История
Вход / Регистрация

2023/1, стр. 9 - 18

ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Резюме:

Ключови думи:

https://doi.org/10.53656/his2023-1-1-abo

2023/1, стр. 9 - 18

ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. В статията се публикува писмо от митрополита на Нишавската епархия Антим I, отнасящо се до самоковския зограф Костадин Петрович Вальов. Съдържанието на писмото позволява да се формулира хипотезата, че художникът е работил в гр. Трън, вероятно през 1853 или през първата половина на 1854 г. Документът дава информация за пребиваване на К. Вальов и в гр. Пирот през 1854 г. Така неговата биография се допълва, защото в нея за времето от 1845 до 1856 г. досега няма никакви сведения. Използвани са методите на сравнителния и съпоставителен анализ, както и изкуствоведски наблюдения на терен.

Ключови думи: Костадин Петрович Вальов; Трън; Пирот; Нишавска митрополия; митрополит Антим I

Зографът Костадин Петрович Вальов (кр. XVIII в. – 1863 г.), или по-кратко Коста Вальов е сред най-изтъкнатите имена на Самоковската художествената школа. Школата е основана от Христо Димитров в края на XVIII в., а К. Вальов е негов ученик и същевременно зет, тъй като е женен за дъщерята му Сусана/Суси. Зографът работи предимно в районите на Западна България, често с други ученици на Хр. Димитров – с неговия голям син Димитър Зограф (1794/5? – 19.10.1860) и Йоан Иконописец (1795 – 6.07.1854). През последните години върху творчеството на тримата художници Д. Зограф, Й. Иконописец и К. Вальов проф. Елена Генова публикува най-детайлното си изследване, в което ги определя като второ поколение на Самоковската живописна школа (Genova 2015). Авторката изтъква, че документалната база за изучаване на художниците от Възраждането е твърде ограничена. За живота и работата на К. Вальов например липсват сведения през сравнително дълъг времеви период. От 1845 до към 1856 г. няма информация за делата на художника (Genova 2015, p. 206).

Документът представен за публикация е именно от този неизвестен период в биографията на Вальов. Това е писмо, съхранявано в ДА – Перник, във фонда на т.нар. Знеполски Пеев архив1. Писмото произлиза от канцеларията на Пиротския владика, управляващ Нишавската епархия, по това време митрополит Антим I. Адресирано е до чорбаджи Пея Степанов в Трън. Пея Степанов (1768 – 1869) е родоначалник на големия трънски Пеев род, чиито наследници опазват неговия богат и разнообразен архив, допълвайки го с документи от следващите столетия. Архивът се състои главно от писма, чиято значителна част са именно от Пиротската митрополия, към която принадлежи районът на Знеполе и гр. Трън по това време. Причината е обстоятелството, че П. Степанов е векил, т.е. представител на нишавския владика в Знеполе и поддържа дългогодишна кореспонденция с митрополията по най-различни въпроси.

Връзките на П. Степанов с Пирот доказано датират още от 30-те години на века, когато той предприема строителство на църквата „Св. Вмчк Димитър“ в родното му село Ярловци, Трънско. За нуждите на храма неговият брат Ангелко приема свещенически сан от тогавашния Нишавски митрополит Йероним (Manolova-Nikolova 2014, p. 152). Църквата, построена през зимните и пролетните месеци на 1835 г., вероятно като „отговор“ на чумна епидемия в района, е художествено оформена с чудесен иконостас и стенописи. Според запазения документ – сметка за похарчените суми обаче, даскалът – художник остава анонимен (Manolova-Nikolova 2014, p. 168). Десет години по-късно, през 1845 г. К. Вальов извършва отново стенописване, с изображение в притвора на двамата ктитори на храма – чорбаджи П. Степанов и неговия брат поп Ангелко (1779 – 1859). Научаваме го от подробния ктиторски надпис:

„Изволение Wца Нспопешенiе Стаго Дха wбновленiе Стаго Храма: 1835: А на изображенiе: 1845: Nастоятелн же Бисть Кьтиторн Нприложнiци w/т/благороднни Господарн ГосподнNь Пея Недино оутробни Брать Его ГосподнNь Попь Ангелко Степановичь Нпрочия Нихь. Да поменеть Гдь Бгь Вовеки Вековь. Мць Октомврiй: 12: День Конець. Рукою Костадинь:“ (Vasiliev 1960, p. 150).

Портретът предизвиква известни питания и съмнения. Ел. Генова поставя справедливо въпроса, защо ктиторите са нарисувани сравнително млади, отколкото са данните за тяхната възраст. Към 1845 г., годината от ктиторския портрет, поп Ангелко е на 65 г., а Пея – на 76 г. Наистина няма засега обяснение, но известно е, че Пея Степанов е столетник. Той доживява 101 г. и на 76 е изглеждал очевидно добре. За неговата издръжливост и добро физическо състояние говори фактът, че през януари 1860 г., вече на 92 г. той пътува, заедно с голяма делегация от 46 д. знеполци до Ниш, за да бъде предаден протест срещу местната данъчна политика и митрополит Антим I (ManolovaNikolova, Zheleva 1999, p. 41, 137). Впрочем няма точност и в изобразения макет на църквата, която поддържат двамата дарители на портрета. На макета личи храм с купол, какъвто на практика не съществува (Vasilev 1960, p. 150).

Друг, по мое мнение, по-интересен е въпросът защо на ктиторския портрет П. Степанов не носи характерното за района бяло традиционно облекло, а такова с градски елементи. В района на Знеполе традицията на т.нар. белодрешковци се запазва дори след Освобождението (Transki krai 1940, pp. 275 – 276). Според Ас. Василиев желанието на майстора е да се добере до вярна характеристика и на двамата одухотворени дейци от Трънския край (Vasilev 1960, p. 153). Типът облекло обаче е крайно нехарактерен за района и може да се предположи, че става дума за влияние на градската култура и предпочитано облекло, чиито паралели могат да се потърсят в Самоков (Semerdjiev 2014, p. 227).

Портретът на Пея с младоликото лице и градски вид на облеклото подкрепя описанията на неговата личност като строг пазител на семейството и общността, покровител, водач на местното население пред властите (Iordanov 1935, p. 16). Типаж твърде характерен за чорбаджийското българско съсловие през Възраждането. Ето защо смятам, придържайки се към мнението на Василиев, че портретът на Пея от Ярловската църква е правен по натура, като художникът се е стремял да изобрази действителността, такава каквато я е виждал. По подобен начин през 1844 г. К. Вальов рисува портрета на дядо Вуче в църквата „Св. Никола“ на с. Горни Пасарел (Genova 2015, p. 202).

Детайлите от ктиторските портрети в църквата „Св. Вмчк Димитър“ на с. Ярловци не оставят съмнение, че К. Вальов е познавал много добре П. Степанов. Допустимо е това познанство да датира още от 1835 г., когато храмът е изписван, както личи от запазената сметка по строежа. Според Ел. Генова възможно е днес съществуващите стенописи да са именно от 1835 г., а тези в притвора на храма с ктиторите да са от 1845 г. (Genova 2015, p. 202). Същевременно трябва да се изтъкнат дългогодишните стопански връзки между Трънския край и родния за Вальов Самоков. Днес макар да изглеждат далечни райони, през XIX в. обменът между селищата от Знеполе и Самоков е твърде интензивен. През Самоков минава пътя на търговците, джелепите и войнуците от Западна България към големите центрове в Тракия – Пазарджик, Пловдив, Одрин и за Цариград. Много са например заповедите към Самоковския Хюсреф паша населението на Знеполе, Радомирско, Софийско да изпраща желязна руда към самоковите на града (Dorev 1940, p. 73, 106, 118). Въпросът не е достатъчно проучен, но документите ясно показват връзките на Самоков със западните български земи. Връзки с разностранен характер, включително духовен и културен2.

След работата в църквата на с. Ярловци през 1845 г. следите на К. Вальов се губят до към 1856 г. Публикуваният тук документ е от 26 август 1854 г. Негов автор е Нишавският митрополит Антим I, който идва в Пирот през януари 1853 г. (Manolova-Nikolova 2014, p. 152) Още същата година той установява контакти с чорбаджи Пея, както личи от неговия архив. При посочените обстоятелства не е изненадващо писмото на Антим до Пея, с което отправя молба за съдействие и решаване проблема на зографа К. Вальов.

Писмото съдържа следното:

„Его нашему епитрому и екзарху кирь Пею, молитвено

Вь Трынь

Екзархе Кирь Пея архиерейско ти молитвуем

Той человекь Коста Петровичь беше тука у хапсану3 за борць4 а мiе се фанахми кефиль5 и га искарахми по слово оти има за зиманiа от Тринь неколко пари сось темесуците6 и ти да станете мукаеть7 за да му и[з]вадите тiе парите за да си куртулисами8 и нiе оть кефиликь, и да му казись на махмуть бего нашега селами9 и потомь после да му казись и онь нека си чине10 мукаеть на тая работа, така чине и буди здравь.

1854 авгуща 26

[следва подписът на митрополита] Nишавски молетнивекь твон[и]11.

Според писмото художникът се е намирал в затвора на Пирот за неплатени дългове. Митрополитът е станал негов гарант и той е бил освободен, но е необходимо да му се изплатят някакви пари, за които вероятно е имало договореност между зографа и Пея, респ. трънските първенци.

Документът дава сведения, които са твърде показателни. На първо място, доказва, че К. Вальов е извършил някаква работа в Трън, която е трябвало да бъде заплатена по договорка с местните първенци. Тъй като е известно, че през 1853 г. трънски общественици предприемат строителство на храма „Св. Петка“, най-естествено е да предположим, че престоят му в Трън е бил свързан с този факт. Ясно е също, че зографът продължава да пребивава/работи? в Нишавската епархия, тъй като през 1854 г. е в гр. Пирот.

Според запазените каменни надписи от храма „Св. Петка“, както и от други сведения, главни инициатори на строителството са чорбаджи П. Степанов от с. Ярловци, хаджи Никодим от с. Насалевци и архимандрит Мисаил Байкушев от Трън. Х. Никодим е известен със своята дарителска дейност за църквите и килийните училища в трънските села (Atanasov 1987, pp. 112 – 113). Архм. Мисаил е също един от най-дейните ратници на духовното възраждане в Трънско. През 30-те години на века той възстановява манастира „Св. Успение Богородично“ в с. Мисловщица. Следователно тези активни дейци на духовното и религиозното възраждане в Трънския район са обединили усилията, вероятно и първоначалните финансови средства за построяване на храм в гр. Трън (Transki krai 1940, pp. 515 – 517).

В Пеевия архив е запазено писмо на пиротския владика Антим от 30.05.1853 г., в което личи обаче, че има проблеми с финансирането на строежа. Според писмото далеч не всички от местното население го подкрепят, а владиката изтъква задължението да се участва или да се подпомага църковният градеж кой с каквото може. Антим заплашва с наказание отказващите да съдействат с помощ (вж. Приложение 1). Очевидно финансовото обезпечаване на строителството не е понесено само от известните трънски първенци, а дял в него трябва да има и местното население. Това е широко използвана практика през Възраждането, когато най-заможните люде на общността поемат инициативата за строителството с най-голяма част от средствата, но участието на останалите християни е задължително (Manolova-Nikolova 2016, pp. 170 – 193).

Навярно средства за църковното строителство са осигурявани твърде трудно и е имало сериозни пречки, които са неизвестни днес. Това вероятно е довело до неизплащане на парите за зографа през 1854 г. и работата на К. Вальов е останала неплатена. По тази причина той е натрупал дългове и е затворен, а владиката Антим, според неговото писмо, е дал своята дума и гаранция за художника, който е бил освободен от властите. Впрочем в писмото е намекнато още, че местният бей, когото владиката поздравява, трябва да подпомогне, очевидно с натиск, изплащането на парите за зографа от трънското общество.

Работата на К. Вальов в трънската църква може да се ситуира във времето след нейното построяване. Ктиторските надписи фиксират строителството на храма в няколко етапа. Първият етап от строителството вероятно е завършен към 20 юни 1853 г., когато са поставени три фасадни, строителни каменни надписа. Един до западната врата на църквата с дата 20 юни 1853 г. 12, друг над северната врата – със същата дата 13; трети над южната врата, но без дата 14. Първите два надписа съобщават имената на най-важните дарители – чорбаджи Пея от с. Ярловци, хаджи Никодим от с. Насалевци и архм. Мисаил Байкушев от Трън. Последният надпис ни информира за строителите, които са сред най-известните в Западна България. Това е майстор Миленко Стефанов Велев от Блатешница, заедно със своя брат Дамян и техните синове.

Майстор Миленко е един от основните строители на южното крило на Рилския манастир през 1847 – 1848 г. През 50-те години той строи няколко църкви, които имат изключителна прилика по архитектурно устройство и външна украса. През 1851 г. майстор Миленко изгражда църквата „Св. Богородица“ в Бобошево, а след построяването на трънския храм през 1853 г., през 1856 – 1857 г. строи църквата „Св. Илия“ в с. Граница, Кюстендилско. Трите църкви са стабилни сгради с разкошен външен вид, който и днес впечатлява. Макар да няма преки сведения, градежът им със сигурност не е бил никак евтин.

Вторият етап от съграждането на трънската църква „Св. Петка“ по вътрешната украса на храма е завършил към октомври 1856 г. Доказателство за това е надписът в долния десен ъгъл на голямата икона „Успение Богородично“ от т.нар. царски ред в иконостаса, който носи дата 15 октомври 1856 г.15. Следователно вероятно през лятото или есента на 1853 г. или през пролетта и лятото на 1854 г. за К. Вальов е било възможно да пристъпи към вътрешното художествено оформяне на църквата, към изработване на иконостаса и/или зографисването на стените му.

Има ли следи от негова работа днес?

Теренният оглед на църквата „Св. Петка“ в Трън, направен през октомври 2021 г. с разрешението на отец Спиридон, отговарящ за храма, показва следните резултати.

Иконостасът до голяма степен е запазил оригиналната си начална визия. Голяма част от иконите в т.нар. царски ред на иконостаса са запазени и действително са красиво дело на самоковски майстор или майстори. Изключение са няколко икони, за които може да се посочи, че са по-различни и вероятно плод на други творци. Сред тях, за съжаление, е тази на патрона на църквата „Св. Петка“, заменена с по-късно рисувана икона.

Засега обаче иконите от трънската църква „Св. Петка“ не са атрибутирани. Авторът или авторите им не са конкретизирани. Според съставителите на сб. „Трънски край“ от 1940 г. върху по-старите икони от иконостаса е имало надпис „Рука Георги Христов – Самоков“ (Transki krai 1940, p. 212). Самоковският майстор Георги Христов Клинков наистина е рисувал в Западна България, но в по-късен период (Vasiliev 1965, p. 468).

Съществуващите сега стенописи са късни. Върху южната стена се чете ктиторски надпис от 1877 г. Проличава обаче, че има по-ранен стенописен слой, който вероятно е унищожен от горния.

За работата на К. Вальов в Пиротската епархия около годините от 1853 – 1854 има още податки. Според сведение от с. Петърлаш (дн. в Република Сърбия), църквата „Св. Троица“ е строена към 1853 г., по същото време както трънската църква (Stavrov 2000, p. 199). Ел. Попова открива следи от работата на К. Вальов в църквата чрез запазените фрагменти от нейния иконостас, съхранявани днес в селото16. Авторството тя определя като най-вероятно на К. Вальов (Popova 2004, p. 26).

Заключение

Анализът на документа от Нишавската митрополия заедно с разглеждането на други свидетелства от средата на XIX в. дава възможност да се изкаже хипотезата, че самоковският майстор е работил в гр. Трън през 1853 или 1854 г. Теренните ми наблюдения позволяват да се надявам, че с предложената теза ще привлека вниманието и компетентната намеса на специалистите изкуствоведи, за да бъде конкретизирана неговата работа в района и решен въпросът има ли днес запазени творби във вътрешната украса на трънската църква „Св. Петка“ от самоковския зограф Костадин Петрович Вальов.

Приложение № 117

Благоговьнихь сщеници добрiи и почтени терговци и трудо любиви земле делци малим же и велики що се wбретаете бго хранимую епархию знеполску буди же мир и милость Ѿ гда бга вседържителя w нас же молитва и благословение, чада моя возлюбленая научихсе ради вашу церкву сту петку каквото сте почели сась бжие име дагю правите нову и ясъмсе возрадуваль попремного, него слишаеки некои люди добре раду задасе поскоро направи, а неки несакаю нито дазнаю, того ради wтечески поучавам вас дави били сваки мукаеть дапомогне кой сось паре кой сась рукоделие задабисе поскоро направила едань саать понапред, и да знаете кой не би послушал каквото заповедуем тай човекь че буде кащигуван18, ави щоче дасе потрудите ради стй храмь бжи и щоче да се wарчите, гдь бгь дави возврати стократно и дави благослови якоже авраама и исаака и якова и дави сподоби царствие небеснем. Амин! 1853 маiа 30: у Пироть

NНШАВЦКИ АНТИМ ВАШIО МОЛНТВЕNНКЬ

БЕЛЕЖКИ

1. НИШАВСКИ МИТРОПОЛИТ АНТИМ I. 30 май 1853 г. Писмо до Пея Степанов. Писмо. In: Пеев родов архив. Ф. 349, оп. 1, а. е. 5, л. 44. At: ДА – Перник, Перник.

2. Според предание от с. Рани луг, Трънско, първото училище в селото е създадено от самоковски занаятчии, обучили местен килиен даскал (Atanasov 1987, p. 132).

3. Хапсана – затвор.

4. Борц – борч, дълг.

5. Кефил – гарант.

6. Темесук, темес/у/юци – разписки, документи, полици.

7. Мукает – да се съгласи.

8. Куртулисам – освобождавам се.

9. Селами – поздрави.

10. Чине – чини – прави.

11. НИШАВСКИ МИТРОПОЛИТ АНТИМ I. 30 май 1853 г. Писмо до Пея Степанов. Писмо. In: Пеев родов архив. Ф. 349, оп. 1, а.е. 5, л. 44. At: ДА – Перник, Перник. Писмото е написано върху бяла, груба хартия, сгънато, затворено с печат, който липсва. Текстът му е силно повлиян от говора на гръцкия митрополит Антим I, който е общувал с П. Степанов на български език.

12. Текстът гласи: „Изволением Отца Совершен Сина, споспешением Свети Дух. Сей храм созидатся трудом иждивлением иеромонаха Мисаила Цветков от Байкушеви, възпомощванимем ктиторов хаджи Никодим от Насалевци и чорбаджи Пия от Ярловци, м. Юний 20.1853 год.“ (Transki krai 1940, р. 519).

13. Текстът гласи: „Изволенiем Отца, Совершен Сина, Споспешенiем Свети Дух: Сей храм созiдася трудом изждивленiем иеромонаха Мисаила Цвет ков от Байкушев и възпомогусвовонием ктиторов хаджи Никодим от Насалевци и чорбаджи Пея от Ярловци м. Юни 20 1853“ (Transki krai 1940, р. 212).

14. Текстът гласи: „Сему храм бiет майстор Мiленко с братом Дамяном от Блатешнiцу – чадах Стефан – Веле“. (Transki krai, 1940, р. 212).

15. Текстът гласи: „Сей образ ест – Архимандрит Мисаил от рода Байкушев що до две църкви ктитор биет перво во обнови монастира Мисловщички 1830, и второ обнови сей храм – светая преподобна Параскева: 15 октомври 1856 г.“ (Transki krai 1940, р. 212).

16. Църквата „Св. Троица“ на с. Петърлаш е в руини и иконостасът не е съхранен, с изключение на две части от апостолския и пророческия ред, пазени в кметството (Popova 2004, р. 26).

17. НИШАВСКИ МИТРОПОЛИТ АНТИМ I. 30 май 1853 г. Писмо. Писмо. In: Пеев родов архив. Ф. 349, оп. 1, а.е. 4, л. 14. At: ДА – Перник, Перник.

18. Кащигуван – наказан.

ЛИТЕРАТУРА

АТАНАСОВ, С., 1987. Насалевци. София: Издателство ОФ.

ВАСИЛИЕВ, А., 1960. Ктиторски потрети. София: Издателство БАН.

ВАСИЛИЕВ, А., 1965. Български възрожденски майстори. Живописци, резбари, строители. София: Наука и изкуство.

ГЕНОВА, Е., 2015. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа. Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. София: Фондация „Покров Богородичен“. ISBN 978-954-2972-07-5.

ДОРЕВ, П., 1940. Документи за българската история, т. III. Документи из турските държавни архиви (1564 – 1908). София: БАН.

ЙОРДАНОВ, С. 1935. Стогодишнината на храма „Св. Вмчк Димитрий“ в с. Ярловци, Трънска околия. София.

МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н.; ЖЕЛЕВА, П., 1999. Летописни бележки от Средна Западна България XVI – XIX в. София: ЛИК. ISBN 954-607-264-8.

МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н., 2014. Нишавските владици през XIX в. В: МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н.; ЖЕЛЕВА, П. (съст.). Исторически изследвания за Средна Западна България XVI – XIX в., с. 151 – 154. София: Св. Климент Охридски. ISBN 978-954-073746-1.

МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н., 2014а. „Знано буди кой прави цркву...“ (Църквата „Св. вмк. Димитрий“ на с. Ярловци в Трънския край). В: МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н.; ЖЕЛЕВА, П. (съст.). Исторически изследвания за Средна Западна България XVI – XIX в., с. 155 – 168. София: Св. Климент Охридски. ISBN 978-954-07-3746-1.

МАНОЛОВА-НИКОЛОВА, Н., 2016. Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София: Св. Климент Охридски. ISBN 978-954-07-4175-8.

ПОПОВА,Е., 2004. Икони от Йоан Николов-Иконописец в Царибродско. Паментици, реставрация, музеи, Т. VI, №3, с. 21 – 26. ISSN - 13123327.

ТОДОРОВ, Р. (съст.), 1940. Трънски край: Принос към изучаване на Западните български краища. Сборник. София: Одеон.

СЕМЕРДЖИЕВ, Х., 2014. Самоков и околностите му. Принос към историята им от турските завоевания до Балканската война. Самоков: ИМ – Самоков. ISBN 978-954-8623-12-4.

СТАВРОВ, С., 2000. Петрлаш – село коje нестаje. Димитровград.

REFERENCES

ATANASOV, S., 1987. Nasalevtsi. Sofia: Izdatelstvo OF. [in Bulgarian].

VASILIEV, A., 1960. Ktitorski portreti. Sofia: Izdatelstvo BAN. [in Bulgarian].

VASILIEV, A., 1965. Balgarski vazrozhdenski maistori. Zhivoposci, rezbari, stroiteli. Sofia: Nauka i izkustvo. [in Bulgarian].

GENOVA, E., 2015. Vtoroto pokolenie zografi ot Samokovskata zhivopisna shkola. Dilitar Hristov Zograf, Ioan Nikolov Ikonopisets, Kostadin Petrovich Valiov. Sofia: Fondatsia “Pokrov Bogorodichen”. [in Bulgarian]. ISBN 978-954-2972-07-5.

DOREV, P., 1940. Documenti za balgarskata istoria, t. III. Dokumenti iz turskite darzhavni arhivi (1564 – 1908). Sofia: BAN. [in Bulgarian].

IORDANOV, S., 1935. Stogodishninata na hrama “Sv. Vmchk Dimitrii” v s. Iarlovtsi, Transka okolia. Sofia. [in Bulgarian].

MANOLOVA-NIKOLOVA, N.; ZHELEVA, P., 1999. Letopisni belezhki ot Sredna Zapadna Balgaria XVI – XIX v. Sofia: LIK. [in Bulgarian]. ISBN 954-607-264-8.

MANOLOVA-NIKOLOVA, N., 2014. Nishavskite vladitsi prez XIX v. In: MANOLOVA-NIKOLOVA, N.; ZHELEVA, P., 2014. Istoricheski izsledvania za Sredna Zapadna Balgaria XVI – XIX v., pp. 151 – 154. Sofia: Sv. Kliment Ohridski. [in Bulgarian]. ISBN 978-954-07-3746-1.

MANOLOVA-NIKOLOVA, N., 2014-а. “Znano budi koi pravi tsrkvu…” (Tsarkvata “Sv. Dimitrii” na s. Iarlovtsi v Transkia krai). In: MANOLOVA-NIKOLOVA, N.; ZHELEVA, P., 2014. Istoricheski izsledvania za Sredna Zapadna Balgaria XVI – XIX v., pp. 155 – 168. Sofia: Sv. Kliment Ohridski. [in Bulgarian]. ISBN 978-954-07-3746-1.

MANOLOVA-NIKOLOVA, N., 2016. Balgarite, tsarkovnoto stroitelstvo i religioznata literatura (30 – 40-te godini na XIX vek). Sofia: Sv. Kliment Ohridski. [in Bulgarian]“. ISBN 978-954-07-4175-8.

POPOVA, E., 2004. Ikoni ot Ioan Nikolov-Ikonopisets. Pametnici, restavracia, muzei, vol. VI, no 3, pp. 21 – 26. [in Bulgarian]. ISSN 1312-3327.

TODODROV, R., 1940. Transki krai: Prinos kam izuchavane na Zapadnite balgarski kraista. Sbornik/Urednik. Sofia: Odeon. [in Bulgarian].

SEMERDJIEV, H., 2014. Samokov I okolnostite mu. Prinos kam istoriata im ot turskite zavoevania do Balkanskata voina. Samokov: IM-Samokov. [in Bulgarian].

STAVROV, S., 2000. Petrlash – selo koje nestaje. Dimitrovgrad. [in Serbian].

ABOUT THE SAMOKOV PAINTER KOSTADIN VALYOV

Abstract. The article published a letter from the Metropolitan of the Diocese of Nisava Antim I, dated August 26, 1854, which refers to the Samokov painter Kostadin Petrovich Valoiv. The content of the letter allows to formulate the hypothesis that the artist worked in the interior decoration of the church “St. Petka” in the town of Trun, probably in 1853 or in the first half of 1854. The document provides information that K. Valiov resided in the town of Pirot in 1854, supplementing his biography, in which there was no information about the period from 1845 to 1856.

Keywords: Kostadin Petrovich Valiov; Trun; Pirot; Diocese of Nisava; Metropolitan Antim I of Pirot

Prof. Nadya Manolova-Nikolova
ORCID iD 0000-0001-9203-1864
Faculty of History
University of Sofia
Sofia, Bulgaria
E-mail: manolova@uni-sofia.bg

2025 година
Книжка 5
THE BERBERS AND ARAB RULE IN SICILY (9

Dr. Desislava Vladimirova, Assist. Prof.

Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Доц. д-р Николай Тодоров Д-р Алджан Джафер Доц. д-р Гергана Георгиева, д-р Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Dr. Luk†š St†rek, Dr. Jarmila Klugerov†, Dr. Dušana Chrzov†, Anast†zie Zuzana Roubalov†

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Prof. Mira Markova, Assoc. Prof. Dr. Violeta Kotseva, Dr. Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ И ЗА БЪЛГАРИТЕ XVIII – XIX ВЕК

Проф. д-р Красимира Табакова, проф. д-р Надя Манолова-Николова

THE PSYCHOSOCIAL DIMENSIONS OF BULGARIAN MIGRATION TO ITALY

Dr. Irina Todorova, Assoc. Prof., Sirma Kazakova, Assist. Prof.

В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ

Проф. Александър Николов

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Пред вас е първият брой на сп. „История“ за 2025 година. Завършихме една успешна година. В шестте книжки на списанието, издавани редовно на всеки два месеца от годината, поместихме общо 45 публикации, всичките вече видими в световните бази данни, в които е индексирано сп. „История“: Web of Science (Q3), European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern European Online Library (CEEOL), EBSCO и др. Наши автори

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
ПОД ЗНАКА НА БЪЛГАРО-ХЪРВАТСКИТЕ ДИАЛОЗИ

Доц. д-р Антоанета Балчева

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
РЕЙНЕКИЙ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ ОТ 1595 ГОДИНА

Доц. д-р Георги Митрев, д-р Йордан Илиев

КУЛТУРАТА НА ПАМЕТТА В ГЕРМАНИЯ „МЕЖДУ ТВОРЧЕСТВОТО И МИРОТВОРЧЕСТВОТО“

За новата монография на Даниела Дечева Доц. д.н. Мирела Велева-Ефтимова

Книжка 1
ВТОРОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ

Проф. д.и.н. Милко Палангурски Д-р Христина Христова

2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА ВОЕННИТЕ ИСТОРИЦИ

Подп. д-р Калин Ранчев, д-р Боян Жеков

Книжка 3
ПРАВОСЪДИЕ, ВЛАСТ И ОБЩЕСТВО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИ

(Покана за участие в научна конференция) Д-р Албена Симова

Книжка 2
Книжка 1
ЗА САМОКОВСКИЯ ЗОГРАФ КОСТАДИН ВАЛЬОВ

Проф. д-р Надя Манолова-Николова

2022 година
Книжка 6
ЕДНА ДЪЛГООЧАКВАНА КНИГА

Проф. д.н. Костадин Паев

Книжка 5
Книжка 4
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПОЛИТИКА НА РАННАТА ТУРСКА РЕПУБЛИКА

(20-те и 30-те години на ХХ в.) Гл. ас. д-р Калина Пеева

RESETTLEMENT OF PEOPLE OF RUSSIAN DESCENT FROM BULGARIA TO THE UKRAINIAN SSR (1946 – 1947)

Prof. Oleksandr Potylchak, Prof. Mykhailo Zhurba, Prof. Victor Dotsenko

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ОЛГА ТОДОРОВА

Доц. Гергана Георгиева

Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
ПРАЗНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР В ДОЛНА МИЗИЯ

Гл. ас. д-р Иван Вълчев

Книжка 1
2021 година
Книжка 6
RUSSIAN PROPAGANDA DURING THE FIRST WORLD WAR: TECHNOLOGIES AND FORMS

Prof. Anna Hedo, DSc. Prof. Svitlana Liaskovska, DSc.

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 – 1913

Гусев, Н. С., 2000. Болгария, Сербия и русское общество во время

ТРАДИЦИИ И БЪДЕЩИ ХОРИЗОНТИ: УЧЕБНИТЕ КОРАБИ, КАТЕРИ И ЯХТИ НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1881 – 2021)

Панайотов, Ат., 2021. Учебните кораби, катери и яхти на Морското учили- ще (1881 – 2021). Варна: Издателски център на ВВМУ

UKRAINIAN-BULGARIAN RELATIONS IN THE FOCUS OF UKRAINIAN HISTORIANS

Matyash, I. & Tertychna, A. & Manasieva, I., 2021. Ukrayins’ko-bolhars’ki vidnosyny: oficiyna i kul’turna dyplomatiya (1918–1944). Kyiv, Sofia: Instytut Istoriyi NAN Ukrayiny. 372 p.

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIX / VOLUME 29, 2021 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 332 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 333 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 548 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 549 – 656

Книжка 5
ЧИТАЛИЩНИ НАРОДНИ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.н. Пенка Цонева

PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Prof. Leonid Vakhovskyi, Prof. Andriy Ivchenko, Dr. Tetiana Ivchenko

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА РУСКОТО ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ КЪМ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Гусев, Н., 2020. Болгария, Сербия и русское общество во время Балканских войн 1912 – 1913 гг. Москва: Индрик

Книжка 4
НОВИ ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЦАР ФЕРДИНАНД

Стоянович, П., 2021. Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България. София: Фабер.

НАЙ-ДОБРИЯТ ОПИТ „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ…“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ ДА СТИГНЕ ДО СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИ ЧИТАТЕЛИ

Табаков, С., 2020. Опит за история на град Сливен, Т. I (трето издание), София: БАРАКА, 732 стр.; Табаков, С., 2021. Опит за история на град Сливен, Т. II (трето издание), София: БАРАКА, 739 стр.; Табаков, С., 2018. Опит за история на град Сливен, Т. III (второ издание), София: БАРАКА, 607 стр.

Книжка 3
ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПРОЧИТ КЪМ МОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Кожухаров, А, 2021. Личните академични документи на българската мор- ска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ

Книжка 2
ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК – ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ПЕРСПЕКТИВИ

Култура на пътуването в Европейския Югоизток. Съст. и ред. Антоанета Балчева. Редакционна колегия: Eлена Сюпюр, Хървойка Миханович-Салопек, Христина Марку. София: изд. на ИБЦТ, 2020, 536 стр., ISBN: 978-619-7179-13-2

СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ

Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални

Книжка 1
2020 година
Книжка 6
КОМШУЛУКЪТ

(културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)

БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА

Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с. Олег Бажан

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVIII HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL ANNUAL CONTENTS / VOLUME 28, 2020

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 104 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 105 – 216 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 217 – 328 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 329 – 440 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 441 – 544 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 545 – 656

Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО И НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ: НОВ ПОГЛЕД КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ПЛОВДИВ

Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори Иван Русев

ПОСТАПОКАЛИПТИЧНИ РЕАЛИИ

Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война

2019 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ГОДИНА XXVII

Книжка 5
БИОГРАФИЧНАТА КНИГА ЗА РУСКИЯ ОФИЦЕР И ИЗОБРЕТАТЕЛ МАКС ФОН ШУЛЦ КАТО ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННОМОРСКА ИСТОРИЯ

Мельникова, А. Ю., Мельников, Ю. А. 2019. Декомпрессия памяти. Исторический очерк о начальнике Кронштадтской водолазной школы М. К. фон Шульце, 1870 – 1917. Санкт-Петербург: Дмитрий Буланин, 978-5-86007-905-2.

Книжка 4
НАЙ-УЖАСЯВАЩАТА ВОЙНА…

Уводни думи Влоджимеж Сулея

Книжка 3
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЖУМАЯ ДЖАМИЯ И ИМАРЕТ ДЖАМИЯ В ПЛОВДИВ

Миков, Л. (2018). Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив (История, специфика и съвременно състояние). София: Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, 91 стр. ISBN 978-619-08-5

Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

(2018). Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов. Отговорен редактор доц. д-р Ангел Николов.

ЗА ИМЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ВРЪХ ШИПКА

Петков, П. Ст. (2018). Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка. София: Български бестселър, 160 стр.

БЪЛГАРСКИЯТ ХХ ВЕК В ИЗКУСТВАТА И КУЛТУРАТА

(2018). Българският ХХ век в изкуствата и културата, том 1 – 2. Колектив.

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi Ardian Emini, Xhemshit Shala

КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

Интердисциплинарна конференция на секция „Културна история на балканските народи“

ЕДИН НОВ ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНИТЕ БАЛКАНИ

Попова, И. (2018). Средновековните Балкани през погледа на европейски пътешественици (XIV – XV в.). София: Издание на КМНЦ при БАН, 253 с.

КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?

Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.

2018 година
Книжка 6
ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. (2018). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том ІІ (1948 – 1953). София: „Архивите говорят“, том 68. Държавна агенция „Архиви“, издател, 672 с., ISBN: 978-619-7070-15-6/978-619-7070-16-3

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО ДНЕС

Албум „България и Европа“ – издание на Държавна агенция „Архиви“, реализирано с финансовата подкрепа на „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“

Книжка 3
ЕДНО НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МНОГООБРАЗНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ АВСТРО-УНГАРИЯ И БАЛКАНИТЕ

Прешленова, Р. (2017). Австро-Унгария и Балканите (1878 – 1912). София: Св. Климент Охридски, 342 с. ISBN 978-954-07-42-32-8

Книжка 2
Книжка 1
представи и практики за лекуване, предпазване и пожелаване на здраве. Ри- туализираното физично действие „преминаване“, осъществявано в храма, се явява пресечна точка между тези два различни светогледа. Ала в случая то само ги събира, но не ги обединява или уеднаквява. Поради тази причи- на вътрешното напрежение в ритуала/обреда остава, както и разминаване- то при неговото обяснение. Преодоляванет

NOTES/БЕЛЕЖКИ 1.www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/Veliki_ petak.htm#масата (30.04.2017); www.novotopoznanie.com/good-Friday-is- we-kiss-shroud-and-pass-under-the-table (14.04.2017). 2. www.pravoslavieto.com ... ; www.novotopoznanie.com ... 3. Част от сведенията за традиционните практики по предпазване, лекува- не и осигуряване здраве на човешкото тяло са цитирани по материали от Georgiev, M. (ed.) (1999). Enciklopedia. Balgarska narodna medicina. Sof

НОВ ДОКУМЕНТАЛЕН СБОРНИК ПО НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

(2016). Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том І (1944 – 1947). Съставител: проф. д.и.н. Любомир Огнянов. София: „Архивите говорят“, том 67. Държавна агенция „Архиви“, издател, 559 с., ISBN: 978-619-7070-13-2

2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

ЗА ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ЕТНОЛОГИЯТА ДО УЧИЛИЩЕТО

На Веско, който със сърцето си следва този път.

РЕФЛЕКСИВНА КАРТИНА ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА УЯЗВИМИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ И ГРУПИ У НАС

(Върху примера на образователните институции в община Стралджа) Ирина Колева

ДОЦ. ДНК ВЕСЕЛИН ТЕПАВИЧАРОВ НА 60 ГОДИНИ

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС Мира Маркова

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СДРУЖЕНИЯ В ЗАПАДНА ЦЕНТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

(Бележки за мястото на еснафите в българските обществени структури и начините им на функциониране)

МИНАЛО И СЪВРЕМИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИТЕ УЧЕНИ

Баръмова, М. & Беров, Хр. (2016). Минало и съвремие на Югоизточна

Книжка 4
НОВА КНИГА, ПРЕДСТАВЯЩА ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА СВЕТАТА ТЪРНОВСКА МИТРОПОЛИЯ

Тютюнджиев, И. (2016). Дневник на Светата Търновска митрополия (1870 – 1871). Велико Търново: „РОВИТА“, 335 стр. ISBN: 978-954-8914-36-9

Книжка 3
ЗА ИСТОРИЯТА – С ЛЮБОВ…

Х юбилейна олимпиада по история и цивилизация – Сливен, 21 – 23 април 2017 г. Красимира Табакова

Книжка 2
у

Някои от тях нямат директен спомен за това „Де е България?“. Други свързват понятието с далечни спомени или мигове, прекарани с близки роднини и при- ятели по време на краткосрочни посещения на места, където са родени техни- те родители и вероятно живеят техните баби и дядовци. Проблемите, пред които са изправени преподавателите в подобни образо- вателни институции, са наистина огромни. И най-малкият от тях е степента

ТЪРГОВСКАТА МОДЕРНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Русев, Ив. (2015). Търговската модерност на Българското възраждане като култура и практика. Изследване и извори. Велико Търново: Ровита. ISBN: 978-954-8914-34-5.

НОВА КНИГА ЗА КУЛТУРНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Манолова-Николова, Н. (2016). Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-те – 40-те години на XIX век). София:

Книжка 1
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ

Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“. Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2

МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Кръгла маса Албена Симова На 15 февруари 2017 г. в Заседателна зала №2, Ректорат, Софийски уни- верситет „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса „Монашес- тво и манастири по бъл- гарските земи“. Поводът е 170 години от възстано- вяването на Тросковския

2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

ИСТОРИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ

HISTORY EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 5
ЗА СИСТЕМАТА НА СТАНИСЛАВСКИ И НЕЙНОТО ПРОФАНИЗИРАНЕ

Спасова-Дикова, Й. (2015). Мелпомена зад желязната завеса. Народен театър: канони и съпротиви. София: Камея.

14

24 – 28 July, 2017, Sofia (Bulgaria) 1 Circular (Call for Papers) It is our pleasure to announce that the 14 International Congress of Ottoman Social and Economic History (ICOSEH) will be held in Sofia, Bulgaria, on 24 - 28 July, 2017. Arrangements for this meeting are being handled by the Faculty of His-

Книжка 4
ПРИНОС В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО И МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО 1944 ГОДИНА

Кожухаров, А. (2015). Обучението на българските морски офицери зад гра- ница (1882 – 1944). Варна, Тера Балканика, 258 с. ISBN 978-619-90140-6-6

АЛЕКСАНДЪР ТАЦОВ – ЕДИН ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

Александър Тацов. (2012). Сборник с книги, статии и неиздадени ръкописи за София, Столична община и Етрополе. София. 847 стр. ISBN 9789549493634

Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Матанов, Хр. (2016). Залезът на средновековна България. София: Изток-Запад. ISBN: 978-619-152-821-9

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ КРАЯ НА XVI И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XVII ВЕК

Кръстев, Кр. (2015). Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585 – 1648 г. (По нумизматични данни).

ОГЛЕДАЛО НА БЕЖАНСКАТА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мантарлиев, Й. (2015) Бежанският и преселническият въпрос в България

Книжка 2
ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ (ХVІІІ – ХІХ В.)

Табакова, Кр., Манолова-Николова, Н. (2015). Испания, Балканите

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

НОВ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАКУ Р С КЪМ БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

Венета Янкова. (2014). Българите в Унгария – културна памет и наслед- ство. София: ИК „Арка” ISBN 978-954-8356-53-4.

40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА СМАЙВАТ СВЕТА

Слово по повод откриването на изложба „40 години тракийска изложба по света“, София, 4 ноември 2014 г. Стоян Денчев

Книжка 5
РЕЧНИКЪТ НА МАХМУД ОТ КАШГАР – DIVÂNU LÜGATI’T-TÜRK

(ИЗВОР ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ)

PER AMICITIAM. ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Ще е грешно да се твърди, че Людмил Стан- чев не е най-добрият специалист в България за историята на южноамериканските индиан- ци маи (знае се, че защити дипломна работа за тях под умелото научно ръководство на проф. Александър Милчев). Ще е вярно обаче да се каже, че той от десетилетия е символ на приятелство, колегиалност и енциклопедично познание (в най-добрия смисъл на този израз)

ФОЛКЛОРНИ АСПЕКТИ НА ГРАНИЦАТА В КОНТАКТНАТА ЗОНА

(ПО ПРИМЕРИ ОТ РЕГИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ В ЧЕПИНСКО)

Книжка 4
ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА В БЪЛГАРИЯ

(НАРЕДБА ЗА МАТУРАТА ПРОВОКИРА НЕДОВОЛСТВОТО НА СРЕДНОШКОЛЦИТЕ)

Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

EДИН „ОБИКНОВЕН“ ЛЕТЕН ПОНЕДЕЛНИК

Слово по повод стогодишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария, Будапеща, 3 март 2014 г.

ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ

Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА

Валерия Фол

„ОБИКНОВЕНИ ХОРА. ПРИНОСИ КЪМ ИСТОРИЯТА“ ОТ МИЛАН РИСТОВИЧ – ЕДНА „МАЛКА ИСТОРИОГРАФСКА ПРОВОКАЦИЯ“

(ПРЕВОД ОТ СРЪБСКИ – МИЛЕН МАЛАКОВ, НАУЧНА РЕДАКЦИЯ – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, ПОСЛЕПИС – СНЕЖАНА ДИМИТРОВА, НИНА НИКОЛОВА)

СЪБИТИЯ В СТРАНАТА

На 16 декември 2013 г. се проведе док- торантска конференция, посветена на 130- годишнината от рождението на проф. Бог- дан Филов. Организатор на форума беше

ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ТЕОДОР“ ИЛИ ДЖАМИЯТА „МОЛЛА ГЮРАНИ“?

Уважаеми, читатели на списание „История”, Бих желал да разкажа за едно мое преживяване с исторически привкус в имперския град Константинопол – Истанбул. Мисля, че всички историци от Балканите би трябвало да са ангажирани с опазване на културното наслед- ство на византийския християнски свят, дори и на това, намиращо се извън територията на Република България. Искам да споделя за един паметник на културата, който според мен трябва да влезе в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното култур

2013 година
Книжка 6
ЕВРОПА И СЛАВЯНСКИЙ МИР

Руското издание на книгата „Европа и сла- вянският свят“ от Орлин Загоров излезе бла- годарение на фондация „Устойчиво развитие за България“. Трудът се фокусира върху ро- лята на славянските народи във формиране- то на духовността, културата и хуманизма на Европа в миналото. В книгата са анализирани и проследени и настоящите предизвикателства пред сла- вянските страни, необходимостта и възмож- ностите за промяна на съвременния свят чрез духовните постижения и ценности, чрез

Книжка 5
МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ, ПОСВЕТЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПАПА ЙОАН ХХІІІ В БАН

INTERNATIONAL FORUM DEDICATED TO THE BULGARIAN POPE JOHN XXIII IN THE ACADEMY

Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДЯКОНА ЛЕВСКИ

Иван Стоянов. (2012). Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността

ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913)

К. Стаматиу, В. Бузурас. Κ.ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ, Β.ΜΠΟΥΖΟΥΡΑ. Албум на цело- купния гръцки народ, на двете славни войни 1912 – 1913 (ΠΑΝΕΛΛΗΝΙΟΝ ΛΕΥΚΩΜΑ ΤΩΝ ΔΥΟ ΕΝΔΟΞΩΝ ΠΟΛΕΜΩΝ 1912 – 1913). Димитър Ницов

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

БЕРЛИН – НАЙ ОПАСНОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА

BERLIN – THE MOST DANGEROUS PLACE ON EARTH

СНЕЖАНА ЙОВЕВА–ДИМИТРОВА С НОВАТА СИ КНИГА „МОДЕЛИ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНА ЕВРОПА“

На 22 април 2013 г. в зала „Мати“ на Наци- оналния дворец на културата беше представена новата книга „Модели на интеграция на бълга- рите в Средна Европа“ с автор Снежана Йове- ва–Димитрова. Представянето бе от г-жа Мария Габриел – евродепутат, д-р Милен Врабевски – председател на фондация „Българска памет“, доц.

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

БЪЛГАРИСТИКАТА ПРЕД СВОЯ ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС

THE BULGARIAN STUDIES AWAITING THE THIRD INTERNATIONAL CONGRESS

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

ОБЕДИНЕНА ГЕРМАНИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА

GERMAN REUNIFICATION IN EUROPE AND WORLDWIDE

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА“ – ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО В РУСЕ

THE CULTURAL CLUB „ZORA“ – ONE OF THE SYMBOLS OF THE REVIVAL IN RUSSE

ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

МЕЖДУНАРОДНИ ЮБИЛЕЙНИ АКАДЕМИЧНИ ЧЕСТВАНИЯ ПО ПОВОД 250-ГОДИШНИНАТА НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
Скъпи читатели,

Списание „История“ посреща своята 54-та го- дишнина с обновен редакционен екип и съобразен със съвременните световни стандарти облик. Пред нас стои предизвикателството да съхраним и доразви- ем утвърдените традиции, превърнали списанието в едно от най-авторитетните и популярни научно-ме- тодически издания у нас, като едновременно с това внесем промените, които са неизменна част от задъ- ханото ежедневие на времето, към което принадле- жим. Динамично развиващите се обществени науки,

ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

Поклон – това е единственото, което може да направи човек, след като е съпре- живял „Колимски разкази“. Дълбок поклон пред Варлам Шаламов и неговия труд! Тази книга не е литература, в нея няма нищо худо- жествено, няма и следа от авторска гледна точка, от ин- терпретация. Всяка страница, всеки ред е груба , зъбата, скорбутна, дизентерийна действителност, която раз- крива пред читателя на практика безкрайните гразници на злото. Пулсиращ кошмар сред белите отблясъци на Дал

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.