История
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/his2025-3-7-new

2025/3, стр. 348 - 355

НОВO ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА УКРАИНСКИЯ ВЪПРОС В БЪЛГАРИЯ

Луиза Ревякина
E-mail: reveiakina@mail.orbitel.bg
Institute for Historical Studies
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

В края на 2023 г. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ публикува монография на доц. д-р Инна Манасиева „Украинският въпрос в България по време на Първата световна война“. Книгата предизвика интерес, и не случайно. В българската историческа наука въпросът за Украйна и българо-украинските отношения рядко се изследва и се дискутира.

Изследваните от И. Манасиева въпроси досега не са проучвани в българската историография: генезис на украинската национална идея и трансформирането ѝ в политическия проблем в годините на Първата световна война. Събитията се разглеждат на фона на процеси, развиващи се в Европа и в Руската империя. Дадена е сравнително изчерпателна картина на отношението към украинския въпрос в европейските страни. При това централно място в тези събития авторката отделя на България и една от причините за това е, че самите украински политици търсят контакти с България, разчитайки на нейното съдействие в своята борба за независима Украйна и се надявайки, че българската нация, както и украинската, също се стреми да се освободи от историческата обвързаност с Руската империя.

Основната тема на изследване на И. Манасиева са българо-украинските отношения в годините на възникване и съществуване на първата независима украинска държава – Украинската народна република (1917 – 1919 г.). С публикуването на тази монография авторката до известна степен запълва съществени празноти в българската и чуждестранната историография по отношение на българо-украинските отношения през изследвания от нея период – политически, икономически и културни връзки, както и на започналия в края на Първата световна война и първите десетилетия на ХХ в. процес на установяване и поддържане на дипломатическите отношения между България и Украйна.

Разкриване на темата изискваше изясняване на въпроса за поява и развитие в Украйна на самата национална идея – нейното зараждане и развитие. На изясняването на този въпрос е посветена първата глава на монографията – „Украинският въпрос (XIX – началото на ХХ в.)“. Авторката поддържа съществуващата в съвременна историография теза, че този процес се отнася към втората половина на XIX в. Но в монографията тя започва да проследява въпроса още от края на XVIII в. – от времето на първите стъпки на украинското национално движение и първите прояви на националното самоосъзнаване, когато първоначално Полша, а след това Австро-Унгария започват да водят сред емигриралите в принадлежащата на Австрия Галиция украинците от Малорусия политика за насаждане сред тях на идея за съществуване на украинска нация. Смисълът на тази политиката се крие в стремежа за разцепването на живеещите на територията на Руската и Австро-Унгарската империя славянски народи и тяхното преориентиране от Русия към Австро-Унгария. Полша и Австро-Унгария по това време водят активна борба против панславизма и за отслабване на Руската империя. През XVIII в. именно Австро-Унгария успява да вземе зараждащото се украинско национално движение под своя закрила. Украинците, напускащи по политически причини територии на Руската империя, намират в Австрия благоприятна почва и финансова помощ за разгръщане на своята дейност. Върху Източна Галиция се разпространява названието „украински Пиемонт“, дадено ѝ от професора от Лвовския университет, академик историк и политически деец Михайло Грушевски. Интерес към украинското национално движение проявява и Германия, чиито интереси диктуват отслабване на Руската империя. Украинците не търсят подкрепата на поляците, тъй като са наясно за техните намерения да присъединят Украйна към Полша.

В първа глава на монографията Манасиева помества данни за развитието на украинското движение в Руската империя – в самата Русия и в тъй наречената Малорусия (украински територии в Руската империя), в Австро-Унгария. Тя по-сочва, че в последното десетилетие на XIX в. в Руската империя „украинофили“ създават тъй нар. „Громади“, а в Австро-Унгария – първите украински политически партии: Руско-украинската радикална партия, Украинската национална-демократична партия, Украинската социалдемократична партия. В началото на ХХ в. в Харков (Малорусия) се създават Революционната украинска партия и Украинската социалдемократическа работническа партия. В Киев са създадени две национални партии: Украинската демократична партия и Украинската радикална партия, които след една година се сливат в Украинската демократично-радикална партия. Но както посочва авторката, в мнозинството си украинския народ е аполитичен и не членува в никакви партии. В украинските територии са популярни и руските партии, в които членува значителна част от украинската интелигенция.

В Руската държавна дума през 1908 г. се подготвя законопроект за националните права и автономията. Украинското общество през първото десетилетие на ХХ в. не приема идеята за независима Украйна и само незначителна част от интелигенцията говори за автономия на Украйна. В резултат се изгражда теория за придобиване на национално-териториална автономия на Украйна в състава на демократична федеративна Русия. Неин създател е Михайло Грушевски и с неговите идеи е запознат всеки украинец, интересуващ се от националната идея.

През последната четвърт на ХIХ в. украинската идея е подхваната от украинците, живеещи в Австрия. Те започват да възприемат териториите на Австрия като полигон за развитието на украинската национална идея. Постепенно в Австрия започват да се настаняват и представители на украинското движение от самата Русия, тъй като в състава на Руската империя не съществува организирано украинско движение и липсва възможност за обединение на организации, носители на украинската идея. Пристигат лица, лишени от възможността за легална работа и изява в родината си. Подгонва ги и приетата през януари 1909 г. в Русия наредба, предвиждаща ограничаване на създаването на неруски дружества, в това число и украински. Дружеството на украинските прогресисти – нелегална надпартийна обществено-политическата организация, създадена през 1908 г. с цел координация на украинското национално движение, обединяваща представители от различни направления в украинското движение и подкрепяща идеята за автономно развитие на Украйна, след началото на Първата световна война е принудена да заеме неутрална позиция спрямо страните в конфликта. Пропагандата на украинската идея започва да се смята за проява на сепаратизъм. В резултат Лвов, а не Киев става „своеобразна лаборатория, където се създават и се изпробват различни идеи и концепции за решаването на украинския въпрос и терен, където интелигенцията може да се упражнява в легалните начини на борба за своите искания“, пише Манасиева.

При това положение Австро-Унгария не може да не улови възможността да използва оказал се в нейните ръце славянския народ за противодействие и борба срещу отдавнашния си враг – Руската империя. Австрия финансово поддържа украинската емиграция, по един или друг начин започва да се намесва в нейната дейност и да я използва в своите интереси.

Манасиева успява да представи средата и обстоятелствата, в които се развива украинското национално движение – ограниченост, локализиране, идейни разногласия, работа в емиграция. Оформилото се в края на XIX в. в Галиция украинско национално движение отказва да приеме съществуващата сред украинската интелигенция и част от политиците в тъй наречената Малорусия идея за формирането на културна автономия в Украйна в рамките на Руската империя, както и предлагания от Руската империя принцип за федерален начин на държавно устройство на Украйна в състава на Русия. Авторката проследява как Първата световна война, особено след 1917 г., ескалира взаимоотношенията между различните структури на създаваните нови политически организации в Украйна, изостря идеологическите спорове между различни групировки в национално движение. В монографията е посочена ролята на идеолозите на украинското национално движение, като особено внимание е отделено на ролята на украинския учен историк, философ, езиковед, писател, преподавател във Висшата школа (СУ „Кл. Охридски“) и общественик Михайло Драгоманов и поддържащия го професор от Лвовския университет, академик, историк, литературовед, писател, обществен и политически деец, по-късно председател на Украинската Централна рада Михайло Грушевски, насочващи украинското общество към действия за постигането на държавно-политическа независимост на Украйна от Русия.

Манасиева неслучайно избира за изследване период от началото на ХХ в., свързан с Първата световна война. Именно в навечерието и по време на войната в Европа нараства интересът към украинското национално движение като политическия проблем. Авторката успява да представи разгръщането на украинското движение във връзка с развитието на събитията в Европа и Русия, вплитането му в сложни международни отношения. Още на 1 август 1914 г. – в деня на началото на Първата световна война, в Лвов (Галиция) се свиква Главната украинска рада – събрание на украински националистически организации. Австрия и Германия веднага я признават като пълномощно представителство на целия украински народ. Руската държава е обявена от Главната украинска рада за враг на Украйна.

През лятото на 1914 г. се създава Съюзът за освобождение на Украйна (СОУ) като представител на бъдещата украинска държава. За своя цел той обявява създаването на независима Украйна, като свързва реализирането на тази задача с по-ражение на Руската империя във войната. В търсене на международна подкрепа за каузата си Съюзът изпраща свои представители в редица европейски страни с цел да ги убеди в необходимостта и ползата от създаване на Украинска държава върху населените с украинци територии на Руската империя. Особени надежди те възлагат на съседните на Русия страни – България, Румъния и Турция, които от векове имат сложни отношения с Руската империя. Но Румъния и Турция не проявяват особен интерес към украинските проблеми. Надежда емисарите на СОУ възлагат на България. България се оказва единствена страна, където емисарите от Украйна намират добър прием и която се отзовава и оказва съдействие в тяхната информационна и популяризаторска дейност.

Действията на украинските емисари в България подробно са разгледани във втората глава на монографията – „Дейност на Съюза за освобождение на Украйна в България“. В България Съюзът действително успява да постигне успехи в своята дейност. Щедро финансиран от австрийското правителство, той започва да издава собствени пропагандистки периодически издания, книги с националистически характер, в които популяризират украинския въпрос и основната си цел – създаването на независима Украйна. Разпространяват ги и в редица европейски страни. Започват да издават собствен „Вестник на Съюза за освобождение на Украйна“. В София представители на Съюза създават бюро, което се занимава с подготовка и разпространяване на изготвени от тях материали, включително и чрез български вестници и списания. В тях с различни аргументи те се стремят да привлекат българското обществено мнение на своята страна. С тази цел вероятно в своите статии те засягат и българската тематика – за положението на украинците в България и др. Русия неизменно се представя като неприятел на славянството, а съседните на България държави – като нейните врагове. Чрез публикации, срещи с политици и интелектуалци, на публични събрания представители на СОУ се стараят да докажат езиковите и културните различия между украинци и руснаци, че те са различни народи. Като пример Манасиева представя дейността в България на идеолозите на украинското национално движение, членовете на СОУ Л. Цегелски – украинец от Галиция, депутат в австроунгарския парламент, и на Л. Ганкевич, популяризиращ антируските тези на Л. Цегелски, според когото Русия освобождава балканските народи, за да ги използва срещу Германия и Австро-Унгария и за да завладее Цариград и Проливите. Според Манасиева благодарение на Съюза за освобождение на Украйна украинският въпрос намира отзвук и подкрепа сред част от българската интелигенция и сред русофобски настроеното население. Но по-голямата част от българското общество остава равнодушно към тяхната пропаганда. Българските политически дейци са на мнение, че украинската държава още не притежава необходимата вътрешнополитическа и външнополитическа подкрепа на европейските държави, за да получи тяхното признаване. След влизането на България във войната (15 септември 1915 г.) интересът към материалите в българския печат, касаещи украинската проблематика, намалява.

В трета глава на монографията – „Украинският въпрос и България в края на Първата световна война“, подробно се изясняват събития, свързани със създаването на независима украинска държава в края на 1917 г. и установяването и развитието на дипломатическите отношения между България и Украйна, състоянието на украинското национално движение и развитието на украинския въпрос в България. За първи път се изследва заинтересоваността на България от установяване на двустранни отношения с независима Украйна. Анализират се възможностите за развитие на тези отношения, за привличане вниманието на европейските страни към новосъздаваната държава, както и субективните мнения и интереси на отделните политици към възможностите на Украйна да съществува като независима държава.

Според И. Манасиева, въпреки успехите на действията на Главната украинска рада и на Съюза за освобождение на Украйна, в годините на войната, до 1917 г., шансовете на украинските националисти за осъществяване на тяхната идея с по-мощта на Централните сили са били почти нулеви. Тази възможност се изключва и от очертаващата се вече победа на Антантата.

Вероятност и надежда за постигане на целта се появяват със започналата през февруари 1917 г. революция в Русия. Тогава се раздвижват националистически сили във Финландия и Полша. Започват да никнат националистически организации и в Киев, провъзгласяващи за своя цел създаването на независима Украйна. На 4 март 1917 г. – два дни след отричането на руския император Николай II от престола, сформираната Централна рада като координационен център на националистическите обществени организации предприема опит да се договори с Временното правителство в Санкт Петербург за предоставяне автономия на Украйна в рамките на Руската федерация, но получава отказ. След получения отказ Централната рада решава да пристъпи към по-решителни действия. В монографията са представени издадените от Централната рада четири Универсала. Особено внимание се отделя на Първи универсал, издаден в отговор на отказа на Временното правителство да предостави автономия на Украйна в рамките на Русия, и на Третия универсал от ноември 1917 г., издаден след извършения през октомври 1917 г. болшевишки преврат, с който се провъзгласява Украинската народна република. Манасиева подчертава, че обявяването на Украинската народна република е свързано главно с външните събития. Даден и коментар на авторката относно геополитическите цели на Австро-Унгария и Германия относно Украйна.

Подробно е анализиран в монографията въпросът за участието на България в подписването на 9 февруари 1918 г. на Брест-Литовския мирен договор между Украйна и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България). Анализирана е дейността както на украинската, така и на българската делегация. Изследват се намеренията на българската и украинската делегация за отстояване на националните интереси по време на конференцията в Брест-Литовск. Българите се опитват да използват ситуацията с участие на украинските представители за постигне на онова, за което България се намесва във войната – обединението си в своите исторически и етнографски граници: да присъедини Македония и да реши Добруджанския въпрос, без да се чака краят на войната.

В монографията е проследена и ситуацията как сключеното от Централната рада споразумение с Германия (27 януари 1918 г. ) позволява на германските войски да влязат в Украйна под предлог предотвратяване на завоюването на Украйна от Съветска Русия. Как заедно с тях в Украйна влизат и остатъците от войската на Централната рада, начело с атамана Симон Петлюра, който по време на Гражданската война в Русия ръководи борбата за независимост на Украйна. След навлизането, а след това и завладяването на Украйна от германо-австрийските войски, на 29 април 1918 г. германците разпускат Централната рада и назначават за хетман на цялата Украйна бившия царски генерал Павло Скоропадски. Украинската народна република е ликвидирана и на украинска територия се създава германско марионетно правителство. Обърнато е внимание и на последвалите събития, свързани с противопоставянето срещу прогерманското хетманско управ ление: създаване на ръководен политически орган на въстанието – Директория, начело с В. Виниченко и С. Петлюра, свалянето на Скоропадски от власт, установяване властта на Директорията и връщането на държавата името Украинска народна република.

Подписаното от германската делегация на 11 ноември 1918 г. примирие на условията, продиктувани от държавите от Антантата, заявление на Съветска Русия на 13 ноември 1918 г. за анулиране на Брест-Литовския договор между Русия и Централните сили и на подписания от нея на 3 март 1918 г. Брест-Литовския мирен договор с Германия променят по-нататъшната съдба на украинската държава, превърналата се от победител в победената страна. Последва навлизане в Украйна на полски войски и на Доброволческата армията на ген. А. Деникин (командващ Въоръжените сили на Юга на Русия по време на Гражданска война 1918 – 1920 г.) която към края на 1918 г. завладява по-голямата част от Украйна. В края на 1919 г. деникинци са изместени от Червената армия.

Брест-Литовският мирен договор, подписан от България с Централните сили, дава правно основание за установяване на дипломатически отношения между България и провъзгласилата своята независимост Украйна, за размяна на дипломатически представителства. С интерес се четат раздели в монографията, посветени на въпроси за дипломатическите отношения между България и Украинската народна република през 1918 – 1920 г., за преплитането на украинския въпрос с развитието на българо-съветските отношения през 1917 – 1919 г., за състоянието на украинския въпрос в България след края на Първата световна война. Въпреки съществуващите по тази тема публикации И. Манасиева успява да открие и да включи в монографията неизвестни или недостатъчно осветени в съществуващата историческа научна книжнина нови сведения за проявявания и от двете страни взаимeн интерес към установяването на контакти, а след това и на пълномащабни дипломатически отношения. Нови данни има за оказваното от проф. Ив. Шишманов – впоследствие първия български посланик в Украйна (1918 – 1919), съдействие в тази насока, за връзките му с украински политически, обществени и културни дейци, за помощ, оказвана по време на пребиваването им в България, както и за дипломатическата му дейност в Киев, за инициираните от него проекти, действия за защита на българските поданици, живеещи в украинските земи, на българските колонисти. Има и нови сведения за дипломатическа дейност на О. Шулгин – първия украинския посланик в София (1918 – 1919), развиващ активна дейност за популяризирането на украинските идеи в България. Близката връзка между България и Украйна продължава да съществува и в следващите няколко години. Разгледани са и съвместните действия на двете посолства за хуманитарна защита на българското население в Украйна, освобождаване на военнопленниците от украински произход в България, за установяване на стопански отношения между двете държави.

Монографията е написана на основата на сериозен кръг архивни материали, публикувани извори и историография. Архивните документи са от три български архива – Централния държавен архив, Научния архив на Българската академия на науките, Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методи“ и едно украинско архивохранилище – Централний державний архiв вищих органiв влади та управлiнния Украйни. Използвани са девет сборника с публикувани документи. Важен източник по темата са и 15 български и украински периодични издания от началото на ХХ в. В тях са засегнати различни аспекти на българо-украинските връзки и украинския въпрос в България. Както и спомени, дневници, различните свидетелства на участници в политически събития през разглеждания в монографията период, 164 научни публикации по темата на монографията – от български, украински, руски политически дейци и историци. При разработване на темата са използвани трудовете на украински автори както на идеолози на украинската идея от края на XIX – началото на ХХ в., така и на съвременни историци. Всичко това компетентно е коментирано в уводната част на труда.

Монографията на И. Манасиева е труд със сериозни научни приноси, стойностно изследване в българската историография за Украйна. Написан е компетентно и заслужава вниманието както на научни сътрудници – историци, политолози, така и на хора, интересуващите се от история.

ЛИТЕРАТУРА

МАНАСИЕВА, И., 2023. Украинският въпрос в България по време на Първата световна война. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“.

REFERENCES

MANASIEVA, I., 2023. The Ukrainian Question in Bulgaria during World War I. Sofia: Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences “Prof. Marin Drinov”.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

Книжка 5
Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
ПОП ГРУЙО ТРЕНЧОВ И НЕГОВАТА ПОЕМА ЗА АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ ОТ 1876 Г.

(По случай 80 години от рождението му, и 0 години от Априлското въстание

Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
АРМИЯТА И НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪТРЕШНО УМИРОТВОРЕНИЕ

(от примирието през 98 г. до изборите през 99 г.

Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУРС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА, РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС –, СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.