrzak, Reglamentacja wolności…, s. 470.

12. Вж. M. Dąbrowska, Dzienniki 1933-1945, oprac. T. Drewnowski, t.2, Warszawa 1988, s.327 – 328; V. Sapieha, Amerykańska księżna. Z Nowego Jorku do Siedlisk, przekład E. Horodyska, Warszawa 2019, s. 279.

13. Вж. например Bregman, A.(1958). Najlepszy sojusznik Hitlera. Studium o wsp–łpracy niemiecko-sowieckiej (1939 – 1941), Londyn и следващите издания.

14. Вж. Kornat, M. (2002). Polska 1939 roku wobec paktu Ribbentrop-Mołotow, Warszawа.

15. Beck, J. (1987). Ostatni raport, wstęp. M. Wojciechowski, Warszawa.

16. M. Niedziałkowski, Berlin i Moskwa, „Robotnik” 1939, nr 236, 25 VIII, s. 1.

17. Pietrzak, Reglamentacja wolności…, s. 470.

18. Przewidywaliśmy, „Kurier Polski” 1939, nr 233, 24 VIII, s. 2.

19. A.G. Skutki porozumienia niemiecko-sowieckiego, „Czas” 1939, nr 233, 24 VIII, s. 1.

20. Вж. например „Kurier Poranny” 1939, nr 234, 25 VIII, s. 4.

21. (z.s.) (Zdzisław Stahl), Demonstracja, kt–ra nie zaważy na szali, „Gazeta Polska” 1939, nr 233, 23 VIII, s. 1.; вж. също, Pakt o nieagresji a Bałtyk, „Nasz Przegląd”, nr 242, 30 VIII, s.6

22. M. Ścieżyński, Ribbentrop na Kremlu, „Gazeta Polska” 1939, nr 233,23 VIII, s. 1.

23. Вж. Zamiary, przestrogi, nadzieje. „Bunt Młodych”, „Polityka” 1931 – 1939, wyb–r publicystyki, wyb–r i prac. R. Habielski, J. Jaruzelski, Warszawa 2008.

24. По темата вж. A.M. Bocheński, Między Niemcami a Rosją, Warszawa 1937 и следващите издания; Polska idea imperialna, Warszawa 1938; K. M. Ujazdowski, Żywotność konserwatyzmu. Idee polityczne Adolfa Bocheńskiego, Warszawa 2005; R. Habielski, Dokąd nam iść wypada? Jerzy Giedroyc od „Buntu Młodych” do „Kultury”, Warszawa 2006.

25. W. Studnicki, Wobec nadchodzącej…, s.174 – 175.

26. R[yszard] W[raga], Moskwa-Berlin, „Polska Zbrojna” 1939, nr 234, 24 VIII, s. 1.

27. Вж. например W. Ipohorski-Lenkiewicz, Nie straszny dla nas burzy czas, „Gazeta Polska” 1939,nr 232, 22 VIII, s. 1; J. G., Dlaczego nie lękamy się wojny?, tamże, 1939, nr 233, 23 VIII, s. 2.

28 Paskarze do Berezy, „Kurier Polski” 1939, nr 236, 27 VIII, s. 1,7.

29. Например „Robotnik” 1939, nr 236, 25 VIII, s.1.

30. M. Piotrowski, Pakt niemiecko-sowiecki doprowadzi do izolacji Berlina, „Kurier Poranny” 1939, nr 236. 27 VIII, s. 1.

31. R[yszard] P[iestrzyński], Szanse pokoju i pewność zwycięstwa, „Kurier Poranny” 1939, nr 234, 25 VIII, s.1.

32. L. Ch., Dwustronny akt słabości, „Kurier Warszawski” 1939, nr 231, 22 VIII, a. 1 – 2.

33. Hitler skapitulował przed Sowietami, „IKC” 1939, nr 234, 25 VIII, s.19.

34. M. Niedziałkowski, Berlin i Moskwa, op. cit.

35. Przekreślenie podstawowych założeń „osi”, „Gazeta Polska” 1939, nr 233, 23 VIII, s. 1; Podpisanie sojuszu polsko-angielskiego, tamże, nr 237, 26 VIII, s. 1; Niemcy przyznają się do zerwania paktu antykominternowskiego, пак там, nr 237, 26 VIII, s. 1; Istotny sens i cel umowy niemiecko-sowieckiej, „IKC” 1939, nr 235, 26 VIII, s. 3.

36. (Korn.), Kapitulacja hitlerowskiego Berlina przed bolszewicką Moskwą, „Kurier Warszawski”, 1939, nr 232, 23 VIII, s. 4; Kapitulacja Berlina przed Moskwą nie pomoże Rzeszy, „Robotnik” 1939, nr 235, 24 VIII, s. 1.

37. S. Kozicki, Hitler i Sowiety, „Warszawski Dziennik Narodowy” 1939, nr 233, 24 VIII, s.1.

38. Manewry niemiecko-sowieckie, „Czas”, 1939, nr 232, 23 VIII, s. 1.

39. Regnis [ B. Signer], Sowiecko-niemiecki „towaroobman”, „Nasz Przegląd” 1939, nr 235, 23 VIII, s. 2.

40. „Czas”, 1939, nr 232, 23 VIII, s. 1.

41. Пак там.

42. Szanse pokoju…, op. cit.

43. S. Kozicki, Hitler i Sowiety, „Warszawski Dziennik Narodowy” nr 233, 24 VIII, s. 1.

44. „Kurier Poranny” 1939, nr 236, 27 VIII, s. 1.

45. St[anisław] St[roński], Co g–ruje w tym wydarzeniu?, „Kurier Warszawski” 1939, nr 233, 24 VIII, s. 1.

46. J[–zef] M[ackiewicz], „Słowo” 1939, nr 235, 27 VIII, s. 1.

47. (Ł.) (H. Łubieński] „Słowo” 1939, nr 231, 23 VIII, s. 1

48. Lup (W. A. Zbyszewski), Sytuacja jest poważniejsza niż we wrześniu ubiegłego roku, „Słowo” 1939, nr 232, 24 VIII, s. 1.

49. Przewidywaliśmy, op. cit.

50. Коментар към текста на пакта, „Kurier Poranny” 1939, nr 234, 25 VIII, s. 4.

51. S. Kozicki, Hitler i Sowiety, op. cit.

52. M. Niedziałkowski, Berlin i Moskwa, op. cit.

53. Podpisanie sojuszu polsko-angielskiego, op. cit.

54. R[yszard] P[iestrzyński], Na straży wolności i cywilizacji, „Kurier Poranny”, 1939, nr 235, 26 VIII, s. 1.

55. L. Ch., Sojusz bezpieczeństwa i pokoju, „Kurier Warszawski” 1939, nr 235, 26 VIII, s. 3.

56. Ku pokojowi lub ku zwycięstwu, „Nasz Przegląd” 1939, nr 239, 27 VIII, s. 3.

57. A.G., U podstaw sojuszu polsko-angielskiego, „Czas” 1939, nr 236, 27 VIII, s. 1.

58. „Gazeta Polska” 1939, nr 237, 26 VIII, s. 4.

Translated from Polish to Bulgarian: Kristian Yanev

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.