История
Вход / Регистрация

2025/2, стр. 124 - 134

ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Резюме:

Ключови думи:

През 70-те и 80-те години на ХХ век в Централния държавен архив – София, се създава колекция от копия на испански дипломатически и други документи. Испанската колекция възниква в резултат на работата на известни български историци, като акад. Васил Гюзелев, проф. Бистра Цветкова, проф. Николай Генчев, проф. Драгомир Драганов, испаниста преводач Венцеслав Николов и др., във връзка с разширяването на изворовата база за българската историческа наука и отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава. Документите от колекцията обаче дълги години не влизат в научна употреба.

В началото на новия XXI век с проф. Красимира Табакова изготвихме няколко проекта, реализирани с подкрепата на Научноизследователския сектор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Целите на тези проекти бяха да се преведат и анализират испанските дипломатически и други документи, както и да бъде увеличено тяхното количество чрез работа на място – в Националния исторически архив в Мадрид (Tabakova 2016, p. 80)1. В НИА – Мадрид работихме през 2010, 2014, 2018 и 2023 г.

Като резултат, имаме копия на документи както от края на XVIII, XIX, така и от XX век. Въз основа на натрупания опит и впечатления от документацията, главно тази от посолството на Кралство Испания в Цариград, отбелязван винаги като Константинопол, се очертаха няколко интересни личности на дипломати, чиито сведения разкриват много и разнообразни сведения за миналото на Османската империя, в частност за Балканите и българите. В изложението си използваме както документи от Националния исторически архив в Мадрид, така също и единственото засега изследване по темата от съвременния испански дипломат Пабло Мартин Асуеро (Asuero 2016).

Първият испански посланик в Османската империя е Хуан Вентура де Булини. Вероятно идва в Истанбул към края на 70-те години на XVIII в. Неговият баща също Хуан (Хеан) де Булини произхожда от Марсилия, с възможен каталонски произход, женен за французойка от Валенсия. Хуан Вентура де Булини живее в Аликанте със съпругата си доня Елена Мариконе. Чрез писмата на Булини, отправени до първия държавен секретар граф Флоридабланка, стана възможно да се очертаят основните цели на испанската политика в края на века към Изтока и Османската империя. През 1782/3 г. се сключва първият договор между двете държави, т.нар. Капитулации. Всъщност Булини пътува към Константинопол още след 1778 г., от която година е запазено негово интересно наблюдение върху икономиката на различни райони в Испания. Брат му Франсиско де Булини е полковник от испанската армия, с документални свидетелства от работата му в Хавана. Синът на Хуан Булини е негов секретар и от 1791 г. поема кореспонденцията между Мадрид и Истанбул. Може да се допусне, че първият испански дипломат е починал, тъй като според писмата на доня Мариконе от май 1792 г. тя вече е вдовица2 (Hernandez 2012, pp. 82 – 86). Имаме обаче споменавания за консул със същото име – Хуан Вентура де Булини, в Ливорно от 1806 – 1808 г., но може би става дума за негов наследник3.

Поредицата от писма на Хуан Булини, редовно изпращани до граф Флоридабланка в Мадрид, доказват създаването на регулярно действаща сухопътна поща през Балканите. Сведенията в писмата се отнасят до обществени събития, най-вече за отношенията между османците и Русия, за френските успехи в търговията в Леванта, характеристика на възможностите за търговия с Русия, пристанищата по Дунава, за о-в Кипър и др. Като цяло, дипломатът се стреми да предоставя конкретна информация за лица и събития, без да дава някаква собствена преценка за тях. Други от писмата се отнасят до религиозните въпроси и организацията на религиозни живот в империята. Основното внимание е към състоянието на католическите общности, към които той проявява не само интерес, но и съчувствие за положението им. През 1786 г. има поредица от писма, с които се иска софийско-пловдивският католически наместник да получи закрилата на Испания, като стане консул или дипломатически агент на Хуaн Булини. След доста опити, направени със съгласието на испанския крал и папата във Ватикана, в крайна сметка, Високата порта не разрешава издаването на ферман за консул в „това затънтено място (Пловдив), което не е пристанище, където обикновено се назначават консули“4. От документите обаче става ясно, че към 1786 г. Пловдив е център на СофийскоПловдивската католическа епархия и че Петър Фибри (Царски) е наместник и неин ръководител. Може да се допусне, че искането за закрила чрез назначаване на испански консул в Пловдив е във връзка със случаи на насилие над католиците в тази епархия (Manolova-Nikolova 2015, pp. 236 – 238).

Друга важна фигура от дипломатическото представителство на Испания в Истанбул е Антонио Лопес де Кордоба. Роден на 12.12.1799 г. в Приего, провинция Куенка, той получава много добро образование в Кралската академия „Сан Исидро“, владее класическите езици, а изучава и арабски език. Натрупва много богат дипломатически опит, като в Константинопол пребивава още през 1827 г. като секретар-преводач. Доста млад, той участва в подготовката на втория договор за мир и търговия от същата 1827 г. между Испания и Османската империя, позволяващ достъп на испанските кораби в Черно море. Той донася в Мадрид договора и за службата му е награден с кралски орден на Фернандо VII (14 октомври 1784 – 29 септември 1833).

След смъртта на краля на престола през 1833 г. се установява неговата дъщеря, тригодишната Изабел II (10 октомври 1830 – 9 април 1904), която е призната от Великите сили, още от Дания, Швеция и САЩ. Османската империя също я признава – нещо, което в испанската историография се обяснява с либералния дух на управление в този период. Именно от тази 1833 г. Кордоба започва дипломатическата си кариера в османската столица до 1847 г. В работата си той е свидетел на изключително важни събития – гръцкото въстание, ликвидирането на еничарите и създаването на новата армия, и най-вече провъзгласяването на Гюлханския хатишериф от 1839 г., събития, които той констатира с положителната преценка за процеса на обновление в империята. Пребиваването му в Константинопол съвпада с период на възход на Испания под управлението на Изабел II. Големи са неговите заслуги за подписването на третия испано-турски договор от 1840 г., с доста привилегии за неговата страна (Asuero 2016, pp. 9 – 11). През 1846 г. получава ранг на извънреден и пълномощен министър на Испания в Константинопол във връзка с успешна мисия в Сирия.

По отношение на Балканите е важно негово писмо от 18.09.1833 г., с което дава информация за тайния член от договора, подписан на 8 юли с.г., т.нар. договор от Ункяр Искелеси, с който се забранява достъпът на чуждестранни военни кораби в Дарданелите, и последвалите действия на руската дипломация. Сведение, високо оценено лично от кралицата. Ценни са още неговите данни за княз Стефан Богориди от 1833 – 1834 г., най-вeроятно, без да го познава, но съобщава за неговата роля в тогавашния имперски политически живот. Конкретни известия има за върлуващата чумна епидемия през 30-те години на века, за ситуацията в Сърбия, Гърция и Албания, както в Египет, Сирия и др. (Tabakova, Manolova-Nikolova 2015, pp. 94 – 104). Много голям е неговият принос към безценната колекция в Кралската историческа академия на Испания, състояща се от различни книги, монети, ръкописи и произведения на изкуството. Умира на 15.03.1854 г. от пневмония, само един месец след сключване на брак, и е погребан в гробището „Сан Мигел и Сан Хусто“ в Мадрид, където намират покой известни артисти, музиканти, художници, аристократи и др. (Asuero 2016, p. 12).

Друга важна фигура от испанското дипломатическо представителство е Херардо де Соуса. Информацията за него е сравнително оскъдна. Роден е през 1784 г. и произхожда от семейство с португалски произход, но дълги години е на испанска служба, от началото на XIX в. в Триполи (Asuero 2016, p. 74). Членовете на семейството владеят по няколко езика, а сестра му Ирене – испански, португалски, арабски, италиански и френски. Вероятно Херардо споделя същите познания и като приятел на Антонио Лопес де Кордоба, се представя като преводач в легацията в Константинопол на 13.12.1818 г. След като Кордоба напуска града през 1847 г., Соуса поема длъжността пълномощен министър до 1852 г., когато е награден с орден от кралицата. Връща се в османската столица отново през 1854 г. и остава до към 1861 г. (Asuero 2016, pp. 17 – 18).

Нашите анализи върху неговата кореспонденция очертават Соуса като внимателен, доста предпазлив и наблюдателен дипломат. Поддържа връзки с английското и главно с френското посолство. Писмата му от края на 40-те и началото на 50-те години са ценни с информацията за последиците от европейската революционна вълна през 1848 г. на Балканите, идването на унгарските и полските революционери тук, тяхната съдба в Османската империя. Важни са също данните за въстанията на Балканите през 1850 г. в Босна и България. Негово е съобщението за заловените на място в Белоградчик заедно с въстаниците, „с оръжие в ръка“ трима руски офицери и за тяхното бягство. Проследява пораждането на конфликта между Франция и Високата порта относно Светите места и играе посредническа роля за временното макар потушаване на напрежението между двете страни през 1850 г. (Manolova-Nikolova: 2015, pp. 104 – 108). По-късно дава сведения за въстание в Гърция през есента на 1854 г. и уреждането на отношенията с Високата порта, за мисията на Кабръзлъ Мехмед паша през 1860 г. из българските провинции и посещението на княз Александър Куза в Цариград (Tabakova, Manolova-Nikolova 2015, pp. 133 – 139). Умира в Мадрид на 30.01.1871 г. след мисия във Ватикана.

В периода след Кримската война (1853 – 1856) до българското освобождение през 1878 г. и непосредствено след тази година испанската легация се управлява от още интересни личности. Общо шестнадесет испански представители стоят начело на мисията. Както пишат повечето изследователи за испанско-турските отношения, времето между 1868 – 1874 г. е истинско сътресение за испанския трон: сменят се трима монарси, обявена е Първата република, избухва гражданска война. Всичко това се отразява върху избора на дипломатически представители, включително и за Константинопол. От друга страна, в Османската империя също се наблюдават промени – опитът за либерализация е изоставен и султан Абдул Азис (февруари 1830 – 4 юни 1876) налага твърдо едноличното си управление. След неговата смърт и възкачването на Мурад V (21 септември – 29 август 1904), показал умствена неспособност да управлява, той е заместен от Абдул Хамид II (21 септември 1842 – 10 февруари 1918), укрепил се начело на държавата в продължение на тридесет и четири години (Vilar 2007, pp. 9 – 10).

При работата на проф. Табакова в Националния архив през 2018 г. се откриха личните досиета на част от дипломатическите представители в Константинопол, а именно на: Антонио Рикелме (министър, 1853 – 1854); Херардо де Соуса (министър, 1847 – 1852; 1854 – 1861, най-дълго управлявал легацията); Хосе Антонио Агилар (шарже д’афер 1869 – 1872/3 г.), Аугусто Конте де Лердо и Техада (министър, 1875 – 1878) и Хосе Ромеро и Дусмет. Последният е начело на испанската мисия в София от 1920 г. до 1928 г., като преди това е бил в Мексико и Техеран.

Хосе Ромеро и Дусмет е свидетел на изключително важните събития от междувоенния период в България, силно симпатизира на българската национална кауза след Ньойския мирен договор и въпроса за положението на малцинствата, но се отнася критично към управлението на земеделците и е изявен антикомунист. Сред личните досиета са открити още справки за първия български дипломатически представител в Мадрид – Георги Радев. Той е пълномощен министър в Рим (1922 – 1925), а от 1923 г. съвместява поста пред испанското правителство. По-подробното изучаване дейността на тези дипломати предстои.

Интересна е характеристиката на испанските дипломати като произход, лоялност към короната и реализация. До 1868 г. обикновено те произхождат от средите на богатата буржоазия или от аристокрацията. Част от тях започват от най-ниското стъпало в служебната йерархия, но поради наследствената си обвързаност с дипломатическата кариера успяват да достигнат до най-високия пост на министър (пълномощен министър), като в редица случаи оглавяват важни мисии във столиците на Великите сили. Владеят най-често френски език, на който са изпращани официални документи или информация от турските вестници, списвани на френски.

В настоящата статия вниманието се спира само на двама дипломати, стояли начело на испанската легация в Константинопол във важни за българите и България исторически моменти. Същевременно за тях открихме и повече информация. Това са Хосе Антонио Агилар и Аугусто Конте. Те изпращат подробни доклади, засягащи пряко както испанските интереси в Светите места на Изтока, така и подвластните на Османската империя народи, каквито са българите. Те вземат отношение както към балканските проблеми, така и към българския въпрос – църковен и политически.

За Хосе Антонио Агилар в книгата на Пабло Асуеро няма достатъчно данни. Като основен източник той използва най-вече историографски изследвания и периодичен печат, от която база е изградено почти цялото му изследване. Антонио Агилар е роден в Португалия през 1823 г., a в Истанбул е в периода 1868 – 1873 г. Неговият ранг е шарже д’афер, но изпълнява функциите на посланик. Това е време на катаклизми, съвпадащо с възкачването на испанския трон на Амадей Савойски I (1870 – 1873) и обявяването на републиката. По-късно е дипломатически представител в Холандия при крал Вилхелм III (1849 – 1890) с ранг на пълномощен министър. Член е на Конгреса в продължение на дълги години като представител на Малага.

Основните проблеми, върху които се спира Агилар в своята дипломатическа кореспонденция от Константинопол, са свързани с църковния въпрос. На тази тема през трите години, през които е в османската столица, той изпраща около петнадесет доклада. В тях обстойно изяснява политиката на Високата порта, на Патриаршията, исканията на българските духовници и постигнатите резултати. Според него основните причини за надигането на българите по църковния въпрос се коренят в поведението на гръцкото духовенство и вихрещата се корупция. Проследява изгонването на гръцките духовници в редица градове като София, Ортакьой в Константинопол и др. На второ място, но не по важност, той посочва политиката на Патриаршията и позицията на самия патриарх, посочен като привърженик и инструмент на руската политика. Разгърналото се църковно движение води до спадане авторитета на Патриаршията и на патриарха, а решаването на църковния въпрос е удар срещу нея. На трето място, той проследява поведението на Великите сили и основно на Русия, която е за единството на християните и подкрепя Патриаршията; водената от царското правителство активна пропаганда в Дунавските княжества; подтикването на българите да емигрират към Крим. Очертана е и политиката на Османската империя по църковния въпрос, който Агилар ясно вижда като политическа борбата на българите – за признаване на правата им като нация в съответствие с обещаните реформи. Същевременно той акцентира на стремежа на официалната власт към разделение сред православните християни, за да се отслаби тяхното желание за независимост в Гърция или за национално освобождение на българите. В предишни доклади на испански дипломати от предходния период, но и сега, ясно е показана причината, довела до отстъпчивостта на Високата порта по църковния въпрос, чиито корени са в революционното надигане от 1868 г. Може да се каже, че Агилар е дипломатът, показал най-голяма симпатия към борбата на българите за политическо освобождение (Tabakova, Manolova-Nikolova 2015, pp. 150 – 164).

В турбулентните години на Източната криза за Балканите между 1875 – 1878 г. начело на дипломатическата мисия в Константинопол е Аугусто Конте Лердо де Техада (1823 – 1902). Баща му е французин, но както сам казвал, по душа испанец, а майката е от стар испански аристократичен род. Аугусто Конте завършва право и започва кариерата си в Лисабон през януари 1844 г., като извънщатно дипломатическо аташе без заплащане. Впоследствие той постига изключителни успехи в своето развитие. Дипломат от кариерата, той е представител на Испания в Мексико, в различни италиански градове до обединението на Италия; седем години е в Лондон. По време на революционните сътресения се оттегля от дипломатическа служба и е в семейния дом във Флоренция. Пълномощен министър е в Константинопол, а впоследствие го виждаме във Виена, където е неговото последно назначение до 1886 г. Оставен на разположение, той се пенсионира през 1892 г. Автор е на книгата „Спомени на един дипломат“ в три тома, издадени през 1901 – 1903 г. В последния том се спира на престоя си в турската столица (Tabakova, Manolova-Nikolova 2015, p. 164).

По време на Източната криза Аугусто Конте е начело на Легацията в Константинопол и донесенията му до краля и държавния секретар са подробни. Трябва да отбележим, че назначението му се дължи на Емилио Кастелар – една забележителна фигура от испанската история, свързана с републиканските идеи. Емилио Кастелар (1832 – 1899) е испански републикански политик, президент на Първата република5. Той е близък приятел на Виктор Юго и след възстановяването на Монархията за известен период е в Париж. Впоследствие отново се включва активно в политическия живот. Кастелар е автор на книгата „Източният въпрос“, завършена през август 1876 г., в нея той дава висока оценка за въстанието на българитe6. Основната причина за избухването му вижда в безчинствата на официалната власт. С въстанието значимостта на българския въпрос нараства, според него поставен наравно с проблемите на Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия. Някои автори виждат в позициите му влиянието на Аугусто Конте и дори използване на негови оценки за процесите на промяна в Ориента.

В няколко посоки е потокът от информация, който върви от легацията в Константинопол към Мадрид. На първо място, Аугусто Конте обръща сериозно внимание на избухналото въстание в Босна и Херцеговина с подробни сведения за бойните действия, силите на въстаниците и на турската армия. Оценява, че тези действия ще се отразят, без съмнение, и на другите балкански народи – българи, албанци, както и на гърците от Тесалия. През октомври 1875 г. той се спира на вълненията в Шумен и Филипопол/Пловдив, организирани, както той обобщава, „от свещеници и учители с цел да се вдигне въстание“ (Tabakova, Manolova-Nikolova 2015, pp. 164 – 172).

Аугусто Конте съобщава за Априлското въстание от пролетта на 1876 г., което е „симптом за недъзите, от които страда империята“. Испанският дипломат отчита трудностите, пред които са изправени българите в своята борба, като териториалната близост на земите им до столицата, добрата комуникация и подготвеността на турската армия, въпреки финансовите проблеми и сътресения в страната. В няколко доклада, посветени на въстанието, той обръща сериозно внимание на позицията на Великите сили и тяхната заинтересованост за и против даване на самостоятелност на българите. Според него ясно се очертава идеята за намеса във вътрешните работи на Турция и едно бъдещо решение на българския въпрос. Според В. Николов, Конте е настроен подозрително към руската политика на Балканите и към българските освободителни стремежи (Nikolov 2005, p. 77). Това личи особено ясно от доклад, в който той информира за свалянето на Абдул Азис и заместването му с Мурад V. Според него по този начин се слага край на руското влияние в османската столица. Приветства поставянето на Савфет паша начело на Външното министерство и дава висока оценка за него: „Той е човек европеец, образован, който се осланя на западните Велики сили; патриот е и не особен приятел на Русия. Неговият избор ще бъде благоприятен за умерена, но реформаторска политика“ (Tabakova, Manolova-Nikolova 2015, pp. 172 – 187).

Другият акцент в донесенията на Аугусто Конте без съмнение е Руско-турската война 1877 – 1878 г. Почти всеки ден към Мадрид са изпращани сведения, включително и шифровани доклади за бойните действия. И макар често да изразява съмнения в руските военни възможности, предвижданията на дипломата не се реализират. Определено симпатията му е на турска страна, което на моменти личи от язвителния тон по отношение на руската политика на Балканите и резултатите от водените бойни действия. Така например за боевете на Шипка през септември 1877 г. се съобщава, че Сюлейман е господар на положението. Подобен подход наблюдаваме и при докладите, които дават сведения за обсадата на Плевен. До последния момент, дори след падането на града в началото на януари 1878 г., Конте съобщава, че все още в столицата не е направено официално изявление за съдбата на Плевен и Осман паша. Всъщност в оценките си Аугусто Конте понякога си противоречи с всеки следващ доклад, като оптимизмът полека лека спада (Tabakova, Manolova-Nikolova 2015, pp. 194 – 211).

Изключително важен въпрос, който присъства в докладите на Аугусто Конте, е сключването на примирието, Сан-Стефанския предварителен и Берлинския договор. Тук донякъде той разчита на колегите си от мисиите в Берлин и Петербург, както и на конкретното поведение на турското правителство в Константинопол. Отразява нежеланието на османските власти да отстъпят важни крепости, както и да се дадат Тесалия и части от Епир на гърците. Последното според него, както и предаването на територии на Австро-Унгария, е временно, а по отношение на Гърция – „с нищо незаслужена безплатна облага“. По въпроса за България, той споделя, че „в действителност тя също се откъсва от Турция, ще запази известна връзка на съюз с нея, тъй като ще признае суверенитета на султана и ще му плаща данък...“. Самият договор се оценява като победа на Англия, „която се показва решителна да сложи известни граници пред амбициите на Русия и това означава много за Турция“ (Tabakova, Manolova-Nikolova 2015, pp. 212 – 216).

Заключение

Чрез своите систематично изпращани документи, писма и доклади испанските дипломати показват различни гледни точки към събитията от XVIII и XIX в. на Балканите. В някои случаи те остават неутрални наблюдатели, в други поддържат официалната политика на османците, в трети симпатизират на католическите общности и на националноосвободителните движения сред българите и балканските народи. Прочитът и анализът на разнообразната дипломатическа кореспонденция разчупват традиционно очакваните черно-бели, само одобрителни или само отрицателни оценки на драматичните промени в тази част на Европа, времето, когато България отново се връща на европейската политическа карта, за да се доказва и намира своето място в нея. Това е заключението, което ни стимулира да продължим работата върху испанските дипломатически документи с оглед тяхното превеждане, публикуване и въвеждане в научно обращение.

Благодарности и финансиране

Работата на проф. Надя Манолова-Николова от 1 до 10 юни 2023 г. в Националния исторически архив в Мадрид е финансирана по проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01, Пълномощно № 70-56-1 от 5.01.2023 г. № 70-123728/17.08.2023. със заповед за командировка № РД-23-554 от 5.05.2023 г. Изготвянето на настоящата статия е изпълнение на поетите задължения по проекта.

БЕЛЕЖКИ

1. Необходимо е да се поясни, че важният за нас архив на Министерството на външните работи, ЕС и сътрудничеството вече е част от Националния исторически архив в Мадрид.

2. ДОНЯ МОРИКОНЕ. МАЙ 1792 г. Писма до легацията в Константинопол. Писма. In: Mo Exteriores – H, Legajo 3444-001, 3444-002. At: AHN.

3. Дипломатически вести. In: Calendario anual 1806, p. 71; Calendario anual 1807, p. 68; Calendario anual 1808, p. 69.

4. ХУАН ДЕ БУЛИНИ. 1 ноември 1786 г. Писмо до граф Флоридабланка. Писмо. In: Mo Exteriores – H, Legajo 4723, At: AHN.

5. ЕМИЛИО КАСТЕЛАР Emilio Castelar – Wikipedia [Посетен на 22.12.2024] .

6. La Cuesti–n de Oriente, 1876. Madrid: La Ilustraci–n Espa•ola y Americana. https://bibliotecafloridablanca.um.es/bibliotecafloridablanca/ handle/11169/8307 [Посетен на 20.12.2024].

Архивни източници
AHN – Archivo Hist–rico Nacional – Национален исторически архив
Calendario annual – Годишен календар

ЛИТЕРАТУРА

МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н., 2015. Испански документи за Софийско-Пловдивската католическа епархия в края на XVIII в. В: ТАБАКОВА, К., МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н., Испания, Балканите и българите XVIII – XIX в., с. 230 – 240. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4041-6.

НИКОЛОВ, В., 2005. Българи и испанци; Búlgaros y espa•oles. София: Тангра ТaНакРа. ISBN 954-994-27-67.

ТАБАКОВА, К., МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н., 2015. Испания, Балканите и българите XVIII – XIX в. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4041-6.

ASUERO, P. M., 2016. Representantes espa•oles en la Legaci–n espa•ola en Estambul 1833 – 1930. Editorial Acadmica Espa•ola.

HERNÁNDEZ, S. P., 2012. De la infidelidad a la Amistad. Las relaciones hispano-otomanos en el s. XVIII. Estudio de una diplomacia mediterr†nea en transici–n. Librosdelacorte. Es. no 5, a•o 5, oto•o-invierno, pр. 60 – 92, 82 – 86. https://doi.org/10.15366/ldc2012.4.5.004.

VILAR, J. B., 2007. Aproximaci–n a las relaciones internacionales de Espa•a (1834 – 1874). Historia Contempor†nea, no. 34, р. 7 – 42. https:// doi.org/10.1387/hc.4135.

Acknowledgements and funding

The work of Prof. Nadya Manolova-Nikolova from June 1 to 10, 2023, at the National Historical Archive in Madrid, was funded by the SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01 project, AUTHORIZATION No. 70-56-1 dated 01/05/2023 No. 70-123-728/08/17/2023. with mission order No. RD-23-554 dated 05/05/2023. The preparation of this article fulfills the obligations assumed under the project.

REFERENCES

ASUERO, P. M., 2016. Representantes espa•oles en la Legaci–n espa•ola en Estambul 1833 – 1930. Editorial Acadmica Espa•ola.

HERNÁNDEZ, S. P., 2012. De la infidelidad a la Amistad. Las relaciones hispano-otomanos en el s. XVIII. Estudio de una diplomacia mediterr†nea en transici–n. – Librosdelacorte. Es. no 5, a•o 5, oto•o-invierno, pp. 60 – 92, 82 – 86. https://doi.org/10.15366/ldc2012.4.5.004.

MANOLOVA-NIKOLOVA, N., 2015. Ispanski dokumenti za Sofiisko-Plobdivskata katolicheska eparhiya v kraya na XVIII vek. In: TABAKOVA, K. MANOLOVA-NIKOLOVA, N. Ispania, Balkanite i balgarite XVIII – XIX vek. pp. 230 – 240. Sofia: Kliment Ohridski. ISBN 978-954-07-4041-6.

NIKOLOV, V., 2005. Balgari i ispantzi; Búlgaros y espa•oles. Sofia: Tangra TaHakRa. ISBN 954-994-27-67.

TABAKOVA, K.; MANOLOVA-NIKOLOVA, N., 2015. Ispania, Balkanite i balgarite XVIII – XIX vek. Sofia: Kliment Ohridski. ISBN 978-954-074041-6.

VILAR, J. B., 2007. Aproximaci–n a las relaciones internacionales de Espa•a (1834 – 1874). Historia Contempor†nea, no. 34, рр. 7 – 42. DOI https://doi.org/10.1387/hc.4135.

SPANISH DIPLOMATS ON THE HISTORY
OF THE BALKANS AND THE BULGARIANS
18TH – 19TH CENTURIES

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.