История
Вход / Регистрация

2020/5, стр. 503 - 508

АВГУСТ '80

Йежи Ейслер
OrcID: ORCID 0000-0003-4708-7548
E-mail: jerzy.eisler@ipn.gov.pl
Director of Branch Office in Warsaw
Institute of National Remembrance
2 Stawki St.
00-193 Warsaw Poland
Юлиян Божков
OrcID: 0000-0002-9635-641X
E-mail: jbozhkoff@abv.bg
Translation from Polish to Bulgarian

Резюме:

Ключови думи:

Уводни думи

През втората половина на 70-те години в Полша се натрупаха негативни политически, социални и икономически явления, които допълнително задълбочиха нарастващата икономическа криза. В същото време, изборът на кардинал Карол Войтила за папа през октомври 1978 г. и поклонническото посещение на Светия отец в Полша през юни следващата година разбудиха поляците, които – по яркия израз на Анджей Пачковски 1) – коленичейки пред Папата, се изправиха от колене.

Следващият взрив на социално недоволство беше вече само въпрос на време, при все че властите се опитваха да спасяват икономическата ситуация чрез познатите им способи. Затова те решиха да въведат отново увеличение на цените на месото и месните продукти, този път от 1 юли 1980 г., като повишиха цените им в бюфетите и ведомствените столове и разшириха обхвата на продажбата в по-скъпите, т.нар. показни магазини. Вероятно никой не е допускал, че това решение, което дори не бе обявено в средствата за масова информация, ще стане пряка причина за най-голямата стачна вълна в полската история.

Междувременно още същия ден се стигна до краткотрайни стачки в няколко промишлени предприятия в различни части на страната. Първоначално бяха издигнати искания, свързани основно с вдигането на заплатите, но седмица по-късно Предприятието за комуникационно оборудване в Швидник обяви стачка. Стачните действия там придобиха общ характер, вече с ясно изразени политически акценти. На свой ред, от 14 до 18 юли стачната вълна премина и през Люблин. Тамошният протест моментално придоби характера на ротационна стачка (завършваше в едни предприятия и започваше в следващи) и с времето прие формата на локална обща стачка, обхващаща дори железопътния възел. Исканията на протестиращите бяха приети от правителствена делегация начело с вицепремиера Мечислав Ягелски 2). В общи линии юлските стачки обхванаха около 80 000 души в 177 предприятия в различни краища на страната.

В продължение на доста дълго време властите правиха всичко възможно, за да не информират широката общественост за „спирането на работата“, както официално бяха наричани стачките в местната преса. Когато обаче Предприятието за градски транспорт във Варшава обяви стачка на 11 август, а автобусите и трамваите останаха в гаражите и депата, този факт не можеше да остане скрит. Все пак за разигралите се по-късно събития преломно значение имаше денят 14 август, когато започна окупационната стачка в Гданската корабостроителница „В. И. Ленин“.

Работниците там поискаха Анна Валентинович3) – активистка на Свободните профсъюзи (СП), която бе уволнена седмица по-рано, да бъде възстановена на работа, както и увеличение на заплатите и компенсация за инфлацията. Беше избран Стачен комитет, начело с друг активист на СП – Лех Валенса, който прескочи оградата, за да проникне на терена на Корабостроителницата. Скоро се появиха и други искания, в т.ч. за изграждането на паметник на жертвите от Декември 1970 г. 4), за гаранции за сигурността на стачкуващите и за връщането на Валенса на работа.

На следващия ден стачката се разпространи и в други предприятия в Триградието5). Беше издигнат и недвусмислен политически постулат за учредяване на свободни профсъюзи, независими от партията и ръководството на предприятията. Стачкуващите призоваха също за освобождаване на политическите затворници и поискаха семейните помощи да се приравнят към нивото, определено за МВР и армията. Междувременно властите, изглежда, не разбираха, че възприетият от тях още през месец юли метод на поведение (отстъпки по въпроса за заплатите и липса на каквито и да било сериозни предложения за политически решения) не води доникъде. Състоянието на полската икономика беше катастрофално още преди стачната вълна от лятото на 1980 г., но в резултат на стачките, неспиращи по вина на партийно-държавните власти, то продължи допълнително да се влошава.

Датата 16 август се оказа повратна точка. Стачният комитет постигна споразумение с дирекцията и обяви край на стачката. Тогава сред част от Комитета се чуха гласове, че по този начин по-малките предприятия – непритежаващи такава „пробивна сила“ – биват оставени сами на себе си. Ето защо Валенса промени решението си и обяви продължаване на стачката, въпреки че в Корабостроителницата не бяха останали повече от хиляда души. Част от работниците обаче се върнаха веднага, а в Корабостроителницата започнаха да се събират делегати от други фабрики и заводи. През нощта представители на 21 предприятия провъзгласиха създаването на Междузаводски стачен комитет (МСК), начело на който застана Валенса. Беше формулиран окончателно списъкът с 21 постулата, като на първо място бе правото за създаване на свободни профсъюзи. На следващата вечер МСК вече обхващаше 156 предприятия. Затова възникна необходимост от избор на Президиум на МСК, който бе оглавен от Валенса.

На 18 август избухна стачка в Шчечин, където също беше основан МСК с председател Мариан Юрчик. В рамките на няколко десетки часа практически цялото полско Крайбрежие беше обхванато от обща стачка. Управляващите, изправени пред лицето на разпространяващата се стачна вълна, предприеха нови арести на опозиционни дейци. Властите с право виждаха в техните среди опора и подкрепа за стачкуващите. В такава атмосфера на 21 август 64 интелектуалци излязоха с обръщение към властите и към стачкуващите, апелирайки за диалог и призовавайки за компромис.

На следващия ден двама от подписалите обръщението – Бронислав Геремек6) и Тадеуш Мазовецки 7), предадоха писмото в стачкуващата Гданска корабостроителница. Президиумът на МСК възложи на Мазовецки задачата да създаде експертна комисия, която да подпомага работническите делегати в преговорите им с Правителствената комисия начело с вицепремиера Мечислав Ягелски.

На 24 август във Варшава се състоя IV пленум на ЦК на Полската обединена работническа партия, който изслуша доклад на Станислав Каня, осъществяващ надзора над военното и вътрешното министерство в партийното ръководство, за ситуацията в страната. Започнаха и кадрови размествания. От състава на Политбюро бяха отстранени шестима членове и заместник-членове, включително и министър-председателя Едвард Бабюх. От Секретариата на ЦК бяха освободени трима души, но само в случая с Юзеф Пинковски, който по решение на Държавния съвет още същия ден замести Бабюх на поста министър-председател, този ход означаваше повишение. Бяха извършени и няколко други промени в състава на правителството.

Съвсем естествено в една държава на реалния социализъм подобни мащабни промени в ръководните позиции биха предизвикали голям социален интерес. През лятото на 1980 г. обаче положението в Полша не беше нормално. Всички тези персонални рокади не впечатлиха особено стачкуващите. Все повече хора разбираха, че времето на Герек е отминало безвъзвратно. Все по-голяма част от партийно-държавното ръководство също си даваше сметка, че заедно с разпространението на стачната вълна в други региони на страната шансовете на властите за водене на „пазарлъци“ отслабват, а позициите на стачкуващите се засилват. Днес обаче знаем също, че част от ръководството – вдъхновено и подкрепяно в това отношение от съветските водачи – е обмисляло възможността за силово решаване на кризата.

Войната на нерви продължи още няколко дни, ако и да ставаше все по-очевидно, че не прибегнат ли до „силово решение“, властите на Полската народна република ще трябва да отстъпят и да приемат исканията на стачкуващите. Накрая, на 30 август, в Шчечин Юрчик и вицепремиерът Кажимеж Барчиковски, който оглавяваше Правителствената комисия в града, подписаха споразумение. На практика, властите приеха всички постулати на МСК. Така беше обявен край на стачката в този район. На следващия ден в Гданската корабостроителница настъпи исторически момент: от името на МСК, представляващ по онова време около 700 предприятия и институции, Валенса подписа споразумение с Правителствената комисия, с което се сложи край на стачката.

Най-големият успех на стачкуващите беше извоюваното съгласие за създаването на независими, самоуправляеми профсъюзи с право на стачка. Впрочем победите на стачкуващите в Шчечин и Гданск не означаваха край на дълбоката социално-политическа криза. От 29 август на територията на Шльонск продължаваше обща стачка. Поради значението на Катовицкото воеводство8) за националното стопанство властите счетоха „приключването“ на стачката в този район за най-неотложна задача. На 1 септември беше сформирана Правителствена комисия, която два дни по-късно подписа споразумение с Междузаводския стачен комитет в Ястшембе.

През лятото на 1980 г. работническите протести бяха посрещнати с ентусиазирана подкрепа от повечето интелигентски среди. Полските работници бяха подкрепени от голяма група художници, писатели, актьори, учени и журналисти, които повече не искаха да живеят в лъжа. В този период обществото действаше единно както никога дотогава в историята на Полската народна република. Поради зависимостта на Полша от Съветския съюз и нивото на социално съзнание в ония години исканията все още не се формулираха открито, като обикновено се използваше официалният стил.

При това се прилагаше моделът да се придава различно звучене на едни и същи формули, използвани традиционно от комунистите. Оттук може би дойде и сравнително голямата – в първия период след Август – популярност на лозунга: „Социализъм – да; деформации – не!“. От самото начало динамиката на социалното движение напълно съзнателно се тушираше. По-късно този процес бе наречен „самоограничаваща се революция“. Герек смяташе, че след малки корекции и персонални промени поляците ще приемат по-нататъшното „динамично развитие“. Междувременно ставаше очевидно, че ако Полската обединена работническа партия (ПОРП) иска още веднъж да получи от обществото дори частица доверие, едно от условията за това ще е смяна на поста Първи секретар на ЦК. Това се случи в нощта на 5 срещу 6 септември, когато Герек беше освободен от заеманата длъжност на VI пленум на ЦК на ПОРП и на неговото място бе избран Станислав Каня. Бяха направени и допълнителни промени в ръководството, което провъзгласи „обновление“. Всичко това обаче не означаваше край на стачната вълна, която макар и безспорно да намаляваше, продължи още няколко седмици. Икономическите искания се смесваха с политически, а още по-често с браншови и локални. В общи линии, през септември продължаваха да стачкуват около един милион души в 800 предприятия.

Междувременно на 17 септември в Гданск се събраха представители на междузаводските учредителни комитети и на междузаводските работнически комисии от цялата страна и взеха решение всички местни организации да се регистрират заедно като един Независим самоуправляем профсъюз „Солидарност“ (НСПС). Начело на Националната споразумителна комисия застана Лех Валенса. Властите, които доста дълго време се опитваха да „вградят“ НСПС „Солидарност“ в структурите на Полската народна република, най-накрая се съгласиха да го регистрират официално едва на 10 ноември.

Превод от полски: Юлиян Божков

БЕЛЕЖКИ

1. Анджей Пачковски (р. 1938) – полски учен, професор по исторически нау ки и алпинист. Деец на демократичната опозиция в периода на социалистическа Полша, член на Съвета на Института за национална памет (до 2016) – б. пр.

2. Повече по темата вж.: M. Dąbrowski, Lubelski Lipiec 1980, Lublin 2000; Мечислав Ягелски (1924 – 1997) – полски комунистически деец, политик, икономист, министър на земеделието (1959 – 1970), член на Централния комитет на Полската обединена работническа партия (1959 – 1981) и на Политбюро на ЦК на ПОРП (от 1971) – б. пр.

3. Анна Валентинович (1929 – 2010) – полски обществен деец, опозиционер в социалистическа Полша, съосновател на Независимия самоуправляем профсъюз „Солидарност“. Загива трагично в самолетната катастрофа край Смоленск на 10.04.2010 г. на път за честванията на 70-ата годишнина от Катинското клане. Общо тогава загиват 96 души, включително действащият полски президент Лех Качински, съпругата му и голяма част от държавния, военния и политическия елит на Полша – б. пр.

4. Работнически протести в Полша в периода 14 – 22.12.1970 г. (демонстрации, протести, стачки, митинги, безредици) главно в крайбрежните градове Гдиня, Гданск, Шчечин и Елблонг, кърваво потушени от комунистическата милиция и армията. Равносметката е 45 загинали, 1165 ранени, над 3000 арестувани – б. пр.

5. Така се нарича агломерацията, обхващаща няколко селища – Гданск, Сопот и Гдиня (на пол. Trójmiasto) – б. пр.

6. Бронислав Геремек (1932 – 2008) – полски историк и политик, професор по средновековна история, деец на демократичната опозиция в ПНР, министър на външните работи (1997 – 2000), депутат в Европарламента (2004 – 2008) – б. пр.

7. Тадеуш Мазовецки (1927 – 2013) – полски политик и публицист, последният председател на Министерския съвет на ПНР и първи премиер на Третата Жечпосполита (1989 – 1991) – б. пр.

8. Според административното деление в периода на социалистическа Полша – окръг, днес – област – б. пр.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.