История
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 219 - 223

РАЗЛИЧНИТЕ ЛИЦА НА „НАРОДНИЯ СЪД“

Искра Баева
E-mail: iskrabaeva@yahoo.com
Sofia University "St. Kliment Ohridski"
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Върбан Тодоров, Николай Поппетров „VІІ състав на Народния съд.

Едно забравено документално свидетелство за антисемитизма в България през 1941 – 1944 г.“. Изток – Запад, С., 2013, ISBN 610152172-3.

Varban Todorov, Nikolay Poppetrov. “7th Staff of People`s Courth.

A Forgotten Documentary Evidence for the Anti-Semitism in Bulgaria of 1941–1944”

Темата за т. нар. Народен съд беше особено популярна в началото на прехода. През 90-те години с нея се занимаваха множество публикации, книги, документални филми, а по-късно дори и игрални филми. За да подчертая тенденцията и особеното място на тази документална книга, ще цитирам някои от по-старите публикации: Поля Мешкова и Диню Шарланов „Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд“ (1994); Петър Семерджиев „Народният съд в България 1944 – 1945“ (1998); Васил Василев „Нищо измислено, нищо случайно. Народният съд... някъде в България“ (1999). Но с тях, както и с някои по-малки, които се опитват да осмислят явлението от по-широка международна или сравнителна гледна точка, се изчерпва интересът към тази особена следвоенна проблематика. Докато преди 1989 г. т. нар. Народен съд беше представян като справедливо възмездие, политическото махало след тази повратна година бързо го превърна в най-яркия пример за репресиите, стоварили се върху целия политически, икономически и културен елит на българската държава отпреди 9 септември 1944 г. Точно тази полярна интерпретация, както и подозираните зад нея финансово-икономически мотиви за отмяната на присъдите, извадиха за дълго време проблема с т. нар. Народен съд извън интересите на сериозните историци изследователи. Докато не се появи тази книга, при това документална, която проблематизира от нов ъгъл случилото се непосредствено след поредната голяма промяна в България в края на Втората световна война. Обширните, макар и малко на брой документи в нея: обвинителният акт, обвинителните речи, мотивите и присъдите на VІІ състав на Народния съд, предизвикват много размисли, въпроси и ни карат да погледнем с нови очи на този епизод от миналото.

За навременността и необходимостта от издаването на тази книга говорят видими и не толкова видими факти. Видимите са съвпадението на издаването с тържественото отбелязване на 70-годишнината от спасяването на българските евреи, което с основание не премина без спорове и понякога противоположни интерпретации на събитията: спасение, оцеляване, самоспасение и т. н. Не толкова видимите обстоятелства бяха привнесени отвън, от Стивън Сейдж – историк към Музея на Холокоста във Вашингтон. Неговата теза е, че Седмият състав на Народния съд е първият в света процес за Холокоста – факт, с който България трябва да се гордее, а не да подценява. Мотивацията му, изразена по време на посещението му в България през октомври – ноември 2012 г., звучи така: „Това е първият процес за Холокоста в историята. Представлява невероятно хранилище за информация. Имаме не само свидетелствата по процеса, изречени в съда, но и подкрепящи свидетелствата документи. Също и предпроцесуалните показания, депозирани от свидетелите. Именно въз основа на тях прокурорите извеждат въпросите си. Към това се прибавят и показанията на обвинените заедно с материалите на защитата. В това смайващо хранилище на информация имаме повече от една страна от историята на всеки обвиняем. Получаваме не един, а много различни аспекти на случилото се“ (Български хелзинкски комитет, сп. „Обектив“, 31 октомври 2012 г.).

Въпросът е защо някой отвън трябва да дойде и да ни каже, че сме първи в някаква положителна посока, и дори да се изненада, че не подчертаваме това свое първенство там, където му е мястото – в изложбата за спасяването на българските евреи, обиколила много страни и достигнала до САЩ? Отговорът на този въпрос не е труден, тъй като отново е свързан с политиката. Още когато Стивън Сейдж зададе въпроса си защо пренебрегваме първия процес срещу атнисемитите, с който можем да се гордеем (на международната конференция в СУ „Св. Климент Охридски“ на 3 ноември 2012 г.), беше даден отговор от Димитър Михайлов – представител на тогавашния министър на външните работи Николай Младенов: „Впечатлен съм от вашия коментар относно съд № 7, но като цяло тези дела, които започват към януари 1945 г., не са напълно справедливи. Те използват повече технологията от 1937 г. “ (Евреите в Източна Европа и Съветския съюз в годините на Втората световна война и Студената война (1939 – 1989) УИ „Св. Кл. Охридски“, 2013, с. 175). С други думи, официалният представител на българското правителство изрази характерната за политиците гледна точка, че едно събитие може да бъде само добро или само лошо, но не и съчетание между добро и лошо, както всъщност е и в живота, и в историята.

Но да се върна към книгата. Какво представлява тя? Внушителен том, наброяващ 460 страници, огромната част от които са документите на обвинението – речите на обвинителите, мотивите за обвинението и присъдата (от 41 до 460 с.). Все пак не трябва да се подценяват и другите части от книгата – тя започва с обширна въвеждаща част, наречена скромно „Предговор“, на двамата съставители Върбан Тодоров и Николай Поппетров, а към края є има вметната кола, съдържаща няколко десетки снимки, факсимилета от документи, вестникарски и други публикации, които придават допълнителна автентичност на и без това документалната книга. Всички тези елементи говорят за сериозния професионален подход при издаването на документи, което изглежда естествено, като се има предвид, че Върбан Тодоров работи в Държавната агенция „Архиви“, а Николай Поппетров вече е издавал солидни документални сборници („Социално наляво, национализмът – напред“. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. С., ИК „Гутенберг“, 2009).

Въпреки че съм особено изкушена от документите, ще започна анализа на книгата с авторския текст на двамата съставители. Известна истина е, че документът сам по себе си може да се превърне в лъжовен ориентир, че с документите лесно и опасно може да се злоупотребява. Затова е важно и дори задължително документалният масив да бъде поставен в контекста на времето, в логичната редица на другите документи от епохата, контекста на съпровождащите събития и политическата конюнктура. Това е задачата на професионалните историци, а в случая на съставителите.

Двамата съавтори са очертали рамката на събитието и са направили нещо повече: проследили са споровете около двата най-важни проблема – първият е за общото отношение на държавата и обществото към евреите, а вторият е за т. нар. Народен съд. Първото обстоятелство, върху което са обърнали внимание, е острата необходимост да се обсъждат проблемите на национализма, антисемитизма, желанието за възмездие за жертвите и лишенията в края на Втората световна война в атмосферата на военен сблъсък между две коренно различни концепции и на българска почва. Второто е употребата и злоупотребата с темата за преследването/спасяването на българските евреи в следвоенните години – от една страна, от Тодор Живков пред ООН през 70-те и 80те години, от друга, от политиците от годините на прехода (за цар Борис ІІІ като спасител). Мимоходом е дискутиран и разразилият се днес с нова сила спор за отговорността/неотговорността/безотговорността на българската държава за унищожаването на евреите от присъединените земи.

С пълно основание най-голямо място в предговора двамата съставители са отделили на историята на българския антисемитизъм преди и по време на Втората световна война, който е хранителната среда за лесното прилагане на националсоциалистическата репресивна антисемитска политика в България. Добросъвестно е проследено възникването и прилагането на антисемитското законодателство в България и подкрепата, която получава от повечето по-късни спасители на евреите. А може би най-силната страна на тази част от предговора е запознаването на съвременните българи с профашистките и антисемитските организации в Третото българско царство, защото днес в хода на пренаписването на историята тяхната идеология често е представяна като чист български патриотизъм. Благодарение на предговора на книгата отговорността за държавноорганизирания български антисемитизъм става достатъчно ясна, а фактът, че споровете продължават, говори по-скоро за продължаващото въздействие на политическия императив върху българското общество.

Що се отнася до публикуваните документи, първо, което прави впечатление, е, че те са малка част от общия документален масив. Това е естествено, защото става дума за архив от 8000 страници съдебни протоколи, които едва ли някое издателство днес би се съгласило да публикува. Това обаче повишава значението на подбора на документите. Съставителите са избрали принципа да публикуват само онези документи, които дават представа за характера на политиката на държавата към българските евреи. Какво се е получило?

Публикуван е „Обвинителният акт“, който наред с емоционално-историческо-политическите отклонения проследява прецизно раждането на антисемитското законодателство (45 – 48) и поименно изброява 64 лица, отговорни за преследването на евреите (50 – 57). Доста по-разнообразни в изразните средства и при мотивацията си са речите на обвинителите Борис Бъров (67 – 131), Манчо Рахамимов (131 – 236), Славчо Стоилов (237 – 256) и Ели Барух (256 – 296). Те съдържат богата информация и многобройни данни за приноса на евреите в световната и българската наука, култура и успехи, проследяват създаването и развитието на антисемитското движение и организации по света и в България, идеологията на антисемитизма, цитирани са изцяло или отчасти много документи като дневника на Филов, изказвания на цар Борис ІІІ, на Комисарството по еврейските въпроси, правилници на трудовите и концентрационните лагери, данни за убитите във войните за обединение на България евреи (между които заслужава да се отбележат 31 офицери и 51 подофицери). Сами по себе си речите на обвинителите са изключително интересно четиво, и то не само защото илюстрират духа на първите месеци и години след голямата промяна, осъществена в България на 9 септември 1944 г., а и заради високата си познавателна стойност. Същото може да се каже и за мотивите към присъдите (297 – 448) – там може да се открие освен общата и индивидуална информация за дейността на всеки от подсъдимите поотделно.

Един от най-любопитните и предизвикващ размишления документи е присъдата, произнесена на 2 април 1945 г. (449 – 460). Тази присъда поставя въпроси от рода на тези: дали наистина т. нар. Народен съд е само опит за политически репресии, дали той не отговаря на юридическите принципи на съдебния процес, дали не е имало никакво значение какво е било казано в защита на обвиняемите, тъй като присъдите са били определени предварително по политически причини?

За какво всъщност говорят присъдите на VІІ състав? Издадени са само две смъртни присъди (на Александър Белев и на Кирил Далкалъчев), но и в двата случая те са задочни, на хора, които вече са в неизвестност. Съдиите очевидно са се вслушали в често противоречивите показания на 333-мата свидетели (огромната част от които са български евреи) и оправдава 26 от обвиняемите, а немалък брой от осъдените на различни срокове затвор са обявени за невинни по някои от обвиненията. С други думи, предлаганият на читателите документален сборник е обърнат към онези, които са изкушени не просто от четива за величието на българското минало, а които искат да знаят сложната истина за нашата история. Този документален том за пореден път демонстрира старата истина, че повечето исторически събития са сложни и многопластови, че и т. нар Народен съд не бива да бъде третиран еднозначно – само като справедливо възмездие или като съдебно престъпление. Документите от VІІ състав на Народния съд показват, че българските опити за търсене на съдебна отговорност за миналото, характерен за цяла Европа в края на Втората световна война, са били съпроводени с истини и лъжи, с човечност и безчовечие, но че всички те са част от общата ни история.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.