История
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 199 - 204

НОВ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЕЛИТ

Гергана Георгиева
OrcID: 0000-0002-2526-9722
E-mail: g.georgieva@ts.uni-vt.bg
St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo
2 Teodosiyi Tarnovski St.
5000 Veliko Tarnovo Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Събев, О. (2019). Просветени на Изток с лъчите на Запада. Българската ученическа колония в Цариград. София: Авангард прима, 646 стр.

Орлин Събев е един от изследователите, които се отличават с ясна фокусираност и систематичност в избора на изследователските си теми. Неговите книги до момента следват линия на взаимосвързаност и са основани на специализацията му в полето на културната история, и по-конкретно четенето и обучението, книгите, библиотеките и училищата (Sabev, 2001; 2004; 2015; 2017).

Настоящата книга е комплекс от увлекателно написан текст – Орлин Събев се отличава с елегантен стил на писане и много непозната фактология, събирана в няколко архива по света. Не искам да пропусна прекрасните архивни снимки, които илюстрират епохата на модернизация през деветнадесетото столетие в Истанбул. Снимките, сами по себе си, са резултат от издирване и сериозен подбор, които ги изважда от тъмнината на архивохранилищата и ги прави достъпни за широката аудитория. Попадение са и използваните спомени на ученици от истанбулските училища, които оживяват атмосферата.

Затова книгата може да се чете на две нива – като сериозно изследване, с богат архивен материал и подробен справочен апарат, и като четиво за българската история, привличащо широк кръг читатели. Самият автор определя публикуването на списъците с имената на българските ученици в Истанбул като основа, която ще е „полезна за бъдещи проучвания, свързани с образованието на конкретни лица, както и с мястото и ролята на цариградските учебни заведения в историята на българската просвета“ (Sabev, 2019: 18). За неспециалистите книгата предлага неповторимата атмосфера на Истанбул, съчетана с възможността да се поровят в родовата си история. Смятам, че подробният списък с имената на българите, учили там, е направен именно да улесни хората, които искат да надникнат в личното си минало. Орлин Събев сам изтъква мотивацията си – много хора откриват информация за своите предшественици, за роднини. Какво по-хубаво начинание, което среща семейната история с научното изследване.

Едно от основните достойнства на книгата е богатият нов изворов материал, която тя вкарва в оборот. Впечатляващ е списъкът на използваните архиви: Български исторически архив и Ориенталски отдел в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София, Научен архив на БАН, Централен държавен архив – София, и редица държавни архиви в страната, османските архиви в Истанбул и републиканските архиви в Анкара, архивите на Робърт колеж и на Американския девически колеж, съхранявани в Библиотеката за редки книги и ръкописи към Колумбийския университет в Ню Йорк, архива на двата колежа, съхраняван в днешната частна американска гимназия в истанбулския квартал „Арнавуткьой“. До момента са написани немалък брой изследвания за българите, образовани в Цариград. Много са изследванията, посветени на отделни училища и колежи. Почти всички, с изключение на книгата за Робърт колеж, написана отново от Орлин Събев, се основават на български, английски и френски източници. Използваните османотурски документи са малко или въобще липсват като извор. Както стана ясно напоследък – макар османските архиви да са отдавна достъпни за българските изследователи, предстои ни още дълги години работа, за да оценим подобаващо ценността и значението им за нашата история. Използваните в книгата документи са главно официални статистики и документация на османското просветно министерство. Някои от тях допълват информацията, съдържаща се в домашните извори, а други „разкриват напълно непознати факти и нюанси от историческата картина“ (Sabev, 2019: 18).

След задълбоченото изследване за българите в Робърт колеж настоящата книга идва като естествено продължение, което предлага по-широк поглед върху българите, които се образоват в Истанбул непосредствено преди и след Освобождението.

За Орлин Събев голямата тема е „българите в Цариград“: как се държат те, какви мрежи изграждат помежду си и с другите. Няма как да не отбележим значението на тази прохождаща българска интелигенция, която ще постави основите на модерната българска държава: „от цариградските училища въобще е излязла преди Освобождението една бележита част от българската интелигенция… По думите на Стефан Попов, „имената на американския Робърт колеж и на френското училище „Галатасарай“ станаха съставен елемент на новата българска култура“ (Sabev, 2019: 13).

В контекста на актуалната в историческата наука тема за социалните мрежи, се разглеждат няколко кръга от взаимоотношения, които българите развиват в Цариград. На първо място, това са контактите и приятелствата помежду им. Орлин Събев заключава, че по време на обучението в османската столица между българските ученици се формират здрави поколенчески връзки и приятелства, които се запазват през годините „и обуславят облика и вътрешната динамика на българския обществен, политически и стопански елит след Освобождението. Обстоятелството, че в Цариград се е образовала значителна част от българския елит не само преди, но в продължение на няколко десетилетия и след Освобождението, както и фактът, че спойката между лицата в политическите кръгове на Княжество България и в Източна Румелия в голяма степен се дължи на създадените контакти и приятелства от ученическия им период в града на Босфора, обуславят и значимостта на темата за българите, учили тук, като обект на специално изследване“ (Sabev, 2019: 16). Нещо повече – въз основа на изследването на натрупаните исторически материали Орлин Събев установява, че учениците от различните цариградски учебни заведения инициират съвместни акции, сдружават се и се подкрепят. „Така в рамките на цариградската българска колония се формира една по-малка, но също толкова обществено активна ученическа колония“ (Sabev, 2019: 295). Тези млади хора развиват широка обществена активност – участват във всички чествания и прояви на българската общност, пишат вестници, участват в театрални постановки, създават ученически сдружения. Тази дейност ги подготвя за бъдещата им гражданска ангажираност и политическа активност (Sabev, 2019: 301).

На второ място се изграждат връзки между учениците и членовете на българската колония в Цариград, „на чиято финансова и морална подкрепа българските ученици са можели да разчитат“ (Sabev, 2019: 16). Нещо повече, те се вписват органично и участват активно в динамичния обществено-политически живот на цариградските българи (Sabev, 2019: 16). Орлин Събев отделя специално внимание на българската общност в Цариград – проследява внимателно и критично оценява разнопосочните твърдения относно големината на общността. Българското присъствие в Цариград се преценява и на фона на цялостното демографско състояние на столицата и разпределението на другите религиозни и етнически общности. Както отбелязва Марко Балабанов, Цариград е „главното пазарище на България по всичките ѝ посоки“ (Sabev, 2019: 44). Съответно колонията започва да играе важна роля в културния, религиозния и обществения живот на българите. Пламен Божинов твърди, че по-високото социално положение на цариградските българи спрямо сънародниците им в провинциите е „предпоставка за превръщането на колонията в един вид възрожденска столица“ (Sabev, 2019: 80).

На трето място се изграждат контакти между българите и турските им съученици, които ще диктуват дипломатическите отношения на млада България. Някои от тях, благодарение именно на учението си в Цариград, се връщат по-късно като български дипломатически дейци, а получената добра езикова, общообразователна и професионална подготовка, както и изградените приятелски отношения с турските съученици са от особена полза. Така Цариград продължава да бъде част от живота на тези българи и неговият пулс „продължава да се усеща в спомените им“ (Sabev, 2019: 344).

Какви са наблюденията за българите, учещи в Цариград, които прави Орлин Събев въз основа на богатия изворов материал, обработен от него. Повечето българи, учили в Цариград, са възпитаници на Робърт колеж. След него по популярност следват лицеят „Галатасарай“ и Военномедицинското училище (Sabev, 2019: 298). По отношение на географския им произход – до Освобождението тук учат главно българи от подбалканските градчета като Сопот, Калофер, Копривщица, Панагюрище, Котел, Елена, Казанлък, Сливен, както и от севернобългарските градове Русе, Търново, Шумен. От една страна, през XIX век това са най-развитите занаятчийски и търговски центрове в българските земи, а гурбетчийският поток именно от тези селища към града на Босфора е най-значителен и той повлича със себе си мнозина ученолюбиви младежи и девойки. От друга страна, животът и учението в османската столица изискват значителни финансови средства. Към края на XIX и началото на XX век повечето българи, които учат в Робърт колеж, в лицея „Галатасарай“ и във френските колежи, са вече от София и Пловдив, които, като столици съответно на Княжество България и Източна Румелия, стават средоточие на по-заможния и влиятелен български елит (Sabev, 2019: 300). Българите, които учат в Цариград, произхождат предимно от заможни и влиятелни фамилии – основно на търговци и по-едри занаятчии преди Освобождението, или на индустриалци, банкери, висши чиновници, политици, хора с висше образование и доходни професии след това (Sabev, 2019: 301). Напълно очаквано, в престижните учебни заведения в Цариград учат и децата на водещи фигури от българската колония тук: синовете на Стефан Богориди – Алеко и Никола (Велика народна школа в Куручешме); синът на Александър Екзарх – Иван, двама от синовете на Петко Р. Славейков – Иван и Рачо, синът на Найден Геров – Христо, синът на Хаджи Николи Минчоглу – Христо, учат в Робърт колеж; синът на Хаджи Иванчо Пенчович – Величко („Сен Беноа“), синовете на Георги Стоянович Чалъков – Стоян (Военно училище) и Никола (лицей „Галатасарай“ и Робърт колеж), а вероятно и дъщеря му Зойка (Зоица); дъщерята на Тодор Бурмов – Ана-Любица, учи във френския лицей „Нотр дам дьо Сион“, където е възможно да са учили и дъщерите на д-р Стоян Чомаков – Елена и Мария (Sabev, 2019: 301).

Мнозина българи, учили в Цариград, особено във френския колеж в Бебек, Робърт колеж и „Галатасарай“, чиито дипломи се признават в Европа и САЩ, продължават образованието си в престижни университети там. Но след Освобождението повечето от тях се връщат в родината, където развиват успешен бизнес, професионална кариера и политическа дейност. По естествен и логичен начин присъствието в българския обществено-политически живот след Освобождението на живели и учили в Цариград дейци, ангажирани с националната кауза, е особено осезаемо, тъй като именно цариградските българи са един от основните фактори в движението за църковна самостоятелност и национална независимост. Благодарение на дейността си в Цариград те формират политическа култура, трупат ценен опит на лидерско поведение, което е полезно за формиращите се на българска почва след Освобождението политически практики. Затова вероятно не е случаен фактът, че сред 230-те депутати, които участват в Учредителното събрание на Княжество България 28 души са учили или завършили учебни заведения в Цариград: Военномедицинското училище (осем), Богословското училище на о. Халки (осем), Робърт колеж (шест), френския колеж в Бебек (шест) и др. (Sabev, 2019: 329). Сред 108-те български министри в периода 1879 – 1915 г. близо една четвърт са получили образованието си отново там: в Робърт колеж (12 души), „Галатасарай“ (пет души), Военномедицинското училище (четирима души), френския католически колеж „Сен Беноа“ (двама души). Четирима български премиери са учили в цариградски училища: Драган Цанков – в „Сен Беноа“, Константин Стоилов и Тодор Иванчов – в Робърт колеж, Константин Муравиев – във френския Институт за висши науки (Institut d’Études supérieures) в кв. „Кадъкьой“ (Sabev, 2019: 331). Заради доброто познаване на езици много от българските възпитаници на тези училища стават дипломати и преводачи. На този фон се забелязва един пропуск в изследването на българския елит – включването на военните, които са завършили цариградските училища. Предвид важното място на армията и нейното офицерство в политическия живот на държавата би било удачно да се обърне внимание и на тази група възпитаници на цариградските училища. Вярно е, че има публикувани изследвания за някои от тези възпитаници (Kozhuharov, 2011), но те далеч не са достатъчни. Вероятно това е аспект, който в бъдеще може да бъде разработен в детайли.

Интересно е наблюдението, че след Освобождението, въпреки че цариградските българи намаляват значително, броят на българските ученици на практика се увеличава. Цариград продължава да привлича жадните за образование българи до балканските войни. Не са малко и тези, които учат там докъм 30-те години на XX век (Sabev, 2019: 300).

Тази книга определено е нова страница в българската история. Можете да погледнете на някои от българските политици и дипломати от нов ъгъл – да намерите връзки помежду им благодарение на изградените контакти и приятелства в младостта им. Събраният статистически материал ще има възможност да бъде използван и осмислян и в бъдеще от гледна точка на влиянията и взаимовръзките между определени лица от нашия политически, търговски и интелектуален елит и съобразно образованието и подготовката, което те са получили.

ЛИТЕРАТУРА

Кожухаров, А. (2011). За българите – възпитаници на италианското военноморско училище в Ливорно. Стратегии на образователната и научна политика, кн. 2, 164 – 181.

Събев, О. (2001). Османски училища в българските земи XV – XVIII век. София: Любомъдрие.

Събев, О. (2004). Първото османско пътешествие в света на печатната книга (1726 – 1746). София: Авангард прима.

Събев, О. (2015). Робърт колеж и българите. София: Изток-Запад.

Събев, О. (2017). Книгата и нейният храм. История на османските библиотеки в България. София: Авангард прима.

REFERENCES

Kozhuharov, A. (2001). About the Bulgarians, Graduates of Regia Accademia Navale /The Italian Naval Academy/ in Livorno. Strategies for Policy in Science and Education. Vol. 19, Iss. 2, pp. 164 – 181 [in Bulgarian].

Sabev, O. (2001). Ottoman Schools in the Bulgarian Lands, 15th – 18th Centuries. Sofia: Lubomadrie [in Bulgarian].

Sabev, O. (2004). The first Ottoman Voyage in the World of the Printed Book (1726 – 1746). Sofia: Avangard Prima [in Bulgarian].

Sabev, O. (2015). Robert College and the Bulgarians. Sofia: Iztok-Zapad [in Bulgarian].

Sabev, O. (2017). The Book and Its Temple. History of Ottoman Libraries in Bulgaria. Sofia: Avangard Prima [in Bulgarian].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.