История

2013/2, стр. 108 - 111

УЛИСАНИ В СТРЕМЕЖА ВСЕКИ ДА СЕ ХВАНЕ ЗА СОБСТВЕНОТО СИ ДЪРВО, НЕ ВИДЯХМЕ КАК ИЗЧЕЗНА ГОРАТА

Резюме:

Ключови думи:

Г-н Ректор, какво послание отправя към обществото 125-годишното българско висше национално училище?

Посланието ни е закодирано в девиза, който избрахме за 125-годишния юбилей. За разлика от предишния – 120-годишния, решихме, че този път много по-подходящо за нашето време е „Знанието прави силата“. Това според мен трябвада се осъзнае от обществото, от властта, от медиите.

Дори не можем да говорим, че посланието ни е закодирано. За една относително малка държава, каквато е нашата, най-голямото є богатство е интелектът. Държави, които през последните десетилетия заложиха на интелекта и на знанието, направиха огромен скок напред. Някоиот тях са по-малки от България – Финландия и Сингапур. Други са по-големи, например Корея. А в момента и Бразилия върви по този път. Техният опит показва, че за 20–30 години обществото може да се промени. При относителната липса на природни ресурси в нашата държава това, на което трябвада заложим, е един интелигентен, квалифициран, образован българин, когото медиите да не убеждават, че за него няма бъдеще в България. Българин, който ще остане в България и ще работи за България.

В юбилейния календар на Алма матер фигурира Третият международен конгрес по българистика. Вие сте начело на Организационния комитет. Много историци са сред инициаторите. Доколко история и роден език вървят ръка за ръка?

Те винаги са заедно. И това единство е сред основните темели на националната идентичност.

В процесите, които в момента текат в Европа и в света – процеси на глобализация, в които няма нищо лошо, стига да не се прекалява, ние сме много силни, за съжаление, в безкритичното възприемане на чужди модели. Било то в идеологията, било то в политиката, в икономиката и още по-жалко – в културата.

Наред с глобализацията разумните държави утвърждават своето изконно национално начало. Веднага се сещам за политиките, водени от Франция, Германия, Италия.

За България подобно поведение е изключително важно. Да не говорим, че се намираме на Балканите, които в някои отношения вървят с около 150–200 години след Европа. Тук все още разрешаваме национално дрязги, които в Европа, повече или по-малко, са се уталожили преди 70–80, че и повече години.

Вашето послание към организаторите и участниците в Конгреса.

Колегите, които очакваме, са от цял свят – от 37 държави. Много от тях не се познават. В последните години най-бърз напредък има там, където научните изследвания стъпват на интердисциплинарността. Конгресът е добра възможност да се срещнат учените. Да осъществят контакти помежду си. Да се усетят като част от една общност, макар и неформална, но обединена от интереса към България.

Имаше много голяма група от учени, които се интересуваха от България и активно работеха за нея.

През последните 25 години, улисани в нашите дребни ежби, които след сто години в книгите на историците ще останат като бележки под линия, изпогубихме важните неща.

Сред тях са и тези приятели на България. В стремежа си всеки да се хване за собственото си дърво, не видяхме как изчезна гората.

Специалист по нова и най-нова история, наричате Балканската и Сръбската война два върха в националното ни себепознание, но добавяте „за съжаление“. Какви върхове бихте искали да имаме в нашата история?

Ние имаме и други върхове, но за съжаление, те не са толкова признати. Просто не ги осъзнаваме.

Не обичам израза „военно изкуство“. Не виждам никакво изкуство в умението да забиеш щика в корема на врага си, да го завъртиш и да навиеш червата около щика. Това не е никакво изкуство за мен. Така че не смятам, че войната има място сред постиженията. Независимо от това, че тези две войни са в защита на българския национален идеал.

Та като говорим за други върхове, имам предвид например взрива от творческа енергия през Българското възраждане. За 20 години приблизително – от края на Кримската война до Освобождението, българите в духовно отношение постигат повече, отколкото сърбите са направили през 70 години свободно съществуване по това време. Гърците – също.

Благодарение на тази творческа енергия през Възраждането България започва пътя си на самостоятелно съществуване с по-висок процент образовано население, отколкото свободна Сърбияили свободна Гърция.

Това за мен е връх! Защото този връх полага основите на бързото развитие на България след 1878 г. – критикувано и обругавано от съвременниците, както обикновено се случва. Развитие, което позволява на България в началото на XX в. да израства с изпреварващи темпове в сравнение с околните държави и да положи основата, хайде да кажем, на другия връх – Балканската война.

А някаква препратка към сегашното съотношение и място на България спрямо държавите, които са с нас, но преди нас?

Битува една легенда. Някой беше убедил неколцина депутати преди 15-ина години, че в навечерието на Втората световнавойна България била на седмо място в Европа по развитие. Това няма нищо общо с истината. Ние сме тръгнали от една изключително ниска изходна точка. България винаги е била сред последните по икономическо развитие държави на Европа. Целият регион на Югоизток от Хърватия е бил на последно място в Европа.

Причините са много. Историци, икономисти ги търсят в климатичните условия, в природните богатства. Стигат до манталитет и тип религия. Поважното е, че причините са много и ние сме осъдени да догонваме. Винаги да догонваме другите – в икономическо отношение, в образованието, в науката.

И не че го няма интелекта в България. Има го. Само че ние, българите, сме индивидуални играчи на полето на състезанието на интелекта. Българи са Юлия Кръстева, Джон Атанасов, Жул Паскен, Елиас Канети. Последния, не знам защо, винаги се страхуваме да го обявим за български писател. Винаги извинително казваме еврейски, австрийски писател, роден в Русе. Но ако надникнем в големите световни енциклопедии, в тях пише, че Елиас Канети е български писател, роден в Русе, преселил се в Австрия и т. н.

Имаме с какво да се похвалим като индивиди. Но много по-трудно работим като екип, като колектив. Може би причината се крие в националния характер.

Изчел съм книгите на десетки, вероятно стотици европейци, минали през Балканите през ХІХ век. Противно на нашата мила представа за предците ни като изключително гостоприемни, приятни хора, сравнението, което тези автори правят със съседите ни – сърбите, гърците, румънците, не е в наша полза. Смятат, че българите са много интровертни, индивидуалисти, пазят чувствата си, не се разкриват лесно пред другите. Има го това нещо в националния ни характер.

Макар и осъдени да догонваме, не може ли да превърнем това догонване в преимущество?

В икономическата теория има такъв термин, свързан с преимуществата на изоставането. Германия и Япония превърнаха в преимущество претърпяното поражение през Втората световна война. Направи го и Сингапур. В края на 50-те години Лии Куан Ю – дългогодишният и доживотен министър-председател, малко преди независимостта събира при себе си крупните бизнесмени на бъдещата държава и ги пита в какво трябва да се инвестира според тях, за да може Сингапур в обозримо бъдеще да дръпне напред. И отговорите на 90 на сто от тях са – в образованието. Сингапур инвестира огромни суми в образованието. Инвестира не само пари, но и интелектуални усилия и резултата го виждаме. В момента, от 25–30 години насам, Сингапур е сред държавите с най-висок национален доход в света.

На Първия конгрес по българистика акад. Лихачов нарича България държава на духа. Днес къде сме?

Харесвам много този израз и съм го използвал нееднократно. Той прави едно интелигентно, тънко разграничение. Лихачов не нарича българите народ на духа, а България – държава на духа. И с това много ясно дава да се разбере, че в този регион, с тези исторически традиции, които имаме, държавата етази, която крепи духа, крепи културата, крепи образованието. Не навсякъде е така. В духа на протестантската етика например, в държави като Швейцария изключително много се залага на индивидуалното усилие. При нас, поради източното православие, ролята на държавата е много голяма. И когато няма държава или когато държавата не върви в правилната посока, катастрофалните резултати са видни за всички.

За първи път български университет е под 600-но място в световна ранглиста. Каква е целта на 125-годишната Алма матер?

Това е класация според образ на университета ни в интернет пространството, а не за качество. Преди пет години бих казал, че е обозримо през 2020 г. български университет да е сред 500-те най-добри в света, ако си поставим ясни приоритети като общество.

Сега се съмнявам, че това е възможно. Изпуснахме пет години. Едно е да разполагаш с 12 години, за да работиш в името на една цел. Друго е сега – 2020 г. е... зад баира.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.