История
Вход / Регистрация

2012/6, стр. 555 - 562

„ПОЛША В ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА“ – ВТОРИ КОНГРЕС НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА ПОЛСКАТА ИСТОРИЯ

Искра Баева
E-mail: iskravbaeva@yahoo.com
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Полша е най-голямата централноевропейска държава, която през ХХ в. изживява всички поврати и предизвикателства, донесени от геополитическото разположение на Източна Европа. Поради това обстоятелство, а и заради вековното съперничество на Полша с Русия, поляците стават първият източноевропейски народ, който отхвърля наложената от Съветския съюз след Втората световна война система на държавен социализъм от съветски тип и слага началото на източноевропейските революции от 1989 г., наречена неслучайно „годината на чудесата“. И тъй като ние, историците, имаме ясното съзнание за неизбежното отражение на по-литическите реалности върху нашите професионални занимания, няма как да заобиколим факта, че именно „излизането“ на Източна Европа от съветска доминация създаде възможност за свободна историческа интерпретация на по-близкото и по-далечното минало за историците от нашия регион.

Тези въвеждащи бележки в пълна степен се отнасят за полските историци, които през последните две десетилетия направиха много за запълване на „белите петна“ в собствената си история. Нещо повече, възвърнали самостоятелността на решенията си, те се опитаха да формират не само националния, но и международния облик на полската история. На тази цел е посветена част от дейността на Дружеството на полските историци, чийто Краковски отдел започна да организира световни конгреси на чуждестранните изследователи на полската история. Става дума не просто за преглед на написаното за полската история по света, а за стимулиране и донякъде за направляване на темите и насоката на изследванията, с други думи – за пропаганда на родната история по света.

Пет години след първия световен конгрес през тази година – от 12 до 15 септември 2012 г., беше проведен Вторият конгрес на чуждестранните изследователи на полската история, който отново беше в Краков. Основната тема на тазгодишния конгрес беше формулирана по следния начин: „Полша в Средна Европа“ (Определението на региона като „Средна“ е типично полско и регионално, докато за останалата част от света се използва понятието „Централна“, но предпочитам да спазя полската традиция).

Независимо че в известна степен Вторият конгрес отстъпва по масовост на първия (в който са участвали 500 историци), все пак той събра 400 участници от 40 страни, като 250 от 31 страни бяха с доклади, а останалите участваха само в дискусиите и в съпътстващите дейности. Решението да се поканят много повече участници, отколкото са докладчиците, може да изглежда странно, но то говори както за липсата на големи финансови проблеми, така и за целенасочените усилия да се стимулират заниманията с полска история по света. За разлика от първия конгрес в този имаше и българско присъствие в лицето на две български исторички, които в продължение на години се занимават с полска история – гл. ас. д-р Детелина Динева от Института за исторически изследвания към БАН и проф. д-р Искра Баева от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като и двете бяха с доклади в различни секции.

Основните заседания на конгреса се провеждаха в Аула Максимум на Ягелонския университет. Откриването на конгреса стана с участието на председателя на Сейма на Полската република Богдан Борушевич – бивш активист на Независимия профсъюз „Солидарност“, историк по образование и политик по призвание, който произнесе встъпително слово на тема как се прави, но и как се пише историята. В откриването участваха още кметът на Краков проф. Яцек Майхровски, министърът на науката и висшето образование Барбара Кудрицка, заместник-министърът на външните работи на Полската република Януш Чисек, депутати от полския Сейм. На тържественото откриване бяха раздадени награди за книги, посветени на полската история от различни страни, като между наградените беше и българският историк Владимир Мигев за книгата му „Полската криза, „ Солидарност“ и България (1980–1983)“ ( издание на УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2008). Тя не е посветена на полската история, а само на отражението на ставащото в Полша върху България, но въпреки това отличаването на тази книга изигра положителна роля за припомнянето на България и българската историография в съвременна Полша. Тук е моментът да обърна внимание върху водещата тенденция при отличаването на наградените книги – те бяха определени първо според географския принцип, целящ да подчертае широкия обхват на заниманията с полска история по света, и второ – върху положителната оценка за събитията от полската история.

Естествено е, че при толкова много участници работата на конгреса беше структурирана в множество секции, дискусионни студиа, презентации, докторантски училища, журналистически представяния. Това много ясно личи от големия спектър на теми от полската история, които са предизвикали интереса на толкова много чуждестранни историци, но в същото време затрудняваше запознаването с работата на повече дискусионни форуми или лекции. Ще изброя темите, които организаторите бяха формулирали, за да насочат работата на конгреса според програмата: „Пантеон на светите патрони: Полша и нейните съседи през Средновековието“, „ Германските племена в Средна Европа. Исторически и археологически изследвания. Представяне и традиция в по-късните времена“, „ Краков – мит и модел на средновековен град“, „ Културната пъстрота в Жечпосполита ХVІ–ХVІІІ в. – държавата и хората“, „Образите на властта – власт на образите. Иконография и пропаганда на кралската власт. Полша в Средна Европа – взаимно вдъхновяване и бариери“, „ Християнските църкви в контекста на пъстрата в културно и етническо отношение Жечпосполита“, „ Обликът на модернизацията през ХІХ в.: Полша и нейните съседи. Изследване на отделните случаи“, „Полската тема в архивите на Средна Европа“, „Лайпциг – Виена – Краков – Лвов около 1900 г. На кръстопътя на музиката и културата“, „Инструменти за експанзия на великите сили в Средна Европа“, „Опит и перспективи за изследователско сътрудничество в Средна Европа“, „Следите на авангарда – изкуството и архитектурата в Средна Европа след 1945 г.“, „ Еврейската общност в Полша след Холокоста“, „ Полският опит с тоталитаризмите през ХХ в. на основата на познанието в средноевропейските народи – общност и уникалност на опита“, „Среща със „свидетелите на историята“: чужди–свои. Разказ отвън: Белорусия“, „Историкът в публичното пространство“, „Бъдещето на Вишеградската група“, „ Какво представлява Средна Европа? Изследване на понятието“, „Съществува ли Средна Европа и кой признава своята принадлежност към нея“, „ Историята на Полша в чуждестранните учебници по история“, „Периферията на историята: микроистория – Gender изследвания – Oral History . Историята отдолу. Микроистория на всекидневието“, „Обикновен и празничен ритъм на всекидневието на малкия град в Полша. Перспективи за трайност и промяна“, „Полските евреи и полско-еврейските отношения на фона на съвременната историография“, „Наследство и памет“, „ Храна, самоопределение, култура“, „ Поляците и техните съседи в Средна Европа – политически връзки и тяхното отразяване в историографията“, „ Полша в Централна и Източна Европа. Историографски образи“, „Промени в културния пейзаж на Краков през ХХ в.“, „ Историята в служба на бъдещето. Историческата политика и soft power в съвременната външна политика – случаят Полша и Средна Европа“, „Издаване на извори – ограничения и перспективи“, „Мястото на съвременна Полша в региона и по света. Извършеното през последните десетилетия и предизвикателствата на бъдещето“, „Нови форми на историческото присъствие: филмът, телевизията и интернетът“, „Общи или различни преживявания? Сравнение между миграцията на поляци и на други народи по света“, „Звуковите архиви в мрежата – исторически интернет услуги на Полското радио“.

И това не беше всичко – паралелно с представянията и дискусиите на историци и любители на историята вървяха студентски и докторантски обсъждания по две не по-малко интересни, а и сложни теми: докторантската беше „От работилницата на транснационалната история: методологични аспекти на съвременните парадигми на историческото изследване“, а студентската – „ Образът на полската история в академичните учебници в държавите от Средна Европа“.

Дори само изброяването на темите показва както мащаба на събитието, така и дълбоките традиции и разнообразието при изследователските подходи в полската историография. При това отново ще припомня, че организатор е местна структура на Дружеството на полските историци, а не някоя държавна или чисто академична институция.

Моят доклад беше предвиден за програмата на секцията „Мястото на съвременна Полша в региона и в света. Постигнатото през последните десетилетия и предизвикателствата на бъдещето“, която се проведе на едно от последните заседания на конгреса – 14 септември в голямата зала на Аудиториум Максимум. Докладът ми беше на тема „Ролята на Полша за ерозията на съветския модел на социализма в Източна Европа – 1956–1989 г.“ и беше представен съвместно с тези на колегите Инеса Яжборовска от Москва, Фредерик Десберг от Белгия, ПиерФредерик Вебер, който преподава в Шчечин, Утако Окано от Япония, германката Марен Рьогер, която работи във Варшавския университет.

Дискусиите бяха съсредоточени около начина, по който се интерпретира и представя на съвременните поколения в цяла Европа, а и по света, сложното минало на региона Източна и Централна Европа. Специално към моята теза бе зададен въпросът как мога да очертая облика на Полша и поляците в българското общество в годините на Източния блок. В отговора си разказах малко по-подробно за влиянието, което полският пример е оказвал върху част от българите в целия период след бунта в Познан от 28 юни 1956 г. до спечелените от НП „Солидарност“ полусвободни избори през юни 1989 г. Същевременно посочих, че възприемането на полските събития в България съвсем не е еднозначно, но образът на поляците е като най-бунтовен от източноевропейските народи. Споделих и впечатлението си от днешния образ на поляците в българското общество, който вече не е толкова героичен, а и положителен.

Многобройността на паралелните обсъждания значително намали възможностите да бъдат обхванати всички дискусии, затова мога да представя малко по-подробно само онези няколко, отнасящи се до ХХ в. и достигащи до началото на ХХІ в.

Първото, което прави впечатление, е, че темите започват със Средновековието (поради липса на античност), но продължават не само до края на ХХ в., а се обсъжда и историята и нейното обществено въздействие върху събитията от началото на ХХІ в. и върху по-далечното бъдеще – каква е ролята є при формирането на представата за миналото и за мястото на Полша в Европа и в света. Второто е необикновената широта и пъстрота на темите, проблемите и изследователските подходи, които демонстрират както многобройните изследователски посоки, в които работят полските историци и към които искат да насочат и чуждестранните, така и широката творческа инвенция при търсенето на неизследвани теми или социални аспекти от миналото.

Конгресът събра чуждестранните историци, занимаващи се с полска история, но организаторите се бяха постарали чужденците да се срещнат не само помежду си, но и с полските си колеги, като за полските историци бе оставена ролята на модератори, участници в дискусиите и лектори в някои специфични заседания. И още нещо, публиката също беше много активна при задаването на въпроси, независимо или може би именно защото се състоеше не само от професионални историци или преподаватели, включително и в средното училище, а и от граждани любители на историята, които в Полша са твърде много и твърде влиятелни, като имаме предвид тясната връзка между история и съвременна политика в тази голяма и важна за Европа страна.

Може би най-силен интерес в началото на конгреса предизвика секцията „Полският опит с тоталитаризма на ХХ в. на фона на преживяното от другите източноевропейски народи – общото и уникалното в натрупания опит“. В нея от различни гледни точки във времето и в пространството – от историята на древността и Средновековиетодо ден днешен и от Канада до България, бяха представени различните виждания за това, кое може и кое не може да се нарече тоталитаризъм, дискусиите около самото понятие и преживяното от европейските народи през ХХ в. За новия подход при разискването на темата говори дори и само малката бележка на проф. Бруно Йенс, че тоталитаризмът невинаги има само негативно звучене. Така или иначе, дискусията за тоталитаризма за пореден път показа колко различни интерпретации може да получи това понятие и колко различни държави не само в Европа, а и в други континенти могат да бъдат определени като такива – всичко това говори по-скоро за чисто политологичния характер на понятието и за трудностите то да се използва в прецизния професионално-исторически анализ.

Подобна оживена дискусия предизвика и понятието „Средна Европа“, поставено в основата на обобщителната тема на конгреса. От докладите на чуждестранните участници и благодарение на умелото модериране от страна на полските организатори се очерта променливият геополитически характер на понятието „Средна Европа“. То се по-явява като германска идея в края на ХІХ и началото на ХХ в., добива славянски характеристики в периода между двете световни войни, за да се прояви като либерална идея в Източния блок след Втората световна война и бавно да избледнее след края на Студената война. Въпреки променливия характер на понятието поляците не пропуснаха да отбележат собствения си принос за специфичния образ на понятието „Средна Европа“ посредством идеята за федерализъм (Полско-литовската уния и федералистичните идеи на Юзеф Пилсудски), идеята за „междуморието“ като обособен регион, както и други не толкова безспорни полски черти като толерантността, привързаността към демокрацията, свободолюбието, изразено в борбата с исляма и с болшевизма, създаването на „Солидарност“.

Последната дискусия, на която искам накратко да се спра, се отнася до важната и за нас тема за социалната роля на историята – дали тя може и трябва да служи на бъдещето и ако да, как тази нейна функция да бъде реализирана. Според Мачей Шимановски социалната функция на историята се реализира посредством провеждането на държавна „историческа политика“, чрез контрол върху учебниците по история, географските и други названия и културните артефакти. Проблемът за отношенията между власт и история в региона на Средна и Източна Европа обаче е в това, че споменът от силната идеологизация все още е много силен и е пречка за провеждането на държавна „историческа политика“. Тази теза беше остро оспорена и обсъждана от много участници в дискусията, в която ясно се сблъскаха две парадигми – традиционният националистически дискурс, възлагащ на държавата грижата за националното възпитание, и новият проевропейски, залагащ на разнообразието, толерантността и алтернативността. Очевидно е, че дискусията за това, доколко държавата има правото и задължението да се намесва в работата на историците, ще продължи и в бъдеще.

Може би най-полезното събитие, съпътстващо конгреса за чуждестранните историци, беше панаирът на научната историческа книга, който се откри и продължи едновременно с конгреса. Панаирът даде възможност на всички участници не само да си закупят най-важните книги по тяхната проблематика, но и да се запознаят с водещите тенденции в полската историография от всички университетски и изследователски центрове в цяла Полша, с острите спорове за миналото, които продължават и едва ли скоро ще приключат.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.